Библейско кръщение – Адвентисимо

За да говорим за библейско кръщение, значи трябва да има и небиблейско. Всъщност повечето от кръщенията, които се извършват по света в името на Отец, Сина и Святия Дух, не са според указанията за това в Библията. Знае се за кръщение чрез попръскване с вода, чрез поливане с вода, чрез затрупване със сняг, чрез посипване с рози… А кръщението е прекалено важно, за да пренебрегнем правилното му извършване. Всъщност то е толкова важно, че Христос го поставя като условие за спасение:

„И Исус им каза: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден“ (Марк 16:15, 16).

Разбира се, че изтръгването на грешника от ръцете на Сатана, греха и смъртта е благодарение на жертвата и застъпничеството на Христос. Но от тези думи на Спасителя научаваме, че след като човек повярва в Него и Го приеме за Спасител и Господар на живота си, за да бъде спасен, трябва и да се кръсти (1 Петр. 3:21). Щом като на кръщението е отредена толкова важна роля, то трябва да бъде разбирано и практикувано правилно.

1. Значение на кръщението.

Да отидеш при Христос е нещо напълно възможно за всеки, но това не означава, че е много лесно и че се случва без съпротива. Някой претендира за нас, че сме негова собственост и не ни пуска:

„И да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола (от когото са уловени живи), за да вършат Божията воля“ (2 Тим. 2:26).

Всяко същество, което не върши Божията воля и се нуждае от покаяние (ст. 25), е като живо уловено от дявола. А това сме всички ние. В греховете си всички сме негови. Взетото решение за преминаване на страната на Христос не е достатъчно за изясняване на картината около нас. Нужно е да се извърши една специална, публична демонстрация на това, че искаме да отидем при Исус и да изоставим Сатана. И такава демонстрация съществува:

За да бъдеш спасен и да влезеш в Божието царство, трябва не само да бъдеш роден отново чрез Духа, но и чрез вода – да участваш в един специален ритуал, който се извършва във вода (Йоан 3:5). Това е кръщението. Новороденият човек трябва да бъде кръстен, за да покаже на практика – на Сатана, на ангелите, на хората, на Бога – че е умрял за греха, че иска да бъде вече на страната на Христос и че е възкръснал за нов живот и е променил посоката на живота си. Кръщението е демонстрация на направения избор, при което кръстеният се приема вече за оправдан от греха и това позволява на Бога да действа по-мощно в живота му. Така вече Сатана няма власт над кръстения според това, за което преди е претендирал, защото кръстеният е влязъл в договорна (заветна) връзка с Бога чрез кръщението и така правата над неговата личност са вече официално предадени на Бога.

2. Условия за извършване на кръщението.

Щом като кръщението е от такава значимост и е толкова отговорно дело, трябва да има и някои условия, на които да отговарят кръщаемите. Към това не може да се подходи с лека ръка. Кои са тези условия?

1) Вяра

Първото условие е вяра в Исус Христос:

„Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден“ (Марк 16:16).

Кръщението е съзнателен акт отразяващ съзнателно взето решение – преминаване от едната страна към другата в битката между доброто и злото. Затова то трябва да се извършва само при наличието на вяра в Спасителя:

„И като вървяха по пътя, стигнаха до вода; и евнухът каза: Ето, вода; какво ми пречи да се кръстя? И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той отговори: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син. Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата – Филип и евнухът, влязоха във водата; и той го кръсти“ (Деян. 8:36-38).

Само когато е доказана способност да се упражнява вяра в Христос, само тогава може да се пристъпи към кръщение. Затова в ранната църква са били кръщавани само тези, които са вярвали в Христос (Деян. 8:12; 18:8). Човекът, който наистина вярва в Исус и Го е приел за Спасител, няма да откаже да бъде кръстен. Напротив, сам ще го пожелае.

Наистина вярата е толкова важно условие, че без нея изобщо не трябва да се пристъпва към извършването на кръщение. Христос казва: „…който не повярва, ще бъде осъден“ (Марк 16:16б), което означава, че независимо, дали някой се е кръстил, ако в основата на този ритуал не стои вярата в Него, това кръщение няма стойност и кръстеният продължава да стои в опасността да изгуби вечния си живот (1 Кор. 10:1-5; Евр. 4:2). В основата на кръщението винаги трябва да стои спасителната вяра в Исус Христос.

2) Новорождение

Следващото условие за извършване на кръщение е новорождението:

„Исус отговори: Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство“ (Йоан 3:5).

Спасителната вяра в Христос ще доведе вярващия до новорождение – той или тя ще бъдат родени отново (ст. 3), чрез Святия Дух (Тит 3:4-6). Другата дума, с която се описва тази опитност, е „покаяние“:

„А Петър им каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух“ (Деян. 2:38).

При покаянието посоката на живота ще бъде променена и това ще бъде видимо както за самия покаян вярващ, така и за околните. Спасителната вяра в Христос и покаянието трябва да доведат до плодове в живота (Матей 3:8). Този живот ще има вече нова посока, нова цел, нови ценности ще бъдат неговите приоритети. Изпълнението на това условие позволява вярващия в Христос да бъде кръстен.

3) Обучение в библейската истина

Към кръщението не трябва да се пристъпва, ако вярващият и новороден човек не е запознат с учението на Христос:

„И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Матей 28:19, 20).

Обучение в библейската истина съпътства кръщението. Обикновено това инструктиране във вярата се нарича „катехизис“. То трябва да се извършва преди и след извършването на кръщението. Кръстеният трябва да е наясно с основните библейски истини. Няма много логика в това да се очаква от някой да върви в един нов път, без да знае, какво представлява този път. Нужно е познаване поне на основните моменти от учението на Спасителя (Деян. 2:41).

След като вярата в Христос, новорождението и обучението в библейската истина са условията за извършването на кръщение, възможно ли е едно пеленаче да изпълни тези условия и да има право да бъде кръстено? Естествено че не. За да се покрият нужните условия, се изисква някаква зрялост във възрастта. Затова апостолската църква е кръщавала вярващи „мъже и жени“ (Деян. 8:12, 13; 29-39; 9:17, 18), не бебета. Кръщението на пеленачета е навлязло в църквата с течение на годините, като се е оформило като стабилен ритуал в периода XI-XIV век. Но подобно нещо не само не отговаря на библейските изисквания, но изцяло им противоречи и затова не бива да се практикува.

3. Начин на извършване на кръщението.

След като изяснихме, какво представлява кръщението и кои са условията, за да бъде то извършвано, трябва да се спрем и на начина на извършването му. Разбира се, че не можем да се водим по популярните за това практики. Разпространеността не е равнозначна на истината. И за този въпрос трябва да потърсим отговор в Писанието. Интересуваме се от библейското кръщение, а не от традиционното.

Гръцката дума, с която се означава кръщението в Свещеното писание, е „баптизо“, която има значението „потапям“. „Баптизо“ произлиза от глагола „бапто“ – „топвам в или под“. Когато глаголът „кръщавам“ се отнася за водно кръщение, той съдържа идеята за потапяне на човек във вода. И наистина, щом като кръщението е ритуал свързан с вода и думата описваща го означава „потапям“, значи човекът трябва да бъде потопен във водата. Не попръскан с вода, не полят с вода, а изцяло потопен във вода. А за да стане това, естествено, е нужна много вода. Именно при наличие на много вода е било извършвано кръщението в началото:

„И се кръщаваха от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си“ (Матей 3:6).

„Също и Йоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и хората идваха и се кръщаваха“ (Йоан 3:23).

Според указанията на Библията кръщаващият и кръщаемият трябва да „влязат във водата“ и след кръщението да „излязат от водата“ (Деян. 8:38, 39), защото то се извършва в много вода.

И така, наличието на много вода е нужно, за да може да се извърши кръщението, защото кръщаемият трябва да бъде потопен в нея. Но как по-точно? Има няколко начина, по които може да се извърши едно потапяне във вода. Кой е правилният? Тъй като в ранната църква начинът за извършване на кръщението е бил само един и всички са го знаели, новозаветните автори не са си правили труда да го описват подробно. С течение на годините и отстъпването на християнската църква от чистото учение на Писанието обаче той се е изгубил и затова се е наложило да бъде възстановен и отново издигнат като правилна практика за извършване. Това възстановяване може да се осъществи от обяснението на апостол Павел, което той прави за смисъла на кръщението. Методът на извършването на кръщението отразява много точно неговия смисъл:

„Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Исус Христос, кръстихме се в смъртта Му? Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот. Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество беше разпънато с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха“ (Римл. 6:3-6).

Кръщението е ритуал изразяващ съединяване със Спасителя. Това съединяване е конкретно свързано със смъртта, погребението и възкресението Му. Така кръщението бива сравнено със смъртта. Старото ни естество е било разпънато с Христос на Неговия кръст (Гал. 2:20) и сега чрез кръщението ние се „погребваме“ с Него, за да се символизира смъртта към „Аз“-а и греха (Кол. 2:12а). Следователно, голямото количество вода, в което влиза кръщаемият, символизира един воден гроб, в който той с пълното си потапяне бива „погребан“. Явно е, че потапянето трябва да стане по гръб, както се погребват мъртъвците.

Но нещата не спират дотук. Христос умрял на кръста понасяйки греха на човечеството, бил погребан в един гроб, но след това възкръснал и излязъл от този гроб. След смъртта има и възкресение. Следователно за кръщаемия трябва да има и едно излизане от водния гроб, с което завършва кръщението (Кол. 2:12б). Кръстеният излиза от водата, за да води вече новия живот, животът на вярата, като живее винаги със съзнанието, че вече е умрял за земното и е възкръснал за нов живот заедно с Христос (Кол. 3:1-3; Римл. 6:4б, 11). За да бъдеш кръстен, не е достатъчно да вярваш, че Исус Христос е историческа личност. Трябва да вярваш в Неговата божественост и месианска роля, в Неговата смърт и възкресение и чрез обряда на кръщението да участваш в тази Негова смърт и възкресение.

Ето как методът на кръщението отразява това, на което то е символ. Само и единствено когато кръщението се извърши чрез потапяне във вода, се открива истинското му значение. Затова е много важно то да се прави по начина посочен в Библията. Има само едно кръщение, което Писанието признава (Ефес. 4:5) и то трябва да се практикува правилно.

И така, кръщението не само, че трябва да се извършва, но да се извършва чрез потапяне във вода. Разбира се, има и изключения. Например липсата на условия за извършването му поради някаква съвсем обективна причина:

„А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда? А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо. И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лука 23:40-43).

По подобие на ситуацията на разбойника на кръста понякога може да се изпадне в положение, при което за вярващия и приемащ Христос за Спасител да не е възможно да се извърши кръщение. Но Господ винаги ще оцени искреността на нечия изповед на вяра и ще спаси покаяния само въз основа на нея (Римл. 10:9, 10). Все пак подобни случаи са наистина изключения. Извън изключенията учението на Библията изисква приелия Исус за Спасител да бъде кръстен чрез потапяне във вода.

4. Очистване и прощение.

Символиката свързана с кръщението съдържа още важни значения, които дават още по-голяма яснота и утвърждават неговия смисъл.

Водата има способността да измива. Това е другият символ преплетен в кръщението. Чрез него образно ние биваме измити от греха, който е като зацапване по нас:

„Елате сега, за да разискваме, казва Господ; ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла въ̀лна“ (Исая 1:18).

„Смили се над мене, Боже, според милосърдието Си; според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми. Измий ме съвършено от беззаконието ми и ме очисти от греха ми“ (Пс. 51:1, 2).

Кръщаемият бива потопен във вода изцяло, всяка част от неговото тяло е покрита от вода и така символично бива очистен от греховете си, за да излезе от водата чист и да продължи живота си като чиста личност.

Освен това водата може да е и място с много голяма дълбочина, в което като падне нещо, то да не може повече да се извади. Това е друг символ на Божиите спасяващи действия спрямо нас. Господ ни прощава и хвърля греховете ни във водата, в морските дълбочини, откъдето никой не може да ги извади:

„Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие и не се взира в престъплението

на останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, защото Му е угодно да показва милост. Отново Той ще се смили над нас, ще стъпче беззаконията ни; и Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини…“ (Михей 7:18, 19а).

При потапянето във водата греховете на кръщаемия биват образно хвърлени на дъното на водата и остават там, а кръщаемият излиза освободен от тях, като че никога не ги е извършвал.

Кръщението, когато е правилно извършвано според учението на Библията, е наистина богат на значение и красив ритуал.

5. Членство в църквата.

Библейското кръщение носи със себе си и други привилегии и отговорности:

„И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се присъединиха около три хиляди души… като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше към църквата онези, които се спасяваха“ (Деян. 2:41, 47).

Изглежда, че кръщението има някакво отношение към църквата. В деня на Петдесятницата три хиляди души били кръстени от апостолите и така те се „присъединили“ към църквата. Процесът на „прибавяне“ към църквата чрез кръщаване на повярвали в Христос продължил и след това. Това трябва да означава, че чрез кръщението кръстеният става член на църквата на Исус на тази земя – той или тя стават част от Христовото тяло, което представлява църквата (1 Кор. 12:12, 13; Кол. 1:18). Понеже свързва новия вярващ с Исус, кръщението винаги служи и за врата към църквата. Нещо повече. Чрез кръщението всички в църквата се обединяват и премахват различията, които ги разделят:

„Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус. И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание“ (Гал. 3:27-29).

Няма вече национални различия, няма расови различия, няма полова дискриминация, няма различия в социалното положение, няма имуществени различия. Ако това са фактори, които водят до разделение в света, в християнската църква не е така. Чрез кръщението, в което всички членове на църквата участват, всички стават едно в Христос, защото при кръщението всички се „обличат“ с Христос. А това заличава различията, които имат способността да разделят.

Разбира се, членството в църквата, което кръщението осигурява, не може да е пасивно. Когато бил кръстен, Исус от Назарет получил специално изливане на Святия Дух, което Му помогнало в Неговата мисия на служене (Матей 3:16, 17; Деян. 10:38). Кръщаването във вода, което дава право за членство в църквата, върви заедно с кръщаването с Духа (Деян. 2:38), при което кръстените получават дарби и способности, с които да служат за изграждането на църквата и осъществяването на мисията й (Ефес. 4:11-16; Деян. 1:5, 8).

6. Повторно кръщение.

След като Библията признава само един начин на извършване на кръщението, а популярните за това днес не са според него, логично възниква въпроса: „Ако съм бил кръстен по погрешния начин, трябва ли да се кръстя повторно по правилния?“ Това е много важен въпрос и Писанието ни описва случай на повторно кръщение, от който можем да направим нужните ни изводи:

„А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, където намери някои ученици. И им каза: Приехте ли Святия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свят Дух. И каза: А в какво се кръстихте? А те отвърнаха: В Йоановото кръщение. А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, Който щеше да дойде след него, т. е. в Исус. И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус. И когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух слезе на тях; и говореха други езици и пророкуваха. А те всички бяха около дванадесет мъже“ (Деян. 19:1-7).

Апостол Павел открива в гр. Ефес група християни, за които установява, че нещо не е както трябва във връзка с кръщението. Те били кръстени според кръщението на Йоан Кръстител. За апостола това не било достатъчно и така имало достатъчно добър повод да кръсти тези вярващи отново.

Защо йоановото кръщение, в което дванадесетте ефески мъже били кръстени, не било достатъчно? По отношение на начина на извършване, Йоан Кръстител е практикувал пълно потапяне на кръщаемия във вода (Матей 3:6; Йоан 3:23). Дори когато той кръстил Исус, той го направил „в Йордан“ (Марк 1:9) и след това Спасителят е трябвало да „излезе“ от водата (Марк 1:10; Матей 3:16), което означава, че и Той е бил изцяло потопен от Йоан във водата. Значи по отношение на начина на извършване йоановото кръщение е било съвсем правилно. Няма как и да бъде по друг начин. Именно Йоан започва практиката на кръщаване, която се пренася в християнската църква и ако в това е имало нещо нередно, едва ли Исус е щял да поиска да бъде кръстен. Йоановото кръщение е било правилно като начин на извършване, но, разбира се, пророкът не е можел да види в този символ смъртта на Спасителя, полагането Му в гроба и възкръсването Му, защото самият той още не е разбирал всичко това. Разпознаването на Христовите смърт, погребение и възкресение в кръщението и отнасянето им към опитността на новорождението на кръщаемия, се случват след възнесението на Исус на небето. Те са добавени като смисъл в начина, по който се е извършвало кръщението в самото начало и което Йоан Кръстител започнал. Не че той го е изобретил. Йоан просто използвал оформената вече практика на юдеите да кръщават езичниците обръщащи се в юдейската вяра (прозелитите) и на есеите в Кумран, които потапяли във вода както членове, така и новоповярвали.

При случая в Ефес апостол Павел изобщо не засяга метода на извършване на йоановото кръщение. Той е бил правилен и не можел да бъде причината за изискване на повторно кръщение. Апостолът обяснил на онези ефески мъже, че йоановото кръщение е кръщение на покаяние (Деян. 19:4а). И то наистина било такова. Кръстените от Йоан изповядвали греховете си (Матей 3:5, 6) и пророкът настоявал всички да принасят „плодове, достойни за покаяние“ (ст. 8, 10). Но само по себе си и това не можело да бъде причина за отхвърляне на йоановото кръщение, защото самият Христос учел, че кръщението трябва да върви заедно с новорождение (Йоан 3:3, 5), а и апостолите свързвали кръщението с покаянието (Деян. 2:38).

Недостатъчността на йоановото кръщение се изразявала в непълното разбиране на личността и мисията на Исус Христос (Деян. 19:4). Самият Йоан е усещал, че пълнотата щяла да дойде с идването на Месията, към Който той насочвал хората (Матей 3:11). Той щял да направи нещо много по-възвишено – щял да кръщава със Святия Дух. Това, което също липсвало на йоановото кръщение, било и по-доброто разбиране на ролята на Святия Дух в живота на кръщаемия и църквата. Затова и когато Павел кръстил ефеските мъже в името на Исус, те веднага получили Духа (Деян. 19:5, 6).

Този пример ни показва отново изключителната важност на кръщението. Дори и при правилното му извършване като метод, липсата на христоцентричност и разбиране ролята на Духа са достатъчни условия да се изиска повторно кръщаване на вярващия. Преведено на езика на опитността на вярващите това означава, че е възможно някой да пристъпи към кръщението без наистина да е направил Христос Господар на живота си и без да е позволил на Духа да действа в него в пълнота. Или да го е направил, но след това да е затворил сърцето си. Това неизбежно ще доведе до отпадане от вярата или поне до извършване на публичен грях дискредитиращ вярващия, Бога и църквата – все положения, които изискват изключване на вярващия от църквата на Христос. Ако изпадането в подобно положение доведе човека до отрезвяване и обръщане, неговото приобщаване с Христос и с тялото Му на тази земя може да се осъществи само чрез повторно кръщение.

Всичко това ще рече, че в наши дни, при наличието на толкова погрешни начини на извършване на кръщението, причината за повторно кръщение може да бъде както погрешния начин на осъществяването му, така и извършването на грях, който изисква изключване на вярващия от църквата. Но повторното кръщение никога не трябва се възприема като проблем или унижение. Ако някой е бил кръстен по небиблейски начин, Господ приема незнанието му в миналото и е готов да прощава (Деян. 17:30). Но след като истината по този въпрос е разбрана, съобразяването с нея е по-доброто решение. Ако някой е извършил грях, който го е отдалечил от Бога и църквата, не трябва да се срамува да иска да бъде кръстен повторно. Никой не бива да се притеснява, че трябва да мине през повторно кръщение независимо от причината за него. Важното е да се отиде при Христос и да се влезе в заветна връзка с Него. В крайна сметка, дори самият Христос се кръстил:

„Тогава дойде Исус от Галилея на Йордан при Йоан, за да бъде кръстен от него. А Йоан Го възпираше, като Му казваше: Аз имам нужда да бъда кръстен от Теб, а Ти ли идваш при мен? А Исус му отговори каза: Остави Ме сега, защото така подобава да изпълним всичко, което е право. Тогава Йоан Го остави. И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата и видя, че Божият Дух слиза като гълъб и се спуска на Него; и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“ (Матей 3:13-17).

Исус нямал грехове, които да изповяда и заради които да се кръсти (1 Петр. 2:22). Но Христос е нашият пример във всичко и затова сме призовани да Го следваме във всичко (ст. 21). Той сам казал относно кръщението, че трябва да се извърши „всичко, което е право“ (Матей 3:15). Ако ненуждаещият се от покаяние Месия се кръстил, колко повече се нуждаем всички ние. Никой истински обърнат и искрено желаещ да следва Спасителя няма да откаже да бъде кръстен. Всъщност това ще е неговото голямо желание.

Единственото кръщение, което Библията признава, е описаното на страниците на Новия завет и единствено то трябва да се практикува. Методът му на извършване – пълно потапяне на кръщаемия във вода – отразява точно неговото значение – смъртта, погребението и възкресението на Христос, в които кръщаемият взима участие.