Елън Уайт и нейните критици

Ето едно от описанията на Божия народ на последното време, което се дава в книгата Откровение:

„Тогава змеят се разяри против жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и свидетелството на Исус; и змеят застана на морския пясък“ (Откр. 12:17).

Народът на остатъка, видимият Божий народ на последното време, се характеризира като народ, който пази „Божиите заповеди“ и държи „свидетелството на Исус“, което е „духът на пророчеството“ (Откр. 19:10). Точно тези характеристики на остатъка предизвикват гнева на змея (Сатана), което всъщност е друга характеристика на народа на остатъка – че срещу него ще се излива целия гняв на Сатана.

Църквата на адвентистите от седмия ден се разпознава в това описание на народа на остатъка. И изобщо не учудващо, че тя е атакувана точно по отношение на десетте заповеди (и специално четвъртата) и във връзка с ролята на Елън Уайт (1827-1915) в деноминацията, за която адвентистите вярват, че е била Божий пророк (прочетете статията Защо вярвам, че Елън Уайт е Божий пророк?). Критиките и атаките срещу Елън Уайт са очаквани и не можем да мислим, че изобщо някога ще спрат. Точно обратното, трябва да сме готови те да се засилят. Затова и трябва да знаем, в какво се изразяват те.

Кои са някои от стратегиите на критиците на Елън Уайт в опитите им да я дискредитират? Каква е била реакцията на самата Елън Уайт към критиците й?

1. Прилагане на двойни стандарти.

Какви трябва да бъдат очакванията ни за Елън Уайт гледайки към нея като пророк? Същите каквито имаме за другите пророци. Това е просто логично. Ако не очакваме от библейските пророци съвършенство и не ни притеснява това, че те могат да сбъркат (без по този начин да се промени учението, разбира се), би трябвало да очакваме същото и от нея. И все пак критиците на Елън Уайт прилагат двойни стандарти, когато става дума за нея. Когато открият грешки и противоречия в Библията (има такива), това не е повод те да се усъмнят в нея, нито да нарекат съответния пророк лъжепророк. Когато обаче открият някаква грешка в писанията на Елън Уайт (което си е съвсем нормално, щом като тя не променя учението), започват съмненията в нея. Меренето с различни мерки не помага на никого да разбере въпроса за пророците правилно. Такива, каквито са очакванията ни към библейските пророци, такива трябва да бъдат и към Елън Уайт, защото те са вдъхновени по един и същ начин. Прилагането на двойни стандарти говори за предварително изградено мнение и е точно обратното на обективността. Но именно двойните стандарти са в сърцето на подхода, който бива използван от критиците на Елън Уайт. И когато говорим за критици, нямаме предвид само хора, които не принадлежат и никога не са принадлежали към Адвентната църква, но и такива, които са нейни членове или бивши нейни членове.

2. Обезсилване влиянието на писанията на Елън Уайт.

Самата Елън Уайт прави предсказание относно бъдещето на нейните писания. Тя говори за атака, която ще има за цел да обезсили влиянието им като тази атака ще се осъществява чрез различни посредници. Но г-жа Уайт посочва и истинския източник и вдъхновител на атаката:

„Последната заблуда на Сатана ще бъде елиминирането на влиянието на свидетелствата на Святия Дух. ‘Където няма пророческо видение, народът се разюздва’ (Пр. 29:18). Сатана изобретателно работи по различни начини и чрез различни посредници, за да изтръгне доверието на Божия остатък в истинското свидетелство“ („Избрани вести“, т. 1, с. 48).

Не може да бъде тайна, че най-заинтересован в Адвентната църква да се обърне гръб на писанията на Елън Уайт е Сатана, защото той много добре знае, какво ще последва от това и как то ще се хармонизира с плановете му. И сигурно затова последната от всичките му заблуди ще бъде насочена точно към тази цел.

Различни са начините, чрез които остатъкът бива изкушаван да отхвърли писанията на Елън Уайт. Откритото отхвърляне на творчеството й е само един от тях и може би най-лесния за разпознаване и оборване. Има обаче и други начини, които са много по-коварни и подвеждащи. Например можеш да твърдиш, че вярваш, че Елън Уайт е била водена от Бога и че нейните писания наистина са вдъхновени от Святия Дух, но също така да твърдиш, че те не се отнасят за нашето време, защото сега живеем в много различно време от нейното. Или пък може да прилагаш писанията й до такива крайности и да ги правиш да означават неща, които те изобщо не означават, че да отблъснеш и най-искрения Божий поклонник. Можеш да изваждаш казаното от Елън Уайт от контекст и да го нагласяш да доказва и най-откачените теории. Или пък може да смяташ, че дарът на пророчеството днес се проявява по различен начин от преди и да мислиш, че всеки, който има правилната връзка с Бога, може да има този дар и дори вече го има. И това са само някои от начините, чрез които може да се обезсили влиянието на писанията на Елън Уайт в църквата. А едно обезсилено влияние на писанията й означава… отхвърляне на писанията й. И ето какъв ще бъде резултатът от отхвърлянето на тези писания:

„Планът на Сатана е да отслаби вярата на Божия народ в свидетелствата. Това ще бъде последвано от скептицизъм по отношение на фундаменталните доктрини на вярата ни, стълбовете на нашите принципи, след това от съмнение и в Божието слово, като пътят надолу към гибелта ще бъде последица от всичко това. Когато свидетелствата, в които веднъж се е вявало, се подложат на съмнение и се отрекат, Сатана знае, че заблудените не ще се задоволят само с това и той удвоява усилията си, докато ги насърчи към открит бунт, от който връщане назад няма и чийто край е погибел“ („Свидетелства към църквата“, т. 4, с. 211).

Ако вярата на адвентистите в писанията на Елън Уайт се отслаби, това ще доведе до съмнение и във фундаменталните доктрини на църквата. Това е съвсем логично. Ако се съмняваш в пророка на тази църква, ще започнеш да се съмняваш и в църквата, за изграждането на която този пророк е служил. И след това ще последва съмнение и в самата Библия, което е може би главната цел. Чудно ли е тогава, че Сатана полага такива огромни усилия да разклати доверието на адвентистите в Елън Уайт?

„Врагът е положил майсторски усилия да обърка вярата на собствения ни народ в свидетелствата и когато тези заблуди навлязат, те претендират, че доказват всички становища чрез Библията, но те тълкуват погрешно Писанията. Те правят дръзки изказвания, както пастор Кенрайт правеше и прилагат погрешно пророчествата и Писанията, за да докажат заблуда. И когато тези хора са си свършили работата в отслабването на доверието на църквите ни в свидетелствата, те са премахнали всички бариери неверието в истината да се разпространи на много места и нито един глас не се издига да се противопостави на силата на заблудата“ („Избрани вести“, т. 3, с. 83).

Вече е вън от съмнение, каква е истинската цел, която се преследва с отхвърлянето на писанията на Елън Уайт. Резултатът винаги ще е една объркана и невярваща църква. Точно това е, което Сатана иска.

3. Само една възможна позиция.

Един от опитите, които критиците на Елън Уайт правят, е да я обяват просто за един библейски писател. Те признават нейната богобоязливост и опитност с Бога, но я приемат просто за човек, който има ръководството на Святия Дух толкова, колкото и всеки друг вярващ писател, който пише на библейска тематика. Такова разглеждане на въпроса за Елън Уайт е меко казано смешно. В служенето й могат да се изброят около 2000 видения и други прояви на свръхестествена сила – нещо, което не е характерно просто за един вярващ християнски писател. В нейния случай категорично имаме проява на свръхестествена сила. Който вярва в Свещеното писание, знае че освен Бог и ангелите Му такава сила могат да проявяват и Сатана и ангелите му. Само два могат да са източниците на една свръхестествена проява. Затова когато става дума за Елън Уайт, може да се заеме само една от двете възможни позиции – Елън Уайт е била или Божий пророк, или сатанински. Никаква средна позиция не може да бъде вместена. Този, който отказва да приеме Елън Уайт като Божий пророк, я приема за сатанински. Всъщност ето какво казва самата тя по този въпрос:

„Ако вие сте напълно убедени, че Господ не е говорил чрез нас, защо не действате в съгласие с вярата си и не скъсате с един народ, който е в такава голяма заблуда, както този народ е? Ако сте движение от внушенията на Божия Дух, вие сте прави, а ние бъркаме. Бог или поучава Своята църква, наказва грешките и усилва вярата й, или не го прави. Това дело или е от Бога, или не е. Той не върши нищо в сътрудничество със Сатана. Моето дело… носи или печата на Бога, или печата на врага. Няма половинчата работа по този въпрос. Свидетелствата са или от Божия Дух, или от дявола“ („Свидетелства към църквата“, т. 4, с. 229).

Това е ясен апел към разсъдъка на всеки човек. Когато става дума за Елън Уайт, всякакви опити за съчетаване на несъчетаеми неща са безмислени. Всеки трябва да реши за себе си, дали Елън Уайт е Божий пророк или сатанински пророк. Средно положение няма. В тази връзка Адвентната църква се е изказала категорично и никога не е променяла становището си – адвентистите от седмия ден са убедени, че Бог е ръководил Елън Уайт давайки й дара на пророчеството (прочетете статията Защо вярвам, че Елън Уайт е Божий пророк?). Като Божия вестителка тя създаде писания, които са постоянен и авторитетен източник на истина осигуряващ на църквата утеха, ръководство и наставление. Затова адвентистите могат с увереност да кажат заедно с цар Йосафат:

„…Вярвайте в Господа, вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте на пророците Му и ще имате добър успех“ (2 Лет. 20:20б).

Само една е възможната позиция по отношение на Елън Уайт и Църквата на адвентистите от седмия ден е заела тази, която я приема за пророк.

4. Истинският проблем на атакуващите Елън Уайт.

Може би тук е мястото да кажем нещо за истинската същност на критиките срещу Елън Уайт. И за съжаление проблемът не е толкова в критиките, колкото в критикуващите я. При правенето на възраженията срещу нея личността Елън Уайт изобщо не е препятствие, защото тя е само един вестител. Ето в какво се състои истинския проблем:

„Като работници на Бога ние се нуждаем от по-пламенно благочестие и по-малко издигане на аз-а. Колкото повече се издига аз-а, толкова повече вярата в свидетелствата на Божия Дух ще намалява… Тези, които изцяло уповават на себе си, ще виждат все по-малко Бог в свидетелствата на Неговия Дух“ („Свидетелства към църквата“, т. 5, с. 134).

Проблемът на критикуващите Елън Уайт изобщо не е самата Елън Уайт. Истинската цел е, как да запазят егото си. Елън Уайт се атакува, защото тя разобличава греха или защото говори неща противоречащи на любимите ни разбирания по дадени въпроси. Действителният проблем е на съвсем друго място. Възраженията срещу Елън Уайт служат само за покривало.

5. Подходът на Елън Уайт към критиците й.

При толкова много критика към нея сигурно ще е полезно да разберем, как е реагирала самата Елън Уайт при появата на критика, когато е била още жива. Всъщност тя не е била особено активна в опровергаването на критиците си. Ето как отговаря тя, когато са я питали, защо не прави нещо повече, за да посрещне обвиненията срещу нея:

„Много хора питат: Защо не опровергаваш обвиненията писани за теб? Защо ги оставяш да обикалят навсякъде? Същият въпрос е бил задаван отново и отново за последните 40 години. Моят отговор е според езика на един от древните: ‘Голяма работа върша и не мога да сляза’. Бог ме е призовал да открия на другите чрез перо и глас това, което ми е открил. В Неговата сила трябва да вървя напред в тази важна работа… Докато фалшивите обвинители правят това, което им е угодно, аз ще се стремя да угаждам само на Този, Който ми е дал да върша това дело. Христос е нашият водач и ако Го следваме, ще видим Неговия триумф и ще споделим радостта Му“ („Ривю енд Херълд“, 28.08.1883 г.).

Със сигурност има моменти, когато като църква и адвентистите трябва да кажат, че имат достатъчно много работа за вършене и нямат време да се занимават с отговаряне на някакви критики. Но ако Елън Уайт не се е занимавала активно с опровергаването на критиците си, защото е била заета с по-важни неща (а и може би защото това лесно би могло да се изтълкува и като преследване на личен интерес), десетилетия след найната смърт и след изписване на хиляди страници от критика със сигурност вече има достатъчно основания Адвентната църква да бъде активна в отговарянето на критиките срещу Елън Уайт и да покаже, защо има доверие в писанията й и в нейния дар. И това е, което църквата прави.

Критиката срещу Елън Уайт никога няма да престане. Използват се различни стратегии, за да се обезсили влиянието на писанията й, но адвентистите са убедени, че зад тях стои вдъхновението на Святия Дух.