Милост над кравата – Адвентисимо

Един ден, докато преподавал уроци върху Библията, пастор Морис Венден изпаднал в много особена ситуация, която му показала ясно, че не е светец. Докато говорел, забелязал двама от учениците на задната редица да се целуват. Той се обидил, ядосал се, изгубил спокойствие, въпреки че с нищо не го показал. Всъщност той така сдържал гнева си, че никой в класа не разбрал смущението и яростта му. И въпреки това, застанал пред съвестта си, той се чувствал смутен. Защото в мислите си отишъл при тях и фраснал главите им една в друга (въпреки че на практика това не било толкова лесно, защото между главите им нямало достатъчно разстояние). Но той си помислил, че това е добра идея. Мислено го бил извършил. И това го смутило. Ето как той описва състоянието си в този момент:

„Все пак аз извърших намисленото. Бях изкушен. Познах изкушението. И точно поради факта, че не зависех от Божията сила в момента, въпреки че бях прав, понеже ме бяха прекъснали, съгреших. Откликнах на изкушението. Мислех си, че беше добра идея. Отговорих на предложението в ума си. И планирах всичко. Не го извърших… но все пак бях съгрешил. В Божиите очи бях ударил главите им една в друга. Не преживях победа, въпреки че бях способен да контролирам външните си действия“ („Вярата, която работи“, с. 76).

Със сигурност не всеки гняв е лош и не винаги гневенето е равнозначно на извършване на грях (виж Ефес. 4:26, 27). Но гневът може да бъде и нещо много, много лошо (Яков 1:19, 20). И това може да е объркващо. Така че що за проблем е човешкия гняв, та дори и проявявайки се в мисълта, той понякога да попада в определенията на злото? А какво ли става, когато се прояви явно чрез думи и действия? Как гледа Бог на това?

Христос показал съвсем категорично, че Божият закон е непроменим и призовал последователите Си към правилно отношение към него и спазване без формализъм. Всеки, който учи хората, че законът не трябва да се спазва, извършва грях с трагични последици за обществото и изпада под опасността да изгуби вечния си живот. Само в Исус и обличайки Неговата праведност може да има истинско спазване на закона (Матей 5:17-20).

Христовото поучение върху закона не приключило само с един общ поглед върху него. Спасителят преминал към тълкувание на отделни заповеди от него. И започнал със заповедта „Не убивай!“:

„Чули сте, че е било казано на древните: ‘Не убивай; и който убие, ще бъде виновен пред съда.’ А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си без причина, ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си ‘празноглавецо’, ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: ‘бунтовни безумецо’, ще бъде виновен за огнения пъкъл. И така, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, остави дара си там, пред олтара, и първо иди и се помири с брат си, и тогава ела, и принеси дара си. Бързай да се сдобриш с противника си, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в тъмница. Истина ти казвам: Няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последния кодрант“ (Матей 5:21-26).

Как Христос успява да обвърже греха, за който всички твърдим, че не сме извършвали, с един грях, за който всички признаваме, че извършваме?

1. Коментар на заповедите с авторитет на Месия.

След като подчертал непроменимостта на Божия закон и показал ясно, коя правда Бог приема, Христос започнал да тълкува и обяснява заповедите на този закон. А те са най-малкото нещо, минимумът, който Бог изисква от хората. Затова е повече от задължително те да се познават много добре.

В Матей 5 гл. евангелист Матей е записал коментара на Исус върху някои от заповедите на Божия закон. Изглежда, че те са били важни за неговото време. Това са: шестата („Не убивай!“), седмата („Не прелюбодействай!“), осмата („Не кради!“), деветата („Не лъжесвидетелствай!“) и обобщението на тези заповеди заключаващо се в заповедта „Обичай ближния си както себе си!“

Всичко това не е случаен подбор и подредба на заповеди, а нещо много належащо за християните по времето на Матей. Изглежда, че точно в тези заповеди те са имали проблеми. В същия този ред Исус ги представил и при един друг случай. Поне така го е записал Матей:

„И, ето, един младеж дойде при Него и каза: Учителю, какво добро да направя, за да имам вечен живот? А Той му отговори: Защо питаш Мене за доброто? Един Бог има, Който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота, пази заповедите. Каза Му: Кои? Исус отвърна: Тези: Не убивай; не прелюбодействай; не кради; не лъжесвидетелствай; почитай баща си и майка си; и обичай ближния си както себе си“ (Матей 19:16-19).

Отново същите заповеди, в същия ред. Явно християните по времето на Матей са имали проблеми със спазването им. Но не мислите ли, че и на нас не ни е много лесно с тях? Още повече, когато разберем истинската им същност, която Исус разяснява. Затова и по-обширното им разглеждане би ни било от полза.

В поучението Си тук Христос използвал на няколко пъти една формула: „Чули сте, че е било казано…, но Аз ви казвам…“ Какво трябва да означава тя? Че Исус говори с божествен авторитет. Показал на всички, че Той е Единственият, Който може да даде правилното разяснение на закона. Неговите думи са над закона, защото сам Той го бил дал и сега предава истинското му духовно значение. Това е една нова светлина за слушателите Му дошла от самия Източник на светлината и истината.

Следващите думи на Христос са изпълнени с особен авторитет. Не само можем да се доверим, че ще чуем нещо истинно, но попадаме и под задължението да го следваме. Естествено, че винаги, когато Бог говори, ние сме длъжни да се съобразяваме с волята Му. Необходимостта от покорство обаче проличава особено силно тук. Изглежда, че Исус говори върху много важни проблеми, от които зависи благополучието на хората.

2. Гневът е равен на убийство.

И така, в началото на тълкуванието на закона Христос обърнал вниманието на слушателите Си към шестата заповед „Не убивай!“ (Изх. 20:13). Но защо? Колко са убийците сред хората, та започва с тази заповед? Не трябвало ли да говори за нещо по-актуално; за нещо, което касае мнозинството? Именно. И точно за това Исус започнал със заповедта „Не убивай!“

Колкото и странно да изглежда, тази заповед е една от най-често нарушаваните от повечето хора. Както всяка заповед от закона, и на тази може да се погледне буквалистично:

„Чули сте, че е било казано на древните: ‘Не убивай; и който убие, ще бъде виновен пред съда’“ (Матей 5:21).

Съществува голямата опасност от формално спазване на тази заповед. Има опасност педантично да се съобразяваш с формулировката изразена с думи – т.е. да се стремиш да не отнемаш човешки живот; да не правиш така, че някой да престане да живее след действията ти. И само толкова. Да си останеш там.

Е, че малко ли е? Разбира се, че не е. Но изобщо, колко хора действително отнемат човешки живот, че си губим времето с такъв проблем? Малко. Наистина малко са тези, които отнемат човешкия живот; които правят така с действията си, че човекът след това да престане да живее. Такива са малко. Но останалите нарушават същата тази заповед по друг начин. Например според апостол Яков проявата на лицеприятие е провинение в убийство (Яков 2:9-11). Случвало ли ви се е да бъдете лицеприятни, да отдадете предпочитания на някого заради външния му вид или други пристрастия? Да, нали? Значи сте убийци!

И това далеч не е единственият начин, чрез който шестата заповед може да бъде нарушена. Христос казал с божествен авторитет:

„А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си без причина, ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си ‘празноглавецо’, ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: ‘бунтовни безумецо’, ще бъде виновен за огнения пъкъл“ (Матей 5:22).

Да, може да има и духовно нарушение на заповедта: „Не убивай!“ Заповедта, за която сме най-сигурни и спокойни, че не можем да имаме проблеми с нея, се оказва, може би, най-сериозния ни проблем. Не само лицеприятието, но и разгневяването е равно на убийство.

Един пастор говорил с мъж и жена относно духовността на закона и заповедите. Те били много категорични, че не са грешници, защото не са нарушавали никоя от заповедите. Явно те не осъзнавали духовното им естество, което обвинява всички хора в грях.

Тогава пасторът ги попитал: „Вие убивали ли сте?“

Те отговорили: „Не, никога!“

Пасторът казал: „Аз пък съм убивал.“

И те отстъпили крачка назад възприемайки съвсем буквално думите му.

„Не, не буквално да съм отнемал живота на някого“, казал пасторът, „но всеки път когато се разгневя, аз убивам някого – моята жена, моите деца, моите приятели, непознатите.“

„Когато се разгневяваш, ти ставаш убиец“, казал Христос. Гневът е основание да попадна под съд. Дори има и развитие в идеята. При изказване на някаква обида, например да нарека някого „празноглавец“, попадам под по-сериозен съд – Синедриона, духовният съвет и съд на евреите.

Случва се да използвам и по-тежка обида: „бунтовни безумецо“. В Стария завет думата „безумец“ се използва за вероотстъпник или за човек, който се е отдал на нечестие (за справка – четете Притчите и Псалмите). Ако използвам по-тежка обида и осъждане, попадам и под по-сериозен съд – „огнения пъкъл“. Това е екзекутивният съд, при който се осъществява присъдата за унищожение на неспасените взета в съда. Явно, че проблемът с разгневяването е много сериозен. В небесния съд към мен се отнасят като към убиец, защото разгневяването е равно на убийство.

Но чакай малко! Тук Исус не казва ли, че си убиец тогава, когато се разгневяваш без причина? Следователно, ако имаш основателна причина, не можеш да бъдеш виновен при разгневяването си. Ако тук Христос разглежда един сериозен, широкоразпространен проблем, това означава, че трябва да го срещаме навсякъде и в нашето съвремие. Значи разгневяването без причина трябва да е нещото, което правим най-много. Кажете ми, колко пъти сте се разгневявали без причина? Или всеки път можете да изложите цял списък с основания, и то все сериозни, за вашето избухване?

Всъщност това е широкоразпространеният проблем, за който говори Исус. Този гняв се поражда от чувство на недоброжелателство, дори омраза. Чувството на омраза и желанието за отмъщение са нещо естествено за нашия живот. До толкова сме свикнали с тях, че дори не можем да почувстваме, колко лошо нещо се извършва при разгневяването ни. Даже се опитваме да облечем гнева си с изрази като „справедлив гняв“ и други подобни. Пък и как да спреш тирадата, когато думите не само напират, но и носят със себе си такива силни „аргументи“ като: „справедливост“, „въздаване на правда“, „не може повече така“ и прочее? Но нека да не търсим оправдания. Разгневяването си е проблем. Нека да назовем нещата с истинските им имена, защото само тогава проблемът може да се реши. Чувствате ли нуждата от победа над тази слабост? Аз да. Не искам повече да съм убиец.

3. Победа над гнева.

Може би всички сме изобличени от тълкуванието, което Христос направил на заповедта „Не убивай!“ Обикновено като грехове се считат много тежките престъпления. Но от това поучение на Спасителя разбираме, че дори разгневяването е основание да умрем. Повече от ясно е, че трябва да го преодолеем. Как обаче да стане това?

Подредбата на случките, които библейските автори описват в своите книги, говори много. Те не винаги описват нещата хронологично, но с подредбата на събитията искат да предадат някаква идея, което е по-важното за тях. Затова винаги трябва да се интересуваме от структурата на библейската книга, която изучаваме.

Какво откриваме тук? Веднага след като свършил проповедта Си на планината и слязъл от нея, Исус срещнал един прокажен и го изцелил. Поне така ни е представено от евангелист Матей:

„А когато Исус слезе от хълма, последваха Го големи множества. И, ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. Тогава Исус протегна ръка и се допря до него, и каза: Искам; бъди очистен. И веднага се очисти от проказата. А Исус му каза: Гледай да не кажеш това на никого; но за свидетелство на тях иди да се покажеш на свещеника и принеси дара, който Моисей е заповядал“ (Матей 8:1-4).

Защо Матей слага точно тук излекуването на един прокажен? Сигурно защото точно така е станало. Или може би защото в това има важно насърчение за нас.

Възможно е да ни се стори, че с Планинската Си проповед Христос дига страшно много летвата и поставя непостижими изисквания за нашия духовен живот. Може всичко това да ни изглежда като поучения, които се изказват от там някъде, високо горе и които са напълно невъзможни за нас, грешниците обитаващи долната земя и обхванати от проказата на греха; окаяни същества, които виждаме пълната си безпомощност да си помогнем сами, подобно на един прокажен не можещ повече нищо да направи за себе си.

Как да се справя със склонността си да се гневя? Как да престана да убивам хората по този начин, когато проказата на греха ме е обхванала целия? Ето как – чрез изцеляващото докосване на Исус. Той слязъл от планината в подножието й и казал на прокажения: „Бъди очистен“. И проказата му се очистила начаса. Силата, която ни дава Христовото изкупление, може да ни промени напълно и да ни даде победа дори над разгневяването.

В този контекст идва и следващата идея в поучението на Исус:

„И така, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, остави дара си там, пред олтара, и първо иди и се помири с брат си, и тогава ела, и принеси дара си“ (Матей 5:23, 24).

Идеята за изкуплението. Тук е представена с животно принесено в дар (Исус казва това преди разпятието Си, когато церемониалният закон е бил все още в сила). Когато Христос излекувал прокажения, го насочил да принесе дара, който Мойсей бил заповядал (Матей 8:4). Тук отново имаме принасяне на дар – защото очистването е вече осъществено, победата е постигната – чрез жертвата на Исус Христос за греховете ни. Слава да бъде на Бога, че ни е осигурил изход от безизходното положение на собствения ни гняв!

Но тези думи ни дават и друга, много важна насока. Да ги прочетем още веднъж:

Какво е значението на тези думи днес, след като вече церемониалният закон не е валиден? Когато се възползваме от осигуреното от Бога спасение и искаме да влезем в хармония с Бога (отношенията ни по вертикала), трябва да влезем и в хармония с хората (отношенията по хоризонтала).

Обикновено, когато изпаднем в конфликт с някого, смятаме, че този някой, който ни е наранил (това почти сигурно ще стане), той трябва да дойде при нас за извинение. Но тук Христос учи, че ние трябва да сме инициаторите на помирението, независимо колко невинни смятаме, че сме. А и не винаги ще сме толкова невинни, колкото мислим.

Обърнете внимание, какво точно казва Исус. Аз съм преживял очистването от проказата на гнева и триумфиращ мога да принеса своята жертва на благодарност за победата. Но тогава мога да се сетя, че някой може да има нещо против мен. Кой е този някой? Исус казва: „брат ти“. Същата дума, която използва и в ст. 22 – на брат си се разгневяваш „без причина“, на брат си казваш „празноглавец“, на брат си казваш: „бунтовни безумецо“ или версиите на тези обиди от нашия речник. Та това може да е същият този, на когото съм се разгневявал! Как тогава няма да си спомня, че в него има нещо против мен, когато толкова съм го наранявал? Значи нещото в него против мен не се дължи винаги на моята правота и неговата греховност. Може да е обратното – причината да е горчивината, която аз съм му нанесъл.

Все още ли си толкова сигурен, че ти си винаги правия и другите са длъжни да ти се извиняват, а не ти на тях? Аз вече не. А пък дори и да се случи наистина да съм невинен, аз трябва да съм инициатора на примирението. Ако не направя това, със сигурност ще стане нещо друго. Ако не направя доброто, което Христос ми препоръчва, най-вероятно ще направя нещо лошо, което врагът ми подшушва.

Когато се случи нещо между мен и някой друг, много боли. И бързам веднага да го споделя с някое трето лице. Нали? А добро ли е това? Отговорът е… не толкова неясен. Нужно е лично да си оправя проблема, докато не е назрял прекалено и докато все още може да се спре ужасната верижна реакция. Иначе може твърде много да се задълбочи. Много от дълбоките проблеми между хората съществуват, просто защото не са били уредени лично навреме, а в тях са били намесвани и трети лица:

„Колко много злини биха били предотвратени, ако спорните въпроси между братя не се разгласяват пред други, а честно се обсъдят помежду им в дух на християнска любов! Колко много горчиви корени, с които мнозина се оскверняват, биха били премахнати и колко близко и нежно биха били свързани последователите на Христос в Неговата любов!“ (Елън Уайт, „Мисли от планината на благословението“, с. 59).

Чухте ли? Когато възникне някакъв конфликт, не трябва да се намесват други хора и да се задълбава и задълбочава проблема. Трябва да се решава от касаещите ги навреме и в братски, християнски дух.

И за да покаже, че не бива да си мислим, че в конфликтите ние сме винаги правите, Христос посочва съвсем директно, че можем да бъдем в групата на виновните:

„Бързай да се сдобриш с противника си, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в тъмница. Истина ти казвам: Няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последния кодрант“ (Матей 5:25, 26).

Тук Спасителят говори за противник, с който трябва навреме да си уредя нещата, защото е сигурно, че ще спечели делото в съда срещу мен. И то не защото ще подкупи съдията, а защото е правият – аз съм му длъжник за нещо. Същият, за който Христос казал, че като принася дара си след очистването трябва да търси примирение с брат си, тук е представен в ролята на длъжник, който няма как да не бъде осъден.

Наистина ли съм толкова прав в конфликтите? Наистина ли само другите трябва да ми се извиняват, защото винаги те са виновните? О, не! И аз съм длъжник, който сигурно ще изгуби делото в небесния съд, ако не стане навреме някаква положителна промяна. Имам сериозен проблем с гнева и трябва да намеря решението му. Това е възможно. Тогава мога да бъда милостив дори и към кравата.

Всяка сутрин Мак Гауер доял своята крава. Но за съжаление, както понякога се случва, когато доиш кравата си, след напълването на съда тя ритвала с крак и разливала млякото. Много неприятна работа. Той се разгневявал и я биел. Но след това съвестта го изобличавала – не постъпвал като християнин. И пак идвала сутринта, той отивал да дои кравата си и точно в края тя ритвала с крак и разливала млякото. И естествено, веднага следвал пердах.

Мак Гауер се притеснил сериозно. Не можело така да продължава. Трябвало да победи гневливостта и избухливостта си. Поставил си за цел да се моли усърдно, докато получи победа над избухливостта си в този случай. И резултатът бил учудващ – той се променил. Наистина приключил с гневенето. Дори и кравата почувствала промяната в него и се укротила.

Милост над кравата. Когато победя гнева си. Но само над нея ли? Колко приятен ще стана за общуване, когато не се гневя повече и не се провинявам в духовно убийство!

А ти чувстваш ли нужда от победа над слабостта на разгневяването? Искаш ли я? Отиди при Онзи, Чийто прободени ръце се протягат към теб сега! Отиди при Исус и постави гнева си под контрол!

Прочетете и статията Да отсечеш или да си отсечен, която също се занимава с Планинската проповед на Исус Христос.