Един английски милиардер прочел във вестника, как някакъв журналист го нарича в статията си щастлив човек. Милиардерът веднага повикал журналиста и възразил: „Щастлив? Каква лъжа! Та поради какво бих могъл да бъда наречен щастлив? За това, че съм богат? Но богатството не е направило още никого щастлив. Виждате ли тези вази? За всяка от тях съм платил по 3000 лири. Вярвате ли, че те са ме направили щастлив? Виждате ли тази картина от Рембранд? За нея платих 20 000 лири. Килимът, който е под краката Ви, е донесен чак от Исфахан и е отпреди няколко века. Мислите ли, че всичко това ме е направило щастлив? Моето единствено дете умира от туберкулоза. С каква радост бих дал всичко, за да мога да го спася… И има още глупци, които твърдят, че съм щастлив, защото съм богат. Клети хора!“
И наистина, дали многото пари са условие за щастие? Според някои са. И затова те отдават всичките си сили за придобиването им. Христос обаче учи, че сребролюбието е опасно и затова Той насочва хората към нещо по-добро. Това е поредният бисер от Планинската проповед.
Човекът има погрешно виждане за Бога, което го кара да се моли дълго и неправилно в желанието му да Го умилостиви. Правилната молитва произлиза от правилен възглед за Бога. Той се придобива чрез гледане на Христос. Можем да се молим с доверие в благоразположеността на Бога, защото Той ни обича и ще снабди всяка наша нужда. Това изразява и молитвата „Отче наш“ (Матей 6:7-15).
Разглеждайки въпросите за молитвата, Христос продължил с практичното приложение на правдата в живота на вярващите. Така Той засегнал и една много деликатна област:
„Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат; защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. Окото е светило на тялото. И така, ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е лукаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. И така, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината! Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона!“ (Матей 6:19-24).
Отново право в целта. Христос наистина познава човешкото сърце. И знае, как да го излекува. Дори от сребролюбието.
1. Небесна ориентировка.
След като се занимал с определен вид дела вършени от вярващите, Христос започнал да разглежда проблема за нещата, които ограбват вниманието и служенето ни. Това винаги е свързано по някакъв начин с парите. По времето на Исус любовта към парите била най-голямата страст на евреите. При нас това е страстта на целия свят.
Попитали веднъж един старец: „Дядо, колко прави 7 X 7?“
Той отговорил: „49 лева.“
За възрастния човек в таблицата за умножение имало валута. Сигурно защото всичко днес се върти около парите. Те са обсебили мислите на хората напълно. Тук, в Своята Планинска проповед, Христос разгледал проблема с парите или по-скоро – със сребролюбието. В Матей 6:19-24 Спасителят третира въпроса за примамката на богатството, която те отклонява от придобиването на небесните благословения, а в ст. 25-34 – за безпокойствата от липсата на богатство, които в крайна сметка правят същото. Това е позната библейска идея разглеждана винаги в този й вид от Христос:
„Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха… А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден“ (Матей 13:7, 22).
Примамката на богатството, когато имаш пари или просто се стремиш към тях, а също и светските грижи от липсата на пари, са все неща, които отклоняват вниманието от истинското служене и накрая вярващият остава безплоден. Исус знаел това. Затова дал един много ценен съвет:
„Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат“ (Матей 6:19).
Спасителят препоръчва да не се стремим към трупане на съкровища заради самите съкровища. Днес съкровища могат да бъдат какви ли не неща, но в древността тяхната гама е била сравнително ограничена. Тогава те се състояли от красиви и скъпи дрехи (но съществува възможността да бъдат изядени от молци) и от метали (но съществува възможността да бъдат хванати от ръжда). И в двата случая е възможно да бъдат откраднати. Тук се предава идеята за несигурността на земното богатство.
Освен заради повече власт богатството обикновено се търси, за да се придобие сигурност. Смятаме, че колкото повече имот имаме, толкова по-подсигурени сме. Но богатството не носи сигурност. Поне не толкова, от колкото имаме нужда. И въпреки че това е отдавна известна истина, сякаш хората не я осъзнават добре. Дори и вярващите се подлъгват и се отдават на трупането на пари. И не разбират, че стават жертва на измамата на Сатана. Земното съкровище толкова пленява, че небесното остава все повече и повече на заден план. Така попадат под властта на лукавия и накрая биват откъснати от Бога и Неговия народ. Не случайно апостол Павел нарича сребролюбието „корен на всякакви злини“ (1 Тим. 6:10). То отстранява от вярата и пронизва с много скърби.
Една картина изобразява човек, който събира злато по улицата и го слага в торби. Зад човека са наредени в дълга редица пълни торби със злато. От постоянното навеждане мъжът е изгърбен. Пред него има гробище, а по цялата картина минава надпис: „Всичко свършва тук.“
Всичко свършва тук! Ако умовете ни са били отдадени само на земните богатства, всичко ще свърши със смъртта, и то с вечната смърт. Това е сериозен проблем. Тогава какво да правим? Най-разумното, за което се сещам, е да последваме съвета на Христос:
„А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат“ (Матей 6:20).
Най-добре е да се инвестира в небесната съкровищница, защото богатството там е напълно гарантирано. Небето е най-сигурната банка, най-сигурната инвестиция. Това означава, че богатството, което трябва да увеличаваме, трябва да е това, което е истински ценното за небето. Например уподобяването на характера на Божия:
„И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец“ (Матей 5:48).
Може ли да има по-голямо богатство от това, да се оприличаваш все повече на своя небесен Баща?
Небесната инвестиция е също използването на материалните ни богатства за спасяването на хората непознаващи истината. Каква радост може да изпита човек, който дава от своето, за да могат и други да наследят небесното царство, за което самият той се надява! В наш собствен интерес е да си събираме съкровища на небето.
Препоръката на Исус има съвсем практично звучене водейки се от насоката на предприемаческите изрази, които използва – извличане на някаква изгода. Ние имаме изгода от небесната инвестиция:
„Във ваш интерес е да събирате небесни богатства. Само те, за разлика от всичко останало, което притежавате, са наистина ваши. Небесното съкровище е вечно. Огън и вода не могат да го унищожат, нито крадец да го отмъкне или молец да го пояде, защото то се пази от Бога“ (Елън Уайт, „Мисли от планината на благословението“, с. 89).
Няма по-сигурна и по-печеливша инвестиция от небесната. Затова инвестирай там! Няма как после да съжаляваш.
Добре, но защо е необходимо Христос да дава подобни препоръки? Какво толкова е лошото на това да се отдадеш на земните си цели? Нали сме създадени да живеем в този свят? Проблемът е, че съществува една закономерност, която може да има и опасно проявление:
„Защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ (Матей 6:21).
Много интересен закон: „Където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“ Човешкият живот се мотивира и води от някакви ценности – от нещото, което е най-стойностно за самия човек. Тези ценности определят, какви цели за преследване той ще си постави. Ценностите определят посвещението на човека. Неговата енергия, време, средства, цялото му се сърце се влагат в следването на тези ценности, в постигането на целите му. Той се отдава всецяло на това, което е най-важно за него, защото „където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“
Сърцето е там, където е съкровището. Цялата енергия, сила, чувства, любов на личността, цялото му време (сърцето му) се отдават на най-важните му ценности, на приоритетното в живота му (съкровището му). Ако за мен притежаването на имущество е най-важната ценност, то целта на живота ми ще е да печеля повече и повече пари. Парите ще са моето съкровище. За да постигна целта си, ще трябва да вложа всичките си умения, сили, време и влияние в печеленето на пари. Ще вложа цялото си сърце. И така съкровището ми се установява само на земята и действам само за живота тук. Моето сърце се вкопчва в земното. И нищо повече. За да бъда спасен обаче, сърцето ми трябва да е на небето. Това е условието:
„И така, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, където седи Христос отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога“ (Кол. 3:1-3).
Ясен призив небесното да плени всецяло моите мисли, там да бъде сърцето ми. А това най-лесно може да се получи тогава, когато съкровището ми е на небето. Тогава просто и сърцето ми ще отиде само там, защото сърцето е винаги там, където е съкровището му. И така условието ще се изпълни, ще бъда отдаден на небесното. Следователно ценностите, към които трябва да се стремя, трябва да са свързани с уподобяването ми на Бога, придобиването на Неговия характер:
„Това е съкровището, за което Христос ни препоръчва да се трудим. Характерът е голямата придобивка в живота. И всяка дума или действие, които с Христовата благодат запалват у някого копнежа по небето, всяко усилие за изработването на христоподобен характер, е събиране на небесно съкровище“ (Елън Уайт, „Мисли от планината на благословението“, с. 89).
Имам достатъчно основания да поставя небесното съкровище на първо място в живота си. Исус препоръчал точно това на един богат младеж, който дошъл при Него, за да се консултира относно вечния живот. Спасителят дори обвързал това със съвършенството:
„Исус му каза: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; и ела и Ме следвай“ (Матей 19:21).
Можеш да бъдеш съвършен, но за целта трябва да имаш съкровище на небето. А това става само тогава, когато не си обвързан с парите; когато не разчиташ на тях за воденето на истинския живот, защото истинският живот е само в Бога. Но знаем, как реагирал този младеж на поканата:
„Но младежът, като чу тези думи, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот“ (ст. 22).
Младежът си отишъл наскърбен, защото имотът, от който трябвало да се откаже, бил много. Лошо ли е да имаш имот? В никакъв случай. Всичко зависи от това, дали за теб той е начинът да живееш пълноценно, дали разчиташ за всичко само на парите. Затова във връзка пак със същия случай Христос казал:
„А учениците се смаяха от Неговите думи. Но в отговор Исус им каза още: Чеда Мои, колко е мъчно да влязат в Божието царство онези, които уповават на богатството!“ (Марк 10:24).
Разбира се, че няма нищо нередно да притежаваш имот, но не трябва богатството да е твоето упование и твоят начин за добър и смислен живот. Защото този живот е само в Бога. Извоюван е на висока цена – жертвата на Христос за изкуплението ни. Не може да поставиш парите над това най-велико дело и да разчиташ те да ти дадат това, което се дава само от Исус. Затова най-сигурното нещо е да си събираш съкровище на небето. Трябва по-скоро да осъзнаем това, защото може да стане, когато е вече много късно, подобно на закъснелия индианец.
2. Важност на здравата ценностна система.
За да можем да съобразим живота си с тази препоръка, трябва да обърнем внимание на ценностите си. Всичко зависи от тях. Така достигаме до важността на ценностната система.Христос разгледал важността на ценностната ни система използвайки една доста сложна метафора:
„Окото е светило на тялото. И така, ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е лукаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. И така, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!“ (Матей 6:22, 23).
Проблемът е сложен, затова и метафората е сложна и в тълкуванието си тук трябва да сме доста прецизни. Всъщност, тук има преплитане на три метафори: око, светило, тяло. Преди това Исус вече говорил и за трите, така че не сме оставени сами да им търсим значенията.
Светилото е това, което се поставя на светилника, за да свети на хората в дома, т.е. това е нещо, което носи светлина; функцията му е да разпръсква тъмнината (Матей 5:15).
След това Христос говори за окото и за тялото (Матей 5:29). Изглежда окото е символ на някакви желания, които се събуждат дори и в новородените хора и с които човекът трябва да влезе в жестока борба. Тези желания са толкова характерни за личността, че ако трябва да се бори с тях, трябва да застане срещу себе си. Това е невероятно мъчителна борба, но изискването за нея показва, че много от естествените ни желания са неестествени за небето и ако искаме да сме там, ще трябва да скъсаме с тях. Окото са желанията.
Тялото пък е цялостната ни личност; индивидуалността, която Бог е създал и която подлежи на унищожение в пъкъла при евентуална осъдителна присъда от небесния съд.
Тогава какво трябва да означава метафората: „Окото е светило на тялото“? Желанията на човека, символизирани вече с окото, се формират от неговите ценности. Той желае това, което му харесва и което е ценно за него. Сигурно тук окото трябва да означава ценностната система, с която възприемаме света и която е повлияна от степента на възприемането ни на Божия закон. Тук се пораждат и желанията. Тази ценностна система е независимата променлива, която влияе на зависимата, символизирана с тялото, а влиянието й – със степен на осветеност.
Ценностната система и нейното развитие в определената от нас посока, определя движението на цялата ни личност – отношения, думи, дела и т.н. Това означава, че ако окото ми е здраво (ако имам добра ценностна система), тогава и цялото ми тяло ще бъде осветено (целия ми живот – думи и дела, ще бъде добър, с добра насока). И обратното. Ако окото ми е болно (ако имам покварена ценностна система), тогава и цялото ми тяло ще бъде помрачено (целият ми живот – думи и дела, ще бъде покварен, с лоша насока).
Изглежда, че проблемът е много голям, защото Исус е удивен:
„…И така, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!“ (Матей 6:23б).
Какво трябва да означава това? Как светлината в мен може да е всъщност тъмнина? Окото е светило на тялото. То осветява тялото независимо, дали е болно или здраво. Все един и същи израз се използва – то осветява. Когато окото е здраво, тялото бива осветено, огряно със светлина. Но когато окото е болно, тялото бива помрачено, т.е. светлината е такава, че в крайна сметка е тъмнина. Окото осветява, но в крайна сметка тялото се помрачава.
Когато ценностната ми система е покварена, животът ми също става покварен. Това може да са моите ценностите. Ценности означава нещо хубаво, ценно, стойностно. Но щом за мен лошото е стойностното и ценното, тогава какво ли ще е това, което е наистина лошо за самия мен? Ако светлината в мен е тъмнина, каква ли пък трябва да е истинската ми тъмнина?
Наистина, сложни метафори, които се разплитат много трудно. Но затова пък и разбирането им ни носи голяма полза. Целият този труд си заслужава.
3. Само на един господар.
Христос разгледал важността на ценностната система по принцип, но все пак всичко е в контекста на сребролюбието. Затова накрая Спасителят представил най-желязната закономерност, която винаги трябва да помним, когато става дума за пари:
„Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона!“ (Матей 6:24).
Защо е тази категоричност, че можеш да служиш само на един господар? Времето на Исус е време, в което е съществувало робството. Робовладелецът или господарят, поради факта, че е на по-високо ниво в обществото и поради това, че е имал ръководни функции, е бил личност, която е имала свой собствен облик. Всеки господар е имал свой обособен характер, една рязко откроена индивидуалност. Докато слугите и робите често са били напълно обезличени личности. Но дори и в своята обезличеност, те са могли да преценяват господарите. Поради отчетливо изразеният им характер и поради това, че са се отличавали един от друг, слугите са можели или да намразят един и в същото време да обикнат друг господар, или да се привържат към единия, а другият да презират.
Точно така е и когато става дума за служенето и посвещението на вярващия – дали ще служи на Бога или на парите. Бог е ясно обособената Личност, Която поставя изискванията на Своята воля и изисква пълно послушание. И с основание – Той ни е създал, Той ни е изкупил, Той единствен предлага вечен живот. Има всички основания да изисква послушание.
„Мамон“ е дума, която предава по букви (а не звуково) арамейска дума означаваща „богатство“ или „полза“. Зад този израз стои една сила, която е също много ясно откроена и изисква цялото ни сърце и посвещение. Богът на нашия свят днес е парите и ако започна да му служа, той ще ме изиска целия, няма да ми остави нищо, което да отдам на някой друг.
Но тези две сили са абсолютно противоположни и е напълно невъзможно раздвоеното съществуване между изискванията на Бога и тези на парите и Сатана. Когато се реша за единия, аз го обиквам и същевременно веднага намразвам другия. И обратното. Следователно, ако обичам повече парите, със сигурност ще намразя Бога. Ако обичам Бога над всичко в живота си, парите няма да имат тази притегателна сила за мен.
И Бог, и мамон изискват от нас всичко. Ето защо не можем да служим и на двамата едновременно, а само на единия. Невъзможно е раздвоеното съществуване между изискванията на Бога и тези на греха и Сатана. Ще трябва да се стигне до някакво определяне. Не можем вечно да сме раздвоени между двама господари. Само на единия трябва да се спрем. Най-добре е да бъде избран Бог. Имаме свободата да изберем и парите, но по-добре е да изберем Бог. И това трябва да бъде направено скоро. Възможно е тази истина да се осъзнае някога, но тогава да е много късно. Трябва по-скоро да решим да служим на Бога, да следваме Неговия път, за да не стане това, когато е вече много късно, подобно на закъснелия индианец.
Когато стар индиански вожд научил за Исус, казал на един мисионер следното: „Пътят на Исус е добър, но аз през целия си живот съм следвал стария индиански път и ще вървя по него до края.“
Година по-късно вождът бил на прага на смъртта и докато търсел пътека и брод през мрака, попитал мисионера: „Може ли сега да тръгна в Христовия път? Пътят ми свършва тук и от него не излиза пътека, която да води през долината на мрака. Може ли сега да тръгна в пътя на Христос?“
Точно такова е положението на всеки човек. Плановете и намеренията ни свършват дотук, но пътят на Исус продължава отвъд тях. Той води към вечността. Парите са много силен и властолюбив бог изискващ непрестанно поклонение. Само че неговият път свършва тук, в този свят. В този път няма брод през долината на мрачната сянка. Нека да не позволяваме блясъка на златото да заслепи очите ни и да ги направи неспособни да виждат онова, което е с безкрайно по-голяма ценност! Нека да не повтаряме грешката на закъснелия индианец!
Прочетете и статията Дървената обувка, която също се занимава с Планинската проповед на Исус Христос.