Срещнали веднъж един човек, на когото чорапите били целите в кръв. Попитали го, какво става. Той отговорил: „Нося обувки, които имат шипове отвътре. Нараних Бога и сега нямам мир. Затова трябва да нараня себе си, защото това е единственият начин да си възвърна мира с Бога.“
Този човек взел също рибарски кукички и ги забивал по гърдите си. Вървял и по въглени, като по този начин се опитвал да усмири бога, когото бил засегнал.
Много хора в нашия свят се опитват чрез осакатяване на телата си да удовлетворят един бог, когото мислят, че са наранили и така да достигнат до вътрешен мир и да накарат този бог да действа според желанията им. Но истинският проблем е, че те не познават Бога и това ги води до съвсем погрешни действия, с които смятат, че ще могат да възстановят връзката си с Него.
В Свещеното писание се разкрива една много важна зависимост – зависимостта между разбирането на някакъв обект и последващото от него поведение. Ако имам погрешно разбиране за Бога, тогава със сигурност ще отивам към Него по погрешен път, ако изобщо се реша да отида при Него. Това, от което най-много се нуждаем, е да разбираме Бога правилно. Ако имаме правилен възглед за Него, ще можем и да Му се молим правилно. Това е поредният урок на Христос от Планинската проповед.
Христовите последователи са призовани да вършат определени дела като правенето на милостиня, молитвата и поста, както и всички други, не за да търсят похвалата на хората, а скрито и само за прослава на Бога. Правейки това вярващите следват примера на Исус и ще получат Божието благословение (Матей 6:1-6, 16-18).
Но поучението на Христос относно молитвата не приключило с призива за извършването й скрито. Имало още какво да се каже по този въпрос и Спасителят го направил. Каква е връзката между разбирането за Бога и молитвата, която отправяме към Него? Как неправилното схващане за Бога пречи на молитвите ни? Исус Христос дал отговора:
„А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многословието си. И така, не бъдете като тях; защото вашият Отец знае от какво се нуждаете, преди вие да Му поискате. А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята! Дай ни днес насъщния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници. И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. Амин! Защото ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения“ (Матей 6:7-15).
Най-познатата молитва в християнския свят съдържа прекрасен урок за това, кой е Богът, на Когото се молим и как да Му се молим.
1. Бог като благоразположен Баща.
В Планинската Си проповед Христос започнал да разглежда определени дела, които вярващият трябва да прави, но които е изкушен да върши за пред хората, за да получава тяхното одобрение. Спрял се на правенето на милостиня и стигнал до молитвата, която също може да се извършва за пред хората, за да се изтъква набожността на молителя (Матей 6:1-6). Стигайки обаче до този важен предмет, преди да премине към другия подобен проблем – постът (ст. 16-18), Исус отделил място и да разгледа, каква трябва да бъде молитвата на вярващия (ст. 7-15). Направил едно вмъкване в скоби, за да се спре на този толкова важен въпрос.
Поучението на Спасителя относно въпросните дела е изградено върху една формула за противопоставяне на две различни поведения, които носят и различната оценка на небето: „Когато (правиш нещо), не (прави, както еди си кой). Но когато (правиш това нещо), прави го (еди си как).“ На тази структура е изградено и поучението на Исус относно естеството на молитвата. Имайки предвид формулата, тук би трябвало да се открие нещо конкретно за Божията воля относно молитвата – какво в нея Той одобрява и какво – не. Следователно, ако искаме да бъдат чувани молитвите ни, трябва да изследваме този пасаж внимателно. Един от великите уроци на Христос относно молитвата е този тук. Затова трябва да му обърнем сериозно внимание.
И така, какво в молитвата Исус не одобрява?
„А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многословието си“ (Матей 6:7).
Една от грешките при молитвата е преодоляна – да се молиш заради хорските погледи. Как? Като се молиш на скришно (Матей 6:6). Но и тук, във вътрешната стаичка, може да се прави нещо нередно. Например да се молиш дълго, с излишни думи и най-вече – с погрешна цел – с намерението да предразположиш Бога, да Го убедиш да действа, да Го склониш да направи нещо, защото смяташ, че Той е неблагоразположен. При тази молитва най-големият проблем е неразбирането на Бога. Той се възприема като една неблагоразположена Личност, Която трябва да бъде убеждавана, уговаряна, скланяна с много жертви, молитви и дела. Това е езическият възглед за Бога и, следователно, езическият начин на молитва.
Погрешната представа за Бога в древността се е затвърдявала много от езическите царе, които са били точно такива и в същото време са се представяли за полубожества. Те е трябвало да бъдат склонявани с голяма дипломация и обещания. Ето го и формирането на езическата молитва. При нея Бог трябва да бъде убеждаван чрез настойчивостта и красноречието на хората. Така в езичеството се достига от безобидно бръщолевене в молитвата до екстатично говорене, което е вече опасно. Мъчейки се да убедят божеството си да подейства, ето докъде стигнали Вааловите пророци:
„И те взеха телето, което им беше дадено, приготвиха го и призоваваха името на Ваал от сутринта чак до обяд, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да им отговори. И те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали. А около обяд Илия им се присмиваше: Викайте по-силно, защото е бог! Той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или може би спи и трябва да се събуди. И те викаха силно и се порязваха според обичая си с мечове и ножове, докато от тях бликна кръв. След като мина пладне, те пророкуваха до часа на вечерния принос. Но нямаше глас, нито кой да отговори, нито кой да им обърне внимание“ (3 Царе 18:26-29).
Божеството мълчи и е неблагоразположено, затова трябва да се направи всичко необходимо то да подейства, дори това да означава да се нарежеш целия до кръв. В крайна сметка всичко това изразява идеята: „Господ е много далеч и е неблагоразположен или най-малкото – безразличен. Направи всичко да Го убедиш и склониш, защото Той от Себе Си няма да направи нищо добро.“ Каква безнадеждност и несигурност разкрива тази философия!
Езическият начин на молитва се използва от хората, които не познават Бога, независимо дали са в правата вяра или не. В Планинската проповед Христос говорел на първо място на юдеите, за които свидетелствал, че имат най-правилното поклонение (Йоан 4:22). Вярващият принадлежащ към църква, която следва само Библията, не е застрахован от възприемането на езически възгледи за Бога, защото те се основават на грешното сърце, а не просто на някаква теология. Грешното сърце възприема Бога като неблагоразположен и неинтересуващ се от щастието на хората. И ако се отдалеча от Него, езическият възглед ще ми се формира, независимо дали изповядвам правата вяра или не. Затова и промяната трябва да започне с виждането ми за Бога. От там ще се промени и молитвата ми.
Каква трябва да е молитвата според Исус?
„И така, не бъдете като тях; защото вашият Отец знае от какво се нуждаете, преди вие да Му поискате“ (Матей 6:8).
Христос съветва нагласата в молитвата на Неговите последователи да не е като тази на езичниците. Той разкрива един Отец, Който е много загрижен за децата Си и познава добре всичките им нужди. Затова им препоръчва друг начин на молене, който е в противовес на езическото убеждаване. Предлага им начин на молитва, който изразява доверието на молителя в Божията любов и благосклонност. Молещият се е убеден, че Господ го обича и му желае само доброто. Това доверие молителят трябва да изразява в кратки, но много съдържателни думи и изречения.
„Молитвата на вярата идва от искрено сърце и изразява обикновените нужди на душата по същия начин, както молим земен приятел за помощ и очакваме тя да ни бъде дадена. Бог не желае да слуша церемониалните ни комплименти. Неизговоримият вик на сърцето, съкрушено и смирено от чувството за грях и крайна безпомощност, стига до Отец на милостта“ (Елън Уайт, „Мисли от планината на благословението“, с. 86).
В основата на тази молитва е вярата. На това акцентира и разбирането на евангелист Матей за молитвата. Едно от нещата, на които се спира най-често по този въпрос, е че когато се молиш, трябва да вярваш. Когато се молиш, трябва да вярваш в благоразположеността на Бога към теб и това е най-важната вест, която трябва да вземеш от тук. На небето имаш един Баща, Чието лице е обърнато благоразположено към теб и затова можеш да Му се довериш напълно, че Той те разбира и ще задоволи всичките ти нужди.
2. Молитвата-образец.
Така се достига до изказването на молитвата позната ни като молитвата „Отче наш“ или „Образцовата молитва“ (Матей 6:9-13). Накратко тя представлява: обръщение (ст. 9б), три насоки към Бога (ст. 9в, 10), три насоки към човешките нужди (ст. 11-13а) и заключение-аргумент за Божията намеса (ст. 13б). След това Христос прави и коментар върху молитвата (ст. 14, 15).
Това е Исусовият идеал за молитвата – думите са толкова прости, че могат да бъдат възприети и от малкото дете и същевременно толкова обхватни, че тяхното значение никога няма да може да бъде разбрано напълно и от най-великите умове. Цялата тази молитва представлява изключително сбито изказване на най-важните неща, които трябва да съдържа една молитва. Подробното им разглеждане изисква много време, затова тук само ще дадем някои насоки относно идеята им.
И така, нека да разгледаме накратко Образцовата молитва.
„А вие се молете така…“ (Матей 6:9а).
След като казал, как не трябва да се молим, Христос като велик Учител и Практик показал, как трябва да се молим. Ако искаме да се молим добре, трябва да се молим така, както Той посочва. Разбира се, при говоренето ни с Бога Исус не ни ограничава само в тези думи на молитвата „Отче наш“, защото с течение на времето би се изгубил смисъла от личния разговор с Бога.
„…Отче наш, Който си на небесата…“ (Матей 6:9б).
Тук се посочва обръщението ни към Бога – Той е наш Отец. Вярно е, че е небесен Отец, но е наш Отец. Исус иска да убеди хората, че Бог е техният добър Баща, Който е на небето, а не като земния родител – на земята. В небето хората имат не едно разярено чудовище, а един любящ Баща. В основата на молитвата „Отче наш“ стои доверието в благоразположеността на Бога и това е най-важното нещо, което трябва да запомним от нея. Затова и можем да се обръщаме към Него като към Баща.
След обръщението към Бога следват трите молби в полза на Божието име:
„…да се свети Твоето име!“ (Матей 6:9в).
Макар че можем да се чувстваме близки с Бога както дете с баща си, все пак трябва да заставаме с почтителност пред Неговото величие. Онези, които са най-близко до трона Му, прекланят лицата си пред Него.
„Да дойде Твоето царство…“ (Матей 6:10а).
Трябва с копнеж да очакваме края на царството на злото, когато Христос ще бъде „Цар на царете и Господ на господарите“ (Откр. 19:16), ще вземе голямата Си власт и ще царува. Това не трябва да са просто някакви заучени думи, а нагласи определящи и формиращи целия ни живот:
„Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:33).
Първата ни задача е да търсим Божието царство.
„…да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята!“ (Матей 6:10б).
Тази молитва означава първо, че Божията воля става наша и второ, че нашият измъчен свят ще бъде подчинен на волята Му.
Молитвата започва с гласното изразяване на желанието ни Бог да е на първо място в нашия живот и на доверието ни, че Той ще ни осигури нужното за съществуването ни. Така се стига до трите молби свързани с човешките нужди. Изреждат се най-важните нужди на вярващия. Най-големите нужди на обърнатия християнин са: поддържането на физическия живот, прощението и спасяването от силата и измамите на дявола. Но Христос казва, че Бог познава нуждите на хората и трябва да Му се доверим, че Той ще ги задоволи по най-добрия начин (ст. 8). Не че това означава, че няма смисъл да ги представяме пред Него. Напротив:
„Дай ни днес насъщния хляб“ (Матей 6:11).
„Насъщният хляб“ включва всичките ни човешки нужди, включително и ежедневната нужда от духовен хляб за храна на душата ни. Материалните нужди са проблем за голяма част от вярващите и Исус ги разглежда по-нататък (Матей 6:25-34). Трябва да знаем обаче, че страхът от незадоволяването им е характерен за езичниците, а не за Божиите деца:
„И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?, или: Какво ще пием?, или: Какво ще облечем? (защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това“ (Матей 6:31, 32).
Молитвата на християнина за задоволяването на материалните му нужди е изпълнена с доверие в милостивия Бог, Който знае, от какво се нуждае детето Му и няма съмнение, че всичко ще се разреши. Обещанието е да бъде задоволена всяка наша нужда (Фил. 4:19). Това трябва да ни подтикне към пълно, детско доверие в Божията грижа.
Един баща чул, как детето му, застанало благоговейно на колене, произнасяло наред буквите от азбуката: „А, Б, В, Г…“
Бащата недоумявал: „Какво правиш?“
„Моля се.“
„Как така се молиш? Що за молитва е това?“
„Ами аз казвам на Исус всички букви, а Той ще подбере от тях тези, които са необходими, за да изразя най-правилно своите нужди и желания. Той знае най-добре моите истински потребности и ще ги задоволи.“
Какъв прекрасен пример на истинско доверие и упование в Бога! И е съвсем логично. Ако Бог е нашият Творец, нашият Изкупител, нашият Вседържител, тогава Той знае прекрасно, от какво се нуждаем – духовно, душевно и физически. Остава само да Му се доверим с цялото си сърце и да живеем с уверението, че Той се е „нагърбил“ сериозно с нашите житейски проблеми. Това ще бъде един живот на мир, радост и удовлетворение. Поставиш ли Бог на първо място в живота си, не се притеснявай за нуждите си, защото ще бъдат задоволени!
„И прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници“ (Матей 6:12).
Тук се изразява нуждата от прощение. Доближаващият се всеки ден до Божията святост човек ще чувства непрекъснато желанието да бъде очистван и покриван с Христовата правда. Мярката за Божието прощение към мен е моята готовност да простя на длъжниците ми. Колкото съм простил на другите, толкова ще бъда и аз самият простен.
„И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия…“ (Матей 6:13а).
Следва изказ на нуждата от победа над лукавия. Вярващият непрекъснато чувства силата на живеещия в него грях и неговия стремеж да възвърне контрола си над личността. Знае и какви са целите на дявола. Затова и цялостната нагласа на християнина е да бъде в хармония с Бога чрез Неговата благодат и да бъде опазен в Него от досега на Сатана. Това е едно непрекъснато желание, осъзната нужда да си в Бога и страх, че ако не си в Него, ще съгрешиш и ще бъдеш съборен. Бог е Единственият, Който може да ме опази от врага:
„Знаем, че всеки, който е роден от Бога, не съгрешава; но онзи, който се е родил от Бога, пази себе си и лукавият не се докосва до него“ (1 Йоан 5:18).
Божията защита е съвършена и вечният живот може да остане ненакърнен и сигурен. Ако си в Бога.
Ето ги и заключителните думи на молитвата:
„…Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. Амин!“ (Матей 6:13б).
Заключението на молитвата разкрива и аргумента, защо вярващият се осланя само на Божията намеса в живота си – защото само Неговата сила осигурява победата и снабдява всяка нужда.
Никога не бива да забравяме, че в основата на тази молитва стои вярата, че Бог е доброжелателен към нас. На небето имаме един добър Баща, Който познава нуждите ни и ще направи всичко, каквото е необходимо според Своята промисъл, за да бъдем ние добре.
3. Коментар върху Молитвата-образец.
След изказването на молитвата Христос направил и коментар. Но интересното е, че коментарът Му се насочил само към един пункт от молитвата:
„Защото ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения“ (Матей 6:14, 15).
Защо Исус коментира само прощението? Вероятно защото то е най-трудното нещо за вярващия. Елън Уайт казва:
„Безкрайно трудно е дори изповядващите се за последователи на Исус да прощават така, както Христос ни прощава. Истинският дух на прощение се практикува съвсем малко. Толкова много тълкувания са затъмнили Христовото изискване, че силата и красотата му се губят“ („Да Го позная“, с. 180).
Ето защо Исус обърнал внимание точно на този въпрос. Защото точно това е проблемът ни. Как да се справим с него? Можем ли изобщо някога да се научим да прощаваме?
Молитвата „Отче наш“ е изказана в контекста на доверието. От тук идва и отговорът на въпроса. Как да се науча да прощавам, за да бъда и аз простен от Бога? Като се доверя на Бога, че Той може да извърши необходимата промяна на ума и сърцето ми:
„Бъдете внимателни към себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му. И седем пъти на ден ако ти сгреши и седем пъти се обърне към теб и каже: Покайвам се! – прощавай му. И апостолите казаха на Господа: Прибави ни още вяра. А Господ каза: Ако имате вяра колкото синапово зърно, бихте казали на тази черница: Изкорени се и се насади в морето, и тя би ви послушала“ (Лука 17:3-6).
Христос обяснил на учениците Си, че трябва да бъдат винаги готови да прощават на съгрешилите спрямо тях. Те осъзнали своята безпомощност и направили най-доброто, което можели да направят в този случай – помолили се за вяра.
Само чрез вяра можем да станем прощателни – този най-тежък пункт за вярващия. Когато осъзная, колко много ми е простил Господ в Христос, ще мога и аз да простя на длъжника си. А простя ли на длъжника си, прощението от Бога става реалност за мен. Както простя съгрешенията на ближния ми, така бивам и аз простен. Това изисква Господ за нас, за да живеем щастливо и освободени от омразата и злобата, които ни убиват.
Бързайки между различните учебни стаи в университета един петък Мари Уонг се спряла в канцеларията на телекса, за да вземе факс, който някой й бил изпратил. Понеже това било писмо от неин роднина, го зачела с жадно очакване. Изведнъж почувствала гняв като гръмотевица, която експлодирала в ума й. Кръвното й налягане се повишило и сърцето й започнало да думка в гърдите. Групите, където имала лекции през останалата част от деня, преминали съвсем формално, докато тя изгаряла, вряла и кипяла от гняв при спомена за оскърбителните думи в писмото – гняв пред несправедливите обвинения, гняв пред несправедливостта нанесена на нейната репутация.
На вечерното богослужение същата вечер и на църковната служба на следната сутрин, докато Божиите служители обяснявали библейската истина от амвона, тя съставяла на пейката на църквата унищожителен отговор на писмото, за който се надявала, че ще ужили повече, отколкото била ужилена самата тя.
Толкова била погълната от писмото, че това състояние продължило да я държи и през следващите дни. Не била в състояние да работи през деня, защото сънят бягал от очите й през нощта. Апетитът й също изчезнал, защото стомахът й се бил свил на възел и страдала от ужасни болки на язвата. Здравето й се влошило под ужасното напрежение, докато един ден се събудила с факта, че от нейните гневни чувства един е бил наранен много повече – физически, умствено и духовно, и този някой не бил никой друг освен самата тя. Тогава тя осъзнала истинското положение, в което се намирала и била готова да приеме съвета на Господа да прости на другите онова, с което са я оскърбили, както Бог е простил нейните собствени грехове. Само тогава била в състояние да преживее чувството на физическо и духовно благополучие.
Прощението е трудна задача. А това означава, че то изисква специално усилие, че то трябва да стане специален обект за победа. И Господ е обещал да ни даде победата чрез вяра.
В нашия свят има закон, който гласи, че колкото повече опознаваш нещо добро, толкова повече го обикваш. Любов към Бога била абсурдна идея за езичниците. И съвсем разбираемо – те не познавали истинския Бог, а Го възприемали по подобие на един техен земен, деспотичен владетел. Но християнството говори за любов към Бога, защото в него Той се открива и показва, че е достоен да бъде обичан. Исус Христос е Божието откровение (Йоан 1:18; 14:9). Искаме ли да имаме правилно виждане за Бога, трябва да гледаме Христос. Той разкрил един любвеобилен Бог, Който е готов да слуша молитвите на хората. Затова съветът на Библията е:
„Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Фил. 4:6, 7).
Можеш да се молиш с доверие, защото Бог те обича и Божият мир ще изпълни сърцето и ума ти. И как няма да е така, когато знаеш, че Божието любящо лице е обърнато към теб.
Било непрогледна нощ.
„Тук ли си, татко?“, попитало осемгодишното момче своя баща, който спял на съседното легло.
„Да, момчето ми, тук съм.“
„А лицето ти обърнато ли е към мен, татко?“
„Да, синко. Но защо питаш?“
„Тогава всичко е наред, татко. Щом лицето ти е обърнато към мен, значи всичко е наред. Лека нощ.“
Когато те връхлетят проблемите и нещастията, най-лесното е да си помислиш, че Господ не ти желае доброто и не се грижи за теб. Но това не е истина. Божието лице е обърнато благосклонно към теб, дори и да не го чувстваш в момента. Когато се молиш на Бога, всъщност ти говориш с най-благоразположения Баща, Който снабдява всяка твоя нужда. Божието лице, Божието сърце е обърнато към теб. Не би ли искал и ти да обърнеш своето към Него? Господ не желае да вижда гърба ти, а лицето ти. Не би ли желал да обърнеш лицето си към Него?
Прочетете и статията Закъснелият индианец, която също се занимава с Планинската проповед на Исус Христос.