Блаженство в страданията

Начало/Християнски живот/Блаженство в страданията

Плачещо око със сълзаНараян Тилак бил роден в Ратнагири, област Махарастра, Индия. Неговите родители били Читпаван Брамини, най-високата каста за хиндусите в Западна Индия. Още от ранно детство у Тилак били насадени дълбоки предразсъдъци срещу християнството. Той претендирал, че е заклет враг на Христос и Неговите последователи. Момчето никога не било срещало християнски проповедник, нито пък било чело дори и една страница от Библията, но чувало много неща срещу християнската вяра.

Един ден Тилак бил поканен от краля на малката област Ражнандгаон в Индия за учител и държавен служител. Той се качил на влака в Нагпур, за да отиде в Ражнандгаон. Когато влязъл в купето, видял един европеец (по това време в Индия се използвали влакове с вагони, чиито купета са имали самостоятелни врати, така че при качване във влака директно се е влизало в някое купе).

“Ох! Ох! Аз съм в беда!”, помислил си Тилак. “Това е Британска Индия. Сахибите (т.е. господарите) не позволяват индийци да седят заедно с тях във влака. Независимо, че съм от високата каста Брамини, аз ще бъда опозорен.”

Младежът се отпуснал малко, когато европеецът му отправил усмивка за добре дошъл и се отместил, за да му направи място: “Този европеец има някакви обноски. Може би не е толкова лош.”

Както влакът набирал скорост, мъжете потънали в приятелски разговор. Европеецът узнал, че Тилак е учител и го запитал за мнението му относно Санскритската поема и нейния автор.

Тилак бил изненадан отново: “Как е възможно този сахиб да се интересува от нашата поезия? Той наистина е различен! Като че ли започвам да го харесвам.”

Техният разговор се обърнал от поезия към философия, после към духовни неща. Тихичко сахибът попитал: “Какво мислиш за Исус Христос и Неговото учение?”

Тилак отговорил честно, че не знае, какво учи Исус. Сахибът споделил някои от поуките, които проповядва Исус, като “Обичай враговете си. Прави добро на тези, които те мразят”. Това звучало интересно.

След дълъг разговор европеецът казал: “Бог те зове, млади човече. Приближи се с цялото си сърце към Исус и ти ще станеш християнин.”

“Това е казано доста прибързано”, помислил си Тилак. “Аз никога не ще стана християнин.”

След като казал една молитва, новият приятел на Тилак извадил от багажа си един Нов завет и го предложил на Тилак като подарък. В желанието си да бъде вежлив, Тилак обещал да го прочете, въпреки че не харесал книгата още щом я видял.

Когато стигнал в Ражнандгаон, Тилак решил да удържи на обещание си и да прочете Новия завет от начало до край. Успял да стигне до Матей 5 глава, проповедта на Исус от планината. Той бил пленен от красотата и великата философска дълбочина на поученията, като например “Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” Той намерил брилянтни сентенции, пълни с любов, милост и истина. “Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.” В тези глави той намерил отговор на най-трудните въпроси от философията на Хинду. Проблеми като прераждането били напълно решени и изяснени. “Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.”

Тилак бил учуден! Той копнеел да разбере все повече и повече за учението на Христос. Прочел Новия завет чак до Откровението и получил отговори на своите молитви. Бил напълно удивен.

Как ли продължава историята за Нараян Тилак?

Една от най-големите нужди на вярващите след обръщането им към Бога е сигурността в спасението им. Тази сигурност идва от трайното установяване в добрата посока на духовния им живот – с чисти сърца да проявяват милост и да служат като миротворци. Воденето на такъв живот ще произведе духовен растеж и ще даде сигурност в спасението (Матей 5:7-9).

По какъв друг начин реагира света на вярващите? Само мир ли има за миротворците? Какво се случва, когато миротворците носят вестта за мир на другите? С отговора на тези въпроси е свързано поредното поучение на Христос от Неговата Планинска проповед:

Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мен. Радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас” (Матей 5:10-12).

Изглежда, че стремежът към правдата не получава очаквания отклик, но поне има Божието благословение.

1. Непримиримата борба между доброто и злото.

Когато четем поученията на Исус Христос, не само можем да останем възхитени от тяхната възвишеност, но понякога и объркани от някои противоречия. Ето едно такова:

“Мир ви оставям! Моят мир ви давам! Аз не ви давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои!” (Йоан 14:27).

Това е едно превъзходно уверение, че Исусовата мисия е да донесе мир на разтревожената човешка душа. Но отиваме на друго Негово изказваме и оставаме озадачени:

“Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята? Не дойдох да поставя мир, а нож” (Матей 10:34).

Тук Христос отново има предвид мисията Си, но този път тя включва създаване на вражди. Той говори за две съвсем противоположни неща, като и двете като че ли са Негова цел. Как да се обясни това противоречие? Как така веднъж Той иска да даде мир, а друг път целта Му е точно обратното?

Ние живеем в сложен и противоречив свят, където доброто и справедливото се мачкат, а злото и несправедливото просперират и процъфтяват. А трябва да е обратното! Сякаш няма логика. Затова се налага и Христос да прави изказвания, които, откъснати от контекста им, на пръв поглед изглеждат противоречиви. Това е сигнал, че Исус обхваща някакъв сложен въпрос и веднъж се занимава с едната му страна, а друг път – с другата. Затова може да ни изглежда, че Той Си противоречи, но всъщност това не е така.

Сложният свят, в който живеем, наистина изисква подобен подход. Това предизвиква Христос да даде и някои от блаженствата в Планинската Си проповед в много странен ред:

“Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство” (Матей 5:9, 10).

Много интересна подредба. Първо Исус казва: “Блажени миротворците” и веднага след това: “Блажени гонените заради правдата”. Наистина ли едното следва веднага след другото? Но защо доброто и праведното, мирът и красивото трябва да бъдат гонени и мразени? Просто защото живеем в един противоречив свят, съобразно който са и дадени блаженствата на Исус. Все пак в тяхната подредба има логика. Те отразяват много точно действителността на нещата.

Когато носиш мир и добро, се събуждат злите сили в нашия свят; развихрят се страсти, които се проявяват само като противодействие на доброто, колкото и да ни е трудно да разберем това. Мисията на Исус е била мисия на мир. Той трябвало да донесе мир на човешкото сърце, а не терзаене и вина, както духовните водачи от Неговото време карали да се чувства народа. Затова Той казал: “Мир ви оставям! Моят мир ви давам!” Когато обаче мирът бъде донесен в сърцето, това винаги предизвиква съпротивата на тъмните сили. Така се поражда отпор срещу Исус и последователите Му – носителите на светлината в този свят. Затова в този смисъл са много верни и другите думи на Христос: “Не дойдох да поставя мир, а нож.” Точно така и става. Но не защото учението Му е лошо. Причината е, че Христовите последователи изобличават света за греховете му като показват, че може да се живее според Божията воля. Хората живеещи отделени от Бога се успокояват, че престъпват моралните норми на съвестта и обществото като сочат мнозинството: “Всички правят така”. Те твърдят, че няма друг начин, че изобщо не е възможно да се живее в този свят по друг начин. И когато някой, същият като тях човек, започне да живее по Божията воля и да показва, че може все пак да се живее морално, те биват изобличени. Това поражда в тях омраза към вярващите. Ето как донесеният мир поражда вражда. Мирът за едните поражда враждебно отношение към тях у другите.

Най-голямо противопоставяне на злото имало срещу Христос, а после и срещу последователите Му. По този начин доброто си навлича проблеми заради злото. Щом като се носи добро, ще има и гонения от страна на злото. Затова и въпросът за гоненията трябва да бъде разгледан обстойно и обяснен. Това ни засяга.

Евангелист Матей не включва в книгата си цялата Планинска проповед на Исус, а само онези нейни моменти, които са били важни и актуални за първите му читатели. Това са първите християни (предимно в Юдея), които са живели и служели малко преди разрушаването на Ерусалим. Щом като Матей включва и блаженствата над гонените, значи това вече е било проблем за вярващите по неговото време – те вече са били гонени заради вярата си и е трябвало да се насърчат, което е целта на автора.

Нещо повече. Матей свързва гоненията на вярващите с мисията им. Една от основните теми на евангелието му е мисията на християните – те трябва да проповядват на другите благовестието, че Исус е Спасителят и да правят ученици. Това обаче е свързано с проблеми. Матей още веднъж разглежда гоненията, но вече в специална връзка с благовестието. Предават се наставленията на Христос относно първата евангелска мисия на учениците Му. И в по-голямата част от тези наставления Той им говори за гоненията (10:16-42). Наистина, проповядването на благовестието е свързано със страдания, дори с гонения.

Една от другите важни теми в Евангелието на Матей е времето на края. То също има връзка с проповядване на благовестието на царството, а също и с гоненията. Краят на времето е кулминацията на всичко. Благовестието се проповядва, но вече не само на юдеите (10:5, 6), а в целия свят (24:14). Едно развитие в мисията и проповядването.

Подобно развитие има и в гоненията. Пращайки Своите ученици сред израилтяните, Исус ги предупредил, че ще бъдат отхвърляни. Той предупредил, че приемането на истината щяло да разделя домове и срещу верните Му последователи щели да се опълчат и най-близките им роднини (10:21, 22, 35, 36). Но ако тук нещата са по-разбираеми, защото тези роднини са категорично отхвърлящи истината, която ги изобличава, нещата ще отидат и още по-далеч – самите вярващи ще се предават един друг. Братя и сестри седящи един до друг в църквата – те могат да станат предателите и това ще е особено актуално в последното време:

“Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всичките народи поради Моето име. И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят” (Матей 24:9, 10).

Това наистина е едно развитие и в гоненията. То предизвиква специалното насърчение и наставление на Христос:

“Но който устои до край, той ще бъде спасен” (ст. 13).

“За да бъдеш спасен, трябва да устоиш докрай!”, казва Исус. “Няма да е лесно, но трябва да устоиш докрай!”

2. Благословение над гонените.

Да си гонен и преследван е положение на стрес, дискомфорт и несигурност, в което никой не иска да бъде. Като че ли то не може да донесе някакво добро. Според учението на Христос обаче, ако причината за гонението е някаква добра кауза, такива хора са благословени пред небето.

1) “Блажени гонените заради правдата…”

Поради непримиримия конфликт между доброто и злото, заради правдата хора биват гонени. Гонени заради справедливостта могат да бъдат и хора, които не вярват в Бога. Това е валидно за всички, които търсят справедливото и доброто, независимо на каква точно кауза, идеология или религия служат – комунисти, мюсюлмани, хиндиусти. Изобщо всички:

Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство” (Матей 5:10).

Благословение се изказва над хората, които са се стремили към правдата, така както са я разбирали в своето състояние. Затова може би тук Исус изказва блаженство в по-обща формулировка. Има много хора, които са живели или умрели за някаква справедлива кауза, без да познават и следват Христос. Такива хора има навсякъде, във всяка система. Ако те са били искрени в пътя си и са следвали неотклонно разбирането си за справедливост, спасението е обещано и на тях. Библията разглежда възможност да се спасят и хората, които не са чували за истината и Христос, но са умрели със стремеж към доброто (Римл. 2:14, 15). Бог е справедлив и дава шанс на всеки да бъде спасен. Блаженство е изказано и над тези, които следват доброто, без да са имали щастието да се запознаят с Христос и да Го последват.

Някой във Франция издавал военни тайни и предавал военни документи в ръцете на германците. Било направено разследване. Доказателствата посочвали офицера Алфред Драйфус.

“Невинен съм”, заявил Драйфус. Но правителството го изправило на 22 декември 1894 г. пред военен трибунал. Бил обявен за виновен в предателство и осъден на депортиране до живот в самотен затвор на Дяволския остров близо до крайбрежието на Южна Америка.

Когато чул присъдата, Драйфус бил завладян от отчаяние. “Дай ми револвер!”, помолил той един приятел. “Искам да се застрелям и да сложа край на това безумие!”

“Не трябва да приемаш поражението”, отвърнал приятелят му. “Да извършиш самоубийство означава, че се признаваш за виновен. Ти си невинен и ние ще докажем това. Трябва да останеш жив и да изчакаш справедливостта.”

Два дни по-късно Драйфус бил публично разжалван, военните му знаци и отличия били премахнати. “Алфред Драйфус, вие сте недостоен да носите оръжие!”, заявили официалните власти. “В името на френския народ сте лишени от чин и звание.”

В отговор Драйфус извикал: “Разжалва се невинен човек! Отнема се званието на невинен човек!”

Няколко години по-късно истинският предател бил открит и Алфред Драйфус бил реабилитиран и освободен. Възстановили чина и званието му в армията и по-късно той станал член на Почетния легион.

Има много непознаващи Христос, които са страдали заради правдата, справедливото и доброто. Господ обещава да ги възнагради и да възстанови доброто им име. Обещава им и небесното царство. Гонените заради правдата наистина могат да бъдат блажени, защото небесното царство със сигурност е тяхно!

2) “Блажени гонените заради Мен…”

По-блажени са обаче гонените заради Христос. Служещият като миротворец вярващ не вижда само мир в тези, с които се среща. Срещу него много често се поражда вражда:

“Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада… Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мен. Радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас” (Матей 5:9, 11, 12).

Тук формулировката на блаженството е вече съвсем конкретна – говори се за последователите на Христос. Тези, които умират за някаква справедлива кауза, могат да бъдат спасени за вечността, но е възможно да умрат без надежда, в разочарование и несигурност. А Исус е Истината и е чест да преживееш страдание заради Него. Това формира съзнание за нещо много велико, което те крепи с надежда в страданията до последно.

Заради Неговото име последователите на Исус от Назарет ще бъдат мразени (Йоан 15:18-21; 16:2, 3). Колкото обаче и да се неприятни страданията заради Христовото име, за вярващите те са великолепни учители, може би най-добрите (1 Петр. 1:6, 7). Те помагат вярващите да намразят греха и да бъдат осветени и подготвени за вечността.

В Планинската Си проповед Исус изказва блаженствата в определен ред описващ развитието на човека в християнската опитност. Кулминацията на всичко, като че ли, са страданията. Това е последователността на нещата в служенето на Бога, но това е и самото израстване на вярващия. Очевидно тук трябва да заключим, че и гоненията са свързани с растежа на вярващите и че чрез страданията се получава най-голямото израстване:

“Чрез изпитанията и гоненията Бог разкрива на Своите избрани славата Си, т.е. Своя характер. Членовете на Божията църква, мразена и преследвана от света, се учат и възпитават в Христовото училище. Те ходят по тесни пътища; огнената пещ на страданието ги пречиства. Следват Христос през тежки конфликти; преживяват лишения и горчиви разочарования, но мъките им ги учат да опознават греха и започват да гледат с отвращение на него. Тъй като са участници в Христовите страдания, те са определени да бъдат и участници в Неговата слава” (Елън Уайт, “Мисли от планината на благословението”, с. 29, 30).

Страданията за Христос носят положителни резултати с вечни последици. Могат да са много тежки, но резултатите ще са още по-славни. Всичко това е повод за голяма радост. Получаваш награда на пророк:

“Радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас” (Матей 5:12).

Гонените заради Христос биват почитани по особен начин на небето. Това е голяма чест и привилегия! Страданията за Христос са истински повод за радост и веселие.

Сигурно сте любопитни, какво ли става нататък с Нараян Тилак, хиндуиста възхитил се от Христос и Неговото учение.

Когато семейството му открило интереса на Тилак към християнството, изцяло го лишило от собственост и наследство. Нараян разбрал, че Бог е много близо до него в бедите, които понесъл. Жена му го напуснала и така се разделил и с детето си. След това загубил и работата си. Въпреки съпротивата и порицанията той чувствал, че Бог е с него всеки час.

Когато приел християнството, Тилак загубил привилегията да стане свещеник. За хинду да загубиш привилегиите си се счита за най-голямото нещастие. Сега станал човек от ниската каста и всеки от фамилията му се чувствал осквернен, ако има нещо общо с него.

Тилак решил да разгласи на света, че е християнин. Той публикувал своята опитност в едно индийско християнско периодично издание. Бил кръстен в Бомбай в Американската мисионерска църква около две години, след като получил Новия завет като подарък във влака. За това обръщане и приемане на новата вяра Тилак писал:

“Би ли могъл някой да си представи, че един човек, толкова горд от религията на Хинду, ще дръзне да се откаже от нея и ще се гордее с Библията, отдавайки се на Божията воля? Въпреки всичко моята гордост умря и днес аз съм застанал като малко дете пред Бога, държейки ръката на Христос. Чудно ли е, че хората ще видят това и ще бъдат удивени? Аз самият съм удивен. Аз нямах никакво намерение да ставам християнин.”

Ето как Божията благодат може да обърне един горд, но искрен човек в истината. Но и ето как веднага започват гоненията и омразата към този, който е приел Исус за Спасител. Все пак, сигурността на Божието присъствие и благоволение е по-силна и ценна от каквато и да е подигравка или хула. Гонените и хулените заради Христовото име наистина могат да бъдат блажени, защото със сигурност имат голяма награда на небесата!

3. Христос – най-гоненият застъпник на правдата.

Евангелието от Матей се занимава обстойно с гоненията и затова обръща особено внимание на отхвърлянето на Исус от народа Му и гоненията спрямо Него. Не е имало на земята толкова отхвърлен, клеветен и гонен човек, както Христос. Колко жалко! Такова отношение към Този, Който дошъл да разкрие правдата и да ни спаси.

В края на Евангелието от Матей се представя и кулминацията на това отхвърляне – когато Исус станал жертва за греховете ни. Христос бил най-гоненият и мразеният от всички:

“Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха, а други Му удряха плесници и Му казваха: Познай ни, Христе, кой Те удари… Тогава им пусна Варава, а Исус би и Го предаде на разпятие. Тогава войниците на управителя заведоха Исус в преторията и събраха около Него цялата дружина. И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия. И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и туриха тръст в десницата Му; и като коленичиха пред Него, ругаеха Му се казвайки: Здравей, Царю Юдейски! И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата. И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат” (Матей 26:67, 68; 27:26-31).

Исус бил най-гоненият застъпник на правдата. Той претърпял всичко това, и то заради нас. Трябва ли тогава да се учудваме, ако и нас ни сполети нещо такова?

“Ученикът не е по-горен от учителя си, нито слугата е по-горен от господаря си. Доста е на ученика да бъде като учителя си и слугата като господаря си. Ако стопанинът на дома нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му!” (Матей 10:24, 25).

Ако сме верни ученици на Великия Учител и Го представяме правилно пред света, няма начин да не се стигне до някакво негативно отношение и дори действие спрямо нас. Но Христос ни насърчава:

“И тъй, не бойте се от тях, защото няма нищо покрито, което не ще се открие и тайно, което не ще се узнае… Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата. И тъй, всеки, който изповяда Мен пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отец Си, Който е на небесата” (ст. 26, 31, 32).

Не се бой! Колкото и да си мразен и преследван, Господ се грижи и те пази! Той вече е минал по този път и знае, какво преживяваш. Знае и как да те опази. Не се бой!

Знаете ли, че историята на Нараян Тилак продължава? Той използвал своите поетични дарби, за да напише стотици християнски химни (бхаянс) на езика Маради. Те се използват широко днес сред индийските християни. Освен това той превел много английски химни на Маради.

По-късно жената на Тилак се завърнала при него и също станала християнка, изтърпявайки сурово преследване от страна на своето семейство. Тя публикувала историята си в книгата “Аз последвах”, издадена от университета Оксфорд в Англия. По-късно тя била ръкоположена в Презвитерианската мисия в Махараста.

Тилак започнал да описва живота на Христос в поетична форма, но не успял да завърши произведението преди смъртта си през 1919 г. Нараян Тилак разбрал, какво означава да си блажен в страданията. Сега просто чака да получи обещаната от Исус награда.

Но тя не е само за него. Всеки от нас е призован към вярно понасяне на страданията и гоненията заради правдата и Христовото име. Така може да почувства особеното блаженство на Исус и Неговото присъствие и закрила, а един ден и вечния живот обещан на верните и търпеливите. Това наистина си заслужава търпението!

Прочетете и статията Като европееца ли?, която също се занимава с Планинската проповед на Исус Христос.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.