Истинската нужда

Начало/Християнски живот/Истинската нужда

Лист за записване на решения за новата годинаКраят на една година е често свързан с правенето на равносметка за случилото се през нея. Равносметката от своя страна нерядко завършва с взимането на определени решения за новата година. И въпреки, че опитът е показал, че почти никога те не намират реализация, съвсем разбираемо е да бъдат вземани, защото се предполага, че покриват някакви нужди. Някои от тези решения са съвсем обикновени, други – меко казано странни. Например да научиш безполезни факти. Защо да усвояваш безполезни умения като можеш да научиш безполезни факти като например имената на всички цветя? Разбира се, можеш да си и малко по-практичен като си поставиш за цел през новата година да се научиш, къде точно да поставяш запетаята при писане. За някои скуката е почти непреодолима и решават да заменят лошите си навици с други лоши навици.

Очевидно краят на една година не е свързан само с трескаво пазаруване. Странните обещания за новата година също успяват да се вместят в средата на живот на някои.

И като говорим за решения, нека да ви предложа и аз едно. Защо например не пожелаете през новата година да се родите отново? О, това трябва да е някое от групата на странните решения! Възможно е, но това специално наистина си струва. Разбира се, че не може да става дума за буквално второ раждане. Но защо да не се родите отново в смисъла, който Исус Христос е вложил в тази дума преди 2 000 години?

1. Новорождението – най-голямата ни нужда.

Ако на различни хора зададете въпроса: “От какво се нуждаете най-много?”, вероятно отговорите ще се въртят около здравето, парите, работата, семейството и любовта. И естествено, че всичко изброено е наистина нужно. Има обаче една потребност, която е страшно необходима, макар и да е от онези, които повечето хора неосъзнават, дори и да са много интелигентни. Защото един много умен и авторитетен човек отишъл веднъж при Исус Христос и разбрал, колко малко знае за истинската си нужда:

“Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник. Той дойде при Исус нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога Си дошъл учител, защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него” (Йоан 3:1, 2).

Един от водачите на Юдейския народ отишъл при Исус заинтригуван от това, което този млад учител вършел. За да правел всички тези знамения, значи някой много по-голям от Него трябвало да стои зад всичко това. Никодим разпознал нуждата си да разбере нещо повече за правещия чудеса. Много е любопитно да се срещнеш с човек, който върши велики знамения чрез Божията сила! Това любопитство трябва да се задоволи!

Различни са мотивите и причините, поради които хората отиват при Исус. Много често има неяснота за истинската ни нужда и можем да отидем при Христос, за да задоволим някоя по-маловажна. Много често има неяснота относно Неговата спасителната сила и мисия. Някои са склонни да проявят интерес към личността Му, но Той Си остава за тях просто един добър Учител.

Как Исус посреща хората, които отиват при Него независимо от мотивите им?

“Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство” (ст. 3).

Без значение, какво ни подтиква да отидем при Христос, Той намира начини да ни разкрие истинската ни нужда. И тя е – новорождението. Какво пък трябва да означава това?

За да станем част от “земното царство”, е достатъчно да се появим на този свят – да се родим. Не се изискват големи усилия да се “интегрираме” в земното царство, защото това е царство на грях, а ние всички сме заченати и родени в грях (Пс. 51:5).

Но Божието царство не е такова и за да станем част от него, в нас трябва да настъпи промяна. Всъщност в нас трябва да настъпи една генерална промяна. Библията я нарича “новорождение”. То е като да се родиш отново, но за живот в един различен свят управляван от различни закони и правила.

Какво точно трябва да се случи с човека при новорождението?

“Но вие не сте така познали Христос, понеже сте чули и сте научени от Него (както е истината в Исус) да съблечете според по-предишното си поведение стария човек, който тлее по измамителните страсти, да се обновите в духа на своя ум и да се облечете в новия човек създаден по образа на Бога в правда и светост на истината” (Ефес. 4:20-24).

Новорождението е една пълна промяна на ума, а от там – и на поведението. Това е превръщане в нов човек. Като че ли събличаш и изоставяш стария и се обличаш в нов човек. Ставаш нов човек!

Когато казвал нещо важно, Исус често го подчертавал с израза: “Истина ти казвам”. В Евангелието на Йоан обаче този израз е винаги двойно подчертан: “Истина, истина ти казвам”. Така Исус подсказал на Никодим, колко важен е въпроса за новорождението. Ако мислим за някаква нужда, тази е най-голямата, дори и да не я осъзнаваме!

2. Съпротива срещу новорождението.

Тук вестта на Исус е толкова логична, ясна и разбираема, че е нормално да допуснем, че хората ще я приемат лесно. Дали това е така?

“Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?” (Йоан 3:4).

По възражението на Никодим съдим, че като че ли той не разбрал картината, която Исус използвал. Но историческите източници ни казват, че юдеите я познавали много добре. Те сравнявали обърнатите прозелити (езичниците приели юдаизма) с новородени бебенца. Защо тогава Никодим реагирал така? Сигурно не е очаквал, че той, учителят на Израил, ще има нужда от такова нещо. Езичниците – това добре, но той, водачът на Израил?

Днес много хора посещават християнски църкви. Всички те имат различни мотиви и нужди. Но една нужда е обща за всички – новорождението. И това е вест, която Исус успява да доведе до всеки човек. Но също така това е вест, към която има най-яростна съпротива. Май сме готови да направим всичко, само и само да избегнем промяната на сърцата си – ако може да си останем същите. В цялото това объркване обаче Исус настоява, че новорождението е най-голямата човешка нужда и без него няма спасение:

“Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство” (ст. 5).

Исус не само повтаря идеята Си, но я прави още по-разбираема. Той съвсем ясно посочва, че това ново раждане, през което трябва да мине всеки, се осъществява от Светия Дух – това е една духовна опитност. Не можем да го постигнем чрез собствено усилие. То може да се осъществи само от третото лице на Божеството – Светия Дух. И всичко това е тясно свързано със спасението.

И други библейски автори се съгласяват с идеята, че спасението има връзка с новорождението:

“Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител и Неговата любов към човеците, Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч новорождението и обновяването на Светия Дух, Когото изля изобилно върху нас чрез Исус Христос, нашия Спасител, та оправдани чрез Неговата благодат да станем според надеждата наследници на вечния живот” (Тит 3:4-7).

Тук новорождението е сравнено с окъпване. Отредена е една специална церемония, с която новорождението да бъде отбелязано – кръщението. С това се съгласява и апостол Йоан:

“…ако се не роди някой от вода и Дух…” (Йоан 3:5).

Кръщението е само ритуал, символ на новото раждане на вярващия. Затова няма как самото то да спаси човека. Но то е от изключителна важност, защото следва новорождението:

“И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден” (Марко 16:15, 16).

Ако наистина повярваш в Христос, ако Светият Дух докосне сърцето ти и се новородиш, никога няма да се съпротивляваш на заповедта да бъдеш кръстен:

“Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен” (ст. 16а).

А може ли да се кръстя и все пак да не бъда спасен? Естествено. Ако не съм се новородил, и сто пъти да се кръстя, това няма да ми помогне:

“…а който не повярва, ще бъде осъден” (ст. 16б).

3. Категоричност.

Въпреки, че едно такова твърдение може да изглежда много крайно, Исус е категоричен:

“Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух” (Йоан 3:6).

Роденото от плътта е плът. Независимо, от чия утроба си роден; независимо, дали си роден в царски палат или в дома на най-богобоязливите хора на света, щом като плът ти е дала живота, значи и ти си плът. А плътта според Библията не може да наследи Божието царство:

“А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното” (1 Кор. 15:50).

Плътта, греховната природа бунтуваща се срещу Божия авторитет и воля, не е в състояние да наследи небесното царство. Само едно преобразено, духовно сърце може. И въпреки че това изглежда повече от разбираемо, може да прозвучи учудващо:

“Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре” (Йоан 3:7).

Не, не трябва да се чудиш, че новорождението е условие, за да наследиш небесното царство! Само хора, които са поставили Бог на първо място в живота си и желаят да приличат на Него по характер, могат да бъдат поданици на идващото Божие царство. Толкова е логично! Никой не трябва да се учудва на подобно изискване.

4. Разпознаване на новорождението.

Един от най-често задаваните въпроси, когато става дума за новорождението, е: “Как мога да разбера, дали наистина съм новороден?” Нормално е този въпрос да съществува, щом като новорождението е условие за влизане в небесното царство. Ето го отговорът:

“Вятърът духа, гдето ще и чуваш шума му, но не знаеш откъде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа” (Йоан 3:8).

За да разберем използваната от Исус картина, трябва да си припомним, че срещата Му с Никодим се състояла през нощта. В нощно време, когато няма силно осветление (както със сигурност е било тогава), единственият начин да се разбере, че има вятър, е шумът на разклатените клони и листа. Само чуването на блъсъка на листата и клоните едни в други е начинът да разбереш, че има вятър. Възможно ли е обаче в този случай да се види посоката на вятъра? Не, тъмнината не позволява. Само знаеш, че има вятър, но не знаеш, от къде духа.

Така е и при новородената личност. Никой не може да каже, как точно и кога Светият Дух е действал в сърцето на човека, кое точно го е повлияло да вземе решение за Исус. Но ако някой наистина е новороден, това ще стане видимо – животът му ще го покаже. Ще се забележи голяма разлика между това, какъв е бил преди и какъв е станал след това. Такова нещо не може да остане скрито.

Интересното е, че колкото и основна, важна и проста да е тази вест, тя си остава неразбрана:

“Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това? Исус в отговор му каза: Ти си Израйлев учител и не знаеш ли това?” (ст. 9, 10).

От неразбирането на покаянието и новорождението не са пощадени нито миряни, нито проповедници и теолози. Защото новорождението не е толкова въпрос на теория, колкото на живот.

Необходимостта от новорождение е една от основните вести, които трябва да бъдат отправяни към църквата днес:

“Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш” (Откр. 3:19).

Големият проблем днес е, че има твърде много полу-обърнати християни. Какво означава да си полу-обърнат? Харесваш и обичаш истината на християнството, искаш да бъдеш свързан с един Всемогъщ Бог, но не си готов да предадеш сърцето си на Него напълно и безрезервно. Когато става дума за отстояване на принципи, си по-склонен да ги нарушиш, да направиш компромис, отколкото да направиш жертва, за да устоиш на принципа.

Истински новороденият човек ще издига принципите на небесното царство и ще ги изявява в живота си. Две хиляди години след онзи нощен разговор на Исус с Никодим новорождението си остава най-голямата ни нужда.

Един французин живеел в Англия и желаел да стане английски поданик. Няколко дни след като всички юридически формалности били приключени, той срещнал на улицата свой приятел.

“О, струва ми се, че вече виждам един английски поданик,” поздравил го приятелят. “Но мисля, че в това няма кой знае каква голяма разлика.”

Бившият френски поданик се усмихнал и казал: “Напротив, убеден съм, че съществува достатъчно голяма разлика между това да си френски или английски поданик. За мен до вчера Ватерлоо беше трагично поражение, а днес е славна победа.”

(Както е известно, при Ватерлоо Наполеон бива победен от англо-пруските войски под командването на генерал Уелингтън.)

Същото е и при опитността на новорождението. Когато Господ Исус влезе в живота ни, нещата претърпяват славна промяна. Чрез Неговата милост и сила старият живот на грехове и поражения се превръща в нов живот на радост и победа.

Не е ли новото раждане едно добро решение за новата година? Не би ли искал да започнеш новата година с ново сърце?

Статията е публикувана във в. “Християнска мисъл”, януари 2013 г.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.