Изборът на един разбойник

Начало/Християнски живот/Изборът на един разбойник

Трите кръстаФермер наел един мъж да работи за него. Казал му, че първата му задача е да боядиса хамбара и че това трябвало да му отнеме около три дни. Наетият работник обаче го направил за един ден. Фермерът го завел да реже дърва и му казал, че за тази работа ще са му нужни около четири дни. За негова почуда мъжът приключил всичко за ден и половина.

Следващата задача на наемника била да сортира голям куп картофи. Трябвало да ги подреди на три по-малки купа – картофи за посев, картофи за храна на свинете и картофи годни за продажба. Фермерът му казал, че това е лесна работа и изобщо не трябвало да му отнеме време. В края на деня отишъл при него и видял, че той дори не бил започнал. “Какъв е проблема?”, запитал фермера. Мъжът отговорил: “Аз мога да работя здраво, но не мога да вземам решения.”

Да, не винаги е лесно да вземем решение. Да направим някакъв избор може да бъде най-трудното нещо на света, защото всички знаем, че решенията водят до някакви последици. А понякога тези последици не се особено приятни. Като че ли е нормално да искаме да ги избегнем и затова не е никак учудващо, че толкова много хора са нерешителни.

Що за живот обаче ще водим, ако откажем да вземаме решения? Определено не свободен, защото свободата се изразява именно във възможността да правим избор. Възможността и желанието ни да вземаме решения и да правим избори дотолкова издига нашия живот, че за Елеонор Рузвелт това е най-точният израз на нашата индивидуалност:

“Най-добрият израз на философията на един човек не е чрез думи. Тя се изразява чрез изборите, които прави. В дългосрочен план ние оформяме живота си и себе си. Този процес никога не приключва, докато не умрем. И изборите, които правим, са в крайна сметка наша отговорност” (Тим Кимел, “Малка къща на магистралата”, стр. 143).

Много вярно, нали? Решенията, които вземаме; изборите, които правим, ни оформят като личности в продължение на целия ни живот. Отбягването да се вземе някакво решение е само по себе си вземане на решение, но такова, което държи живота ни в окови, ужас и пасивност. Ако искаме да изживеем живота си в пълнота, трябва да се освободим от страха си да вземаме решения и да се научим да го правим. И всичко може да започне с едно – с решението, което преди две хиляди години взел един разбойник.

Винаги когато наближава деня, в който се чества възкресението на Исус Христос, последната седмица от живота Му, така наречената “Страстна седмица”, отново бива припомнена. Причината е проста – случилото се в нея е от огромно значение за човечеството. Колкото повече се доближаваме до края й, толкова по-напрегнато и значимо става всичко, като последните 24 часа от живота на Спасителя са кулминацията – не само на Страстната седмица, но и на целия Му живот. Затова си струва да си припомним накратко тези последни часове от живота Му и да видим, как случилото се в тях научило един разбойник да вземе правилното решение.

1. Агонията на Исус в Гетсимания.

Във вечерта на четвъртия ден от Страстната седмица Исус Христос отишъл с учениците Си в една градина наречена Гетсимания. После взел трима от тях и навлязъл по-навътре в нея. Като че ли искал да скрие от останалите това, което щяло да Му се случи. А то било страшно и затова Исус имал нуждата от подкрепата на най-близките Си трима ученика:

“Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мен” (Матей 26:38).

Нещо странно ставало с Христос и молитвите на Петър, Йоан и Яков Му били нужни. Тежестта на тази скръб обаче започнала толкова много да Му тежи, че Исус предпочел да предпази и тези трима ученици, за да не видят това, което щяло Му да се случи:

“И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се думайки: Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, но Твоята да бъде” (Лука 22:41, 42).

Какво било това страшно нещо, което толкова плашило Исус, че искал да откаже да го направи и молел Бога да не се налага да изпие тази чаша? Какво било това тежко нещо, че Той толкова се нуждаел от молитвите на учениците Си, за да има силата да го направи? Какво било това покъртително нещо, което щяло промени облика на Исус, така че Той не искал учениците Му да Го видят в това състояние? Библията дава само един отговор:

“Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен… Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни” (Исая 53:4, 6).

“Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога” (2 Кор. 5:21).

В онзи момент в Гетсиманската градина това, за което Христос бил дошъл на земята, започнало да се случва – прехвърлянето на греховете на цялото човечество върху Него. Нашите грехове са толкова чужди за Вселената и толкова омразни в очите на светия Бог, че заради тях ние заслужаваме пълно отделяне от Него и вечна смърт. Исус обаче ги поел вместо нас. Той пристъпил напред и пожелал вината ни да бъде положена на Него, като че Той е извършил всичко. И тъй като грехът е омразен на Бога, с прехвърлянето на вината ни върху Исус с Него започнало да става нещо, което никога преди не било се случвало – Бог започнал да се оттегля от Него. За Христос понасяйки греховете ни означавало пълното отдръпване на Бога от Него – положение, в което Божият Син никога не е бил преди това и което открило пред Него ужасяваща перспектива.

И тук всичко зависело от избора на Христос. Ако изберял връзката Му с Отец да остане непокътната, трябвало и можел да изостави човека на собствените му последици от греха. Ако пък изберял да спаси човека, щял да загуби завинаги Божието благоволение и присъствие. Какво да избере?

Нищо чудно, че това била такава агония за Него! Нищо чудно, че видял смъртта в очите и душата Му била прескръбна! Какво да избере? За наша радост Исус направил избора, който е в наша полза – да спаси окаяната човешка раса от справедливото осъждение за греха, каквото и да Му струва това.

2. Побой и унижение над Исус в съда.

След като Исус се съгласил да поеме вината на падналото в грях човечество, една тълпа дошла да Го арестува (Матей 26:47-50). Набързо бил скалъпен процес, който нарушавал всички изисквания на еврейския съд. Ето и какво друго било включено в този процес:

“А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно наказание. Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха, а други Му удряха плесници и Му казваха: Познай ни, Христе, кой Те удари” (Матей 26:66-68).

Била издадена смъртна присъда по-късно потвърдена и от римския управител. Тя обаче трябвало да се предшества от забавление. И то не само за съдиите, но и за тълпата и разпуснатите войници:

“Тогава им пусна Варава, а Исус би и Го предаде на разпятие. Тогава войниците на управителя заведоха Исус в преторията и събраха около Него цялата дружина. И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия. И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и туриха тръст в десницата Му; и като коленичиха пред Него, ругаеха Му се казвайки: Здравей, Царю Юдейски! И заплюваха Го, и взеха тръста и Го удряха по главата. И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат” (Матей 27:26-31).

Исус бил подиграван, заплюван, бит и бичуван. Но като се замисля, това е трябвало да се случи с нас, защото ние сме истински виновните. Христос обаче застанал пред нас поемайки болката и позора ни. Пророчеството за страданието Му причинено от нашите грехове продължавало да се изпълнява:

“Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието докарващо нашия мир и с Неговите рани ние се изцелихме” (Исая 53:5).

Ние сме тези, които носят вината заслужаваща такова отношение. Така че когато четем за тези моменти, трябва винаги да помним, че Исус Христос понесъл всичко това за нас и вместо нас!

3. Разпятието на Исус.

След това Христос бил заведен, за да бъде изпълнена смъртната Му присъда – разпъване на кръст:

“И така, взеха Исус и Той сам носейки кръста Си излезе; и дойде на мястото наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота, гдето Го разпнаха и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исус посред” (Йоан 19:17, 18).

Каква гледка! Богът оставил славата Си и поклонението на милионите ангели и дошъл на земята, за да спаси хората, бива повесен на кръст между двама разбойника. Баща разпънат на кръст от Собствените Му деца – от тези, които толкова много обичал!

Кръстната смърт била най-унизителното и мъчително наказание, което се прилагало в древността, но Христос бил готов да преживее всичко това за теб и мен. Човешкият речник не е достатъчно богат, за да опише драматизма на тази сцена! Размишлението ни обаче трябва да се връща към нея отново и отново. Нищо по-велико не се е случвало в историята на нашия свят. И това заслужава да се запечата завинаги в умовете ни.

4. Свят близо до спасението.

И така, заедно с Исус били разпънати и двама разбойника. Отначало и двамата Го проклинали заедно с тълпата стояща под кръста. С течение на времето обаче у единия станала някаква промяна. Нещо в съзнанието му изплувало. Божият Дух събудил в него горещо желание за спасение. И тогава един изпълнен със злоба глас прекъснал мислите му:

“И един от обесените злодейци Го хулеше казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!” (Лука 23:39).

Другарят му продължавал да е в синхрон с тълпата да обвинява и изкушава Исус да направи чудо. Но другият разпнат застанал на страната на Исус:

“А другият в отговор го смъмри като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение? И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили, а Този не е сторил нищо лошо” (ст. 40, 41).

Разбойникът вече бил наясно. Било въпрос на избор. Той висял на кръста напълно заслужено, защото направил погрешния избор да води живот на грях. Исус обаче не бил прикачен на това средство за мъчителна екзекуция заради някакво Негово престъпление. Той бил напълно невинен, но избрал да поеме вината на целия свят върху Себе Си. Решението – то определя и оформя живота, дори смъртта ни.

Дали било късно за разбойника да вземе своето последно решение? Дали не се научил вече да прави правилния избор? Самотен Исус висял на кръста. И изведнъж чул нещо, което изпълнило душата Му с надежда:

“И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си” (ст. 42).

Разпънатият разбойник си спомнил за готовността на Исус да прощава и това му помогнало да вземе най-важното решение в живота си – да застане на страната на този умиращ Спасител. Той се обърнал към Христос с една-единствена молба – когато Господ се завърне на земята като Цар при Пришествието Си и гласът Му призове мъртвите Му последователи да възкръснат, да не забрави да дигне от гроба и него, окаяния разбойник, който бил разпнат до страната Му. И макар молбата му да се отнасяла за далечното бъдеще, в известен смисъл била изпълнена мигновено:

“А [Исус] му рече: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мен в рая” (ст. 43).

“Сега ти казвам тази истина; сега, когато всички Ме смятат за победен, когато за другите съм само един измамник и престъпник; днес, когато всички се съмняват в способността Ми да спасявам; сега ти казвам: ‘Ти наистина ще бъдеш с Мен в рая!'”

Разбойникът на кръста взел правилното решение и получил на момента уверението, че молбата му ще бъде изпълнена и Исус няма да забрави да го възкреси при Пришествието Си. Спасен в последната минута! В последната минута, но спасен!

Двамата разбойника разпнати от двете страни на Исус отразяват много точно състоянието на нашия свят. Колкото и морално да живеем, за стандартите на небето ние не сме нищо повече от едни разбойници. Като грешни човешки същества ние всички сме обречени – също като разбойниците на кръста. Искаме или не, ние умираме. На всички ни е отреден един край. И все пак светът е много близо до спасението – също както разбойниците били близо до Исус. За съжаление повечето хора са като единия разбойник – не правят нищо друго, освен да хулят Спасителя. Виждат, че са обречени, но изливат злобата си на Бога. Само на крачка от спасението са, но така и не пожелават да вземат правилното решение и да се възползват от него.

Има и друга група хора, които са като другия разбойник. Той също хулел Исус в началото, но после се осъзнал; видял, в какво се състои правилното решение и поискал да бъде спасен. Има хора, които са живели в греха, отделени от Бога и заслужаващи смърт като всички други. Но в един момент от живота си те оценяват, какво е направено за тях от Христос и избират да бъдат спасени. И Исус им гарантира спасението. Те са в безнадеждно състояние, но Исус им обещава спасение и им го дава.

Скоро след разговора с разбойника Исус издъхнал:

“А Исус като прие оцета рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух” (Йоан 19:30).

“Свърши се! Победата е извоювана!” Малко преди това Исус дал обещание за спасение на единия разбойник. Сега направил това спасение реално и законно пред небето.

Греховете на разбойника, моите грехове, вашите грехове, греховете на целия свят били върху Исус и Го отделили от Отец – Източника на живота. И не можело да стане нещо друго, освен да умре. Това било наказанието за престъпването на Божия закон. С това наказание трябвало да умрем всички ние. Ние с вас трябвало да висим на този кръст понасящи заслуженото от делата си. Но Исус толкова ни обикнал, че заел нашето място, без изобщо да има дял в греховете ни. Каква любов! Христос взел нашата плът, поел нашето наказание, за да ни освободи и да ни дари вечен живот. Той подложил Собственият Си гръб под наказанието, за да освободи нас – Неговите деца, които сме истинските престъпници.

Скъпи приятелю, в коя от групите на света ще попаднеш – сред тези, които хулят и отричат спасението на Христос или сред тези, които го приемат? Както историята на разбойниците показва, всичко зависи от решението ти. И съвсем правилно се досещаш, че това е най-важното решение в живота ти. Може да ти е трудно да правиш избор, но тук пасивността не помага – всеки трябва да вземе решение за или против Христос. Истината за случилото се в Гетсимания и на Голгота в последните 24 часа от живота на Исус Христос не позволява подминаване с неутралитет. Това не е възможно! И тъй като решението трябва да се вземе, помисли си за втория разбойник. Неговото решение било правилното. Не позволявай да пропуснеш предложеното ти спасение, което е толкова близо до теб! Приеми Исус днес и бъди и ти спасен!

2
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

1 Comment threads
1 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
2 Comment authors
stamen krivoshiev

Поздравления за статията, Ники!