Най-съвършената картина

Начало/Християнски живот/Най-съвършената картина

Красива птичка стояща до гнездото сиУниверситетът Дюк направил едно изследване за “мира в душата”. Няколко били факторите, които се оказали с най-голямо значение за емоционалното и умствено здраве. С оглед спестяване на време и извличане на максимална полза от това проучване, ще ги формулираме като практични съвети към всеки:

1) Освободи се от подозрението и негодуванието. Подхранването на злобата е един от главните фактори за чувството на нещастност.

2) Не живей в миналото. Нездравословното притеснение за минали грешки и провали води до депресия.

3) Не губи време и сили в борба с обстоятелства, които не можеш да промениш. Работи заедно с живота, вместо да се опитваш да избягаш от него.

4) Насили се да останеш ангажиран с живия свят. Съпротиви се на изкушението да се отдръпнеш и да останеш самотен през периоди на емоционален стрес.

5) Не се отдавай на самосъжаление, когато животът ти предложи нещо трудно. Приеми факта, че никой не преминава през живота, без да преживее някаква скръб и нещастие.

6) Развий старомодните добродетели любов, хумор, състрадание и лоялност.

7) Не очаквай прекалено много от себе си. Ако има твърде голяма разлика между личните ти очаквания и способността ти да постигнеш целите, които си си поставил, чувството за неспособност е неизбежно.

8) Намери нещо по-голямо от теб, на което да вярваш. Отдадените на себе си егоисти показват винаги най-ниските резултати, когато се измерва щастието.

Сигурен съм, че ще се съгласите, че всеки от изброените съвети си струва дискусията. Сега обаче искам да ви обърна внимание на последния. Той е много подобен на съвета, който един автор е дал преди хилядолетия:

“Това ви казах, за да имате в Мен мир. В света имате скръб, но дерзайте, Аз победих света” (Йоан 16:33).

Пред вас е едно от най-великите обещания на Исус Христос, което е записано от любимия Му ученик – апостол Йоан. То е толкова силно, че изследването му без съмнение ще бъде определено като разумно прекарано време. Да не пропиляваме нито минутка тогава!

1. “Това ви казах, за да имате в Мен мир”.

Исус Христос твърди, че вече е казал нещо, което е предназначено да донесе мир на учениците Му. Ако те са внимателни да се вслушат в това, което им е казал, ще имат мир. Каква точно е тази успокояваща вест?

Вероятно Исус визира обясненията, които дава от Йоан 16:16 надолу. Тук Той говори в притчи за Своята смърт и възкресение. Когато умре, учениците Му ще скърбят, а светът ще се радва. Но след като Исус възкръсне, учениците Му ще се зарадват и дори ще получат по-голямо благословение, защото ще виждат по-ясно отговорите на молитвите си.

Но когато Христос казал всички тези неща, учениците Му явно се наскърбили:

“И вие прочее сега сте на скръб, но Аз пак ще ви видя и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме” (Йоан 16:22).

Учениците Му се наскърбили и Исус побързал да ги утеши. Той държал да им обясни, с каква цел им казва всичко това:

“Това ви казах, за да имате в Мен мир” (ст. 33а).

“Не да скърбите ви казах всичко това, а да имате мир. Не скърбете! Това, което сега ви изглежда като поражение, е гарантирана победа”.

Има неща в живота, които сякаш са предназначени да ни донесат добро, но на практика ни носят скръб. Исус Христос не е обещавал безоблачно съществуване на последователите Си. Той не скрива от нас, че ни чакат тежки мигове. Ще има моменти, когато ще изглежда, че Господ е мъртъв и ние сме оставени сами в света – един свят, който е много по-силен от нас. Но последователите на Исус са уверени, че тези моменти не са вечни и че те отново ще видят живия и триумфиращ Господ в живота си. И затова могат да имат мир.

“Това ви казах, за да имате в Мен мир” (Йоан 16:33а).

В известен смисъл цялото учение на Христос, цялото Божие слово има за цел да донесе мир на изгубения грешник. Свещеното писание е откровението на Божия любящ характер. Там, директно или в символи, Бог разкрива Своя план да спаси хората. То дава увереност, че Господ е на Своето място, дори когато това изглежда най-малко вероятно. Това Слово носи мир.

Има обаче една подробност:

“…за да имате в Мен мир” (ст. 33а).

Мирът е във Исус. Това говори за специални отношения с Него, за специален живот с Него – живот на пребъдване. Значи да останеш в Него, да живееш в Него на сигурно. Това е възможно само чрез взаимоотношения на любов и доверие.

И като казахме доверие, то се явява основен фактор в придобиването и запазването на мира в сърцата ни:

“Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Теб уповава. Уповавайте на Господа винаги, защото Господ Йеова е вечна канара” (Исая 26:3, 4).

Обещан е съвършен мир за непоколебимия ум. А за кой ум можем да кажем, че е непоколебим? За този, който уповава на Господа винаги. Винаги можеш да уповаваш на Господа, защото Той е вечна канара.

През Средновековието, когато технологиите не били толкова развити, върху някакъв кораб плуващ в океана връхлетяла ужасна, свирепа буря. Бил сравнително близо до брега, когато това се случило, но това не гарантирало оцеляването на никого.

Всички пътници изпаднали в паника. Всеки на борда търсел закрила от този, на когото уповавал – някои се молели за помощ на Дева Мария, други – на своя светец-закрилник, но никой не се обаждал. Хората били в ужасна паника и притеснение.

Но на палубата близо до трюма имало една жена, която се държала съвсем различно от другите. Тя имала малко дете и точно в този момент го кърмела. В пълен контраст с останалите пътници на лицето й бил изписан съвършен мир. Държала се така, като че в момента се намира на най-сигурното място в този свят.

Корабът не издържал на ударите на вълните и се разцепил. Всеки грабнал нещо, за да преплува и стигне до брега – кой сандък, кой някакво дърво. Жената също се хванала с едната ръка за счупена греда, а с другата държала детето си. Всички мислили, че тя първа ще потъне. Колко изненадани обаче останали, когато тя първа пристигнала на брега невредима и детето й невредимо. Оцеляла. Защото знаела, че Господ е вечна канара и че може да уповава на Него винаги, дори и в най-голямата морска буря.

2. “В света имате скръб”.

Исусовото обещание не спира до тук:

“В света имате скръб…” (Йоан 16:33б).

Обикновено разбирането на вярващите е, че щом като Господ е на тяхна страна, Той ще ги предпазва от проблеми. Естествено, че в това има много истина и е съвсем основателно последователите на Христос да очакват такова нещо. Става обаче опасно, ако превърнем това разбиране в цялата истина по въпроса. Защото не е.

С думите: “В света имате скръб” Исус сваля розовите очила, които сме склонни сами да си сложим. Докато живеем в този свят, ще имаме скръб. Харесва ни или не – това е неизбежно. Затова нещото, към което трябва да насочим очакванията си, е не Господ да премахва всяко препятствие по пътя ни, а да промени начина, по който гледаме на препятствията. Да промени не обстоятелствата около нас, а самите нас.

Тук обаче има и още нещо. Когато четем за “света”, в който имаме скръб, трябва да вземем предвид Йоановото разбиране на тази дума. Той визира не само обстановката, в която живеем, но и принципите на живот на тази планета, които са враждебни на Бога. Ако напуснем убежището, което имаме в Исус, дори за малко, тогава ще загубим мира и сигурността си и ще имаме скръб. Всяка крачка назад е рискована, всеки компромис осигурява условия да се появи скръб.

С други думи: “в Исус имаш мир” и “в света имаш скръб” са две противоположни състояние като: “Ако вземеш лекарството, ще оздравееш. Ако не го вземеш, ще бъдеш болен” или “Ако останеш под дъжда, ще се намокриш. Ако отидеш под навеса, ще бъдеш сух”. Две противоположни състояния.

Въпреки че не можем да се надяваме, че ще си създадем безпроблемен живот, нито да очакваме, че Господ ще ни води безметежно в дните ни, в нашата власт е да изберем, с какви очи ще гледаме на проблемите. Така или иначе не можем да ги избегнем, но ако сърцата ни са завладени от Божия мир, ще можем да минем през тях. Но това значи ние вече да имаме Божия мир, когато проблемът се появи.

Обикновено чакаме да се появи проблема, който да предизвиква в нас безпокойство и след това да се надяваме Божия мир да ни успокои. Не че това е погрешно, но няма ли да е по-добре, ако вече имаме мира, преди да дойде проблема? Няма ли така да е по-лесно? А за да имаш мир, когато проблемът връхлети, е добре да започнеш деня си покрит с Божия мир. Има значение, как започваме нашия ден.

Може би наистина се нуждаем да променим начина, по който гледаме на проблемите. Защото в крайна сметка Исус е победител.

3. “Дерзайте! Аз победих света”.

Великото обещание на Исус свършва така:

“Дерзайте! Аз победих света” (Йоан 16:33в).

Тези думи са толкова категорични, че ни задължават да очакваме след това описанието на една победоносна картина. Какво се случило с Исус, малко след като изрекъл тези думи? Сигурно ще се изненадате.

1) Позорен арест:

“И когато Той говореше, ето Юда, един от дванадесетте, дойде и с него голямо множество, с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини… В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте” (Матей 26:47, 55).

2) Унизителен съдебен процес:

“Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите? А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно наказание. Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха: Познай ни, Христе, кой Те удари” (Матей 26:65-68).

3) Несправедлива присъда:

“Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава. Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исус наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат. А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха казвайки: Да бъде разпнат” (Матей 27:21-23).

4) Малтретиране:

“Тогава им пусна Варава, а Исус би и Го предаде на разпятие. Тогава войниците на управителя заведоха Исус в преторията и събраха около Него цялата дружина. И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия. И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и туриха тръст в десницата Му; и като коленичиха пред Него ругаеха Му се казвайки: Здравей, Царю Юдейски! И заплюваха Го, и взеха тръста и Го удряха по главата. И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат” (Матей 27:26-31).

5) Разпъване на кръст:

“И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му като хвърлиха жребие. И седяха да Го пазят там” (Матей 27:35, 36).

Позорен арест, унизителен съдебен процес, несправедлива присъда, малтретиране, разпъване на кръст – всичко това се случило с Исус, след като казал великите думи, които разглеждаме. И кое е победоносното във всичко това? Нищо чудно, че тези, които наблюдавали случващото се, не гледали на Исус като на победител:

“А минаващите оттам Му се подиграваха като клатеха глави и думаха: Ти, Който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста. Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха казвайки: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израйлевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него. Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм. Със същия укор Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници” (Матей 27:39-44).

Изисква се много смелост да можеш да говориш за победа, когато съвсем скоро ти предстои арест, побой, унизителен съд, позор и разпятие. Явно на Исус не Му е липсвала смелост. Той е абсолютно категоричен в победата Си и сякаш има всички основания да насърчава и другите: “Дерзайте! Този свят, който непрекъснато ви вкарва в скръб, е победен. Аз го победих.”

Наистина, като че ли нищо победоносно не последвало думите на Исус. В човешките очи, може би. Небето обаче гледа на случилото се тогава по съвсем друг начин:

“И видях в десницата на седящия на престола книга написана отвътре и отвън запечатана със седем печата. И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите й? И никой, нито на небето, нито на земята, не можеше да разгъне книгата, нито да я гледа. И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата, нито да я гледа. Но един от старците ми каза: “Недей плака! Ето лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата.” И видях между престола и четирите живи същества, между тях и старците, че стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя. И то дойде, та взе книгата из десницата на седящия на престола. И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши пълни с тамян, които са молитвите на светиите. И пеят нова песен думайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й, защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ и направил си ги на нашия Бог царство и свещеници; и те царуват на земята. И видях, и чух глас от много ангели около престола и живите същества и старците (и числото им беше десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди) и казваха с висок глас: Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение. И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята и по морето и всичко, що има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство, до вечни векове. И четирите живи същества казаха: Амин! И старците паднаха, та се поклониха” (Откр. 5 гл.).

Как гледа небето на случилото се на кръста? Като велика победа. Затова Йоан, авторът на Откровението, като видял, какво всъщност означава всичко това, споменава по-късно в евангелието си тези думи на Исус: “Дерзайте! Аз победих света”. Когато светът Му казвал: “Ти Си победен!”, Исус отговарял: “Аз победих света!”

Това, което се случило с Исус, трябва да ни научи да гледаме на проблемите с други очи. Ти вярваш ли, че Този, Който е победил света, е на твоя страна? Че може да ти даде мир достатъчно силен да посрещнеш скърбите и предизвикателствата на живота?

С Христос до теб можеш да се превърнеш в най-прекрасната мирна картина.

Много отдавна един човек търсел съвършената картина на мир. След като не намерил никаква, която да му хареса, той обявил конкурс. Предизвикателството развълнувало въображението на художници от всички краища на света. Започнали да пристигат картини от близо и далеч.

Накрая дошъл великият ден на обявяването на победителя. Няколко картини стояли една до друга покрити с платнища. Съдиите започнали да махат покривалата на картините една след друга и откривали красиви сцени на мир пред зрителите, които радостно аплодирали.

Напрежението започнало да се увеличава. Само две картини останали неоткрити. След като съдия открил едната, зрителите застинали в тишина. Езеро, гладко като огледало, отразявало зелени, тънки като дантела брези под нежното червенеещо се вечерно небе. Там на тревистия бряг стадо овце пасели спокойно. Със сигурност това бил победителят.

Но сам човекът организирал конкурса махнал платнището от втората картина и зрителите ахнали от изненада. Това ли е шедьовърът-победител?

Буен водопад падал в скалиста пропаст. Присъстващите почти можели да почувстват неговите студени пръски. Сиви, буреносни облаци заплашвали да избухнат в светкавици, вятър и пороен дъжд. По средата на гръмотевичния шум и смразяващ студ едно тънко дърво се държало на скалата, на самия ръб на водопада. Един от клоните му се простирал пред буйните води като че в глупостта си искал да опита от всичката им сила.

И там на този клон малка птичка била свила гнездо. Спокойна и необезпокоявана от бурното й обкръжение тя лежала върху яйцата си. Със затворени очи и с крила готови да покрият малките й, тя демонстрирала мир, който никой ум не може да схване.

Искаш ли твоят живот да се превърне в една прекрасна мирна картина? Истинският мир е само в Исус. Само Той може да ти го даде. Отиди при Него и нарисувай своята съвършена картина на мир!

Статията е публикувана със съкращения във в. “Християнска мисъл”, юли 2013 г.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.