Орел завидял на друг орел, че можел да лети по-добре от него. Един ден той видял мъж с лък и стрела и му казал:
„Искам да свалиш на земята този орел, който лети там горе.“
„Ще го направя – казал мъжа, – но ми трябват пера за стрелите ми.“
Орелът откъснал едно от крилото си. Стрелата била изстреляна, но не уличила другия орел, защото летял много на високо. Първият орел откъснал още едно перо, после още едно, докато останал с толкова малко пера, че самият той вече не можел да лети. Мъжът се възползвал от ситуацията, обърнал се и застрелял безпомощната птица.
Не е трудно да извлечем поуката от тази басня, нали? Ако завиждаш на другите, този, който ще бъде наранен от твоите действия, си самият ти. Много лесно можеш да се превърнеш в орел без пера.
Завистта е изключително деструктивно чувство. Тя може да се настани в сърцето на всеки човек, дори и на този, който целенасочено се стреми да живее според възможно най-високите морални стандарти. Наистина и вярващите хора могат да бъдат обхванати от завистта. Изкушени са например да погледнат на благополучието на богатите престъпници и да го пожелаят за себе си. Даже може и да съжалят, че изобщо са станали вярващи.
Какво отношение трябва да имат вярващите към проспериращите нечестиви? Не са малко местата в Свещеното писание, на които се дава отговор на този въпрос. Едно от тях обаче прави впечатление. Цял един псалм е посветен на този проблем. Той не е написан от Давид, както обикновено сме свикнали да мислим за псалмите, а от Асаф – левитски свещеник, основател на храмовите хорове (1 Лет. 25:1).
Не знаем много за Асаф. На фона на другите известни библейски герои той си е направо невзрачен и непопулярен човек. Но затова пък неговото преживяване сигурно ще ни бъде по-разбираемо и ще направи още по-интересно изследването на песента му – Пс. 73.
1. Завист поради благополучието на нечестивите.
Асаф започва мисълта си доста обещаващо:
„Благ е наистина Бог към Израил, към чистосърдечните“ (Пс. 73:1).
Началото е поставено от възглас на правоверна вяра, който не може да се отрече. Бог е наистина благ, нали? Това са правилните формулировки, в които бива поучаван един вярващ – наистина Бог е благ към чистосърдечните.
Между другото, тук откриваме и отговора на въпроса: „Кой е Божият народ? Кой е Израил?“ Чистосърдечните, към които Господ е благ, са Израил. Може да членуваш в организацията на видимия Божий народ, но ако не си чистосърдечен, истинската ти принадлежност към Божието семейство остава под въпрос.
Наистина, чистосърдечието е нещо много важно. Всъщност псалмът се занимава точно с тази конкретна черта на вярващите. Но идва един проблем:
„А колкото до мене, краката ми почти се отклониха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми“ (ст. 2).
Бог е благ към чистосърдечните, но при мен нещата стоят много различно. Това не е моята опитност. Моят живот не се вмества в това. Знам, какво трябва да вярвам, но вече ми е трудно да го вярвам.
Псалмистът осъзнава, че е в опасност да се отклони от пътя. Тук на вниманието ни изпъква често срещаната еврейска картина за съобразяването с цялостната Божия воля – ходене по път, от който не трябва да се отклоняваш нито наляво, нито надясно:
„Само бъди силен и твърде храбър, за да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Моисей ти даде заповед; не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш добър успех, където и да идеш“ (Ис. Нав. 1:7).
Божията воля е като път, от който не трябва да се отклоняваш, но Асаф като че ли го прави. Трябва да има много сериозна причина за това:
„Защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на нечестивите“ (Пс. 73:3).
Завистта! Искаш да ходиш по правилния път, но откриваш, че си склонен да се отклониш от него, защото завистта обхваща съществото ти и прогонва мира ти. Започваш да оценяваш неправедните като привилегировани, в по-добро положение, което ти се иска и на теб, но което нямаш. И започваш да им завиждаш! А може ли да има нещо по-деструктивно от завистта? Лени Кетчъм го е казал:
„Завистта е възможно най-слабото звено във веригата на успеха. Тя е самоунищожаваща нагласа, която ни отклонява от работата, която би могла да бъде свършена и ни фокусира върху ограниченията на постигнатото вече от другите.“
Непосредственият повод за тези думи на псалмиста може да е бил едно сериозно заболяване. На Асаф постоянно му се натрапвал въпросът, защо трябва един праведен човек да страда, когато нечестивите благоуспяват и са добре. Това го довело до съмнение във верността на Бога към завета му с Израил. Наистина Асаф може съвсем успешно да бъде наречен „Съмняващият се Тома на Стария завет“.
Случвало ли ви се е да завидите на нечестив богаташ? Вярващите са земни хора. Склонни са лесно да възприемат светския начин на мислене, особено когато имат проблеми. Вижте, какви изглеждали на Йов нечестивите в голямата му скръб:
„Защо живеят нечестивите, остаряват, даже стават и много силни? Децата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им и внуците им – пред очите им. Домовете им са свободни от страх; и Божията тояга не е върху тях. Говедата им се гонят, и не напразно; телицата им се тели и не помята. Пускат децата си като овце; и децата им скачат. Пеят под музиката на тъпанчето и арфата и се веселят при звука на свирката. Прекарват дните си в благополучие; и в една минута слизат в гроба. Все пак казват на Бога: Оттегли се от нас, защото не искаме да знаем пътищата Ти. Какво е Всемогъщият, за да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?“ (Йов 21:7-15).
Не е ли точно така? Като че ли на нечестивите всичко им е в ред. Техният бизнес върви, скръбта и несгодите сякаш заобикалят домовете им, децата им се развиват и просперират и дори, когато умират, не се мъчат много. И всичко това на фона на категоричното им отрицание на Бога – не искат да знаят пътищата Му, нарушават законите Му, подиграват се с повеленията Му. Как при едно такова виждане на нещата да не се разколебаеш? Как да не се почудиш и да не завидиш?
Това, което видял Йов за нечестивите, е много близо до това, което видял Асаф. Ето неговото описание:
„Понеже не се притесняват при умирането си, а тялото им е тлъсто. Не са в общите човешки трудове, нито са измъчвани, както другите хора. Затова гордостта като верижка окръжава шията им, насилието ги облича като дреха. Очите им изпъкват от тлъстина; мечтите на сърцето им се превъзнасят. Присмиват се и говорят нечестиво за насилие; говорят горделиво, издигат устата си до небето и езикът им обхожда земята. Затова се отбива при тях народът му; и вода с пълна чаша се изпива от тях. И казват: Откъде знае Бог? И: Има ли знание във Всевишния? Ето такива са нечестивите! Винаги са благополучни! Умножават богатство!“ (Пс. 73:4-12).
Какви му се виждат на Асаф нечестивите?
– Тлъсти, т.е. спокойни хора, безгрижни дори и пред смъртта; не са в проблемите на човечеството.
– Горделиви – със самочувствие; смятат, че са нещо и че са постигнали нещо.
– Претендират за власт – богатството им осигурява своеволие и безнаказаност; възможности, които другите хора нямат; стигат до насилие.
Как да кажеш, че Асаф бърка? Светският начин на мислене си има своите постановки, анализ и изводи. Те изглеждат много достоверни, без алтернатива. Вижте пак, колко категоричен извод прави псалмиста:
„Ето такива са нечестивите! Винаги са благополучни! Умножават богатство!“ (ст. 12).
Становището на нашия свят е същото: „Днес добре живеят само престъпниците.“ Всичко изглежда напълно достоверно. И капчица от съмнение не може да има. И тъкмо в това е проблема! Нали Бог е справедлив? Защо не се намеси да направи нещо?
Цялото това наблюдение води до едно много ниско самочувствие за вярващия, много ниска самооценка, дори съжаление за избрания от него път:
„Наистина аз напразно съм очистил сърцето си и съм измил в невинност ръцете си, тъй като съм измъчван цял ден и наказван всяка сутрин“ (ст. 13, 14).
Сравнявайки собствения си труден живот с благополучието на престъпниците изпадаш в съмнения и съжаление за праведния си начин на живот. В една такава ситуация много вярващи се разколебават относно смисъла на праведността. Разделени са между безгрижния живот на нечестивите и трудния живот на праведните.
Но въпреки всичко, въпреки ясните формулировки и изводи на този начин на разсъждение, като вярващ човек чувстваш, че нещо не е наред с едно такова мислене:
„Ако понечех да говоря така, ето, бих изневерил на поколението на децата Ти; и мислех как да разбера това, но ми се виждаше много трудно“ (ст. 15, 16).
Праведният е обърнат човек, повлиян от новорождението и когато бъде обхванат от подобни мисли, усеща, че нещо не е както трябва. Съвестта му е изострена и констатира, че такива разсъждения не могат да съответстват на Божията воля. Затова започва да се интересува от истината.
2. Удивителна промяна във виждането.
Асаф осъзнава, че виждането му за несправедливостта на живота носи прекалено голям конфликт със себе си и поисква да разбере истината. И изведнъж се случва нещо, което коренно променя разбирането му. Сякаш някаква завеса бива дръпната, тъмнината изчезва и се появява една съвсем нова картина, напълно противоположна на предишното, сигурно становище, че нечестивите благоденстват:
„Ти наистина си ги сложил на хлъзгави места, тръшнал си ги на разорение. Как изведнъж стигат до запустение! Съвършено биват довършвани от ужаси. Както сън изчезва след събуждане, така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им“ (Пс. 73:18-20).
Сега псалмистът вижда нечестивите по напълно противоположен начин.
– Преди – винаги благополучни. Сега – достигат до разорение изведнъж.
– Преди – не се притесняват при умирането си. Сега – довършват се от ужаси.
– Преди – отправят арогантни думи към Бога, а Той като че ли мълчи и не прави нищо. Сега – Бог прекъсва мълчанието Си и им отдава дължимото.
Как така изведнъж всичко се променило?
„Но тогава моето сърце кипеше и чреслата ми се измъчваха. Дотолкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Теб“ (ст. 21, 22).
Асаф вече е възприел нов начин на мислене и установява, че предишният е бил съвсем погрешен. Всъщност той е бил толкова неточен, че все едно не е мислене – като животно, като едно немислещо същество пред Бога. Какви страхотни промени стават изведнъж! Дали не може да се промени и отчайващото ми виждане за собствения ми, окаян и жалък животец?
„Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка. Чрез съвета Си ще ме водиш и след това ще ме приемеш в слава. Кого имам на небето освен Теб? И на земята не желая друг освен Тебе. Чезне плътта ми и сърцето ми; но Бог е сила на сърцето ми и вечният ми дял“ (ст. 23-26).
Това наистина работи! Сега мога да оценя правилно истинското положение. Най-голямото богатство е това, че Бог е с мен. Значи сърцето ми не е напразно очистено. То води до нещо, до което нечестивите никога не могат да достигнат дори и с цялото си богатство – до близост с Бога:
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Матей 5:8).
Блажен си, защото имаш най-голямото богатство – видение за Бога, близост с Него. Затова се налага и правоверната формулировка от началото на псалма:
„Благ е наистина Бог към Израил, към чистосърдечните“ (Пс. 73:1).
Чистосърдечните възприемат Бога по ясен начин, в истина и разбират Неговата благост.
3. Правилно виждане на нещата – само в Бога.
Кое е предизвикало такава промяна във виждането на Асаф? Как така изведнъж буквално отива от единия до другия полюс? Възможно ли е в реалния живот подобно нещо?
„Докато влязох в Божието светилище и размишлявах върху сетнината им“ (Пс. 73:17).
Това е решението на проблема – светилището. То е символ на Божието присъствие и на изкупителното дело:
„И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях“ (Изх. 25:8).
Само в Божието присъствие и в контекста на спасителния план може всичко да се види в правилната светлина. И това ще преобърне изцяло погрешните ни разбирания за нещата. Разрешението на проблема се намира в Бога.
Структурата на Пс. 73 е хиастична – целият псалм представлява един хиазъм. В центъра на тази структура стои ст. 17, а това означава, че тук е главната му идея. И тя е, че проблемите се разрешават, само когато си в Бога. Не можеш да търсиш логично обяснение на нещата, защото ще изпаднеш в страхотно затруднение. Единственото правилно решение е да си винаги в Бога.
Старият завет приема един теологичен парадокс. Явява се въпроса, дали Бог е един добър Бог. Да, Той е един добросъвестен и добър Бог. А има ли страдание и несправедливост в света? Да. Но ако Господ е добър, няма да има страдания. Ако има страдания, значи Господ не е добър Бог. Много сериозно противоречие, което и днес води някои хора до неверие.
Но Старият завет възприема и двете виждания. Той не прави никакъв опит да хармонизира теза два аспекта, не ги събира в една теория. Това е типично за еврейската мисъл. Гръцката мисъл водена от философията е различна – опитва се да построи едно рационално обяснение.
Ученият Eichrott казва: „Старият завет отхвърли всички творения на теодосията и търсеше отговора в проблема на вярата в самия Бог, отколкото като едно умно теоретизиране.“
Имате нужда от предвод? Ето го: „Старият завет отхвърля всичките стремежи на гръцкото мислене и философия да примири идеите за несправедливостта в света и любовта на Бога. Отговорът на проблема с вярата се намира в самия Бог, а не е рационален.“
Псалмистът не се занимава само с нечестивите, а с преживяването с Бога – това трябва да е в центъра. Решението е описано в ст. 17 – опитността в Бога води до разрешение на този труден въпрос.
Ето какво пише Ханс К. Ларондел в книгата си „Освобождението в Псалмите – вести на надежда за днес“:
„Най-после той отива в Божието светилище, просто да изпълни служебните си задължения. Асаф влиза в святото място раздиран от съмнения, но излиза от там с песни на радост, защото видя невидимия. Израилевият Бог го беше запазил от крайно подхлъзване, защото той беше дошъл при Него… Асаф намери не толкова интелектуално решение на своите въпроси, колкото едно възвръщане на увереността за Божията грижа към него и за Божия върховен контрол над историята.“
Само в Божието присъствие можеш да видиш правилно нещата, които са те притеснявали и са отнемали спокойствието ти.
Псалм 73 спада към най-възвишените изрази на общението с Бога в цялата Библия. Неговата перспектива отива много надалеч:
„Псалмът ни отвежда отвъд настоящия живот в една вечност на слава, където човек ще намери крайното решение и крайното си удовлетворение в присъствието на Бога“ (АБК, т. 3, с. 802).
4. Сигурност и радост само в Христос.
Наистина, просветлението от Бога дава съвсем нова перспектива. С Божието откровение започваш да виждаш всичко по друг начин. И това се превръща в светоглед и начин на живот:
„Защото с вярване ходим, а не с виждане“ (2 Кор. 5:7).
С очите си ние възприемаме най-много информация. Чрез тях се ориентираме за заобикалящия ни свят, за да можем да вземаме решения. Чрез очите получаваме достоверност за нещата. Нашият духовен свят също се обогатява от едни очи – духовните ни, вътрешни очи. Това е начинът ни на мислене, с който възприемаме нещата около нас, търсим смисълът им и си изграждаме концепция и мироглед. Той ни изглежда напълно достоверен.
Но апостол Павел казва, че обхождането в християнския живот не се съобразява с това мислене, колкото и достоверно да изглежда то. В християнския живот се ходи чрез вяра, чрез приемане на информацията дадена от Бога дори тогава, когато не я разбираме и която не винаги отговаря на мисленето ни. Но тъй като е от Бога, можем спокойно да я приемем и да я оставим да оформи възгледите ни.
В състояние сме да живеем християнски живот само чрез вяра в Христос. А за това е необходимо да сме нови създания:
„Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“ (2 Кор. 5:17).
Новото създание и правилният възглед за нещата се придобиват само в Исус. Това също означава и че ако не сме в Него, старото и погрешния начин на мислене ще се върнат. В Него можем да имаме радост, удовлетвореност и правилен възглед за нечестивите. Извън Него – съжаление за праведността и завиждане на нечестивите. Колко е важно тогава, да сме винаги в Бога!
Инженери търсели основа за един от стълбовете на новия мост. Точно на мястото, където искали да поставят стълба, дълбоко в калта открили стар шлеп пълен с тухли и камъни. Той трябвало да бъде махнат, преди да може да бъде построен мостът, който да свързва две части на пристанище Ню Йорк. Но въпреки многото опити, шлепът оставал твърдо залостен в калното леговище на пристанището.
Един ден на един от инженерите му хрумнала идея. Поискал на мястото, където шлепът почивал, да бъдат докарани много лодки и наредил да свържат шлепа с лодките. Веригите били здраво закрепени за шлепа по време на отлив и хората скоро разбрали, какво имал предвид инженерът. Когато приливът настъпил, веригите се опънали, започнали да скърцат и постепенно старият шлеп започнал да излиза от гъстата кал. Той се издигнал не с човешка сила или със силата на техниката, но с издигащата сила на прилива на Атлантическия океан.
Може да се случи да погледнем на нечестивите и престъпниците в този свят и това да ни обезсърчи, да ни вкара в гъстата кал на завистта и самосъжалението. И като че ли няма никаква възможност да излезем и да се освободим. Като че ли сме обречени да останем там завинаги. Докато една сила не ни извади от там. Докато не влезем в Божието присъствие и силата, която се получава от Божието откровение, не ни извади от това безнадеждно състояние. Никога повече орли без пера!
Но Пс. 73 ни разкрива и още нещо. Един от най-често срещаните въпроси е за пребъдването в Бога – как мога да установя, дали съм в Него. В този псалм ни се дава една по-ясна картина на този проблем.
Казва ни се, че псалмистът завидял на нечестивите (ст. 3). Но това той определя като „почти отклоняване“ и „без малко да се подхлъзне“ (ст. 2). В ст. 23 обаче той все още се чувства с Бога. Дори и в тази опасност Асаф се чувствал с Бога.
Не е невъзможно да възприемем погрешно виждане за пребъдването. Например да смятаме, че мине ли през ума ни някаква лоша мисъл, значи вече сме без Бога и сме съгрешили. Това обаче е неправилно разбиране. Грехът идва тогава, когато изкусителната мисъл се подхрани и развие. Не случайно Мартин Лутер казва: „Не можем да забраним на птиците да летят над главите ни, но можем да им забраним да си направят гнездо на тях.“
Когато изкушението те обхване, не мисли, че Господ е някъде далеч. Точно тогава Той е най-близо до теб, за да ти помогне да издържиш и да възвърне увереността ти.
Разбирането на въпроса за пребъдването и разрешаването на проблемите в Бога ще ни мотивира за едно по-пълно предаване и посвещение:
„Защото, ето, тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те изоставят. Но за мен е добре да се приближа към Бога; Теб, Господи Йехова, направих прибежището си, за да възгласявам всички Твои дела“ (Пс. 73:27, 28).
Представете си, колко хубаво би било да сме по-близо до Бога всеки ден, през цялото време! Да сме потопени в Неговия мир и Неговата благодат! Да преживяваме непрекъснато Неговата опрощаваща любов!
Защо да пропускаме това благословение? Защо да бъдем орли без пера?