Слово и сигурност

Начало/Християнски живот/Слово и сигурност

Джон УеслиТова се случило през XVIII век. Джон Уесли пътувал с кораб през океана за Америка. Внезапно ги връхлетяла страховита буря. Изправен срещу смъртта, Джон Уесли разбрал, че не е примирен с Бога. Душата му била смутена. “А моравските братя – казва по-късно сам той, – проявиха спокойствие и упование в Бога, непознати за мен.” Едни от многото пасажери били и група германци от обществото на Моравските братя (много посветени и верни християни), които се изселвали в Америка. Но това не било единственото му наблюдение на тях:

“‘Дълго преди това… аз наблюдавах голямата сериозност на тяхното поведение. Те постоянно даваха доказателство за своето смирение. Вършеха такава черна работа за другите пасажери, с каквато никой англичанин не би се захванал, и не искаха, нито биха приели каквото и да било заплащане. Казваха, че това било добре за гордите им сърца, а техният любещ Спасител бил извършил много повече за тях. И всеки ден им даваше случай да покажат смирението, каквото никакво оскърбление не би могло да разклати. Ако бъдеха блъснати, ударени или съборени, ставаха и отминаваха; никакво оплакване не се чуваше от устата им. Сега имаха случай да проверят, дали са освободени от духа на страха, както и от духа на гордост, гняв и отмъщение’ (Уайтхед, Животът на преп. Джон Уесли, с. 10)” (“Великата борба”, с. 156).

Всичко това впечатлило много Джон Уесли. Видял, че те имат нещо, което на него му липсвало, въпреки всичките му усилия да бъде добър християнин. Ето как точно се държали моравците по време на споменатата буря според описанието на самия Уесли:

“‘Един ден, по средата на псалма, с който започна богослужението им, се разрази силна буря. Вълните се кръстосваха върху кораба разкъсвайки на парчета главното платно и се изливаха между палубите сякаш погълнати в голяма бездна. Ужасен писък се изтръгна от гърдите на англичаните. Германците спокойно продължиха да пеят. Аз попитах един от тях: “Не ви ли беше страх?” Той отговори: “Благодаря на Бога, не.” “Но не се ли уплашиха вашите жени и деца?” Той отговори кротко: “Не, нашите жени и деца не се страхуват от смъртта”‘ (Уайтхед, Животът на преп. Джон Уесли, с. 10)” (“Великата борба”, с. 156).

Демонстрация на увереност, както в земните несгоди, така и в спасението, която заслужено предизвиква възхищение, дори завист. Джон Уесли нямал тази сигурност. Страхувал се, че не е готов да умре в тази буря. Нещо му липсвало.

Дали състоянието на Уесли на онзи кораб на път за Америка е по-различно от това на съвременния християнин? Съмнявам се. Не са нужни дълги изследвания, за да се разбере, че една от характерните черти на вярващия от последното време е несигурността, с която живее живота си и несигурността в собственото му спасение. Може би от тук произлизат и всичките му останали проблеми.

Човекът е така устроен, че за да получи пълно удовлетворение от живота, включително и да се задоволи необходимостта му от сигурност, той трябва да бъде близо до Бога. Източникът на сигурността на човека е Бог и Той не може да бъде заменен с нищо. Нищо чудно, че оттеглянето на Бога поради греха довело човека до състояние на несигурност. Затова и днес несигурност и страх са преживявания, които всеки от нас има.

Имало ли е решение за Джон Уесли? Има ли решение за съвременния вярващ? Естествено! Предлагам ви един много ефективен източник на увереност – Божието слово.

1. Божието изговорено слово.

Близостта между две мислещи същества се осъществява чрез разговора, думите. Може би ако Господ проговори на грешния човек, той няма да се чувства толкова самотен и несигурен. Може би ако човек чуе Божия глас, ще придобие сигурност.

И да, Господ му проговорил. Нямало да му се разкрие видимо, но думите Му щели да донесат успокоителното Му присъствие за изплашеното човешко сърце. И думите на Бога разрешили човешкия проблем.

Божието изговорено слово са казани от Бога думи в миналото, които са довели до някакъв положителен резултат, донесли са увереност. Тези думи може да не са били записани никъде. Но някои може и да са били записани.

Всъщност, когато говорим за Божието изговорено слово, ние имаме пред себе си един постоянен свидетел за неговата сила. Съвършено устроения свят непрестанно говори за неговата мощ:

“Чрез словото на Господа станаха небесата и чрез дишането на устата Му цялото им множество… Защото Той каза и стана; Той заповяда и затвърди се” (Пс. 33:6, 9).

За да го има това, което сега го има, в един момент от миналото Господ е проговорил и то се е появило, защото Бог „каза и стана; Той заповяда и затвърди се”. Наблюдавайки небето нощем и многообразния и сложен свят около нас ние виждаме сигурността на Божието слово. Откриваме една непоколебимост и точност в материалния свят като резултат от действието на Божието изговорено слово. Това ни дава увереност в обещанията Му за физическия ни живот и за спасението ни. Защо да се страхуваме за насъщния, щом като Бог държи всичко чрез могъщото Си слово? Защо да не бъдем спасени, след като нашият Бог е създал толкова прекрасен свят? Съвършен свят създаден от Божието изговорено слово! Така то ни дава увереност.

“Защото когато ви обявихме силата и Пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бог Отец почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: ‘Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.’ Тоя глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина” (2 Петр. 1:16-18).

Апостол Петър влязъл в контакт с изговореното Божие слово и това му донесло увереност в мисията на Христос да спасява и в обещанието, че ще се завърне пак, за да осъществи докрай изкуплението на хората. Поради личната си опитност Петър апелира към нас да вярваме на Божието изговорено слово. Така ще имаме сигурност в живота. Така ще имаме увереност в спасението си.

2. Божието писано слово.

Ако Божието изговорено слово носи увереност на безпокойната душа, още по-голяма увереност идва чрез писаното Му слово (това слово на Бога, което е било записано и запазено във вид на думи изговорени чрез пророците):

“И така пророческото слово повече се потвърждава за нас и вие добре правите, че внимавате на него като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви” (2 Петр. 1:19).

Апостол Петър бил авторитет на Ранната църква и неговото преживяване с изговореното Божие слово можело спокойно да се приеме като истинно. Има дори църква, която смята, че е изградена на основата на апостол Петър и нейните епископи са считат негови наследници. Но апостолът не искал християните да изграждат вярата си на неговите преживявания. Той ги насочил към писаното Божие слово – авторитетът за вярата на всеки християнин. Така вярващите можели да получат по-голяма увереност.

Според апостол Петър източникът на истинската увереност в спасението, източникът на истинското убеждение за нещата, за които се надяваме, е Божието писано слово – Свещеното писание на Стария и Новия завет, Библията. То представлява Божествено вдъхновение изразено на човешки език. Целта му е да разкрие по-обхватно волята и характера на Бога пред хората. Грехът разделил човека от Бога, но Писаното слово било ръка подадена над бездната. В него човекът може да намери нужната му сигурност – и за физическия си живот, и за спасението си:

“И че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исус” (2 Тим. 3:15).

Крайната цел на Писанието е човекът да бъде спасен. В него е разкрит пътя на спасението и това дава сигурност на християнина:

“Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от Писанията да имаме надежда” (Римл. 15:4).

Записаното в Свещеното писание цели да ни даде утеха и спокойствие в настоящия живот, увереност и сигурност в спасението ни. Следователно, за да придобием толкова желаната от нас сигурност, е нужно да се изпълваме с Писанието:

“Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти, но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си и тогава ще имаш добър успех” (Ис. Нав. 1:8).

Всекидневното изпълване с писаното слово ще има положителен ефект върху ума, ще донесе облекчение на изстрадалата и страхуваща се душа, ще направи Божият мир и спокойствието да царуват в сърцата ни. А точно това искаме, нали?

3. Божието въплътено слово.

Въпреки, че писаното Божие слово на Стария завет било дадено на човечеството, малко хора се възползвали от него. Светът продължавал да пита: “Какъв е този Бог, Който ни е създал?” Светът продължавал да тъне в несигурност и тъмнина. Макар и достатъчно ясно, от разкриването на Божеството в Стария завет не се възползвали много хора. Като че ли човекът се нуждаел от едно по-видимо и ясно представяне на Бога. Затова и Бог решил да заживее на земята сред хората. Обличайки се в човешки образ така да им се разкрие, че да могат да Го видят, чуят, пипнат. Затова Божият Син станал човек и заживял сред хората:

“И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отец, пълно с благодат и истина… Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отец, Той Го изяви” (Йоан 1:14, 18).

Единородният Син облякъл на Себе Си човешко естество и изявил Бога пред хората. Това не е никой друг освен Исус Христос:

“Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме, Филипе? Който е видял Мен, видял е Отец. Как казваш ти: Покажи ми Отец?” (Йоан 14:9).

Искаш да знаеш, какъв е Бог? Тогава гледай Христос! Той е Божието въплътено слово. Това изразяване на Божеството в човешки облик носи пълна радост, свобода и сигурност в спасението:

“Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на Живота (защото животът се яви и ние видяхме, и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отец и се яви нам) – това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отец и с Неговия Син Исус Христос. И това ви пишем, за да бъде пълна вашата радост” (1 Йоан 1:1-4).

Чрез Христос Бог възстановил разрушената връзка между Него и човека. Исус Христос е живото, въплътено Божие слово носещо пълна увереност на човечеството. Неговият живот е описан в Новия завет на Божието писано слово, но Той е също толкова реален и достъпен днес, както е бил преди 2 000 години. Сигурността в живота и увереността в спасението се намират в Христос. Ако искаш да имаш пълна сигурност във физическия живот и в спасението си, трябва да познаваш Христос, трябва да живееш с Него. А това минава през изпълване с писанията на Новия завет. Това е свързано с реална връзка с този жив Спасител, Който е готов да донесе мир и увереност днес, както го е правил и докато е живеел в Палестина. Не си струва да пропускаме тази възможност. Не си струва да обръщаме гръб на Божието въплътено слово.

А какво се случило с Джон Уесли? При завръщането си в Англия под наставлението на един моравски проповедник той стигнал до едно по-ясно разбиране на библейската вяра. Убедил се, че трябва да се отрече от всяко упование в собствените си дела за спасение и че трябва напълно да се опре на “Агнеца Божий, Който взема върху Си греховете на света”.

При едно събрание на моравското общество в Лондон било прочетено изложение от Лутер, описващо промяната, която Божият Дух извършва в сърцето на вярващия. Докато Уесли слушал, вярата се запалила в сърцето му.

“‘Аз чувствах, че някак странно се стопли сърцето ми – казва той, – чувствах, че се доверих на Христос и на Христос само се уповах за спасение; и ми бе дадено уверение, че Той е отнел греховете ми, даже моите, и ме е спасил от закона на греха и на смъртта’ (пак там, с. 52)” (“Великата борба”, с. 156).

Това преживяване дало нов тласък в живота на Джон, за да го превърне във великия реформатор Джон Уесли – един от основателите на Методизма. Наистина, увереността в Божията закрила и любов е голямо свидетелство, което може да обърне души за небето.

Искаш ли да имаш тази сигурност в живота и това уверение в спасението? Няма начин да не искаш. Това, което ти е нужно, е да оставиш Божието слово да те претвори и да прогони всеки страх и несигурност от душата ти.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.