В една плантация в южните географски ширини, където живеят много опасни отровни змии, работници събирали захарна тръстика. Един от тях, посягайки с лявата си ръка да хване следващата ръкойка, бил ухапан от силно отровна зеленикава змия, сляла се съвършено с фона на околната среда. Човекът прекрасно знаел, че има на разположение само една-две минути за вземане на решение. Следващият работник бил на 300 метра разстояние. Нямало кой да помогне. Тогава мъжът опрял ухапаната ръка на земята, с дясната ръка хванал здраво своето мачете (дълъг, масивен, остър нож за сечене на храсти) и с един силен удар отрязал левицата си. Животът му бил много по-ценен и така той бил спасен.
Тази история съвпада съвсем точно с едно становище на Исус Христос – че е по-добре да бъде погубена една малка част, отколкото да бъде унищожено цялото. Заставаме пред едно радикално Исусово поучение.
С божествен авторитет Христос обяснил шестата заповед от Божия закон „Не убивай!“ С проявяването на гняв ние извършваме духовно убийство, поради което се излагаме на съд. Гневът е голяма наша слабост, която можем да победим единствено чрез силата на Христовото изкупление. Затова е необходимо да можем да видим ясно собствената си вина в конфликтите, да проявяваме винаги прощателност и да сме готови ние да бъдем инициаторите на помирението (Матей 5:21-26).
Тълкуванието на заповедите на закона не спряло дотук. Христос поучавал и върху седмата заповед „Не прелюбодействай!“, осмата „Не кради!“ и десетата „Не пожелавай!“:
„Чули сте, че е било казано: ‘Не прелюбодействай.’ Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла. Още е било казано: ‘Който напусне жена си, нека даде разводно писмо.’ А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства“ (Матей 5:27-32).
Заставаме пред някои от най-стъписващите учения на Христос. Това обаче не ги прави по-малко достойни за доверие. Те обхващат много деликатни страни от живота на всеки човек и затова не можем да им обърнем гръб.
1. Спазване на заповедта „Не прелюбодействай!“
Любимият град на Исус, който Той често посещавал и където извършил много велики дела, бил Капернаум. А той бил разположен на брега на галилейското езеро. Често по тихата му вода плували лодки, от които се носели веселите песни на разгулните римляни и техните възлюбени. Юдеите гледали с омраза и отвращение към поробителите-езичници, донесли със себе си толкова разврат и развала. Затова очаквали от Учителя да отправи горчив укор срещу греховете им. Но какво всъщност станало? Към кого се отправил Неговият укор?
„Чули сте, че е било казано: ‘Не прелюбодействай’“ (Матей 5:27).
Това е обръщение към тях, Божия народ. Проблемите със седмата заповед не били само за езичниците и невярващите, но и за избраната нация. Наложило се Христос да се занимае с поредната проблемна заповед, скрита и потъпквана зад разбирането за формално, законническо послушание – седмата (Изх. 20:14). Исус искал да обясни трудните неща в послушанието на закона – осъзнати и неосъзнати. Затова не можело да не се занимае и с деликатните тематики.
Както при всяка друга заповед, нарушаването на седмата също може да бъде прикрито зад формалното й и буквалистично спазване. А това е нещо, което небето със сигурност не одобрява. Евреите знаели много добре, какво гласи седмата заповед на закона, но съобразявайки се само с буквата й правели всичко възможно да заобиколят нейното правилно спазване. Не може това да не е проблем и за нас и затова трябва да сме внимателни към влиятелното й тълкувание направено от Христос. С божествен авторитет Спасителят казал:
„Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“ (Матей 5:28).
Значи нарушаването на седмата заповед може да стане и по друг начин. За да попаднеш под обвинението на тази заповед, не е необходимо само да влезеш в незаконна пред небето сексуална връзка – независимо дали става дума за изневяра при наличие на брак или сексуална връзка преди сключването на брака. Достатъчно е просто да го желаеш, фантазираш, планираш. Ако сърцето ми е мястото, където се извършва прелюбодейството, това е достатъчно да бъда счетен от небето за нарушител на заповедта.
Според авторитетното тълкувание дадено от самия Автор на закона, нарушаването на тази заповед е възможно и само чрез гледането на жена (съответно на мъж) с определени цели – когато стане обект на сексуални фантазии. Другото гледане, естествено, не е погрешно. Без него не е и възможно. Ще можем ли да ходим със затворени очи? Трябва да гледаме. Но гледането с пожелание е проблем и то голям, защото кой от нас може да застане чист пред тази заповед и да каже, че няма грижи с нея? Гледането с пожелание е проблем, който просто крещи да бъде разрешен.
Ние живеем в свят, където изкушенията са на всяка крачка. Където и да погледнеш, виждаш нещо, което цели да те направи да съгрешиш спрямо седмата заповед започвайки със сърцето. Непрекъснато пред нас се представят обекти и картини, които пораждат определени мисли. Изкушението и внушените мисли сами по себе си не са грях, но когато се задълбочат, когато се навлезе по-надълбоко в някаква представа или фантазия, когато се състави някакъв план, се стига до грях. Грехът е валиден, въпреки че не е извършен физически, защото най-главното нещо е налице – подбудите на сърцето, желанието, готовността. Просто липсват възможностите греха да се осъществи. Но явно, че те не са толкова важни за небесния съд, когато се разглеждат греховете. За съда това си е грях, който изисква унищожението на грешника. Нека позволим на Елън Уайт да обясни, какво точно се случва в човешкия ум и в каква последователност:
„Похотта на очите и покварените страсти се събуждат чрез гледане и чрез четене. Сърцето се покварява чрез въображението. Умът намира наслада да си представя сцени, които събуждат низките страсти. Тези срамни и покварени образи, гледани през едно омърсено въображение, покваряват моралните стойности и подготвят измамените и заслепени същества да отпуснат юздите на плътските страсти. Тогава следват грехове и престъпления, които принизяват същества създадени по Божий образ до едно ниво на диви животни, потопявайки ги и в края във вечна смърт. Избягвайте да четете и да гледате неща, които ще предизвикат нечисти мисли. Пазете моралните и интелектуалните си сили“ („Свидетелства“, т. 2, с. 410).
Тук много ясно изпъква проблемът на пожеланието. Ето как подхранената мисъл се превръща в грях, който рано или късно ще се прояви и на дело. По този начин в Планинската Си проповед Христос засяга и нарушаването на десетата заповед „Не пожелавай!“ (Изх. 20:17). Тя не влиза явно в списъка на заповедите, които Матей разглежда в евангелието си (Матей 19:18, 19), но също представлява проблем, на който Исус предлага разрешение. Всъщност, за да можеш да нарушиш коя да е от другите девет заповеди, трябва първо да нарушиш десетата „Не пожелавай!“ Нарушението на всяка заповед започва с пожеланието. А то е толкова силно в нас, че дори не можем да го разпознаем. Затова е необходимо да дойде Божието откровение за същността на закона и да просвети съвестта ни, за да установим и проблема си с пожеланието:
„Тогава какво? Да кажем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но, напротив, не бих познал греха, освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: ‘Не пожелавай'“ (Римл. 7:7).
Не мога да установя, че пожеланието е грях, ако не ми го каже това закона. Пожеланието е коренът на всеки грях. Нарушението на всяка заповед започва с пожеланието, но по особен начин това се чувства при нарушаването на седмата заповед „Не прелюбодействай!“ и на осмата „Не кради!“, която Христос разглежда веднага след това. Така територията на битката се измества в мислите, мотивите, ума, сърцето. А това ни кара да възкликнем в обезсърчение, че не можем да се справим сами. Обхванати сме от проказата на греха и е невъзможно сами да се променим и да станем по-добри.
Все пак има разрешение на проблема:
„Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла“ (Матей 5:29).
Какво пък трябва да означава това? Исус иска да се самоосакатя ли? Нека да се спрем на тази картина. Правилното й разбиране ще ни предпази от някои фатални грешки и изпадане в крайности.
Изглежда, че за евреите десницата е била важна страна на тялото, олицетворение на по-голямата човешка деятелност:
„Разумът на мъдрия е в дясната му ръка, а разумът на безумния – в лявата“ (Екл. 10:2).
Сам Христос посочил образно, че милостинята се прави с дясната ръка (Матей 6:3) и че атаките срещу вярващите се насочват към дясната им страна (Матей 5:39). Това не е дискриминация на левичарите. Просто за еврейското мислене десницата е израз за човешките приоритети, важност, деятелност, сила на волята, център на действията. Затова Исус искал да подчертае с този израз важността на човешкия избор и участие в побеждаването на слабостите. И Той ни съветва: „Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли!“
Можем ли да приемем този съвет буквално? Категорично не! Христос не проповядва теология за самоосакатяването. Тогава как да разбираме думите на Спасителя? В небето не може да се влезе с недъг, защото там всичко ще е съвършено. Значи това е само илюстрация помагаща ни да разберем, как да победим греха и изкушението. Дали ако съветът се приложи буквално, проблемът с изкушението ще се разреши? Не. Самоосакатяването не помага за победата над греха, защото той е в сърцето, а не просто във физиката ни. Тук Исус говори на здравия ни разум.
Ако животът ми е заплашен и единственият начин да го съхраня, е да отсека някаква част от тялото си, то кое е по-доброто – да остана непокътнат и веднага след това да умра или да отсека част от тялото си, но в крайна сметка да остана жив, макар и недъгав? Кое е по-доброто – да отсека или да бъда отсечен? Тук Исус говори на нашия здрав разум.
И това не е всичко. Нещата се извеждат извън сегашния, земен живот и биват отнесени към вечността. Христос е готов да отиде и по-далеч с метафората:
„И ако те съблазни окото, извади го и го хвърли. По-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл“ (Матей 18:9).
Тук по-ясно се чувства отнасянето на проблема към вечността. Да приемем, че на небето е възможно да се отиде с някакъв телесен недъг – все едно, че там може да се живее с тленното тяло. Тогава, кое ще е по-доброто за мен – да бъда във вечността на небето само с едно око или да запазя целостта на тялото си, но все пак да бъда хвърлен в пъкъла и в крайна сметка от мен да не остане нищо? Кое е по-доброто – да отсека или да съм отсечен? Разбира се, че вечността на съществуване с едно око е за предпочитане пред вечността на несъществуването.
Христос не проповядва необходимост от самоосакатяване, за да се влезе в небесното царство. Тук Той говори за правилното употребяване на волята ни в борбата с греха. Нужно е да се проявява воля в правилната посока. Да махнеш окото е образното представяне на необходимостта да се проявява воля за победата над греха, но в правилната посока, при пълното себепредаване:
„Мнозина питат: ‘Как мога да предам себе си на Бога?’ Ти желаеш да Му отдадеш себе си, но моралната ти сила е твърде слаба, понеже робуваш на съмнението и си управляван от навиците на греховния си живот. Твоите обещания и решения са като пясъчни въжета. Не можеш да контролираш нито мислите си, нито подбудите си, нито чувствата си. Съзнанието за нарушените обещания и престъпените клетви разколебава доверието в собствената ти искреност и те кара да смяташ, че Бог няма да те приема; но не бива да се отчайваш. Това, което трябва да разбереш, е – истинската мощ на волята. Тя е управляващата сила в живота на човека – силата, която взема решение или прави избор. Всичко зависи от правилното й действие. Бог е дал на хората силата да избират; тяхно право е да упражняват тази сила. Ти не можеш да промениш сърцето си, не можеш със свои сили да заобичаш Бога; но можеш да избереш да Му служиш. Ти можеш да Му отдадеш волята си; тогава Той ще действа в теб и да желаеш, и да вършиш необходимото според Неговата добра воля. Така цялото ти естество ще бъде доведено под контрола на Христовия Дух; чувствата и привързаността ти ще бъдат съсредоточени върху Него, мислите ти ще бъдат в хармония с Него…
Чрез правилното упражнение на волята в живота ти може да настъпи цялостна промяна. Чрез подчиняване на твоята воля на Христос, ти се свързваш със Силата, Която стои над всички началства и власти. Ще ти се даде сила отгоре, за да устоиш и да останеш твърд; така чрез постоянно предаване на Бога ще си в състояние да водиш новия живот, живота на вярата“ (Елън Уайт, „Пътят към Христос“, с. 47, 48).
Ето какво представлява правилното употребяване на волята, когато грехът и пожеланието в мен напират. Срещу изискванията на греха и пожеланието в мен аз противопоставям волята си, категоричното си желание и решение да не съгреша. Това само по себе си не би ми помогнало, защото грехът е по-силен от упражняването на волята ми. Но така развързвам ръцете на Бога да ми помогне; разтварям широко вратата, през която Той да влезе, за да се справи с греха и пожеланието. За нас е важно да разберем мястото на волята в постигането на победата.
2. Спазване на заповедта „Не кради!“
Нарушението и на една друга заповед е много отчетливо свързано с пожеланието – осмата заповед „Не кради!“ (Изх. 20:15). Ако искахте да посочите част от тялото, която да означи кражбата, на коя бихте се спрели? Разбира се, на ръката. Даже си имаме и специален знак с нея, който означава „кражба“.
Занимавайки се с проблемите на пожеланието Христос насочил вниманието на слушателите Си и към осмата заповед от закона: „Не кради!“:
„И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла“ (Матей 5:30).
Тук кражбата е съвсем ясно свързана с пожеланието (виж Ис. Нав. 7:20, 21), като също така веднага се дава и разрешението на проблема – отсечи, за да не бъдеш отсечен. Но защо пък тук истинското отсичане на ръката да не помогне? Дали то няма да промени крадеца? Нали точно така се е процедирало с крадците в миналото? (Спомнете си Крумовите закони.) А и днес все още в някои страни се прилага тази мярка. Дали пък няма да е ефективна? Не, няма. Самоосакатяването не помага за победата над греха. Трябва нещо вътре в теб да се промени и това е, което има Христос предвид. Нужно е да се проявява воля в правилната посока. Да махнеш ръката си е образното представяне на необходимостта да се проявява воля за победа над греха, но в правилната посока. Това всъщност означава пълно себепредаване – да отдадеш напълно и без остатък личността и волята си на Бога.
Но няма ли така да се обезлича? Какво ще остане от мен, ако се освободя от дълбоките си мисли и желания и предам и това на Бога? Аз идентифицирам себе си с тях. И ако и те бъдат ликвидирани, какво ще остане от мен тогава? Не бой се! Това е само преходът към по-голямото щастие – щастието на живота, който не е поробен от греха. Това не е загуба, а печалба, защото само ако отсечеш, няма да бъдеш отсечен:
„Често ни се струва, че да предадем волята си на Бога означава да се съгласим да изживеем този живот обезобразени и осакатени. Но по-добре е – казва Христос – душата да бъде осакатена и наранена, ако по този начин ще можете да влезете във вечния живот. Това, което смятате за беда, е вратата към най-голямото щастие“ (Елън Уайт, „Мисли от планината на благословението“, с. 61).
Победата се получава чрез болезненото предаването на „Аз“-а ни на Бога, след което идва истинското щастие на живота без робството на греха. Болезнената загуба е най-голямата печалба.
3. Проблемът с нечистото сърце.
С това поучение Христос много ясно показва, че истинският проблем с греха се намира в сърцето. От сърцето се появява и стремежът закона на Бога да се заобиколи. Стоейки на въпроса с пожеланието Исус уточнил и какво точно се крие зад стремежите за развод сред евреите:
„Още е било казано: ‘Който напусне жена си, нека даде разводно писмо’“ (Матей 5:31).
Какво е това правило на Израил, за което говорил Христос? След освобождението от египетското робство Бог позволил на евреите да се развеждат:
„Когато някой вземе жена и се ожени за нея, ако тя не му хареса, защото той намира в нея нещо грозно, тогава да ѝ напише разводно писмо и като ѝ го връчи, да я изпрати от къщата си“ (Втор. 24:1).
Както се вижда от този текст, еврейските двойки имали право на развод. Но според коментара на Христос върху тази заповед направен при един друг случай (Матей 19:3-9), причината Господ да позволи това е коравосърдечието на израилтяните. С други думи, това не е моделът, който те трябва да следват. Това е постановление с временен характер, при което Господ си затваря очите за малко време, но когато израилтяните погледнат към истинския образец за брака – този на първата човешка двойка в началото, тогава те трябва да се променят според този по-добър образец. Но евреите не го направили, а използвали това правило, за да оправдаят похотливостта си. Омръзнела ли им жена им или харесвали ли си някоя друга, свободна, веднага си намирали някакъв повод (а такъв винаги може да се намери) и се освобождавали от първата с разводно писмо. И понеже това била широкоразпространена практика, винаги се намирало някоя свободна жена, която да си вземат до следващото им омръзване. Това водело до много злини и грехове.
Не е никак трудно да се досетим, че в основата на всичко това стояла похотта. Практиката на евреите не представлявала изпълнение на закона, а заобикалянето му. Истинската причина за греховните действия е нечистото сърце:
„Защото от сърцето се пораждат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули. Тези са нещата, които оскверняват човека…“ (Матей 15:19, 20а).
Тук откриваме същият ред на заповедите, които се разглеждат в Евангелието на Матей, като се показва, от къде тръгва нарушаването им и какво представлява греха при нарушаването им. С тези думи Исус описва истинския причинител на нарушението на закона – нечистото сърце; нечистото, греховно естество. Затова Христос трябвало да изясни, коя е единствената законна пред небето причина за развод, която 1500 години след Мойсей вече трябвало да се познава от Божия народ:
„А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства“ (Матей 5:32).
За Христос има само една-единствена причина за развод – прелюбодейството. Разводът поради някаква друга причина прави и двамата развеждащите се прелюбодейци, защото те, съвсем естествено, ще искат да се задомят отново, а пред небето техният брак не е разтрогнат, което означава извършване на прелюбодейство (срв. с Матей 19:9). В момента сме пред авторитетното обяснение на Месия, а не пред мнението на някой човек. Бог не приема друга причина за развод освен прелюбодейството – проявата на неверност към брачната клетва.
Всъщност, прелюбодейството дава основание да се предприеме тази стъпка, но не е задължително тя да се предприеме. Бог не задължава ощетената страна да се развежда. По-доброто е да има прошка и бракът да се запази. Христос дава това обяснение в контекста на въпроса: „Кога може да има развод?“ Но ако обиденият е готов да прости и виновният е готов да не повтаря, е по-добре бракът да се запази. Въпреки ужасния удар бракът може да оцелее.
Исус Христос представя много радикални разрешения на проблемите с пожеланието. А те са много сериозни. Трябва да отсечем греха, ако не искаме той да ни отсече. Да отсечеш или да бъдеш отсечен!
Преди много години 11-годишно момче отишло в гората да помогне на баща си да постави капан за мечки. Бащата прикрепил веригите на капана между две дървета до поток, където знаел, че минават мечки. Поставил храна за примамка, покрил капана с листа и казал на сина си: „Стой по-далеч от това!“
След няколко дни момчето решило да провери, дали в капана се е хванала мечка и тръгнало към гората. Не можело да види, къде точно е примамката и докато търсело между листата, внезапно нещо изщракало – капанът се задействал. Отскочило, но зъбците вече били хванали показалеца на ръката му. Момчето пищяло и стенело от болка. Никой не чувал, защото ранчото било много далеч. Стояло и дърпало пръстта си ужасено и безпомощно. Капанът бил изключително здрав и добре прикрепен с вериги към дърветата.
Минавали час след час. Скоро започнало да вали. Дъждът се превърнал в порой. Малкото поточе до мечата пътека започнало да става все по-пълноводно и стигнало до мястото, където стояло момчето. Въпреки болките то се изправило, но водата продължила да се издига и покрила коленете му. Нямало да мине и час и водата щяла да се издигне над ръста му.
Накрая в отчаян опит да спаси живота си, като разбрало, че не може да очаква никаква помощ, момчето извадило джобното си ножче. Отворило го със свободната си ръка и със зъби и отрязало пръстта си.
Мярката, която момчето приложило, била крайна, но понякога са необходими и крайни действия, за да спасим живот. Погрешно ли е постъпило момчето? В никакъв случай. По-добре е да загубиш пръст, отколкото живота си. По-добре е да отсечеш, отколкото да бъдеш отсечен! А какъв е твоят избор по въпроса с пожеланието – да отсечеш или да бъдеш отсечен?
Прочетете и статията Приказка за прилепа, която също се занимава с Планинската проповед на Исус Христос.