Един от често срещаните сюжети в художествените произведения е идеята за изкуплението – някой от героите е извършил голяма грешка в миналото си и сега трябва да я поправи. Животът му е бил белязан от вина, себеобвинение и позор, но накрая получава шанс да поправи грешката си. Обикновено това струва живота му, но той си отива удовлетворен, защото се е реабилитирал.
Успехът на един сюжет е зависим от това, доколко реалистично предава живота. Разглежданият е такъв, защото е взет от битието и отразява една от линиите, по които човешкият живот може да премине.
Подобен сюжет може да има живота и на един отдаден на Бога човек. Всеки вярващ може да минава през паденията на греховете и след това да получава шанса да докаже, че все пак е на страната на Всевишния. Проблемът е, че е възможно връзката между падение и шанс за реабилитиране да не се осъзнава и така вярващият да живее в неведение. Наистина не малко последователи на Христос стоят в неяснота относно живота си. Въпросите, които имат, са много повече от отговорите и приличат на онези хора, за които пророкът казва, че трябва да са от светлината, но ходят в тъмнина:
„Кой измежду вас се бои от Господа и слуша гласа на Неговия слуга, но ходи в тъмнина и няма светлина? Такъв нека уповава на името Господне и нека се обляга на своя Бог“ (Исая 50:10).
Да, напълно е възможно да съм сред боящите се от Бога и въпреки това да ходя в тъмнина и да нямам светлина. И причината да ходя в тъмнина може да е пропускане на шанса за реабилитиране, който ми е бил даден, след като съм извършил някакъв грях. Така нуждата от реабилитиране може да оформи дори целия ми живот по гореспоменатия сюжет, без да го подозирам. Това е наистина трагично!
Добрата вест е, че в Библията има описани подобни случаи, които могат да дадат яснота и за собствения ни живот. Най-добрият пример в тази връзка е бащата на вярата – Авраам. Още в първата книга на Библията Бог е предвидел да разкрие един от ключовите сценарии, по които нечий живот може да премине. Въпросът е, дали наистина разбираме, какво се е случило с този патриарх. Неговата история може да се разбере правилно само в светлината на Великата борба между доброто и злото.
1. Първият провал.
Авраам завинаги ще остане в съзнанието на вярващите като бащата на вярата. Но това не значи, че животът му е бил един постоянен възход. Напротив. Писанието не скрива провалите му. А когато става дума за провали, винаги има един, който е първи.
1) Обещанието
Още в самото начало на историята на Аврам ние се сблъскваме с невероятното обещание, което било дадено на патриарха:
„Тогава Господ каза на Аврам: Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя онези, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена“ (Бит. 12:1-3).
На Аврам е обещано, че ще стане голям и благословен народ. Обещанието дори съдържа идеята, че очакваният Месия ще бъде негов потомък и така този патриарх и носещите кръвта му след него ще бъдат за благословението на всички хора (Гал. 3:7, 8).
Историята ни разкрива Аврам като послушен на Божия призив, което е израз на дълбока вяра. Това е добър пример на проявяване на вяра.
Тъй като жената на Аврам е бездетна (Бит. 11:30), фокусът при изпълнението на обещанието би трябвало да падне върху Аврам, а в това време той е на 75 години (Бит. 12:4).
Когато застанем на Божията страна и повярваме в Неговите обещания, това ни поставя в благоприятна позиция пред небето и ни превръща в приемници на Божиите благословения. Това обаче увеличава и очакванията спрямо нас. И небето, и светът започват да гледат на нас по по-различен начин.
2) Провалът
Чудесният възход на патриарха, с който започва историята му, преминава в неочакван провал:
„А в земята настана глад; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в Ханаанската земя. И когато приближи до Египет, каза на жена си Сарая: Виж сега, зная, че си жена, красива наглед. Египтяните, като те видят, ще кажат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива. Кажи, моля те, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай теб и да се опази животът ми поради твоята дума. И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше много красива. Видяха я и фараоновите големци и я похвалиха на фараона; затова жената беше заведена в дома на фараона. И заради нея той направи добро на Аврам, който придоби овце, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили. Но Господ порази фараона и дома му с тежки язви поради Аврамовата жена Сарая. Тогава фараонът повика Аврам и каза: Какво е това, което ти ми причини? Защо не ми каза, че ти е жена? Защо ми каза: Сестра ми е, така че аз си я взех за жена; и така, сега, ето жена ти; вземи я и си иди. И фараонът нареди на свои хора да изпратят него, жена му и всичко, което имаше“ (Бит. 12:10-20).
Макар и по-нататък да се разкрива, че Сарая наистина е наполовина сестра на Аврам (Бит. 20:12) и на практика казаното на фараона да е вярно, историята не приема, че тук е била казана истината, макар и наполовина. Разказът разглежда постъпката на Аврам не като казване на половин истина, а като изказване на лъжа.
Тук очевидно Аврам демонстрира липса на вяра. Но това не е някаква обща липса на вяра поради страх от загуба на живота. Тя е свързана с нещо конкретно. Това е липса на вяра свързана със страха, че Божието обещание няма да се изпълни. Защото ако египтяните убият Аврам, тогава как ще се изпълни даденото обещание, че той ще стане голям народ, от който ще се появи Месията? Аврам взима нещата в своите ръце, за да бъде сигурен, че казаното от Бога ще се изпълни. Той не просто иска да контролира живота си, но да контролира изпълнението на Божието обещание. И се проваля!
„По време на престоя си в Египет Авраам показа, че не му липсват човешки слабости и несъвършенства. Той скри факта, че Сара бе негова жена. Това бе израз на недоверие към божествената грижа, липса на оная възвишена вяра и смелост, които така често и благородно проявяваше в живота си“ (Елън Уайт, „Патриарси и пророци“, с. 130).
Тук сигурно ние бихме изразили съчувствие мислейки за греховната природа, която всички имаме. Проблемът е, че тази ситуация компрометира Аврам и дава основания на Сатана да го клевети пред Бога. Лоялността на Аврам е поставена под въпрос пред Всемира.
Когато извършим грях, който видимо демонстрира липса на вяра, нашата искреност и валидността на покаянието ни са поставени под въпрос. Сатана има основания да ни клевети. Животът ни придобива нова посока – навлизаме в един заобиколен път, където ще ни се наложи да докажем, че все пак сме лоялни към Бога, вярваме в обещанията Му и Го следваме с искреност отдалечавайки се от греха. Възможно е благословенията, които Господ иска да ни даде, да бъдат задържани и отложени.
2. Вторият провал.
На всички ни се иска, след като направим веднъж грешка, повече да не я повтаряме. Това даже се нарича мъдрост. И все пак колко често се случва да направим пак онова, от което толкова много се срамуваме? Аврам знае, за какво иде реч. Един провал изглежда не е достатъчен.
1) Обещанието
Божията благодат не познава граници и Той не се отказва лесно от децата Си. Въпреки всичко Аврам не е изключен от първоначалния план:
„След тези събития Господнето слово дойде на Аврам във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е много голяма. А Аврам отвърна: Господи Йехова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и този Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми? Аврам каза още: Ето, Ти не ми даде дете; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник. Но Господнето слово дойде и му каза: Този човек няма да ти стане наследник; но онзи, който ще произлезе от тебе, ще ти бъде наследник. Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И му каза: Толкова ще бъде твоето потомство. И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда“ (Бит. 15:1-6).
Удивителна история на удивително потвърждение на даденото вече обещание. Въпросителната около верността на Аврам още стои, но въпреки това Господ му повтаря обещанието Си. Този път дори се казва конкретно, че Аврам ще е бащата на обещания потомък (ст. 4), макар и да не се казва нищо за майката.
Аврам отново проявява вяра, която може да служи за пример и тя е възнаградена. Въпреки това провалът му отпреди десетина години все още хвърля сянка върху характера му.
Божията милост наистина е безгранична. Макар и компрометирани Господ продължава да вярва в нас и да ни благославя, дори и да не е в пълнота. Не сме оставени сами.
2) Провалът
След такова потвърждение на даденото обещание е нормално да очакваме един възход оттук нататък, нали? Погрешно!
„А Сарая, жената на Аврам, не му раждаше деца; но като имаше слугиня, египтянка, на име Агар, Сарая каза на Аврам: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се, влез при слугинята ми; може би ще придобия дете чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарая. И така, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарая, Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврам да му бъде жена. И той влезе при Агар и тя зачена; и като видя, че зачена, тя започна да презира господарката… И Агар роди син на Аврам, който наименува сина си, роден от нея, Исмаил. А Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Исмаил“ (Бит. 16:1-4, 15, 16).
Защо да не си поиграем малко с Божието обещание? Бог обеща Аврам да е бащата на детето, но каза ли нещо, коя ще е майката? Така Аврам става баща на дете, на което не Сарая е майката. По това време той е на 86 години.
Аврам получава шанс да поправи грешката от миналото си. Начинът за това е като прояви вяра пред съблазнителното предложение. Всичко, което е трябвало да направи, е да каже „Не“ на жена си. Но отново се проваля! Проблемът е същият. Отново изпълнението на Божието обещание е поставено под човешки контрол. Изглежда Аврам е от хората, които обичат да контролират нещата и да държат в своите ръце дори изпълнението на Божиите обещания. И отново резултатът е унищожителен!
„Бог призова Авраам да бъде отец на верните и неговият живот трябваше да бъде пример на вяра за следващите поколения. Но вярата му не бе съвършена. Той прояви недоверие в Бога веднъж, когато скри истината, че Сара бе негова жена и после при брака си с Агар“ („Патриарси и пророци“, с. 147).
Вярата на Аврам е сериозно поставена под въпрос, а Сатана е триумфиращ. Този ли е човекът, от чието семе ще се роди Месията? Това ли е избраникът на Бога?
След като сме съгрешили на Бога чрез проява на неверие, можем да получим шанс да реабилитираме името (характера) си. Изпитанието, на което ще бъдем подложени, ще бъде от същото естество като онова, пред което сме се провалили. Ако не издържим и него, положението ни може да стане още по-сериозно и да повдигне основателни съмнения относно нашето обръщане. Пътят, който ни предстои, може да бъде още по-заобиколен, а даването на Божиите благословения – отложено.
3. Третият провал.
След два сериозни провала е крайно време урокът да бъде научен, нали? По принцип, да, но…
1) Обещанието
Най-удивителната част от тази история е постоянството на Бога и доверието, което има в грешните същества. Той просто не се отказва!
„Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви и му каза: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мен и бъди непорочен. И ще сключа завета Си между Мен и теб и ще умножа потомството ти. Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше: Ето, Моят завет е с теб; и ти ще станеш баща на множество народи. Няма да се наричаш вече Аврам, а името ти ще бъде Авраам; защото те направих баща на множество народи. Ще те направя плодовит и ще произведа народи от теб; и царе ще произлязат от теб. И ще утвърдя завета Си между Мен и теб и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на теб и на потомството ти след тебе. На теб и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришълец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог… После Бог каза на Авраам: Не наричай вече жена си Сарая, а Сара да бъде името ѝ. Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея. Да! Ще я благословя и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея. Тогава Авраам падна по очи, засмя се и си помисли: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли? Авраам каза на Бога: Исмаил да бъде благословен от Тебе. Но Бог отговори: Не, а жена ти Сара ще ти роди син и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него. И за Исмаил те послушах. Ето, благослових го и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него и ще го направя велик народ. Но завета Си ще утвърдя с Исаак, когото Сара ще ти роди догодина по това време. А като престана да говори с Авраам, Бог се издигна от него“ (Бит. 17:1-8, 15-22).
Измина ли са 13 години от последните събития. Дотогава Господ е мълчал. Тринадесет години на мълчание от страна на Бога. Това трябва да е много болезнено за един пророк!
Тук вече се казва конкретно, че Сара ще бъде майка на обещания син (виж Бит. 18:9-15). По това време Авраам е на 99 години.
Божията милост е необяснима. В най-голямата ни компрометираност Той не спира да вярва в нас и да ни дава шанс. За известно време може да изглежда, че Той е далеч, но само за да се върне с по-голяма светлина за нас – ако сме готови да слушаме. Защото точно в този момент може и вече да не сме настроени да Го слушаме. Това е моментът, при който много вярващи се отказват от вярата.
Наистина, много вярващи изоставят Бога, вярата и църквата разочаровани от стечението на обстоятелствата в живота им, без дори да осъзнават, че причината за това може да е именно нуждата от реабилитирането поради някакъв провал в миналото. Благополучието в живота им все още е един от Божиите приоритети за тях, но неопетненото им име пред небето е нещо много по-важно. Затова се налага да се мине през различни изпитания. Правилно разбрани те биха довели вярващия по-близо до Бога. Но това също е несигурен момент на ходене в тъмнина, при който много християни обръщат гръб на вярата си, само за да направят положението си още по-тежко. А потвърждението на Божието обещание е било съвсем близо до тях! Само ако са имали желание още веднъж да погледнат нагоре към усмихнатото лице на Бога.
2) Провалът
След като Авраам отново получава потвърждение, че е приет от Бога и че Всемогъщият лично се грижи за неговото благополучие и за изпълнението на даденото обещание, вече не би трябвало да очакваме да се натъкнем на доклад описващ неверие. Отново грешка!
„Оттам Авраам тръгна на юг. Той се засели между Кадис и Сур и живееше като пришълец в Герар. И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то Герарският цар Авимелех прати и взе Сара. Но Бог дойде при Авимелех в съня му през нощта и му каза: Ето, ти умираш заради жената, която си взел; защото тя си има мъж. (А Авимелех не беше се докоснал до нея.) И каза: Господи, ще погубиш ли и един праведен народ? Не ми ли каза сам той: Сестра ми е? Също и самата тя каза: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце аз направих това. Бог му каза в съня: Да, Аз зная, че си направил това с праведно сърце; също така Аз те въздържах да не съгрешиш против Мен и затова не те оставих да се докоснеш до нея. И така, сега върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за теб, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш, знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои хора. На сутринта, като стана рано, Авимелех повика всичките си слуги и извести всички тези неща в ушите им; и хората се уплашиха много. Тогава Авимелех повика Авраам и го запита: Какво ни причини ти? С какво съгреших пред тебе, че си навлякъл на мен и на царството ми голям грях? Причинил си ми неща, които не трябваше да се правят. Авимелех каза още на Авраам: Защо направи това? Авраам отговори: Направих го, понеже си казах: Няма да има страх от Бога в това място и ще ме убият заради жена ми. А при това тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена. И когато Бог ме изпрати далеч от бащиния ни дом, ѝ казах: Ще ми направиш тази добрина – на всяко място, където отидем, казвай за мене: Брат ми е. Тогава Авимелех взе овце и говеда, слуги и слугини и ги даде на Авраам, и върна жена му Сара. И Авимелех каза: Ето, земята ми е пред тебе; засели се където ти хареса“ (Бит. 20:1-15).
Въпреки толкова ясното разкриване на Бог като всемогъщ Авраам отново се проваля в проявяването на вяра. Проблемът е все същия – стремежът за контрол, опитът да се помогне на Бога да не се осуети обещанието Му. Повече от ясно е, че уроците от миналото не са научени. Авраам е изключително компрометиран!
Изпитанията в живота ни могат да станат по-сериозни. Когато продължим да проявяваме недоверие в Бога по най-критичния за нашия живот въпрос, това ни поставя в крайно неловко положение пред небето давайки много силни козове в ръцете на Сатана. Животът ни може да се обърка тотално!
4. Реабилитирането.
Дали сме обречени да останем в неверие и бунт срещу Бога завинаги? Няма ли начин целият този цикъл на падение да бъде прекъснат веднъж завинаги? Слава Богу, да!
1) Изпълненото обещание
Въпреки всичко Бог изпълнил дадената на Авраам дума:
„А Господ посети Сара, според както беше казал; и Господ направи на Сара, както беше казал. Защото Сара зачена и роди син на Авраам в старините му, в определения му от Бога срок. И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак“ (Бит. 21:1-3).
Независимо от драстичните си провали Авраам вижда изпълнението на обещанието. Тогава той е на 100 години (ст. 5).
Господ може да изпълни обещанията свързани с Неговия план въпреки човешкото неверие и непокорство. Това обаче не означава, че сме реабилитирани, защото обещанията Му може да са свързани с нас, но да не касаят само нас. Затова трябва да се случи нещо специално, за да може името ни да бъде изчистено.
2) Изпитанието
Няма как нещата да приключат тук. Все още има твърде много въпросителни около личността на Авраам. Да, той е баща на вярата. Но заедно със случаите на проявяване на вяра вървят и тези, при които той демонстрира поразително неверие. Що за човек е Авраам в крайна сметка – доверяващ се на Бога или предпочитащ да държи нещата в своите ръце?
„След тези събития Бог изпита Авраам, като му каза: Аврааме. А той отговори: Ето ме. И Бог каза: Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа“ (Бит. 22:1, 2).
Авраам е поставен на изпит точно там, където толкова често се провалял – вярата му относно изпълнението на Божието обещание. И то след като вече е бил свидетел на чудо в изпълнение на обещанието.
Ситуацията е допълнително усложнена от възрастта на патриарха. Изглежда, че това, което Авраам не успял постигне, докато бил по-млад, трябвало да направи в сериозна старост.
„Когато получи тази заповед, Авраам бе на 120 години. Дори хората от неговото поколение го смятаха за възрастен човек. В по-ранните си години имаше сили да издържа трудностите и храбро посрещаше опасностите, но сега младежката му пламенност бе преминала. В силата на мъжеството си човек може да среща с кураж трудности и бедствия, които са непосилен товар за сърцето му в старческата възраст, когато треперещите нозе са вече отправени към гроба. Но Бог бе запазил Своя последен най-труден изпит за Авраам за времето, когато бе натежал от години и когато копнееше за почивка от безпокойства и нелек труд“ („Патриарси и пророци“, с. 147).
Колкото и да не ни се иска, ще бъдем поставени пред някакво ключово за нашия живот изпитание. Колкото повече сме се проваляли в миналото си, толкова по-голямо може да е то. Със сигурност то ще е свързано с най-голямата ни слабост. И със сигурност ще бъде в най-неподходящото за нас време. Ще се окаже, че целият ни живот може да се върти около това изпитание. То ще се превърне в неговата кулминация, както станало с Авраам.
3) Издържане на изпитанието
Какво ще се случи сега? Дали Авраам ще се провали и този път? Не е трудно да се предположи, че това е напълно възможен вариант. Толкова пъти вече се е провалял. Нищо чудно пак да го направи. Или все пак патриархът вече се е научил да се доверява на Бога напълно и безрезервно при всички обстоятелства?
„Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: Татко! А той отвърна: Ето ме, синко. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето? Авраам отговори: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно. А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и като върза сина си Исаак, сложи го на жертвеника върху дървата. И Авраам простря ръката си и взе ножа да заколи сина си. Тогава ангел Господен му викна от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той отговори: Ето ме. Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му направиш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мен и сина си, единствения си син. Тогава Авраам повдигна очи и видя, че зад него има овен, вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си. И Авраам нарече това място Йехова-ире; и така се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли“ (Бит. 22:7-14).
Авраам издържал изпитанието! Предвид миналото му и реакцията му на предишните изпитания е трудно да се повярва, че ще издържи едно толкова драстично. И все пак той го прави. Авраам наистина вярва на Бога! Той вече е напълно сигурен, че Божието обещание няма да се провали, каквото и да се случи, поради което той трябва да вярва до последно. Дори е предполагал, какво точно може да стане, но вече не се опитвал да „помага“ на Бога:
„С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да! Онзи, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син, онзи, за когото беше казано: ‘По Исаак ще се наименува твоето потомство’, като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, откъдето и по един начин на възкресение го получи обратно“ (Евр. 11:17-19).
Авраам бил сигурен, че ако трябва, Бог ще възкреси Исаак и въпреки всичко Неговото обещание ще се изпълни. Интелигентна вяра, която оставя всичко в ръцете на един доказал се добронамерен Бог.
Най-хубавото нещо, което може да ни се случи, е да издържим изпитанието, на което сме подложени. Трябва да знаем, как се е движил живота ни и да бъдем готови за изпитанието на живота си. Защото то ще дойде и до голяма степен в него ще се реши всичко. Участта ни може да зависи от него. Трябва да покажем, че повече няма ние да определяме на Бога, какво да прави, а че вярваме безусловно в Него.
4) Благословението
Направеното от Авраам няма как да остане незабелязано:
„Тогава втори път ангел Господен викна на Авраам от небето и каза: В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си направил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми“ (Бит. 22:15-18).
Най-после Авраам е реабилитиран. Той не е това, което Сатана е представял за него пред Вселената.
„Изисканата от Авраам жертва не бе само за неговото добро, нито само за доброто на следващите поколения. Тя бе и за поучение на безгрешните, разумни същества от небето и от другите светове. Полето на борбата между Христос и Сатана – полето, където бе изработен планът на спасението – е учебник на вселената. Тъй като Авраам бе показал недостатъчна вяра в Божиите обещания, Сатана го бе обвинил пред ангелите и пред Бога, че не е изпълнил условията на завета и не е достоен за Неговите благословения. Бог искаше да докаже пред цялото небе верността на Своя слуга, да покаже, че не може да бъде прието нищо по-малко от съвършено послушание и да разкрие още по-пълно плана на спасението“ („Патриарси и пророци“, с. 154).
На Авраам вече може да се гледа с доверие, небето си отдъхва, а сатанинските обвинения са забравени.
Ключовото изпитание на живота ни може да дойде точно в момента, когато най-малко го желаем. Но само издържането му може да ни реабилитира в очите на небето и да определи сатанинските обвинения като несъстоятелни.
5. Важни поуки.
Няколко са важните поуки, които можем да извлечем от историята на Авраам.
1) Вярата заема централно място в живота на Христовия последовател. Тя не само носи оправдание, тя е средство за живот.
2) Господ не оставя вярващия с потенциал, докато не бъде очистен напълно.
3) Това, което е наша най-голяма слабост, може да се превърне в най-голямата ни сила. Точно там, където се проваляме, можем да изявим истинска вяра и да постигнем най-голямата си победа.
4) С греха не трябва да се флиртува. Всеки компромис със принципа ни поставя в положение, при което трябва да реабилитираме името си.
5) Нашите решения определят до голяма степен живота ни. Най-съществените проблеми се въртят около нашите най-големи слабости. В този случай чадата на светлината могат да ходят в тъмнина. Тук е нужна вяра. Правилните решения са свързани с проявяване на вяра в Бога.
6) Колкото по-рано се изправим пред най-големите си слабости и проявим вяра за побеждаването им, толкова по-добре. Изпитанията се носят по-трудно, когато сме напреднали във възраст.
А ти виждаш ли себе си в историята на Авраам? Усещаш ли, че въпреки че си син или дъщеря на Бога на светлината, животът ти е като ходене в мрак? Може би нуждата от реабилитиране на името ти стои в основата на проблема. Затова следващият път, когато попаднеш в изпитание, прояви вяра в Бога и не се опитвай да контролираш сам нещата! Светлината е съвсем близо до теб. Само продължавай да вярваш!