Напояване в Канзас

Начало/Християнски живот/Напояване в Канзас

Зелено растение виреещо на много суха земяВ началото на кариерата си Томас Едисън изобретил машина за отбелязване на гласуванията в законодателните събрания. Чрез завъртането на един ключ надясно или наляво длъжностното лице можело да гласува за или против някое предложение без да става от мястото си. Машината щяла да замени досадната работа по отбелязването на бюлетините, броенето им и т.н. Въодушевен от тази перспектива Едисън получил патент за изобретението си (неговият първи патент) и заминал за Вашингтон.

Томас демонстрирал пламенно машината си пред председателя на Комитетите към Конгреса. Той похвалил Едисън за неговата изобретателност, но бързо отхвърлил нововъведението. “Пречките и забавянията по осъществяването на гласуването често са единствените ни средства за отхвърлянето на лоши или неподходящи закони”, казал той на Томас.

Младият изобретател бил смаян. Изобретението било добро – той го знаел и председателят го знаел. И въпреки това не било желано. По-късно Едисън казал: “Там и тогава си обещах, че никога повече няма да изобретя нещо, което не е желано.”

Едисън се справил чудесно с изобретяването на една машина, но пропуснал да проучи, дали някой имал нужда от нея и готов ли е да плати, за да я има. Великият изобретател пропуснал да направи маркетингово проучване.

“Маркетинг” е едно от много често срещаните понятия днес. Маркетингът не е наука в класическия смисъл на думата, а по-скоро изкуство. Определя се като “социален процес, чрез който определени индивиди и групи получават това, от което се нуждаят или желаят, чрез създаване и размяна на стоки и стойности” (Филип Котлър).

Маркетинговите дейности са насочени към опознаване на потребностите, създаване на продукти и услуги удовлетворяващи тези потребности и създаване на разширено търсене.

И ако е съвсем разбираемо в стопанския живот на човека да съществува маркетинг, за да могат нуждите да бъдат задоволени, интересното е, че и небесният Бог Си има Свой маркетинг. Естествено Неговият е доста по-различен, защото Господ не се нуждае да проучва нуждите на някого – Той просто ги знае. При Него е приложима само останалата част от маркетинговия процес – задоволяването на тези нужди. Бог познава изключително добре потребностите на Своите творения и ги задоволява:

“Всички тия от Теб очакват да им дадеш на време храната. Каквото им даваш, те го събират. Отваряш ръката Си и те се насищат с блага” (Пс. 104:27, 28).

Странното е, че точно тази Божия активност се подлага на сериозно съмнение от страна на много обитатели на земята. А може би не е странно. Предвид бедствията и несгодите сполетяващи ежеминутно човешката раса май не е учудващо, че не са никак малко смятащите, че ако изобщо има някакъв Бог, Той не се грижи за тази планета от самия край на Универса.

Наистина, покосената от несъвършенство Земя и страдащите от изкривено възприятие хора са силни предпоставки Божията грижа за творенията да бъде подложена на съмнение. Въпреки всичко свидетелите в този свят говорещи за Божията грижа към хората са достатъчно. А сред тях има един, който е най-могъщия от всички – Исус Христос. Отдаден да прави добро на другите Той разкрил по най-добър и въздействащ начин Божията заинтересованост за човешките несгоди.

Христос познава проблемите и нуждите на всички ни. И ако вече отнасяш въпроса към себе си, да, Исус познава и твоя проблем и може да го разреши; Христос познава и твоята нужда и е готов да я удовлетвори. Апостол Павел бил повече от убеден в това, затова казал с непоклатима увереност:

“А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус” (Фил. 4:19).

Това обещание ангажира напълно Божията деятелност в живота ни и направо изисква от нас да проверим истинността му.

1. Божията грижа за хората.

Не е необходима диплома дори за начално образование, за да знаеш, че цялото човечество лежи в големи нужди, които просто крещят да бъдат задоволени. Да, те трябва да бъдат задоволени – това е много лесно за достигане обобщение, което е в пълна хармония с картинното описание на един старозаветен пророк:

“Уви, грешни народе, люде натоварени с беззаконие, роде на злодейци; чада, които постъпвате разтлено! Оставиха Господа, презряха Светия Израилев, отделиха се и се върнаха назад. Защо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? Вече всяка глава е болна и всяко сърце изнемощяло. От стъпалото на ногата дори до главата няма в някое тяло здраво място. Но струпеи и посинения, и гноясали рани, които не са изстискани, нито превързани, нито омекчени с масло. Страната ви е пуста, градовете ви изгорени с огън, земята ви – чужденци я пояждат пред очите ви и тя е пуста като разорена от чужденци. И сионовата дъщеря е оставена като колиба в лозе, като пъдарница в градина с краставици, като обсаден град” (Исая 1:4-8).

Бунтът срещу Бога води след себе си обременени и болни хора, стенеща земя и страдаща икономика. Незавидно положение, което с безмълвния си вик за помощ проглушава ушите ни. Кой може да ни помогне? Според Свещеното писание това може да направи само Бог. Библейска история съдържа запис доказващ, че Господ се грижи за децата Си задоволявайки техните нужди така, че да осигури и временния, и вечния им живот. Въпреки, че точно това съждение се оспорва от много от хората на тази планета, Писанието го доказва с различни примери.

1) Грижа за насъщния

Господ е готов да направи чудо, за да задоволи нуждата на децата Си от насъщния. Той може да направи невъзможното; дори така, че години наред да вали хляб от небето:

“И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя” (Изх. 16:35).

Господ няма да остави децата Си да гладуват, защото го има обещанието:

“Той ще обитава на високо, крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му. Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва” (Исая 33:16).

2) Защита от злини

Когато обръчът на враговете се затегне дотолкова, че не можеш да мръднеш, Божията войска застава около теб, за да те защити от злините причинявани от човека:

“И на сутринта, когато слугата на Божия човек стана та излезе, ето, войска с коне и колесници беше обиколила града. И рече му слугата му: Ах, господарю мой! Какво ще правим? А той отговори: Не бой се, защото ония, които са с нас, важат повече от ония, които са с тях. И помоли се Елисей казвайки: Моля Ти се, Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата та видя и, ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисей” (4 Царе 6:15-17).

Господ ще защити децата Си от злини, защото го има обещанието:

“Който живее под покрива на Всевишния, Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия. Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам. Защото Той ще те избавя от примката на ловеца и от гибелен мор. С перата Си ще те покрива и под крилата Му ще прибегнеш. Неговата вярност е щит и закрила. Няма да се боиш от нощен страх; от стрелата, която лети денем; от мор, който ходи в тъмнина; от погибел, която опустошава всред пладне. Хиляда души ще падат от страната ти и десет хиляди до десницата ти, но до теб няма да се приближи. Само с очите си ще гледаш и ще видиш възмездието на нечестивите. Понеже ти си казал: Господ е прибежище мое и си направил Всевишния обиталището си, затова няма да те сполети никакво зло, нито ще се приближи язва до шатъра ти” (Пс. 91:1-10).

3) Грижа за духовното израстване

Божията грижа не може да се ограничи само за физическия живот. Духовният живот и израстването по подобие на Христос е първостепенна нужда, задоволяването на която никога няма да бъде отказано:

“Блажен оня, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит. Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие и в чийто дух няма измама. Когато мълчах, овехтяха костите ми от охкането ми всеки ден. Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мен, влагата ми се обърна на лятна суша. Признах греха си пред Теб и беззаконието си не скрих. Рекох: Ще изповядам на Господа престъпленията си. И Ти прости вината на греха ми. Затова нещо нека Ти се моли всеки благочестив на време, когато може да се намери то. Наистина, когато големите води преливат, те няма да стигнат до него” (Пс. 32:1-6).

Господ е взел в ръцете Си нашето духовно израстване, защото го има обещанието:

“Като съм уверен именно в това, че Оня, Който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос” (Фил. 1:6).

4) Господ се грижи и за неправедните, защото обича и тях

Ако някой си мисли, че Бог е загрижен само за тези, които са Негови последователи, е добре да помисли пак:

“Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят, за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата. Защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните” (Матей 5:44, 45).

Макар и това да се подлага на съмнение, Бог е доказал Своята любов и грижа към всички. Затова и апостол Павел го изразява много точно:

“Моят Бог ще снабди всяка ваша нужда…” (Фил. 4:19а).

Наистина Богът на Павел е и твоят Бог. И Той снабдява всяка твоя нужда. Той може и ще снабди всяка твоя нужда. Как обаче става това?

2. Снабдяване в Исус Христос.

Исус Христос е върховното доказателство за Божията грижа и любов. Той живял живот изцяло ориентиран към задоволяването на нуждите на хората. Новият завет ни описва делата Му доказващи Неговата загриженост.

1) Исус проповядвал

“Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така [както Тоя Човек]” (Йоан 7:46).

Проповедите на Христос били центрирани върху Божията любов и не оставяли без въздействие дори враговете Му.

2) Исус лекувал

“А когато слезе от хълма, последваха Го големи множества. И ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. Тогава Исус простря ръка и се допря до него, и рече: Искам, бъди очистен. И на часа му се очисти проказата” (Матей 8:1-3).

По онова време прокажените били избягвани от всички, а Исус докосвал раните им с ръце и ги лекувал, за да покаже, колко много ги обича Бог.

3) Исус прощавал грехове

“И ето, донесоха при Него един паралитик сложен на постелка. И Исус като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко, прощават ти се греховете” (Матей 9:2).

Исус носел най-голямото облекчение, за което човешката душа копнее – прощението на греховете. Той познавал най-дълбоките нужди на хората и започвал с тях, за да донесе по-скоро мир на обременения.

Апостол Павел знаел всичко това. Той следвал една съвсем проста логика. Христос разкрива в пълнота небесния Бог като не просто изразява загриженост към хората, а като действително задоволява техните нужди. Следователно, ако имаме Исус, ще можем да се възползваме от Божиите благословения скрити в Него и всяка наша потребност ще бъде покрита. Затова имал куража да каже:

“А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус” (Фил. 4:19).

“В Христос Исус”. Според Павел задоволяването на всяка наша нужда е “в Христос”. И, да, става дума за всяка наша нужда: на нуждата от прошка, на нуждата от духовно израстване, на материалните нужди. Всяка нужда може да бъде покрита, когато имаш Исус. Чрез Христос Бог ни помага за всичко. В Него се открива Божието богатство в слава. Така че Христос е достатъчен за всичко.

3. Божията загриженост и личното свидетелство.

Това обаче не е всичко. Ако наистина преживяваме близост с Христос, ще трябва да представяме сигурността и задоволеността в Бога от личен опит:

“А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда…” (Фил. 4:19а).

Павел написал това като затворник. Бог все още бил неговия Бог. Затова дори при това положение апостолът чувствал необходимостта да свидетелства за Неговата милост и готовност да задоволява човешките нужди. А едно такова свидетелство има голяма сила. Цялата мощ на небето е на негова страна. Това е истинско свидетелство, което може да обръща хора за небето. Воденето на живот на пълно доверие в Бога ще бъде великолепно свидетелство за Божията спасяваща сила и ще помогне и на други да бъдат спасени. Просто трябва да бъдеш напояван като дърво в Канзас.

В Канзас понякога може да стане наистина много сухо и горещо. Начинът за напояване на дърво там в тези периоди е като поставиш маркуч в основата на дървото и го напояваш за около час. Така корените на дървото могат да получат нужната им влага и то да продължи да дава плода си.

Това е, което Господ иска да направи за нас. Дори и в най-сухите и безводни периоди на живота ни, когато сме затрупани от незадоволени нужди, трябва просто да оставим самите корени на съществото ни бъдат просмукани с личността на Христос. И тогава всяка наша нужда ще намери своето удовлетворяване. Съвсем просто е. И това е, което всички искаме, нали?

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.