Когато изследваме библейска книга, която съдържа апокалиптични пророчества, като книгата Даниил например, можем много лесно да бъдем грабнати от сюрреалистичните персонажи, които биват описани в нея и да търсим тяхното значение. И това е съвсем правилно и нормално. До голяма степен този вид книги съществуват точно затова. Само че апокалиптичната литература може да ни каже много повече неща и дори да разгръща в себе си въпроси, за които трудно можем да предположим, че биха намерили място там. Като молитвата например. Дали бихме си поставили за цел да изследваме, какво казва книгата Даниил за молитвата, когато знаем, че в нея можем да открием толкова интересни описания на образи съставени от различни метали, на лъвове и леопарди с крила, на мечки и неописуеми зверове, на говорещи рогове и огнени реки, на северни и южни царе? Сигурно молитвата няма да е въпросът, с който бихме се занимавали разгръщайки страниците на тази книга. И все пак това е една добре развита тема в нея и ако искаме да разберем поучението на книгата Даниил, не можем да прескочим това, което тя учи за молитвата.
От статията Даниил и окултното разбираме, че пророк Даниил е бил човек на молитвата. При една криза, която можела да коства живота им, Даниил и тримата му другари се обърнали към Бога за помощ в молитва (Дан. 2:17, 18). Не ни се разкрива, какво точно са казали на Бога и как са го направили, но не е толкова трудно да се досетим. Това, което ни е дадено, е молитвата, която Даниил изказал, след като Бог дал разрешението на кризата (ст. 19а). И това е една брилянтна молитва на благодарност и хваление на Бога за Неговата милост и сила (ст. 19б-23).
Разбира се, като се има предвид обстоятелството, поради което ни се описват четиримата молещи се младежи, една молитва за избавление не може да учуди. Все пак във време на криза и заплаха за живота всеки се моли. Тогава дори атеистът става вярващ. Но това ли е всичко, което ни казва книгата Даниил за молитвата? Или има и нещо по-специално? Да, има. Защото с историята около съня на цар Навуходоносор не приключва описанието на Даниил като човек на молитвата. Три други случая от самото начало на служенето на Даниил като висш администратор в Мидо-Персия дооформят картината на молещия се пророк и ни предават скъпоценни уроци за тази жизненоважна страна на живота на всеки вярващ – молитвата.
1. Молитва въпреки смъртна заплаха.
След като мидяните и персите завладели Вавилон (Дан. 5:25-31), новият цар Дарий назначил възрастния пророк Даниил за специално упълномощен администратор, който да се грижи за делата на царството. И по-точно той бил един от тримата най-издигнати управители, на който докладвали една трета от всички други управители (Дан. 6:1, 2). Всъщност Даниил се справял толкова добре и толкова много се отличавал, че цар Дарий поискал да концентрира още повече власт в ръцете му и да го постави над всички управители (Дан. 6:3). Това, разбира се, изобщо не се харесало на другите хора във властта – низши и висши. И те започнали да търсят начин това да не се случи. А предвид високото положение, което Даниил заемал, това не би трябвало да е трудно, защото при такъв висок пост корумпирането и грешките са неизбежни. Поне така си мислили. Само че… не успели да открият нищо (ст. 4). Търсели, ровили, проверявали, претърсвали всичко, но нищо не открили. Даниил бил просто безупречен. Почти се отчаяли, но тогава се сетили, че могат да тръгнат в друга посока. Даниил не бил като останалите висши сановници в царството. Той се покланял на един различен Бог и освен това се покланял само на Него. Заговорниците трудно разбирали, как е възможно да се служи само на един бог, но точно това правил Даниил и затова те решили да го компрометират именно във връзка с религията му (ст. 5). И веднага разбрали, какво да направят:
„И така, тези князе и сатрапи се събраха при царя и му казаха така: Царю Дарий, да си жив довека! Всички князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите, като се съветваха, решиха да поискат от царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква молба до който и да било бог или човек освен до тебе, царю, той да бъде хвърлен в рова на лъвовете. Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената ѝ форма, за да не се измени според закона на мидяните и персите, който не се изменя. Затова цар Дарий подписа писмената забрана“ (Дан. 6:6-9).
Администраторите на Дарий му казали, че „всички князе“ и другите сановници решили да се издаде тази заповед, която трябвало да възвеличи Дарий до положението на бог, но това било лъжа. Даниил, най-превъзходният от всички князе, не бил в съвещанието. Дарий толкова се поласкал, че дори не попитал, къде е любимият му администратор и какво той мисли за това предложение. Как да откаже да издаде заповед, която ще го постави да бъде най-висшето божество в царството за цял месец? И подписал заповедта. Какво направил Даниил след като научил за това ли?
„А Даниил, щом научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си и като държеше прозорците на стаята си отворени към Йерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше и преди това“ (ст. 10).
Може да си помислим, че Даниил е бил някакъв нонконформист, който нарочно прави нещата на въпреки. Само че ще сбъркаме. Възрастният пророк бил просто човек на молитвата и нищо не било в състояние да го отклони от нея.
Но не е ли можел Даниил да продължи да се моли и при затворени прозорци? Ясно е, че тъгувал за съдбата на народа си и на Ерусалим и макар символично, но съвсем разбираемо, заставал с отворени прозорци по посока на Ерусалим, за да пледира по три пъти на ден за народа си и завета му с Бога. Едва ли обаче е щяло да бъде страшно, ако за един месец го правел при затворени прозорци. Все пак Бог не е зависим от дървената дограма, за да чуе молитвите на децата Си. Да, но Даниил бил безкомпромисен по отношение на молитвата и застъпничеството си за своя народ. И враговете му знаели това много добре. Пророкът обаче нямал никакво намерение да се огъва пред капаните на конкурентите си. За него молитвата била по-важна от живота му. И макар да знаел, че ще бъде използвана срещу него, не престанал да се моли за народа си по начина, по който го правел и преди.
Компрометирането на Даниил пред Дарий не закъсняло. Веднага бил докладван (ст. 11-13). Царят моментално разбрал, че капанът бил и за него самия, не само за Даниил. Опитал се да намери начин да го спаси, но не успял (ст. 14) и трябвало да разпореди хвърлянето на Даниил в ров с гладни лъвове, с надеждата, че все пак ще стане някакво чудо (ст. 15-17). Последвала безсънна нощ, но не за Даниил, а за измамения цар (ст. 18). Още рано сутринта той се затичал към рова да разбере, какво се е случило (ст. 19, 20) и научил, че пророкът е невредим. Богът, на Който Даниил служел „непрестанно“, пратил един от ангелите Си, който направил лъвовете през онази нощ да бъдат като кротки котенца (ст. 21, 22). С каква радост царят заповядал да извадят Даниил от рова! И с каква почуда констатирал, че „никаква повреда“ не била открита по него, нито дори дребно одраскване от лъвска лапа! Но поне знаел причината за това – защото Даниил бил „уповал на своя Бог“ (ст. 23).
И в тази история виждаме молитвата и заплахата от живота да бъдат свързани, само че този път в обратен ред. Животът на Даниил бил поставен под опасност, защото не искал да прави компромис с молитвените си навици. Тук имаме един от най-ценните уроци за молитвата в цялото Писание – молитвата е по-ценна дори от живота. Тя никога не бива да бъде подценявана и пренебрегвана. Молитвата трябва да е съществена част от живота на всеки „служител на живия Бог“, който иска да служи на своя Бог „непрестанно“.
2. Молитва въпреки безразличие.
Дарий вече бил напълно убеден, че в лицето на Даниил имал един превъзходен служител, от който царуването му можело само да спечели. И Даниил благоденствал (Дан. 6:28). Като че ли всичко вървяло много добре. Изглежда всичко се движило като по план. Всъщност… точно това бил проблемът – нещата не вървели по план. Все още сме във времето на началото на управлението на Дарий (Дан. 9:1) и на високата позиция, която Даниил заемал във властта. И въпреки подсигуряването на собственото му положение пророкът знаел, че нещо не е както трябва:
„В първата година от царуването му аз, Даниил, разбрах от свещените книги броя на годините, за които дойде Господнето слово към пророк Йеремия, че запустението на Йерусалим ще трае седемдесет години“ (Дан. 9:2).
Даниил бил прилежен изследовател на Свещеното писание. Той вярвал, че книгата на пророк Еремия е една от книгите на Божието слово, която трябва да се изследва, за да се разбере Божията воля. И според Даниил в тази книга имало пророчество, че отведените от Ерусалим във Вавилон евреи щели да преживеят седемдесетгодишно робство. Наистина, там има такова пророчество:
„И цялата тази земя ще бъде пуста и за учудване; и тези народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години. А когато се свършат седемдесетте години, Аз ще накажа вавилонския цар и онзи народ за беззаконието им, казва Господ, също и Халдейската земя, която ще превърна във вечна пустота“ (Ерем. 25:11, 12).
Бунтът на юдеите срещу Бога бил толкова голям, че трябвало да се позволи на вавилонския цар да обезлюди Ерусалим и да отведе много от бунтовниците и дори някои от верните на Бога в своята страна. Престоят на юдеите там щял да бъде седемдесет години. След това щяло да има завръщане в Ерусалим. Бог обещал:
„Защото така казва Господ: Като се изпълнят седемдесет години във Вавилон, Аз ще ви посетя и ще изпълня благото Си слово към вас, като ви върна на това място“ (Ерем. 29:10).
Юдеите трябвало да престоят седемдесет години във Вавилон и след това Господ щял да ги върне в Ерусалим. Това било обещанието. И Даниил направил изчислението. Отбелязал годината, в която периодът от седемдесет години започнал да тече. Според нашия начин на отчитане на времето това била 606/605 г.пр.Хр. Не било никак трудно на Даниил да посочи тази година, защото точно тогава самият той бил отведен в плен от Ерусалим във Вавилон (Дан. 1:1-6). А такова нещо не се забравя. Кой би бил по-подходящ от Даниил да изследва този въпрос? Та нали самият той бил свидетел и преживял нещата, които пророк Еремия пророкувал, макар и не неговият бунт да бил причината за това? Възрастният Даниил сигурно още помнел пламенните предупреждения на Еремия. И сега, в 539/538 г.пр.Хр., той вече виждал, как пророкуваният период изтичал. Това трябва да е било повод за голяма радост, защото освобождението наближавало. Но нещо не било наред. Затова, силно обезпокоен, той представил грижата си пред Бога:
„Тогава обърнах лицето си към Господа Бога, за да отправя към Него молитва и молби с пост, вретище и пепел“ (Дан. 9:3).
Даниил трябва да е бил сериозно притеснен, щом се обърнал към Бога чрез пост и искрена молитва на покаяние. Но защо било необходимо той да изпитва такава мъка? Бог казал седемдесет години. Това е ясно и точно пророчество. Щом като те минат, всичко трябва да се случи, както Господ го е казал. Или може би има нещо, което не взимаме под внимание? Всъщност имало и друг фактор, за който Даниил много добре знаел. И той бил толкова ключов, че дори надхвърлял желанието на Бога да спази обещанието Си. Пленниците също трябвало да изпълнят своята част от завета си с Господа. Това личи от молитвата на Даниил:
„Когато се помолих на Господа, моя Бог, и се изповядах, казах: О, Господи, велики и страшни Боже, Който пазиш завета и милостта Си към онези, които Те обичат и пазят Твоите заповеди!“ (ст. 4).
Даниил бил убеден, че Бог спазва завета Си с тези, които се придържат към условията. Затова имал достатъчно основания да бъде загрижен, че еврейските пленници няма да получат разрешение да се завърнат в Ерусалим или в най-добрия случай това да бъде сериозно забавено. Оставали само около три години до края на предсказания период, но нищо особено не се случвало. А би трябвало, защото самото пророчество на Еремия посочвало, че с изтичането на седемдесетте години пленничество у юдеите трябвало да се появи дух на реформация и обръщане и едва тогава те щели да могат да се върнат в Юдея (Ерем. 29:10-14). И точно това е, което Даниил не забелязвал да се случва с тях. Той трудно откривал сред тях нещо различно от неверие. И това било напълно достатъчно да предотврати изпълнението на пророчеството, защото Даниил знаел, че пророчествата от типа на еремиевите са условни (Ерем. 18:7-10) и не е задължително да се изпълнят, ако определени условия не са налице.
Всеки завет е сътрудничество, акт на споразумение между две страни, които трябва да изпълняват определени условия. А по нищо не личало юдеите да изпълняват своята част от завета. Затова било много възможно заветът между тях и Бог да бъде анулиран и никога да не им бъде позволено да се завърнат в родната си страна. Даниил се страхувал, че събитията ще се развият точно така и че пророчеството може и да не се изпълни. Затова той предприел една застъпническа молитва – една от най-красивите и сърдечни молитви в цялото Писание:
„Когато се помолих на Господа, моя Бог, и се изповядах, казах: О, Господи, велики и страшни Боже, Който пазиш завета и милостта Си към онези, които Те обичат и пазят Твоите заповеди! Съгрешихме, постъпихме извратено, вършихме нечестие, бунтувахме се и се отклонихме от Твоите заповеди и от Твоето правосъдие; и не послушахме слугите Ти, пророците, които говориха в Твое име на царете и началниците ни, на бащите ни и на целия народ на земята ни. На Тебе, Господи, прилича правда, а на нас – срам на лицето, както е и днес, на юдеите, на йерусалимските жители и на целия Израил, както на онези, които са близки, така и на онези, които са далечни по всички страни, където си ги изгонил поради престъплението, което извършиха против Тебе. Господи, срам на лицето подобава на нас, на царете ни, на началниците ни и на бащите ни, защото съгрешихме пред Тебе. На Господа, нашия Бог, принадлежат милост и прощение, защото се възбунтувахме против Него и не послушахме гласа на Господа, нашия Бог, да ходим по законите, които положи пред нас чрез слугите Си, пророците. Да! Целият Израил престъпи закона Ти, като се отклони и не послуша гласа Ти; поради която причина върху нас се изляха проклятието и клетвата, написана в закона на Божия слуга Моисей; защото съгрешихме пред Него. Той потвърди думите, които изговори против нас и против нашите съдии, които са ни съдили, като доведе върху нас голямо зло; защото никъде под небето не е ставало това, което стана в Йерусалим. Цялото това зло, както е писано в Моисеевия закон, дойде върху нас; но пак не се молихме пред Господа, нашия Бог, за да се отвърнем от беззаконията си и да постъпваме разумно според истината Ти. Затова Господ е бдял за това зло и вече го е довел върху нас; защото Господ, нашият Бог, е справедлив във всички дела, които върши; а ние не послушахме гласа Му. И сега, Господи, Боже наш, Който си извел народа Си от Египетската земя с мощна ръка и си спечелил за Себе Си име, каквото имаш днес, съгрешихме и вършихме нечестие. Господи, според цялата Твоя правда, моля се, нека гневът Ти и яростта Ти се отвърнат от Твоя град Йерусалим, святия Ти хълм; защото поради нашите грехове и поради беззаконията на бащите ни Йерусалим и Твоят народ станахме за укор на всички, които са около нас. И така, сега послушай, Боже наш, молитвата на слугата Ти и молбите му и заради Господа осияй с лицето Си върху запустялото Си светилище. Боже мой, приклони ухото Си и послушай; отвори очите Си и виж опустошенията ни и града, който се нарича с Твоето име; защото ние не принасяме прошенията си пред Тебе заради нашата правда, а заради многото Твои щедрости. Господи, послушай; Господи, прости; Господи, дай внимание и подействай; да не закъснееш заради Себе Си, Боже мой; защото с Твоето име се наричат градът Ти и народът Ти“ (Дан. 9:4-19).
Тази молитва е толкова ясна, че не изисква коментар, но все пак нека минем през основните й моменти. За кого Даниил се застъпва? Той говори за хората, които са съгрешили, бунтували са се срещу Бога и са нарушавали заповедите Му (ст. 5); тези, които не са слушали пророците Му, когато говорили на тях и на царете им (ст. 6); на тях им подобава срам – същият, който е вече върху юдеите, където и да се намират (ст. 7, 8); същите тези хора са наречени Израил, който е престъпил Божия закон и в резултат на което, предвид условията на завета, се е случило голямо зло (ст. 9-12). Освен това същите тези хора дори не се покайват за случилото се (ст. 13, 14). Същите тези хора, които Даниил има предвид в молитвата си, принадлежат към народа изведен от Бога из египетската земя (ст. 15); те са съгрешили и Ерусалим е станал за укор (ст. 16). Както тези хора, така и Ерусалим се наричат с името на Бога (ст. 17-19).
Изобщо не е трудно да се види, че Даниил се моли за юдеите, които са негови съвременници. Тези хора били обхванати от апатия към Божиите неща. Но по-интересното е, че пророкът изобщо не се опитва да изкара себе си невинен за положението, в което е неговия народ, макар със сигурност да е. Той отхвърля всякакъв опит да се дистанцира от грешниците и слага себе си в числото на бунтуващите се срещу Бога и волята Му (ст. 5-8). Но той познава Бога като милостив и прощаващ (ст. 9) и затова пледира Божия гняв да се оттегли от народа му и от Ерусалим (ст. 16) и юдеите да бъдат освободени по подобие на предците им избавени от Египет (ст. 15). Даниил иска Божието благоволение да се върне над храма, Ерусалим и народа на завета (ст. 17-19).
Макар да откривал само безразличие у сънародниците си, които вече се били установили във Вавилон и нехаели за съдбата на Ерусалим, възрастният пророк вярвал, че молитвата има силата да променя обстоятелствата. Той бил убеден, че Господ все още можел да подейства и да предизвика дух на реформа у народа си, да го доведе до покаяние и желание да се върне в Юдея, за да поднови специалната мисия, която имал. И тази молитва наистина била чута. Не само че в резултат от нея му било изяснено пророчество, което не разбирал добре (виж Дан. 8:26, 27; 9:20-27), но в крайна сметка с изтичането на периода от седемдесет години на трона на Мидо-Персия се възкачил цар Кир, който издал декрет позволяващ на юдеите да се завърнат в Юда и да възстановят храма в Ерусалим (2 Лет. 36:19-23; Ездра 1:1-3). Защото застъпническата молитва работи. Тя може да извърши чудеса. И това е поредният урок за молитвата, който научаваме от книгата Даниил.
3. Молитва въпреки опозиция.
Даниил е пророк, който не просто има какво да каже за небесния Бог и за бъдещето. Той има ценни уроци за нас и относно молитвата. Защото продължавайки да изследваме книгата му го откриваме пак да се моли за народа си:
„В третата година на персийския цар Кир едно нещо се откри на Даниил, който бе наречен Валтасасар; това нещо беше истинно и означаваше големи бедствия, и той разбра и проумя видението. (В онова време аз, Даниил, жалеех цели три седмици; вкусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми и нито веднъж не се помазах, докато не се навършиха цели три седмици.)“ (Дан. 10:1-3).
Жалеенето на Даниил, което продължило три седмици, не било причинено от скръб по загуба на близък човек. Това бил начинът да се опише, че той постел. А това означава, че той отново бил на молитва. Какво толкова било притеснило пророка, че на тази възраст бил готов да предприеме толкова продължителен пост, при който да се храни само с най-проста храна, която да поддържа силата му? Най-вероятно отново става дума за народа му. Много от тях откликнали на Божия призив да се завърнат в Юдея и да възстановят храма, но срещу тях била изправена сериозна опозиция, която искала да попречи на изпълнението на този план (Ездра 4:1-5). Поради фалшивите доклади изпращани от самаряните имало голяма опасност персийският цар да вземе решение ощетяващо юдеите и построяването на храма. Един небесен ангел трябвало да се „бори“ с царя през тези три седмици на данииловия пост, за да не се стигне до ощетяващо ерусалимския храм решение и дори се наложило този ангел да получи допълнителна помощ (Дан. 10:12, 13). И в крайна сметка молитвата на Даниил била отново чута. Кир не взел решение, което да спре работата по възстановяването на храма. И не само това. В отговор Даниил получил още светлина по отношение на виденията, които имал преди:
„И сега дойдох да ти помогна да разбереш какво предстои да стане с народа ти в последните дни; защото видението се отнася до далечни дни“ (Дан. 10:14).
Даниил не само измолил благословение над борещият се да възстанови мисията си народ, но получил и още светлина за бъдещето на народа на небесния Бог, което се простирало чак до самия край на всичко (Дан. 10:1, 14; 11:40). Защото молитвата работи. И това е, което научаваме за нея от апокалиптичната книга Даниил.
Освен великите пророчества за бъдещето книгата Даниил съдържа много ценни уроци за молитвата. Тя е необходимост за живота на всеки вярващ, с която не бива да се прави компромис. Застъпничеството в молитва може да върши чудеса, да води до реформация и да преобръща неблагоприятни решения.