Когато компанията основана от Андрю Карнеги била погълната Ю ЕС Стийл Корпорейшън през 1901 г., едно от задълженията на новата компания-собственик било, според сключен вече договор, да плаща всяка година на изпълнителния директор на Карнеги, Чарлз М. Шуаб, като минимум нечуваната за онова време сума от 1 000 000 долара. Дж. П. Морган от Ю ЕС Стийл се чудел, какво да прави. В онова време най-високата позната заплата била 100 000 долара. Той се срещнал с Шуаб, показал му договора и колебливо го попитал, какво може да бъде направено по този въпрос.
„Това ли?“, казал Шуаб, взел договора и го скъсал. Със същия този договор предната година той си бил докарал 1 300 000 долара.
По-късно Шуаб казал в интервю за списание „Форбс“: „Не ме интересуваше, каква заплата ще ми плащат. Не бях въодушевен заради парите. Вярвах в това, което се опитвах да правя и исках да го видя осъществено. Прекратих онзи договор без никакво колебание. Защо работя? Просто заради удоволствието, което намирам в работата. Удовлетворението е в това да развиваш нещата, да твориш. Също заради другарствата и контактите, които бизнесът създава. Този, който не работи поради любовта към работата, а само заради парите, може и да не изкара пари, нито да се забавлява.“
Колко е хубаво, когато любовта стои в основата на мотивацията за нещо! Тогава сякаш няма невъзможни неща. Това, което в други обстоятелства би било непоносимо бреме, вършено от любов ще е истинско удоволствие. Добре е да го помним, когато става дума за Божия закон.
Изпълнявайки мисията Си Христос обърнал вниманието на слушателите Си и върху закона. Той е израз на Божия характер и няма как да бъде отменен. Исус показал съвсем категорично, че законът е непроменим и че все още е задължителен за човека (Матей 5:17).
Но възможно ли е Божият закон, който изглежда толкова непостижим, да се спазва по удовлетворяващ Бога и нас начин? Христос продължил поучението Си върху закона в Планинската проповед:
„Защото истина ви казвам: Докато премине небето и земята, нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И така, който наруши една от тези най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство. Защото ви казвам, че ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство“ (Матей 5:18-20).
Изглежда задължението за покорност спрямо непроменимия Божий закон е в сила за всички последователи на Христос. Как обаче спазването на този закон може наистина да има смисъл и да бъде прието от Бога?
1. Непроменимостта на Божия закон.
Изследвайки обстойно думите на Христос в Матей 5:17 установяваме, че Той не е имал за цел да промени Божия закон:
„Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня“ (Матей 5:17).
Този стих много категорично показва, че премахването на закона не е в мисията на Исус. В следващия Той затвърждава това твърдение с още по-силни изрази:
„Защото истина ви казвам: Докато премине небето и земята, нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне“ (Матей 5:18).
Звучи доста категорично, нали? Сякаш няма нужда от тълкувание – Божият закон не подлежи на никаква промяна. Точка. И все пак, нека да погледнем по-отблизо тези думи, за да сме сигурни, че сме направили верния извод.
„Докато премине небето и земята…“
Тъй като законът е израз на Божията воля, а Спасителният план е изразът на Божията милост, те никога няма да преминат:
„Тревата съхне, цветът вехне, но словото на нашия Бог ще остане довека“ (Исая 40:8).
Евреите имали предание, което гласяло, че дори всички хора на света да се опитат да изменят и най-малката буква от закона, те няма да успеят. „Да направят такова нещо“, казвали те, „значи да си навлекат толкова голямо осъждане, че светът да загине.“ Христос използвал този популярен еврейски израз потвърждаващ непроменимостта на закона. И затова казал: „Нищо от закона няма да премине“.
„…няма да премине…“
На гръцки това е силно отрицание. Не е възможна промяна на закона, така както не е възможна и промяна на Божия характер, който не се променя:
„Защото, понеже Аз, Господ, не се изменям, затова вие, Яковови деца, не загинахте“ (Мал. 3:6).
Бог е съвършен и затова не се променя. Неговият закон е израз на съвършения Му характер и няма как да може да се промени. Принципите на моралния закон са вечни, както и Бог е вечен:
„Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; всичките Му заповеди са непоколебими. Утвърдени са до вечни векове, като са направени във вярност и правда“ (Пс. 111:7, 8).
Наистина, не е възможна промяна на Божия вечен закон.
„…нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине…“
„Йод“ (в нашия превод „йота“) е най-малката еврейска буква. Тя също означава и „десет“, защото много от еврейските букви имат и числени изрази, както латинските, с които сме свикнали. За евреите числото „десет“ е число на минимум (може би защото се изразявало с най-малката буква на азбуката им). Така Христос индиректно говори за десетте заповеди. Те са минимумът, който Бог изисква от човеците. Това е най-малкото, което дължим на Създателя и което няма как да се промени. Играейки си с думите Исус казва, че никоя от десетте заповеди не може да отпадне, „нито една йота“.
Но освен „йота“ Христос споменал и чертицата – „нито една чертица от закона няма да премине“. Каква е тази чертица? Тук става дума за малко ченгелче, което се поставяло на някои букви. С други думи, Христос приема всичко. Нищо от закона не е маловажно и няма да премине.
„…нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.„
„Сбъдне“ – /гр./ „гиномай“ – „ставам“, „случвам се“, „установявам се“. Бог няма да видоизмени или промени Своята разкрита воля. Неговото слово ще извърши благородната си цел „и ще благоуспее“ (Исая 55:11). Няма да има промяна в Божиите заповеди, за да бъдат те съобразени с човешката воля.
С този анализ на текста установяваме една абсолютна категоричност относно непроменимостта на Божия закон. Точно защото законът е непроменим, Исус Христос станал жертва за нас, за да ни изкупи от греха (Пс. 111:7-9). Ако е имало възможност Божият закон да се промени, това щяло да обезсмисли жертвата на Христос. Изобщо нямало да има нужда от нея. Но точно защото законът няма как да се промени, затова трябвало Исус да умре като наш Заместник и Изкупител.
2. Злоупотреба с Божия закон.
Но защо, след като има такива категорични твърдения от страна на Христос, милиони вярващи по света биват учени, че Божият закон е отменен от Него и спазването му е вече безсмислено, и даже вредно? Интересното е, че този въпрос в известен смисъл е бил проблем и по времето Исус. Спасителят има какво да каже в тази връзка:
„И така, който наруши една от тези най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство“ (Матей 5:19).
Фарисеите учили, че има заповеди, които били малки и нищожни и не е проблем, ако се нарушават. Това определено е бил много опасен поглед върху закона. Така нямало начин да не се стигне до подценяване и на непоклатимите морални изисквания. Евангелист Матей дори описва един случай показващ готовността на фарисеите да спекулират със закона:
„Тогава някои фарисеи и книжници дойдоха при Исус от Йерусалим и казаха: Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб? А Той им отговори: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед? Защото Бог каза: ‘Почитай баща си и майка си’; и: ‘Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.’ Но вие казвате: Който каже на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е дар на Бога, той да не почита баща си или майка си. Така заради вашето предание вие осуетихте Божията заповед. Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: ‘Тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мен. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди'“ (Матей 15:1-9).
Поради това, че не започнал проповедта Си със закона, фарисеите били склонни да обвинят Христос, че иска да разруши закона. Сега Спасителят им показал, че не Той, а те го разрушават. Който съзнателно нарушава една заповед на закона, със сигурност не спазва нито една от останалите по дух и в истина:
„Защото който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко“ (Яков 2:10).
Съзнателното нарушаване дори на една от заповедите поставя човека в много неизгодна позиция, в която трудно може да бъде гарантирана защитата му:
„Всяка една заповед от закона е предназначена за човешкото добро и щастие, както в този живот, така и в бъдещия. Ако спазва Божия закон, човекът сякаш е ограден и пазен от злото. Този, който наруши в една точка издигнатата от Бога бариера, премахва нейната сила да предпазва, тъй като отваря вратичка, през която врагът може да влезе, за да причини вреда и да погуби“ (Елън Уайт, „Мисли от планината на благословението“, с. 52).
Колко е жалко, че днес проповедници и миряни са тръгнали на война срещу Божия закон поучавайки, че вече е отпаднал и обявявайки го като вреден за отношенията на човека с Бога! Защото да се твърди такова нещо не е никак безопасно. Последиците на това поучение веднага могат да бъдат забелязани. Земята сякаш е залята от потоп от нечестие. Извършването на ужасяващи престъпления е ежедневие. Дали всичко това се случва, защото хората са послушни на Божията воля? Или може би се случва, защото проповедници и миряни поучават хората, че Божиите постановления не са задължителни? До голяма степен причините за нечестието в нашия свят са в проповедта на много църкви, че Божият закон е вече премахнат. Как няма да има престъпления, когато църквите с думи и живот показват, че Божият закон вече няма никаква стойност за хората?
Наистина днес сме свидетели на голяма злоупотреба с Божия закон. Но дали единствената злоупотреба с него е, когато твърдим, че е отпаднал? Възможно ли е да представяме закона неправилно с едно изпадане в другата крайност – да показваме с живот и думи, че той ще ни спаси?
3. Изпълнение на закона само в Христос.
Спасителят продължил с мислите Си върху закона:
„Защото ви казвам, че ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство“ (Матей 5:20).
Според думите на Христос това, което книжниците и фарисеите правели, не е модел за подражание. Ако искаме да бъдем спасени, разбирането ни за правдата и проявяването й в живота ни трябва да надмине фарисейското. Нужно ни е правилно разбиране и истинска почит към целия Божий закон, без изключение:
„Защото не слушателите на закона са праведни пред Бога; но изпълнителите на закона ще бъдат оправдани“ (Римл. 2:13).
Апостол Павел виждал връзка между оправданието и изпълнението на целия закон. Не обаче по начина, по който книжниците и фарисеите разбирали този въпрос. Те си позволявали да пренебрегват някои заповеди на закона, но в същото време като цяло се стремели да се оправдаят пред Бога чрез спазването му. Христос ги обвинил в законничество, което не може по никакъв начин да ги спаси. Защото законничеството не може да спаси никой. Безполезността на законническата религия е представена много ясно от Елън Уайт:
„Законническата религия не е достатъчна, за да доведе душата до хармония с Бога. Твърдата, скована ортодоксалност на фарисеите, лишена от покаяние, нежност и любов, бе само камък за препъване пред грешниците. Те бяха като сол загубила своя вкус. Влиянието им нямаше сила да запазва света от развала. Единствената истинска вяра е тази, която ‘действа чрез любов’ (Гал. 5:6), за да пречисти душата. Тя е като квас, който променя характера“ („Мисли от планината на благословението“, с. 53).
Въпреки че толкова силно се фокусира върху закона, законничеството не помага той да се спазва, колкото и нелогично да звучи. Просто защото не става по този начин. Книжниците, свещениците и фарисеите били доказателството. Стремейки се да пазят закона те всъщност го нарушавали:
„И на следващия ден, който беше след деня на Приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха: Господарю, спомнихме си, че Онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна. Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата. Пилат им каза: Вземете стража; идете, пазете Го, както знаете. А те отидоха и завардиха гроба, и заедно със стражата запечатаха камъка“ (Матей 27:62-66).
Свещениците и фарисеите следели много стриктно да няма висящи на кръстовете тела за празника (Йоан 19:31), а съвсем явно нарушили съботата пазейки гроба на Христос заедно с римските войници. Дори не разбрали, че пренебрегнали заповедта, която толкова стриктно следели да не бъде нарушавана. Законничеството е такъв вид отношение към закона, което в крайна сметка води до нарушаването му. Резултатът е точно обратния на основния стремеж, колкото и нелогично да звучи. За това и най-големите законници са и най-големите нарушители на закона.
Ако не си създадем правилно виждане за закона, ако правдата ни не надмине тази на книжниците и фарисеите, няма да можем да влезем в Божието царство. Исус бил категоричен:
„Защото ви казвам, че ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство“ (Матей 5:20).
Каква трябва да е правдата на учениците на Христос, за да влязат в небесното царство? Тази на книжниците и фарисеите била крайно недостатъчна. Тогава каква? За разбиранията на евреите правдата често била сравнявана с дреха, която се облича:
„Ще се развеселя премного в Господа, душата ми ще се зарадва в моя Бог; защото Той ме облече с одежди на спасение, загърна ме с мантия на правда – като младоженец украсен, подобно на първосвещеник, с венец“ (Исая 61:10).
Единственият начин да имаме правдата, която Бог приема, е да Му позволим Той да ни облече в дрехата на Христовата праведност. Това е правдата, с която ставаме годни да влезем и живеем в небесното царство (Фил. 3:7-11). Затова тя е посочена като върховния приоритет на всеки последовател на разпнатия Спасител:
„Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:33).
Първата ни работата трябва да е, да се стремим към Христовата правда. Само в Исус можем да имаме правилното изпълнение на закона. Елън Уайт ни насърчава:
„Христовите ученици трябва да придобият правда, по-различна от тази на фарисеите, ако искат да влязат в небесното царство. Бог им предложи чрез Своя Син съвършената правда на закона. Ако бяха отворили широко сърцата си, за да приемат Христос, тогава животът на Бога, Неговата любов, би станал част от тях и би ги преобразил по Божие подобие. Така, благодарение на Божия дар, те биха могли да имат правдата, изисквана от закона“ („Мисли от планината на благословението“, с. 54).
Законът намира своето пълно проявление само в живота на Исус Христос. Ако приемем правдата дадена ни в Неговото лице, тогава ще можем да влезем в изискванията на святия закон и да го изпълняваме по угоден на Бога начин. Това ще бъде послушание подтикнато от любов (Йоан 14:15; 1 Йоан 5:3). А когато обичаш, няма нищо невъзможно. Единственото средство за това е да облечем дрехата на Христовата праведност.
Една жена отишла в магазина, за да си купи плат за рокля. Ровила се в рулата плат, докато накрая намерила този, който й допада. Спряла се, попила с пръсти плата, гледала го на светлина.
Съдържателят попитал: „Харесвате ли този плат?“
„Ами“, казала тя, „мисля, че да. Просто се опитвах да си представя, как би изглеждал съшит на рокля.“
Собственикът на магазина я отвел до витрината и й показал рокля скроена от същия плат.
Жената се удивила: „На рулото изглаждаше красив, но на рокля е още по-хубав! Вземам го!“
Докато принципите на десетте заповеди са хубави на скрижалите, те са много по-привлекателни съшити в един живот – животът на Христос. Исус разкрил десетте заповеди. Той дошъл на тази земя и като разчитал ежеминутно на силата на Своя Отец, изпълнил съвършено всяка една от тях. Днес Христос ни предлага същата сила, с която разполагал Той. Като разчитаме на Него, ние можем да разкрием на света красотата на характера, който ще донесе слава на Господа. Десетте заповеди могат да бъдат въплътени в живота. Само съшити в живота на Исус те имат истински смисъл и слава. В Христос заповедите представляват една великолепна дреха, която чака да бъде поискана. Нужно е само да кажем: „Вземам я!“ и тя ще стане наша. Не мислиш ли, че в крайна сметка се нуждаеш точно от това?
Прочетете и статията Милост над кравата, която също се занимава с Планинската проповед на Исус Христос.