Тайната на Лорен

Начало/Християнски живот/Тайната на Лорен

Ралф ЛоренКостенурката Тоби живеела в градината на господин Райз и много обичала да му яде червените зрели домати. Господин Райз нямал нищо против Тоби от време на време да му помага в яденето, но костенурката се проявявала като лакомо прасе и практически унищожавала цялата доматена реколта. Не искайки да убие костенурката, Райз я взел в колата си и я закарал в една прекрасна горичка на около два километра и половина от градината.

“Най-сетне доматите ми ще бъдат спасени”, казал той на съпругата си. Но две седмици по-късно открили костенурката отново да унищожава доматите.

“Това е същата Тоби”, казала съпругата на мъжа си. “Познавам я по шарките на черупката й.”

Господин Райз не можел да повярва, но решил да направи още един експеримент. Този път поставил очебиен белег на черупката на костенурката. След това я завел в същата горичка, даже малко по-далеч. Малко по-малко от две седмици господин и госпожа Райз отново намерили костенурката в градината и белегът, който били поставили на черупката, сякаш се смеел на слънцето. Затова решили да я отведат много по-далеч, в друга посока. Този път Тоби не се върнала. След една година обаче, точно когато доматите почнали да зреят, представяте ли си, кой се показал? Тоби.

“Е, Тоби, предполагам, че трябва да вземем драстични мерки”, казал стопанинът на своя четириног неканен гост. “Този път ще те отведа толкова далече, че никога няма да стигнеш до градината ми.”

Затова я отвел през реката в градината на един свой познат. Но преди да я пусне там, направил още няколко белези на черупката на костенурката. Изминали четири години и Тоби била забравена – докато един ден не я намерили отново в градината да яде пак домати. За да се върне отново в градината с доматите, Тоби трябвало или да прекоси моста, или да преплува реката.

Семейството се опитало още един път да намери на Тоби нов дом. Този път я поставили в тъмна кутия, сложили я в колата под седалката и я покрили с одеяло. Правили с колата зиг-зази и накрая я оставили на едно много отдалечено място в съвършено нова посока. Но този път на Тоби й трябвали само две години, за да се върне обратно и да се заеме със своето любимо занимание – яденето на домати.

Отказваш ли се често или постоянстваш, докато постигнеш онова, с което си се заел? И ако за другите неща проявяваш постоянство, дали си усърден и постоянен в молитвата? Защото Исус учи, че е страшно необходимо последователите Му да бъдат усърдни в молитвата.

Осъдителността и критикарството е голяма човешка слабост. Господ желае да се освободим от нея, за да не бъдем ние осъдените в края. Това е възможно чрез Христос. Благовестващите трябва да се обхождат мъдро спрямо отхвърлящите истината хора (Матей 7:1-6).

Завършвайки версията си на Планинската проповед, евангелист Матей включва едно много важно поучение относно молитвата:

Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира и на този, който хлопа, ще се отвори. Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или ако поиска риба, да му даде змия? И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!” (Матей 7:7-11).

Изглежда Христос иска да каже, че получаването от Бога не просто се случва. То трябва да бъде търсено с усърдие и постоянство. Поредният бисер от Планинската проповед очаква да разкрие красотата си пред нас.

1. Насърчение за постоянство.

Исус сериозно подканва всички Свои последователи:

“Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори” (Матей 7:7).

Трудно се преживява, да се обърнеш за помощ и подкрепа към някого, но да не срещнеш отзивчивост и разбиране. Страшно е неприятно, да поискаш нещо от някой и той да ти откаже. Не се чувстваш добре, когато търсиш нещо, но не можеш да го намериш. Разгневяваш се, когато хлопаш на нечия врата, но тя не ти се отвори. Колко по-ужасно е обаче, когато обръщайки се към Бога за помощ, ръководство или каквото и да е благословение, усещаш, че никой там горе не ти обръща внимание; че като че ли небето мълчи и стои напълно безразлично към нуждите ти? За съжаление, грешното ни естество често ни кара така да преживяваме нещата. Сякаш ни е по-лесно да мислим, че Господ не се интересува от нас и не е благосклонен към нуждите и проблемите ни, отколкото обратното. Отношението ни към Божието мълчание може да отиде и много по-далеч. Бентъм Буукс пише в книгата си “Наблюдение върху една скръб”:

“Иди при Него, когато отчаяно се нуждаеш, когато всяка друга надежда за помощ е напразна и какво ще намериш? Една врата затръшната пред лицето ти и звук на двойно заключване. След това – тишина. Можеш и да се отвърнеш настрани. Колкото по-дълго чакаш, толкова по-ясно ще става мълчанието. В прозорците няма никакви светлини. Този дом изглежда необитаем. А бил ли е някога обитаем? Някога изглеждаше, че е така.”

Страшно тежко преживяваме Божието мълчание в нуждата ни. Поради това може да стигнем и до много негативни решения спрямо Бога. Май сме ходещи в голяма тъмнина по този проблем. Затова било необходимо Божият Син да слезе от небето и да увери хората, че Господ е готов да слуша молитвите им и да им отговаря, ако и да им се струва обратното. Ето защо Христос натъртва на една и съща вест, с която иска да убеди хората, че могат да отидат при Бога:

“Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори” (Матей 7:7).

Исус повтаря една и съща вест три пъти по различни, сходни начини, за да премахне всяка възможност за неправилно тълкуване на думите Му. Той иска всички да знаят, че могат да отидат при Него и да искат уверено. Условието, което тук сочи, е в постоянство да гладуваш за Неговата милост, да желаеш Неговите съвети, да копнееш за Неговата любов. Единственото нещо, което винаги можеш да представяш пред Бога, е твоята голяма нужда и безнадеждното си състояние:

“Искането показва, че вие осъзнавате вашата нужда. Ако искате с вяра, ще получите. Господ го е гарантирал със Своето слово, а то не може никога да пропадне. Ако дойдете с истинско покаяние, не бива да мислите, че проявявате нахалство, искайки от Бога онова, което е обещал” (Елън Уайт, “Мисли от планината на благословението”, с. 102).

Не трябва да си мисля, че точно когато имам най-голяма нужда, Господ ще ми обърне гръб. Моята нужда е единственото основание, което мога да представя пред Него, защото нямам никакви заслуги, с които да изисквам благословението Му. Бог не ми е длъжен, но ако Му представя нуждата си като основание Той да се намеси; ако покажа, че наистина съм осъзнал, че завися изцяло от Него за всичко, тогава Той ще отговори. Това, разбира се, ще се изрази в едно постоянство в молитвата от моя страна.

2. Уверение за изпълнение.

Христос копнее хората, които Го търсят, да вярват в Него. Затова добавя:

“Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира и на този, който хлопа, ще се отвори” (Матей 7:8).

Това е страшно интересно уверение. Дава се гаранция, че 100% от отиващите при Бога с нужда ще получат отговор. Не доста от тях, не повечето, не почти всички, не 99% от тях, а абсолютно всички. Как да разбираме това уверение от страна на Исус? Как да го вместим в своята като че ли не толкова положителна опитност на получаване желаното от Бога? Как да го разбираме при наличието на толкова много неотговорени молитви на други хора, за които знаем? Ключът е в самото искане. Христовата гаранция за 100% удовлетвореност в нуждите е за всички, които отиват при Него със страхотно постоянство и пълно себепредаване; когато са вложили всяка сила на ума и сърцето си в молбата и посвещението си:

“И ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце” (Ерем. 29:13).

Всички, които търсят с цяло сърце, получават. Кои получават? Които търсят с цяло сърце. Може би имаме съвсем бегла представа, какво означава да искаме от Бога с цяло сърце. И затова имаме проблеми с отговорите. Искащите с цяло сърце са хората дълбоко осъзнали нуждата си от Бога и уеднаквили се дотолкова с Неговата воля, че не могат да искат нещо против нея. Ако случайно това стане и Господ им даде истинския отговор различен от очакваното, те го разбират, отстъпват от желанието си и считат, че Господ е задоволил нуждите им повече от желаното от тях. Така Господ отговаря на всички, които искат, търсят и хлопат настойчиво.

А това означава ли, че другите, които не искат по този начин, не получават? Не, и те получават. Но не винаги. Гаранцията за 100% осигуряване на исканото е само за постоянните в молитвата. Затова призивът тук е, да сме постоянни в молитвата с пълно себепредаване и настойчивост. И отговор ще има.

3. Бог е благоразположен Баща.

Мъча се да си представя тази сцена на планината. Исус гледа към събралите се да Го слушат и искрено копнее голямото множество да оцени Божията милост, любов и доброта. Като илюстрация на тяхната нужда и на Божието желание да дарява, Той им посочва едно гладно дете, което моли земния си баща за хляб:

“Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или ако поиска риба, да му даде змия?” (Матей 7:9, 10).

Наистина, има ли такъв родител, който да не даде храна на детето си, когато му поиска? Естествено, че ще направи всичко по силите си, за да го нахрани. Христос затвърждава уверението Си, че ще получиш при настойчива молитва. Всеки родител е готов да дава! Спасителят се позовава на естествените нежни чувства на родителя към детето му и след това казва:

“И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!” (ст. 11).

Всеки родител е готов да дава. Но Господ дава добри неща много повече. Защото все пак, ако сме напълно честни, трябва да признаем, че има родители, които не са готови да дават на децата си. Сигурно не са много, но ги има. Тук Исус прави един контраст – Господ не е като земния родител, Той дава много повече и със сигурност дава, и то само добри неща. В този случай извличаме поуката от контраста – небесният ни Отец е много повече от земния родител.

Думата, с която се превежда даденото тук определението за хората като “зли”, е същата, с която се говори за дявола и злото в молитвата “Отче наш” – “избави ни от лукавия” (Матей 6:13). За съжаление, ние сме лукави, като дявола. И все пак даваме добри неща на децата си. Колко повече ще даде небесният Баща, Който няма никаква тъмнина в Себе Си! Наистина, какъв контраст между земния родител и Небесния ни Баща!

Вестник “Ерусалим пост” от 28 март 1969 г. помества интервю с Петер Малком. Той бил ключовата фигура при арестуването на нациста Адолф Айхман. След 30 години мълчание Малком оповестява обстоятелствата на това арестуване.

Айхман пътувал към едно предприятие на Мерцедес-Бенц. Всяка вечер, връщайки се у дома, той бил очакван от едно малко осемгодишно момче със сини очи и руса коса. Дълго време Малком наблюдавал жестовете на любов проявявани от Айхман при завръщането му вкъщи.

Когато Айхман бил арестуван, Малком не се сдържал и още докато бил в колата, го попитал, кое е това дете. Айхман отговорил, че е неговият син и че го обича от цялото си сърце. Тогава Малком през сълзи изговорил: “Аз също имах племенник на осем години и вие го мъчихте и го убихте. Как можете да обичате толкова много своето дете, а да убиете без всякаква милост моето?”

Отговорът бил съвсем кратък: “Защото моето дете не е евреин.”

Малком очаквал да види някакъв признак на угризения или да чуе някакви извинения, но нямало и следа от такива. И ето че все пак този безсърдечен и безсъвестен човек, виновен за смъртта на хиляди и хиляди хора, може да обича детето си и да му дава най-доброто, на което е способен.

Ние, хората, сме зли. По природа сме повече като дявола, много по-склонни да изпълняваме неговите нашепвания, отколкото Божията воля. И въпреки всичко обичаме децата си и сме готови да им даваме добри неща. Готови сме дори да умрем за тях. Колко повече Бог обича децата Си и е готов да им дава! Той не е нацист и обича всички без разлика на националност, раса, пол, възраст, материално или социално положение. И е готов да дава. Това Исусово уверение ни е предадено от Лука по следния начин:

“И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!” (Лука 11:13).

Значи всички онези “добри неща”, за които Христос ни уверява, че Бог е готов да ни даде, са събрани в Светия Дух. След жертвата на Исус Той е най-великият от всички дарове за хората. Самият Творец не може да даде нищо по-велико, нищо по-добро от Него и копнее да Го даде на искащите Го. Небето не може да пренебрегне настойчивата молитва за получаването на Духа. Защо тогава като че ли Го нямаме? Ами сигурно, защото толкова Го и искаме! Светият Дух очаква да Го потърсим и приемем. Той чака. Духът трябва да бъде искан и търсен. Той ни чака да ни изпълни с пълнотата Си. А това означава, че трябва да започнем да отдаваме по-малко внимание на всички неща, които ни отклоняват от тази молитва. Нужно е съзнателно да пренебрегваме всичко, което отнема от времето ни за посвещение и търсене на Духа. Няма как тогава Той да не бъде получен. Тази вест трябва да достигне до сърцата ни.

Евангелието от Матей има добре развита теология за молитвата. Най-важната й вест е: “Моли се с доверие в благоразположеността на небесния си Баща. И ще получиш това, което е най-доброто за теб.” Само че трябва да се молиш настойчиво. Това е тайната на успеха на вярващия. Последователят на Христос не се отличава с кой знае колко други интересни неща, а най-вече със склонността си да се моли с постоянство и пълно себепредаване. Просто изглежда е разбрал тайната на Лорен.

“Да купуваш Ралф Лорен е все едно да се обзаведеш със суперскъпа лимузина ‘Майбах'”, заявява Хал Рийтър, шеф на нюйоркската минна компания “Хърбърт Майнс”.

Империята на един от кралете на световната висша мода Ралф Лорен властва вече около петдесет години в изкуството на изящното. За себе си бизнесменът заявява, че върти годишно милиарди долари, учейки янките, как да се обличат. Започнал е с дрехи, а днес едва ли има нещо от бита, което да не се произвежда от неговата фирма. Марката “Ралф Лорен” е символ на изящество, качество и стил. Тя е залепена на кожени мебели, на парфюми, слънчеви очила, блажна боя, джинсови облекла и т.н. Колекциите от облекла и аксесоари за силния пол, колекциите от дрехи за деца и дами, както и домашните колекции носят годишно милиарди долари приходи.

До какво е довело всичко това? Модистът признава, че може да си купи всичко, каквото пожелае. “Малките” му капризи се задоволяват с колекция от над седемдесет автомобила, която включва “Блоуър Бентли” от 1929 г., “Алфа Ромео” от 1938 г., “Бугати” модел 1938 г. и “Ферари” ДжиТиО от 1962 г. Той има огромно ранчо в щата Колорадо и суперапартамент на два етажа на престижното Пето авеню в Ню Йорк. Сред перлите на недвижимите му имоти са ваканционните палати на остров Ямайка и Лонг Айлънд и обширен комплекс в Бедфорд, щата Ню Йорк. Между отдалечените си домове Лорен се придвижва с частен реактивен самолет “Гълфстрийм II”. Купил си е също и солиден дял от банката “Голдман Сакс”. Купил го, за да е спокоен, когато влага в нови начинания.

“Каква е формулата за успеха на Ралф Лорен?”, го пита журналистът Ралф О’Нийл от авторитетното бизнессписание “Форчън”.

Ралф си спомня с носталгия за 1967 г., когато бизнесът му бил много по-малък, но водел истинска битка, за да продава облеклата си в престижната верига от магазини “Блумингдейлс”. Няколко пъти го изхвърляли от вратата, но той не се отчаял и постоянствал с голямо усърдие. Предлагал стоката си на конкурентни фирми, а после махнал с ръка и започнал тухла по тухла да гради собствен бизнес. Изключителното му постоянство и усърдие да продължи напред въпреки неуспехите е причината да изгради своята финансова империя. И наистина я е изградил добре.

И така, коя е тайната на Лорен? Усърдието и постоянството. Ако за придобиването на светските богатства е необходимо постоянство, то какво да кажем за придобиването на небесните? Едва ли е необходимо няколкомилиардната финансова империя да е наша цел. Пък и нямаме никакви гаранции от небето, че ще я постигнем, ако все пак се стремим към това. Но едно е сигурно – небето копнее да излее своите несметни богатства и съкровища върху нас в лицето на Светия Дух. Начинът за това е един. Методът е пак същия. Тайната тук е тази на Лорен. Искаш ли един изпълнен със Светия Дух живот? А научи ли тайната на Лорен?

Прочетете и статията Съветът на специалиста, която също се занимава с Планинската проповед на Исус Христос.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.