Спасени от скала – Адвентисимо

Когато архитектът сър Кристофър Рен разкрил проектите си за необикновен църковен купол, получил сурова критика. „Това нещо никога няма да стане“, казвали другите архитекти. „Ако не сложиш още една подпора, със сигурност ще се срути.“

Накрая онези, които отговаряли за строежа на църквата, дали публично мнение: „Постави още два подпорни стълба.“ Прочутият архитект възразил гневно: „Зная, какво правя. Няма абсолютно никакво основание да се използват стълбове.“ Но църковните водачи не отстъпили. Затова Рен трябвало да добави двата стълба. Край на дискусията.

Архитектът неохотно направил това. Знаел, че стълбовете не са необходими, но щом искат стълбове, щял да им даде стълбове. Минали 50 години. Куполът имал нужда от пребоядисване. Затова работниците поставили скеле и допълзели до върха му, за да започнат своята работа. Едва тогава светът открил, че стълбовете, които Рен бил принуден да добави, не достигали до върха. Те били с около половин метър по-къси. През цялото време всеки си въобразявал, че стълбовете са там и крепят, но всъщност те не подкрепяли нищо.

Тази история ме кара да се замисля за две неща. Първо, за безполезните подпорки, на които мога да изградя живота си. Те са там, но не вършат никаква работа. А целият ми живот може да е стъпил върху тях. И второ, за сигурната конструкция на живота, за строежът на здрава основа, който не се поклаща и няма нужда от допълнителни средства за укрепване, защото е достатъчно стабилен. Всъщност точно с един такъв пример Исус Христос приключил Своята толкова интересна и поучителна Планинска проповед.

Фалшивите пророци и учители са голям проблем на последното време и затова трябва да се научим да ги разпознаваме, за да се предпазим. Разглеждането на плодовете на живота им е най-сигурният тест. Необходимо е да сме покорни на Божията воля и да познаваме Бога, за да бъдем в царството Му при Пришествието (Матей 7:15-23).

Вече достигаме до последното поучение на Христос от Планинската проповед. С него тя свършва, но само за да открие път към цялото Божие слово и да ни запали да го изследваме страстно ден след ден:

„И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара. И заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; но тя не падна, защото бе основана на канара. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък. И заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; и тя падна и падането беше голямо. И когато Исус свърши тези думи, народът се чудеше на учението Му; защото ги поучаваше като Един, Който има власт, а не като техните книжници“ (матей 7:24-29).

Исус иска да ни предаде един урок по строителство, който касае всеки от нас, ако и не всички да се занимаваме със строителство. Ще е голяма грешка да си запушим ушите с аргумента, че това не е нашата сфера. Защото ние всички, строители или не, градим.

1. Полза от изпълняването на Христовите думи.

Достигайки края на планинското Си поучение Исус казал:

„И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява…“ (Матей 7:24а).

Отново, вече в самия край, сме поставени пред важен извод в поученията на Христос. Той е последният, а в края винаги се казва най-важното, което е достатъчен аргумент да ни накара да се заслушаме.

Нещо повече. Това е десетият път, в който евангелист Матей използва израза „и така“. А за евреите числото десет е число на минимум. То изразява най-малкото възможно нещо. Тогава какъв ли извод биха си направили първите читатели на Евангелието от Матей, ранните християни от еврейски произход, когато, изследвайки Планинската проповед, открият, че изразът говорещ им за някакъв важен извод се повтаря точно десет пъти в цялата проповед? Може би, че в Планинската проповед са дадени минималните, най-малките изисквания, с които християнинът трябва да се съобразява, за да води християнски живот. Така че трябва да сме сигурни, че съобразяването с поученията на Планинската проповед е достатъчно да се води един пълноценен християнски живот.

Но, разбира се, това не означава, че трябва да се остане само при нея. Освен трите глави, в които се помества Планинската проповед, от Евангелието на Матей остават още 25, които спомагат за воденето на още по-пълноценен християнски живот. И освен Евангелието на Матей цялото Писание съдържа още 65 книги, които всички заедно представляват едно специално откровение за Бога, Неговия характер и изкупително дело за нас, както и за волята Му за живота ни. Така че ние трябва да се движим от минимума към максимума. Не трябва да оставаме само при Планинската проповед. Така да се каже, не трябва да се задоволяваме само с малко от Писанието, колкото и полезно да ни е това малко, а да приемаме и изследваме цялото, защото то цялото е полезно за нас:

„А ти постоянствай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от кого си се научил и че от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исус. Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело“ (2 Тим. 3:14-17).

Всичкото Писание е полезно за воденето на един добър духовен живот и в крайна сметка ме прави мъдър за спасение. Затова е нужно да го изследвам с постоянство, всеки ден и по правилния начин. Планинската проповед ми отваря път към цялото Божие слово. Не трябва да стоя при малкото. Не трябва да се задоволявам с малкото, а да обърна внимание на всичкото. Да се придвижа от минимума към максимума.

Исус натъртва на важността на изпълняването на думите Му по един специален начин:

Божието слово трябва не само да се слуша, но и да се изпълнява. Иначе няма голям смисъл. Даже тогава само лъжем себе си:

„Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото; понеже се оглежда, отива си и веднага забравя какъв е бил. Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, като не е слушател, който забравя, а деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си“ (Яков 1:22-25).

Няма полза да слушаме поученията на Христос от Планинската проповед, ако не ги прилагаме. Няма смисъл да слушаме цялото Божие слово, ако не го прилагаме. Ако някой го изпълнява обаче, той придобива особени благословения. Става толкова сигурен и стабилен в Бога, че за да обясни тези резултати, Исус отново използва една илюстрация. Този път Господ сравнява изпълнителя на Словото с къща построена на канара, която устоява срещу всякакво природно бедствие – силен вятър и силен дъжд, който води до преливане на реките.

Докато стояли на хълма и слушали Христовите думи, присъстващите можели да видят равнините и клисурите, през които планинските потоци си проправяли път към езерото. През лятото потоците често изчезвали и оставяли само сухите и прашни корита. Но когато бури връхлитали хълмовете, реките се превръщали в бушуващи порои, които наводнявали равнините и помитали всичко с разбунените си води.

Понякога пороят отнасял построените от селяните къщи върху тревистите равнини, на пръв поглед извън всяка опасност. По хълмовете обаче имало постройки на скалисти места. Имало и къщи, изградени изцяло върху скала и много от тях били устояли на тежки бури. Те били построени с много труд, при големи пречки. До тях не се стигало лесно и местоположението им не изглеждало така привлекателно, както из тревистите равнини. Но те били издигнати върху камък и никакви ветрове, порои и бури не можели да ги поклатят.

Христос използвал картината пред очите на слушателите Си, за да покаже, колко е важно да се изпълняват думите Му, за да се устои на бурите на живота. Силата на тези бедствия и мястото им в живота на християнина се подчертава особено ярко с израза: „устремиха се върху тази къща“. Създава се впечатлението, че като че ли целта на тези бедствия е точно събарянето на къщата. И не е ли точно така в християнския живот? Това е живот изпълнен с трудности. Независимо, в кое време живееш като християнин – в грубото минало или в цивилизованото настояще, и независимо на кое място живееш – в най-демократичното или в най-тоталитарното общество, силата на Сатана е постоянно насочена срещу вярващите и той винаги успява да намери средства, с които да ги нападне, за да ги събори, обезсърчи и отдели от Христос.

Лесно можем да заключим, че в тази илюстрация става дума само за гоненията срещу християните, защото тогава техните трудности се създават съвсем целенасочено от властите, така както бурята в тази илюстрация връхлита нарочно къщата. Но реално погледнато, истинските бедствия за вярващите не се появяват само от специалните усилия на хората имащи властта. Природните катаклизми се случват поради природни фактори, без всъщност да имат за конкретна цел да събарят къщите. Но когато по пътя им попадне къща, която няма добра основа, те я разрушават и просто изглежда, че го правят съвсем целенасочено, въпреки че не е така.

Подобно и в християнския живот се случват много неща, които като че ли са част от живота, те са нещо съвсем естествено и не са предназначени специално за вярващите, но Сатана така ги използва, че като че ли иска с тях да събори вярващия. Дали става дума за болест или за бедност, дали е скръб или… каквото и да е. Важното е, че тези неща се случват на всеки човек, но при вярващите те имат друга роля. Като че ли трудностите в живота на християнина са по-различни и имат за цел да изпитат здравината на постройката на живота им – ще устои ли във верност към Бога или ще рухне.

Бедствията породени от Сатана се насочват към постройката на живота на вярващите, но в крайна сметка тя не пада. Защо не пада? Единствената причина за това е, че е основана на канара. Според използваната илюстрация надеждата на вярващите да устоят срещу този силен враг е да бъдат основани на здрава канара. А това означава да слушат и изпълняват Божието слово. Да слушаш и изпълняваш Словото е все едно да си основан на канара. Исус използва още веднъж този израз в Евангелието на Матей с подобен смисъл:

„Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да я надвият“ (Матей 16:18).

Тук за „скала“ Матей използва гръцката дума „петра“. Посочвайки Себе Си Христос уверил последователите Си, че ще изгради църквата Си върху самия Себе Си, Скалата. С други думи – Исус = Скала. Христос е Скалата, към Която можем да прибегнем.

Но това е същата дума, която Матей използва и в Матей 7:24, където Исус говори за канарата, на която разумният човек построил къщата си. Христос е Скалата,Той също е и Словото. Той е крайъгълният камък на Писанието. Когато мислим за канарата, трябва да мислим за Исус и Неговото слово. Елън Уайт открива голяма връзка между Христос и Словото Му:

„Великите принципи на закона, т.е. на Божието естество, са въплътени в думите на Христос изречени на планината. Всеки, който гради върху тях, гради върху Христос, Канарата на вековете. Приемайки Словото, ние приемаме Него. Само приелите Словата Му градят върху Него… Христос, Който е Словото, откровението на Бога – проявата на Неговия характер, закон, любов и живот – е единствената основа, върху която можем да изградим характер траещ до века“ („Мисли от планината на благословението“, с. 148).

Христос е Словото! Той е истинската Канара, спасителната Скала! Самото Божие слово е една сигурна основа за живота ни. Ако градим върху него, нашият характер ще бъде изграден по подобие на Христовия, а той е устойчив на всякакви бедствия. Исус е единствената сигурна Основа, върху която трябва да се гради един живот, пък и да се предприема каквото и да е начинание:

„Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос“ (1 Кор. 3:11).

Апостол Петър бил убеден, че не може да има спасение чрез някой друг освен чрез Христос:

„И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим“ (Деян. 4:12).

Няма спасение чрез друг, няма друга основа! Тогава колко ли ще е опасно да не се гради на Христос, а върху нещо друго? Исус говори за това малко по-надолу.

2. Резултати от неизпълняването на Христовите думи.

Всичко казано дотук предполага, че ако не слушам и не изпълнявам точно Словото, ще ме сполети обратното на устояването на кризите – предстои ми рухване и то страхотно рухване:

„И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък. И заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; и тя падна и падането беше голямо“ (Матей 7:26, 27).

Ако слушам Христовите думи, но не ги изпълнявам, тогава се оприличавам на неразумен човек. Неразумен не е този, който не изпълнява Христовите думи, защото не ги е чул. Неразумен е този, който ги е чул, станал е запознат с Божията воля, но не изпълнява Словото. Тогава животът му се сравнява с постройка върху пясък.

На практика някои от хората са строели върху трева, но това е било нестабилно при връхлитане на буря и постройката се е разрушавала. Исус обаче описва техния случай като построено върху пясък, за да противопостави слабата и несигурна основа на такъв незащитен живот със стабилната основа на живота на изпълнителя на Словото, за който казва, че е построен на канара. Христос прави и други такива съпоставяния в Планинската проповед, за да противопоставя две крайни положения и за да бъде разбран по-добре. Например, съчката в окото на брат ми е обратното на гредата в моето (Матей 7:3-5), Исус не разрушава закона, а обратното – изпълнява го (Матей 5:17) и т.н.

Страшно нещо е да слушаш Словото, а да не го изпълняваш! Смея да твърдя, че голямата част от проблемите на вярващите днес идват именно от това – че не следват светлината, която получават; че не изпълняват всичко, което знаят от Писанието. А това положение ме вкарва в голям капан. Мисля си, че всичко ми е наред, животът някак си си тече и смятам, че съм подготвен да се справя с предизвикателствата му. И точно тогава ме връхлита нещо ненадейно и виждам, как всичко, което съм си мислил, че съм изградил до този момент, рухва пред очите ми само за миг. И защо се случва това? Защото животът ми е бил граден на пясък, а не на скала. Бурята само е показала, какво е било истинското състояние на нещата. Наистина, голям проблем е неизпълняването на Христовите думи.

Всъщност нежелание за изпълнение на Словото може да се породи у всеки. Една от причините за това може да са високите нравствени изисквания, които то поставя. На практика в Планинската проповед се сблъскваме само с такива. Там летвата наистина е вдигната много нависоко. И това може да породи голямо съпротивление у слушателите. Но никога не трябва да забравяме, че същият Този Исус, Който на върха на планината поставил целта високо, след това слязъл от нея и първото нещо, което направил веднага след това според Евангелието на Матей, било да простре ръка и да докосне един прокажен. Този прокажен дошъл при Него кланяйки Му се и вярвайки, че може да го очисти. И Христос наистина го очистил:

„А когато Исус слезе от хълма, последваха Го големи множества. И, ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. Тогава Исус протегна ръка и се допря до него, и каза: Искам; бъди очистен. И веднага се очисти от проказата“ (Матей 8:1-3).

Гръцката дума, която в този текст превеждаме с „можеш“, е „дунамай“ (също като в думата „динамит“). Тя означава „изпълнен със сила“. Прокаженият всъщност казал на Исус: „Господи, ако искаш, Ти Си изпълнен със сила и можеш да промениш живота ми.“ Христос наистина имал силата да излекува прокажения. Имал и желанието да го направи. Затова и го направил незабавно.

Писанието сравнява много сполучливо грешния човек с прокажения. Подобно на действието на проказата, грехът в грешника го разрушава нравствено и интелектуално със всеки изминал ден и той не може да направи нищо, за да го спре. Пред проказата на греха човешките способности са безсилни. Остава ни единствено възможността да се поклоним на Исус и да Му кажем с вяра: „Господи, ако искаш, Ти имаш силата да ме очистиш! И аз вярвам, че Ти искаш да ме очистиш!“ И тогава Христос ще се доближи до нас, ще простре ръка и ще каже: „Искам! Бъди очистен!“

Колко е радостно да разберем, че има надежда за всички при Бога! Няма значение, колко съм грешен и колко безпомощен се чувствам, за да изпълнявам волята Му. Исус е готов да ме докосне с изцелителната Си десница и да ме очисти. Каква радостна вест съдържа Евангелието! Има надежда за всички.

3. Поучаване с власт.

Каква ли е била реакцията на слушателите на Исус, когато Той свършил проповедта Си на планината? Никак не е трудно да се досетим. Но вместо ние да отговаряме, нека оставим те да направят това:

„И когато Исус свърши тези думи, народът се чудеше на учението Му; защото ги поучаваше като Един, Който има власт, а не като техните книжници“ (Матей 7:28, 29).

Всички присъстващи на проповедта започнали да се чудят. Те усетили, че Христос поучава по-различно, прави го с власт, като от първа инстанция, като авторитет, който разяснява собствените си правила и повеления и обяснява, как точно трябва да се спазват. Проповядването на Исус наистина било съвсем различно от жалката картина на проповедта на книжниците от онова време. И няма как да е по друг начин, защото само в Христовите думи има живот и те могат да влияят на всички, които им се подадат:

„Но думите и действията на кроткия Учител, записани от неуките спътници в ежедневния Му живот, притежават съживително въздействие върху умовете на хората от миналото до наши дни. Не само неуките и простите, но и образованите хора, интелектуалците и гениите почтително възкликват заедно с удивляващите се и възхитени слушатели от миналото: ‘Никой не е говорил така, както Този Човек’ (Йоан 7:46)“ (Елън Уайт, „Да Го позная“, с. 189).

Думите на Исус имат съживително въздействие върху умовете на всички, които им се подадат. Но моят ум е обхванат от проказата на греха, той умира! Наистина ли има някаква надежда? Да, Христовото слово е живо Слово. То е Канара, стабилна Скала, която спасява от бурите на живота. В крайна сметка една Скала може да спаси живота ни.

На 6 август 1916 г. един влекач теглел шлеп по река Ниагара, когато изведнъж нещо се случило със свързващия кабел. Шлепът се откъснал и бързо бил повлечен от буйното течение право към водопада. Двамата мъже на борда били сигурни, че това е тяхното последно пътуване. „Шлепът се откъсна!“, извикали цяла дузина гласове. „Спасете хората!“ „Да се направи нещо!“ „Направете нещо!“

Но нищо не можело да се направи, освен да се гледа, как шлепът лети към пропастта. Хората от брега били безсилни да помогнат. Влекачът не посмял да тръгне след шлепа. Всичко изглеждало изгубено, когато изведнъж с мощния тласък на течението шлепът бил подхвърлен и заседнал на една широка подводна скала, скрита под повърхността на водата. Там той спрял само на няколко секунди от падането си във водопада. Сега вече хората можели да направят нещо.

„Телефонирайте на полицията!“ „Извикайте от корабната компания!“ „Донесете въже!“

Хвърлили въже към шлепа и хората, останали на борда му, били спасени. Колко ли са били благодарни на скалата, която по чудо запазила живота им!

Но има и една друга Скала, Която може да ме спаси от превратностите на живота, които ме връхлитат стремглаво като мощна река. Има Канара, Която е толкова силна, че няма да позволи на бурите и вихрушките на този свят да ме повлекат. И тази Скала, тази Канара е Исус Христос изразен в Неговото Слово. Това, от което се нуждая, е да отида при Него и да стъпя на тази основа. А това мога да постигна чрез изпълнение на цялото Му Слово. Само тогава мога да бъда спасен от Скала. Само тогава можеш да бъдеш спасен от Скала. Насочи се към Скалата сега, за да бъдеш спасен и ти!