Нали аз трябва да умра?

Начало/Християнски живот/Нали аз трябва да умра?

Ясла и върху нея сянка на кръстЕдин ден в Париж минавала религиозна процесия, начело на която имало разпятие. Процесията минала край Волтер и негов приятел. Волтер си свалил шапката. Приятелят му изненадан възкликнал: “Какво? Да не си се примирил с Бога?”

Философът отвърнал с характерната си ирония: “Ние само се поздравяваме с Него, но не си говорим!”

Не мислите ли, че много хора в нашия свят са като Волтер? Те се “поздравяват с Бога” (не могат да отрекат Неговото съществуване), но “не си говорят с Него” (нямат лична връзка с Бога). За тях Божеството не е нищо повече от една погребална процесия – не можеш да вземеш нищо от там.

Но защо съществува такова голямо объркване по въпроса за Бога? Как става така, че можеш до голяма степен да си убеден в съществуването Му, а не си в състояние да знаеш нещо повече за Него? Ако Бог го има, защо не направи нещо, за да стане познат и разбираем на човека?

1. Неразбиране на Бога.

Човекът се определя като религиозно същество, даже като неизлечимо религиозен. Значи когато мислим за човека, не трябва да забравяме, че една от характеристиките му е, че е религиозен по естество. И въпреки всички опити на идеологии и политически системи да премахнат това начало в него, религиозната му склонност си остава.

Религиозността наистина може да е всадена в човека, но различните хора я проявяват по толкова различни и объркващи начини. И сякаш в повечето случаи нещо не се получава. Търсиш Божеството, проявяваш някакъв стремеж към Него, а резултатът е съвсем различен от очакваното. Като че ли човешките опити Бог да бъде достигнат и обяснен са напълно обречени.

“Множеството теории опитващи се да обяснят Бога и многото аргументи за и против Неговото съществуване показват, че човешката мъдрост не може да проникне в Божествената. Опитът да се изучи Бог на базата на човешката мъдрост е подобен на изследване на съзвездията с увеличително стъкло” (“Адвентистите от седмия ден вярват…”, с. 20).

Доколко е разумно да изследваш звездите и галактиките с една лупа? Напълно е безсмислено! Доколко е разумно да обясниш Божеството с твоя начин на мислене и опит? Напълно е безсмислено! Нищо чудно, че се намираме в един космос от становища и възгледи за Бога. Едни Го виждат като добродушен, белобрад старец, Който е готов да прости всяко зло, само че е твърде немощен и безсилен да направи нещо. За други Бог е кръвожаден звяр, Който непрекъснато трябва да бъде умилостивяван с жертви и добри дела. И май това е по-често срещаното виждане.

Очевидно мисловният ни капацитет не е достатъчен, за да разберем Бога. Не остава друг вариант, освен Бог сам да ни се разкрие. И Той го направил.

2. Разкриване на Бога в слава.

Ако ви кажат, че днес Бог ще ви се покаже, как мислите, че това ще стане? Разбира се, този въпрос е уловка, защото ако не сме в състояние да разберем Бога, то и представата ни за Неговото разкриване няма да е точна. И все пак някакво предположение? Ще се опитам да отгатна. Мислите си за слава, за много слава и величие, нали? Поне аз това си представям.

Но знаете ли, че веднъж това наистина се случило? Дошъл един момент, в който Господ трябвало да се разкрие на голяма група хора и Той демонстрирал именно огромната Си слава:

“А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепереха. Тогава Мойсей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината. А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът й се дигаше като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно. И когато тръбният глас се усилваше, Мойсей говори и Бог му отговори с глас. И Господ слезе на върха на Синайската планина” (Изх. 19:16-20а).

Господ слязъл в Своето могъщество и слава на планината Синай, за да се покаже пред евреите, които бил освободил от робство. Те страшно много искали да видят, какъв е този Бог, Който ги спасил. И сега Го видели.

Нещо повече. Те не само видели славата Му, но чули и гласа Му. Бог проговорил на цялото събрано множество:

“Тогава Бог изговори всички тия думи…” (Изх. 20:1).

В цялото това величие израилтяните чули и Божия глас.

Какво мислите станало с хората, когато видели Божията слава и чули гласа Му? Ако си представяте малки деца тичащи към своя баща, за да се хвърлят на врата му и да го разцелуват, не може да сте по-далеч от истината:

“И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина; и като видяха, людете се оттеглиха и застанаха надалеч. И рекоха на Мойсей: Ти говори на нас и ние ще слушаме, а Бог да не ни говори, за да не умрем. Но Мойсей рече на людете: Не бойте се! Бог дойде да ви опита и за да има всред вас страх от Него, та да не съгрешавате. Така людете стояха надалеч. А Мойсей се приближи при мрака, гдето беше Бог” (Изх. 20:18-21).

И така, хората искали да видят Бога и когато Той дошъл, те избягали. Само аз ли долавям иронията тук? Евреите искали да разберат нещо повече за Спасителя си, но видели такова величие и слава, че не им останало нищо друго освен да обърнат гръб и да избягат колкото се може по-надалеч.

Вече се чудя, дали това е бил най-добрия начин, по който Бог можел да се разкрие? Дали пък няма и някакъв друг, чрез който Той да стане достъпен и разбираем без да всява страх у хората? Не може да няма!

3. Достъпното разкриване на Бога пред хората.

Наистина Господ намерил решение на проблема и той се нарича “въплъщение”:

“И без противоречие велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът…” (1 Тим. 3:16 – ЦП).

Единственият начин Бог да бъде достъпен за хората, е да се яви в човешки образ и да заживее сред тях; да може да бъде видян, чут и попипан; да можеш да влезеш спокойно в Неговото присъствие и да говориш с Него без притеснение; да няма наоколо гръмотевици и гърмежи; да няма нищо, което би смутило интимното общуване на душата с Божеството. Точно от това се нуждае най-много наранената човешка душа. И затова Бог направил едно чудо – родил на земята като човек.

По принцип самото раждане е едно чудо. Д-р Елмар Сакала казва:

“Израждал съм хиляди бебета, но все още съм удивен от това, как Бог е създал този удивителен процес наречен раждане” (“Изпълнени с енергия”, кн. 1, с. 108).

Раждането е чудо, но тук имаме нещо много по-голямо, защото самият Бог трябвало да мине през един болезнен процес на уеднаквяване с човека. Но това било единственото, което можел да стори. Това направило Бог разбираем за човека:

“В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало… И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отец, пълно с благодат и истина… Никой, кога да е, не е видял Бога. Единородният Син, Който е в лоното на Отец, Той Го изяви” (Йоан 1:1-3, 14, 18).

Великият Бог, небесният Отец бил изявен чрез Своя Син, въплътеното Божество – Исус Христос. В тази връзка най-превежданата религиозна писателка в света казва:

“Христос е способен да представи Божеството. Сам Бог трябва да се разкрие на човечеството. За да направи това, нашият Спасител е превърнал Своята божественост в човечност. Той е възприел облика на хората, само за да може да бъде разбран от тях. Само хуманност може да достигне хуманност. Той е претворил характера на Бога в човешкото тяло – тяло, което Отец Му е приготвил.

Ако Исус беше дошъл в Божествения Си вид, хората нямаше да издържат гледката. Контрастът би бил прекалено болезнен, славата – прекалено поразителна. Човечеството не би приело присъствието дори на един от чистите ангели поради славата му. Затова Христос не облича Себе Си в облеклото на ангелите, а идва като човек.

Чрез Него се срещаме с невидимия Бог, Който е претворил божествеността Си в човечност, за да може да покаже една прикрита и омекотена слава, за да могат очите ни да Го погледнат и душите ни да не бъдат унищожени от Неговото безгранично величие. Ние наблюдаваме Бога чрез Христос, нашия Създател и Спасител. Привилегията за хората е да съзрат Исус чрез вяра и да Го видят стоящ между благодетелността и вечния престол. Той е нашият Ходатай представящ молитвите и делата ни като духовни жертви пред Бога. Исус е безгрешното застъпване и чрез Неговите заслуги Бог и човек могат заедно да разговарят” (Елън Уайт, “Запознай се с Всемогъщия”, с. 36, 37).

Значи в лицето на Исус Христос ние срещаме самия Бог, но така, че това да не ни изплаши, а да ни привлече към Него. Обаятелността на Исус Христос неудържимо ни тегли към Него. И колкото и да е странно, това, което най-много привлича хората към Исус, е Неговата смърт на кръста:

“И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си” (Йоан 12:32).

Когато приемем нещата чрез вяра в Голготския кръст и видим греховете си надвиснали над жертвата, кървяща в слабост и безпомощност на него; когато разберем, че това е Бог вечният Отец, Князът на мира, ние сме подтикнати да отидем при Него в смирение и да останем при Него за винаги.

Но има и един друг момент от живота на Спасителя, който е особено притегателен за хората. Дори и това да не е във всеки ден от годината, поне в края на декември това става – рождението на Исус. Ето я и историята.

Йосиф, един благочестив мъж от град Назарет в областта Галилея, е сгоден за младо момиче от неговия град на име Мария. След известно време открива, че тя е бременна. Знаейки много добре, какво е правел и какво – не, той се усъмнява в блудство. Понеже всички съмнения са щели да бъдат свързани с неговото име, а той знаел, че това няма да е истина, за да излезе чист пред обществото, единственият начин е бил, да обяви публично, че годеницата му е блудствала. Но той я обичал толкова много, че предпочел да понесе срама, но да не я оставя на “справедливостта” на тълпата. Затова решил да напусне Мария тайно. И тогава се случило нещо много интересно:

“Но когато мислеше това, ето ангел от Господа му се яви насъне и каза: Йосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария, защото зачнатото в нея е от Светия Дух. Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус, защото Той е, Който ще спаси людете Си от греховете им” (Матей 1:20, 21).

“О, спокойно, Йосифе, Мария не е блудница, а детето, което тя носи, е необикновено – то е Спасителят на света – Този, Който ще спаси хората от ужасния грях.”

И във всичкия позор, който предстоял оттук нататък, Йосиф трябвало да остане с нея и да отгледат заедно това изпратено от небесата дете.

Ето я историята на раждането на Спасителя на света – една от любимите ми истории в Библията:

“А в ония дни излезе заповед от Кесаря Август да се запише цялата вселена. Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. И тъй, отиде и Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем (понеже той беше от дома и рода Давидов), за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна. И когато бяха там, навършиха се дните й да роди. И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата” (Лука 2:1-7).

Император Октавиян Август извършил три преброявания на населението в империята си. Според историческите сведения, с които разполагаме, това тук се е направило между 3 и 4 г.пр.Хр.

Мария вече била в много напреднала бременност, но заповедта си е заповед – всеки трябва да се запише в града на неговия род. Йосиф бил от семейството на Давид, което означавало, че за необходимото записване трябвало да пропътуват чак до юдейския град Витлеем.

И те тръгват. Поради положението, в което е младата жена, се движат бавно. И когато пристигат във Витлеем, всички стаи в страноприемниците са вече заети, а и двамата нямат близки роднини там. Единствената им възможност е да отседнат в един обор. И тогава идва времето за раждането на детето. Така то се ражда в един обор! Спасителят в обор!

Много често, особено във времето около Рождество, се споменава факта, че за Спасителят на света нямало място и Той трябвало да се роди в един обор. И, разбира се, това е точно така. Исус не бил приет от човечеството като цяло. Това отхвърляне започнало още със самото Му раждане и достигнало кулминацията си на Голгота, когато бил разпънат невинен от Своя народ.

На мен обаче ми прави впечатление, как евангелист Лука разглежда това събитие, на какво той поставя акцента. Нека да прочетем още веднъж описанието:

“И когато бяха там, навършиха се дните й да роди. И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата” (Лука 2:6, 7).

Като че ли това, че Спасителят се родил в обор, е споменато само между другото. Лука е един много подробен автор и непрекъснато записва най-различни исторически подробности в своите две книги – “Евангелието от Лука” и “Деяния на апостолите”. И тук, като че ли, това е точно така. Исус се родил в обор, но… това са подробности. Кое е най-важното? Че се е родил! Че Спасителят най-после е дошъл на земята и то не в небесното Си величие, а като човек – напълно достъпен. В този текст не се подчертава човешкото негостоприемство, а Божията готовност да живее с хората при каквито и да е условия. Той наистина оставил цялото Си величие на небето и дошъл в един обор, за да се уеднакви напълно със Своите деца. Дори и най-семплите хора не можели да се уплашат от Него. Тъкмо напротив. Ето как продължава историята:

“И на същото място имаше овчари, които живееха в полето и пазеха нощна стража около стадото си. И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли. И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога казвайки: Слава на Бога във висините и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение” (Лука 2:8-14).

Цялото небе ликува! Ангелите не могат да се сдържат и нетърпеливо съобщават вестта, че Спасителят на света се е родил. И може би забравят, че така ще изплашат овчарите. Така и става. Наистина, ако едно такова небесно същество застане в цялото си величие пред теб, ще можеш ли да стоиш спокойно и невъзмутимо? Но ако тези хора се изплашват от ангелите, които са само едни творения на Божеството, то как ли трябва да реагират, когато видят самият Бог? Как ли наистина реагират?

“Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви. И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенецът лежащ в яслите. И като видяха, разказаха, каквото им беше известено за това детенце. И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха” (Лука 2:15-18).

Овчарите отиват и виждат едно бебенце. Царят на Всемира, Богът създал всичко във Вселената, Господарят на господарите е станал едно малко, безпомощно бебенце! Как би могъл някой да се уплаши от едно бебе? Сега вече овчарите не могат да се страхуват, това не е страшна гледка за техните очи.

Наистина, този път се случило нещо съвсем различно от предишното разкриване на Бога, когато планината се тресяла и навсякъде имало светкавици и се чували гръмове. Нужно било да се намери начин Бог да бъде възприет лесно, без страх и предразсъдък. И какво по-добро за тази цел от образа на детето?

Детенце – невинно и беззащитно същество гледано с умиление. Това е най-елегантният начин Бог да бъде възприет от хората лесно, без страх и паника. Всеки път, когато погледнем личицето на малко дете, се докосваме до една тайна, тайната на живота, началото, от което сме дошли; онова, което можем да бъдем. Всяко бебе е една песен на надежда в един мълчалив свят. Но първородният Син на девицата, Който изплакал в яслата, Който извикал на кръста, е Освободителят от смъртта.

4. Резултати на въплъщението и реалност на смъртта.

Въплъщението на Божеството в човешко естество постига няколко неща. И всички те са важни за нас.

Първо, то дава правилно разбиране за Бога. До този момент само някои имали правилна представа за Него. Човечеството като цяло обаче тънело в тъмнина относно Неговия характер и воля. С идването на Исус Христос над непрогледната тъмнина надвиснала над човешките умове изгряла светлина силно огряваща и разкриваща истината за Бога.

Било непрогледна нощ.

“Тук ли си, татко?”, попитало осемгодишното момче своя баща, който спял на съседното легло.

“Да, момчето ми, тук съм.”

“А лицето ти обърнато ли е към мен, татко?”

“Да, синко. Но защо питаш?”

“Тогава всичко е наред, татко! Щом лицето ти е обърнато към мен, тогава всичко е наред.”

Точно това станало и в мрачните часове от живота на тази земя. Ние имахме нужда от уверението, че Бог е благоразположен към нас, че лицето Му е обърнато към нашите нужди. И това е най-добрата вест, която ни носи Рождество. В личността на Исус откриваме, че не само лицето на Бога, но и сърцето Му е обърнато към нас, винаги готово да ни говори, да ни даде мъдрост, наставление и помощ. Колко хубаво е да знаеш, че Бог гледа към теб с любов!

Второ, чрез въплъщението Си Исус можа да умре понасяйки греховете на хората. Малко е странно, когато говорим за Рождество, да говорим и за смърт. Някак си тези две теми са несъвместими. Но истината е, че една от основните цели на Исусовото раждане била Неговата смърт. Причината е, че смъртта на Христос била единственият начин хората да бъдат примирени с Бога и спасени. А това можело да се осъществи само чрез въплъщението на Божия Син:

Бог в Христос примиряваше света със Себе Си като не вменяваше на човеците прегрешенията им…” (2 Кор. 5:19).

За да може Исус да стане заместник на човека и да поеме вместо него заслуженото наказание за греха, Той трябвало да стане човек. Така чрез въплъщението Си Той ни примирява с Бога.

Трето, въплъщението на Исус, Неговото раждане и смърт примиряват и хората помежду им. Не само, че Бог и човек могат да бъдат вече заедно, но и човек с човек. В нашия свят има толкова междуличностни конфликти, толкова омраза, толкова много хора, които не могат да се гледат. Но жертвата на Исус сдобрява и събира хората:

“Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно и развали средната стена, която ги разделяше, като в плътта Си унищожи враждата, сиреч закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек и тъй да направи мир и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата” (Ефес. 2:14-16).

Било в навечерието на Рождество Христово през 1914 година – първото Рождество на дългата и страховита Първа световна война. Окопите на съюзниците представлявали тинести трапове в едно набито от шрапнели поле във Фландрия (област в Холандия). Само на някакви метри отсреща немските войски също тъпчели калта при подобни отвратителни условия. И от двете страни на фронта били получени подаръци от семействата и приятелите от “тила”. Навсякъде се чувал обичайният говор и шум. Случаен изстрел разцепил студения нощен въздух.

Един английски войник извикал ненадейно: “Мълчете, мълчете! Чувате ли?”

От противниковия окоп достигали приятни звуци на позната музика. Дълбоки, топли немски гласове пеели: “Тиха нощ! Свята нощ!” Тих смях прекъсвал от време на време песента.

Английските войници се скупчили в онази част на окопите, която била най-близо до германските позиции. Те послушали и после на свой ред запели: “Тиха нощ! Свята нощ!”

Някой отсреща извикал: “Елате тук!”

Тишина. После поканата била отново повторена. След минути британските и немските войници изпълзели от своите окопи и се събрали в мрака на едно невероятно коледно събрание. Почти цяла нощ войниците си разменяли поздрави, храна, сувенири. Било станало някакво чудо – за няколко часа омразата и желанието да се убива били изчезнали. И на това странно място някъде из Фландрия за няколко часа имало “мир на земята”.

Рождението и смъртта на Исус имат силата да сплотяват хората. Те могат да направят кръвни врагове приятели, могат да превърнат едно бойно поле в място за увеселение. Това наистина може да бъде постигнато чрез Исусовото рождение.

Добре, Исус се родил на тази земя като всички хора, но дали и Неговата смърт е била реалност? Или може би е била просто един театър, с който да се замажат очите на хората, без да има никакъв сериозен риск за съществуването на Божия Син?

Поради греховете си ние трябва да умрем с вечната смърт – смъртта, от която няма възкресение, няма изход – едно пълно унищожение. Но Божията благодат е такава, че Исус понесъл тази смърт вместо нас. Той умрял с вечната смърт, която ние с вас трябваше заслужено да претърпим. Точно за това и говори Неговия вик на кръста:

“Боже мой, Боже мой, защо си Ме оставил?” (Матей 27:46).

И това ако е театър! И това ако е липса на риск! Тук се усеща една безнадеждност, едно очакване за вечно разделяне, за вечно заличаване поради справедливостта на Божия гняв към омразния грях. Но и едно голямо желание хората да бъдат спасени, каквото и да коства това на Божия Син! Да спаси хората, дори това да означава, че няма никога повече да бъде със Своя небесен Баща. Христос понесъл цялата проклетия на вечната смърт, с която трябва да се накаже греха! Исус умрял с ясното съзнание, че грехът на човечеството може да Го е отделил завинаги от Отец и Той да не бъде възкресен – да Си остане мъртъв завинаги!

Дете пострадало сериозно при нещастен случай. Веднага било откарано в болницата. Наложила се операция по спешност, но нямало кръв от подходяща група. Единствено полезно можело да бъде малкото му братче. То обаче много се страхувало.

Тогава лекарят му казал: “Виж, миличко! Ако ти не дадеш от твоята кръв, братчето ти ще умре.”

При тези думи детето се съгласило. Взели му кръв, прелели я на братчето, всичко минало успешно.

В напрежението и паниката никой от медицинския персонал не се сетил да обърне внимание на кръводарителя. Чак в края на всички процедури го забелязали – детето лежало неподвижно на същото място, където го поставили, за да му вземат кръв.

“Всичко свърши. Защо не ставаш?”, го запитал лекарят.

“Но нали сега трябва аз да умра вместо моето братче?”, попитало детето.

На всички станало ясно, че то било готово да се пожертва за своя брат.

Преди 2000 години Божият Син влязъл в нашия свят и със Своя първи плач като малко детенце извикал на всички: “Нали Аз трябва да умра?”

Висейки на кръста 33 години по-късно Исус отново извикал: “Нали Аз трябва да умра?”

Съзнавайки, че може да спаси теб и мен само като умре, Исус ни пита всички днес: “Нали Аз трябваше да умра?”

Не би ли желал да приемеш тази смърт за себе си? Как ще отговориш на Исус?

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.