Скокът

Знаете ли, колко мъгла може да се събере в една чаша? Според Бюрото по стандарти във Вашингтон, една чаша вода може да се разстели като мъгла над седем градски пресечки с дълбочина на мъглата от около 30 метра. Доста мъгла за една чаша вода, нали? Това количество вода съдържа около 60 милиарда мънички капчици. И въпреки че тези капчици са супер миниатюрни, могат да заличат всичко от погледа ни.

Много хора, включително и вярващи, живеят живота си като в мъгла. Те позволяват дори нищожно количество проблеми да замъглят виждането им и да задушат духа им. Безпокойство, смущение и поражение потискат мислите им и ограбват радостта им. Дали е мъдро да оставим мъглата да ни повали? Насърчението намиращо се в книгата на един древен пророк може радикално да промени разбирането ни по този въпрос:

„Не бой се, защото Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; ще те укрепя, да! Ще ти помогна. Да! Ще те подкрепя с праведната Си десница“ (Исая 41:10).

Господ ни уверява, че е с нас. Господ ни уверява, че не трябва да се страхуваме и ужасяваме, защото Неговата мощна десница ще ни укрепи. Чудесно насърчение, нали? Едно обещание имащо силата да изпари моментално мъглата около нас и да позволи на слънцето да блесне в силата си. Бог има успокояващи думи за нас, които трябва да чуем.

1. Обхватността.

Да определим живота си като съдържащ проблеми би било много общо и направо аматьорско изказване. Сигурно даже би било най-общото и най-аматьорското възможно твърдение. Но може би няма и нужда да бъдем по-конкретни, защото всички знаем, за какво иде реч и без специални обяснения. Проблемите са постоянен спътник в живота ни и същевременно са нещо, от което всички искаме да се отървем – колкото се може по-скоро, колкото се може по-пълно. И това е съвсем разбираемо. Един проблем поражда несигурност, а кой би искал да прекарва времето си в несигурност? Породеният дискомфорт е сериозно препятствие пред стремежа и способността ни да бъдем щастливи. Или поне така смятаме.

Не е много разумно някой да си мисли, че когато застане на страната на Бога, проблемите му ще се изпарят мигновено и на секундата той ще стане напълно неуязвим за каквато и да е скръб. Самият Исус Христос заявява, че проблемите ще бъдат постоянен спътник в живота на последователите Му:

„Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33).

Христос не крие, че докато сме в света, проблемите и скърбите ще бъдат нашия неизменен сподвижник. Но също така ни уверява, че тъй като Той е победил света, може да ни даде мир и спокойствие, с които да преминем успешно през тях. И това чудесно обещание не е напълно ново за Писанието. С малко по-различни думи пророк Исая ни предава същото насърчение:

„Не бой се, защото Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; ще те укрепя, да! Ще ти помогна. Да! Ще те подкрепя с праведната Си десница“ (Исая 41:10).

„Не се страхувай, защото Аз съм с теб! Проблемите нямат власт над теб, защото Аз ще ти помогна!“, казва Господ.

2. Последствията.

Освен да ни вкарват в несигурност, проблемите имат и други последствия върху нас. Едно от най-тежките е страхът. Страхът е силно душевно безпокойство пред действителна или въображаема опасност. И това го знаем отлично, защото живеем в епохата на страха. Всички откриваме, че повечето от жизнената ни сила отива в притеснения и страхове поради проблемите, което ни оставя напълно изцедени. Но дали е необходимо подобно мобилизиране на силите ни? Не сте ли забелязали, че по-голямата част от страховете ни така и не се случват? Някой мъдро е обобщил, че само 10% от това, за което се притесняваме, се случва наистина. Съгласни ли сте с него? Притесняваш се за нещо, а после откриваш, че изобщо не е трябвало, защото то така и не става. Очакваш нещо определено, нещо много голямо и страшно, но действителността се оказва съвсем друга – или нищо не се случва, или и да се случи, не е чак толкова страшно. Би ли било грешка тогава да кажем, че по-голямата част от проблемите ни са само в нашия ум? Трябва да дойде момент, когато да осъзнаем, че повечето от притесненията ни са били съвсем напразни. Страшното така и не идва в мнозинството от случаите. Само дето подхранваните страхове са били безмилостни към нервната ни система.

Освен страха има и друга, може би дори по-неприятна последица на проблемите. И това е склонността да обвиняваме Бог, че е причина за нещастията ни. На вас случвало ли ви се е? Ако не, значи сте някакво много специално изключение. Защото обикновено това се случва. Естествената реакция на страдащия е да потърси причината за страданието. Когато знаеш, че всичко е под Божия контрол, някак си е нормално да си объркан, защо Бог, Който има пълния контрол над всичко, допуска да се случи това или онова с теб. В крайна сметка в нашите разбирания отговорен за дадено деяние е не само този, който го е извършил, но и този, който е можел да го предотврати, но не го е направил. Трудно ли е тогава да насочим гнева си към всемогъщия Бог, когато биваме сполетени от нещастия и проблеми? Никак. Изкушението за това е много голямо. Затова и светът е пълен с хора, които са гневни на Бога.

Защо се случва това? Бог е вложил в творенията Си способност да оценяват правилно Неговия характер; да осъзнават, че Той е причината за съществуването им и че от Него идва всяко благословение. Това кара творенията да отдават сърдечна и искрена хвала на Бога, подтиква ги сами да изберат да Му служат и да Го поставят в центъра на живота си. Това може би е основният духовен принцип, на който се изгражда живота на интелигентните Божии творения.

Доста по-различни са станали нещата на нашата планета след навлизането на греха. Този основен духовен принцип при нас е променен напълно, действа като изцяло преобърнат. При появата на някакъв проблем грешният човек е вече склонен да го припише на Бога, да приеме Него като причина или най-малкото – отговорен за случилото се, защото е можел да го предотврати, а не го е направил. Така човек започва да държи Бог отговорен за всичко и съвсем „справедливо“ да излива гнева си на Него. Това е нашата реалност. Нашата тъжна реалност.

За новородения последовател на Исус Христос това си е направо обезсърчаващо предизвикателство. Той вече е вкусил от Божията доброта и въпреки това, при появата на някакъв проблем, започва да се гневи на Бога. Много объркващо положение, защото тези бунтовни мисли му изглеждат съвсем достоверни, напълно обосновани. Силно смущаваща ситуация. Дали има някакво разрешение?

3. Разрешението.

Решение на нашия подход към проблемите и на техните отрицателни последствия върху нас има. То е свързано с Божието откровение към нас. В Свещеното писание Бог има толкова много насърчения, които разкриват правилно Неговия характер и могат да променят напълно живота ни. Ето само едно от тях:

„Не бой се, защото Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; ще те укрепя, да! Ще ти помогна. Да! Ще те подкрепя с праведната Си десница“ (Исая 41:10).

„Не се страхувай“, ти казва Господ, „защото Аз съм с теб!“ Човекът няма своя, вътрешно присъща сила, чрез която да се справи със страха. Може да се опита да манипулира разбирането за страха, да отклони вниманието на ума от него, но не може да го победи. На помощ идва Божието обещание: „Не се ужасявай, защото Аз съм твоят Бог!“

Повече от сигурно е, че нашето лично виждане за Бога е съвсем погрешно. В нашите представи Той е виновникът за проблемите. Единственият изход е Бог да ни се разкрие сам: „Не бой се! Аз съм с теб!“

Когато възприемем с вяра Божиите обещания, можем да намерим и разрешението на проблемите си. В много от случаите то не се крие в благополучния изход от тях, а в това да сме в Божието присъствие. Ние не се нуждаем толкова от методи за разрешаването на проблемите ни, колкото от увереността, че Бог е с нас. Тогава сякаш всичко се оправя. Състоянието на сърцето се променя коренно, а с това и начина, по който гледаме на проблемите:

„Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос“ (2 Кор. 4:6).

Когато Бог огрее в сърцето, всякаква тъмнина, страх и несигурност изчезват. Тази светлина разкрива много въздействащо Божията непрестанна милост и грижа за нас. Няма нищо по-хубаво от това Господ да разкрие лично Своя великолепен характер:

„Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Ерем. 29:11).

Господ ти мисли доброто. Иска да ти даде надежда и бъдеще. Затова и когато си в Него, страхът бива прогонен. Близостта с Бога има силата да го прогони.

Също така, когато си в Бога, няма обвиняване и гняв към Него. Тогава онзи основен духовен принцип в теб започва да действа правилно – възприемаш Бога като свой Създател и Спасител, на Когото дължиш благодарност и хвала за всичко направено за теб.

Няма да е пресилено да кажем, че когато си в Бога, няма проблеми. Не че те се изпаряват, но започваш ясно да осъзнаваш невъзможността на света и всичките му ситуации да те сломят и да те накарат да се откажеш от Бога. Защото си разбрал тайната:

„А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус“ (Фил. 4:19).

Тайната е да си в Исус. Пребъдването в Христос дало сили на апостолите да издържат всички гонения, подигравки, затвори и побоища, на които били подложени. Пребъдването в Христос може да разреши и нашите проблеми. И в най-тежките ситуации можем да имаме нужното ни спокойствие и сигурност. Затова появата на проблемите не бива да ни вкарва в паника, а да се възприема като сигнал за молитва. За обхванатият от безпокойство молител са дадени безценни обещания:

„Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Фил. 4:6, 7).

Колкото и клиширано да звучи, проблемите се разрешават с пълно доверие в Бога. Това е самата истина! Може би перспективата на едно цяло бъдеще, което ще е пълно с всякакви проблеми, те ужасява. Или пък стоиш изправен пред конкретно предизвикателство, което не знаеш, как да посрещнеш. Може би вече усещаш огъня на предстоящото изпитание. Пред каквото и да си изправен, не се страхувай да скочиш, защото Бог е обещал, че няма да те изостави. Той е обещал, че ще е с теб, че ще ти помогне и ще те подкрепи с праведната Си десница. Как и да бъде по друг начин? Той е твоят Бог и затова не трябва да се страхуваш.

Един баща трябвало да отиде с малката си дъщеричка в някакъв град. Отседнали в хотел в една от стаите на високите етажи.

Той трябвало да излезе по работа и оставил дъщеря си сама в стаята. След няколко часа свършил задачите си и се насочил към хотела. Докато бил още далеч, видял голяма суматоха. Хотелът горял. Пламъците били точно под стаята му, където стояла сама малката му дъщеричка. Веднага се затичал.

Когато пристигнал, видял пожарникарите разпънали платнище и викащи на някой от горните етажи да скача. „Хайде, момиче! Скачай! Ще изгориш. Скачай! Ние ще те хванем.“

Това била дъщеря му. Тя стояла до парапета на терасата, но не се престрашавала да скочи. Огънят се засилвал и изпепелявал всичко в прегръдките си. Топлината ставала все по-голяма и заплашителна.

Бащата застанал под терасата и започнал да вика: „Дъще, скачай! Моля ти се, скочи! Няма от какво да се страхуваш! Скачай!“

„Но татко, страх ме е! Толкова е високо.“

„Не се страхувай! В сигурни ръце си. Скачай!“

Момичето вдигнало единия си крак през парапета, но потръпнало: „Не мога, татко! Страх ме е!“

Димът влизал в очите й. Започнала да се задушава.

Тогава бащата казал спокойно: „Дъще, довери ми се. Скочи! Аз съм тук.“

Момичето вдигнало и другия крак. „Добре, татко! Щом ти казваш, ще скоча.“

И скочило.

Сред дима и огъня на проблемите в живота ние можем да скочим с доверие в Бога, защото Той ни обича и никога няма да ни подведе. Бог е инициаторът на връзката ни с Него. Той прави първата крачка. Нашият дял в пребъдването е доверието.

Можеш ли сега да чуеш успокояващите думи на Бога за себе си? Готов ли си да предоставиш проблемите си в Неговите ръце, за да видиш, какво може да направи Той с тях? Готов ли си да направиш този скок и да се озовеш в бащината Му прегръдка, за да се спасиш от огъня на проблемите? Тогава скачай!