Герой на вярата

Начало/Християнски живот/Герой на вярата

ОрденДжеймс Тайлис Бързият бил боксьор в тежката категория. Той все още помни първия си ден в Чикаго, когато в края на 70-те години на миналия век пристигнал от родния Тулса, Оклахома: “Слязох от автобуса в центъра на Чикаго с два мукавени куфара под мишници и спрях пред кулата Сиърс. Поставих куфарите си на земята, погледнах нагоре към кулата и си казах, ‘Ще те превзема, Чикаго.’ Когато погледнах надолу, куфарите ги нямаше.”

За толкова бърз боксьор като Тайлис трябва да е било много смиряващо, че някой по-бърз от него отмъкнал куфарите му под носа му. Колко кратък може да е пътят от въодушевлението до обезкуражението! Не отнема много да тръгнеш от “Ще те превзема” и да стигнеш до “Къде са ми куфарите?” И това го знае всеки последовател на Исус Христос. Защото победата във верския живот често бива последвана от загуба. Защото загубата може да продължи в друга загуба. Защото може да зациклиш в загубата. Защото може да започнеш да се съмняваш в победата.

Мога ли да бъда победител във верския си живот? Възможно ли е изобщо воденето на победоносен християнски живот? Оказва се, че да:

“Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще като гледаме на Исус, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол. Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни. Не сте се още съпротивили до кръв във борбата си против греха” (Евр. 12:1-4).

Следването на няколко кратки, боговдъхновени съвета може да превърне един християнски живот от поражение в победа. А това искаме всички, нали? Нека да видим, как можем да станем победители.

1. Победа чрез вяра.

Една от ползите на слушането или четенето на християнски опитности е, че можеш да видиш, как Бог работи в живота на другите. Когато прочетеш или чуеш пример на сполучлива опитност на победа над греха, се насърчаваш. Възможно е да си бил загубил надежда, че грехът в живота ти може да бъде победен, но една такава опитност те окуражава. Точно това имал предвид и апостолът:

“Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели…” (Евр. 12:1а).

Според апостола вярващите по негово време (пък и днес) имат особено обкръжение – един голям облак от свидетели. Както едно множество от фини пари образуват облака, така вярващите са заобградени от много свидетели за нещо. Тези свидетели са героите на вярата от Евр. 11 гл. Едно голямо множество хора (дотолкова, че в ст. 32 авторът на посланието казва, че не може да намери време за всички) свидетелстват с живота си, че грехът може да бъде победен и че в крайна сметка вярващият може да живее праведен живот. А това няма как да не ме насърчи. Едно огромно множество, като облак, е доказало, че праведността е възможна. Следователно, аз също мога да победя.

Търсенето ни по въпроса за победата във вярата започва с едно насърчение – победата е възможна. Това е и едно от най-важните неща, които трябва да запомним – победата е напълно възможна.

Логично достигаме до въпроса, как. Как героите на вярата са победили, за да мога и аз да ходя по стъпките им и в крайна сметка и аз да победя? В Евр. 10 и 11 гл. апостолът разкрива средството – това е вярата. И за да докаже твърдението си, дава примери на хора победили чрез вяра. Ето го обяснението на проблема:

“А който е праведен пред Мен, ще живее чрез вяра; но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми”. Ние обаче не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват, та се спасява душата им. А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме; убеждения за неща, които не се виждат. Защото поради нея за старовременните добре се свидетелстваше” (Евр. 10:38-11:2).

Човек може да стане праведен и да живее побеждавайки греха чрез вяра; чрез онази твърда увереност в това, за което се надяваме. А ние се надяваме за осветен живот и спасение, за нова земя и ново небе, където да живеем и ние.

И тази победа над греха не е само теория. Има свидетелства, че е възможна на практика. Хора от древността са го доказали. Мойсей е само един такъв случай (Евр. 11:24-26). Той доказал, че грехът може да се победи чрез вяра. Гледайки на Невидимия той се превърнал от един горд и нетърпящ възражения престолонаследник в най-кроткия човек на света. Защото гледал на Христос. Защото чрез вяра в Христос грехът може да бъде победен.

Всъщност това е най-кратката дефиниция за начина на победа, която можем да дадем. Питаш ли: “Как да имам победоносен християнски живот?” Отговорът е: “Чрез вяра.”

Чудесно, но това като че ли е много общо. Представите, които се пораждат в нас от това обяснение, са твърде различни от онова, което древните хора в Палестина с разбирали. Какво всъщност значи да вярваш в Христос? Не може ли да се каже нещо по-конкретно, което аз, съвременният човек живеещ в съвсем друга култура, обстановка и време, трябва да мисля и правя? Разбира се, че може. Авторът на Посланието към евреите продължава с обясненията.

2. Илюстрация на победата чрез вяра.

И така, какво точно означава да вярваш в Христос? Дали тук не става дума само за съгласието, че Христос е умрял за спасението на всички хора?

Нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще” (Евр. 12:1б).

Не става дума само за съгласяването с един факт. За да може да бъде по-достъпен и разбран, авторът на посланието използва една много позната на хората от I-ви век картина – сравнява християнския живот с популярната от онова време игра тичане на игрище. Познаването на тази игра сигурно ще ни помогне да разберем по-добре, как можем да водим победоносен християнски живот и какво означава да вярваме в Исус.

Съвсем разбираемо, за да бягаш лесно, не трябва да имаш някакъв товар на себе си. Също така нищо не трябва да те сплита и да пречи на краченето ти. Защото какво би се получило, ако, като бягаш, си натоварен с огромни тежести на гърба и краката ти са вързани? Ще можеш ли да бягаш тогава? Освен това е нужно постоянство и търпение да се издържи на напрежението от бягането, за да може най-накрая да се постигне победата и да се вземе наградата.

Подобно е и в християнския живот. За да излезеш победител в християнското поприще, трябва да махнеш една тежест от гърба си – теготите. Така както всеки би усетил, когато има тежест на гърба си, докато бяга, така и всеки от нас знае, кои са “тежестите на гърба” му, които му пречат във верския му живот. Явно е, че трябва да се освободим от тях, за да направим тичането си в християнското поприще възможно.

Нещата не свършват дотук. В живота ни има и нещо друго, което пречи на бягането ни; нещо, което не само ни забавя, но ни и препъва и ни вкарва в риск да не постигнем победата. Това е грехът. Тук може би се има предвид както грешното състояние на сърцето, което ни подтиква към действия нарушаващи Божия закон, така и някакъв конкретен грях. “Грехът, който ни сплита” може да е любим грях, любимо погрешно действие, което се изобличава от някоя от Десетте заповеди. Но може да се отнася и за едно естество, едно състояние на бунт, с което така сме се сраснали, че нямаме никакъв шанс да се справим сами. Както любимия ни грях, така и състоянието на бунт срещу Бога са като връзка за краката ни – не можем да напредваме в християнския живот, докато не получим освобождение от силата на греха и плътта в нас.

Освен това са нужни търпение и постоянство, за да се получи победата. Сигурно защото борбата с греха прави времето да тече много бавно и носи голямо напрежение. Ако тогава не си търпелив, лесно можеш да се откажеш. Много хора са вървяли и дори тичали в християнския път, но са се отказали, защото не са били постоянни и търпеливи.

Ето как игрите с надбягвания от I-ви век илюстрират много добре, какво означава, да вярваш в Христос. Това не е просто един интелектуален процес – да се съгласиш с факта на Христовата смърт. Да вярваш в Христос е нещо много активно – дотолкова, че трябва да се сравни с тичане. Морис Венден описва истинската вяра така:

“Тя е нещо много по-дълбоко от простото интелектуално разбиране на истината и включва упование в този, когото познаваме лично и сме се уверили, че можем да му имаме доверие. Вярата е винаги спонтанен и естествен резултат от връзката ни с Христос” (“Вярата, която действа”, с. 194, 195).

Това означава да вярваш в Христос. Тази вяра води до победоносен християнски живот.

3. Победата и размишлението.

Сега обаче се изправяме пред нова редица от въпроси: Как да се махнат теготите и греха? Как да имаш търпение в християнското тичане? До какво в крайна сметка се свежда всичко това? Обясненията продължават по-надолу в разглеждания текст:

“Като гледаме на Исус, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни…” (Евр. 12:2а).

Победата в живота чрез вяра в Христос, която е сравнена с бягане, се осъществява на практика чрез гледане на Исус. Точно така, да гледаме на Исус. То от своя страна също е обяснено:

“Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни” (ст. 3).

Значи да гледам на Христос означава да мисля за Него. Вероятно, когато атлетите са бягали, са гледали на предстоящата награда; тя е била в мислите и въображението им. Това ги е мотивирало и им е давало сили да издържат на огромното напрежение. Така и ние, бягайки в християнското поприще, трябва да мислим за Исус; да отправим погледа си към Него, а не към миналото. Това ще ни даде сили да издържим на напрежението, което е свързано с борбата. Апостол Павел го казва много добре:

“Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, като забравям задното и се простирам към предното, пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христос Исус” (Фил. 3:13, 14).

Ето колко е важно, стремейки се към добрата цел, да гледаме на Исус, да мислим за Исус. Така по-добре можем да разберем и това, което Павел казва на друго място:

“А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен” (2 Кор. 3:18).

Чрез Светия Дух мога да се преобразя в славния образ на Христос, когато Го гледам, т.е. когато размишлявам за Исус. Елън Уайт казва:

“Гледайки на съвършения образец ние можем да се променим. Размислете само: виждаме и улавяме блестящите лъчи идващи от Христовото лице. Приемаме толкова светлина, колкото можем да понесем. Затова нека не само спрем да спорим за различните обстоятелства, но и да гледаме непрестанно на Исус. Така чрез преобразяващата сила на Светия Дух ние се уподобяваме до пълно сливане с благословения образ, който гледаме” (“Поглед нагоре”, м. септември, с. 16).

Колко важно е наистина да гледаш на Исус! Колко важно е да размишляваш за Него! Всъщност, донякъде победата се крие в размишлението. Затова и апостолът препоръчва на евреите размишлението за Исус.

Размишление, но над какво? Христос е много богат образ. Нужни са цели четири евангелия, за да Го опишат. Какво по-точно да гледам в Него? За какво точно да мисля?

“Като гледаме на Исус, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни…” (Евр. 12:2а).

Исус, Начинателят и Усъвършителят на вярата ни. Дават ни се насоки, върху какво конкретно от личността на Исус да размишляваме. Христос като начало и край на верският ни живот. Този, Който ни усъвършенства, е Същият, Който ни е дал началото в християнския ни живот. Началото, което може да е нещо много изненадващо, но и много насърчително, като си го спомниш. То се свързва с големи победи, отказване от навици и слабости, на които преди си робувал. Установяваш в себе си една видима промяна – преди бях такъв, а сега съм вече съвсем друг. В основата на това начало е Христос и никой друг. Затова сме поканени често да мислим за началото на християнския ни живот:

“И тъй, както сте приели Христос Исус, Господа, така и се обхождайте в Него, вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, и изобилващи [в нея с] благодарение” (Кол. 2:6, 7).

Настоящата ни обхода в Христос и усъвършенстване са свързани с мисълта за началото – как сме побеждавали с вяра. Всички сме били свидетели на чудо от Бога за себе си. Щом като Бог го е правил в началото, не може ли да ни помогне и сега? Естествено, че може!

Исус е поставил началото на вярата ни, а няма ли да Го видя и в края? Разбира се, че до края на своя път трябва да продължим да търсим Христос. Това е другото, за което трябва да размишляваме. Не бива да се обезсърчаваме и да мислим, че няма да устоим до края. Трябва да мислим за Исус и като Усъвършител на вярата ни. Чуйте това обещание:

“Като съм уверен именно в това, че Оня, Който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос” (Фил. 1:6).

Наистина Онзи, Който е дал доброто начало на вярата ни, знае, как да направи така, че да бъдем усъвършенствани до края. Мисълта за началото ни насърчава, че ще постигнем победата и завършекът на вярата ни ще е истински триумф.

4. В списъка на героите на вярата.

Но не са ли всичките тези неща много мъчни? Защо християните трябва да минават през такива мъки и борби в себе си?

Сигурно би било успокоително да знаем, че стремейки се към победата по този начин, ние биваме почитани пред небето като победители, като герои на вярата, също както споменатите в Евр. 11 гл. Списъкът на героите на вярата не е завършен. Вижте края на главата:

“Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието, да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро” (Евр. 11:39, 40).

Героите на вярата били засвидетелствани пред небето чрез вярата си, че са годни да живеят там (ст. 2). Това означава, че не е необходимо делото им да минава през съда, защото съдът се прави заради ангелите – за да могат те да са сигурни, че на небето няма повече да се появи грях. В съда също се установява, кой е годен да живее на небето и кой – не. А героите на вярата от Евр. 11 гл. засвидетелствали своята годност за небето чрез живота си и Божието потвърждение. Следователно, нямало да е грешка, ако след смъртта им те бъдат веднага възкресени и занесени на небето, за да получат желаното от тях съвършенство. Но не, Господ не го направил! Не искал те да получат веднага съвършенството (нетлението), защото имал предвид нещо друго за другите вярващи идващи след тях. За тези други вярващи Бог е промислил нещо по-добро – победата над греха в живота им по същия начин, както я постигнали героите на вярата (Евр. 12:1-4). Посланието към евреите е може би единствената незавършена книга в Библията, защото съдържа списък, който трябва да се попълни с още хора. Списъкът на героите на вярата от Евр. 11 гл. трябва да бъде продължен с още имена. Той се води на небето от ангелите, а тези, които влизат в него, сме ти и аз! Не е ли това чудесно? Каква привилегия! Името ми да бъде до това на Авраам, Йосиф и Мойсей! Ти можеш да се издигнеш над паденията и да бъдеш редом до признатите от небето богати с вяра герои.

Дж. С. Пени, геният, който стои зад голямата световна верига от универсални магазини, изградил бизнеса си до равнището на мултимилионна империя, когато неочаквано, в кризата от 1929 г. загубил 40 милиона долара. (Това са много пари днес, но за онова време били страшно много.) Три години по-късно, когато бил на 56-годишна възраст, трябвало да продаде всичко, за да задоволи кредиторите си – факт, който го оставил буквално разорен. Толкова много се безпокоял, че не можел да заспи. Стресът и неговата хронична преумора депресирали имунната му система и той се разболял отново от варицела, чийто вирус си спял спокойно някъде в нервната му система, откакто за първи път се обринал като дете. Наречен “шингъл” този вирус причинява ужасна болка. Той бил хоспитализиран в санаториума “Батъл Крийк” и му били дадени успокоителни, но въпреки това се обръщал и мятал през цялата нощ.

Съсипан физически и душевно той се почувствал изправен пред смъртта и написал прощални писма на съпругата и сина си, тъй като не очаквал, че ще доживее до сутринта. И тогава чул, че персоналът пее в църквичката на болницата: “Не се страхувай, не се бой, за теб се грижи Бог…” Следвайки гласа на музиката той открил, къде пеят и тихо се промъкнал на последния ред. Господин Пени казал след това, че нещо се случило в този момент, което той не можел да обясни: “Почувствах се, като че съм незабавно издигнат от мрака на една тъмница всред топла, блестяща слънчева светлина. Почувствах Божията сила както никога преди това. Разбрах, че аз единствен съм отговорен за моите проблеми. Знаех, че Бог със Своята любов е там, за да ми помогне. От този ден до днес животът ми е бил свободен от безпокойство и грижа. Сега съм на 71 години и най-драматичните и славни моменти от моя живот бяха онези, които прекарах там онази сутрин, в малката болнична църквичка.”

Като резултат от тази промяна настъпила у Дж. С. Пени чрез силата на една песен, той се върнал и се заел да изгради наново своята финансова империя, за да премине границата от 1 милиард долара и да отпразнува със семейството и приятелите си своя 95-ти рожден ден.

След тежкия духовен банкрут ти наистина можеш да се издигнеш, да възстановиш загубите и да спечелиш победата. Ти можеш да бъдеш редом до богатите с вяра герои от списъка на героите на вярата. Стани и ти герой на вярата!

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.