Дървената обувка

Начало/Християнски живот/Дървената обувка

СабоДжейн открила блаженството в Христос, докато лежала в болницата възстановявайки се от ангеопластика. Докторът й обяснил, че е възможно след 24 часа кръвоносните й съдове да се запушат. Страх бил изпълнил сърцето й, безпокойство я измъчвало. Какво ще стане? Тогава Бог й прошепнал: “Кой командва тук нещата, Джейн?”

“Ти, Господи”, промълвила тя.

По-късно Джейн споделила, че в този момент мощна вълна от мир преминала през мозъка й и безпокойството й изчезнало, защото осъзнала, че нейното благополучие е изцяло в ръцете на обичащия, милостив Бог.

Безпокойството наистина изчезва, когато разберем, че Господ е загрижен за нас и че е готов да снабди всяка наша нужда. Защо тогава да се безпокоим? Точно в това иска да ни убеди Исус със поредния Си урок от Планинската проповед.

Хората се стремят към парите, защото мислят, че чрез тях ще осмислят живота си. Но това е заблуда. Затова Христос съветва последователите Си да не се подават на сребролюбието, но да богатеят в небесните ценности като служат само на Бога (Матей 6:19-24).

Исус продължил с разглеждането на проблема за нещата, които ограбват вниманието и служенето ни. Това винаги е свързано по някакъв начин с парите. В Матей 6:19-24 Той говори за примамката на притежаването на богатства, която отклонява от Бога. Но това не е всичко. В ст. 25-34 Спасителят продължава с безпокойствата на вярващите, които този път са породени от липсата на богатство. Но резултатът е отново същия – отклоняване от Бога.

Как така недоимъкът може да отклони човека от придобиването на небесните благословения? Какво е душевното състояние на човека избрал този път? И от друга страна, какво е решението, което Христос предлага?

Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото от облеклото? Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират, и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове, как растат; не се трудят, нито предат, но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас, маловерци? И тъй, не се безпокойте и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави. Затова не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери” (Матей 6:25-34).

Този урок не изглежда да е труден, поне за разбиране. Но щом се наложило да бъде предаден, значи се докосва до сериозен проблем.

1. Изчистване на ценностите.

След като показал категоричната несъвместимост на служенето на Бога и на Мамона (Матей 6:24), Христос продължил:

Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото от облеклото?” (Матей 6:25).

“Затова ви казвам.” Този израз разкрива, че това поучение тук не тръгва от нула. Свързано е с предните думи на Исус. Да си ги припомним:

“…Не можете да слугувате на Бога и на Мамона” (ст. 24б).

Не: “Не трябва да служите”, а “Не сте в състояние да го направите, дори и да искате”. Христос подхванал въпроса за безпокойството от липсата на пари, но го свързал и със служене на Мамона. Но възможно ли е да бъдеш изобличен в служене на Мамона, след като си беден?

Повечето от слушателите на Исус, когато изнасял Планинската проповед, били бедни хора. Такива са и повечето Му последователи по света днес. Ето защо това поучение е много важен урок, на който трябва да обърнем внимание. На Мамона могат да служат не само тези, които имат богатство. Трагедията е, че е възможно да съм верен поклонник на Мамона, дори и да съм беден. Ако в моя недоимък мисълта ми се върти все около парите, ако минавайки покрай хубава къща или кола в мен редовно се поражда завист и стремеж да имам това благо, ако всяка втора моя приказка се занимава с парите, тогава аз служа на Мамона, дори и да нямам богатството на този свят. Затова Христос казал:

“…колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които уповават на богатството!” (Марко 10:24б).

Мога да уповавам на богатството, че то ще ми разреши всеки или почти всеки проблем, и без да го имам в действителност. И това поставя под съмнение спасението ми. Може да изкарам целия си живот в бедност и да умра дори в мизерия, но сърцето ми да е било при парите. Може никога да не се видя с повечко пари и пак да съм предан поклонник на Мамона. И в това е трагедията.

Обикновено липсата на пари носи безпокойство и затова в тази връзка Исус казал:

“…Не се безпокойте за живота си!” (Матей 6:25а).

След това Спасителят изредил най-насъщните нужди на хората от онова време – храна, вода и облекло.

Когато един народ обеднява, той започва да отдава най-голямо внимание на тези неща, които му помагат да оцелее, на най-насъщното – храната и облеклото. Безпокойствата му се въртят все около това. За голяма част от последователите на Христос днес това също са най-важните им нужди, които пораждат и най-големите им безпокойства. Но Исус призовава към изчистване на ценностите ни, което ще ни донесе и успокоение. Не трябва да се безпокоим за тези неща, защото има по-ценни от тях – например животът е повече от храната, а тялото е повече от облеклото. С други думи – храната е само средство за поддържане на по-главното – живота, а не цел за човека. Ние се храним, за да живеем, а не живеем, за да се храним. Самият живот, неговото качество е нещо много по-важно. Но когато превърнем прехраната в целта на живота ни, това означава, че сме объркали нещата. Превърнали сме средството в цел. По един начин ще мине животът ми, когато целта ми е неговото благородно и пълноценно изживяване, а прехраната е само средство, с което да го поддържам, и нищо повече. По съвсем друг начин ще мине животът ми, ако обърна гръб на висшия му смисъл и отдавам мислите си само на прехраната. Тук Христос ни призовава да изчистим ценностите си и да подредим целите си правилно, за да се успокоим.

Същото е и с облеклото. Ние се обличаме, за да използваме тялото си спокойно в живота ни за постигането на висшия му смисъл. Тогава облеклото и ще отразява, към какво се стремим. То ще разкрива, кое е най-важното за нас. Нашите тела не са създадени, за да бъдат като изкуствените манекени – онези кукли по витрините на магазините, чието предназначение са дрехите. Нещата са точно обратното и тук Исус отново ни призовава да изчистим ценностите си, да подредим правилно целите си, за да живеем и по-спокойно.

2. Илюстрации на поучението.

За да впечатли слушателите Си и за да им помогне да разберат по-добре този изключително важен урок, Христос дал някои илюстрации. Направо е удивително, какви илюстрации използва Исус, за да направи поученията Си по-достъпни! Тук Той разглежда много важен урок, който винаги трябва да е в човешкия ум. Толкова е важен, че всеки ден трябва да му бъде напомнян. Затова и за илюстрации Спасителят използва такива обекти, които се намират навсякъде около човека, среща ги непрекъснато в ежедневието си и така те постоянно могат да напомнят урока, за който били дадени.

Първо Христос посочил птиците по небето:

Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират, и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?” (Матей 6:26).

Птиците не са обременени с грижи, не участват в никоя фаза от процеса за производството на храна – нито сеят, нито жънат, нито съхраняват реколтата. И все пак Господ се грижи за тях. Той се интересува от техния добър живот, защото за това ги е създал. Колко повече тогава ще се интересува от хората? Птичките са подходящ пример показващ Божията грижа за хората в сравнителен анализ – щом като Бог се грижи за тях, които са много по-низши от човека, колко повече ще се грижи за него, за когото е дал Своя Син?

Наистина, ние не сме ли много по-скъпи от птиците? Те могат да ни дадат хубав урок и да ни напомнят тази важна истина непрекъснато, защото ние непрекъснато ги срещаме в живота си. Винаги, когато видим някакви птички, трябва да се сещаме, че сме по-ценни от тях и че Господ ще задоволи всяка наша нужда. Забелязвате ли птиците в ежедневието си?

След това Исус дал една съвсем лесно разбираема илюстрация:

И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?” (Матей 6:27).

Лакътят по онова време е бил мерна единица. Стандартният еврейски лакът използван за по-точни измервания е 44-45 см. И сега въпросът е, възможно ли е човек да започне да се притеснява, да се отдаде на безпокойството и от това да порасне с 45 см? Не само че няма да може да се издължи, но по-скоро ще стане обратното. Безпокойствата ще му изцедят жизнената енергия и той само ще изгуби от това.

Думата “безпокойство” означава липса на покой, мир, увереност. Нещо се появява в живота ни, което отнема спокойствието ни и по този начин духовният ни растеж и служенето ни на Бога се възпрепятстват.

Виждали ли сте сабо? Разбира се, някои даже го имат. “Сабо” е френска дума и означава “дървена обувка”. Навремето работниците, които не били съгласни с условията на труд и експлоатацията, на която били подложени, хвърляли една такава дървена обувка в работещите машини и предизвиквали тяхното спиране и повреждане. Това хвърляне на обувката в машината се наричало “саботаж”. Оттук думата “саботаж” е развила значението на “спъване на производството и повреждане на продукцията”.

Безпокойството представлява дървена обувка, която Сатана с най-голямо желание би хвърлил в живота ни с цел да ни възпрепятства в развиването на духовния ни живот и в работата ни за Бога. Дяволът саботира развитието ни. Безпокойството парализира духа, отравя нашата готовност и нагласа и в резултат ни пречи и спъва в личната ни християнска служба. Затова винаги трябва да проверяваме, дали няма хвърлена някоя дървена обувка в машината на живота ни, с което добрите неща да се спират по плана на Лукавия. Ако зависеше от врага на душите ни, той би сторил с нас това, което ние сами си правим, когато се безпокоим и страхуваме. Разбирате ли, с безпокойствата си ние изпълняваме неговия план!

Уйлям Робърт Инг е изказал следната интересна мисъл: “Безпокойството е лихвата, която плащаме върху тревогите преди крайния срок за тяхното плащане.”

Безпокойствата са отдаване на ненужна сила в неподходяща посока, от което само губим. Съветът на Христос е да се освободим от ненужните притеснения. Има много безпокойства, от които нямаме абсолютно никаква полза. Може не всяко притеснение да е вредно, но все пак повечето са абсолютно излишни. Сигурно около 70% от грижите ни са напразни. Ужасно е да осъзнаеш, че около 2/3 от жизнените ни сили отиват в притеснения за неща, които така и не се случват.

Марк Твен е казал: “Аз съм стар човек и съм изживял много и големи беди, повечето от които никога не се случиха.” Разбирате ли, повечето от притесненията ни са наистина напразни, защото най-често очакваният проблем така и не идва. Още по-важното е, че около 75% от нещата, за които се притесняваме, ако ги оставим настрани, се разрешават от само себе си. Тогава какъв е смисълът да се притеснявам? Господ е направил системите на живота така, че нещата да вървят дори и в греховна обстановка. Повечето от житейските проблеми по оцеляването ни задължително ще се разрешат. Тогава защо са притесненията?

Трябва да свикнем да не се притесняваме. Тук не става дума за апатия, безразличие, неадекватност, а за правилно отношение към нещата на живота, като не им позволяваме да разбиват нервната ни система за нищо. Нужно е да се поучим от Исусовата илюстрация за лакътя. Всички имаме лакти, нали? Затова не се безпокой за живота си!

След грижите за храната идват и грижите за облеклото, които предизвикват и поредното поучително сравнение:

И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове, как растат; не се трудят, нито предат, но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас, маловерци?” (Матей 6:28-30).

Това сравнение е подобно на първото. Христос ни кани да обърнем внимание на полската трева. Срещаме я навсякъде. Цветята и тревата също не съдействат по собствена инициатива за производството на дрехи и все пак имат такава естествена привлекателност и красота, че и моделиерът на Соломон може да се засрами. И в същото време тази трева е нещо малотрайно – днес я има, а утре вече е окосена и изсъхнала. Обикновено не се полага особен труд за нещата, които са малотрайни. Но Господ прави красива дори краткотрайната трева. Той облича с красота дори и цветята, които скоро ще изсъхнат и ще преминат. Колко повече тогава това ще се отнася за хората? Няма ли да може Господ да осигури на децата Си необходимите им дрехи? Когато минавате покрай цвете или площ трева или направо ги прегазите, спомнете си, че за Христос вие сте много по-ценни от тях и че няма как Той да ви остави.

Наистина много богати по смисъл са Христовите напътствия. Всеки има, какво да вземе от тях. Исусовите илюстрации са нещо прекрасно!

3. Небесното като приоритет.

Какъв извод направил Христос след тези разсъждения?

И тъй, не се безпокойте и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това” (Матей 6:31, 32).

След горните разсъждения вече нямаме никакви основания да се безпокоим за храната и облеклото си. Бог се грижи за тревата и птичките. Колко повече за нас?

Но има и друго основание да не се безпокоим за насъщните си нужди. Едно такова притеснение е характерно за езичниците, не за Божиите деца. Безпокойството за всекидневните нужди е отличителна черта на езичниците, защото те не осъзнават Божията закрила и не разчитат на Него. Спомнете си контекста на молитвата “Отче наш”. Езичниците се молят дълго, защото не познават Божията благоразположеност, нямат доверие, нямат сигурност и затова се мъчат да умилостивят Бога с дългите си молитви. Затова се налага те да ходят сами, което ги води до голяма несигурност и страх, защото човек не е предназначен да живее отделен от Бога. Но последователите на Христос винаги трябва да помнят благоразположеността на Бога към тях. Дори и не винаги да я чувстват, те се доверяват, че Небесният им Отец знае, от какво се нуждаят и че ще ги снабди в необходимото време, защото се интересува от тяхното добро повече от всеки земен баща загрижен за добруването на децата си.

Основата на връзката с Бога и условието за удовлетворяващ християнски живот е доверието в благоразположеността на Господа. Аз съм сигурен, че моят Небесен Баща знае, кое е най-доброто за мен, и затова няма защо да се безпокоя. По тази причина вярващият ще има съвсем други приоритети в живота си:

Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави” (Матей 6:33).

Спокойно можем да поставим Божието на първо място, защото за всичко останало Бог се грижи. Първата ни работа е да търсим Божието царство. Това значи да разгласяваме вестта за установяването му в човешкото сърце и в бъдеще време – на земята. Също наш приоритет е да търсим Божията правда в личния си духовен живот. Всичко останало за живота ни се поема от Бога. Когато имаме правилната ориентировка на мислите, това ще се отрази и на поведението ни и ще ни предпази от много проблеми. Нищо чудно, че Христос ни кани да търсим първо небесното. Елън Уайт казва:

“Ако мислите ни не са насочени към небето, ще станем лесна плячка за изкушението на Сатана да ни обвърже със светски планове и намерения, които нямат особена връзка с Бога. По този начин цялата ревност, посвещение, неотслабваща енергия и пламенно желание ще са въвлечени в подобни дела, а злият ще стои наблизо и ще се смее като вижда, как човешкото усилие се бори толкова неуморимо за нещо, което никога няма да придобие; нещо, което се изплъзва от прегръдката му… Планове и проекти, измислени от Сатана, впримчват душата. Така бедните измамени човешки същества вървят слепешком напред към своята гибел.

Има едно нещо, което ни предпазва от сатанинските измами и уловки. И това е истината – такава, каквато е в Исус. Посадена в сърцето, подхранвана чрез бдение и молитва от Христовата благодат, тя ще ни даде прозорливост. Истината трябва да пребъдва в сърцето, да се почувства силата й, въпреки всичките примамливи изкушения на Сатана. Вашият и моят духовен опит трябва да бъдат такива, че истината да направлява, очисти и благослови душата” (“Живот с вяра”, с. 158, 159).

Исус ни кани да търсим първо небесното – Неговата правда и Неговото царство. Всичко останало за живота ни се поема от Бога и така ще бъдем предпазени от сатанинските измами. Не, Библията не подстрекава мързела. Тъкмо напротив. Христос не ни освобождава от задължението да се трудим, а просто ни учи, че трябва да поставим Него на първо място във всичко. Не бива да се залавяме с нищо, което би попречило на правдата Му да действа в нашия живот. Това означава да се отдадеш на небесното. А отдадеш ли се на небесното, всички безпокойства ще изчезнат. Дори и по природа да сме били много притеснителни, Христос може да извърши удивителни промени в нас.

В един стар ръкопис се споменава за един грък-езичник, когото всички познавали като вечно тревожещ се за нещо човек. След като се обърнал във вярата и приел Христос, той престанал да се безпокои и тогава хората му дали името Америмнос, което на гръцки означава “нямащ безпокойство”.

Тъй като Бог ни дава победата над притесненията и безпокойствата, нека всички, които носим Неговото име, да станем известни като мъже и жени “нямащи безпокойство”! Дано и тези, на които свидетелстваме с живота си, също започнат да се доверяват на небесния ни Баща! Той се грижи за всички нас и желае да ни освободи от бремето на безпокойството. Това със сигурност ще стане, когато поставим Божието на първо място в живота си.

Разбирането за всичко това ще ни доведе до мъдро отношение към всеки от дните ни:

Затова не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери” (Матей 6:34).

В целия този пасаж Матей използва три пъти израза: “Не се безпокойте!” За толкова малък пасаж това може да се определи като честа употреба. Евангелист Матей е много заинтересуван от спокойствието ни. Новороденият вярващ е сигурен в Божията грижа. Всички проблеми са положени в Божията ръка (виж Фил. 4:6, 7). Утрешните безпокойства не му влияят, защото той знае, че всичко е в Христовата власт и че всичко ще стане така, както Господ сметне за правилно. Сатана се опитва да прекърши нашия дух мъчейки се да ни обремени с тежестите на утрешния ден, които ние мислим, че трябва да носим снабдени само със силата, която имаме за днес. Ако се притесняваме и безпокоим за утре, това ще ни отнеме радостта дадена ни за днешния ден. Разбира се, безпокойствата в никакъв случай не могат да премахнат проблемите, които ни очакват утре. Те само още повече ще изчерпват нашите резерви от духовна сила, от която се нуждаем в утрешния ден. Затова не трябва да се безпокоим за утрешния ден. Само днешният ден е наш и само за него трябва да насочим усилията си, без да се притесняваме за утре.

Робърт Дж. Бърдет говори за два златни дни, за които никога не се безпокои. Нарича ги “двата безгрижни дни свободни от страх, опасения и грижи”.

“Един от тези дни е вчера – казва Бърдет – с всичките му болки и трудности, с всичките му грешки и неуспехи. Той е отминал завинаги отвъд моето влияние и присъствие, с изключение на красивите спомени, сладки и нежни, които витаят като ухание от рози в сърцето на днешния ми ден. И освен това ухание аз нямам нищо общо с вчерашния ден. Той беше мой, сега е на Бога.

Другият ден, за който не се безпокоя – продължава авторът, – това е утре с всичките му възможности, предизвикателства, проблеми, опасности и обещания. Неговото слънце ще изгрее в розов блясък или пък зад булото на облаци – но ще изгрее. Утрешният ден ще бъде мой, но утре.

Тогава за мен – завършва Бърдет – остава само един ден от седмицата – днес. Всеки човек може да се сражава в борбите на днешния ден. Всеки човек може да носи товарите само на един ден. Затова и аз действам, пътувам и живея само по един ден на един път. И докато вярно изпълнявам задълженията си и извършвам определената ми задача през този ден, Всемогъщият се грижи за вчера и за утре.”

Само днешният ден е наш. Вчера и утре може да не означават нищо. Вчера е осребрен чек, утре е полица, а днес е сумата в брой, която трябва да похарчим мъдро. Благодаря на Бога, че ни дава това днес, само по един ден наведнъж! Един ден, който трябва да прекараме с доверие в Божията благоразположеност и грижа за нас. А как ще ни се отрази това доверие в Божията грижа ли?

“Ако търсите Господа и се преобразявате всеки ден; ако по свой собствен избор бъдете свободни и радостни в Бога; ако се съгласите в сърцето си да следвате Неговия милостив призив и понесете Христовото иго – игото на послушанието и служенето – вашето недоволство ще утихне, трудностите ще бъдат премахнати, всичките смущаващи ви сега проблеми, ще бъдат разрешени” (Елън Уайт, “Мисли от планината на благословението”, с. 81).

Недоволството ми може да бъде смълчано и трудностите – премахнати. Доверието ми в Бога ще донесе победа над безпокойствата и тогава денят ми ще бъде съвсем друг.

Двама монаси далеч на юг засадили по едно маслинено дръвче.

Единият се молел: “Господи, дай дъжд, за да има влага в почвата и така моето дръвче да развие силни корени.” Така и станало.

После пак се помолил: “Боже, дай слънце, за да затопли влажната земя.” Бог изпълнил и това желание.

След известно време монахът пак се помолил: “Господи, може би трябва един студ, за да се закали дръвчето и да направи по-хубава кора.” Паднал студ и дръвчето измръзнало.

Натъжен монахът отишъл при своя духовен брат и го попитал: “Какво направи ти, та твоето дръвче е така свежо и вече дори цъфти, а моето въпреки всичките ми усилия загина?”

Другият монах отговорил: “Аз оставих моето дръвче изцяло в Божиите ръце, като си мислех: ‘Този, Който го е създал, знае най-добре, от какво то се нуждае.’ Така аз не давах на Бога никакъв съвет, но само поддържах дръвчето със следната молитва: “Татко, оставям го в Твоите ръце!'”

Можеш ли още днес да оставиш живота си в ръцете на твоя любящ Небесен Баща? Твърде много неща около нас целят да ни отрупат с грижи и безпокойства. Сатана редовно поставя по някоя дървена обувка в машината на живота ни, за да ни обезсърчи и отклони от служенето ни на Бога и от духовния ни растеж. Но доверието в любящия Отец побеждава всичко. Животът ни наистина може да бъде освободен от грижи и безпокойства, защото това е Божият план за нас.

Довери се на доброжелателността на Бога! Повярвай, че Той е заинтересуван за щастието ти и престани да се безпокоиш! И… не забравяй да проверяваш за дървена обувка.

Прочетете и статията Коя е истинската крадла?, която също се занимава с Планинската проповед на Исус Христос.

1
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

1 Comment threads
0 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
1 Comment authors
Красимира

Прекрасна разработка на урока, бъдете благословени