Съветът на специалиста

Начало/Християнски живот/Съветът на специалиста

Мъж даващ знак за успехДжон Уонмейкър, роден на 11 юли 1838 г., бил един от тези, които смятали, че библейските принципи са все още необходими и че от тях има полза. Още докато бил млад, в живота му се случило нещо, което го накарало да реши да живее според Златното правило. Само с няколко долара в джоба си Джон отишъл в един магазин да купи коледен подарък на майка си. Тъй като искал да вземе най-добрия подарък в границите на паричните си възможности, той внимателно разглеждал различните предмети на щанда. Продавачът започнал да става нетърпелив.

Накрая Джон казал: “Ще взема ето това.”

Докато продавачът го увивал, Джон изведнъж видял нещо, което харесал повече: “Извинете, господине! Промених решението си. Бихте ли ми дали вместо това, ей онова там?”

“Твърде късно е да си променяте мнението, млади човече”, рекъл строго продавачът. “Купили сте това, това и ще си отнесете.”

Тази случка направила дълбоко впечатление на Джон. Когато пораснал, решил да отвори собствен магазин, откъдето хората да си купуват онова, което пожелаят. Щяло да бъде магазин, където продавачите винаги трябва да бъдат учтиви. Щял да продава нещата на по-ниски цени, а с по-високо качество от другите магазини. И цените щели да бъдат еднакви за всекиго, без да има никакво пазарене, нито какъвто и да било опит от страна на продавача да измъкне нещо повече от клиента. Той щял да поставя на първо място клиента, отнасяйки се с него така, както би искал да се отнасят със собствената му личност. И ако някой някога не останел доволен от покупката си и би поискал да я върне, парите му незабавно щели да му бъдат върнати.

Най-интересното е, че решението се осъществило. Когато магазинът бил открит, жителите на Филаделфия били удивени. Търговците поклащали неодобрително глави. Специалистите предричали скорошен банкрут на Уонмейкър. Но сбъркали. Купувачите просто се тълпели в магазина и той скоро бил принуден да отвори още един – по-голям. Не след дълго вече притежавал много магазини, които по-късно образували най-голямата верига от магазини за облекло в Америка. Следването на Златното правило го направило както богат, така и щастлив.

Кое е това Златно правило? Дали наистина има полза от него и за нас, съвременните хора?

Като вярващи се нуждаем от постоянна и усърдна молитва за водене на изпълнен с Духа живот. Христос ни уверява, че е готов да отговаря на настойчивите молитви, но е нужно и доверие в благоразположеността на Бога към нас (Матей 7:7-11).

След като показал, колко е важна настойчивата молитва за верския живот, Исус разкрил и друг много важен принцип за християните:

И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях, защото това е същината на закона и пророците” (Матей 7:12).

Това представлява т.нар. “Златно правило”, което Христос иска да стане част от живота на всеки Негов последовател.

1. Изхождане от личния интерес.

Само в едно изречение Исус изказал една от най-важните сентенции на добрия и смислен живот:

И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях, защото това е същината на закона и пророците” (Матей 7:12).

Сигурно ви прави впечатление, че и това поучение започва с израза “И тъй”. Отново сме в допир с този често срещан израз на Матей говорещ, че се прави някакъв извод. Евангелистът го използва вече за осми път в Планинската проповед. Следователно, това е проповед с много поучения, с много важни изводи, които трябва да съхраним.

Тук специално ни е представено Златното правило, което Христос очаква да се отразява в живота на следващите Го. Златото е много ценен метал, даже най-ценния за древността. Щом като това правило е наречено “златно”, сигурно ще е много ценно и полезно. Заслужава си да му отдадем малко от времето си, за да го проучим.

За това Си поучение Исус използва формулировка, която говори много за нас самите. То сякаш засяга естеството ни:

“Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас…” (Матей 7:12а).

Кое изпъква тук веднага? Кое моментално се натрапва на съзнанието ни? Кой е в центъра на нашия свят? Ние. Интересът е свързан с нас. Всичко изхожда от нас. За нас е важното, какво другите могат да направят за нас и как могат да ни служат. Може и да е странно, но когато разкривал някои от великите принципи на небесното царство, Исус изходил от егоизма на човека, за да може да доведе същия този човек до изпълнението на тези велики принципи.

След грехопадението човекът наистина се характеризира с голям интерес към своето “его”. Ето го и лаконичното библейско описание на егоизма:

“Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово… Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото” (Фил. 2:21, 4).

Според тези текстове проблемът ни е, че всички се интересуваме само от своето; всички гоним личния си интерес. Вярно или невярно? Това е една толкова голяма сила и тя е толкова доминираща в живота ни, че може да се определи само с думата “любов”. Говорим за една голяма любов, но насочена основно към нас самите. И всъщност, точно това е, което Христос иска да използва, за да бъде разбран. Интересно, нали? Но това е нещото, което Той иска да вземе и да го промени според небесните стандарти.

Любовта ни към нас е толкова всеобхватна, ръководеща и доминираща в живота ни, че обхваща и другите хора около нас, само че с цел да бъдат използвани за задоволяването на личния ни интерес. Към тези други хора ние имаме съвсем конкретни желания, какво да ни правят. Ето само някои: да ни обичат; да ни уважават; да ни помагат; да ни насърчават, когато е нужно; да ни признават; да ни издигат над себе си; да отстъпват пред желанията ни и т.н. Изобщо все неща, с които да покажем, че те трябва да служат на личния ни интерес.

Това е сравнително тъмната картина на човешкото сърце, от която Исус изхожда, за да разкрие Своя ценен урок. Но ние не трябва да оставаме в това състояние. Нещо трябва да се промени.

2. Промяна водеща до активност за добро.

По времето на Христос егоизмът и служенето на себе си били разпространени не само сред езичниците, но и доминирали и сред Божия народ. Но с живота Си Исус показал, че небето одобрява съвсем друг стил на живот. И не само го одобрява, но го и изисква за тези, които желаят да наследят един ден Новата земя. А този стил на живот представлява точно обратното на това, което е популярното в света. Христос го изразил така:

“Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина” (Марко 10:45).

Благодарение на положението Си на Бог и Господар на всичко Исус имал всички основания и права да изисква от хората да Му служат и то без да бъде обвиняван в егоизъм. Но въпреки това Той дошъл да служи на другите и това е начинът на живот, който небето одобрява. Елън Уайт казва:

“Златното правило е принципът на истинската доброта и неговата най-добра илюстрация се вижда в живота и характера на Исус. О, какви лъчи на смирение и красота се излъчваха във всекидневния живот на Спасителя! Каква сладост има в присъствието Му! Същият дух ще се разкрива и в Божиите чада. Тези, у които Христос живее, ще бъдат заобиколени с божествена атмосфера. Техните бели одежди, светнали от чистота, ще ухаят с аромата на Господната градина. Лицата им ще отразяват Божията светлина, озарявайки пътя пред уморените нозе” (“Мисли от планината на благословението”, с. 105, 106).

Златното правило било принципа на живот на Спасителя. Тези, които са Негови последователи, също ще го проявяват в своя живот. Не може по друг начин.

Изхождайки от стремежа на човека другите хора да Му служат, Исус разкрил един велик урок:

“Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях…” (Матей 7:12а).

Допълнението “така и вие правете на тях” придава съвсем различен смисъл на израза. Сега изискването за служене е поставено върху нас – ние трябва да сме инициаторите на доброто и то да се проявява относно другите хора.

Какво желаехме хората да правят на нас? Да ни уважават, да ни помагат, да отстъпват пред желанията ни и пр. Сега вече точно това трябва ние да правим на другите. Просто трябва да се поставяме на мястото на другите хора. Когато искам да направя нещо на някой, трябва да се запитам: “Ако бях на неговото място, как бих искал да се отнесат към мен?” Това е сравнително добър ориентир, който може да ни насочва, как да постъпваме в различните случаи. Елън Уайт ни съветва:

“В отношенията си с хората поставяйте себе си на тяхно място. Вниквайте в техните чувства, трудности, разочарования, радости и скърби. Уеднаквявайте се с тях и след това постъпвайте така, както бихте желали те да постъпят с вас, ако бяхте на тяхно място” (“Мисли от планината на благословението”, с. 105).

Да се уеднаквяваш с нуждите на другите хора и да постъпваш с тях така, както би искал те да постъпят с теб при една подобна ситуация. Това означава да се съобразяваш със Златното правило в живота си.

Всъщност Златното правило не е изцяло оригинална мисъл на Христос. Мъдреци и мислители от други времена и култури са успявали да достигнат до нуждата от Златното правило, но формулировката му била малко по-различна. Например Хилел, най-уважаваният равин на поколението преди това на Исус, учел: “Това, което мразиш, не го прави на ближния си; това е цялата Тора (законът), докато останалото е коментарът върху него.” На пръв поглед не е никак лошо. Но идеята на Христос е различна: “Не бъди пасивен към злото! Това изобщо не е достатъчно. Бъди активен към доброто! Само така можеш да решиш проблема с егоизма си.” Затова Исус взима популярната сентенция и я трансформира от негативна към позитивна, и така й придава съвсем друг смисъл.

Много е важен тук акцентът на активност към доброто. И благодаря на Бога, че го е поставил, за да се ориентираме по-добре в християнската си обхода! Пораженията на греха в умовете и сърцата ни са толкова големи, че решим ли да живеем според Божията воля, започва едно страхотно лутане. Сблъскваме се с едно голямо объркване относно това, какво можем и трябва да правим и какво – не. И затова най-честата позиция, която заемаме, е пасивността – няма да вършим зло и така ще изпълняваме Божията воля, защото това е достатъчно. Разбира се, да се въздържаш от вършенето на зло е нещо хубаво, но никак не е достатъчно. Защото грехът е обхванал толкова много мотивите ни, че ако се спрем просто да вършим злото, неизбежно пак ще го правим, дори и да не искаме. Затова съветът на Христос като истински специалист по този въпрос е не да сме пасивни към злото, а активни към доброто. В ума ми трябва да има планове, но не как да не върша зло, а как да върша добро. Сигурно само тогава съм в състояние да противостоя по някакъв начин на злото в себе си.

Но дали наистина промяната и победите идват само, когато се активизираме към доброто? Дали изобщо можем да се активизираме за добро, като имаме предвид отчайващото положение на сърцето ни? Неизбежно достигаме до необходимостта от покаяние. Никога не бива да забравяме, че Христос започнал проповедта на планината с необходимостта от покаянието и обръщането. Всички следващи изисквания свързани със съобразяването с Божия закон и християнската обхода са възможни, само ако си обърнат. Така е и тук. Мога да съм активен към доброто, само когато съм обърнат, новороден. Само тогава естественото ми състояние, в което искам другите да служат на мен, може да се промени и да стане точно обратното – да желая аз да служа на другите. Това се казва да бъдеш нов човек:

“За туй, ако е някой в Христос, той е ново създание. Старото премина, ето, [всичко] стана ново” (2 Кор. 5:17).

За да можем да ходим по Божията воля и да се съобразяваме с небесните ценности, трябва да сме нови хора. Старото може да премине и всичко да стане ново, само ако сме в Христос. Само тогава можем да се стремим да правим на другите това, което бихме искали те да ни правят.

3. Сплотяващата сила на Словото.

Но нещата не спират дотук. Грехът въздейства върху човешкото общество като раздалечава. Той разрушава връзките и единството между хората. А какво ще стане, ако всички хора започнат да се съобразяват със Златното правило на живота? Не е много трудно да се досетим. Те ще започнат да се сплотяват, да се обединяват, да си служат един на друг и така бариерите, които грехът издига между хората, да се разрушават. Така Божият образ ще започне да се възстановява в човека. А не е ли точно това целта на Словото – да изгражда хората по заличения вече в тях Божий образ и да ги събира един с друг (2 Тим. 3:16, 17)? Не е ли духовното възстановяване на човека целта на Писанието? Затова Исус казал:

“…защото това е същината на закона и пророците” (Матей 7:12б).

В Евангелието на Матей често срещаме израза “законът и пророците”. Той представлява двойното разпределение на Старозаветните писания според евреите. С други думи Христос ни казва, че целта на цялото Писание е да ни промени и от същества живеещи само около своите интереси, да ни направи същества живеещи за другите. И така служейки си един на друг, да се уподобяваме на Бога. Целта на Спасителния план и на Писанието, което го разкрива, е възстановяването на Божия образ в хората. И тази цел наистина може да се постигне, когато се следва този специален съвет. А специалните съвети се дават от специалистите като този.

Съпруг отишъл при брачен съветник с много особена молба: “Професоре, нашият брак изчерпа всички свои възможности. Вече не остана нищо добро в него. Не мога повече нито да гледам жена си, нито да я слушам, нито да я понасям. Желая да се разведа и да го направя колкото е възможно по-мъчително за нея. Точно за такъв съвет съм дошъл при вас.”

Психологът бил наистина опитен специалист и мъдър човек. Помислил малко и разбирайки, че няма никакъв смисъл да говори за прощение, великодушие и толерантност, сменил тактиката: “Да, господине, разбирам ви напълно. И имам една идея за вашия проблем. Започнете още днес да правите всичко, което е най-приятно за съпругата ви. Купувайте й цветя и подаръци, извеждайте я на разходка, на концерт, бъдете мил и нежен с нея, покажете й, че я обичате повече от всякога. Правете това ежедневно няколко седмици или дори няколко месеца. Колкото по-дълго, толкова по-добре. Когато тя се успокои и убеди, че наистина я обичате, когато се почувства истински щастлива, съвсем изненадващо и внезапно ще се разведете. Това ще бъде направо убийствено за нея. Колкото повече я ощастливите сега, толкова по-дълбока ще бъде раната й след това.”

Съпругът бил възхитен. Чак такъв номер никога не му бил дори идвал на ум. “Специалистът си е специалист”, си казал той и си тръгнал готов да последва дадения съвет. Минали седмици. Съветникът бил много любопитен, как ще приключи този експеримент. След цели два месеца въпросният съпруг се появил, но този път сияещ: “Професоре, направих всичко, което ме посъветвахте. Но сега изгубих всякакво желание да се разделям с моята любима съпруга. Ние живеем в пълно разбирателство, защото всеки прави за другия това, което може да го направи истински щастлив.”

Последователите на Христос са хора, които се характеризират с това, че живеят за другите и че са инициатори на добро за другите хора. Ако искаме да бъдем сред тях, не мислите ли, че трябва да послушаме съвета на специалиста и да приложим Златното правило още от сега в живота си? Послушай съвета на специалиста!

Прочетете и статията Неизвестният цар, която също се занимава с Планинската проповед на Исус Христос.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.