“Върни ме при Себе Си!”

Начало/Християнски живот/“Върни ме при Себе Си!”

Жаден мъж пиещ водаПреди много години моряци претърпели корабокрушение в Атлантическия океан близо до източното крайбрежие на Южна Америка. Някои от тях успели да се качат на спасителна лодка и оцелели. За известно време поддържали живота си като ловели риба. Но само след няколко дни започнали да изпитват жестоки страдания поради липсата на вода. Човешкото тяло не може да живее нито без сол, нито без вода, но пиенето на солена вода не утолява жаждата. След почти четири дни плуване по океана единственият начин за сдобиване с вода бил да подложат ризите си да улавят капките от ситния дъжд, а после да ги изстискват в устата си.

Накрая забелязали кораб и били спасени. Когато капитанът ги запитал, защо са толкова жадни, те му отговорили: “Защото нямахме вода за пиене.”

Капитанът се учудил: “Как така? Та вие плувате в сладки води!”

Те плували точно в тази част на океана, където пълноводната река Амазонка изтласква сладка вода на стотици километри далеч от крайбрежието. Всъщност те плували в море от сладка вода. Но били толкова сигурни, че водата е солена, че въобще не се и сетили да я вкусят. Трябвало само да се наведат от лодката и да гребнат толкова вода, колкото им било нужно, за да утолят жаждата си. Умирали жадни, докато плували в животоспасяващата вода, само защото не се сетили да я вкусят.

Иронията е, че се случва последователите на Христос да умират от духовна жажда, докато съвсем близо до тях е живата вода, от която могат да гребат с пълни шепи. На пръв поглед това е нелогично. Как е възможно да си толкова близо до решението, а случаят ти да остава неразрешен? Всъщност, има обяснение и то е свързано с поредното блаженство изказано от Христос в прочутата Му Планинска проповед:

Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят” (Матей 5:6).

Нормално е да има гладуващи и жадуващи за правдата. Уверението на Исус обаче е, че те няма да бъдат повече гладни. Предстои царско угощение!

1. Новорождение и неравновесие.

Според учението на Исус Христос грешникът се нуждае от покаяние, от обръщане на сърцето, което се осъществява от Светия Дух. Покайвайки се той осъзнава своята духовна нищета и скърби за греха. Господ му дава прощение и мир, което го прави кротък. Като резултат от обръщането на вярващия се гарантира спасението, вратата на небесното царство се отваря пред него (Матей 5:3-5).

Великолепно нещо е вратата на царство да се отвори и да влезеш вътре! Всичко това обаче е едва началото на един процес, през който задължително трябва да се мине. Обръщането към Бога е извършило в човека една удивителна промяна. Прощението на греха е довело до най-сладката от всички опитности. Нещо повече. Полученият мир се е запаметил в съзнанието и се превръща в любимо състояние – стремиш се винаги да го имаш. В обърнатия грешник се поражда една огромна нужда да преживява повече от Божието, глад и жажда за Божията правда, за удовлетворение на душата в Спасителя. Но макар Господ да осигурява желаната праведност, е напълно възможно да не се възползваме от нея. За щастие, и за този случай Бог е предвидел решение, което Исус разкрил в Своята Планинска проповед:

Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят” (Матей 5:6).

Макар и кратко, така формулирано това блаженство ни казва много неща. Когато човек се обърне към Бога, той не намира мигновено разрешаване на всичките си духовни проблеми. Осъществената промяна не е някаква победа дадена веднъж завинаги, така че вече да не се нуждаеш от нищо, освен да чакаш прославянето на тялото си при Второто пришествие. Обръщането към Бога на практика води до изпитване на духовен глад и жажда. Това е състояние на неравновесие. Появява се някаква нова нужда, която трябва да се задоволи, защото иначе не можеш да бъдеш щастлив. И точно тази нужда Исус обещава да удовлетвори. Затова гладуващите и жадуващи за правдата могат да бъдат блажени, щастливи.

В какво се изразява това състояние на неравновесие? Макар и сърцето да е вече обърнато, греховното естество започва отново да си иска своето. Даже се активира с много голяма сила. Избухва една борба, един страхотен нравствен конфликт. Той е описан от апостол Павел с много силни изрази:

“Защото знаем, че законът е духовен, а пък аз съм от плът, продаден под греха. Защото не зная, какво правя: понеже не върша това, което искам, но онова, което мразя, него върша. Обаче ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мен. Защото зная, че в мен, сиреч, в плътта ми, не живее доброто, понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая, но злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен. И тъй, намирам тоя закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон, но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” (Римл. 7:14-24).

Ако искате, подценете го, но според Писанието проблемът с греховността на човека е много сериозен. Грехът така е обхванал цялото ни същество, че изтръгването от него и воденето на живот по Бога поражда големи борби. От тези борби човек може да се обърка. Душата му има нужда от успокоение в Бога, но вместо да отиде при Него, вярващият може да се обърка и да се насочи да търси удовлетворение на съвсем неподходящи места. Ето някои от тях:

“Каза още: Някой си човек имаше двама сина. И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота. И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот” (Лука 15:11-13).

Едно от погрешните места, където се търси удовлетворението на душата, са удоволствията. Хората, които са без Бога, се стремят към тях, за да задоволят празнината в сърцата си. Но и тези, които вече са се обърнали към Бога, може да се заблудят от породения в тях конфликт, и те да започнат да разчитат на удоволствията, за да осигурят комфорт на душите си. Доколко това е успешна стратегия?

“И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение. И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини. И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините, но никой не му даваше” (ст. 14-16).

Удоволствия, удоволствия, но… си оставаш гладен! Можеш да си мислиш, че приповдигнатото настроение, което удоволствията носят, те правят щастлив и ще ти осигурят това, което само Божият мир осигурява, но това изобщо не е така. Ето как един цар в древността се подлъгал по същия начин:

“Аз рекох на сърцето си: Ела сега да те опитам с веселба. Затова се наслаждавай с благо. И ето, и това беше суета. Рекох за смеха: Лудост е, и за веселбата: Що ползва тя? Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта и да усвоя безумието, докле видя, какво е добре да вършат човешките чада под небето през всичките дни на живота си… Набавих си певци и певици, и насладите на човешките чада – наложници твърде много… И от всичко, което пожелаха очите ми, нищо не им отрекох. Не спрях сърцето си от никаква веселба, защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, и това беше делът ми от всичкия ми труд” (Екл. 2:1-3, 8б, 10).

Какво обаче установил Соломон на края?

“Тогава разгледах всичките дела, които бяха извършили ръцете ми и труда, в който бях се трудил. И ето, всичко беше суета и гонене на вятър, и нямаше полза под слънцето” (ст. 11).

Всичко било суета. Удоволствията и веселбите извън Бога не могат да донесат удовлетворение. Става дума за глад, който се нуждае от друга храна.

Удоволствията не вършат работа, добре, а музиката? Не са ли ни учили, че тя носи мир на душата? Да, като че ли там нещо може да се получи:

“И Саул се страхуваше от Давид, понеже Господ беше с него, а от Саул беше се оттеглил” (1 Царе 18:12).

Цар Саул загубил благословението, което имал – Бог се оттеглил от него. Когато Бог е загубен, се явява нуждата от успокоение на разбунената душа и то се търси някъде другаде, например в музиката. Това и правел Саул – когато изпаднел в лошо настроение, карал Давид да свири на арфата си, за да се успокои. Доколко това лекарство било ефикасно?

“И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саул, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка. И Саул хвърли копието като каза: Ще закова Давид дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти” (ст. 10, 11).

Ако Бог Го няма, музиката може да донесе временно успокоение. Голяма е силата на музиката! Приятната мелодия, хармонията и звученето могат да въздействат на душата. Но… няма да изцелят! Няма да задоволят този глад. И цар Соломон установил това. В крайна сметка всичко е суета.

Човешките опити за постигане на задоволство без Бога се движат и в друга посока. Например, богатството. Това като че ли е най-популярния път към щастието. Всеки или почти всеки се стреми към по-голямото имущество, защото вярва, че сигурността, която парите дават, носи спокойствие и щастие. И Соломон си мислел, че така може би нещо ще се получи:

“Направих си големи работи: съградих си къщи, насадих си лозя, направих си градини и садове, и насадих в тях всякакви плодни дървета. Направих си водоеми, за да поя от тях насаденият с дървета лес. Придобих слуги и слугини, и имах слуги родени в дома ми. Имах още добитък и стада повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим. Събрах си и сребро, и злато, и особените скъпоценности на царете и на областите. Набавих си певци и певици, и насладите на човешките чада – наложници твърде много. Така станах велик и уголемих се повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим. Още и мъдростта ми си остана в мен” (Екл. 2:4-9).

Соломон достигнал богатство и величие, които и до ден днешен са синоним на превъзходната степен за сравнение. Но какъв всъщност бил резултатът и от този опит?

“Тогава разгледах всичките дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда в който бях се трудил. И ето, всичко беше суета и гонене на вятър, и нямаше полза под слънцето” (ст. 11).

Може би е трудно за проумяване, но в крайна сметка каквото и да е нещо без Бога, не носи удовлетворение. Нищо не може да запълни дупката в сърцето, в което няма място за Бога. Но нищо не може вече да нахрани и душата, която е вкусила от Христовата доброта и след това е започнала да търси задоволството някъде другаде. Освен самият Христос. Освен Христовата правда. Ние се нуждаем от правда, от Христовата правда.

2. Удовлетворение дадено даром.

Какво е правда? За гърците тя се състояла в съобразяване с приетите обичаи. За евреите пък била главно въпрос на съблюдаване предписанията на закона, както ги тълкувала традицията. Но какво означава Божията правда за Христовите последователи?

“Що е правда? Ето един шаблонен отговор, който даваме: ‘Правдата е вършене на добри дела.’ Вярно е… Ако правдата не е нещо повече от вършене на добри дела, тогава всичко, което трябва да направим, е да вършим добро. Съзирате ли клопката?

Някои казват, че правдата е съобразяване с Божията воля. И това е вярно; и можете да откриете текстове в съгласие с такова становище. Но тук също има капан. Ако не си внимателен, можеш да стигнеш до идеята, че всичко, което е необходимо, е да спазваш Божия закон. Но подобно съобразяване със заповедите може да бъде само външен акт.

Минавайки през всички дефиниции, можеш да достигнеш до голямо разочарование, освен ако не приемеш истинското определение: ‘Правдата е равна на Исус’. Римл. 1:17: ‘Защото в Него се открива правдата.’ В Евангелието за Исус. Единствената правда, която този свят е познал в живота на човека, е тази на Господ Исус Христос. Най-вярното определение за правда е Христос. Когато четем: ‘Благословени всички, които гладуват и жадуват за правдата’, имаме предвид ‘Блажени онези, които гладуват и жадуват за Исус'” (Морис Венден, “Вярата, която работи”, с. 105, 106).

Добро обяснение, нали? Правдата е равна на Исус. Правдата – това е самият Исус Христос. Ето още една красива мисъл в същата посока:

“Както се нуждаем от храна, за да поддържаме физическите си сили, така се нуждаем от Христос, Небесния хляб, та да поддържаме духовния си живот и да получим сили да вършим Божиите дела. Както тялото непрестанно приема храна, която поддържа живота и силата, така душата трябва да бъде непрестанно в общение с Христос, като Му се подчинява и разчита на Него.

Както измореният пътник търси извор в пустинята и когато го намери, потушава изгарящата го жажда, така християнинът жадува за чистата вода на живота, чийто източник е Христос” (Елън Уайт, “Мисли от планината на благословението”, с. 21).

Истинската нужда на гладната душа е Христос. Само Той задоволява породилия се глад за праведност. Не може да бъде по-просто от това. Имам ли Христос, имам и праведността, която храни и пои гладната ми и жадна душа. А това означава, че трябва да отида при Христос не само, за да бъда обърнат, но и да отивам непрестанно при Него и след като бъда обърнат. Когато говорим за връзката между Исус и грешника, не трябва да я разглеждаме като някакво събитие случило се в определен момент. Тя е процес.

Щом като се нуждая да отида при Исус за праведност, значи тя се получава даром. Това е единственото заключение – правдата, която храни гладната душа, се получава даром. Странното е, че за някои това е голям проблем. Те предпочитат сами да изработят тази праведност. Разбира се, това е напълно невъзможно, но изглежда и някои прости неща са трудни за проумяване. Ако се разбере правилно, вестта, че правдата се дава даром от Исус, не може да породи друго, освен радост. Правдата се дава като дар! Това означава, че и нужното ми удовлетворение е един дар. Ако имам Христос, ще имам и праведността. Те не могат да се отделят едно от друго. Това е начинът и за успешното решаване на нравствения конфликт в нас:

“Благодарение на Бога, има избавление чрез Исус Христос, нашия Господ” (Римл. 7:25а).

Избавлението е чрез Исус. Победата идва като дар от Христос. Има и човешко участие, което е много важно, но то се изразява в това да се получи този скъпоценен дар. Той не може да се заслужи, само трябва да се получи. А това става с отиване при Исус.

3. Отиването при Христос и правдата.

Не е страшно, че изпитвам глад и жажда за правдата. Даже е нещо много добро. Състоянието на неравновесие в мен след обръщането ми е нещо съвсем нормално. Проблемът идва, когато започна да задоволявам глада си с неправилната храна. Правил съм го. Видял съм, че не работи. Няма нужда пак да го правя. Думите на Исус са прекалено ясни, за да бъдат разбрани погрешно:

Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят” (Матей 5:6).

Христос изказва благословение над гладуващите и жадуващите за правдата, но на практика с това поучение Той ни кани да отидем при Него. Само Той може да удовлетвори глада и жаждата ни. Само така можем да имаме правдата Му. Това, че изглежда толкова просто, не трябва да ни смущава. Някои велики неща са наистина прости. За вярващия в живия Бог Христос е единственото решение и Той трябва винаги да е в центъра на всичко. Христос е храната за духовно гладните и жадните! Гладуващите и жадуващите за правда наистина могат да са блажени, защото ако имат Исус, те със сигурност ще се наситят!

Известният автор Морис Венден присъствал на едно събрание, в което всеки пастор ръководел малка група. В неговата един възрастен човек, който явно току-що бил приел Исус, станал и казал: “Бог от дълго време се опитва да ме върне при Себе Си и най-после успя.” Устните му треперели и едва сдържал сълзите си.

Това ми харесва. Независимо, дали още не сме отишли при Него или вече сме отишли, но след това потърсили удовлетворението на други места, Бог се опитва да ни привлече при Себе Си. Дори може да се опитва от дълго време да ни върне при Себе Си. Чувстваш ли духовен глад и неудовлетворение на душата си? А виждаш ли Божието провидение в живота си, което те умолява да дойдеш по-близо до Него? Не е необходимо да търсиш на други места. Не е необходимо по други начини да придобиваш праведността. Тя е само в Христос! Това, от което се нуждаеш, е да се върнеш отново при Него. Помоли се заедно с мен: “Господи, върни ме при Себе Си!”

Прочетете и статията Вземи си Мерцедеса!, която също се занимава с Планинската проповед на Исус Христос.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.