Луис Замперини бил несломим. Бил ли съборен на земята, не можел да остане там. Трябвало да се изправи. И се изправял. Всеки път. Сякаш никой и нищо не можел да го прекърши. Той бил просто несломим!
Луис бил роден през 1917 г. в Олеан, щата Ню Йорк в семейство на италиански емигранти, но през 1919 г. семейството се преместило в Калифорния. Имало обаче един проблем. Никой от членовете му не говорил английски. Това веднага ги превърнало в обект на подигравки и агресия. Бащата научил Луис да се боксира, за да може да се защитава от побойниците. И той станал толкова добър в боя, че започнало дори да му харесва да си го връща на нахалниците.
Юмручният бой се превърнал в нещо като зависимост за Луис и се наложило по-големият му брат, Пийт, да го запише в училищния отбор по лека атлетика, за да пресече склонността му да се въвлича в неприятности. И приключението му като лекоатлет започнало. Явявал се на състезание след състезание. Печелел победа след победа. Така, на 19 години, той се класирал за пробег на разстояние от 5000 метра на Летните олимпийски игри в Берлин през 1936 г., което го прави най-младия американец класирал се за такава дистанция дори до днес.
През септември 1941 г. Луис се присъединил към Военновъздушните сили на Съединените щати и бил изпратен в Тихия океан в екипа на бомбардировач. През май 1943 г., по време на мисия за търсене на оцелели в сражение, самолетът му се развалил и забил в океана убивайки осем от единадесетте души екипаж. След 47 дни на надуваема спасителна лодка Луис достигнал Маршаловите острови, където веднага бил заловен от японските войски. Прекарал повече от две години и половина като военнопленник в три брутални японски военнопленнически лагери. Там бил жестоко, системно пребиван. Отношението към него било неописуемо. Но Луис останал несломим. Въпреки тоталното изтощение нищо и никой не можел да прекърши неговия дух. Това спечелило респекта не само на неговите другари, но и на враговете му.
Така оцелял до самия край на войната през април 1945 г., когато бил освободен. Години след това той имал кошмари и започнал да се мъчи да удави в алкохол преживяванията си във военнопленническите лагери. Но не се получавало. Не можел да забрави. Омразата към мъчителите му надделявала.
След като посетил евангелизационна кампания на Били Греъм през 1949 г., Луис Замперини предал живота си на Христос. И разбрал едно – че трябва да прости. Той наистина простил на мъчителите си и… кошмарите му престанали. През 1950 г. Луис дори посетил затвора Сугамо в Токио, където били затворени много японски военнопрестъпници. Тези от тях, които го разпознали и в знак на това пристъпили крачка напред, той прегърнал и уверил, че им прощава. В резултат от това някои от тях дори станали християни.
Несломимият Луис Замперини починал през 2014 г. на 94 годишна възраст.
Колкото и да е крехък, човешкият дух може да остане непрекършен. И това няма как да породи у нас друго освен възхищение. Да, ние вярваме, че е възможно да се случи. Знаем, че има силни хора, които не позволяват да бъдат пречупени, каквото и да става.
И тук идва истински странното. Странното е, че е възможно да вярваме в несъкрушимостта на човешкия дух и в същото време да вярваме, че Божият закон може да се промени и дори – разруши. Сякаш няма много логика. И все пак, милиони християни вярват, че Божият закон, десетте заповеди, е бил разрушен от самия Христос и повече не е валиден за човечеството.
Това ли е направил Христос? Ако да, поучението Му от Планинската проповед ще ни прозвучи не съвсем на място.
След като човек се обърне към Бога, той получава призванието да живее за благословението на другите, да благовества и да живее сред хората така, че да разкрива Бога и истината (Матей 5:13-16), за което е изцяло зависим от Христос.
След като разкрил, в какво се изразява мисията на Неговите последователи, Исус стигнал до темата за Божия закон. И ето какво казал:
„Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня“ (Матей 5:17).
Сякаш тези думи на Христос не потвърждават веруюто на милиони хора носещи Неговото име. Може ли наистина Божият закон да се промени, както гласи популярното разбиране? Какво е отношението на Исус към закона? Отговорът е в поредното поучение на Христос в прочутата Му Планинска проповед.
1. Увод преди поучението.
Исус Христос изпъква като един великолепен Проповедник, Който знае, как да грабне аудиторията и да я нахрани духовно. Това обаче не означава, че Той се е съобразявал непременно с традиционния за онова време начин на проповядване.
Евреите били свикнали равините им да започват поученията си веднага със закона. Затова Исусовите слушатели трябва да са били много изненадани, когато Той започнал поучението Си с „Блажени сте…“ Наистина, Христос не се движел непременно според каноните на тогавашното общество, поради което често Го нападали и обвинявали, че е различен. Той не се съобразявал винаги и с популярните подходи в проповядването. Затова и не започнал Планинската проповед със закона. Сега обаче било дошло времето да говори тъкмо за него. Много от слушателите Му били объркани, докато слушали думите Му за блаженствата. Сигурно са се чудели, дали изобщо Той може да е Месията, след като не се съобразява с традициите в проповядването и не говори за закона. Моментът техните страхове да бъдат успокоени, настъпил.
Всъщност тези традиции може би не са били съвсем без основание. Основният въпрос за евреите е бил „тора“ – законът; пътят, който Господ им показва и как да ходят в него. Осъзнавайки своята неспособност да разберат всичко, те се надявали, че Месията ще им го изясни. Дори такова пророчество имало за Него:
„Господ благоволи заради правдата Си да възвеличи закона и да го направи почитаем“ (Исая 42:21).
От Месията се очаквало да разясни закона на хората, да го направи разбираем. Може би затова съвсем не случайно равините започвали поученията си със закона, очаквайки, че и Месията, когато дойде, ще направи така. Та нали затова Го очаквали? Проблемът с проповедите на равините обаче бил неправилния акцент, който влагали в закона, с което правели бремето на хората още по-тежко.
И така, идвайки сред хората Месията трябвал да започне поучението Си със закона. Но Христос не го направил. Преди поучението за закона трябвало да има един много важен увод – блаженствата. Най-малко две били причини за това. И те били толкова важни, че Исус предпочел да рискува някои от слушателите Му да намерят повод за съмнение.
Първо, хората се нуждаели от утеха. Слушателите на Христос се нуждаели да бъдат насърчени. След непрекъснатите изобличения на равините за тях нямало нищо по-хубаво от това, да чуят от устните на божествения Учител: „Блажени сте…“ Затова Исус трябвало да започне с Блаженствата. Първо бил ред на увода носещ утеха.
Второ, хората не били на нивото, което се очаквало от тях. За да може да говори за величието на Божия път за хората – „тора“, законът, Месията трябвал да има насреща Си подготвени слушатели – новородени хора живеещи, за да побеждават греха. А слушателите Му не били все още такива. Затова Исус трябвало да започне с покаянието и новорождението, представяйки ги като истинско щастие и като задължително условие за вечен живот. И чак след това щял да премине към закона. Произнасяйки Своята най-популярна и поучителна проповед Христос започнал с покаянието и стигнал до закона.
2. Естеството на Божия закон.
Какво представлява Божия закон? Защо равините говорели толкова много за него? И защо се очаквало от Месията да го разясни?
Търсейки отговорите на тези въпроси един пример с Мойсей ще ни е от голяма полза. В един от върховните моменти на своята опитност Мойсей пожелал да види славата на Бога (Изх. 33:18). Искал да дойде до по-близко общение с Него. Искал да Го разбере по-добре. И Бог обещал да изпълни желанието му:
„А Господму отвърна: Аз ще направя да мине пред тебе цялата Моя благост и ще проглася пред теб Името Йехова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля“ (Изх. 33:19).
Бог обяснил на Мойсей, че Неговата слава всъщност е величествения Му характер, който той трябвало да познае, за да удовлетвори духовната си нужда. Но заедно с това Бог пожелал да бъдат направени две нови плочи, на които да напише пак закона Си със собствения Си пръст, което Мойсей изпълнил веднага (Изх. 34:1, 4). В огромно величие Бог явил на Мойсей значението на името Си. И той разбрал, че това е характера на Бога, Неговата същност:
„И Господ слезе в облака, застана там, до него, и прогласи Господнето Име. Господ мина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилства с милост и вярност, Който показва милост към хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но не оневинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху децата и върху внуците им до третото и до четвъртото поколение“ (Изх. 34:5-7).
Всичко това било толкова величествено. Ако можели и другите да го видят! Колко впечатляващ е Божият характер само! Това трябвало да се отбележи някъде и то така, че да остане завинаги. Преди още Мойсей да го изрече, Господ го направил. Той написал собственоръчно десетте заповеди на готовите вече каменни плочи:
„И Моисей стоя там с Господа четиридесет дни и четиридесет нощи, без да яде хляб или да пие вода. И Господ написа на плочите думите на завета, Десетте заповеди“ (ст. 28).
Но какво общо има Божият характер с десетте заповеди? Каква връзка трябвало да види Мойсей между характера на Бога и закона? Божият закон бил израз на характера на Бога, откровение на Неговата същност. За да остане познат завинаги, той бил изписан на каменни плочи във формата на десет заповеди. Това, което Бог открил на Мойсей, после го написал като един велик стандарт за нравственост между хората. Мойсей вече държал откровението на Божия характер в ръцете си. Тези десет кратки заповеди отразявали Божия характер и Неговата воля.
И наистина „подобно на Бога ‘законът Господен е съвършен’, а ‘повеленията Господни са прави’ (Пс. 19:7, 8). ‘Тъй щото законът е свят и заповедта свята, праведна и добра’ (Римл. 7:12). ‘Ти си близо, Господи, и всички Твои заповеди са истина. Отдавна зная от Твоите свидетелства, че Ти си ги учредил завинаги’ (Пс. 119:151, 152). Наистина ‘всички Твои заповеди са правда’ (Пс. 119:172)“ („Адвентистите от седмия ден вярват…“, с. 272).
Следователно, какво представлява Божият закон? Това е представяне в сбит и разбираем вид на изящния Божий характер. Законът е достъпно за всеки човек разкриване на Божията воля за живота му:
„Колко прекрасен е законът на Йехова в своята простота, разбираемост и съвършенство! В намеренията и действията на Бога има тайни, които ограниченият ум не може да разбере…
Но няма нищо тайнствено в закона на Бога. И най-слабо възприемащия ум може да разбере тези правила, да ръководи живота си според тях и да оформи характер според божествения образец. Ако хората се покоряваха на този закон, като проявяват най-доброто от себе си, щяха придобият такава умствена сила във вдъхновението, че да разбират все повече Божиите намерения и планове…“ (Елън Уайт, „Да Го позная“, с. 294).
Божият закон е пленителен в своята простота и яснота. Всеки, в който има и най-бегъл знак за наличие на интелигентност, може да го разбере и така да разбере, какъв е Бог и какво очаква Той от него. Това е просто удивително!
Много е важно да отбележим, че Този, Който всъщност се разкрил на Мойсей и му дал закона с десетте заповеди, бил самият Христос. Исус е и винаги е бил активният Посредник между Бога и човека. Дори в старозаветните времена Бог се разкривал чрез Христос:
„В начало беше Словото; и Слово то беше у Бога; и Словото беше Бог… Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало“ (Йоан 1:1, 3).
В огромно величие и слава самият Христос дал закона на върха на Синайската планина. А това трябва да ни оформи някаква идея, какво означава този закон за Спасителя.
Това е Божият закон – едно описание на Божия характер чрез кратки постановления. В тези постановления ние не трябва да виждаме само забрани, а да ги разглеждаме и от позитивната им страна, защото в тях се съдържат всеобхватни принципи.
Противно на популярното разбиране Божият закон не е бреме. Когато се пази с Божията помощ, законът има съвсем друго въздействие. Ето каква е реакцията на човека спазващ Божия закон с Божията благодат:
„Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля. Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми“ (Пс. 40:8).
Когато изкупителната сила и заслугите на Христовия праведен живот обхванат сърцето, изпълняването на Божията воля разкрита в Неговия закон е наслада. Това е Божият закон. Той е основната тема в следващите изказвания на Христос в Неговата Планинска проповед.
3. Непроменимостта на Божия закон.
След като насърчил последователите Си да светят и да прославят небесният им Отец (Матей 5:14-16), Христос започнал поучението Си върху закона. Какъв контраст с обстановката, когато самият Той дал закона на Синай! На върха на планината Синай Христос изявил закона в огромно величие. Пак на върха, но на една друга планина, Той го обяснил в една съвсем обикновена обстановка. Но тя Му давала възможност да се доближи най-много и най-успешно до хората. А Той точно това искал.
Колко добре е, че има такъв контраст! Колко достъпен прави закона по този начин! Исус бил седнал сред хората по най-приятелски, без да има никаква дистанция между Него и тях; без да има нищо, което да ги уплаши, смути и отблъсне. Той направил всичко нужно, за да ги предразположи напълно към това, което щели да чуят.
Нека да не ни се струва, че изискванията от Планинската проповед са прекалено извисени и недостижими, като че се произнасят от върха на една висока планина, в чието подножие можем единствено да бъдем – както било при даването на закона на Синай. Не, тук можем да бъдем заедно с Христос на планината, за да разберем, че тези постановления са изпълними с благодатта на Бога. Когато Исус е сред нас и във нас, тогава всичко казано в Планинската Му проповед става изпълнимо в живота ни.
И Христос казал:
„Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня“ (Матей 5:17).
Макар и да е съвсем ясен, този текст е много оспорван. Често бива цитиран от отхвърлящите закона като аргумент за твърдението им. Бива използван като аргумент и от вярващите в непроменимостта на закона. Странно е, че един и същи библейски текст може да бъде използван за доказването на две противоположни тези. Ето защо ще се опитаме да го разгледаме в малко по-голяма дълбочина, според оригиналното значение на думите, за да открием истинското му значение.
И така, Христос казал:
„Да не мислите, че съм дошъл да разруша…“
„Да разруша“ – /гр./ „каталус“ – буквално „разхлабвам“, като например палатка и оттук „правя невалиден“, „отменям“, „премахвам“. Исус пита: „Да не би да си мислите, че задачата Ми е да направя закона невалиден вече?“ Но Той бил провъзгласил закона на Синай. Защо сега трябва да го отменя? Въпросът звучи малко риторично. Очакваният отговор трябва да е: „Не, не за това съм дошъл!“
„…да разруша закона или пророците?“
За кой закон говори тук Христос? „Закона“ – /гр./ „номос“. Тук думата е използвана като еквивалент на еврейската „тора“, което включва цялата разкрита Божия воля. Изразът „закона и пророците“ показва двойното разпределение на Старозаветните писания (Матей 7:12).
Контекстът подсказва, че тук Исус говори преди всичко за моралния закон и за гражданските разпоредби съдържащи се в Мойсеевите книги и потвърдени от пророците. Но Спасителят твърди, че не е дошъл да ликвидира закона, а да го изпълни:
„Не съм дошъл да разруша, но да изпълня.“
„Да изпълня“ – /гр./ „плероо“ – „правя пълен“, „изпълвам“. В Планинската проповед Авторът на закона изяснил истинското значение на заповедите и начинът, по който неговите принципи ще се изявят в мислите и живота на поданиците на царството, което Той дошъл да установи. Самият Законодател сега потвърждава, че заповедите от Синай са задължителни за всички, имащи желание да са небесни поданици и провъзгласява, че всеки, който ги отмени, „никак няма да влезе в небесното царство“ (Матей 5:20).
Но не означават ли тези думи на Исус, че Той отменя закона; че го изпълнява и по този начин го прекратява, както сме чували да се обясняват тези стихове? Толкова често християни посочват точно този стих, стремейки се да докажат, че Христос е променил закона. Това ли е направил наистина?
Твърдението, че чрез изпълнението на закона Христос го отменя, противоречи на контекста на Неговото изказване. С това тълкувание се отрича значението, което Христос очевидно влага, ако се опитаме да докажем, че Той не е дошъл да „разруши“ закона, а чрез изпълнението му да го „отмени“. Това тълкувание пренебрегва очевидната антитеза в гръцката дума „алла“, „но“ и фактически прави идеите синонимни. С други думи, щом като Исус не е дошъл да премахне закона, няма как чрез изпълнението му да го отмени, да го премахне. Това е явно противоречие, ако се опитваме по този начин да обясним значението на стиха.
Изпълнявайки закона Христос го прави „пълен“ със значение, като дава на хората пример за пълно послушание на Божията воля, за да може този същия закон „да се изпълни в нас“:
„Понеже това, което беше невъзможно за закона, поради това, че беше слаб чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух“ (Римл. 8:3, 4).
Тук също е използвана думата „плероо“ – „да се ‘изпълнят’ изискванията на закона в нас.“
Разглежданото изречение много категорично показва, че целта на Исус не е да премахне закона. Та нали ако е можело той да се премахне, е нямало да има нужда Христос да умре за греховете ни? Жертвата на Исус на кръста доказва най-силно, че Божият закон е непроменим (Пс. 111:7-9).
Колко жалко е, когато самите последователи на Исус твърдят, че законът вече е отпаднал и няма нужда повече да се спазва! Това е направо незачитане на Христовата смърт и проява на неблагодарност, като онази на войника.
По време на войната във Виетнам един млад офицер казал следните думи на шестте свои другари от батальона: „Аз ви гарантирам, че всеки от вас ще се прибере у дома. Най-важното нещо за мен е да заведа всеки от вас благополучно у дома.“
Това било в края на войната. Те били обстрелвани от виетнамските войски, куршумите прелитали над главите им. Лейтенантът се изтеглил назад в един окоп. Излязъл един човек, втори, трети, четвърти…, но шестият останал там. Той бил прострелян в краката. Лейтенантът знаел, какво правят с пленниците. Знаел, как ги обесват на дърветата; знаел, как страдат пленените американски войници. Той казал: „Каквото и да става, аз ще отида и ще го спася.“
И така, този лейтенант пълзял по корем под вражеските куршуми, достигнал до ранения войник, започнал да го дърпа и го довлякъл до окопа. Но младият офицер бил ранен в гърдите, в гърба и врата и починал веднага. Той отдал живота си за този войник.
В края на войната родителите на младия лейтенант, който починал, искали да се срещнат с войника, който той спасил. Те му казали: „Искаме да те поканим на вечеря. Бихме желали да разговаряме с теб. Искаме да научим нещо за храбростта и героизма на нашия син.“
И така, той дошъл. Майката била приготвила чудесна трапеза. Но този млад мъж, когото сина на тези родители спасил във войната, през цялото време се смеел и шегувал относно войната. Било ужасно преживяване. Държал се неприлично на масата, правел си глупави шеги… Когато вечерята свършила, бащата придружил този мъж до колата. Потеглил със свирещи гуми – заминал си неблагодарен.
Бащата се върнал обратно в къщи, а майката седяла на дивана и плачела. Тя погледнала през сълзи и казала: „Нашия син, нашия скъп син – заради този ли умря?! Нашия син умря заради него?!“
Колко е неблагодарно да се отплатиш с толкова малко на някой, който е дал толкова много! Колко е неблагодарно да се отнасяш така лекомислено към този, който е умрял! А колко по-неблагодарно е да се гледа на Божия закон като променен – законът, заради чиято непоклатимост Христос трябвало да умре? Заради нашите грехове ние трябвало съвсем справедливо да бъдем унищожени поради изискванията на святия закон. Но Исус толкова ни възлюбил, че заел нашето място като виновник и понесъл наказанието, което ние заслужаваме. Най-малкото, което сега можем да направим, е, обичайки Го, да изпълняваме Неговия непроменим закон. Нека да не сме неблагодарни като онзи войник!
Прочетете и статията „Вземам я!“, която също се занимава с Планинската проповед на Исус Христос.