“Вземете моите ръце!”

Начало/Християнски живот/“Вземете моите ръце!”

Момиченце протегнало ръкаЧовекът е егоистично същество. Нищо ново, нали? Изобщо не е необходимо да си психолог, за да забележиш това. Всъщност, дори и да си психопат, пак ще го признаеш. Човекът наистина си е егоист! Обича да отстоява правата си и обикновено иска животът да тече според неговите интереси, според неговите правила, според неговия сценарий.

Дори и това не винаги да е лошо, със сигурност тази нагласа няма как постоянно да води до нещо добро. Например какво се получава при такова отстояване на правата при разделянето на наследство? Готов си на всичко, за да вземеш най-доброто, дори с цената на разрушени приятелства и роднински връзки. Важното е да вземеш големият пай! Най-голямото парче от баницата! Най-вкусното парче от тортата! Не се ли сблъскваме в живота си непрекъснато с такива случаи? И като че ли няма никой, който вдигне глас срещу човешкия егоизъм.

Никой? Всъщност има един. Някой, Който е показал на света, и то много отдавна, един друг стил на живот. Живот, при който изцяло забравяш за себе си, за да бъдеш от полза на другите. Точно така, това е Исус Христос. Пророческите вести на Стария завет не стоят безмълвни относно Неговия живот. Ето как го описва една от тях:

“Така той ще удиви много народи; царете ще затворят устата си пред него, защото ще видят онова, за което не им се е говорило и ще разберат това, което не са чули” (Исая 52:15).

Според това пророчество Месията ще учуди всички хора. Мъже и жени ще бъдат удивени от Него. Какво толкова е демонстрирал Исус в живота Си, че така да удивлява поколенията? Що за живот е водил? А дали моят дял е само да се учудвам? Нека да размишляваме малко за смирението и себеотрицанието в християнския живот.

1. От какво се отказал Исус заради мен?

Описвайки животът на Исус Христос на тази земя, пряко или косвено, Новият завет изброява една голяма част (ако не и всичко) от онова, от което Исус се отказал идвайки на планетата ни. Разбирате ли, Той е можел да го има, но доброволно се отказал от него. А то не е никак малко. И всичко това заради хората.

А) Отказ от Божествените Си правомощия

Един новозаветен текст разкрива измеренията на това, от което Исус се отказал, и то още от самото начало на заживяването Си сред хората:

“Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христос Исус, Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците.

И като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст” (Фил. 2:5-8).

Апостол Павел твърди, че Исус “не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога.” Това означава, че Исус се отказал от Божествените Си правомощия и привилегии. И не само това, но отгоре на всичко станал човек и то в образ на слуга. И цялата тази болезнена промяна, за да постигне една велика цел – да се доближи до ходещият в тъмнина човек и да му разкрие истината за Бога. Нищо чудно, че Исус предизвиква удивление сред хората.

Исус дошъл да очисти човека от греховете му и да го увери, че може да живее праведен живот в послушание на Божията воля. Ето как описва това Елън Уайт:

“Божият Син се преобрази в човек и остана сред падналите на земята, за да ги достигне там, където са и чрез пример и наставления да ги научи, че въпреки нищетата и оскъдицата те могат да бъдат чисти, истинни и достойни. Той дойде да разкрие на света, че животът и характерът не бива да се омърсяват поради бедност и лишения. Лилията, която е на повърхността на езерото, може да бъде заобиколена от плевели и нечистотии, но може да остане незасегната и да разтвори прекрасния си бял цвят за слънчевите лъчи. Тя забива стъблото си през всичките отпадъци в чистите пясъци отдолу. Като избягва всичко, което може да й навреди, тя събира в себе си само онези свойства, които ще се развият в красиво цвете без нито едно петно.

Лилията олицетворява Христос сред хората. Той дойде на този свят изцяло съсипан и обгорен от проклятието, но Той не беше омърсен от обкръжението. Той е Светлината, Животът и Пътят. Той доброволно стана жител на земята, за да може да обгърне целия свят със Своите милостиви ръце и да го постави в ръцете на небесния Си Баща. Тази любов е изразена чрез готовността на Бога сам да дойде и да помогне на падналите синове и дъщери на Адам” (“Запознай се с Всемогъщия”, с. 58, 59).

Божият Син изоставил Божествените Си права, за да стане близък с човека! Сигурно никога няма да можем да разберем в пълнота, какво точно означава това! Никога няма да сме в състояние да разберем напълно, какво е струвало това на Исус!

Б) Отказ от царска власт

Божият Син е вече на земята и можем да очакваме, че като човек ще се опита да компенсира небето и славата, които оставил, с власт и почести на тази земя. Ами разбира се! Той имал право на това. Та Той е оставил толкова много на небето! Защо да не Си облекчи живота на тази земя? Когато се върнат войниците от някоя война и тя е успешна, те, вече като ветерани, получават някакви привилегии пред другите, които не са воювали. И съвсем разбираемо – те са си рискували живота. Сега в мирно време трябва да бъдат компенсирани и да получат привилегии.

Исус имал пълното право да бъде компенсиран. Че Той извършил една толкова неравностойна размяна, поел толкова голям риск заживявайки тук сред нас! Но не! Идвайки на тази земя, живеейки тук, Той продължил да се смирява. Отказал се от царска власт, която по принцип лесно можел да има:

“И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма” (Йоан 6:15).

Исус е Царят на човечеството и виждаме, как тук Той много лесно можел да осъществи на практика естественото Си положение. Но не го направил, отказал!

В) Отказ от пари

Наистина е удивително! Хората сами отишли при Исус, за да Го направят цар, но Той отказал. Това се нарича смирение! Но… Исусовото себеотрицание не спира дотук.

“Кажи ни прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря или не? А Исус разбра лукавството им и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери? Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз” (Матей 22:17-19).

Защо Исус, за да даде отговора Си на този въпрос, поискал монета от питащите Го? Защото най-вероятно е нямал в Себе Си. Та Той нямал дори пари! Да, Този, Който притежава цялата Вселена, се отказал от парите и избрал живота на беден учител. Материалните притежания било другото, от което Исус се отказал заради хората.

Г) Отказ от популярност

Спасителят се отказал и от нещо, което толкова лесно можел да има поради делата Си:

“От човеци слава не приемам” (Йоан 5:41).

“Искате да Ме съблазните с една от най-силните съблазни в този свят – славата, популярността? – извикал Исус. – Няма да стане! Не се интересувам от славата ви!” Списъкът от онова, от което Исус се отказал, започва да набъбва, но най-малко бихме очаквали, че в него ще намери място и желаното от всички хората – славата. Но ето че и тя е тук! Исус се отказал и от нея.

Д) Отказ от добро общество

Е, да, но какво да кажем за хората, сред които Исус е живял? Дори и беден Той би могъл да има достатъчно удовлетворяващ живот, ако живеел сред едно добро общество например. Какво било обществото на Исус?

“А фарисеите и книжниците роптаеха казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях” (Лука 15:2).

Господ имал правото да е сред хай-лайфа тук на земята, но Той се движел предимно сред пропадналите хора. Ето че се отказал и от доброто общество!

Е) Отказ от порядъчен град

Е, добре! Исус се отказал от толкова много неща, но тези като че ли са свързани с изкушенията на този свят – все неща, които биха Му попречили да изпълни мисията Си. Какво обаче да кажем за тези условия, които помагат на добрите хора да бъдат полезни на другите? Може би за един почтен град, в който Исус да живее спокойно и да се подготвя и съсредоточава върху важната Си задача? В какъв град живеел Спасителя? Ето какво мислили съвременниците Му за Неговия град:

“Филип намира Натанаил и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Мойсей в закона и за Когото писаха пророците, Исус, Йосифовия син, Който е от Назарет. Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж” (Йоан 1:45, 46).

“Хайде, бе, Филипе, ти в коя държава живееш? Как може от Назарет да произлезе нещо добро?” Исус живеел в известен с порочността си град. Отказал се дори от това, да живее в почтен град! И не, Той не спира дотук!

Ж) Отказ от дом

Съвсем вярно, Исусовият поход в пътя на себеотрицанието като че ли нямал край:

“И дойде един книжник и Му рече: Учителю, ще вървя след Теб където и да идеш. Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма где глава да подслони” (Матей 8:19, 20).

Един млад и перспективен книжник уверява Исус, че е готов на всичко заради Него. Но Исус може да чете в сърцето и знае, че този младеж се интересува само от кариерата, властта и богатството. Затова му казва: “Аз нямам дори дом. В Назарет живеех в дома на мъжа, който Ме е отгледал, но откакто Йосиф почина, домът му е на братята Ми, неговите синовете, а Аз нямам никакъв дял в наследството.” Нали разбирате, Исус се отказал и от най-елементарното човешко право – да има Свой дом! Какво смирение!

З) Отказ от всичко

Искате ли да продължим със списъка? Със сигурност той ще набъбне доста. Затова ще е по-добре да преминем към обобщение. Всъщност спокойно можем да кажем, че Исус се отказал от всичко, което можело да Му бъде пречка в службата Му за хората. Така го обяснил Павел на филипяните:

“Отказа се от всичко” (Фил. 2:7).

От всичко ли? До колко всичко? Ама наистина ли от всичко?

И) Отказ от живота Си

Да, Исус се отказал от всичко. Накрая се отказал и от живота Си:

“Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си” (Йоан 10:17, 18).

Толкова човекът бил пропаднал и толкова била възвишена мисията на Исус, че трябвало Той да се откаже дори от живота Си. Исус се отказал от всичко, даже от живота Си! И ако си мислим, че това наистина обобщава, че Исус се отказал от всичко, ще сбъркаме. Имало нещо по-голямо от живота Му, от което Исус се отказал.

Й) Отказ от единството с Отец

За Исус да остане едно с Отец било по-важно от живота Му. Всъщност точно това бил Неговият живот – пълната хармония и единство с Отец. Но в крайна сметка Той се отказал дори от това. Една толкова болезнена жертва, че просто не можела да остане незабелязана:

“А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил?” (Матей 27:46).

Сигурно и други от жертвите Му са Му причинили голяма болка, но раздялата от вечния Отец била най-болезнена за Исус. Колко страдание и мъка се чете в Неговия вик към небето! Той вече не можел да бъде едно с Отец заради греха, който бил поел на Себе Си! Тежестта на човешкото беззаконие застанала като непреодолима преграда между Него и любимия Отец, с Когото били едно от вечността! Да, Исус се отказал дори от това, да остане в Божието присъствие. Каква велика саможертва!

2. Защо Исус се отказал от всичко?

Ако досега сте имали някакви съмнения, убедихте ли се вече, че наистина няма такова нещо, от което Исус не би се отказал, ако постигането на целта го изискваше? Надявам се, че отговорът ви на този въпрос е утвърдителен. А коя била целта ли? Да, от първостепенна важност е да разберем, защо Исус минал през всичко това.

“Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото” (Лука 19:10).

“Да спаси погиналото!” С началото на всеки ден до самият му край, в безсънните нощи прекарани в молитва за грешните хора, една цел била постоянно пред очите на Исус – да спаси погиналите хора. Как биха могли те да бъдат спасени ли?

“Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина” (Марко 10:45).

Погиналото на тази планета се спасява, когато се плати откуп. Когато се плати един голям откуп – толкова голям, колкото струва живота на Божия Син. Но това гарантира освобождението ти!

Барбара, единствената дъщеря на богат бизнесмен, била открадната и за нея бил поискан откуп в размер на 500 хиляди долара. Похитителите й я отвлекли под дулото на пистолета на далечно и самотно място, където били приготвили гроб и специален ковчег, без храна, вода, вентилация и светлина. Въпреки покъртителните й молби я погребали жива. Въздух за дишане достигал до нея само по дълга тръба, която стърчала над земята.

Можете ли да си представите, какво е чувствала, когато чувала пръстта да я зарива и да покрива ковчега, а след това – смъртно мълчание? Минало едно денонощие, после второ, а след това и трето. Никакъв звук на избавление. Удивително е, че не е полудяла при тези ужасни обстоятелства.

Накрая, след повече от 80 часа жива смърт, тя чула лопатите да гребат усилено пръстта. Някой отворил капака и светлината блеснала в лицето й. Нейните освободители вдигнали от ковчега физически и емоционално изчерпаното момиче и тя паднала в ръцете на баща си, който бил платил откупа.

Помислете си за момент, как цялата наша планета е в един, в съвсем буквален смисъл на думата, гигантски ковчег. Сатана, нашият похитител, отвлякъл първите ни родители от райския дом. Още милиони и милиони хора са били отвличани. За щастие много от тях са умрели, вярвайки в Един, Който ги е откупил от гроба. Като откуп Той дал живота Си! Ние не само сме избавени от смъртта, но можем да бъдем освободени и от властта на греха още сега. Всичко това апелира толкова мощно към сърцата ни!

Когато приемем нещата чрез вяра в Голготския кръст и видим греховете си надвиснали над жертвата кървяща в слабост и безпомощност на него; когато разберем, че това е Бог вечният Отец, Князът на Мира – ние сме подтикнати да кажем: “Вижте, каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада!” (1 Йоан 3:1).

Огромната любов на Исус към нас Го накарала да плати високата цена за изкуплението ни! Не можем да не възкликнем: “Слава на Исус!” като виждаме всичко това!

Но знаете ли, че това не е всичко? Исусовото себеотрицание води и до нещо друго:

“Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име, така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца” (Фил. 2:9-11).

След принасянето на върховната жертва Исус бива прославен. Съвсем заслужено! Той претърпял толкова голямо унижение, съгласил се на такова себеотрицание, че съвсем заслужено може да бъде прославян от всички. Цялата Вселена с удивление и почит възхвалява Исус за жертвата Му:

“И видях и чух глас от много ангели около престола и живите същества и старците (и числото им беше десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди) и казваха с висок глас: Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение. И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята и по морето и всичко що има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство, до вечни векове. И четирите живи същества казаха: Амин! И старците паднаха, та се поклониха” (Откр. 5:11-14).

Цялата Вселена прославя Спасителя, но тези, които най-много се нуждаем да Го хвалим; които имаме най-големите основания да Го хвалим, сме ние – грешните хора изкупени чрез Неговата кръв!

Освен освобождение от наказанието за греха, Исусовото себеотрицание носи за човека и нещо друго:

“Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия” (2 Кор. 8:9).

Исусовото себеотрицание, Исусовото обедняване ме прави богат. Как става това? Само отричайки се от всичко небесно и земно Исус можел да изяви характера на Отец и да осъществи спасението ни. Неговото смирение донесло спасението ни. Така аз бивам обогатен. Като че ли, в този случай, небесното богатство можело да се притежава само от един – или от Исус, или от нас. И понеже Исус желае ние да сме богатите, Той се отказал от правата Си върху богатството и го отстъпил на нас. Какъв приятел само!

3. От какво аз трябва да се откажа заради Исус?

Осъзнавайки направеното за мен от Исус, мога ли да стоя безучастен и безразличен и да продължа да си живея отново само за себе си? Ще разреша ли на егоизма си да остане водещата сила в живота ми? Не зная, какво сърце трябва да има този човек, който би направил това; който би обърнал гръб на цялата тази истина и би пренебрегнал Исус в живота си! Виждайки Исусовото себеотрицание за мен осъзнавам, че и аз искам да направя това за Него. Просто не мога да стоя безучастен и безразличен! Това, което усещам, че трябва да сторя, е да предам сърцето си на Него и да започна и аз да живея по Неговия пример. И тогава мога да имам пълнотата на Неговия живот. Само тогава мога да преживявам изобилните благословения на благодатта Му.

Със своя великолепен образен език един древен пророк ни кани да направим точно това:

“О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите. И вие, които нямате пари, дойдете купете, та яжте. Да! дойдете, купете вино и мляко, без пари и без плата” (Исая 55:1).

Жадните са поканени да купят вино и мляко, но тази покупка е без пари. Можеш да придобиеш духовните благословения като ги купиш без пари.

Звучи малко противоречиво, нали? Но за какво са необходими тези усложнения? Защо не се  каже просто “Подарявам ви ги”, а се казва: “Купете си без да плащате”? Явно, че става дума за даване и от наша страна на нещо на Бога. Това не са пари, но нещо, което трябва да дам и тогава, напълно безплатно и безвъзмездно получавам благословенията. С какво купувам, какво давам на Исус в замяна на спасението Му?

“До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал. Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш” (Откр. 3:14-18).

Трябва да се откажем и дадем на Исус собствените си зли мисли, пороци, алчност, нездрави амбиции – всяко нещо, което ни прави типични лаодикийци. Колкото и трудно и невъзможно да изглежда това, небето ще ни помогне в постигането на тази цел. Елън Уайт казва в тази връзка:

“Цялото небе помага на тези, които вярват на обещанието на Христос за вечен живот посвещавайки себе си изцяло на Бога. Бог изисква Неговите служители да застанат под окървавеното знаме на Принц Емануил, стремейки се с Неговата сила да запазят принципите на истината чисти и непокварени. Те не бива никога да се отклоняват от пътеката на себеотрицанието и смирението, които всеки истински християнин притежава” (“Запознай се с Всемогъщия”, с. 219).

Добре казано, нали? Всеки, който иска да върви по пътеката на себеотрицанието и смирението, трябва да знае, че небето е на негова страна. Страхотно обещание!

И как ще ми се отрази смирението и себеотрицанието ми на мен самия?

“И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас” (1 Петр. 5:6, 7).

Истинското смиряване води до истинското възвишаване. Склонни сме да бързаме по този въпрос. Искаме по-бързо да се възвишим, сами да си заемем определена по-висока позиция. Но това винаги е свързано с много проблеми и грижи. Затова е необходимо просто да почакаме. Възвишаването ще дойде. Господ знае, кога да ни възвиши. Просто трябва да почакаме и да се смиряваме. И тогава ще ни се отнеме всяка грижа, защото Бог е, Който се грижи за нас. Нещо повече, тогава започваме все повече да се оприличаваме на Христос. Ето как го описва Елън Уайт:

“Като сътрудничат по такъв начин на Бога, Христос, ‘надеждата на славата’ (Кол. 1:27) се изобразява в тях. Облечени в Неговата кротост и смирение, върховната им радост е да Му служат. Земните амбиции отстъпват пред желанието да служат на Учителя” (“Запознай се с Всемогъщия”, с. 219, 220).

Бог желае за нас само реалистични неща. Себеотрицанието и смирението са неща напълно постижими и трябва да бъдат винаги на дневен ред. Така Христос се изобразява в нас.

Това се случило някога през Средновековието, когато законите са били много строги. Един мъж бил осъден за кражба. Присъдата била отсичане на двете ръце. Съдиите били неумолими.

В центъра на града се събрало цялото население. Палачът бил вече съвсем готов, когато от тълпата изскочило едно малко момиченце и се спуснало към съдиите с думите: “Не отсичайте ръцете на моя татко. Той е най-добрият. Неговите ръце са така нежни към мен. С какво ще работи той, за да ме изхранва? Ето, моля ви, отрежете моите ръце! Вземете моите ръце! Вземете моите ръце! Те не са нужни на никого. Но му простете на него!” И протягало напред малките си ръчички.

Всички били потресени от тази изключителна любов и саможертва. Бащата бил помилван.

Когато обичаме някого, ние сме готови да направим всичко за него, дори да се пожертваме, ако е необходимо. Който обича, е готов да жертва. Който жертва, прави го, защото обича.

Исус доказал, че няма по-голям подвиг от саможертвата в името на любовта. Преди две хиляди години Той протегнал Своите ръце, за да бъдат приковани на дървения кръст и казал на цялото човечество: “Вземете Моите ръце!” С този вик Исус показал, че дава всичко за нас.

Когато погледна моите ръце, като че ли ми е по-лесно да кажа като малкото момиченце от примера ни: “Те на никого не трябват!” Но това, което Исус иска да чуе от нас е: “Вземи моите ръце! Господи, вземи моите ръце, моите устни, моето сърце, вземи ме целия, за да мога да Ти служа всецяло и завинаги!”

Готов ли си да Му го кажеш?

2
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

1 Comment threads
1 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
2 Comment authors
стамен кривошиев

Ники, как мислиш,
Защо, според теб, статиите в тази секция “Християнски живот” са едновременно и по-малко коментирани и по-малко харесвани, в сравнение със статиите във всички други секции? Това не е ли странно? На какво се дължи? Не би ли трябвало точно статиите, насочени директно към Господ Исус да са най-завладяващите и най-силно въздействащите?