Вземи си Мерцедеса!

Начало/Християнски живот/Вземи си Мерцедеса!

МерцедесВ книгата си “Светлина за безпокойните души” Джордж Кътинг разказва за фермер, който нямал сигурност в спасението си. Стигнал дори до глупостта да поиска от Бога като доказателство, че е приет, Господ да направи така, че десет овце от стадото му – но само десет – да се съберат под определен навес на пасището.

По-късно същия ден фермерът с безпокойство доближил навеса. Какво облекчение било за него да види, че там има точно десет овце! Това му дало чувство на мир… но само временно. Съмнението му се върнало с шокиращата мисъл, че това може би е било просто съвпадение. Затова поискал от Бога десет други овце да се съберат в противоположния край на пасището. И станало!

По-късно попитали фермера: “Това даде ли ти увереност?”

Той отговорил: “Не. Нищо не ми даде сигурност, докато не получих сигурните Божии думи.”

Фермерът се лутал в мъглата на тоталната несигурност, докато накрая не стъпил здраво на стабилната основа на Божието слово. Наистина, Божиите думи са, които дават увереност и носят покой на утеснената душа.

Много са вярващите, които подобно на онзи фермер не са сигурни в спасението си. Те ходят по добрия път, но все пак съмнението в спасението им остава. Това, от което се нуждаят, е увереността, че всичко е наред и ще бъде наред.

Вие от тях ли сте? Сигурни ли сте в собственото си спасение?

След обръщането си към Бога човекът започва да изпитва копнеж по по-добрия живот, но понякога се насочва да го търси на неподходящи места. Единственият, Който може да задоволи човешката душа, е Христос. Той е правдата, която се дава даром на търсещия и отиващ при Него вярващ. Ако искаме удовлетворение на душата си, трябва да отидем при Исус (Матей 5:3-6).

Но какво става с вярващия, след като се установи трайно в Божия път? В какво се изразява неговият духовен растеж и как може да бъде сигурен в спасението си? Следващите блаженства от Планинската проповед на Христос се занимават с тези въпроси:

Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада” (Матей 5:7-9).

Нека да разгледаме дълбокото поучение на Спасителя, което стои зад тези три блаженства.

1. “Издърпващи се столове”.

Чували ли сте за играта “Издърпващи се столове”? Ето как се играе тя. Хората се въртят в кръг около наредени столове под акомпанимента на бърза музика и когато музиката спре, всеки трябва да седне. Един винаги остава прав, тъй като при всеки следващ кръг броят на столовете е с един по-малко от броя на участниците. Важното е да си пъргав и когато музиката спре, да уцелиш стол за сядане.

Играта “Издърпващи се столове” прилича много на играта на живота. За не малко вярващи спасението е нещо страшно несигурно. Важното е да са близо до стола, когато “музиката спре” – когато умрат, да са изповядали и последния грях. Такъв подход към спасението обаче ни кара да ходим по опънатото въже на несигурността и никога да не сме наясно за истинското ни положение пред Бога. Ами ако умрем, например, при пътна злополука и не сме имали възможността да се помолим? Ще бъдем ли тогава спасени или не? Тук е мястото да подчертаем, че спасението ни ще бъде определено по-скоро от нашия живот и неговата посока, отколкото от една-единствена грешка или грях. Това не означава, че трябва да омаловажаваме греха. В никакъв случай! Но ако спасението ни зависеше само от избягване на определено поведение, тогава бихме намерили сигурност… като избягваме такъв вид поведение. Тогава обаче списъкът със забрани ще започне да става все по-дълъг, подобно на безкрайните правила в еврейския Талмуд.

Ако грехът е нещо повече от постъпка, ако е загуба на вярата в Бога, в такъв случай нашата сигурност идва от влизане в правилни взаимоотношения с Бога. Тези отношения ще определят духовната посока в живота ни. Така правилните отношения и посоката на живота ни носят увереността ни в Христос. Само в Христос можем да получим сигурността в спасението си. И точно към това ни насочват поредните блаженства от Планинската проповед на Исус:

Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада” (Матей 5:7-9).

Блажени. Блажени. Блажени. Не страхът и несигурността са характеристиките на ходещия в правилния път вярващ, който има правилни взаимоотношения с Бога, а благословението и увереността. Добра вест, нали?

2. Правилната посока и сигурността в спасението.

След като показал, къде вярващият може да намери удовлетворение след обръщането си към Бога (Матей 5:6), Христос започнал да представя, в какво се изразява растежа на човека установил се трайно в Божият път.

1) “Блажени милостивите…”

Нещо специално трябва да се случи с вярващия, който иска да израства:

Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост” (Матей 5:7).

След като човек се обърне към Бога, той започва да се оприличава все повече на своя Спасител, да наподобява Неговия характер. Много са изящните качества на благородния Божий характер. Едно от тях е милостта:

“Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение” (Изх. 34:6, 7).

Бог е милостив по характер и именно на това Негово качество Христос обръща внимание в проповедта Си. А ако Бог е милостив, значи би трябвало и вярващият, който иска да се оприличи на Него, да започне да проявява милостта в живота си. Тя задължително трябва да стане част от неговия характер. Проявяването на милост обезателно се превръща в отличителна черта за човека, който е тръгнал по Божия път и е важен индикатор за наличие на християнски растеж. Започнеш ли да израстваш в Господа, няма начин милостта да не стане качество на характера ти.

Евреите по времето на Христос не били подготвени за думите и мисията Му, не били израснали на нужното ниво и се наложило Спасителят да започне работата Си с тях от самото начало. А това трябва да означава и че милостта е била нещо, което като цяло им е липсвало. Затова и евангелист Матей представя на няколко пъти Исус като укоряващ фарисеите за тяхното задълбочаване във формата на религията, а в същото време изпускали същността на всичко – милостта (Матей 9:13; 12:7; 23:23). Това е нещо, на което трябва да обърнем внимание, защото любовта към формите и пренебрегването на милостта е силно заразна болест. А милостта наистина е един от фундаментите на характера и много важен показател разкриващ, дали сме станали годни да живеем на небето или не. Затова и точно в Евангелието от Матей се дава притчата за сядащия на славния Си престол Човешки Син, който разделя овцете от козите при Пришествието Си – отделя тези, които са показвали милост в живота си от тези, които не са я показвали (Матей 25:31-46). Тези, които са показвали в живота си милост, получават в края милост при съда.

Милостта наистина е важна насока на живота ни. Ние не изграждаме сигурността в спасението си въз основа на поведението, но проявяването на милост разкрива един растеж в християнския живот и трайно установяване в добрия път, което е важното за спасението.

Обикновено проявяването на милост се свързва със задоволяването на физическите нужди на някого. Това, разбира се, е съвсем правилно. Но милостта не спира дотук. Тя може и трябва да прескочи покриването на физическите нужди:

“Има много хора, за които животът е мъчителна борба. Те осъзнават своите недостатъци и се чувстват нещастни и безверни; мислят, че няма за какво да бъдат благодарни. Любезната дума, състрадателният поглед, изразите на съчувствие биха били за мнозина страдащи като чаша студена вода за жадната душа. Проява на съчувствие и доброта би свалила товара, тежащ върху изморените рамене. Всяка дума или постъпка, изразяващи неегоистична любов, е изява на Христовата любов към падналото човечество” (Елън Уайт, “Мисли от планината на благословението”, с. 24).

И това е начин да показваме милост над някой нуждаещ се. Милостта се проявява в различни форми и има голям обхват. И задължително трябва да намери място в сърцето на обърнатия и израстващ във вярата последовател на Христос.

Евангелист Матей отделя място в книгата си на милостта. Той представя Исус като Личността най-добре проявяваща милост. Когато болните и страдащите се обръщат към Него с молбата да се смили над тях, Той винаги откликва (Матей 9:27-31; 17:15-18; 20:29-34). Така че ако случайно установя, че ми липсва милостта в сърцето, Исус е, Който може да ми помогне. Гледайки на Неговото отношение към нуждаещите се и аз ще се променям и ще ставам все по-подобен на Него, включително и по отношение на милостта. И така ще израствам. А ако бъда милостив в живота си, в края и на мен ще се покаже милост в съда. Милостивите наистина могат да бъдат блажени, защото на тях със сигурност ще се показва милост!

2) “Блажени чистите по сърце…”

Проявяването на милост и любов към другите освещава, прави характера подобен на Христовия, сърцето се очиства от злото. Затова и следващото блаженство на Исус е в тази насока:

“Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Матей 5:8).

Явно, че чистотата на сърцето дава възможност да се виждат Божествените неща и Бога. А точно това е, от което се нуждая, за да имам сигурност – да познавам добре Бога. За целта сърцето ми трябва да е чисто. Защото по принцип то не е:

“Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека” (Марко 7:20-23).

Зли неща излизат от сърцето на човека и го оскверняват, защото самото сърце е такова. Промяната е повече от нужна и тя започва с покаянието и обръщането. Човекът със зло сърце трябва да стане чистосърдечен. Чистотата на сърцето е толкова важна за надяващите се да наследят Божието царство, че е посочена като условие за спасение:

“Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство. И такива бяха някои от вас, но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господ Исус Христос и в Духа на нашия Бог” (1 Кор. 6:9-11).

Тъй като предстои живот в атмосфера, която не допуска нечистота (Откр. 21:27), освещението (чистотата на сърцето) се превръща в нещо като условие за спасение (Тит 3:4-7). Ето как го обяснява и Елън Уайт:

“В Божия град няма да влезе нищо нечисто. Всички хора, които ще бъдат негови обитатели, още тук на земята ще станат чисти по сърце. Човек, учил се от Исус, би проявявал нарастващо отвращение към лекомисленото поведение, непристойния език и неприличните мисли. Ако Христос обитава в сърцето, там ще има чистота и благородство на мислите и поведението” (“Мисли от планината на благословението”, с. 25).

Чистотата на сърцето е важна тенденция на живота, която определя годността ни да живеем на Новата земя. Затова трябва да я имаме! Още повече като знаем, че тя влияе на познанието на Божествените неща:

“Затова, като положите всяко старание, привнесете към вярата си добродетел, към добродетелта – знание” (2 Петр. 1:5 – СП).

Чистотата на сърцето води до по-добро познаване на небесните неща и на самия Бог. Така вярващите могат да са сигурни, че ще видят един ден Бога и че ще могат да Го опознават – тук и във вечността. Чистите по сърце наистина могат да бъдат блажени, защото те със сигурност ще видят Бога!

3) “Блажени миротворците…”

Чистотата на сърцето не може да остане скрита. Тя ще се изрази и навън, за да помага на другите хора. Затова Христос продължава:

“Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада” (Матей 5:9).

Има семейства, за които разбиранията за чест и име на рода са много важни. Когато децата им правят това, което е добро, родителите им са горди с тях и казват: “Ти си достоен син (дъщеря) на рода…” Но когато не са доволни, става обратното: “Не си достоен да носиш повече това име!” “Ти вече не си…”

Как стои въпросът с името на Бога? Как можем да бъдем наречени с Божието име и да носим името на Неговия род?

“Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада” (Матей 5:9).

За да бъдем наречени Божии деца и да носим Неговото име, трябва да живеем като миротворци. За съжаление, мирът не е присъщо състояние на човека и, респективно, на света ни. Ние непрекъснато се стремим към него, но в повечето време от историята си го нямаме. По света постоянно има войни и вражди. Истинската причината за това е, че хората нямат мир в сърцата. Затова не е възможно да постигнат и мир помежду си. Никакви дипломатически, политически, икономически или военни действия не са в състояние да донесат траен мир. Това може само Христос. Мирът е част от Неговото Господство и Всевластие:

“Защото ни се роди Дете, Син ни се даде. И управлението ще бъде на рамото Му. И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира” (Исая 9:6).

Христос е Княз на мира. Мирът е в сферата на Неговото владение и само Той знае, как да го направи достъпен на нуждаещия се човек. В тази връзка Елън Уайт казва:

“Няма друг източник на мир. Христовата благодат, приетата в сърцето, подчинява враждата. Тя винаги се стреми да изпълни душата с любов. Човекът, който е в мир с Бога и със своите ближни, не може да бъде нещастен. Не би могло да има завист в сърцето му; там за лошите подозрения и омразата няма място. Сърцето в хармония с Бога участва в небесния мир и разпръсква неговото благословение и влияние около себе си. Духът на мир почива като роса върху сърцата, изморени и умъчнени от земни грижи” (“Мисли от планината на благословението”, с. 27).

Само чрез Христос можем да постигнем мир помежду си! Познанието за тази истина не може да не накара човека да я разкрие и на другите. Обърнатият човек изпитва желание да доведе хората до мир с Бога и помежду им. Той ще направи всичко, за да им помогне да познаят Бога. А за да изпълни тази задача, самият той ще се нуждае да има мир.

Животът след обръщането към Бога е живот на траен мир. Духовният растеж на всеки вярващ се стимулира от мира му. Или се спира от липсата му. Именно той се оказва предпоставката да има някакъв сериозен растеж в духовния живот. И той ще стане постоянно присъстващ в сърцето на стремящия се да познава Бога вярващ. Дори ще бъде видим за околните и те ще го пожелаят. Тъй като за човешката душа няма нищо по-важно от това да има мир, този, който се излъчва от вярващия, ще стане осезаем и желателен за околните.

Заедно със всичко друго мирът в сърцето носи благословението на увереността в спасението. Миротворците наистина могат да бъдат блажени, защото те със сигурност ще се нарекат Божии деца!

3. Сигурност в Христос.

В тези блаженства от Планинската проповед на Христос се определя тенденцията на живота на човека, който се е обърнал към Бога. А това е много важен момент в разбирането на въпроса за спасението и сигурността в него.

За спасението е важна тенденцията на живота. Според разгледаните по-горе блаженства то се гарантира на тези, които живеят с чисто сърце проявявайки милост към ближните си и служещи като миротворци. Ако това е характеристиката на живота им, дори и да дойде внезапна смърт, при което не са имали възможност да се изповядат, ще бъдат спасени. Бог им го гарантира. Затова са и блажени.

Разбира се, тук изобщо не става дума за сигурност основана на поведението. Послушанието на Божията воля и поддържането на определено поведение сами по себе си нямат способността да донесат увереност в душата. Тя идва само от Христос и от това, което Той е направил за нас (1 Йоан 5:11, 12). Но в обърнатия вярващ задължително ще настъпят положителните промени, с които се занимават разгледаните блаженства. Те ще бъдат надежден индикатор за добрата посока на живота му – един духовен живот воден с благодатта на Христос. А от това идва и увереността. Ето защо не е необходимо да стоим при съмнението и притеснението за спасението ни. Обещанието е дадено. Сигурността е гарантирана.

“Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отец” (Йоан 10:27-29).

Каква сигурност лъха от тези думи! Спасението е осигурено и ние имаме привилегията да живеем в тази сигурност имайки добрата посока в духовния ни живот и израствайки непрекъснато.

Един баща имал двама синове-близнаци. Те били гордост за него. В желанието си да ги осигури бащата направил завещание, за да могат те да имат пари, когато създадат семейства. В завещанието имало условие, че при навършване на 21-годишна възраст на всяко от момчетата ще бъде дадена по една нова кола. Трябвало само да отидат до местния магазин на “Мерцедес” и да си вземат избраната от тях кола.

Бащата умрял преди синовете му да навършат 21 години. Точно в деня на 21-ия си рожден ден единият от синовете на име Том отишъл до адвоката, на когото било поверено завещанието и го попитал, дали е вярно, че може да получи, какъвто си Мерцедес иска. Адвокатът отговорил утвърдително.

След това отишъл в местната адвокатска асоциация, за да провери пълномощията на адвоката занимаващ се със завещанието. Научил, че той наистина има необходимите пълномощия и е с добра репутация.

Все още неудовлетворен от информацията, синът отишъл в обществената библиотека, за да проучи въпроса за завещанията. Открил много случаи, при които роднини били оспорвали и анулирали завещания. Това го обезпокоило и той се впуснал в още по-задълбочени изследвания. Прекарал седмици и месеци в изучаване на случаите, при които децата са имали проблеми със завещанията на родителите си. Скоро станал специалист по оспорване на завещания. Открил много начини, по които могат да бъдат анулирани и започнал да се безпокои все повече за своя Мерцедес.

Пак се обадил на адвоката и му задал поредица въпроси: “Имало ли е свидетели? Заверено ли е завещанието? Подписани ли са всички страници? Липсва ли някоя от тях?” Получил задоволителни отговори на всичките си въпроси. Попитал и дали някои роднини са се опитвали да го оспорват.

“Нито един”, бил отговорът на адвоката.

Достатъчни ли са оставените средства, за да се купи чисто нов Мерцедес?

“Разбира се”, отвърнал адвокатът.

Том затворил телефона и започнал да се чуди, дали да отиде и да си вземе колата.

Изминали още няколко месеца. Една вечер излязъл навън силно обезпокоен. Вече била изминала цяла година от 21-ия му рожден ден, а той все още нямал нов Мерцедес. Вървейки по улицата видял брат си Уйлям, с когото не се бил срещал от смъртта на баща им. Уйлям карал красив Мерцедес.

“От къде взе това?”, попитал Том.

“Как така откъде? От завещанието. Не знаеше ли за него? Адвокатът не ти ли каза?”

“Да”, отговорил Том, “но не бях сигурен в него. Знаеш, че много завещания се анулират в съда.”

“Виж какво”, казал Уйлям. “Татко даде писмено указание на адвоката, че завещанието важи само една година. Сега е много късно. Годината измина.”

“Знаех си, че няма да стане”, казал Том. “Знаех си, че има нещо нередно!”

Горкият Том! Изпуснал чисто нов Мерцедес заради съмненията си. Горкият!

А как е при теб? Съмнения? Несигурност? Не разбираш ли, че обещанието е дадено? Вземи си Мерцедеса! Няма защо да чакаш повече. Не стой в съмнението и несигурността! Възползвай се от Божието обещание за сигурност в спасението и с Неговата благодат направи добра посоката на живота си!

Прочетете и статията Блаженство в страданията, която също се занимава с Планинската проповед на Исус Христос.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.