Чували ли сте за Никълъс Ридли? Май няма нужда да питам, най-вероятно не сте. Та този не толкова добре познат мъж е дал едно от най-удивителните свидетелства за това, какво представлява Божия мир.
През 1555 г. Никълъс бил изгорен на клада заради свидетелството си за Христос. През нощта преди екзекуцията брат му предложил да остане с него в затворническата килия, за да го подкрепи и утеши. Никълъс обаче отказал, защото смятал да си легне и заспи спокойно, както правил винаги. Той познавал Божия мир и можел да си почива в силата на вечните ръцете на Бога, Който посрещал нуждите му.
Това не е ли невероятно? Ако знаете, че утре ще бъдете изгорени на клада, как ще прекарате тази нощ? Ще можете ли да спите спокойно, както Никълъс направил?
Всъщност въпросът може би трябва да е различен. Знаете ли, какво е да имате Божия мир в душата си – онзи мир, който да ви държи спокойни пред горящата клада? Ако не, тези думи изречени от Исус Христос биха могли да ви помогнат:
„Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои“ (Йоан 14:27).
Каква прекрасна вест! И каква нежна утеха! Това е Христовото уверение, че ще даде мир на тези, които Го следват. Уверение, което се изпълнило по удивителен начин в нощта преди екзекуцията на Никълъс Ридли. Уверение, което може да бъде с нас всеки ден. Струва си да му обърнем малко повече внимание, нали?
1. „Мир ви оставям.“
Нощта, в която Исус бил предаден. Налице били всички предпоставки Христос да мисли напрегнато върху това, което Му предстои – разпити, несправедлив процес, побой, унижения, заплювания и накрая – разпятие. Все неща, които биха накарали и най-смелото сърце да се разтупти тревожно. И все пак Исус решава да говори на учениците Си за нещото, което най-малко може да се очаква, че ще бъде говорено в такъв момент:
„Мир ви оставям. Моя мир ви давам…“ (Йоан 14:27а).
Христос е в ситуация, когато самият Той се нуждае от мир. Но вместо да го търси за Себе Си, Той казва, че го предлага на другите. И то го казва по особен начин.
В Свещеното писание откриваме различни текстуални структури, които целят да направят текста по-ясен и разбираем. Например така е при библейската поезия. При нея често има повтаряне на една и съща идея. Така се установява, кое точно значение на думата е използвано и какво точно иска да каже автора, на какво иска да наблегне. Това се нарича „паралелизъм“.
В Библията се намират три главни форми на паралелизъм, но нека за кратко да обърнем внимание само на едната – конструктивния паралелизъм. При нея мисълта от първия ред е разширена и засилена във втория ред:
„Потърсих Господа; и Той ме послуша
и от всичките ми страхове ме избави“ (Пс. 34:4).
Първият ред казва, че псалмистът търси Господа. Господ го чува, но за грижата Му не се говори. Това е направено във втория ред – псалмистът е обхванат от страхове поради проблемите, които среща. Тази негова молба Бог е чул и го избавя.
Толкова за структурата на някои библейски текстове. Тя просто може да цели затвърждаването на идеята и нейното доразвиване.
Подобно нещо откриваме и в разглежданият от нас стих. Исус казва, че ни оставя мир. Сигурно защото познава склонността ни да се съмняваме в думите Му, после допълва, че ни дава Своя мир (не какъв да е мир) – едно уточнение и разширение, което засилва идеята Му. Като че ли иска да каже: „Вие ще имате мир! Много искам да имате мир! Вие трябва да имате мир!“
Защо Христос е толкова загрижен да ни даде мир? Нуждаем ли се наистина от мир? Вижте, как Елън Уайт отговаря:
„Единственото, от което се нуждаеш, е мир – небесно прощение, небесен мир и небесна любов в душата„ („Пътят към Христос“, с. 49).
Мирът наистина е нещото, от което се нуждая. Сърцето ми е прекалено разтревожено. Лошите вести идват до мен една след друга. Понякога си мисля, че няма да мога да издържа. В крайна сметка осъзнавам, че всичко, от което имам нужда, е Христовият мир. Той не се изразява в липсата на проблеми в живота, но в увереността, че Исус е с мен винаги. И радостната вест е, че Христос копнее да ми даде този мир!
2. „Аз не ви давам, както светът дава.“
Как ли се получава Божия мир? Може би като се старая да бъда послушен на всички Божии изисквания, като правя нещо да впечатля Бога? Ами да! Така Той ще прецени, че съм заслужил мира Му и ще ми го даде.
Всъщност няма нищо такова. Исус дава мира Си по съвсем друг начин:
„Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си“ (Матей 11:28, 29).
Исус ни казва да отидем при Него такива, каквито сме. Няма нужда да правя нещо, за да Го впечатля. Нищо не мога да сторя, за да спечеля благоволението Му. Аз вече го имам. Цялото внимание на Христос е отдадено на мен. Той ме кани при Него, за да си почина.
Бог наистина е направил нужното ние да имаме мир:
„Господи, Ти ще отредиш мир за нас, защото си извършил за нас и всичките ни дела“ (Исая 26:12).
Ако е трябвало да се направи нещо, за да могат хората да имат мир, то вече е направено. Господ го е направил. Така че изобщо не е необходимо ние да се стараем да заслужим този мир. Той вече ни е даден. Нещото, от което се нуждаем, е да вярваме, да уповаваме на Божията готовност да ни даде мир. И тогава ще станат великолепни неща:
„Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Теб уповава. Уповавайте на Господа винаги, защото Господ Йехова е вечна канара“ (Исая 26:3, 4).
Това е състоянието на ума, което ни трябва – непоколебим ум. Уповаващият на Бога получава Неговия съвършен мир.
Какво още казва Исус?
„…Аз не ви давам, както светът дава…“ (Йоан 14:27б)
Исусовото даряване е много различно от това на света. В света получаваш нещо, след като си го заслужил – или си платил за него, или си направил нещо, така че по право ти се полага да го получиш. Не е така с Христовия мир. Не това е начинът, по който той може да бъде получен. Той не се дава по заслуги. Не се и дава, след като спечелиш победата. Той се дава даром, за да спечелиш победата. Всичко, което е необходимо, е да вярваш.
„Единственото, от което се нуждаеш, е мир – небесно прощение, небесен мир и небесна любов в душата. С пари те не могат да се купят, разумът не може да ги осигури, мъдростта не може да ги придобие; не можеш никога да се надяваш, че ще ги постигнеш със собствени усилия. Но Бог ти ги предлага даром, ‘без пари и без да плащаш.’ Те са твои, ако само протегнеш ръка и ги вземеш“ (Елън Уайт, „Пътят към Христос“, с. 49).
нали разбираш, няма как да си заслужиш Божия мир? Исус го предлага даром. Всичко, което е необходимо, е да протегнеш ръката на вярата и да го вземеш.
Ще протегнеш ли днес ръката си, за да вземеш подарения ти Божий мир или ще разчиташ на това, сам да си го заслужиш?
3. „Да не се смущава сърцето ви.“
Божиите обещания са сигурни, но често ние се притесняваме и гледаме на видимите неща. Христос обаче познава нашите скърби и ни помага. Затова ни дава и успокоение:
„…Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои“ (Йоан 14:27в).
Отново повторение, отново натъртване на идеята. Исус иска да ни внуши, че трябва да живеем без страх, защото Той е с нас. Тогава, когато си мислим, че е невъзможно да устоим на натиска на света, когато сме в състояние на депресия, безсилие, отчаяние, ярост, точно тогава Христос ни дава сигурната победа:
„Господ ще даде сила на народа Си; Господ ще благослови народа Си с мир“ (Пс. 29:11).
Господ дава сила на тези, които са отслабнали. Неговото благословение е точно онова, от което най-много се нуждаем – мир. Всъщност няма как Божието благословение на мира да не дава сила, защото мирът идва чрез най-могъщата сила във Вселената – Святия Дух:
„А Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал. Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои“ (Йоан 14:26, 27).
Святият Дух изпратен в името на Христос напомня живителните думи на Спасителя, Божият мир се влива в отруденото сърце. Голямата ни нужда е покрита – имаме Божия мир. Господ е изпълнил обещанието Си и вярата на последователите Му става по-силна и непоколебима.
С това се извърша една много положителна промяна в нас. Подобно въздействие на Божиите думи и Исусовия мир винаги води до съобразяване с Божиите заповеди, което е голямото Божие желание за всеки човек:
„Дано би послушал ти заповедите Ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река и правдата ти – като морските вълни“ (Исая 48:18).
Мир като река е обещан на всички, които слушат заповедите на Господаря на Вселената. Наистина правилното разбиране на съобразяването с Божия закон води до мир:
„Много мир имат онези, които обичат Твоя закон, и за тях няма препятствия, за да се препъват“ (Пс. 119:165).
Колко страхотно обещание! Покорството на Божията воля носи мир в душата, а за човека имащ мир няма нещо, което да го препъне. Божият мир е нещото, от което най-много се нуждаем, когато плуваме през морето от житейски грижи. Божият мир е прекрасното обещание за нас днес.
Хорацио Гейц Спафорд, богат адвокат, загубил по-голямата част от състоянието си по време на големия пожар в Чикаго. След това на 22 ноември 1873 г. загубил четири от децата си, когато френският параход Вил дьо Хавр, на който съпругата и децата му пътували за Европа, потънал в океана половин час след сблъсъка си с един гигантски плавателен съд. Госпожа Спафорд била спасена и десет дни по-късно пратила телеграма от Кардиф, Уелс: „Спасена сама“.
Спафорд тръгнал незабавно за Европа, за да доведе жена си в Чикаго. В океана, близо до мястото на трагедията, той написал следните трогателни думи:
„Мир сладък ли като река ме пои,
ил’ скръб кат’ вълна ме круши,
Христе, Ти ме учиш да казвам смирен:
Все добре, все добре е за мен…“
Божията любов и благодат не правят всичко да е добре в живота на християнина. Това не би било справедливо по отношение на другите хора в този свят. Но Исус не оставя последователите Си без надежда. Той ни утешава с великите думи от Йоан 14:27: „Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои!“
Ние сме в Божиите ръце, а небесният мир ни е осигурен в изобилие. И днес е на разположение. Възползвай се!