Глава поставена вън

Начало/Християнски живот/Глава поставена вън

Затворническа верига с тежестВеднъж един приятел ми разказа, какво го накарало да повярва в Бога. Корабът, на който работел, пътувал по своя океански маршрут, когато в открито море попаднал на буря. Тя била изключително силна. Съвременните кораби не са като едновремешните, но пред онези гигантски водни стени, коя ли ще е тази конструкция, която може да издържи? Корабът се тласкал насам-натам от мощните вълни като играчка. Всички били страшно уплашени. Дали това не е краят? Приятелят ми отишъл до каютата на капитана за нещо, но останал поразен от това, което видял там. Капитанът на кораба бил коленичил пред Библията и се молел усърдно на Бога за помощ.

Бурята утихнала и всичко се успокоило. Тогава приятелят ми се замислил: “Тук трябва да има нещо!” Потърсил си Библия и впоследствие приел Исус за свой Господ и Спасител, Който донесъл мир в сърцето му. Така завършила най-ужасната буря в живота му.

Божиите чудеса по моретата могат да накарат един невярващ да стане вярващ. Божиите чудеса могат да накарат един човек да приеме Исус за свой Спасител. Господ е готов да помага на тези, които викат към Него за помощ. Разумно е обаче след това животът ни да Му бъде поверен – да Го направим свой Господ и Спасител хвалейки непрестанно Неговата милост. Да разгледаме Пс. 107:23-43.

1. Особености на псалма.

В този псалм се разказва историята на спасяването на различни еврейски пленници, които са станали такива поради своя бунт срещу Бога. Осъзнавайки положението си, те се покайват и Господ ги спасява и връща в страната им. Това се представя със следният израз: “Тогава извикаха към Господа в бедствието си; и Той ги избави от утеснението им.”

Като резултат от това те хвалят Бога и Му благодарят за помощта. Представено е с израза: “Да славословят Господа за Неговата благост; и за чудесните Му дела към човешките чада.”

По-голямата част от историята се отнася за пленници освободени от Господа и пътуващи към родината си по суша. Пътят им е минавал през пустиня. По пътя им към дома те видели чудните дела на Господа при избавлението им (прочетете статията Капакът, който не се отваря). Но има и други освободени еврейски пленници, които също се прибират у дома. Само че те се прибират по море:

“Като ги събра от страните, от изток и от запад, от север и от морето” (Пс. 107:3).

Тези мъже и жени са видели Божиите чудесни дела в морето. Така мястото на развитие на историята се променя, но само за да потвърди поуката от този псалм – когато си в проблеми, обърни се към Бога за помощ. Той ще ти помогне и ти не трябва да забравиш да Му благодариш.

2. Божиите чудеса и милости продължават.

Нека да видим и самата история. И други пленници са видели Божиите чудесни дела, само че не в пустинята, а в морето:

“Ония пък, които слизат на морето в кораби и вършат работи в големи води. Те виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбочините” (Пс. 107:23, 24).

Цариградският превод (на който се позоваваме често при разглеждането на този псалм) превежда ст. 23 така: “Като слязват на морето с кораби.” Кои? Най-вероятно други изкупени. Според стих 3 всички изкупени от Господа се прибират в родината от много места – от изток, от запад, от север и от морето. Настоящите герои на разказа са видели Божиите чудни дела, защото са се прибирали по море и са попаднали на голяма морска буря:

“Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, който повдига морските вълни. Те се издигат до небесата и пак се спущат до дълбочините; душата им се топи от бедствие. Люлеят се и политат като пияни и целият им разсъдък ги напуща” (ст. 25-27).

Вълните са се издигали заплашително високо оставяйки след себе си дълбока водна яма, сякаш се отваряла водната бездна. Дори днешните добре конструирани и обезопасени кораби не могат да бъдат 100% сигурни пред тази най-голяма природна стихия – силата на водата при буря. Колко повече пък тогавашните! И когато, живеейки по онова време, те връхлети голяма морска буря, най-естественото нещо е да си помислиш, че краят ти вече е дошъл.

Морето е стихия, която може да накара и най-големия безбожник да се замисли. Когато слезеш в морето, в големите води, не можеш да останеш невярващ. Морската стихия променя човека и го прави от невярващ вярващ. Корабът, с който са пътували прибиращите се в дома освободени пленници от псалма, се люлеел като пиян по вълните. Като че ли бил играчка в ръцете на разбеснялото се море.

Абсолютно същото ставало и с душите на пътниците. Изпаднали са в изключителна паника. Направо целият им разсъдък ги бил напуснал. Ами сега? Колкото и да ги е бил оставил разсъдъкът им, те са се сетили, какво трябва да направят:

“Тогава викат към Господа в бедствието си. И Той ги извежда от утесненията им” (ст. 28).

Обръщат се към Бога за помощ и Той им помага веднага:

“Превръща бурята в тишина и вълните й утихват. Тогава те се веселят, защото са утихнали. Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище” (ст. 29, 30).

Господ им е помогнал, за да се приберат у дома. Виждайки Неговата любяща грижа, те са се успокоили. Както вълните са били утихнали, така и техните сърца са се успокоили от големия страх. Тогава са започнали да се веселят поради Божието избавление.

Изкуплението не е лесно нещо. Винаги е свързано с трудности. Дяволът не оставя лесно този, който доскоро е държал в ръцете си и който сега иска да се отскубне, за да отиде при Бога. Той веднага повдига бури и стихии, за да задържи плячката си. Пътят към дома никога не е лесен. Но това не означава, че не е възможен. Бог може да ни заведе на желаното от нас пристанище!

Господ като избавител от морските бури изглежда е била позната картина за евреите. За да помогне на учениците Си да повярват, че Той е Месията и Богът на Стария завет, Исус Христос също успокоил една заплашваща живота им буря в Галилейското езеро:

“И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода. А Той беше на задната част, заспал на възглавница. И те Го събуждат и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа че загиваме? И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина. И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра? И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?” (Марко 4:37-41).

Само Исус може да успокои бурята бушуваща в твоето сърце! Сатана ще повдигне какво ли не в теб и около теб, за да те отклони от добрия път. Но не е необходимо да се предаваш! Исус владее над всички стихии! Той може да успокои всяка буря в живота ти!

И тогава какво трябва да последва?

“Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките чада” (Пс. 107:31).

След всичко това задължително трябва да дойде благодарността и хвалението.

Как бихте оценили една такава постъпка? В едно малко планинско селище лектор изнесъл разпалена атеистична беседа. С истинска жар и голям ентусиазъм убеждавал обикновените хорица, че няма Бог. В края попитал за въпроси. Един семпъл човек поискал думата. Обърнал се към публиката и заразказвал: “Аз съм дървар. Един ден, преди десетина години, отивах на работа в планината. По едно време откъм реката чух вик за помощ. Побързах по посока на гласа. Речното течение беше буйно, а в реката стремглаво и безконтролно се носеше лодка с един младеж в нея. След минутка спускането по близкия водопад щеше да е последното преживяване на този човек. Ужасен, той беше коленичил, отправил очи и ръце към небето, и викаше: ‘Господи, ако Ти съществуваш, избави ме от смъртта и аз ще Ти служа цял живот до гроб.’ Разбира се, аз му помогнах и го избавих, но това, което е интересно и исках да ви кажа е, че именно този същият човек говори пред нас тази вечер.”

Ама че неблагодарност! Можем ли да слушаме за подобна непризнателност и чувството ни за справедливост да не се разпали? Не само, че не трябва да сме неблагодарни, но напротив. Хвалението ни на Бога трябва да расте и да се развива, както в псалма. Там прославянето на Всевишния след разрешаване на трудностите на хората е в развитие:

“Нека Го и възвисяват в събранието на людете и нека Го хвалят в заседанието на старейшините” (ст. 32).

Виждаме, как идеята за хвалението на Бога се разширява – Той трябва да бъде хвален на всяко място – навсякъде, където се събират хора и се взимат важни решения. Така трябва да бъде и в нашия живот.

Псалмистът разглежда историята на еврейски пленници прибиращи се у дома по суша, през пустинята. Също и на такива, които се прибират по море. С това той изчерпва възможните начини за прибиране у дома по онова време. Мисля си, че и това не е празна подробност. Като че ли ни се загатва, че Бог е направил всичко възможно, използвал е всяко средство, осигурил е всеки възможен път, за да спаси децата Си и да ги върне у дома. Никой няма да може да каже, че Господ се е потрудил за другите, но за него не е направил достатъчно, за да бъде спасен. Никой няма да си отиде от този свят извинен за непокорството и погрешния си живот!

След това изчерпване на възможните пътища псалмистът продължава историята съчетавайки елементите “суша” и “вода”:

“Той превръща реки в пустиня и водни извори в суша, плодородна земя в солена пустота, поради нечестието на жителите й” (ст. 33, 34).

Тук се описва състоянието на земята поради поведението на евреите – Господ я запустява, защото са били нечестиви. “Нечестие” е другата често използвана дума в Библията описваща състоянието на бунт срещу Бога чрез греха. Но Бог може и да благослови и забрави, когато има покаяние:

“Превръща пустиня във водни езера и суха земя във водни извори” (ст. 35).

Когато народът Му се покае, Бог може да промени обстоятелствата и да направи тази земя отново годна за живеене. Бежанците от робството биват заселени там:

“И там заселва гладните, за да си основават градове за живеене. И сеят ниви и садят лозя, и си добиват плодове и рожба. Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават и не дава да се намалява добитъкът им” (ст. 36-38).

Заселените в тази земя са “гладните”. В този псалм “гладни” са наречени само бежанците идващи през пустинята (ст. 4, 5). Следователно, това са същите тези, които били загубили пътя в пустинята, но с Божията помощ били доведени в град за населяване. И тук се описва населяването на този град от тях. Псалмът свършва с тези, с които започва. Благоденствието, което сега преживяват, е в голям контраст с проклятието поради беззаконието им. То се дължи само на Божието благословение, когато Неговият народ е покорен на волята Му. тоест то не е безусловно. Едно ново отстъпление, едно ново непокорство ще доведе отново до бедствие:

“Но пак, те се намаляват и се смиряват от угнетение, бедствие и тъга” (ст. 39).

Цариградският превод ни предлага стих 39 в следния вид: “А намалят се и смиряват се от утеснение”. Тоест връщайки се отново в родината те имат Божието гарантирано благословение и благополучие. Но ако са непослушни, злото отново ще дойде. Защото само непослушанието им може да е причината за бедствията и нещастията в живота им. От това не може да избяга никой, дори князете:

“Той излива презрение върху князете и ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път” (ст. 40).

Това, че са князе, не им помага пред Бога, Който не гледа на лицето на човека. Вероятно сред завръщащите се през пустинята е имало и князе. Те са се разбунтували срещу Бога и затова са попаднали в това бедствие.

Няма значение, че си високопоставен. Вършиш ли беззаконие, последиците му ще те настигнат и ще загубиш положението си. Последиците на нечестието няма да пощадят никой.

Но, разбира се, и последиците на послушанието са също така абсолютно сигурни. Божието благословение ще получи всеки, който е смирен:

“А немотният поставя на високо от неволя и му дава челяд като стадо” (ст. 41).

Цариградският превод е интересен и тук. Превежда “немотния” с “нищия”. Може да става дума за сиромаха (“немотния” – нямащият имот), но може да се отнася и за смирения (“нищия” – този, който не се гордее). На високо и сигурно място ще бъде поставен този, който не се гордее, а е смирен в Божието присъствие. Следователно, разрешението на тази трагична човешка опитност, изходът от проблема е смирението и покаянието, бягството от греха и нечестието:

“Праведните виждат това и се радват, а всяко беззаконие си затваря устата” (ст. 42).

Беззаконието трябва да бъде смълчано. Нужно е да дойде смирението и покаянието. Трябва да тържествува праведността. Искаш ли разрешение на проблемите си? Покай се с цялото си сърце пред Бога!

3. Важността да се размишлява за Господните дела.

Към какво ни призовава цялата тази история?

“Който е мъдър нека внимава на това и нека размишляват човеците за Господните милости” (Пс. 107:43).

Поканени сме да размишляваме върху тези неща. Мъдрият ще разбере, че и проклятията се допускат от Божията милост, за да отвърне грешниците от греха. И в крайна сметка трябва да тържествува правдата. Божието изкупление ще бъде възвеличено и прославено, както подобава.

Призовани сме да имаме точно този поглед на нещата – както Словото обяснява проблемите. Но заедно с това трябва да придобиваме и един оптимистичен, положителен възглед за света, който да ни направи весели и радостни хора. Във време като нашето, когато сме изкушени да забелязваме непрекъснато само лошото, което ни заобиколя отвсякъде, трябва да придобием съвсем друг поглед за света – позитивен. Господ управлява и аз няма от какво да се боя. Във всичко това проличават много ясно Божиите милости.

Поуката на този псалм трябва да бъде запомнена – трябва да размишляваме върху Божиите дела (ст. 43), което ще ни доведе до хваление (ст. 1, 2).

И тук при стих 43 Цариградският превод е по-точен: “Който е мъдър, нека внимава на това; и ще разумеят Господните милости.” Това е призив към размишляване върху Божието провидение, но и едно обещание, че то ще бъде разбрано и в крайна сметка мисълта ти ще се спре на Божиите милости. Колко е важно тогава да размишляваме върху Божиите милости и провидение в живота!

“Размишлявай върху това, което ти казвам и Господ ще ти даде да разбереш всичко” (2 Тим. 2:7).

Това е едно много силно обещание: “Ще разбереш всичко!” А това означава, че си мъдър човек. Мъдрият човек се разпознава по способността му и в най-мрачната и тъмна ситуация да вижда Божията намеса и Неговата голяма милост.

Колко важно нещо е размишлението над Божиите дела! А те наистина са удивителни!

В дните, когато робството процъфтявало в Западна Африка, понякога цели села били нападани и закарвани като стадо до морския бряг. Арабските търговци на роби поставяли около вратовете на нещастните жертви железни яки, свързани с вериги една за друга. Така се образувала една дълга колона от неописуемо човешко страдание, която безмълвно се придвижвала към брега.

Когато процесията преминавала през околните села, се случвало някой вожд или началник да разпознае всред пленниците свой приятел или роднина. Ако искал, той можел да го освободи, плащайки със злато, слонова кост или нещо друго, което представлявало достатъчна стойност за робовладелеца. Когато цената бивала платена, главата на освободения бивала изваждана от желязната яка. Благодетелят буквално “поставял главата му вън”. В тези райони на Африка този израз означава “освобождаване”.

Днес мисионерите в Западна Африка продължават да казват: “Бог постави главите ни вън”, говорейки за Христовата изкупителна мисия на земята. Така местните хора разбират много по-добре евангелската вест.

Грешникът е роб на своите страсти и слабости, роб на крайната си участ и на дявола. Исус, Приятелят на грешниците, плати откупната цена на кръста. Там било извършено освобождаването ни. Главата на грешника е “поставена вън” от сатанинската яка на злото. “Глава поставена вън” е една чудесна илюстрация на Божията изкупителна любов. Не е ли това достатъчно основание да кажем: “Да бъде слава на нашия Спасител за Неговата изкупителна жертва”? А какво ли би било, ако целият ни живот е едно хваление на Бога?

3
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

3 Comment threads
0 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
3 Comment authors
Стоянка

Статията е поучителна .Хареса ми.

стамен кривошиев

„Псалмистът разглежда историята на еврейски пленници прибиращи се у дома по суша, през пустинята. Също и на такива, които се прибират по море.” Ники, не знам кой е авторът на тези две статии- „Капакът, който не се отваря” и „Глава, поставена вън”. Ако си ти, бих искал да те попитам: Защо пак повдигаш спорни въпроси, които на всичкото отгоре не са и с особено голяма важност и след като вече си ги повдигнал, си избираш позиция, която представяш като истина от последна инстанция? Не, нямам пред вид, че самият Псалм 107 е маловажен, напротив. Лично аз намирам твърде важни духовни… Още »

Валери

Прекрасна статия