Напълно непознати

Начало/Християнски живот/Напълно непознати

Недоумяващ мъж“Булка и жених се запознават пред олтара”, звучи сензационното заглавие  (в. “Труд”, 03.02.2000 г.). Агенция Асошайтед Прес съобщи, че на 02.02.2000 г. Герхард Шпиц и Мартина Щайндорф се оженили в Лас Вегас като се запознали, едва след като си разменили венчалните халки.

Идеята била на берлинско радио, което чрез анкета със слушателите си избрало тази двойка. На двамата им предложили да пътуват за сметка на станцията до Лас Вегас, да се оженят и да прекарат там медения си месец. Идеята се харесала и на двамата. Само булката треперела като лист, докато избраникът й си свалил маската след церемонията. И двамата обаче останали доволни от вида на партньора си.

Как ви се струва един такъв брак? Да се запознаеш с брачния с партньор пред олтара, след като вече сте се заклели в съпружеска вярност. На мен подобна идея ми изглежда абсурдна. Та те са напълно непознати!

Но знаете ли, че днес има много християни, чиято връзка с Христос е нещо подобно? Те смятат, че познават Исус и че Той ги познава. Смятат дори, че са натоварени от Него да предадат много важни вести на църквата и света. Но накрая ще се окаже, че Спасителят изобщо не познава тези хора, че не ги е изпращал никъде с никакви вести и че ще трябва да бъдат хвърлени в огъня на унищожението.

Колко ли е ужасно да не се запознаеш навреме с Този, с Когото трябва? Това е единият от въпросите, на които отговаря поредния урок на Христос от Планинската Му проповед. Но само единия. Има и още, и то все много важни.

Ние сме изкушени да направим сравнително лекия избор да водим живот без Бога. Но този живот е изпълнен с проблеми и разочарования и в края води до вечна смърт. Затова Исус ни кани да изберем истинския християнски живот, при който, ако водим правилно борбата на вярата, ще бъдем удовлетворени и облекчени, а също и спасени за вечността (Матей 7:13, 14).

От сложните въпроси за тесния и широкия път Христос преминал към сложния проблем с фалшивите пророци:

Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи? Също така всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове или лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън. И тъй, от плодовете им ще ги познаете. Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отец Ми, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи, Господи, не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие” (Матей 7:15-23).

Изглежда, че има връзка между поучението и плодовете от живота на поучаващия. Дори и когато става дума за пророците. Или може би най-вече за тях? От това зависи връзката на пророка с Христос за вечността.

1. Необходимост от предпазване от лъжливите пророци.

Израствайки, ние бързо научаваме, че нашият свят е един свят на опасности. Има много неща, от които трябва да се пазим. Например, трябва да се пазим от всичко, което вреди на физическото ни здраве. Съгласни ли сте? Може и да не сме много прилежни в това, но знаем, че трябва да го пазим. Трябва да се грижим и умственото ни здраве. Сигурно и тук не сме супер прецизни, но сме наясно, че трябва да съхраняваме ума си читав. А какво ще кажете за духовното здраве? Има ли нещо, което може да повреди духовното ни здраве? Със сигурност. Списъкът и тук е много дълъг. Според Христос едно от най-вредните неща за духовното ни здраве, от което трябва наистина много да се пазим, са фалшивите пророци:

“Пазете се от лъжливите пророци…” (Матей 7:15а).

И така, от какво трябва да се пазим този път? От фалшивите пророци. Но защо? Вредата от тях за душите ни се описва от Елън Уайт така:

“Няма нищо по-вредно за интереса на един човек, за неговата чистота, за истините и светите му разбирания за Бога и за вечните и свещени неща, от непрекъсната проява на внимание и възхваляване на това, което не е от Бога. То отравя сърцето и деградира разбиранията” (“Избрани вести”, т. 2, с. 78).

Именно фалшивите пророци са тези, които представят интересни неща, които събуждат любопитството и изкушават вярващите да отдават непрекъснато внимание на техните теории. Само че техните вести не са от Бога. А един подобен интерес не е никак безобиден. Той не спомага за придобиването на една по-широка култура. Това всъщност е адски вредно за духовното здраве на човека. То отравя сърцето и деградира разбиранията и затова Исус предупреждава съвсем сериозно: “Пазете се от лъжливите пророци!”

Но наистина ли е необходимо Христос да предупреждава по този въпрос? Не са ли запознати хората с опасността от лъжливите учения и лъжливите учители?

Естествено, всеки знае, че това са опасни хора. Но не всеки знае, как да ги разпознае и да се предпази от тях. Положението се усложнява от силната прикритост на фалшивите пророци:

Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители” (Матей 7:15).

Точно това е големият проблем. Тези хора изглеждат отвън като овчици. Можеш ли да се уплашиш и от там – да започнеш да се предпазваш, от човек, който на вид е кротък, смирен и ревностен за доброто? Не. Точно обратното. Той предразполага да му се довериш и да приемеш думите му. А думите на фалшивите пророци и учители са пагубни. Това не са просто искрени заблудени хора, въпреки че някои от тях може и да са. Исус описва истинската им същност – те са вълци-грабители. Ето защо, ако искаме да се предпазим от тях, трябва да се научим да ги разпознаваме.

Тези предупреждения на Христос в Планинската проповед звучат актуално за цялото човечество от всички времена. Но никога не бива да забравяме за важността на тези уроци за последните вярващи. Въпреки, че тук не се споменава директно, фалшивите пророци ще са специален проблем на последното време. Темата за фалшивите пророци е една от връзките между Планинската проповед и Есхатологичната проповед в Матей 24 глава. Там на три места се подчертава нашествието на пророците в последното време. Всъщност Христос я започва именно с предупреждение за фалшиви учители:

“Исус в отговор им каза: Пазете се да ви не заблуди някой, защото мнозина ще дойдат в Мое име казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина” (Матей 24:4, 5).

Учениците били заинтересовани за Христовото Пришествие и края на света (Матей 24:3). И Исус започнал да ги предупреждава относно лъжливи религиозни учители. След това посочил на унищожителните резултати от работата на лъжливите пророци:

“И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина” (ст. 11).

Лъжепророците в края на времето ще бъдат едно масово явление. Ще трябва да се очаква едно страхотно пророческо нашествие преди Исус да се завърне. И не е ли точно така днес? Резултатите от служенето на тези хора ще са ужасни: “и ще заблудят мнозина”.

Накрая Христос разкрил, че фалшивите пророци ще бъдат проблем и за тези, които познават библейската истина и знаят истината за тях:

“Тогава ако някой ви каже: Ето, тук е Христос или: Тук, не вярвайте, защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните” (ст. 23, 24).

Надявам се, че разбирате сериозността на положението. Чудесата и знаменията са само прибавка към големия проблем на лицемерието на тези хора, с което те много успешно мамят хората, дори и вярващите. Тогава какво да правим? Как да се предпазим? Има ли изобщо някакъв шанс?

2. Тест за разпознаване на пророците.

Слава Богу, Писанието ни е оставило няколко теста за разпознаване на пророците. Нека да ги разгледаме накратко.

1) Тест №1

Пророците трябва да говорят в съгласие с цялото Писание (Исая 8:19, 20). Но днес фалшивите пророци много често се позовават на Словото и ако някой не познава добре Библията, може да бъде заблуден.

2) Тест №2

Пророците трябва да поставят Исус Христос в центъра на вестите си (1 Йоан 4:1-3). Но днес фалшивите пророци много често споменават името на Исус и дори говорят от Негово име. Така че ако не се познава същността на истинската христоцентричност на Божиите вести (както става най-често), може да има подвеждане.

3) Тест №3

Пророчествата на пророците трябва да се изпълняват (Втор. 18:21, 22). Но фалшивите пророци наистина дават някои пророчества, които се изпълняват.

4) Тест №4

Този тест е представен от Христос така:

“От плодовете им ще ги познаете…” (Матей 7:16а).

Когато изпитваме един пророк, трябва да прилагаме всички тестове заедно. Но може би най-убедителния тест е разглеждането на плодовете на живота и служенето им. Защо?

Исус представя фалшивите пророци като вълци-грабители. Това значи, че те имат една много лоша същност. За сметка на това обаче те се опитват да демонстрират съвсем друга форма – представят се за овчици. Същността е една, а формата – съвсем друга. И точно това заблуждава. Но… не за дълго. Не мога да съм един и цял живот да се представям за съвсем друг. Рано или късно истината за мен ще блесне и ще бъда видян в истинската ми същност. Ето защо, когато говори за разпознаването на фалшивите пророци в Планинската проповед, Христос ни насочва към най-сигурния тест – да гледаме плодовете на живота им. Трябва да се интересуваме, какви са резултатите от служенето им.

За да илюстрира поучението Си, Исус посочил един закон за наследствеността при растенията:

“…Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи? Също така всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове или лошо дърво да дава добри плодове” (Матей 7:16б-18).

Така както не е възможно трънът да роди хубавия плод на гроздето или репеят да роди вкусните смокини, така не е възможно и необновената същност на фалшивия пророк да роди добър плод. Затова, ако искаме да разпознаем, дали един пророк е от Бога, то плодовете на неговия живот са най-ясния тест, който трябва да приложим (и който, разбира се, трябва да бъде прилаган заедно с другите тестове).

Използвайки дърветата, за да илюстрира урока Си за начина на разпознаване на фалшивите пророци, Христос се позовал и на една друга особеност свързана с тях, която също съответства на проблема с лъжливите учители. И това е крайната им съдба:

Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън” (Матей 7:19).

Едно дърво се отглежда тогава, когато има полза от него, в случая – когато дава плод. Ако не изпълнява предназначението си, не остава нищо друго освен да бъде отсечено и използвано за горивен материал. Ще бъде използвано по друго предназначение.

Така ще е и с фалшивите пророци. Ако те не поучават това, което трябва и ако не дават добър плод, ще бъдат унищожени. Всъщност, това не се отнася само за пророците. Отнася се и за всички вярващи. Не давам ли плода, който Бог очаква от мен, не може съдбата ми да е по-различна от тази на фалшивите пророци:

“А и брадвата лежи вече при корена на дърветата. И тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля… Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън” (Матей 3:10, 12).

Ето колко важни са плодовете в живота! Чрез тях най-сигурно ще разпознаем фалшивите пророци и лъжливите учители:

“И тъй, от плодовете им ще ги познаете” (Матей 7:20).

Една от най-важните вести в разглежданото поучение на Христос е да се научим да се предпазваме от фалшивите пророци. Това е жизнено необходимо.

3. Важността на покорството на Бога.

Но защо трябва Бог да се отнася така сурово с фалшивите учители и пророци? Наистина ли проповядването на заблуда е толкова сериозен грях?

Да, много сериозен. Нещо повече. Фалшивото учение винаги е свързано по някакъв начин с непокорство на Бога. Тук можем да видим и някаква връзка между тези Исусови предупреждения и предното Му поучение за тесния и широкия път. Фалшивите пророци и учители в крайна сметка отклоняват от тесния път на спасението, независимо дали учението им е либерално или консервативно. Може наистина да изглеждам много набожен, да призовавам непрекъснато Бога и да признавам Исус за Господ, но ако не Му се покорявам, нямам шансове за спасение. Поне това казва Христос:

Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отец Ми, Който е на небесата” (Матей 7:21).

В небесното царство ще влезе този, който върши Божията воля. Послушанието е нещо много важно:

“Послушанието е критерият за истинското следване на Христос. Спазването на заповедите доказва искреността на нашите твърдения, че обичаме Бога. Ако ученията, които приемаме, убиват греха в сърцата ни, пречистват душите от всяко петно и принасят плодове на светост, можем да сме сигурни, че това е Божията истина. Когато в нашия живот се проявяват доброта, любезност, нежност и съчувствие; когато в сърцата ни има радост от вършене на правдата; когато извисяваме Христос, а не себе си, можем да сме сигурни, че вярата ни е права” (Елън Уайт, “Мисли от планината на благословението”, с. 114).

Божиите вести винаги пречистват душата от греха и водят човека до покорство на Господа. Послушанието на Бога е нещо много важно. То не е знак на робство, а на това, че познавам Бога. Има една много интересна зависимост:

“Отрезнейте към правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите” (1 Кор. 15:34).

“Не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога!” Какво трябва да означава това? Ако съгрешавам, с други думи, ако не съм покорен на волята на Бога, значи не Го познавам. Не е възможно да познавам Господа със сърцето си и да стоя в бунт срещу Неговата воля и закон. Значи познание на Бога и послушание са тясно свързани. Как мислите тогава, щом като Исус казва, че фалшивите пророци не се покоряват на Божията воля, тогава те познават ли Го?

Да си пророк означава да си говорител на Бога. Разбира се, това не значи непременно, че пророкът ще познава превъзходно Бога, но със сигурност ще знае повече за волята Му от другите хора. А това говори за едни по-специални отношения със Всевишния. Следователно и Бог ще познава пророка добре. При фалшивите пророци обаче нещата не стоят така. Съкровената надежда на всички Божии деца е в скорошното завръщане на Христос (Тит 2:13). Но това събитие също ще е и една много голяма изненада за фалшивите пророци. Ето какво казва Исус за тяхното учудване тогава:

В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи, Господи, не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме и не в Твоето ли име направихме много велики дела?” (Матей 7:22).

Голяма изненада! Говорили едно, очаквали едно, а сега получават съвсем друго. Поради това, че само са говорили, а не са вършили Божията воля, лъжливите учители няма да бъдат пуснати в небесното царство. И това е поводът за тяхната тирада от въпроси, за тяхното недоумение и крайно им притеснение пред лицето на Спасителя. Ето как им отговаря Христос:

Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие” (ст. 23).

Фалшивият пророк пита Исус: “Ама как, Господи, защо няма да ме пуснеш в царството Си? Не ме ли познаваш? Това съм аз, който направих толкова велики дела в Твоето име! Не ме ли помниш?” Исус му отговаря: “Да те познавам? Не ставай смешен! Та ние с теб сме напълно непознати!” Колко ли ужасно ще се почувстват в този ден учителите и пророците подвеждали Божия народ с вестите си! Те са напълно непознати на Христос!

Това, разбира се, се отнася и за всички вярващи, не само за самозваните пророци. Покорството на Божията воля е условието за добро познанство със Спасителя за всички вярващи. И ако то не е изпълнено, неизбежно идва изключването от царството.

На стената на катедралата в град Любек, Германия, е написано:

“Християнино, нашият Господ ни казва:

‘Наричате Ме Учител, но не Ме питате;

наричате Ме Светлина, но не Ме гледате;

наричате Ме Път, но не Ме следвате;

наричате Ме Живот, но не Ме желаете;

наричате Ме мъдър,  но не Ме слушате;

наричате Ме благ, но не Ме обичате;

наричате Ме богат, но не Ме молите;

наричате Ме вечен, но не Ме търсите;

наричате Ме скъп, но не Ми служите;

наричате Ме милосърден, но не Ми се доверявате;

наричате Ме всемогъщ, но не Ме почитате.

Не Ме упреквайте, ако ви осъдя!'”

Ти от кои християни си – от тези, които само носят името на Христос или от тези, които вършат и точно изпълняват волята Му? Защото само ако си от втората група, ще можеш да си сигурен, че Исус няма да те счете за напълно непознат.

Стийв Дикерсон разказва историята за Бил, който израснал във ферма и се подготвил да бъде фермер, добър фермер като баща си. Нямало никакво съмнение по отношение на бъдещето му. Отишъл в колеж, където изучавал селско стопанство. Но той се безпокоял, откъде ще намери пари, за да си купи собствена ферма.

Един ден баща му казал: “Бил, аз остарявам. Почти съм готов да се оттегля. Бих искал да дам фермата на теб.” Бил останал безмълвен. Ето че проблемът му бил решен. Но старият фермер продължил: “Има само едно условие. Искам през първата година да стопанисваш фермата точно според моите наставления. След това е твоя.”

Да, това било справедливо. Бащата бил добър фермер. Знаел какво прави. А помисли си само, след една година фермата е негова.

Двамата мъже прекарали следващите няколко дни обикаляйки от нива на нива. Бил си носел бележник и записвал точно, какво баща му иска да се посади във всяка нива. След това бащата и майката заминали на почивка. Но младият мъж бил много любопитен. Интересно му било да разбере, как наставленията на бащата ще устоят на проверката на онова, което той научил в колежа. Грабнал куфарчето си с уредите за изследване на почвата и започнал отново да обикаля фермата. Като минавал от нива на нива, бил поразен от мъдростта на баща си. При всяка нива баща му взимал шепа пръст и я оглеждал внимателно, преди да реши, какво да се посади. Всеки път проверките показвали, че бил прав. Избирал всеки път именно онази култура, която според наученото в колежа трябвало да се посади на дадената нива и да израсне най-добре за дадената почва.

Бил стигнал последната нива. Баща му казал да посади там царевица, но… този път сигурно бил сгрешил. Почвата била песъчлива и бедна. Да се посади царевица! Плитките корени ще бъдат изтръгнати от почвата и при най-слабия вятър. А дори стъблата да устоят, царевицата ще бъде слаба. О, татко трябва да е направил голяма грешка тук!

Анализът на Бил показвал, че почвата ще бъде най-добра за фъстъци. “Татко би искал да има урожай във всяка нива. Би бил доволен да види, че парите, които е похарчил за образованието на сина си, не са били похарчени напразно”, си мислил Бил, докато садял фъстъците.

По време на жетвата бащата се върнал и казал, че фермата никога не е изглеждала толкова добре. Бил го взел със себе си и му показал пшеницата, картофите, люцерната.

“А къде е царевицата?”, поискал да знае бащата. “Мисля, че ти казах да посадиш царевица.”

Но Бил казал: “Разбира се, татко, това беше ей там, в оная нива. Аз след това се върнах пак и изследвах почвата на всички ниви. Ти се оказа навсякъде прав с изключение на тази нива. Затова помислих, че трябва да си направил грешка. Бях сигурен, че ти би искал по-скоро да видиш добра реколта от фъстъци, отколкото хилава реколта царевица.”

Бащата поклатил тъжно глава. “Бил”, казал той, “не си последвал точно инструкциите ми във всяка една от тези ниви. При всеки един от случаите ти си следвал собствената си преценка. Просто така се е случило, че си се съгласил с мен във всичките точки освен в една. Но щом е възникнало различие, ти веднага си постъпил според това, което ти си решил, независимо от това, което съм ти казал. Много съжалявам, Бил, но аз имах предвид нещо и думите ми съвсем не бяха произволни. Сега ще трябва другаде да си потърсиш собствена ферма.”

Жестока ли ви изглежда постъпката на бащата? А ако това е така, можете ли да наречете поведението на сина послушание на бащината воля?

Покорство на Неговата воля е нещото, което Господ цени повече, от каквато и да е друга мащабна и знаменателна служба, дори повече от това да предаваш специални вести на народа Му. Само покорното на Божията воля сърце дава добри плодове. Затова и фалшивите пророци не могат да дадат такива. По това могат да бъдат и разпознати.

Ако си покорен на Бога, значи Го и познаваш, защото само познавайки Го можеш да Му се покоряваш от сърце. Ако познаваш Христос, Той никога няма да каже при Пришествието Си за теб, че си Му напълно непознат. А не е ли това най-ужасното нещо, което някога можем да чуем от Божията уста? Затова, за да бъдем напълно познати с Бога, нека ходим по Неговата воля и да се пазим от фалшивите пророци!

Прочетете и статията Спасени от скала, която също се занимава с Планинската проповед на Исус Христос.

1
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

1 Comment threads
0 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
1 Comment authors
Ваня Любенова

Много хубава статия. Изключително важна и актуална! Краят наближава и много пастори съвсем добросъвестно и добронамерено искат да предупредят хората. Но статията не е за тях. А за фалшивите пророци, които са вълци грабители, но с маски на смирени овчици. Добре казвате в статията, че “именно фалшивите пророци са тези, които представят интересни неща, които събуждат любопитството и изкушават вярващите да отдават непрекъснато внимание на техните теории. Само че техните вести не са от Бога. А един подобен интерес не е никак безобиден. Той не спомага за придобиването на една по-широка духовност. Това всъщност е адски вредно за духовното здраве… Още »