Нарисувай лицето Му!

Начало/Християнски живот/Нарисувай лицето Му!

Жена мислеща какво да рисуваНякакъв войник гонел един бягащ. Насреща им се задал известният философ Сократ и войникът извикал: “Дръж го! Той е убиец!” Философът останал безучастен и беглецът изчезнал.

Войникът се спрял при Сократ и попитал: “Ти защо не хвана убиеца?”

“Убиец? Какво значи това?”, запитал философа.

“Убиецът е човек, който убива.”

“А, тъй ли? Значи – касапин!”

“Глупости! Той убива хора!”

“А, така ли? Тогава е войник!”

“Ти можеш да ме подлудиш! Това е човек, който убива в мирно време.”

Сократ се усмихнал: “В такъв случай е палач.”

Войникът махнал с ръка и избягал.

Няма как остроумието на един от най-известните философи да не ни впечатли. Но няма как и да не разберем, какво е искал да каже. Наистина, колко често използваме понятия и изрази, които не разбираме достатъчно и не можем да обясним. И ако понякога това да не е толкова важно, има и такива, когато подобно познание е направо от спасително значение за нас.

Например ние, християните, често говорим, че Исус трябва да ни бъде приятел. Но дали наистина знаем, какво точно означава това? Или по-скоро се оказва, че знаем много за Исус, но не Го познаваме? Иронията е, че май не сме в състояние да обясним достатъчно добре приятелството с Него. А има ли нещо по-важно от това?

1. Неяснота относно приятелството с Бога.

Не трябва да ни очудва, че Библията се отнася сериозно към въпроса за приятелството с Бога:

“И тъй, всеки, който изповяда Мен пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отец Си, Който е на небесата. Но всеки, който се отрече от Мен пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отец Си, Който е на небесата” (Матей 10:32, 33).

Изповядването на Исус или отричането от Него определя приятелството ни с Него, а от там и дали ще бъдем спасени или загубени. Следователно, приятелството с Бога има връзка със спасението. А това означава, че трябва да се отнесем отговорно към него. Има значение, дали съм направил Исус мой приятел или не!

Всъщност стремежът за приятелство с Бога не е едностранен – не сме само ние, които търсим тази връзка. Когато ние наричаме Бога наш приятел, Той няма да остане безучастен и Той също ще ни нарече така. Поне така станало с Авраам:

“И изпълни се писанието, което казва: ‘Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда’; и се нарече Божий приятел” (Яков 2:23).

Да бъда наречен Божий приятел! Мисля, че това никак не е малко. Даже си е направо страхотно! А ние имаме уверението, че Исус иска да сме Негови приятели:

“Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си. Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши Господарят му. А вас наричам приятели, защото ви явявам всичко, що съм чул от Отец Си” (Йоан 15:13-15).

Исус ме нарича Негов приятел! Исус те нарича Негов приятел! Има ли нещо по-вълнуващо от това?

Приятелството с Бога е една необходимост и една привилегия. И все пак, какво означава Исус да ти е приятел? Как да разбера, какво означава приятелството с Исус?

Тук апостол Йоан може да ни помогне. Той говори за една зависимост между любовта към Бога и любовта към човека. Явно има някаква връзка между отношенията ни по вертикала (с Бога) и отношенията ни по хоризонтала (с човека):

“Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец, защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял” (1 Йоан 4:20).

Според апостол Йоан, когато обичам Бога, съвсем естествено ще обичам и човека. Просто двете неща са свързани. От тук лесно можем да направим заключението, че не е възможно да мразя брата си и в същото време да обичам Бога. Обичам ли Бога, ще обичам и брата си – едното следва от другото. Щом мразя брата си, със сигурност имам проблеми и с любовта към Бога.

Връзката между тези два вида любов е много тясна. Дотолкова, че ако съм сигурен, че едната я имам, то това задължително означава, че имам и другата:

“По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди” (1 Йоан 5:2).

Йоан продължава по тази тема и дава още един много точен тест. Ако съм сигурен, че обичам Бога (а това се разбира само по едно нещо – ако спазвам заповедите Му), значи със сигурност обичам и хората.

Цялата тази връзка ме кара да мисля, че сходството на отношенията с Бога и хората може да ми помогне, когато търся отговор на въпроса, какво означава, Исус да ми е приятел. Ако съм в неяснота и не мога да си обясня това приятелство, приятелството ми с хората може да ми е от полза. Значи трябва да започнем с това.

2. Сравнение на приятелството с Бога и приятелството с човека.

И така, какво означава да си приятел с някой човек? Може би най-великолепният пример за земно приятелство описан в Библията е приятелството между Давид и Йонатан:

“И като престана Давид да говори със Саул, душата на Йонатан се свърза с душата на Давид и Йонатан го обикна както собствената си душа… Тогава Йонатан направи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа. Още Йонатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давид и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си” (1 Царе 18:1, 3, 4).

Тук намираме едно брилянтно описание на създаването на едно приятелство. То може да се определи като “свързване на душите”.

Свързване на душите. Звучи много силно, нали? Става дума за толкова стабилно привързване, че си готов да направиш всичко за приятеля си:

“Обаче Давид се закле и рече: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: Да не знае това Йонатан, за да се не наскърби. Но заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мен и смъртта. Тогава Йонатан каза на Давид: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за теб” (1 Царе 20:3, 4).

Когато имаш истински приятел, за него си готов на всичко. Това е една толкова тясна връзка, която може да съществува само в атмосферата на мира, не на злобата, завистта и гнева.

Има още библейски текстове, които разкриват други страни на приятелството между хората. Например истинският приятел помага, дори когато другарят му попадне в голямо заблуждение:

“На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, даже ако той е оставил страха от Всемогъщия” (Йов 6:14).

Най-ужасното нещо за вярващите хора е отстъпването от Бога. Но ако някой го направи и това е твоят приятел, пак трябва да покажеш съжаление над него. С една дума, истинският приятел обича винаги:

“Приятел обича всякога и е роден, като брат за във време на нужда” (Пр. 17:17).

Истинското приятелство никога не може да се забрави, дори и когато смъртта или обстоятелствата отнемат единия. Ето какво казва Давид, когато научава за смъртта на Йонатан:

“Преоскърбен съм за теб, Йонатане, брате мой! Рачителен ми беше ти. Твоята любов към мен беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените” (2 Царе 1:26).

Не зная, има ли по-добро описание на приятелството от историята на Давид и Йонатан. Страшно красиво и вълнуващо е да имаш такъв приятел!

И така, приятелят е човек, с когото поддържаш взаимна близост, обич и доверие. Да си приятел с някого означава също да се срещаш с него често; да ти приятно да разговаряте; да го слушаш, когато говори за себе си или пък за нещо друго; на него споделяш неща много важни за теб, които не можеш да кажеш дори на родителите си.

С приятеля си ходите някъде заедно, правите нещо заедно, храните се заедно, смеете се заедно. И винаги ви е приятно, никога не ви омръзва.

Поради особената близост с приятеля ти, неговият образ, цялата му личност се запечатва в ума. Той се познава по-добре от всеки друг и споменът за него ти доставя радост и приятни емоции, защото между приятелите съществува любов, обвързване на душите им.

Добре, а възможно ли е приятелството с Исус да има такова сходство с дружбата ни със земния приятел? Категорично да! Апостол Йоан е един от хората, които са най-наясно с този въпрос. Ето какво казва той в тази връзка:

“Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на Живота (защото животът се яви и ние видяхме, и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам) – това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отец и с Неговия Син Исус Христос” (1 Йоан 1:1-3).

Йоан бил лично с Исус и описва преживяванията си от личния си контакт със Спасителя. Затова описаното от перото му звучи толкова реално и живо. Но трябва да знаем, че посредством Светия Дух и Писанията и нашата връзка с Христос може да бъде толкова достоверна, истинска, лична, реална и осезаема:

“Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви Го изпратя… Той Мен ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява” (Йоан 16:7, 14).

Чрез Библията и посредством Светия Дух мога да имам една пълна, осезаема и дълбока връзка с Исус, като че ли съм в Неговото видимо присъствие пред трона Му.

Да си приятел с Исус не означава само добро познаване на теорията на истината – да знаеш много за Него. Приятелството с Христос е нещо много лично, реално – имаш опитност с Него и осъзнаваш, че Той наистина е жив Господ, твоят най-добър Приятел.

Връзката с Исус може да е толкова тясна, че да има истинско обвързване на душите ни. До толкова съединявам своята воля с Неговата, че когато изпълнявам импулсите на своето сърце, аз всъщност изпълнявам Неговата воля. Тогава често ще се случва сърцето ми да се разтупти в отговор на Божия Дух, когато Христовото присъствие изпълни мястото, където се моля. В такъв случай съвсем съзнателно и разбирайки напълно, какво говоря, мога да кажа, че Исус е моят най-добър Приятел.

Както при земните приятелства, така и при приятелството с Исус ти е приятно да разговоряш с Него и не се притесняваш, да споделяш нещо важно и съкровено за теб:

“Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи! Да, по-сладки от мед в устата ми” (Пс. 119:103).

Подобно на земните приятелства слушаш Исус със задоволство, когато Той говори за Себе Си или за нещо друго:

“Ще слушам, какво ще говори Господ Бог, защото ще говори мир на людете Си и на светиите Си…” (Пс. 85:8).

Както при земните приятелства можеш да ходиш заедно с Исус и Той с теб:

“Господ, Той е, Който ходи пред теб, Той ще бъде с теб; не ще отстъпи от теб, нито ще те остави; не бой се, нито се страхувай” (Втор. 31:8).

Даже имате възможност да се храните заедно:

“Ето стоя на вратата и хлопам. Ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мен” (Откр. 3:20).

Радостта пък една от най-съществените характеристики на приятелството с Исус:

“Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна” (Йоан 15:11).

Връзката с Исус е нещо много аналогично на земните приятелства, просто защото те са създадени по модела на приятелството с Бога. Всъщност няма как да е по друг начин, защото земните приятелства произхождат от Него.

Сега сигурно си мислите, дали вашата връзка с Христос, вашето приятелство с Исус е на това ниво. Може би се притеснявате, че не можете да откриете, къде точно сте по този въпрос.

Мисля, че има нещо, което може да ни помогне тук. Щом като образът на земния ни приятел се отпечатва особено ярко в съзнанието ни и той се поддържа съвсем жив в мислите ни, то това би трябвало да е валидно и за приятелството с Исус, което е също толкова реалистично. Да, вярно е, че сега не виждаме Исус, но тъй като Той е толкова реален, няма как Личността Му да не остави някакъв отпечатък в съзнанието ни. Може би ако се обърнем към впечатленията оставени от Исусовата личност в нашия ум, ще успеем да се ориентираме достатъчно добре, къде сме в скалата на приятелството с Христос. Още по-хубаво ще е, ако го съпоставим с реалността на земните приятелства. Така ще можем с голяма степен на сигурност да установим, дали Исус е нашият най-добър Приятел или имаме още, какво да постигнем.

Ето един тест, с който да установите степента на приятелството си с Исус. Подходете към него без предразсъдък и ще видите, колко може да ви е полезен!

1. Затворете си очите. Тук се нуждаете от спокойствие и пълна концентрация.

2. Изгонете всяка друга мисъл от ума си и започнете да мислите за най-добрия си приятел. Спомнете си неговото лице, неговия глас, някакъв негов типичен израз, смеха му, походката му, дрехите му; ситуация, в която ви е помогнал, дал съвет, услужил с нещо; ситуация, от която сте се почувствали много щастливи, че го имате за приятел. Всичко е много ясно в съзнанието ви, нали?

3. Сега престанете да мислите за него и мислете за Исус. Можете ли да си Го спомните добре? Изплува ли Той в съзнанието ви по същия начин, както приятеля ви?

Забележете – говорим за спомняне, а не за представяне. Не си представяйте Исус, а се помъчете да си спомните реалността на връзката си с Него, както при земния приятел. Изплува ли по същия начин в съзнанието ви, както приятеля ви? Ако да, то вие знаете, какво значи да си приятел с Исус, вие имате връзка и преживяване с Него, което дълбоко се врязало в съзнанието ви.

А ако установим, че нямаме запечатани впечатления от реалността на връзката с Исус? Тогава това трябва да ни подсети, че не е достатъчно да знаем много за Него, а че трябва да Го познаваме. Просто се замислете – наистина ли приятелството ви с Исус е най-важното нещо в живота ви? Защото има ли нещо по-важно от него?

3. Откриване на истинската ни личност.

Оказва се, че е много трудно да осъзнаем, че Господ иска да ни се разкрие в пълнота, че иска по-специална връзка с всеки от нас по отделно. Главите ни може би са пълни с притеснения, страхове, неразбиране и не можем да осъзнаем, че Царят на Всемира, Създателят на Вселената, великият Господ иска да общува с нас лично и да ни нарече приятели. Ако обаче повярваме, че това е така, тогава наистина можем да имаме тази близка връзка:

“Защото Господ се гнуси от опакия, но интимно общува с праведните” (Пр. 3:32).

Обърнахте ли внимание? Господ иска интимно, много дълбоко и лично общуване с нас. Само така може успешно да се разреши широко разпространения днес проблем с кризата на личността, ужасната комплексираност и страхове, в които са хората. В Христос се открива истинската ни личност. Можем да имаме някакво виждане за себе си, какви сме и какви трябва да бъдем, но само в Исус се открива истинската ни личност. Той е като огледало, в което виждаме истинското си “аз”.

Приятелството с Христос изисква пълно себепредаване с доверие. Възможно е да се страхуваме от това, защото то означава пълно премахване на греховните ни склонности. А ние толкова сме свикнали с тях, че вече сме започнали да се идентифицираме с тях. Затова си мислим, че при едно пълно себепредаване ще се обезличим, от нас няма да остане нищо. Но трябва да знаем, че само тогава ще се видим такива, каквито сме създадени да бъдем, но поради греха не можем да бъдем. Затова трябва да се предадем на Исус с доверие в Неговата грижа. Така в Него ще се открие истинската ми личност, което ще ми донесе удовлетворение и свобода. О, колко здраво ще стане приятелството ми с Исус тогава! Колко ясен ще ми бъде образът Му! Колко приятно ще бъде за очите ми лицето Му! Ще ми бъде толкова познат, че дори да мога да нарисувам лицето Му.

Художникът Гюстав Доре (1833-1883) рисувал лицето на Христос, когато една жена влязла в ателието му. Като гледала портрета на Исус, тя усетила, че художникът я наблюдава. Затова го запитала: “Г-н Доре, защо ме гледате така?”

Художникът отговорил: “Исках да видя впечатлението, което ще предизвика лицето на Исус върху вас.”

“Докато гледах творбата ви, си мислех – казала жената, – че не бихте могъл да нарисувате такова пленително лице, ако не го обичате.”

“Убеден съм, че обичам Исус искрено – казал художникът, – но колкото повече го обичам, толкова по-добре ще го рисувам.”

Сигурен ли си, че Исус е твоят най-добър приятел? Познаваш ли Го толкова добре, че да можеш да нарисуваш лицето Му? Не е ли това една добра цел – да Го опозная дотолкова, че да мога да Го нарисувам? Всичко започва с едно добро решение, което трябва да вземеш днес. Това е първата крачка – решението за Христос!

Искаш ли Исус да стане твоят най-добър приятел? Приеми го днес!

Чувстваш ли, че с годините си се отдалечил от Него и се нуждаеш да подновиш връзката си с Него? Може би няма по-добро време за това от днес!

Приеми Исус за твой приятел днес!

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.