Може да си светило в областта си и пак да направиш ужасна грешка.
„На теория да се направи телевизия е постижимо, но аз смятам, че е невъзможно – това е изобретение, за което не трябва да си губим времето в мечтаене.“ Това казал през 1926 г. Ли де Форест – изобретателят на аудионовия приемник. Доживял да види, колко много грешал.
„Мисля, че в световен мащаб има пазар за около пет компютъра.“ Това са думите на Томас Дж. Уотсън през 1943 г. Кой бил той? Президент на Ай Би Ем. Не можел да сгреши повече.
„Не мислим, че Бийтълс ще постигнат нещо на техния пазар. Групите с китари залязват.“ Това пък са думите на експерт от звукозаписна компания от 1962 г. Колко ли е съжалявал след това, че не подписал договор с Бийтълс?
Най-интересно е мнението на епископ Милтън Райт от преди повече от столетие. Както от амвона, така и във вестника той твърдял, че нещо, което тежи повече от въздуха, не само, че не може да лети, но и е против Божията воля. Иронията е, че епископът имал двама сина – Орвил и Уилбър. Не това, че имал двама сина е иронията, а това, че двамата му сина са първите, които изобретили самолет и успели да полетят с него през 1903 г. Баща им трябва да е бил много горд с тях. И в толкова голяма грешка!
Да, наистина може да си светило в областта си и все пак да направиш ужасна грешка. Може да си мислиш, че нещата се случват по един начин, а да се окаже, че начинът бил съвсем друг. Трябва да имаме това предвид, когато говорим за съвършенството в християнския живот и неговото постигане. Много хора са били обезсърчени или са се превърнали в пълни фанатици, защото не са знаели, какво е съвършенството и кой е правилният начин за постигане му. А такъв има. Свещеното писание го описва.
Христос поставя отношенията между хората на много висока основа. Последователите Му трябва да обичат и враговете си, защото Бог ги обича и защото има много други основания за това. Любовта към враговете може да направи християните най-щастливите хора на света. Господ е обещал помощ за това (Матей 5:43-47).
След поучението Си до този момент Исус се насочил към вечно вълнуващата човека тема – съвършенството:
„И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец“ (Матей 5:48).
Тук Христос обяснява, какво означава истинското съвършенство пред небето. Много е възможно то да е нещо различно от това, което мислим, че е.
1. Необходимост от съвършенство.
В края на тълкуванието Си върху закона Исус казал:
„И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец“ (Матей 5:48).
Христос говорил върху Божия закон и правилното му спазване. Нямало е начин да не засегне и въпроса за съвършенството, защото двете теми са пряко свързани:
„Законът Господен е съвършен, възвръща душата; изявлението Господне е вярно, дава мъдрост на простия“ (Пс. 19:7).
Божият закон е съвършен. Той е непроменим и валиден за всеки човек. От всеки новороден вярващ се очаква правилното му съблюдаване. Затова го има и очакването за съвършенство. Уповаващият на Христос и съблюдаващ непроменимия Му закон вярващ трябва да бъде съвършен. Този призив на Спасителя не може да бъдат изненада. И, разбира се, той изобщо не бил нов за евреите. Бил повторение на нещо, което те вече познавали:
„Съвършен да бъдеш пред Господа, твоя Бог“ (Втор. 18:13).
Евреите наистина познавали изискването за съвършенство. И се стремели към него като имали предвид Божия закон. Само че по свой начин. И се провалили. Затова сега Исус трябвало да уточни, съвършени като кого трябвало да бъдат и в какво точно трябвало да се изразява съвършенството им. И наистина, единствен Христос е в състояние да каже, какво е истинското съвършенство. Ако този въпрос ни интересува, трябва да се вслушаме в Него. Евангелист Матей със сигурност се е интересувал от това. На още едно място той записва думите на Христос относно съвършенството. И това е разговорът с богатия младеж:
„Исус му каза: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; и ела и Ме следвай“ (Матей 19:21).
При разглеждането на Планинската проповед често се налага да се отиде до този случай. Има връзка между Планинската проповед и разговора на Христос с богатия младеж. Той е много важен и ключов за евангелист Матей относно разбирането на спасението и съвършенството. В крайна сметка ти трябва да си съвършен.
2. Дефиниция за съвършенство.
Да, трябва да сме съвършени. Това е изискване. Това е очакването на небето спрямо нас. Но това е и изискване, в което много вярващи се спъват. И не защото в него има някакъв проблем, а защото правилното му разбиране е проблем.
Обикновено съвършенството в християнството се разбира като състояние на безгрешност, на приключване с вършенето на грехове. Не звучи никак лошо. Даже звучи много хубаво. Но понеже това схващане не взима предвид падналата човешка природа, безброй хора са си отивали обезсърчени, защото не са успявали да постигнат този вид съвършенство. Те са се опитвали, молили, вярвали, но никога не са стигали до момента на безгрешност.
Щом като Бог чрез авторите на Свещеното писание призовава поклонниците Си към съвършенство, значи това е нещо постижимо. Иначе защо би го изисквал? Какво наистина означава съвършенството, към което Христос призовава? Спасителят казал:
„И така…“ (Матей 5:48а).
Звучи като извода от казаното дотук. Това ще рече, че правилният отговор може да дойде при едно разглеждане на цялото Му поучение до момента или най-малкото на казаното непосредствено преди това. Но като се има предвид, че прежде казаното е призив за любов към враговете (Матей 5:43-47), което е най-голямата висота на проява на любов и което изисква много дълбока промяна в човешкото сърце, по-разумно ще е да разглеждаме изискването за съвършенство в контекста на всичко казано до този момент. Тоест да си съвършен означава да си новороден, да израстваш в освещението, да гледаш сериозно на мисията си, да спазваш всички заповеди на Божия закон в дух, а не формално и законнически и най-накрая – да обичаш и враговете си (Матей 5:3-47). Ако това се намира в живота ти, ти си съвършен. Нещата са отнесени основно до характер и отношения.
Но всичко това не звучи ли като необходимост от водене на безгрешен живот? Донякъде така звучи. И именно това е моментът, в който много хора се спъват. Затова ни трябва допълнителен поглед по въпроса. Няма да сбъркаме, ако се обърнем за помощ към апостол Павел. Той е евреин, който искал да обясни еврейската концепция за съвършенството на гърци. Това не е много лесна задача и все пак апостолът се справил:
„Не че съм сполучил вече, нито съм станал вече съвършен (гр. „телиоо“); но се впускам в гонитба, дано уловя, защото и аз бях уловен от Христос Исус. Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя – като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред, впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус“ (Фил. 3:12-14).
Гърците разбирали съвършенството като нещо завършено и притежаващо всичките му нужни части; като нещо статично, утвърдено, неподлежащо на промяна и изпълняващо точно предназначението си; като най-крайната фаза на един процес; като резултат, от който не следва промяна. (Сега вече знаем, откъде сме взели нашето разбиране за съвършенство.) Затова Павел казал на гръцките си читатели, че той още не е станал съвършен (гр. „телиоо“) според техните разбирания: „Не че съм сполучил вече, нито съм станал вече съвършен“. Той се стремял към съвършенството, но все още не бил го постигнал.
Когато обаче Павел казал: „но се впускам в гонитба, дано уловя“, той засегнал и еврейското схващане за съвършенството. Гръцките му читатели трябвало да могат да разберат, защото стремежът към съвършенство им бил познат. Само че тук имало и някои разлики. И за да ги обясни и да доразвие мисълта си, апостолът използвал и другата дума, с която се предава идеята за съвършенството, но в един странен контекст:
„И така, ние, които сме зрели (гр. „телиос“), нека мислим така; и ако вие мислите нещо по друг начин, Бог ще ви открие и него“ (Фил. 3:15).
Зрялост (гр. „телиос“) е другият начин да се изрази съвършенството. Това е и думата, с която се предава призивът на Христос за съвършенство (Матей 5:48). В класическия гръцки тази дума се е използвала за хора, които са достигнали зряла възраст, за напълно израсло животно или за узрял плод. В християнството да си съвършен означава да си духовно зрял, да имаш стабилност във вярата си, да си се предал непоклатимо на живия Бог. За християнина идеалът е Христос и това е духовния ръст, към който той се стреми.
По-интересното е, че на вярващите, на които Павел казва, че той все още не е постигнал съвършенството (гр. „телиоо“ – „съвършен“), но се стреми към него, той говори за зрялост и нарича себе си „зрял“ (гр. „телиос“ – „зрял, съвършен“). Значи Павел не се смята за „съвършен“ („телиоо“), но все пак вярва, че е „съвършен/зрял“ („телиос“). Съгласен съм, че е объркващо. Идеята е, че съвършенството е един процес, който протича през целия живот и във всеки етап от който (ако протича правилно) ти се определяш като съвършен. Никой не може да стигне до момент, в който да приеме, че няма какво повече да усъвършенства, но във всеки етап от израстването си той може да бъде приет от Бога. Целта, разбира се, е да се стигне до зрялост във вярата и христоподобие. Сигурно затова и Христос казва: „Бъдете съвършени“, а не „Станете съвършени“. Има разлика, нали? „Станете“ предполага, че съвършенството е само една далечна точка, която, ако не достигна, нямам никакво съвършенство. То идва само, когато я достигна и не по-рано, като един краен етап от всичко, след който вече няма промяна. Докато „бъдете“ визира процес от различни състояния, които всички те са съвършенство.
В този процес има един ключов момент:
„Само нека да живеем според това, в което сме достигнали и да мислим същото“ (Фил. 3:16).
Достигането ми до зрялост във вярата и минаването ми през различни етапи, във всеки от които съм приет, е правилно протичащ процес при условие, че следвам в живота си това, което съм разбрал и до което съм стигнал до убеждение (1 Йоан 1:7). Пренебрежението и обръщането на гръб на светлината, която Господ ми дава, може да има негативни последици. Най-малкото води до спиране на растежа. Затова и хора, които вече трябвало да бъдат зрели в християнската си обхода, но не били, Новият завет ги описва като „невръстни“, бебенца във вярата (Евр. 5:11-6:1). Това е много незадоволително състояние, което трябва да се промени (1 Кор. 14:20).
3. Крива, не права.
Да си невръстен, бебе във вярата е съвсем нормалният начален етап на обхождането в християнския живот. Никой няма право да очаква един току-що обърнат вярващ да се държи и мисли като зрял. Проблемът идва, когато да си бебенце във вярата се превърне в едно постоянно състояние и не се наблюдава растеж. Точно такива били коринтяните:
„И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни, а като на плътски, като на невръстни в Христос. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да я приемете, а и сега още не можете“ (1 Кор. 3:1, 2).
Павел нямал проблем с това, че когато основавал църквата в Коринт, нейните членове били новоповярвали и неопитни, поради което можели да бъдат сравнени с малки бебенца. Това било повече от нормално. Но апостолът бил загрижен, че няколко години след това коринтяните все още не били пораснали. Те били все още невръстни. И това можело да се разбере много лесно:
„Понеже и досега сте плътски; защото докато има между вас завист и разпри, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?“ (ст. 3).
Сред коринтяните имало голямо неразбирателство и разделение, което не подобава на зрели вярващи. Те все още били невръстни. За съжаление, подобно нещо може да се случи. Напълно е възможно дори години след обръщането към Христос някой да остане бебенце във вяра, живот и мислене. Тогава това, което е било напълно нормално и приемливо в началото, се превръща в сериозна пречка. И това се случва толкова често.
Наистина, животът на вярващия не е една права, която се движи във времето от най-ниската точка към най-високата без прекъсване. В повечето случаи той е крива, едно почти хаотично движение нагоре и надолу. Понякога това може да е обезпокояващо и опасно. Но дотогава, докато Христос е истинската цел, случаят не е решен негативно. Както било и при коринтяните. Апостол Павел не загубил надежда за тях. Той бил готов да види възможност за промяна:
„До Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христос Исус, призовани да бъдат светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исус Христос, нашия Господ, Който е и техен, и наш“ (1 Кор. 1:2).
За Павел коринтяните са „призовани светии“, „осветени в Христос“. Точно така, бебета и светии. Състоянието им било много незадоволително, но апостолът вярвал, че те ще се променят. И наистина можем да видим промяната, която се случила в тях, след като получили това изобличително писмо на апостола:
„Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време. Сега се радвам не заради наскърбяването ви, а защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, така че да не претърпявате никаква вреда от нас. Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт. Защото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание на злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо“ (2 Кор. 7:8-11).
Коринтяните се променили. Пожелали да растат. Не искали да останат бебета. Защото пътят на вярващия не е една права, а крива. И дотогава, докато Христос е истинската цел, зрелостта и съвършенството са напълно постижими. Затова и мечтата на апостола била (и на всеки църковен водач трябва да бъде) да види една църква от зрели вярващи (Ефес. 4:11-15).
4. Постигане на съвършенството.
Колкото е важно да изясним, какво Писанието има предвид под „съвършенство“, толкова е важно да разберем и как то се постига. Евреите по времето на Христос се провалили в постигането му, но не защото липсвало указание за това в свещените им книги:
„Бог, Който ме препасва със сила и прави съвършен пътя ми“ (Пс. 18:32).
Господ не само изисква съвършенството, Той е активната страна в постигането му. Той дава сила и прави пътя на вярващия в Него съвършен. Чрез Него всичко е възможно. Всичко, което Той заповядва и иска от нас, Той го и прави. Затова и отговорът на въпроса за начина на постигане на съвършенството е много лесен:
„Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христос“ (Кол. 1:28).
Библейското съвършенство е възможно, ако си в Христос. Това е ключовото за ранната църква разбиране за воденето на верския живот. Ранните християни се стремели да живеят „в Христос“. Затова се наричали и светии – със всичките недостатъци, които имали.
Съвършенството е в Христос и можем да го имаме във всеки етап от растежа си, ако имаме Христос. Когато сме в Бога, съвършенството е винаги до нас и можем да живеем един живот на сигурност в Божието спасение, което неизбежно ни доближава в смирение все повече и повече до Бога.
„Нямаме никаква причина да се страхуваме, докато гледаме към Исус, никаква причина да се съмняваме, но да вярваме, че Той е способен да спаси до край онези, които идват при Него; но ние можем да се страхуваме постоянно да не би старото ни естество да не получи отново надмощие; да се страхуваме, че врагът ще изобрети някой капан, чрез който отново да му станем пленници“ (Елън Уайт, „Избрани вести“, т. 1, с. 336).
В Христос имаме сигурността и съвършенството във всеки етап от развитието ни, което трае цял живот. Растящият християнин израства постоянно в идеала в Христос. Съвършенството наистина е изискването към всички новородени.
5. Съвършенство в моята ограниченост.
Стандартът за съвършенство, с който трябва да се съобразяваме, не произхожда от човешка формулировка. Според Христос трябва да си съвършен, както Бог е съвършен:
„И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец“ (Матей 5:48).
Какво означава да си съвършен, както Бог е съвършен? На пръв поглед звучи толкова непостижимо, че направо загубваш желание да се захванеш с него. Но ако се загледаме в текста, ще видим, че Исус казва, че трябва да бъдем съвършени „както е съвършен“ нашият небесен Отец, а не „колкото“ Него. Значи не става дума за количество и мащаб, а за качество. Пък и няма как да е по друг начин, защото кой ще достигне възможностите на Бога? Съвършенството на всеки трябва да е в неговата област като в основата на всичко стои пребъдването в Христос:
„Той [Бог] ни казва да бъдем съвършени, както Той е съвършен – по същия начин. Трябва да бъдем такъв източник на светлина и благословение в нашия малък кръг, какъвто Той е за Вселената. Не притежаваме нищо сами по себе си, но светлината на Неговата любов ни озарява и ние трябва да отразяваме блясъка й. С взетата от Него доброта можем да бъдем съвършени в нашата сфера, така както Бог е съвършен в Неговата“ (Елън Уайт, „Мисли от планината на благословението“, с. 77).
Мога да бъда съвършен в моята ограниченост, така както Бог е съвършен в Своята неограниченост. Това означава да съм съвършен. Не означава безгрешност, а духовна зрялост на човек, който остава във вярата независимо от обстоятелствата. Разбира се, това определено е свързано с богоподобния характер. Промяна на характера трябва да има. А според версията на Лука на тези Исусови думи, едно конкретно качество на богоподобния характер изпъква най-силно:
„Но вие обичайте неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите нещо в замяна; и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите. И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“ (Лука 6:35, 36).
Когато мислим за съвършенството на Бога, по подобие на което трябва да бъдем, трябва да мислим за милостта. Милост = съвършенство. Когато милостта и любовта изпълват сърцата ни, ние отразяваме божественото съвършенство, макар и в нашата ужасна ограниченост. Това е и което Христос казал на богатия младеж (Матей 19:16-21). Формалното спазване на Божиите заповеди не е достатъчно. Зад това трябва да стои силата на божествената любов. Защото любовта има силата да „свързва всичко в съвършенството“ (Кол. 3:14).
Другото силно отражение на съвършенството се намира в издържането на изпитания (Яков 1:2-4), но може би най-интересно е влиянието му върху говоренето:
„Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло“ (Яков 3:2).
Съвършен мъж си не тогава, когато имаш един тон добре оформени мускули по тялото си. Съвършена жена си не тогава, когато имаш лице на ангел, заради което да ти завиждат всички жени. Съвършеният мъж и съвършената жена са тези, които могат да контролират езика си. Христовият Дух е пропил цялата им личност и прави възможно езика да бъде обуздан.
Млад човек попитал един философ: „Какво да правя, за да стана съвършен?“
Философът му отговорил: „Иди в гробищата и започни да хвалиш умрелите с най-великите хвалби, направи им най-големите комплименти и после ела да ми кажеш, какво са ти отговорили.“
Младият човек отишъл в гробищата и колкото и да му било странно, започнал да възхвалява мъртвите – нарекъл ги най-добри, най-благородни, най-умни, най-добродетелни, най-изискани, най-способни. След това се върнал при мъдреца и му разказал всичко.
„А какво ти отговориха мъртвите на тези безкрайни хвалби?“, попитал мъдрият човек.
„Нищо“, отвърнал младежът. „Те мълчаха.“
„Сега иди и направи обратното – започни да ги ругаеш с най-обидни думи, след което ела и ми разкажи.“
Младият човек направил и този път това, което го посъветвал философът. Ползвал цялото си красноречие, за да обиди и заклейми мъртвите, отрупал ги с най-ужасни епитети и когато въображението му се изчерпало, се върнал и докладвал.
„А мъртвите какво ти отговориха на всички тези упреци и хули?“, бил поредният въпрос.
„Нищо. Мълчаха.“
„Точно така трябва да постъпваш и ти, ако искаш да вървиш по пътя на съвършенството и божествената любов. Трябва да бъдеш като мъртвец по отношение на хвалбите и хулите от страна на хората, трябва да усвоиш изкуството да не се влияеш от тях. Трябва да си способен да умреш за онова, което се нарича лична чест и достойнство, защото честта и достойнството се състоят именно в това – да можеш да изтърпиш клеветите и доносите, без да трепне и нерв във тялото ти; да запазиш самообладание и да се предпазиш от главозамайване, когато те отрупват с ласкателства увлечените по някоя твоя добродетел; защото най-голямата добродетел е любовта, която всичко премълчава, която се издига над обикновените страсти и личните интереси, когато самообладание и великодушие доминират и в мисъл, и в чувство, и в съзнание, и във всекидневните отношения.“
Искаш ли да бъдеш съвършен? Не е нужно да провеждаш монолог в гробищата. Трябва само да влезеш в диалог с Христос. Защото всичко, от което се нуждаеш, е Христос. В Него имаш всичко – и изкуплението си, и освещението, и сигурността, и съвършенството. Имаш ли Христос, имаш всичко. Във всеки етап от процеса на съединяване с Исус можеш да бъдеш съвършен и да бъдеш наречен светия. Точно така, всеки ден можеш да бъдеш съвършен. Бъди и днес съвършен в Христос!
Прочетете и статията Наместената чанта, която също се занимава с Планинската проповед на Исус Христос.