Ето какво накарало един моряк да повярва в Бога. Корабът, на който работел, пътувал по своя океански маршрут, когато в открито море попаднал на буря. Тя била изключително силна. Съвременните кораби не са като едновремешните, но пред онези гигантски водни стени, коя ли ще е тази конструкция, която може да издържи? Корабът се тласкал насам-натам от мощните вълни като играчка. Всички били страшно уплашени. Дали това не е краят? Морякът отишъл до каютата на капитана за нещо, но останал поразен от това, което видял там. Капитанът на кораба бил коленичил пред Библията и се молел усърдно на Бога за помощ.
Бурята утихнала и всичко се успокоило. Тогава онзи моряк се замислил: „Тук трябва да има нещо!“ Потърсил си Библия и впоследствие приел Исус за свой Господ и Спасител. Така завършила най-ужасната буря в живота му.
Божиите чудеса по моретата могат да накарат един невярващ да стане вярващ. Божиите чудеса могат да накарат един враг на религията да приеме Христос за свой Спасител. Господ е готов да помага на тези, които викат към Него за помощ. След това обаче те трябва да поверят живота си на Него – да Го направят свой Господ и Спасител хвалейки непрестанно Неговата милост. Да разгледаме Пс. 107:23-43.
1. Особености на псалма.
В Пс. 107 се представят различни сценарии, при които хората от времето на псалмиста могат да изпаднат в бедствие. Повечето от сценариите следват един модел. Когато бедстващите осъзнаят положението си, те се обръщат към Бога за помощ и Той ги спасява. Това се представя със следния израз: „Тогава извикаха към Господа в бедствието си; и Той ги избави от утесненията им“ (ст. 6, 13, 19, 28). Като резултат от това те хвалят Бога и Му благодарят за помощта. Представено е с израза: „Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове“ (ст. 8, 15, 21, 31).
В Пс. 107:23-32 се представя бедствието, в което могат да изпаднат пътуващите по море. Но и там могат да се видят Божиите чудесни дела. Бедстващите по море разбрали, че когато си в опасност, трябва да се обърнеш към Бога за помощ. Той ще ти помогне и ти не трябва да забравиш да Му благодариш.
Възможно е и бедствие по суша (Пс. 107:33-42), което да се отрази на плодородието на земята и да сложи край на благополучието на жителите й. Но връщането на благословението е също възможно. Всичко зависи от желанието на населяващите тази земя да обърнат гръб на нечестието.
Господ е достоен за хвала. Той помага, Той спасява. Никой не може да си позволи да стои неблагодарен или безмълвен след преживяване на Неговата спасяваща сила. Трябва непрекъснато да се размишлява върху Божията милост.
2. Спасението на бедстващите по море.
Един от възможните сценарии за изпадане в бедствие е бедствието по море:
„Онези пък, които излизат в морето с кораби и вършат работи в големи води, те виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбочините“ (Пс. 107:23, 24).
Настоящите герои на разказа видели Божиите чудни дела по море, защото попаднали на голяма морска буря:
„Защото когато заповядва и довежда бурния вятър, който повдига морските вълни, те се издигат до небесата и пак се спускат до дълбочините; душата им се топи от бедствие. Люлеят се и политат като пияни, и целият им разсъдък ги напуска“ (ст. 25-27).
Вълните се издигали заплашително високо оставяйки след себе си дълбока водна яма, сякаш се отваряла водната бездна. Дори днешните добре конструирани и обезопасени кораби не могат да бъдат напълно сигурни пред тази най-голяма природна стихия – силата на водата при буря. Колко повече пък тогавашните! И когато, живеейки по онова време, те връхлети голяма морска буря, най-естественото нещо е да си помислиш, че краят ти е вече дошъл.
Морето е стихия, която може да накара и най-големия безбожник да се замисли. Когато слезеш в морето, в големите води, не можеш да останеш невярващ. Морската стихия променя човека и го прави от невярващ вярващ.
Корабът, с който пътували героите на този разказ, се люлеел като пиян по вълните. Като че ли бил играчка в ръцете на разбеснялото се море. Абсолютно същото ставало и с душите на пътниците. Те изпаднали в изключителна паника. Целият им разсъдък ги бил напуснал. Ами сега? Колкото и да ги е бил оставил разсъдъкът им, те се сетили, какво трябва да направят:
„Тогава викат към Господа в бедствието си; и Той ги извежда от утесненията им“ (ст. 28).
Те се обръщат се към Бога за помощ и Той им помага:
„Превръща бурята в тишина и вълните ѝ утихват. Тогава те се веселят, защото вълните са утихнали; така Той ги завежда в желаното от тях пристанище“ (ст. 29, 30).
Господ помогнал на тези бедстващи да стигнат до пристанището безопасно. Виждайки Неговата любяща грижа, те се успокоили. Както вълните се били утихнали, така и техните сърца се успокоили от големия страх. Тогава започнали да се веселят поради Божието избавление.
Изкуплението не е лесно нещо. Винаги е свързано с трудности. Дяволът не оставя лесно този, който доскоро е държал в ръцете си и който сега иска да се отскубне, за да отиде при Бога. Той веднага повдига бури и стихии, за да задържи плячката си. Пътят на освобождението никога не е лесен. Но това не означава, че е невъзможен. Бог може да ни заведе на желаното от нас пристанище.
Господ като избавител от морските бури изглежда е била позната картина за евреите. За да помогне на учениците Си да повярват, че Той е Месията и Богът на Стария завет, Исус Христос също успокоил една заплашваща живота им буря в Галилейското езеро:
„И се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше с вода. А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме? И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина. Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра? И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“ (Марк 4:37-41).
Само Исус може да успокои бурята бушуваща в твоето сърце. Сатана ще повдигне какво ли не в теб и около теб, за да те отклони от добрия път. Но не е необходимо да се предаваш. Христос владее над всички стихии. Той може да успокои всяка буря в живота ти.
И тогава какво трябва да последва?
„Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове“ (Пс. 107:31).
След всичко това задължително трябва да дойдат благодарността и хвалението. Да, благодарността задължително трябва да последва избавлението. А ако това не се случи…
Как бихте оценили една такава постъпка? В едно малко планинско селище лектор изнесъл разпалена атеистична беседа. С истинска жар и голям ентусиазъм убеждавал обикновените хорица, че няма Бог. В края попитал за въпроси. Един семпъл човек поискал думата. Обърнал се към публиката и заразказвал: „Аз съм дървар. Един ден, преди десетина години, отивах на работа в планината. По едно време откъм реката чух вик за помощ. Побързах по посока на гласа. Речното течение беше буйно, а в реката стремглаво и безконтролно се носеше лодка с един младеж в нея. След минутка спускането по близкия водопад щеше да е последното преживяване на този човек. Ужасен, той беше коленичил, отправил очи и ръце към небето, и викаше: ‘Господи, ако Ти съществуваш, избави ме от смъртта и аз ще Ти служа цял живот до гроб.’ Разбира се, аз му помогнах и го избавих, но това, което е интересно и исках да ви кажа е, че именно този същият човек говори пред нас тази вечер.“
Ама че неблагодарност! Можем ли да слушаме за подобна непризнателност и чувството ни за справедливост да не се разпали? Не само, че не трябва да сме неблагодарни, но напротив. Хвалението ни на Бога трябва да расте и да се развива, както в псалма. Там прославянето на Всевишния след разрешаване на трудностите на хората е в развитие:
„Нека Го и възвисяват в събранието на народа и нека Го хвалят в заседанието на старейшините“ (ст. 32).
Виждаме, как идеята за хвалението на Бога се разширява – Той трябва да бъде хвален на всяко място – навсякъде, където се събират хора и се взимат важни решения. Така трябва да бъде и в нашия живот.
Никога не трябва да забравяме да хвалим Бога и да Му благодарим за благословенията. В живота си ние често изпадаме в проблеми. Понякога те се дължат изцяло на собствените ни грешки и грехове. Но Господ може да ни помогне и избави. Никога не трябва да пропускаме да забележим Неговата намеса и да Му изкажем признателността си за това. Дори да израстваме в това.
3. Условността на бедствието и благополучието.
Вече сме пред последния възможен сценарий, при който хората могат да изпаднат в бедствие и Господ да се намеси. Тук псалмистът излиза от познатия начин на описание:
„Той превръща реки в пустиня и водни извори – в суша, плодородна земя – в солена пустота поради нечестието на жителите ѝ“ (Пс. 107:33, 34).
Какво се случва със земята е пряк резултат от поведението на хората – Господ запустява плодородната земя, защото жителите й били нечестиви. „Нечестие“ е често използвана дума в Библията описваща състоянието на бунт срещу Бога чрез греха. Но Господ може и да благослови и забрави, когато има покаяние:
„Превръща пустиня във водни езера и суха земя – във водни извори“ (ст. 35).
Когато непокорните се покаят, Бог може да промени обстоятелствата и да направи тази земя отново годна за живеене. Той може да направи и най-неплодородната земя в годна за заселване:
„И там заселва гладните, за да си основават градове за живеене и да сеят ниви и садят лозя, и да си добиват изобилни плодове. Той ги и благославя, така че те много се умножават, и не дава да намалява добитъкът им“ (ст. 36-38).
Заселените в тази земя са „гладните“. Благоденствието, което сега преживяват, се дължи само на Божието благословение. Но то не е безусловно. Ако те се отдадат на непокорство, това ще доведе до бедствие:
„Но пак те се снишават и се смиряват от угнетение, бедствие и тъга“ (ст. 39).
Сега те имат Божието гарантирано благословение и благополучие. Но ако са непослушни, злото ще дойде. Защото трябва да осъзнаят връзката между непослушанието и бедствията и нещастията в живота. От това не може да избяга никой, дори князете:
„Той излива презрение върху князете и ги прави да се скитат в пустиня, където няма път“ (ст. 40).
Това, че са князе, не им помага пред Бога, Който не гледа на лицето на човека. Няма значение, че си високопоставен. Вършиш ли беззаконие, последиците му ще те настигнат. Последиците на нечестието няма да пощадят никой.
Но, разбира се, и последиците на послушанието са също така сигурни. Божието благословение ще получи всеки, който е смирен:
„А бедния поставя нависоко от неволя и му дава деца като стадо“ (ст. 41).
На високо и сигурно място ще бъде поставен нуждаещият се, който не се гордее, а е смирен в Божието присъствие. Разрешението на трагичната човешка опитност е смирението и покаянието, бягството от греха и нечестието:
„Праведните виждат това и се радват; а всяко беззаконие си затваря устата“ (ст. 42).
Беззаконието трябва да бъде смълчано. Нужно е да дойдат смирението и покаянието. Трябва да тържествува праведността. Искаш ли разрешение на проблемите си? Покай се с цялото си сърце пред Бога!
Псалмистът разглежда различни сценарии за изпадане в бедствие. Това вероятно са всички възможни сценарии по онова време. Което може би не е празна подробност. Като че ли ни се загатва, че Бог е направил всичко възможно, използвал е всяко средство, осигурил е всеки възможен път, за да помогне на децата Си и да ги спаси. Никой няма да може да каже, че Господ се е потрудил за другите, но за него не е направил достатъчно, за да бъде спасен. Никой няма да си отиде от този свят извинен за непокорството и погрешния си живот.
4. Размишляване върху Господните дела.
Към какво ни призовава всичко научено в този псалм?
„Който е мъдър, нека внимава в това; и нека размишляват хората за Господните милости“ (Пс. 107:43).
Поканени сме да размишляваме върху тези неща. Мъдрият ще разбере, че и проклятията се допускат от Божията милост, за да отвърне грешниците от греха. И в крайна сметка трябва да тържествува правдата. Божието изкупление ще бъде възвеличено и прославено, както подобава.
Призовани сме да гледаме на проблемите така, както Писанието ги обяснява. Заедно с това трябва да придобиваме и един оптимистичен, положителен възглед за света, който да ни направи весели и радостни хора. Във време като нашето, когато сме изкушени да забелязваме непрекъснато само лошото, което ни заобиколя отвсякъде, се нуждаем от реалистичен и позитивен поглед за света. Господ управлява и аз няма от какво да се боя. Във всичко това проличават много ясно Божиите милости.
Поуката на този псалм трябва да бъде запомнена – трябва да размишляваме върху Божиите дела (ст. 43), което ще ни доведе до хваление (ст. 1, 2). Наистина е важно тогава да размишляваме върху Божиите милости и провидение в живота. Така можеш да станеш мъдър човек. Мъдрият човек се разпознава по способността му и в най-мрачната и тъмна ситуация да вижда Божията намеса и Неговата голяма милост.
Колко важно нещо е размишлението над Божиите дела! А те наистина са удивителни!
В дните, когато робството процъфтявало в Западна Африка, понякога цели села били нападани и закарвани като стадо до морския бряг. Арабските търговци на роби поставяли около вратовете на нещастните жертви железни яки, свързани с вериги една за друга. Така се образувала една дълга колона от неописуемо човешко страдание, която безмълвно се придвижвала към брега.
Когато процесията преминавала през околните села, се случвало някой вожд или началник да разпознае всред пленниците свой приятел или роднина. Ако искал, той можел да го освободи, плащайки със злато, слонова кост или нещо друго, което представлявало достатъчна стойност за робовладелеца. Когато цената бивала платена, главата на освободения бивала изваждана от желязната яка. Благодетелят буквално „поставял главата му вън“. В тези райони на Африка този израз означава „освобождаване“.
Днес мисионерите в Западна Африка продължават да казват: „Бог постави главите ни вън“, говорейки за Христовата изкупителна мисия на земята. Така местните хора разбират много по-добре евангелската вест.
Грешникът е роб на своите страсти и слабости, роб на крайната си участ и на дявола. Исус, Приятелят на грешниците, плати откупната цена на кръста. Там било извършено освобождаването ни. Главата на грешника е „поставена вън“ от сатанинската яка на злото. „Глава поставена вън“ е една чудесна илюстрация на Божията изкупителна любов. Не е ли това достатъчно основание да кажем: „Да бъде слава на нашия Спасител за Неговата изкупителна жертва“? А какво ли би било, ако целият ни живот е едно хваление на Бога?