Като европееца ли?

Начало/Християнски живот/Като европееца ли?

Карта на ЕвропаКанадският предприемач Тимъти Ийтън строял верига от магазини из цяла Канада. Разказват за него един случай, при който този мощен финансов магнат срещнал ирландец, оказал се новонает работник в един от неговите магазини. Когато Ийтън го запитал, откога работи в компанията, ирландецът отвърнал: “Това не е ваша работа!”

Ийтън продължил да го разпитва: “Но какво правиш тук?”

“Гледам си работата, господине, и ви препоръчвам и вие да си гледате вашата! Препречвате ми пътя.”

Мислите, че Ийтън го уволнил? “Този човек беше съвсем прав”, обяснил по-късно Ийтън. “Бих искал да намеря още 500 като него, които да си гледат работата и да карат всеки друг да си гледа неговата…”

Колко е хубаво да си гледаме добре работата и ние като християни! Дали обаче я гледаме добре? Или може би не правим нищо друго, освен само да гледаме и то най-вече как другите я вършат? Какъв е нашият дял от работата поверена на църквата от Бога? Какво можем да разберем за мисията на църквата?

Ние живеем в един постоянен конфликт между доброто и злото, поради което застъпниците на правдата и верните на Христос биват мразени и гонени. Последователите на Исус са призовани към вярно понасяне на страданията и радост в тях, защото те носят голямо духовно израстване и спасение за вечността (Матей 5:10-12).

Така вече разбираме, какво представлява обърнатия към Бога човек и какво се случва около него. Но нещата не свършват дотук. Всъщност те започват от тук. Каква е мисията на хората, които са решили да следват Бога в живота си? След като свършил с блаженствата, Исус казал:

Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората. Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие. И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи. Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата” (Матей 5:13-16).

Христос не останал мълчалив по отношение отговорността на Неговите последователи към този свят. Всеки, който носи Неговото име, е част от тяло, което има много специална мисия.

1. Божият народ има мисия.

Христос приключил поучението Си с блаженствата. Всъщност не Той трябвало да говори по тях. Те вече трябвало да се притежават от слушателите Му. Но Спасителят не заварил народа в положението, в което трябвал да бъде и затова започнал проповедта Си с благословенията над обърнатия и освещаващ се вярващ. След това Той насочил вниманието на слушателите Си към мисията на вярващите:

Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората. Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие. И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи. Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата” (Матей 5:13-16).

На кратко, според тези думи на Исус мисията на вярващите е да придават вкус на света и да представят истината чрез живота си.

Определенията на Исус към последователите Му: “Вие сте солта на земята”, “Вие сте светлината на света” следват описанието на обръщането на човека към Бога, на неговото израстване и затвърждаване в добрия път, всеки етап от който процес е под Божието благословение: “Блажени…” Щом като тези определения се дават след този важен процес, това означава, че един вярващ може да изпълни мисията си, само ако е изпълнено горното условие – само ако е истински обърнат към Бога и всекидневно израстващ в посвещението и опитността си. Не е ли изпълнено това условие, не може да се очаква, че възложената мисия ще бъде изпълнена. Колко са важни наистина духовните предпоставки за извършването на възложената от Бога работа!

И така, Исус започнал да се занимава с мисията на последователите Си. Изглежда, че тя е нещо много важно. Евангелист Матей обръща специално внимание на мисията на вярващите. Християните по неговото време са били като цяло верни на нея, но от тези думи разбираме, че като че ли е трябвало да се насърчат и още повече да се затвърдят в служенето си.

Понеже и ние се нуждаем от насърчение в служенето ни, изследването на тези думи на Христос ще бъде от голяма полза за нас. Мисията е нещо важно и трябва да й отдадем умствените си сили и сърцето си.

2. Мисията на Израил.

Погледът ни върху мисията на вярващите може да се задълбочи, ако задаваме правилните въпроси. Какво са означавали думите от Планинската проповед за самите й слушатели – присъстващите наоколо евреи? Какво са им казвали тези думи лично на тях?

И така, какво са разбирали евреите под символите на сол и светлина отнесени към мисията им? За да разберем това, трябва да си изясним, в какво се е изразявала тяхната мисия. Какво искал Бог от евреите, за да изпълнят поръчката Му?

След освобождението от египетското робство Бог сключи завет с Израйлевия народ, послушанието към който им гарантирал Божията закрила и просперитет:

“Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните” (Изх. 19:5, 6).

В тези думи, освен специалното им избиране като свят народ, се разкрива и мисията на израилтяните – да са свещеници на Бога, т.е. да са представители на истинския Бог пред околните народи и пред целия свят. Имало един водещ начин, по който това трябвало да стане.

Тяхната земя била Палестина – главният кръстопът на тогавашния цивилизован свят. А това означавало, че евреите щели да бъдат наблюдавани от всички народи. Единственото, което се искало от тях, било послушание на Божиите повеления изразени в различните видове закони, които получили:

“А сега, Израилю, какво иска от теб Господ твоят Бог, освен да се боиш от Господа твоя Бог, да ходиш във всичките Му пътища, да Го любиш и да слугуваш на Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа, та да пазиш заповедите на Господа и повеленията Му, които днес ти заповядвам за твое добро?” (Втор. 10:12, 13).

“Само това е, което искам от теб”, казал Господ на Израил, “да си ми послушен!” Като резултат от послушанието му Бог щял така да го благослови, че това да се забележи от минаващите търговци на другите племена. Те щели да споделят това в страните си и тези народи сами щели да дойдат при евреите с желание да научат повече за живия Бог:

“Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите. И тъй, пазете и вършете ги, защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ. Защото кой народ е толкова велик, щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Йехова нашият Бог близо при нас всеки път, когато Го призоваваме? Или кой народ е толкова велик, щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес?” (Втор. 4:5-8).

В Писанието са дадени великолепни пророчества за изпълнението на този план при верност от страна на евреите:

“Стани, свети, защото светлина дойде за теб и славата Господна те осия. Защото, ето, тъмнина ще покрие земята и мрак племената, а над теб ще осияе Господ и славата Му ще ти се яви. Народите ще дойдат при светлината ти и царете – при бляскавата ти зора. Дигни наоколо очите си и виж: Те всички се събират, идат при теб. Синовете ти ще дойдат от далеч и дъщерите ти ще бъдат носени на ръце. Тогава ще видиш и ще се зарадваш, и сърцето ти ще затрепти и ще се разшири; защото изобилието на морето ще се обърне към теб, имотът на народите ще дойде при теб” (Исая 60:1-5).

Това се нарича “центростремителен метод” на проповядване на благовестието – всички народи се насочват сами към евангелизаторския център, който привлича с благословенията си – Палестина, Израйлевия народ. Това е един сравнително лек метод за осъществяване на мисията и точно по него трябвало да се движат евреите.

Желанието на Исус било евреите да се разбудят, защото все още имало възможност да осъществят този план. Благодатното време дадено чрез пророк Даниил на евреите за тази цел още не било изтекло (прочети статията Едно пророчество за смъртта на Исус). Оставала последната седмица от подарените седемдесет – оставали около седем години, които били достатъчни евреите да се осъзнаят и под ръководството на Христос да изпълнят мисията си. Все още имало шанс този план да се осъществи. Затова по време на службата Си Исус насочил усилията Си основно към евреите:

“Тия дванадесет души Исус изпрати и заповяда им казвайки: Не пътувайте към езичниците и в самарянски град не влизайте, но по-добре отивайте при изгубените овце от Израйлевия дом” (Матей 10:5, 6).

Христос искал евреите да се разбудят и да осъществят точно този план на Бога. Това щял да бъде най-добрия вариант за свидетелстване. Но за съжаление те не го изпълнили.

И така, имайки предвид в какво се е изразявала мисията на Израил, какво са означавали тези думи на Исус за самите евреи, когато са ги чули?

Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората” (Матей 5:13).

Във времената, когато не е имало хладилници и фризери, солта се е използвала, за да съхранява, консервира, запазва. Чрез своя начин на живот евреите трябвало да действат запазващо в този свят, да съдействат той да се съхрани. И това е можело да стане. При послушание от тяхна страна на Божията воля и на разкритото в Писанията те са щели да оказват спасително влияние на света около тях и да привличат всички народи към себе си. Чудесно сравнение на древния Божий народ със солта!

Освен това солта придава вкус – ястие без сол е блудкаво, неприятно. Чрез познанието за Бога, което евреите имали, те можели да дадат истинския вкус в този свят изпаднал в грубо идолопоклонство и заблуждение относно Създателя. И това наистина е можело да стане.

Една неверност към мисията обаче означавала, че и самите те щели да бъдат изхвърлени като безполезни, така както една обезсолена сол се изхвърля, понеже не може да се използва за нищо повече. Така и станало (виж Матей 21:33-46).

Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие. И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи” (Матей 5:14, 15).

Евреите, като съхранители на познанието за истинския Бог и живеейки според възвишените принципи, които им били дадени, щели да бъдат като светлина в този свят. Щели да бъдат забелязани като град построен на хълм и виждащ се отдалеч от изморените и гладни пътници. И всички щели да се устремят към този лъч светлина, който единствен щял да излъчва надежда в един свят на безнадеждие.

Но за съжаление, израилтяните скрили светлината запазвайки я само за себе си, подобно на светило поставено под шиник, което по този начин не свети на никого. Те трябвало най-после да извадят светилото изпод шиника и да го поставят на светилника, така че да свети на всички хора в света. Все още имало възможност това да стане, ако избраният народ се пробудел от думите и служенето на Христос. В крайна сметка Той искал от тях нещото, което бил казал чрез Мойсей 1500 години преди това – да светят с живота си и така да прославят истинския Бог:

Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата” (Матей 5:16).

За съжаление, всички тези чудни поучения останали като глас в пустиня. Евреите не послушали и не се осъзнали. И затова трябвало да бъдат отхвърлени. На тяхно място Господ призовал Християнската църква.

3. Мисията на Християнската църква.

Предвид това заместване на плътския Израил с Християнската църква тези думи на Исус трябва да се отнасят сега за християните. Затова е съвсем удачно да попитаме, какво е трябвало да означават тези думи на Христос за първите християни? Как те трябвало да ги четат? Какво са разбирали християните под символите на сол и светлина отнесени към мисията им?

И в този случай за да разберем това, трябва първо да си изясним, в какво се изразява мисията? Какво иска Бог от Християнската църква, за да изпълни поръчката Му?

След отхвърлянето на евреите като богоизбрана нация привилегиите и обещанията свързани с тях се прехвърлили на Християнската църква:

“Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина; вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили” (1 Петр. 2:9, 10).

Изразът е почти същия, както при сключването на завета с евреите след освобождението от Египет. Мисията на Християнската църква отново е да разкрива истината за живия Бог и благовестието за спасението чрез Исус Христос, но вече методът за осъществяването на това е друг:

“Тогава Исус се приближи към тях и им говори казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отец и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни, до свършека на века” (Матей 28:18-20).

За разлика от Израил християните не могат да чакат някой да дойде при тях. Те трябва да отидат и да потърсят хората, за да им изявят истината. Това се нарича “центробежен метод” на благовестване – има разпръскване на служителите от един център, за да се осъществи мисията. Да, това наистина е нещо различно от начина на осъществяване на мисията на евреите.

И така, какво трябва да означават тези думи на Исус за християните, които имат вече съвсем друг начин на изпълнение на мисията? Обръщайки се към тези, които са изпълнили изброените вече условия – новородените, обърнатите към Бога и израстващи християни, Христос казва:

Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората” (Матей 5:13).

И християните имат за задача да запазят този погиващ в нечестие свят, като изтръгват хора от греха и тъмнината. Християните изпълняват ролята на сол в света като помагат на хората да се откъснат от греха приемайки Спасителя.

Но как да извършат те тази важна задача? Тук едно от свойствата на солта ще ни е полезно – придаването на вкус. За да придаде вкус, тя трябва да бъде примесена с веществото. Това по чудесен начин описва задачата на християните да отидат до хората от света с благовестието. Става дума за докосване на хората със спасителната сила на евангелието чрез личен контакт и общуване с тях. Трябва да отидем близо до тези, на които искаме да помогнем. Само тогава ще сме в състояние да им помогнем.

Лошо е обаче, когато солта загуби вкуса си. Не може да последва нищо друго освен изхвърляне. Не че Господ ще остави църквата Си, както оставил евреите! Тя е избраното от Него средство за завършването на делото. Но ще се наложи Той да я очисти, за да вървят нещата добре. Не тя, а личности от църквата ще бъдат изхвърлени, ако това е нужно.

Виждаме, че това е много сложна задача. Как можем да я изпълним? Как можем да сме сол в този свят? Солта на този свят може да ни направи единствено любовта:

“Вкусът на солта символизира жизнената сила на християнина, както и Исусовата любов в сърцето и Христовата правда проникваща целия живот. Христовата любов е всепроникваща и настъпателна. Ако тя обитава в душите ни, ще можем да я даваме и на други. Ще се приближаваме до тях, докато сърцата им се стоплят от нашият несебелюбив интерес и любов. Искрените вярващи придават всепроникваща жизнена енергия, даваща нова морална сила на душите, за които те работят. Не човешката сила, а силата на Светия Дух оказва преобразяващото влияние” (Елън Уайт, “Мисли от планината на благословението”, с. 33, 34).

Само с Христовата любов в сърцето можем да изпълним ролята си на сол в този свят!

След това Исус продължил с картинен език да разяснява мисията на последователите Си:

Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие. И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи. Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата” (Матей 5:14-16).

Спасителят очаква от нас да светим, както слънцето, разкривайки спасителната Божия любов в този свят чрез живота и думите си. Трябва да станем активни проводници на небесната светлина до този свят.

Френсис Ридли Хавергал е авторка на една дълбоко проникновена религиозна песен, в която християнинът казва за себе си: “Аз – прозрачно средство, през което Твоята слава се разпръсква.”

Подобно и на град поставен на хълм не можем да се скрием. Винаги биваме забелязани и към нас винаги има отношение. Затова не бива да крием светлината на истината под шиника, а да излезем в света и с живот и служене да разкриваме истината търсейки душите, които погиват.

Използваните от Христос сравнения не изчерпват цялото ни свидетелстване, но са много важна притурка към цялото. В крайна сметка, изпълнението на мисията ни зависи от начина ни живот. От свидетелството на живота ни зависи, дали истината ще се приеме или не. Важно е, дали се живее това, което се проповядва или не се живее.

Светлината ни трябва да свети пред човеците и те да прославят Бога виждайки добрите ни дела. Дали обаче можем да светим от само себе си? Малко е съмнително.

“Човечеството няма в себе си никаква светлина. Отделени от Христос, ние сме като незапалена свещ, като луна, далеч от слънцето. Не притежаваме нито лъч светлина, който можем да дадем на света, за да бъде прогонена тъмнината. Но когато се обърнем към Слънцето на правдата и се докоснем до Христос, цялата душа се озарява от светлината на Божественото присъствие” (Елън Уайт, “Мисли от планината на благословението”, с. 36).

Чувайки Христовия призив да свети светлината ни пред хората, не трябва да си мислим, че това е нещо, което сме в състояние да направим сами. Сами не можем да светим. Няма как да произведем небесна светлина. Това може да стане само благодарение на Исус. Той е истинската Светлина в този свят и само Той може да свети чрез нас.

Всички тези думи на Христос описват важността на мисията ни като християни. Трябва да й отдадем специално внимание. Тя наистина заслужава сериозното ни отношение. По този начин можем да изпълним задачата си, а не да изпаднем в неудобното положение на европееца.

Един французин срещнал в Африка езическа жрица, чиято душа не се задоволявала със службата на идолите, а копнеела по незнайния Бог, Чийто образ всеки човек носи в душата си и търсела истинския път за общуване с Него. В такова сърдечно разположение до слуха й достигнало благовестието за вечния Христос. Неговият образ на божествен Страдалец за човешките грехове се врязал дълбоко в сърцето й. И тя подобно на Никодим от новозаветната история станала Негова тайна последователка и изповедница. Но копнеела да знае повече за Исус Христос, защото чувствала, че Той не е обикновен човек и учител и че не е достатъчно само да чуе и знае нещо за Него, а трябва да знае всичко и най-важното – да живее в Него и Той да живее в нея.

В този жаден устрем за богопознание и богообщение сърцето на езичницата се изпълнило с надежда, когато срещнала човек от християнска Европа. С пламнали от радост очи го гледала и говорела: “Исус не е бил само пророк. Той бил също и Бог. Никой човек няма толкова чиста и възвишена любов, че да се принесе в жертва за хората.”

Какво се случило по-нататък? На чудните разсъждения на нецивилизованата езичница от Африка цивилизованият християнин от Европа отговорил: “Че нима не е имало и други хора по света, които са жертвали богатство и обществено положение, живот и щастие за благото на човечеството?”

След тези думи езичницата започнала да защитава Исус Христос и Неговата божественост. Безспорно! Имало е хора, които са се жертвали за ближни, но Исус е единствен в това отношение – Той не искал да притежава нищо; Той не се борил за богатство и лично щастие; Той се родил, живял, страдал и пожертвал единствено заради другите. Това може да направи само Бог.

Разговорът станал още по-напрегнат, когато жрицата започнала да моли европейския християнин да й разказва за Исус Христос. “Научи ме”, завършила тя, “да се моля на Исус!”

Християнинът се смутил, осъзнал най-сетне неудобното си положение и се почувствал заставен да признае, че не може да изпълни желанието й, защото сам не знаел много за Исус Христос, а това, което знаел, било толкова малко, и най-важното – било толкова неясно, че фактически се равнявало на нищо.

Колко тъжно и трагично! Тази случка не би била така печална, ако е рядко изключение. Но за съжаление не е. Твърде много са хората носещи името “християни”, които обаче нямат нищо общо с мисията на сол и светлина в този свят.

Ти как изпълняваш мисията си на сол в този свят? Как светиш? Като европееца ли?

Прочетете и статията Неблагодарният войник, която също се занимава с Планинската проповед на Исус Христос.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.