Напълно реален

Исус Христос със простряни към небето ръцеВилбур Шапман преминал през ужасно страдание, което силно разклатило вярата му. Освен това финансовото му състояние било сведено почти до нулата точно в момента, когато трябвало да осъществи важно пътуване на Запад в Съединените щати. Един от старейшините на църквата му, който бил банкер, дошъл при него, за да го утеши и подкрепи. Когато си тръгвал, той пуснал листче хартия в ръцете на Шапман. Той го погледнал и с изненада открил, че това е чек на негово име и с подпис. Липсвала само сумата на този подарък.

“Наистина ли искахте да ми дадете подписан и празен чек?”, попитал той.

“Да”, казал банкерът. “Не знаех, от колко точно се нуждаете и исках да съм сигурен, че ще имате достатъчно.”

По-късно Шапман коментира: “Въпреки, че никога не ми се наложи да използвам този чек, това ми вдъхна чувството на сигурност, че хиляди долари бяха буквално на мое разположение.”

Този подарък не бил никак лош, нали? Не ви ли се ще и на вас някой да ви подари подписан, празен чек, на който сами да напишете цифрите? И ако ви се случи, колко бихте написали (май по-точния въпрос е: Колко нули ще има цифрата)?

Така, дотук с мечтаенето! Нали се досещате, че това едва ли ще ви се случи? И въпреки, че мечтаенето е безплатно и искате да постоите още малко в прекрасния илюзорен свят, позволете ми да ви върна в реалността. Не за нещо друго, но да ви кажа, че дори и никога да не получите подписан, празен чек, има един дар, който е на ваше разположение. Обикновено за него се сещаме по времето на Рождество, но добрата новина е, че ни се дава всеки ден. Точно така, с този подарък всеки ден е Коледа.

Неговата премиера била в онзи незнаен ден, в който Спасителят на човечеството дошъл на този свят. И от тогава насам е винаги в наличност. За него няма нужда от пазаруване онлайн с оглед избягване на големите опашки или ранно редене пред магазина, за да се хване намалението. Не, той е винаги в наличност. И сигурно затова го подценяваме.

Добре, вече е време да изплюя камъчето. Говоря за реалността на връзката с Бога. Разочаровах ли ви? Не бързайте! Реалността на едно общение с Бога е нещо много важно. Именно тя е една от причините Божият Син да слезе на земята, да се роди като човек и да заживее като човек сред хората. Именно Неговото въплъщение помага връзката между Бога и човека да се материализира, да стане напълно реална и да даде на човека сигурност. Чрез Христос Бог наистина може да бъде напълно реален за мен.

1. Проблем с неразбирането на Бога от човека.

Понякога всичко изглежда объркано. Даже толкова объркано, че си склонен да се забъркаш в какво ли не. Мащабите на неизвестността ни се струват толкова големи, тежестта на живота толкова непосилна, а Бог толкова далеч и неразбираем. И все пак не можем да останем безучастни! Имаме нужда от Този толкова далечен Бог. Вижте, как в голямата си скръб патриархът Йов облякъл в думи своята нужда от небесния Суверен:

“Ах, да бих знаел, где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му, изложил бих делото си пред Него и напълнил бих устата си с доводи. Узнал бих думите, които Той би ми отговорил и разбрал бих, какво щеше да ми рече” (Йов 23:3-5).

На вас не ви ли се е искало същото? На мен да! Само да можех да отида до небето и да застана пред Бога! Толкова неща искам да Му кажа! На толкова въпроси ми трябват отговори! Ах, само да можех да Го намеря!

Не съм сам в опита ми да полетя към небето, нали? Знам, че и вие сте с мен – поне понякога. И да го отречете, няма да ви повярвам. Не може да си жив и в теб да няма никакъв стремеж да застанеш пред Бога и да излееш всичко, което те притеснява; всичката несправедливост, с която се сблъскваш; всичкото недоумение и разочарование, които те връхлитат! Това са хората и те изпитват такава нужда. Библията прави много обстоен психологичен профил на съществото наречено “човек” и една от характеристиките му е именно тази – той търси Бога:

“Направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им, за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас” (Деян. 17:26, 27).

Където и да си, каквото и да е миналото ти, през каквото и да минаваш в момента, ти търсиш Бога. Някъде в средата на пътуването ни обаче можем да стигнем до високата стена, до която беше стигнал Йов: “Де да знаех, къде да Го намеря!”

В нас съществува стремеж към Бога, но Той може да ни се струва много далечен. Толкова далечен, че изобщо да не можем да видим лицето Му и да не знаем, какво ни мисли. Нещо повече. Почти неизбежно е да стигнем до момента, когато ще си помислим, че Бог е всъщност Някой, Който не желае щастието на човека.

Смятате, че тук прекалих ли? Ако съм само аз, няма проблем. Но така е мислил и Йов, една от най-великите личности на Библията. Чуйте, до какви изводи стига този патриарх в своята безпомощност:

“Но Той е на един ум и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави. Защото върши това, което е определено за мен. И много такива неща има у Него. Затова смущавам се в присъствието Му; когато размишлявам, треперя от Него. Защото сам Бог е разслабил сърцето ми и Всемогъщият ме е смутил” (Йов 23:13-16).

Знам, че не очаквахте такива думи от Йов. Той обаче казва и други все в този дух. “В този свят имам само един проблем – проплаква Йов, – и това е Бог! В този свят имам само един враг, и това е Бог! А аз съм толкова безпомощен да Му се съпротивя!”

Това си е направо ужасна позиция спрямо Бога! Трудно мога да си представя, как бих бил щастлив от една такава връзка с Него!

Всъщност истината е, че Господ е съвсем близо до всеки от нас и изобщо, ама изобщо не е настроен към нас враждебно. Въпреки че не винаги можем да Го почувстваме, Той е до нас, съвсем близо до нас и то като наш приятел. Просто не трябва да се доверяваме на собствените си преценки, когато разсъждаваме за Бога, а на това, което Той е открил за Себе Си в Свещеното писание, Библията. Точно там ни е описана рождествената история, чрез която Бог станал реален, дори осезаем за изпадналия в грях човек.

2. Бог разкрит чрез Христос.

Тези, за които Рождество все още е религиозен празник, се сещат за прекрасните истории за рождението на Исус Христос записани в евангелията на Матей и Лука. И съвсем правилно. Тези истории никога не могат да омръзнат. Има обаче още една, която често остава забравена. Има още един евангелист, който предава своята версия за Рождество:

“В началото бе Словото и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана и без Него не е ставало нищо от това, което е станало… И словото стана плът и пребиваваше между нас, и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отец, пълно с благодат и истина” (Йоан 1:1-3, 14).

Вярно е, че името на апостол Йоан не се връзва с рождественската история, но именно той представя най-дълбокото значение на въплъщението на Божия Син, а именно, че Исус Христос е най-ясното и пълно разкриване на Божеството.

Във версията на Йоан за Рождество няма овчари и ангели, няма мъдреци от изток, нито зъл Ирод. В историята на Йоан няма дори ясла, но за сметка на това има палатка. Правилно чухте – палатка или шатра, ако не сте любители на излетите в планината. Защото Йоан 1:14 звучи на гръцки език така: “…и построи скинията (палатката) Си сред нас”.

Палатката или скинията, която Исус построил чрез идването Си и пребиваването Си на земята, напомня за светилището – мястото, където обитавал Бог в Древния Израил:

“И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях. По всичко, което ти показвам – образът на скинията и образът на всичките й принадлежности – така да я направите” (Изх. 25:8, 9).

Господ пожелал да обитава сред народа Си и подобно на техните обиталища и Неговото светилище било скиния (шатра, палатка). Апостол Йоан искал да върне читателите си към този велик момент от човешката история и да ги увери, че сега живеем в един по-велик – защото в лицето на Христос Господ слязъл до нивото на човека, уеднаквил се напълно с него, заживял с него и станал по-разбираем и реален.

Годината била 1942-ра. Мястото – Дания. Втората световна война била в разгара си. От 1940 година страната била окупирана от неприятелски войници, макар на правителството да било позволено да продължи да управлява, стига да се съобразява със заповедите на Хитлер.

Един ден дошла заповедта всички евреи да получат знак на смърт чрез носенето на Давидовата звезда (пентаграмата направена с жълти линии). В отговор на това на 7 септември крал Кристиян посетил една служба в синагогата в Копенхаген. За да изрази съчувствието си към своите поданици, той заявил: “Щом евреите трябва да носят Давидовата звезда, тогава всички ще я носим! Вие всички сте датчани, вие сте мой народ.”

Много датски евреи плакали, като видели, че техният крал ги обича достатъчно, за да се уеднакви с тях. Какъв крал, нали?

Това направил и Бог за нас. Той извършил всичко, каквото можел, за да ни достигне. Той никога не престанал да бъде Бог, но облякъл на Себе Си и човешко естество, за да може Божественото Му величие да бъде прикрито и така да застане близо до децата Си – те да не се уплашат, а да започнат да Го разбират по-добре, да Го почувстват по-добре.

Всъщност Йоан продължава със своята рождественска история:

“Никой, кога да е, не е видял Бога. Единородният Син, Който е в лоното на Отец, Той Го изяви” (Йоан 1:18).

Бог не може да бъде видян. Никой не Го е виждал. Но това не значи, че Той трябва да стои обвит в мистерия и напълно неразбираем за децата Си. О, не, не, не! Христос, Единородният Син, Който стои в лоното на Бога, Той дошъл на земята, построил палатката Си и заживял сред хората, за да разкрие Бога. Ето какво казва в тази връзка един забележителен автор:

“Каквото представлява речта за мисълта, това е и Христос за невидимия Баща. Той изразяваше тържествуването на Отец и бе наречен Слово на Бога. Бог бе изпратил Своя Син в света, т.е. Своята божественост облечена в човешко тяло, за да могат хората да понесат вида на невидимия Бог. Той се разкриваше чрез думите Си, характера Си, силата и величието Си, чрез природата и качествата Си.

Като законодател Исус упражняваше властта на Бога. Неговите наредби и решения бяха подкрепени от величествеността на вечния престол. Славата на Отец бе разкрита чрез Сина. Христос изяви и прослави характера на Отец. Той бе толкова идеално свързан с Бога, толкова силно обвързан с обкръжаващата Го светлина, че този, който е видял Сина, всъщност е видял Бащата” (Елън Уайт, “Запознай се с Всемогъщия”, с. 61).

Колко точно казано! Исус, Божият Син бил толкова тясно свързан с Бога и Го представил на света толкова точно, че всеки, който видел Христос, всъщност виждал Бога. А това е страхотна новина! Това значи, че чрез въплъщението на Христос при Първото Му идване се осигурява възможността за много тясна и реална връзка на грешника с Бога сега, на тази опетнена от грях и несъвършенство земя.

3. Лично и реално възприемане на Христос.

Много тясна и реална връзка на грешника с Бога сега? Дълбоко и дори осезаемо общение с небето? Да, възможно е! Изглежда, че това е бил въпрос, който е вълнувал и апостол Йоан, защото той продължава с чудото на Христовото въплъщение и в друга своя книга. Там дори е много специфичен по отношение на реалността на връзката с Исус. Вижте сами:

“Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на Живота (защото животът се яви и ние видяхме, и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отец и се яви нам) – това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отец и с Неговия Син Исус Христос. И това ви пишем, за да бъде пълна вашата радост” (1 Йоан 1:1-4).

Йоан, заедно с другите апостоли, е можел да види, чуе и дори пипне Христос. Тук той описва своето лично свидетелство. За него Бог е бил видим, осезаем, достъпен. Направо да му завидиш! В истинския смисъл на думата.

Ами не е ли така? Каква привилегия е имал Йоан! Де да можех да съм на мястото му! Тогава връзката ми с Бога щеше да бъде на съвсем друго ниво, а не както сега – непостоянна, проблемна и толкова често отегчителна! Само да можех да съм на мястото на Йоан!

Ако и вие си мислите същото, значи пак не съм сам. Това е донякъде успокояващо. И все пак, почакайте за момент! Сигурни ли сте, че при това положение нещата наистина щяха да са по-различни? Напълно ли сте сигурни? Спомнете си, кой предал Исус и доколко близо бил той до Него. Това помогнало ли на Юда Искариотски в крайна сметка?

Дали наистина това, че не съм във видимото присъствие на Исус, както били апостолите Му, е вече един сериозен минус, който не може да не се отрази негативно на връзката ми с Бога? Категорично не! Твърдя го с пълна увереност, защото източникът ми е надежден. Преди възнесението Си Исус обещал:

“Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви Го изпратя… А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина, защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори и ще ви извести за идните неща. Той Мен ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява” (Йоан 16:7, 13-15).

Исус обещал Светия Дух да Го представлява пред човечеството, защото Той самият имал вече нова задача – да застане пред Отец, за да измолва милост за хората. А и да бил останал тук, Той щял да бъде ограничен от човешкото Си естество и винаги щяло да става така, че някои ще са привилегировани да бъдат с Него, а други, живеещи на друго място, да не могат да са с Него. Светият Дух обаче, Който е неограничен, може да представлява Исус на всички равномерно. Затова по-доброто решение било Спасителят да се възнесе на небето и да прати Светият Дух да Го представлява. Така Христос има Свой абсолютен представител и еднакъв по естество и власт Заместник. Не, това не е църквата, нито нейният ръководител. Това е третото лице на Божеството – Светия Дух. Една от Неговите задачи е да направи присъствието на Христос на земята реално, достъпно, желано, постижимо.

Сигурно Той използва различни начини за това, но има един, за който можем да бъдем сигурни – Божието слово. Чрез вдъхновението на Светия Дух Исус Христос е описан от личните преживявания на Йоан с цел тези, които не са Го видели, да Го възприемат по същия начин, както го е възприемал Йоан. Чрез влиянието на Светия Дух чрез Словото Христос може да бъде възприет съвсем реално, като че сме Негови съвременници и като че в момента стоим в Неговото присъствие. Наистина не е фатално, че не сме били като апостолите, ако разбираме правилно Писанията. В тях Господ може да ни говори толкова директно, сякаш сме в Неговото видимо присъствие. Той може да е толкова директен и разбираем, защото чрез Писанията ние действително сме в Неговото истинско, реално присъствие.

Тогава от какво се нуждая, за да направя връзката си с Бога реална? Разбира се, ние познаваме начина за свързване с Бога – молитвата и изучаването на Писанието. Но връзката ни може да стане реална, когато се прибави и един друг, много важен елемент – размишлението. Само когато си отделим време, за да забравим всичко друго и да размишляваме за Бога, едва тогава можем да преживеем Неговата реалност. Тогава сами ще разберем, когато стаята ни се изпълни с Божието присъствие и съвършеният мир обземе душата ни. Тогава ще почувстваме, как сърцето ни трепва в отговор на Божия Дух и можем да се съединим с Бога по такъв начин, че наистина подготвени и духовно нахранени да започнем новия ден – не само денят на Рождество, а всеки ден.

В книгата си “Да дръзнеш да повярваш” Дан Бауман илюстрира опитността да знаеш, че нещо ти принадлежи и така да се радваш и да се възползваш от него още по-пълноценно. Той разказва, че в навечерието на Рождество винаги ровел из дома в търсене на подготвени подаръци и се опитвал да отгатне съдържанието им. Един ден открил пакет, на който пишело името му и чието съдържание било лесно за идентификация. Било невъзможно да се скрие, че са стикове за голф. Тогава Бауман направил следната забележка: “Когато майка я нямаше, отивах да пипна пакета, поклащах го и си представях, че съм на игрище за голф. Факт е, че се радвах на едно бъдещо събитие, тоест на предстоящото отваряне на подаръка. Името ми стоеше отгоре. Знаех, какво е. Но само Рождество щеше да го открие в цялата му пълнота.”

Абсолютно правилно! Само Рождество открива в пълнота осезаемостта и реалността на връзката с Бога. Христос може да бъде реален и съвсем достъпен, защото е станал човек като нас и живял сред нас. Чрез Светия Дух и Библията ние можем да имаме реална връзка с Него. Защото Христос е реален, напълно реален!

Не би ли искал Той да бъде реален и за теб?

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.