Едно пророчество за раждането на Исус

Една от най-любимите теми на библейските пророци е идването на Спасителя. С вълнение и възхищение те говорят за бъдещия Месия, Който ще донесе истинското освобождение на Неговия народ – освобождение от робството на греха. Десетки и десетки са пророчествата, които описват живота и мисията на Изкупителя векове преди Той да се появи. Те са толкова значими, че формират може би най-важния раздел пророчества в Свещеното писание – месианските.

Интересното е, че едно от най-известните пророчества за Спасителя като че ли остава недостатъчно добре разбрано и сигурно затова е предизвиквало големи дебати през годините, а продължава и до днес. Това е пророчеството за раждането на Месията от девица. Намираме го в книгата на пророк Исая:

„Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил“ (Исая 7:14).

Не изглежда толкова сложно и все пак може да доведе до объркване. Нека да разгледаме интерпретациите на това пророчество и да се опитаме да разберем, какво точно казва то.

1. Интерпретации на Исая 7:14.

Има различни тълкувания на пророчеството от Исая 7:14. Един по-либерален теолог би предложил, че този текст никога не се е отнасял за Исус Христос, но евангелист Матей го е приложил за Него след години. Иначе пророчеството (ако изобщо може да се нарече пророчество) се отнася за някой съвременник на пророк Исая. Неговият аргумент би бил контекста. Ето какво казва той:

„А Исайя каза: Слушайте сега, доме Давидов; малко нещо ли ви е да досаждате на хора, че ще досаждате и на моя Бог? Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил. Сгъстено мляко и мед ще яде, когато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто; защото, преди детето да се научи да отхвърля лошото и да избира доброто, тази земя, от чиито двама царе се отвращаваш ти, ще бъде изоставена“ (Исая 7:13-16).

Всеки изследовател на Свещеното писание знае, че тълкуването на един текст винаги трябва да се съобрази с неговия контекст. Това е желязно правило. Контекстът тук е много ясно указание, че Исая трябва да има предвид раждането на дете, което ще е знамение за народа под управлението на Ахаз (Исая 7:10-12) и че докато то е още малко, Израил ще бъде освободен от натиска на Асирия и Египет. Това дете трябва да е било в царския двор, за да може Ахаз да го вижда непрекъснато и то да му служи за знамение. Някои предполагат, че може да става дума за син на Исая.

Един по-консервативен тълкувател обаче може да не потърси никакъв вид изпълнение на това предсказание по времето на Исая и би видял в него само едно директно месианско пророчество с едно-единствено изпълнение в лицето на Исус от Назарет. Неговият аргумент би бил приложението, което друг боговдъхновен автор прави на това предсказание след около 700 години. Говорейки за раждането на Исус Христос от девицата Мария евангелист Матей казва:

„А всичко това стана, за да се сбъдне изреченото от Господа чрез пророка, който казва: ‘Ето, девицата ще зачене и ще роди син; и ще го нарекат Емануил’, което значи: Бог с нас“ (Матей 1:22, 23).

Тук боговдъхновеният писател Матей пише с убеденост, че раждането на Исус Христос е изпълнение на пророчеството на Исая. Евангелистът подчертава, че то се е случило, „за да се сбъдне изреченото от Господа чрез пророка“. Следователно Исая трябва да е имал предвид само раждането на Месията.

И така, тук имаме две различни виждания. И не можем да отречем, че и двете имат своите основания. Къде е истината? Либералното или консервативното тълкувание е правилното? Както се случва често, истината е някъде по средата. Въпросът е, че това пророчество може да се разбере правилно, само ако се разбират един специфичен вид класически пророчества, които са свързани с един особен вид изразност, която на практика доминира Стария завет – класическите типологични пророчества.

2. Типология в Свещеното писание.

Какво трябва да разбираме под понятието „типология“? Следната дефиниция е може би най-точната: „Под вдъхновението на Святия Дух дадено лице или събитие в Свещеното писание загатва за бъдеща действителност“. Значи тук имаме предсказване на бъдещето, но като предсказание служи определена личност или някаква случка.

В Стария завет „тюпос“/“тип“ („прототипът“) предварително обрисува нещо, което трябва да се случи или някой, който трябва да дойде. Това, което е обект на предварително обрисуване, се нарича „антитюпос“/“антитип“ („истинското“, „оригинала“). Към „типа“ („прототипа“) принадлежи само един „антитип“ („оригинал“) – типът обрисува само един антитип.

Обикновено антитипът е Исус Христос. Веднага трябва да уточним, че това, че понятието „антитип“ е използвано за Исус, не означава, че Той е натоварен с негативен характер заради представката „анти“. Това означава, че Исус е обратното на „типа“, на предобраза. А обратното на предобраза е… образът, оригиналът. Исус е оригиналът.

Библията сама посочва типа и антитипа. Ако смятаме, че даден боговдъхновен автор използва някакъв образ или събитие като тип на някой или нещо от бъдещето, трябва друг боговдъхновен автор да го потвърди.

1) Типологични месиански пророчества

Типологията има пророчески характер. Затова обикновено свързваме типологията с пророчествата. Макар и да не можем да наречем всеки „тип“ пророчество, то има и типологични (индиректни) пророчества. Типологичното пророчество предсказва бъдещето чрез лица и събития. В момента ни интересуват месианските типологични пророчества. Най-много типология откриваме по отношение на Месия:

„…Адам, който е образ (гр. „тюпос“) на Бъдещия“ (Римл. 5:14б).

Апостол Павел разглежда историческата личност Адам като образ на Бъдещия, Който е Исус. Има нещо в Адам и начинът по който е описан в Писанието, което трябва да ни накара да мислим за Месията и да ни помогне да разберем нещо за Него.

Месианските типологични пророчества имат повече от едно изпълнение, докато стигнат кулминацията си в личността на Месия. Често пъти стигат до първото Му идване и преминават към славното Му Второ идване.

Типологията е непрекъснатото Божие действие, което води до окончателното спасение в Исус Христос. Когато поучавал, Исус правил правилните приложения на типологичните образи и пророчества от Стария завет. Той застъпвал идеята, че е дошло времето на оригинала и на изпълнението на символите. С учудващи претенции Той заявил, че е повече от Йона (Матей 12:41), че в Него има повече от мъдростта на Соломон (Матей 12:42), че е повече от храма (Матей 12:6).

2) Директни месиански пророчества

За да стане по-ясно, ще сравним месианските типологични пророчества с месианските директни пророчества. Директни месиански пророчества имаме, когато старозаветен пророк прави предсказание, което се отнася само за Месия. Следователно те имат само едно изпълнение в Месията и предсказват бъдещето чрез Божието слово (с конкретни думи, а не чрез лица и събития). Да разгледаме един пример:

Тук имаме предсказание за месторождението на Месията – че то ще се случи в градчето Витлеем. Както виждаме, предсказанието се е изпълнило точно – Исус се родил във Витлеем. Това е директно месианско пророчество и има само едно изпълнение. Да разгледаме друг пример:

Според друго предсказание Месията ще влезе в Ерусалим с царско достойнство, но и в бедност. Как се е изпълнило? Исус влязъл точно по този начин в Ерусалим. Това също е директно месианско пророчество, което има само едно изпълнение.

И така, виждаме, че чрез директните месиански пророчества се прави предсказание свързано с Месията директо чрез думи и изпълнението им е само едно – в лицето на Исус Христос.

Разбирайки особеностите на директните месиански пророчества ще ни бъде по-лесно да разберем типологичните. При тях отново имаме предсказване на бъдещето във връзка с Месията, но чрез използване на определени лица или събития. С други думи, след даването на пророчеството първо трябва да се появи предсказаното лице, което от своя страна служи като пророчество за Месията. Значи първо имаме едно изпълнение на пророчеството в лицето, което трябва да се появи („тип“) и след това имаме повторно изпълнение в Исус Христос („антитип“). Точно това откриваме в пророчеството от Исая 7:14. Това е едно месианско типологично пророчество.

3. Тълкувание на Исая 7:14.

Имайки предвид всичко казано дотук пророчеството от Исая 7:14 започва да става по-ясно. Да си го припомним:

„Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил“ (Исая 7:14).

Както вече разгледахме, според евангелист Матей това пророчество се е изпълнило в лицето на Исус Христос. Не можем обаче да пренебрегнем неговия контекст. Да си пропомним и него:

„И Господ говорѝ още на Ахаз: Поискай си знамение от Господа, твоя Бог; искай го или в дълбината, или във висината горе. Но Ахаз отговори: Няма да искам, нито ще изпитам Господа. А Исайя каза: Слушайте сега, доме Давидов; малко нещо ли ви е да досаждате на хора, че ще досаждате и на моя Бог? Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил. Сгъстено мляко и мед ще яде, когато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто; защото, преди детето да се научи да отхвърля лошото и да избира доброто, тази земя, от чиито двама царе се отвращаваш ти, ще бъде изоставена“ (Исая 7:10-16).

Контекстът изисква да приемем, че това пророчество касае цар Ахаз, на когото се налага да избира, дали да се присъдени към Асирия или към Египет. Детето, което ще се роди, ще служи за знак на царя, че Господ е с него и той не трябва да избира никое от двете враждуващи царства. Но защо тогава евангелист Матей твърди, че Исая говори за раждането на Месията? Защото това пророчество не е месианско директно, а месианско типологично пророчество. Първо то се отнася за цар Ахаз – ще се роди дете като знак за политическото освобождение на един народ. Раждането на това дете е „тип“ на раждането на Месията. Второто изпълнение на пророчеството е в Исус – ще се роди Дете, Което ще донесе освобождение от робството на греха за всички хора. Христос е „антитипът“ на предсказания „тип“. Ето няколко допълнителни детайли, които потвърждават тази идея:

1) Думата „девица“ използвана от Исая може да означава и „млада омъжена жена“. Въпреки че в еврейския език има специална дума за девица, тук тя не е използвана. Това означава, че не е задължително в „типичното изпълнение“ на пророчеството жената, която ще роди обещаното дете по времето на цар Ахаз, да бъде девица. Тя може да е омъжена жена. Девицата се появява едва при „антитипичното приложение“ на пророчеството в лицето на Мария, майката на Исус.

Изобщо идването на Месията на тази земя чрез девица е една християнска концепция. Евреите са очаквали Месията да се роди чрез жена, но не са очаквали тази жена да бъде девица. Това обяснява, защо някои от първите жени и мъже са мислили, че родените от съпружеския им живот деца са Месията (Бит. 4:1; 5:29). Това също обяснява и защо Мария е изненадана, когато ангелът й съобщава, че тя ще роди Месията (Лука 1:28-34). Именно нейната девственост я обърква. За нея Месията трябва да се роди чрез жена, която е омъжена и има сексуален живот. Едва тогава тя научава, че това не е задължително условие. Месията може да бъде роден и от девица, защото ще бъде заченат от Святия Дух (ст. 35). В лицето на Исус от Назарет християните разбрали по-добре, в какво ще се реализира очакването на евреите за появяването на Месията.

2) Когато Матей казва, че се е изпълнило пророчеството на Исая, той използва гръцката дума „плероо“, която означава „изпълвам със значение“, т.е. раждането на Исус е изпълнило със значение пророчеството на Исая. Това допуска, че пророчеството вече е имало изпълнение по времето на Исая, но сега, в лицето на Христос, то се изпълва с по-дълбоко значение. Пророчеството вече е имало изпълнение, но в Исус то намира своето крайно, най-дълбоко и значимо изпълнение.

3) Името на детето, което трябвало да се роди, било „Емануил“ (Исая 7:14; Матей 1:23). Ако пророчеството беше месианско директно и се отнасяше единствено и само за Исус, Той също е трябвало да се казва Емануил. Но ангелът бил много специфичен в указанията си и към Йосиф, и към Мария, че детето трябва да бъде наименувано „Исус“ (Матей 1:21; Лука 1:31). Очевидно тук става дума за форма на изпълнение на пророчеството, която е различна от изпълнението на директните пророчества и нуждата от прецизно следване на техните указания. И точно това са типологичните пророчества.

Да представим идеята на това пророчество по друг начин. Детето родено по времето на Ахаз (и Исая) е изпълнение на исаевото пророчество. Раждането на Исус е изпълнението на исаевото пророчество. Защото това пророчество е месианско типологично, а не месианско директно.

Единствено познаването на типологията в Свещеното писание помага за правилното разбиране на едно от най-известните пророчества за Месията – раждането на Спасителя от девица. Първото изпълнение на пророчеството е по времето на Исая, но истинското му изпълнение е в лицето на Исус Христос.