През 1858 г., позовавайки се на не особено ясно постановление, законодателната власт в Илинойс изпратила Стивън А. Дъглас в Сената на САЩ вместо Ейбрахам Линкълн, въпреки че Линкълн спечелил гласа на хората. Когато съчувстващ му приятел попитал Линкълн, как се чувства, той отговорил: „Като момче, което си е уболо пръстта – твърде голям съм, за да плача, но боли твърде много, за да се смея.“
„Твърде голям съм, за да плача, но боли твърде много, за да се смея.“ Оригинален начин да изразиш разочарованието си. Това може да е новата фраза, която иска да се настани в речника ни. И с основание – разочарованията са на всяка крачка. Дори и когато се опитваме да сведем до минимум очакванията си за живота, пак не можем да избегнем разочарованието. Защото всичко идва от там, нали? Доколко очакванията ни (за каквото и да било) биват наистина посрещнати.
И това е валидно за всяка сфера от живота. Особено е валидно в религиозната. Неизпълненото очакване е може би най-обезкуражаващата опитност, която човек може да има в религиозния си живот. Например молиш се за нещо, даже нещо съвсем незначително, но не го получаваш. И понеже трудно осъзнаваш, че „не“ също може да бъде любящ отговор, се разочароваш горчиво. За всеки случай искаш да провериш нещата в Писанието и попадаш на стих като този:
„А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове отвека довека. Амин“ (Ефес. 3:20, 21).
Какво? Бог може да направи несравнимо повече, отколкото искам или дори предполагам, че е възможно да бъде направено и въпреки това не получих онова дребно нещинце, за което се молих? Нещо не разбирам. Като че ли думите на Писанието и моята лична опитност са два напълно противоположни свята.
Разочарованието от неизпълнените очаквания. Не един и двама вярващи са оставяли Бога и вярата изобщо точно по тази причина. Дори и да се твърди, че нещо в църквата не било „както трябва“, истинската причина за напускането най-вероятно е разочарованието от непосрещнати очаквания.
И все пак, готов ли е Господ да даде това, което искаме от Него? Вярно ли е твърдението, че Той не само може, но и иска да ни даде много повече, отколкото желаем? Нека да разгледаме няколко библейски примера в тази връзка. Точно така, библейски. Макар и в гнева си да сме склонни да приемем, че тази книга представя неща, които са много далеч от собственото ни преживяване, нека да се успокоим за момент и да видим, какво има да ни каже. Не случайно тази стара книга е устояла през вековете. Не случайно милиони хора вярват, че в нея се разкрива истинския Бог. Сигурно има, какво да ни каже за готовността на Бога да дава на тези, които искат от Него.
1. Искаш малко, а получаваш много.
Не трябва да бъде изненадващо, ако кажем, че не познаваме достатъчно добре нашия небесен Баща. И това ограничено познание няма как да не рефлектира на молитвите ни. Единият начин за това е да искаме прекалено малко. И наистина, може да не получим нещо малко, точно защото искаме нещо малко. Може би след като чувстваме, че не познаваме добре Бога, не сме и стимулирани да искаме много. Сякаш не можем да повярваме, че Той е достатъчно благосклонен. Не е невъзможно тогава тази молитва да остане без отговор или поне без отговора, който ние очакваме. Но пък не е и изключено тогава Господ да даде много повече, отколкото сме искали. Точно това се случило с един млад цар, който много се притеснявал от възложената му отговорност:
„А в Гаваон Господ се яви на Соломон на сън през нощта. Бог му каза: Искай, каквото желаеш да ти дам“ (3 Царе 3:5).
Това се казва удобен случай! Господ ти се явява и те уверява, че каквото и да искаш, ще го получиш. Не е ли това възможността, за която си мечтаем – да застанем пред един неограничен източник, който да е готов да задоволи и най-грандиозното ни желание? Ти какво би поискал, ако беше на мястото на Соломон? Кариера, щастливо семейство, деца, успешен бизнес, пари, удоволствия, слава? Ето какво поискал Соломон:
„А Соломон отговори: Ти показа голяма милост към слугата Си, баща ми Давид, понеже той ходи пред Тебе във вярност, правда и сърдечна правота спрямо Тебе. Ти си запазил за него тази голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес. Сега, Господи, Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давид. А аз съм малко момче; не зная как да постъпвам. Слугата Ти е сред Твоя народ, който Ти си избрал, народ многоброен, който поради множеството си не може да се изброи, нито да се пресметне. И така, дай на слугата Си разумно сърце, за да съди народа Ти, за да различава между добро и зло. Защото кой може да съди този Твой голям народ?!“ (ст. 6-9).
Май не е обичайно млад човек, чиято кръв ври и кипи, да иска мъдрост. Никой не може да подцени важността й, но пък и не изглежда особено атрактивна като стремеж. Точно това обаче поискал Соломон. Как отговорил Бог на това желание ли?
„Тези думи бяха угодни на Господа, понеже Соломон поиска именно това. И Бог му каза: Понеже ти поиска това, а не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, а поиска за себе си разум, за да разбираш правосъдие, ето, сторих според желанието ти. Дадох ти мъдро и разумно сърце, така че преди тебе не е имало подобен на тебе, нито след тебе ще се издигне подобен на теб. А при това ти дадох и каквото не си поискал – и богатство, и слава, така че между царете няма да има подобен на тебе през всичките ти дни. Ако ходиш в Моите пътища и пазиш наредбите и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти“ (ст. 10-14).
На Бог Му харесало желанието на Соломон и обещал да го изпълни. Нещо повече. Заедно с мъдростта Бог му обещал и всичко останало, което можело да се желае в света. Защото, колкото и да ни е трудно да го повярваме, Господ дава повече, отколкото искаме. Защото е нашият любящ Баща.
Историята на Соломон не е единствената, при която Господ дава повече, отколкото е поискано от Него. Да прескочим до Новия завет:
„Един ден, когато Петър и Йоан отиваха в храма в деветия час, часа на молитвата, някои носеха един човек, куц по рождение, когото слагаха всеки ден при така наречените Красиви врати на храма, да проси милостиня от онези, които влизаха в храма. Той, като видя Петър и Йоан, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня“ (Деян. 3:1-3).
Двама доскоро конкуриращи се за вниманието на Исус Христос, но вече преобразени ученици, отивали заедно на богослужението в храма. Там видели един куц просяк. Той веднага използвал тяхното внимание към него, за да им поиска милостиня. Колко ли им е искал? Обикновено не се проси много, колкото да можеш да си купиш хляб. Какво обаче получил?
„А Петър, заедно с Йоан, се взря в него и каза: Погледни ни. И той ги гледаше внимателно, като очакваше да получи нещо от тях. Но Петър каза: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи. И като го хвана за дясната ръка, го вдигна; и в същия миг краката и глезените му добиха сила. И той, като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма, като ходеше и скачаше, и славеше Бога“ (ст. 4-8).
Излекуван просякът получил съвършено здраве. Само преди минута той видял пред себе си двама мъже облечени съвсем скромно, вероятно някъде от провинцията и очаквал от тях да му дадат някакви дребни пари. И изведнъж получил нещо, което изобщо не си мислил. Внезапно върху него се стоварило благословение, което не очаквал и което го заварило напълно неподготвен. Защото Господ дава повече, отколкото очакваш! Защото много те обича!
Ако това не ви е достатъчно, нека да разгледаме още един новозаветен пример:
„След това Исус влезе в Йерихон и минаваше през града. И, ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците и беше богат, искаше да види Кой е Исус, но не можеше поради навалицата, защото беше нисък на ръст. И се завтече напред и се покачи на една дива смокиня, за да Го види; понеже щеше да мине през онзи път“ (Лука 19:1-4).
Един човечец с малък ръст, но с голям портфейл, искал да види Исус. Само това желаел, защото дори не можел и да се надява на нещо повече. Той бил изменник на нацията и слуга на римляните в обирането на народа, от което самият той се обогатявал, и то много. Сякаш дребният му ръст отразявал низкия характер, с който бил известен сред съгражданите си. Но се случило нещо неочаквано:
„Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти. И той побърза да слезе и Го прие с радост“ (ст. 5, 6).
Закхей искал само да види Исус, но получил много повече. Той се чувствал много грешен човек, а и другите мислели същото за него (ст. 7), затова изобщо и не се надявал на някакво по-специално внимание от страна на Исус. И когато Господ го почел, той бил страшно изненадан и възхитен. В крайна сметка това го довело до новорождение:
„А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето, отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четворно. И Исус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син. Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото“ (ст. 8-10).
Божията любов проявена в благодатта Му към нас ни променя и ни кара да взимаме добри решения, които никога не сме очаквали, че ще вземем. Защото Господ дава повече, отколкото искаш! Защото те обича безкрайно!
Тези истории ни уверяват, че Господ не е престанал да изненадва децата Си. Той не се е променил и както в библейските времена така и днес е също толкова готов да даде много повече, отколкото искаме от Него. Това, на което трябва да се научим, е да Му се доверяваме докрай – каквото и да ни сполети, колкото и горчиво да сме разочаровани от неотговорените молитви.
2. Очакваш някакво зло, а получаваш някакво добро.
Проблемът ни с неразбирането ни на Бога може да не се изчерпи само със случаи на скромност в искането ни. Даже може да се задълбочи, но само за да блесне още по-силно Божията щедрост, милост и грижа. Възможно е съвсем съзнателно да очакваме някакво зло от Бога или хората и Господ да се намеси по напълно изненадващ за нас начин. Както се случило с патриарха Яков. След години отсъствие той се прибирал в своя дом, но комисията по посрещането далеч не била възторжена:
„А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав; а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него“ (Бит. 32:6).
Вестта, че брат ти, придружен от четиристотин човека, идва да те посрещне, когато се прибираш у дома, трябва да мине за радостна вест. Но не и в този случай:
„А Яков, като се уплаши много и се смути…“ (ст. 7а).
Май нямало какво друго да направи Яков. Нали споменът, как измамил брат си, още го посещавал в нощите му. Това трябвало да е била темата за размисъл и на Исав. Предусещате ли един братоубийствен конфликт достоен за сериал? И все пак нещата се развили по-различно:
„Исав се завтече да го посрещне, прегърна го, хвърли се на врата му и го целуна; и те заплакаха“ (Бит. 33:4).
Малко неочакван обрат. Не нож, а прегръдка извадил Исав. Всичко се случило по толкова различен от очаквания начин. Този обрат припомнил нещо на Яков:
„Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене“ (ст. 10).
Исав постъпил съвсем различно от очакваното – бил благосклонен вместо отмъстителен. И на Яков това му напомнило за начина, по който Бог действа. Когато Бог дава нещо, когато се намесва по някакъв начин в живота на човека, Той го прави изненадващо, съвсем различно от това, което се очаква. Яков очаквал военно нападение и се подготвил за него, но станало нещо друго. Защото Господ дава добро, когато очакваш зло! Защото е винаги готов да прости!
Най-силно и въздействащо в това отношение е може би отношението на един възрастен баща към неговия млад, опропастил се син. Сещате ли се вече за историята?
„Каза още: Някой си човек имаше двама сина. И по-младият от тях каза на баща си: Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота. И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот“ (Лука 15:11-13).
Бунтовникът напуснал бащиното огнище, за да си живее живота. И си опропастил живота. След като се осъзнал, той решил да се предложи на баща си като наемен работник. Само това искал. Не искал отново равноправен дял в наследството и авторитета, защото знаел, че вече няма право на това. Искал само да работи като наемник. И тайничко се надявал, че баща му ще склони (ст. 17-19). Но кой бил подходящия момент да му го каже? Приближавайки пътната врата той видял, как баща му се втурнал да го посрещне с отворени обятия. Не очаквал подобно нещо, но се овладял:
„А синът му каза: Татко, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син“ (ст. 21).
С горчиво съжаление младият син се разкаял пред баща си. Сигурно тогава бил момента да му се предложи за работник. Дали ще го приеме? И тъкмо да отвори устата си, се случило нещо неочаквано:
„Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му; докарайте угоеното теле и го заколете, и нека ядем и се веселим; защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят“ (ст. 22-24).
Не останало време за предложението. Изведнъж синът получил много повече, отколкото се надявал да получи. Бащата му дал много повече, отколкото очаквал – не наемен работник, а пълноправен наследник. Едва сега синът разбрал, колко много го е обичал баща му. Той не постъпил според делата му. И синът разбрал, че може да се довери на баща си във всичко. Защото неговият баща е един любящ баща!
Не може да не се развълнуваме, когато четем тази история. Една прекрасна история разказана от Исус Христос преди много години, която е вдъхновявала хиляди и хиляди мъже и жени да приемат този Бог, Който дава много повече, отколкото очакваш. Да приемат с цялото си сърце този Бог, Който дава добро, когато очакваш зло.
Всички тези, а и много други случаи трябва да ни убедят, че зад Божието решение да отговори или не на дадена молитва, винаги има добро намерение. Господ е готов да дава много повече, отколкото е поискано от Него, но удовлетворяването на всяка наша молба може да не е най-доброто за нас. Въпреки горчивината и разочарованието, вярата и доверието ни в този Бог не бива да угасват. В крайна сметка щом като е дал Сина Си за изкуплението ни (Йоан 3:16), значи Той най-добре знае, кое ще послужи за наше добро. Можеш ли да обърнеш гръб на един такъв Бог, пък дори и да не получаваш винаги това, което искаш от Него?
Тим Хансел и синът му Зак били в планината и изкачвали някакви стръмни скали. Изведнъж Тим чул над себе си глас: „Хей, татко, хвани ме!“ Обърнал се нагоре, само за да види, че Зак е скочил радостно към него от скалата. Той първо скочил и тогава извикал: „Хей, татко!“ Тим реагирал мигновено и го уловил като опитен цирков акробат. Двамата паднали на земята. Известно време след това Тим не можел да проговори. Когато постепенно се окопитил, вбесен попитал: „Зак, можеш ли да ми дадеш една добра причина, защо направи това?“
Зак отговорил със забележително спокойствие: „Естествено. Защото ти си моя баща.“
Цялата сигурност на Зак била базирана на факта, че можел да се довери на баща си. Можел да живее пълноценен живот, защото се доверявал на баща си.
Как го беше казал Линкълн? „Твърде голям съм, за да плача, но боли твърде много, за да се смея.“ Не знам, дали ще дойде момент от живота ни на тази земя, когато този израз няма да има нужда повече да бъде част от речника ни, но това, което знам, е че когато скачаме, Господ е готов да ни хване; че когато искаме, Господ е готов да даде повече, отколкото искаме или очакваме. Понеже е нашият любящ Баща. И затова можем да Му се доверим напълно във всичко!