Веднъж разбойници нападнали един отшелник с намерение да го ограбят. Старецът-монах, който бил въплъщение на кротостта, спокойно им отговорил: „Вземете, деца, всичко каквото ви хареса.“
Те ограбили скромното жилище на монаха и си тръгнали. Старецът забелязал, че са забравили да вземат и торбата му, грабнал я, затичал се след тях и им завикал: „Деца, вземете и това, което сте забравили в моята килия.“
Разбойниците били поразени от незлобието на стареца, върнали му всички ограбени вещи, разкаяли се и си казали един на друг: „Наистина, този е Божий човек.“
Вие как бихте реагирали, ако бяхте на мястото на монаха? Чувствате ли, че сте достатъчно смирени, за да постъпите също като него? От друга страна пък, дали изобщо е нужно да се държим така? Необходимостта от смирение означава ли, че трябва да сме безгръбначни същества?
Това са много важни положения, между които всеки един християнин се клатушка търсейки верния отговор. На помощ ни идва Исус със поредното Си великолепно поучение от Планинската проповед.
Понеже склонността да се лъже и заобикаля истината е много голяма, Христос разкрил важността на правилното, истинно и чисто говорене. Клетва е разрешена само при много специални случаи и никога, за да се лъже чрез нея. Трябва да се говори много точно и ясно, без да се дава никаква възможност за заобикаляне на истината (Матей 5:33-37).
След тези думи Исус отишъл още по-надалеч по отношение на изискванията за характер на последователите Си. Започнал да разглежда поведението на вярващия при различни видове предизвикателства и провокации; спрял вниманието Си на различни случаи, които по особен начин изпитват посвещението на вярващия:
„Чули сте, че е било казано: ‘Око за око, зъб за зъб.’ А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата. На този, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха. Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две. Дай на този, който проси от теб; и не се отвръщай от онзи, който ти иска на заем“ (Матей 5:38-42).
Това са някои от най-интригуващите и криво разбирани поучения на Христос. Какво точно означават те и как трябва на практика да се изпълняват тези думи на Спасителя?
1. Опасност от проявяване на отмъстителност и несправедливост.
Няма начин докато Христос проповядвал на планината, да не са минали римски войници. Насъбраните на едно място много хора винаги предизвикват интереса на властите. А това неизбежно е породило у слушателите на Исус омраза и ненавист към потисниците. Спасителят натъжен наблюдавал злобата по лицата на сънародниците Си. Затова Христос казал:
„Чули сте, че е било казано: ‘Око за око, зъб за зъб'“ (Матей 5:38).
Тук Исус цитирал едно старозаветно правило спадащо към гражданските разпоредби на Израил:
„И ако някой причини повреда на ближния си, нека му бъде направено така, както е направил той: счупено за счупено, око за око, зъб за зъб; според повредата, която той причини на човека, така да му бъде направено и на него“ (Лев. 24:19, 20).
Когато четем това правило, в нас се събуждат онези разпространени представи за Стария завет, че той е пълен с кръв и отмъщение и представя един Бог на възмездието и унищожението, Който е съвсем различен от новозаветния. Но когато разглеждаме една такава разпоредба, никога не бива да забравяме, че трябва да се интересуваме, как тя е звучала за първите й получатели. Всъщност това правило е било много прогресивно, направо либерално за времето си. То е прокарвало една много по-справедлива тенденция в обществото на евреите.
Във времето на внедряването на това правило всеки си е отмъщавал сам, като в отмъщението си често е бил много по-жесток, отколкото е било престъплението. Случвало се е възмездяването на виновния да бъде по-голямо от вината му. С това изискване Бог целял да постави нещата в рамките на справедливостта и евреите да започнат да действат според този възвишен принцип.
Дадената от Бога разпоредба е трябвало да се прилага от гражданските власти. Никой не е имал право да си отмъщава сам, защото субективността в този случай е много възможна. Много е лесно в гнева си да отмъстиш с по-голямо наказание от извършеното престъпление, въпреки обещанията за справедливост. Затова мъдрецът съветва:
„Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, ще въздам на човека според делата му“ (Пр. 24:29).
Съветът към всеки от нас е: „Не казвай, че ще въздадеш точно според провинението, защото няма да можеш да го изпълниш. Колкото и да си сигурен, че ще действаш точно според делата на виновния, няма да ти се отдаде.“ Ето защо израилтяните били стимулирани да прощават и да оставят възмездието на по-висшите инстанции:
„Да не речеш: Ще въздам на злото; почакай Господа и Той ще те избави“ (Пр. 20:22).
Оставянето на възмездието да бъде определено от съда, от гражданската власт, гарантирало обективност и справедливост в наказанието. Този закон целял създаването на справедливост – колкото си ощетил, с толкова ще бъдеш ощетен. Бог е абсолютната справедливост.
Това изискване било дадено в условията на теокрацията в Израил – когато Бог бил Неговия водач и ръководел делата в Израил много директно. По времето на Христос обаче теокрацията не само че била отпаднала, но и евреите били под римско робство. Те нямали свобода в решенията си и били зависими от поробителите си за изпълнението на някои присъди. Например, те не можели сами да осъществяват смъртна присъда. Тя трябвало да се издаде от римския управител и да се извърши от римските войници. Така била „осигурена“ и смъртта на Исус. А това вече са съвсем други условия за съобразяване с правилото „Око за око, зъб за зъб“. Поради това хората се били отдали на своята злоба и справедливостта била загърбена. Изискваното от тях им изглеждало твърде недостатъчно и всеки си го тълкувал по свой начин.
Дали нещата са се променили днес? Има ли смисъл за нас разглеждането на този проблем? Категорично да! И в нашия свят този дух не е оставил човека. Той много добре се илюстрира с популярното перифразиране на библейското правило: „Око за две, зъб за чене“. И в съвременния човек съществува желанието за възмездие по-голямо от престъплението. Затова и лесно можем да предположим, че зад това правило евреите по времето на Христос не виждали проява на жестокост, а едно твърде смекчаващо и опрощаващо изискване. Но Исус бил готов да отиде и по-нататък.
2. Авторитетно тълкувание на заповедта „Око за око, зъб за зъб“.
На изненаданите Си слушатели Спасителят казал:
„А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата“ (Матей 5:39).
Като абсолютен Авторитет Христос направил точната интерпретация на заповедта „Око за око, зъб за зъб“ за Своето време. Той призовал последователите Си да не мислят, как точно да извършват отмъщението си, а да преминат към нещо по-висше.
При едно по-повърхностно изследване може да ни се стори, че тук Исус като че ли противоречи на старозаветното правило. Сякаш Той призовава от твърдите и груби мерки да се отиде към меките и любящи. Но всъщност не е така. Тук Христос продължил Божиите намерения от Стария завет – да се отнасяш напълно справедливо към съгрешилия неподавайки се на субективността. Пътят не е от грубо към меко, а от меко към по-меко. Просто става дума за друго време. Вече нямало граждански власти, които да прилагат гражданските закони на Израил и Божият народ трябвало да намери своето адекватно положение и, следователно, адекватно приложение на тази заповед. Затова Исус извисил това старозаветно правило до любовта, въпреки че не използвал веднага тази дума (това Той ще направи малко по-късно).
Всъщност, и в Стария завет се говори за любов към врага. Тези думи на Христос не били ново откровение. Те повтаряли ценните послания от Стария завет:
„Ако е гладен врагът ти, дай му хляб да яде, и ако е жаден, утоли жаждата му с вода. Защото така ще натрупаш жар на главата му и Господ ще те възнагради“ (Пр. 25:21, 22).
Това, което казал Исус, може да характеризира и нашето време. Как да приложим това правило днес? И ние ли трябва да правим същото буквално според Исусовите думи?
Христос говори в контекста на подтисничество за Божият народ. Евреите са под робството на Рим и са обезправени. Тогава поуките, които можем да извлечем от тук, ще се отнасят за Божия народ, когато е обезправен и репресиран по някакъв начин. За съжаление, това е по-честото негово състояние по света през по-голямата част от историята му. Но явно поведението му в една правова държава сигурно ще бъде малко по-различно.
Проблемът може да се разглежда и на по-лично ниво – когато отделен вярващ е в ситуация на подтисничество от някой, независимо дали държавата е правова или не.
И така, как да се държиш по време на някакъв род репресии спрямо теб? Христос казал:
„Не се противете на злия човек…“ (Матей 5:39а).
Създава се впечатлението за надмощие на злия над християнина. Получава се конфликт, който може сериозно да се задълбочи и да прерасне в нещо ужасно.
„…но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата“ (Матей 5:39б).
Как да се разбират думите за удара? Буквално ли? Или може би става дума за някаква концепция за живота?
Нека да ги разгледаме по-точно:
„…ако те удари някой по дясната буза…“
Кога е възможно това? Ако се опитаме да си представим ситуацията, за да бъдеш ударен по дясната буза, има само една възможност – шамарът да се извършва с дясната ръка, но да е обратен. За културата на евреите един такъв шамар е бил израз на дълбоко презрение. Тук вярващият е подложен на повече от чисто физически репресии. Удрянето по дясната буза на вярващия трябва да касае по-особеното значение, което евреите влагали в десницата. Това е възможността с тази провокация да се засегне разума, центъра на волята, желанията и действията. Удар, който така да провокира вярващия, че да го извади извън равновесие, да го ядоса и да го накара да съгреши.
И точно в този случай Христос приканва последователите Си да обърнат и другата си страна. Защо трябва да се прави това? Вероятно да се даде възможност на злобеещият да се осъзнае и вразуми. Щом като постъпва толкова ужасно, то той трябва да е насъбрал много злоба в себе си. А това е ужасен потенциал – бомба, която може да избухне и да убие и двамата. Затова е необходимо насъбраното напрежение да се отнеме и ситуацията да се успокои. Дори това да е с цената на някаква болка. Злобеещият е като един прегрял стар мотор, който трябва да бъде охладен, иначе ще излезе от строя.
Добре, какво да се направи тогава? Някой трябва да поеме напрежението, да стане отдушник и да се жертва, за да се успокои ситуацията. И това е вярващият. Той не трябва да се подава на провокациите, а да успокоява нещата.
Малко преди това Исус казал, че вярващите трябва да са солта на света – тези, които придават вкус и смисъл на човешкото съществуване (Матей 5:13). Светът трябва да се предпази от развала, да се поеме ужасното напрежение, което действа толкова разрушително. И този, който трябва да го прави, е християнинът. Наистина, няма ли по този начин светът да стане малко по-добър? Или поне по-малко напрегнат?
Но така като че ли вярващият не е в особено благоприятна позиция – да е отдушникът на всичко. Това никак не е приятно. И наистина щеше да е така, ако той беше оставен сам да понесе тази отговорност. Но не е оставен сам:
„Възложи на Господа това, което ти е възложил, и Той ще те подпре; никога няма да допусне да се поклати праведният“ (Пс. 55:22).
Какво чудесно обещание! Може да ни помогне да гледаме с други очи на предизвикателствата в ежедневието и на отговорната ни задача към този свят. Елън Уайт казва:
„Присъствието на Отец заобикаляше Христос и нищо не Му се случваше освен това, което безкрайната любов допускаше за благословение на света. Това бе източникът на утеха за Исус, това е източникът на утеха и за нас. Пропитият от Христовия Дух пребъдва в Христос. Ударът, насочен към него, попада върху Спасителя, Който го обгръща със Своето присъствие. Каквото и да дойде върху него, идва от Христос. Няма защо да се противи на злото, тъй като Христос е Негова защита. Нищо не може да му навреди, ако Господ не го допусне. ‘Всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога’ (Римл. 8:28)“ („Мисли от планината на благословението“, с. 71).
Въпреки че това изискване изглежда невъзможно, свидетелството на верни християни показва, че все пак е възможно. Христовият Дух е в състояние да промени един човек дотолкова, че да има силата да поема напрежението на околните и да успокоява ситуациите. В това се вижда идеята на Исусовия съвет.
Но не трябва ли да се приема Христовата препоръка и буквално – да оставиш да те удрят? Не знам. Но това, което знам, е, че Исус го направил и буквално:
„А в отговор казаха: Заслужава смъртно наказание. Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха: Познай, Христе, кой Те удари?… Тогава им пусна Варава; а Исус бичува и Го предаде на разпятие. Тогава войниците на управителя заведоха Исус в преторията и събраха около Него цялата рота. И като Го съблякоха, облякоха Го в пурпурна мантия. Сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и сложиха тръстикова пръчка в дясната Му ръка; и като коленичеха пред Него, подиграваха Му се, като казваха: Здравей, Царю Юдейски! И Го заплюваха, взеха тръстиковата пръчка и Го удряха по главата. И след като се подиграха с Него, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат“ (Матей 26:66-68; 27:26-31).
Да, Исус го направил. Не зная, колко буквално трябва да се вземат тези думи, но Исус наистина го направил. Христовото учение е силно с това, че всичко, което Той проповядвал, го и правел на практика. Това сигурно означава, че разглежданото поучение на Исус трябва да се изпълнява според буквалните думи и при нас, когато попаднем в ситуация подобна на Христовата – на обезправеност.
Но ако живеем в демократично общество? Как трябва да се държим, когато, живеейки в демократично общество, биваме обезправени? Исус не се възпротивил, когато бил във властта на грешниците. Но не останал и бездушен, когато можел да се защити:
„А първосвещеникът попита Исус за учениците Му и за учението Му. Исус му отговори: Аз говорих открито на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, където всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришом. Защо питаш Мене? Питай онези, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят какво съм казал. Когато каза това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исус и каза: Така ли отговаряш на първосвещеника? Исус му отговори: Ако съм казал нещо зло, посочи злото; но ако е добро, защо ме биеш?“ (Йоан 18:19-23).
Когато имаме права, но биват накърнени, не можем да мълчим. Това не е интерпретация, която правим, защото така ни харесва. И ранните християни разбирали така това Христово поучение. При един евангелизационен проект в гр. Филипи Павел и Сила били предадени на гражданските власти, но не за да им се порадват:
„И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и смущават града ни като проповядват обичаи, които на нас, като римляни, не е позволено да приемаме или да пазим. Тогава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво; а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада“ (Деян. 16:20-24).
Това си било отнемане на техните права и Павел не пропуснал да го отбележи:
„А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци. И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир. Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат. И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни, се уплашиха; и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града“ (ст. 35-39).
В ситуация, където по някакъв начин се гарантират правата на вярващите, те трябва да се възползват от това, като го правят по подходящия и регламентиран начин. В това няма нищо лошо и нередно.
Такова е възвишеното учение на Христос. Такива са Неговите съвети към последователите Му, когато имат подобни проблеми с другите хора. Тук Той все още не говори за любов към хората създаващи проблемите. Това ще направи малко по-късно. Така ще постигне една градация в отношенията и мислите, които трябва да имат Неговите последователи. Но тук се подчертават принципи, които подготвят обстановката за това радикално поучение.
Сега е моментът и да уточним, защо Исус разглежда тази гражданска разпоредба, когато се занимава със заповедите на моралния закон. В списъка на заповедите, които интересуват евангелист Матей, откриваме следната последователност, която се следва и в представянето на Планинската проповед:
„А Той му отговори: Защо питаш Мене за доброто? Един Бог има, Който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота, пази заповедите. Каза Му: Кои? Исус отвърна: Тези: Не убивай; не прелюбодействай; не кради; не лъжесвидетелствай; почитай баща си и майка си; и обичай ближния си както себе си“ (Матей 19:17-19).
След заповедта забраняваща лъжата идва необходимостта от почит към родителите (Матей я разглежда по-късно в гл. 15) и веднага след това – обобщението на заповедите отнасящи се за отношенията с хората: „Обичай ближния си както себе си“. Но защо представяйки Планинската проповед Матей слага в този промеждутък и една разпоредба от гражданския закон на Израил – „Око за око, зъб за зъб“?
Първо, защото Месия е тълкувател на целия закон, включително и на гражданския. А и много от разпоредбите в гражданския закон, който не касаел вече християните по времето на Матей, са били със силен морален оттенък и всъщност са валидни и за тях, и за нас, вярващите на последните дни (например Изх. 23:4, 5).
Втората причина за това вероятно е, че Исус е знаел, колко странно ще прозвучи поучението Му за любов към врага. Затова подготвял хората. Първо представил принципи, които не съдържат директно думата „любов“, но които подготвяли за това положително отношение към враговете. Това възвишено поучение е подготовката към едно много по-възвишено, което ще тласне християнството към най-големите висоти относно възгледа за човека и човешките отношения.
3. Повече от изискваното.
В същия дух Христос продължил:
„На този, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха“ (Матей 5:40).
Тук Спасителят учи последователите Си да правят повече, отколкото властта иска. Всъщност евреите имали много хубави закони за закрила на бедните:
„Когато заемеш нещо на ближния си, да не влизаш в къщата му, за да вземеш залог за него. Остани отвън и човекът, на когото заемаш, нека ти изнесе залога. И ако човекът е сиромах, да не си легнеш да спиш със залога му при себе си. Непременно да му върнеш залога до залез слънце, за да спи той с дрехата си и да те благослови; и това ще ти се сметне за правда пред Господа, твоя Бог“ (Втор. 24:10-13).
Наистина, много прогресивни и ориентирани към нуждите на бедните закони. Но за съжаление те не били спазвани. По времето на Исус е било възможно съдът да наложи взимането на дрехата като обезщетение на ищците. Но Христос учи, че трябва да си готов да дадеш повече, отколкото ти налага съда. Той може да изиска ризата ти, но ти трябва да си готов да дадеш и горната си дреха. Горната дреха е повече от достатъчното.
Същият този принцип можеш да проявиш и при друг случай:
„Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две“ (Матей 5:41).
По онова време римските служители и войници са имали правото да натоварят с багажа си някой евреин да го носи една миля; имали са правото да използват евреите като транспортно средство за една миля. Несправедлив закон. Но и тук Исус отива по-далеч – Той препоръчва втора миля. Тя трябва да е доброволна. Тя е в повече – повече, отколкото изисква закона. Втората миля е повече от достатъчното. Това е превъзходството на християнството.
Тези изисквания изглеждат твърде високи и непостижими, но със сигурност можем да кажем, че днес християнството не е сериозен фактор в живота и света, защото тези възвишени правила не се спазват като цяло и от християните.
Християнството има различни по висота правила. Някои (по-лесните) се спазват. Но други, например като разглежданите тук, прескачат всички допустими от човешкия ум граници, и християните предпочитат да спрат чинно пред тях, да ги съзерцават, да ги поставят като своя далечна цел, но не и да ги прилагат. От това нашият свят само губи.
Отношенията между вярващите и другите хора продължават:
„Дай на този, който проси от теб; и не се отвръщай от онзи, който ти иска на заем“ (Матей 5:42).
Как трябва да разбираме тази Исусова препоръка? Дали тя постановява, че трябва да даваме милостиня на всеки просяк, който ни поиска милостиня и заем на всеки човек, който ни поиска заем? Ако това е така, дори и да сме милионери, ще останем без стотинка за нула време. Изглежда, че нещо друго трябва да се има предвид. Версията на това поучение на евангелист Лука дава повече яснота:
„И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешници, за да получат обратно същото. Но вие обичайте неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите нещо в замяна; и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите“ (Лука 6:34, 35).
Христос не изисква безразборно даване на заем независимо от риска за връщането му, а застава срещу даването на заем с цел подсигуряването при нужда на вземане на заем от същия човек, на който е било вече заето. Аз ти правя услуга сега като ти давам заем, но и ти ще ми дадеш заем, ако в бъдеще ми се наложи. Забележете, тук не се има предвид да не се очаква връщане на взетия заем. Заетите пари трябва да се върнат – това е извън всякаква дискусия. Има се предвид подсигуряването на една бъдеща изгода. Според Исус заем трябва да бъде даден, дори и да се знае, че длъжникът няма да е в състояние да даде заем от своя страна. Но неговият дълг да върне получения заем си остава. Даването на заем било част от задълженията на евреите (Втор. 15:7, 8). Те трябвало да го правят интересувайки се как да покрият потребностите на нуждаещите се, а не дали те от своя страна ще получат от тях заем при нужда.
Тази Исусова препоръка трябва да бъде прилагана дори с по-голяма сила между членовете в църквата – между тези, които си имат доверие и се налага да си помагат един на друг в нужда.
А как да постъпваме, когато минаваме покрай някой от многото просяци по улиците или те сами дойдат при нас?
Във времето, когато Христос дава това поучение, държавата не е имала социалната функция, която има днес. За много възрастни, вдовици, болни и инвалиди просията е била единственият начин на изхранване, защото те не са имали никаква друга възможност за това въпреки желанието си (виж Деян. 3:1-3).
Днес положението не е същото. Затова както за даването на милостиня, така и за даването на заем трябва да сме внимателни, защото живеем в по-различен свят в това отношение, където подобни неща могат да се използват с цел злоупотреба. Трябва да обичаме, но да обичаме разумно (Фил. 1:9, 10). Напълно възможно е да се появяват злоупотреби с нашето доверие и любов и затова трябва да сме много внимателни.
Но, разбира се, това означава и че не трябва да сме и напълно отричащи. В крайна сметка, ако искаш да правиш добро в този свят, не може да не се случи да бъдеш онеправдан или излъган. Но по-добре е да сбъркаш в милостта, отколкото в справедливостта. Важното е ти да не лъжеш, когато взимаш заем.
Ето как Исус дигнал още по-високо летвата пред християните. Те имат много важна мисия – да служат като охладители на разгорещените и подвластни на греха същества около тях.
Преди повече от 100 години моторите на аероплана на Блерио били ненадеждни и бързо прегрявали. Обикновено работели добре около двайсетина минути, а след това започвали да прегряват дотолкова, че се налагало пилотът да се приземи.
Използвайки собствен мотор, на 25 юли 1909 г. Луис Блерио спечелил голяма награда, като за първи път осъществил прелитане над Ламанша. Аеропланът, с който той летял, бил нещо подобно на колело, теглено от хвърчило. Пресичането на канала зависело изключително от надеждността на мотора. Ако прегреел, твърде скоро Блерио щял да падне в пенестите води отдолу.
Този ден обаче ръмял лек дъждец и духал ветрец, които охлаждали мотора и го поддържали да работи гладко в продължение на 37-те минути, които му трябвали, за да прелети от Франция в Англия над Ламанша.
Познавате ли някои хора, които като онези стари самолетни мотори „прегряват“ и се разгневяват много бързо, когато нещата не вървят според желанията им? Всъщност нашият свят е пълен с такива хора.
Но има и други личности, които са като охлаждащ летен дъждец. Вместо да спорят с разгневената личност и по този начин да я разгорещяват още повече, тези хора действат като вода върху огън. Християните са призовани в този свят да бъдат охладители на разгорещените мотори. Не изглежда особено престижно, но според Исус това е една от най-възвишените служби, които вярващите могат да имат в живота. Не е ли това достатъчно мотивиращо, за да го правим и ние?
Прочетете и статията Щастливецът, която също се занимава с Планинската проповед на Исус Христос.