Много последователи на Христос смятат, че когато извършил първото Си чудо на една сватба в градчето Кана (това е превръщането на вода във вино), Спасителят направил алкохолно вино. Ето го текстът описващ историята:
„На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и майката на Исус беше там. И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата. И когато се свърши виното, майката на Исус Му каза: Нямат вино. А Исус ѝ отговори: Какво имаш ти с Мене, жено? Часът Ми още не е дошъл. Майка Му каза на слугите: Каквото ви каже, направете. А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очистване, които побираха по две или три мери. Исус им каза: Напълнете делвите с вода. И ги напълниха догоре. Тогава им каза: Налейте сега и занесете на настойника на угощението. И те занесоха. И когато настойникът на угощението вкуси от водата, превърната на вино, и не знаеше откъде беше, обаче слугите, които бяха налели водата, знаеха, настойникът на угощението повика младоженеца и му каза: Всеки човек слага първо доброто вино и по-лошото – след като се понапият; а ти си задържал доброто вино досега. Това извърши Исус в Кана Галилейска като начало на знаменията Си и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него“ (Йоан 2:1-11).
Много изследователи четат този текст и виждат ясни указания, че тук Христос направил алкохол чрез чудо. А щом като е използвал свръхестествена сила, за да сътвори алкохол, не е никак трудно да се заключи, че Бог одобрява не само употребата му, но и производството и продажбата му.
В какво вино превърнал Христос водата на сватбата в Кана – в алкохолно или в безалкохолно? Това може да изглежда като периферен въпрос, на който не бива да се обръща толкова много внимание. Но след като от отговора му зависи практика на последователите на Исус, която е свързана с един от най-големите убийци на съвремието ни – алкохолът, едва ли е загуба на време да разберем, какво точно е било виното, което Христос направил в Кана.
1. Думите на настойника на угощението.
За някои случилото се в Кана изобщо не подлежи на какъвто и да е анализ. Те смятат, че в древността не са съществували начини за предпазване на гроздовия сок от ферментация, което за тях недвусмислено означава, че виното, което Христос направил, било алкохолно. Всъщност гръцки и римски автори са писали за методите на съхранение на неферментирало вино и те са били много успешни. Така че в подхождането ни към този текст трябва да имаме предвид, че във времето на Исус се е консумирало както ферментирало, така и неферментирало вино.
Историята описваща чудото на Христос в Кана не представлява обширен текст за изследване, но в него има много важни индикации. Именно на някои видимо ясни твърдения в него стъпва основният аргумент на изследователите смятащи, че Христос е направил алкохолно вино. И това са думите на настойника на угощението:
„Всеки човек слага първо доброто вино и по-лошото – след като се понапият; а ти си задържал доброто вино досега“ (Йоан 2:10).
Тук използваната за „вино“ гръцка дума е „ойнос“, която е много обща. Тя може да означава както алкохолно, така и безалкохолно вино. За да разберем значението, с което е използвана, трябва да обърнем внимание на контекста, в който е използвана. Според настойника доброто вино се слага в началото на угощението. След известна консумация гостите ще се „понапият“, което според нашите представи означава, че алкохолът ще притъпи сетивата им и тогава ако се сервира алкохол от по-лошо качество, няма да има голямо значение, защото гостите така или иначе ще са вече пияни. При такова разглеждане на контекста сякаш думите на настойника на угощението ни задължават да мислим за алкохол. Но това е при условие, че оставим нашите представи да приемат думата „понапият“ като касаеща алкохолно опиянение. Въпросът е, че гръцката дума „метоо“ (преведена като „понапият“) означава „изпълнен до последно“, „преситен“, като само контекстът подсказва, с какво е заситен човекът. Това може да е храна, мляко, вода или масло, както и алкохолно или безалкохолно вино. Когато си преситен, каквото и да ти бъде предложено след това – добро или лошо на вкус, съвсем разбираемо ще бъде отказано. Така че когато Йоан използва думата „понапият“, се има предвид „засищане“, което не означава непременно „опиване да станеш пиян“.
Засищането, което се получава след употреба на много храна или напитки, води до нежелание за поемане на още. Така че думите на настойника на угощението могат да бъдат еднакво приложими както за алкохолно, така и за безалкохолно вино. Ако пиеш толкова много хубав гроздов сок и се преситиш, и тогава ти предложат един по-лошокачествен гроздов сок, веднага загубваш желание за пиене и можеш да го откажеш отговаряйки: „Благодаря! Вече пих достатъчно. Преситен съм.“ И съвсем разбираемо, защото „наситената душа се отвръща и от медена пита“ (Пр. 27:7).
И така, думите на настойника на угощението, на които се позовава теорията, че Христос е превърнал водата в алкохолно вино, могат да се използват с достатъчна тежест и за обратния извод. А това означава, че се налага да отидем по-напред в анализа. И за целта ще се върнем към думата преведена като „вино“. Както вече посочихме, „ойнос“ може да се преведе както като алкохолно, така и като безалкохолно вино. Но тук „ойнос“ е придружена от прилагателното „добро“. В онези времена доброто вино е било виното, в което е нямало алкохол. Най-доброто вино било най-прясното и най-малко докоснато от ферментация, защото можело да носи наслада в по-големи количества за по-дълъг период от време. Нищо чудно, че когато фараоновият виночерпец сънувал съня, който предсказал възвръщането му на служба, той се видял като изтискващ грозде в чаша, която подал на фараона (Бит. 40:9-11). Доброто вино е било неферментиралото вино, а това е достатъчно основание да приемем, че на сватбата в Кана Христос е превърнал водата в гроздов сок, а не в алкохолно вино.
2. Количеството направено вино.
Един много важен ориентир в анализа е количеството вино, което Исус направил. Текстът ни казва, че то се появило в резултат от превръщането на водата в шест пълни догоре каменни делви, които побирали по две или три мери (Йоан 2:6, 7). Тъй като една мяра е равна на около 34 л., значи Христос е „произвел“ минимум 400 л. вино. Ако следваме теорията, че настойникът на угощението говори за алкохолно вино, би трябвало да приемем, че гостите на сватбата са били вече толкова пияни, че да не могат да различат хубаво от кисело вино (самият той явно не е бил, защото е успял да направи разликата). Толкова вино би било достатъчно за сто гости на ден, за няколко дена. Така се оказва, че Исус снабдява с промишлени количества алкохол хората на едно тържество, които, отгоре на всичко, вече били сериозно пияни. А това не може да не ни доведе до извода, че действията на Христос показват, че Бог не само одобрява пиенето на алкохол, но дори поощрява поглъщането на огромни количества. Това не е ли малко смущаващо? Дори защитниците на идеята, че Библията разрешава пиенето на алкохол (а те винаги използват Йоан 2:1-11 в защита на тезата си), категорично твърдят, че Писанието говори за умерено пиене на алкохол и осъжда пиянството. Но ако приемем, че в Кана Христос е направил алкохол и следваме логиката на настойника на угощението и другите обстоятелства, които текстът посочва, виждаме, че става дума за огромни количества алкохол, които Исус доставя на вече пияни хора. Къде тук е умереността?
Освен това не бива да забравяме, че момичетата в Израил са се омъжвали на възраст 12-13 години. Това трябва да е била възрастта на булката на сватбата. Младоженецът едва ли е било много по-възрастен. Значи Христос не само осигурява промишлени количества алкохол, но е и причината за интоксикирането на тийнейджъри? Много е трудно да се повярва подобно нещо. Делвите за очистване, които Христос използвал за чудото Си (Йоан 2:6, 7), говорят, че Той е бил гост на сватба организирана от благочестиви юдеи, които са се интересували от святостта. Едва ли масовото напиване на една сватба е влизало в представите им за святост.
Тези изводи са напълно достатъчно основание да се запитаме, какво всъщност е Божието отношение към пиенето на алкохол. Самото „откриване“ на алкохолното вино е представено в Библията в много негативна светлина:
„В това време Ной започна да работи земята и насади лозе. И като пи от виното, опи се и се разголи в шатрата си. Хам, Ханаановият баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън. А Сим и Яфет взеха една дреха и като я сложиха двамата на раменете си, пристъпиха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад и не видяха бащината си голота. Когато Ной изтрезня от виното си и научи за онова, което му беше направил по-младият му син, каза: Проклет да е Ханаан; слуга на слуги ще бъде на братята си. Каза още: Благословен Господ, Симовият Бог; и Ханаан да му бъде слуга. Бог да разшири Яфет. Да се засели в шатрите на Сим; и Ханаан да им бъде слуга“ (Бит. 9:20-27).
Никой не може да сложи знак на одобрение на описаното тук. И то е пряко свързано с алкохола. Наистина ли Бог може да благоволи в пиенето на алкохол? Ето какво казва Писанието:
„Виното е присмехулник и спиртното питие – крамолник; и който се увлича по тях, е неблагоразумен“ (Пр. 20:1).
„На кого горест? На кого скръб? На кого каране? На кого оплакване? На кого удари без причина? На кого подпухнали очи? – На онези, които се бавят около виното, които отиват да вкусят подправено вино. Не гледай виното, че е червено,
че показва цвета си в чашата, че се поглъща гладко, защото после то хапе като змия и жили като ехидна. Очите ти ще гледат чужди жени и сърцето ти ще изригва развратни неща; даже ще бъдеш като някой, който би легнал сред море, или като някой, който би лежал на върха на мачта. Удариха ме, ще кажеш, и не ме заболя; биха ме – и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?“ (Пр. 23:29-35).
Тук ясно се посочва, какво се случва с човек, когато прекали с виното. Ако Христос е бил превърнал това огромно количество вода в алкохолно вино, значи Той поощрява именно такава консумация на алкохол, която няма нищо общо с умереността. А това би било изпадане в противоречие с Писанието – нещо, което Исус едва ли би направил.
3. Очистването и ферментацията.
Друго, което трябва да се има предвид в анализа на текста, е фактът, че Христос избрал за съдове, в които ще се налее водата, каменни делви (Йоан 2:6). Тези делви служели за съхраняване на вода, с която хората се очиствали от ритуална нечистота. Би било трудно да се приеме, че съдове предназначени за такава специална употреба като очистването, ще бъдат използвани в тях да се сложи нещо минало през ферментация като алкохолното вино. Всъщност Исусовата заповед към слугите била именно в посока на очистването:
„Исус им каза: Напълнете делвите с вода. И ги напълниха догоре“ (Йоан 2:7).
Тук виждаме, че идеята за очистването започва да излиза на преден план. Тя много трудно се вмества в правенето на промишлени количества алкохолно вино, с които да се поят пияните вече гости. Напротив, идеята за очистването може по-лесно да се свърже с чистата Исусова кръв, която ни изкупва от греховете и която бива символизирана само чрез безалкохолното вино. Тази кръв не може да се свърже с нещо, в което има квас (ферментация), а само с безквасен (неферментирал) продукт.
Христос дошъл да покаже, че „новото вино“ на служенето Му далеч превъзхожда традициите на юдаизма (Марк 2:22). Чрез това Свое първо чудо Той обявил намерението Си не просто да реформира, а да трансформира. Исус показал, че не иска да направи старото по-добро, а да го направи ново.
4. Ефектът от чудото.
Когато мислим за естеството на виното, което Христос направил в Кана, не трябва да забравяме и какъв бил ефектът от това чудо на Исус:
„Това извърши Исус в Кана Галилейска като начало на знаменията Си и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него“ (Йоан 2:11).
Това било чудото, в което Христос явил „славата Си“ и в резултат „учениците Му повярваха в Него“. Това е първото Му месианско чудо. Дали е щяло да бъде такова, ако Исус бил поощрил един як запой, в който участвали тийнейджъри, доставяйки огромни количества алкохол? Това щяло ли да направи учениците Му да повярват повече в Него? Едва ли.
Виното, което Христос направил на сватбата в Кана Галилейска, било безалкохолно, а не алкохолно. Писанието не разглежда пиенето на алкохол като нещо положително.