Джоуи прекарал три месеца за лечение по пречистване на организма от наркотици, но накрая не наркотиците били тези, които го убили. Ако нещо не му се нравело, ако някой не го удовлетворявал, гледай само какво става!
Един ден той, разсърден, напуснал програмата, хванал автобуса за Аризона и там се скарал с един човек в бара. Човекът, ядосан, в гнева си го намушкал с нож. Джоуи умрял от кръвозагуба преди екипът за спешна помощ да дойде.
Разбирате ли, не наркотиците убили Джоуи, а собственият му гняв. Чуждият също. Точно така, гневът убива. Или най-малкото наранява. И болката, която причинява, е много силна. Когато един ден ти се отворят очите и видиш, какво е причинил избликът ти на гняв, осъзнаваш, че имаш сериозен проблем. И също така разбираш, че ако не свършиш по-скоро с гневенето, то ще те свърши, то ще те и довърши. Убиецът на Джоуи трябва да бъде убит, преди да убие теб и мен. Ето как можем да планираме и осъществим това напълно законно, абсолютно морално и крайно необходимо убийство.
1. Предназначение и изменение на общуването.
Бог е вложил в нас нуждата да общуваме. Затова сме наречени социални същества. Никой не е самотен остров в този свят. Човешките ум и сърце се изпълват с мисли, чувства, копнежи, нужди и въпроси. Осъзнаването на живота и удовлетворението от него са възможни, само когато тези неща се споделят. Необходимо е да станат достояние на други, защото само така може да върви живота и да се осъществяват различните намерения. Общуването е нужда, без задоволяването на която светът е немислим.
Божието желанието е било общуването да носи радост и пълно удовлетворение. Това можем да разберем от един новозаветен текст изразяващ качеството на общуването на хората, които са в Бога, т.е. изпълняващите точно това, което е било Божия план за общуването между творенията:
„Имам много да ви пиша, но не искам да пиша с книга и мастило, обаче се надявам да дойда при вас и да поговорим лице в лице, за да бъде радостта ни пълна“ (2 Йоан 12).
Тук се чувства пълнота на общуването, което носи само радост и удовлетворение. Това е желаел Бог за общуването между хората. Но дошла онази трагична катастрофа за човечеството наречена грехопадение (Бит. 3:1-7). Неговите последици като че ли касаят най-много общуването. Например, прекъснат бил директният контакт с Бога:
„Но вашите беззакония са ви отлъчили от вашия Бог и вашите грехове са скрили лицето Му от вас и Той не иска да чува“ (Исая 59:2).
Не можело вече да се говори с Бога така, както Адам и Ева го правили – лице в лице. Наложило се да се появят молитвите, които са все пак доста по-несъвършено средство за комуникация.
Вярно, общуването сред хората продължило и след грехопадението, но като една много смущаваща необходимост. Вижте, как апостол Павел описва езика, който се използва в света:
„А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, магьосничество, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и други подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива неща, няма да наследят Божието царство“ (Гал. 5:19-21).
Достатъчно е да обърнем внимание само на дейностите от този списък, които касаят общуването, за да бъдем ужасени до дъното на душите си – вражди, разпри, ревнувания, ярости, раздори и разцепления. Наистина грехът засяга съвсем пряко общуването ни, защото говоренето ни зависи от сърцето, а то е вече нечисто. Няма как говорът ни да е по-различен:
„Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека“ (Марк 7:21-23).
Зли неща, които излизат от сърцето. Следващата стъпка е да излязат и през устата. Можем ли тогава да се учудваме, че говорът ни не изпълнява Божия първоначален план? Нещо повече. Думите могат да бъдат вече инструмента, с който да нараняваме другите:
„Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като меч…“ (Пр. 12:18а).
Наистина, намират се такива с несмислено говорено равнозначно на пронизване с меч. Даже бих казал, че не само се намират, но че светът изобилства от такива хора. Чрез говора можем да се отблъскваме и нараняваме и то с много дълготрайни последици. Уж просто някакви думички, а нанасят такива рани, че не можеш после да намериш изцеление. Понякога са нужни месеци и години, за да се поправи злото сторено само в няколко минути говорене на необмислени думи. Езикът може да бъде много ефикасно средство за мъчения. И най-уязвими в това са тези, които говорят много:
„В многото говорене грехът е неизбежен; а който въздържа устните си, е разумен“ (Пр. 10:19).
Говориш ли много, не чакай да останеш чист пред Бога – със сигурност нещо ще съгрешиш. А за някои това си е темперамент – устата им просто не млъква. Изглежда тук ние заставаме пред поредното робство на човечеството – робството на собствените му приказки, робството на неправилното общуване. Това е тирания, от която не можем да се освободим сами. Това е зависимост, като при наркотиците, когато си напълно безсилен да се съпротивиш на това, което те убива.
Всичко това е много сериозно и няма как Бог да не вземе отношение. Проблемът е не само, че ние се чувстваме вързани, но и че небето изразява категоричното си несъгласие с подобен начин на общуване. Никъде във Вселената не се говори така. Затова тези гласове чуващи се от нашата планета трябва да бъдат смълчани, за да не развалят вечно хармонията във Всемира. Ето защо Бог гледа изключително сериозно на нашия говор. Даже ще се занимава специално с този проблем в съда:
„Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща. И ви казвам, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в деня на съда. Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш“ (Матей 12:35-37).
Ако искаме да получим здравословна присъда в съда, трябва да се научим да говорим правилно. Гласовете от земята смущаващи Вселената трябва наистина да бъдат смълчани. Единият начин е чрез Божието освобождение на хората от тази слабост. Другият – чрез Божието унищожение на хората имащи тази слабост. Първият вариант е за предпочитане. Ако позволим на Бог да ни освободи от този грях, ще имаме Неговото специално благоволение. Той винаги оценява доброто говорене:
„Тогава боящите се от Господа говореха един на друг; а Господ внимаваше и слушаше; и пред Него бе написана възпоменателна книга за онези, които се бояха от Господа и които мислеха за името Му“ (Мал. 3:16).
Господ оценява доброто говорене. А това означава и че ти осигурява място на небето – вече можеш да отидеш там. Говорът ти показва, че си безопасен.
2. Постигане на ненараняващо говорене.
Как да бъдем освободени от робството на неправилното общуване и да се научим да говорим правилно? В кои сфери трябва да се промени езикът ни?
На първо място имаме голям проблем с гневенето:
„Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махнат от вас; и бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефес. 4:31, 32).
Това е Божият семпъл, но ефективен план за промяната ни – нещо зло да се махне от нас и веднага на неговото място да започне да царува нещо добро. Наистина би било много хубаво, ако по-скоро свършим с гневенето, защото иначе то ще ни довърши. Въпросът е, кой ще бъде пръв.
За да изпреварим гнева и накрая той да падне мъртъв, а не ние, трябва прецизно да планираме убийството му. Например, когато слушаме нещо, е добре да не бързаме с оценките си, а да се научим да изслушваме, за да разберем, какво точно искат да ни кажат. Това ще ни предпази и от гневене:
„Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; защото човешкият гняв не върши Божията правда“ (Яков 1:19, 20).
Прибързаният гняв е човешкият гняв. Той се поражда от липса на вникване безпристрастно в ситуацията и няма капацитета да изпълни Божията правда. Ако се овладее изкуството на изслушването, много от проблемите на общуването, включително гневенето, ще отпаднат. Автоматично.
Всъщност, знаете ли, че изслушването е характеристика на Бога? Да, Бог е характерен с това, че изслушва, така както Го характеризираме с понятия като милостив, търпелив, състрадателен, обичащ. Освен всички тези прекрасни неща Бог е и изслушващ, Бог на слушането. Той е готов да изслушва дори и в момент на несъгласие и спор.
Направо се възхищавам от това Негово качество при разговора Му с Авраам относно пощадата на Содом. Патриархът е застанал в присъствието на Всевишния и се пазари с Него почти като на пазар. Пет пъти Авраам си променя молбата за количеството праведници, при което града да бъде запазен. И Господ го слуша! И накрая нещото, което ми прави най-силно впечатление:
„След като престана да говори с Авраам, Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си“ (Бит. 18:33).
Бог си отишъл, когато престанал да говори с Авраам. Изслушал го до край. Когато приключил целият разговор, едва тогава Бог предприел другото действие.
Господ наистина е Бог на изслушването. Победата над гнева идва с овладяване на изкуството на изслушването. Тогава Господ извършва в нашия ум такива промени, че се научаваме да си въздържаме езика, гневът се обуздава. А винаги трябва да помним, че въздържането на гнева и на езика е сравнено с истинско геройство:
„Който не се гневи бързо, е по-добър от храбрия, и който владее духа си – от завоевател на град“ (Пр. 16:32).
Човешкото мислене възприема за геройство победата в някоя военна битка, завземане на град по време на война, освобождаване на пленници или нещо такова. За Библията обаче най-голямото геройство е да можеш да си въздържаш езика. Даже такъв човек е наречен съвършен:
„Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло“ (Яков 3:2).
Можеш ли да си обуздаваш езика, значи си съвършен. Тогава ще можеш да обуздаваш и всяка друга част на тялото си без особен проблем. И така, да се научим да изслушваме!
Друга тактика в убиването на убиеца на Джоуи е необходимостта да се подбира най-подходящия начин за казване. Не е важно само, какво казваш, но и как го казваш:
„Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Матей 28:18-20).
Предстои възнасянето Му и Христос трябва да остави на учениците Си изключително важната им мисия в този свят. И Той направил това, след като се приближил при тях и ги укрепил с присъствието Си. Сторил всичко необходимо, за да предразположи учениците Си да приемат тези толкова важни думи. Исус се съобразявал с начина.
Добре, разбира се, че това, как казвам нещо, е важно. Но какво общо има това с победата над гнева? Когато изслушваш другия, какво казва и когато започваш да обмисляш начина, по който да му кажеш своето, преминава достатъчно време, за да се освободиш от евентуално напрежение. Имаш достатъчно време да се овладееш и да можеш да изкажеш своето така, че то да не нарани. Гневът може да бъде контролиран.
3. Освобождение чрез Христос.
Наистина, тези техники и принципи на общуването не са ни непознати и не можем да отречем тяхното важно място в говоренето ни. Но как да се победи силата, която извира от сърцето ни и ни кара да се гневим? Как мога да получа истинското освобождение от властта на гнева? Само един може да ни помогне в това. Неговото име е Исус Христос. Той е и най-съвършеният пример в говоренето. Той е Словото (Йоан 1:1-3; 1 Йоан 1:1) и може да ни каже и покаже най-много върху това. Христос е вечното и истинно Слово. Той свидетелства за истината:
„Затова Пилат Му каза: Тогава Ти цар ли си? Исус отговори: Ти сам казваш, че съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас“ (Йоан 18:37).
Една от задачите на Исус била разкриването на истината. И Неговото свидетелство за истината било разбирано – слушателите Му оставали удивени (виж Йоан 7:45, 46). Всички усещали, че този човек говори някак особено, различно, правилно и въздействащо. Затова само Христос може да ни научи на правилното общуване. Само Той може и да ни освободи от гнева, защото го победил и показал, как последователите Му да се държат по време на провокации:
„И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците и целият Синедрион незабавно свикаха съвещание и като вързаха Исус, отведоха Го и Го предадоха на Пилат. И Пилат Го попита: Ти ли си Юдейският Цар? А Той му отговори: Ти казваш. И главните свещеници Го обвиняваха в много неща. А Пилат пак Го попита: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват! Но Исус вече нищо не отговори, така че Пилат се чудеше“ (Марк 15:1-5).
Страшно провокативна ситуация, която може да те изнерви докрай. Толкова хули, толкова обвинения, толкова лъжесвидетелства и отгоре на всичко един безхарактерен управител не може да вземе правилното решение. Но Исус стои напълно спокоен. Нищо не може да Го извади от равновесие.
Само Христос може да ни каже, как да общуваме правилно. Само Той може и да ни освободи от гнева и от всичко, с което нараняваме другите в говоренето си. Своите уроци Той е предал в Свещеното писание. А това значи, че трябва да го изучаваме. Не можем да не открием промяна в езика си, когато изучаваме Библията.
Заедно със слушането на Божия глас в Словото Му и ние трябва да Му говорим – и Той да слуша нашия глас. Когато се научим да говорим правилно с Бога и свикнем с това; когато преживяваме осезателно Неговата опрощаваща благодат, тогава ще овладеем и изкуството да говорим правилно с ближните си. Давид разбрал, че може да говори добре на другите тогава, след като преживял Божията очистваща благодат:
„Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мене Святия Си Дух. Върни ми радостта на спасението Си; и освобождаващият Дух нека ме подкрепи. Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища и грешници ще се обърнат към Теб“ (Пс. 51:11-13).
Преживееш ли Божията очистваща благодат, ще можеш да говориш с другите без гняв и караници и дори ще успяваш да ги водиш при Христос. Тогава общуването с другите наистина ще бъде удоволствие. Съвсем законно и напълно морално ще извършиш едно необходимо убийство – убийството на собствения ти гняв. И това ще ти донесе спокойствие и чиста съвест. Не се притеснявам да те подтикна към извършването на това убийство и не се съмнявам, че осъзнаваш, колко правилно е това.