Капакът, който не се отваря

Начало/Християнски живот/Капакът, който не се отваря

Затворен кафяв сандъкУйлям Уилбърфорс бил роден преди повече от 200 години в Англия в богато семейство. Бил много интелигентен – на 21-годишна възраст завършил университета в Кеймбридж и бил избран в Парламента. Бил и отличен оратор. Всеки очаквал, че от него ще стане една от най-видните личности на обществото по онова време.

Когато обаче навършил 25-годишна възраст, се случило нещо, което променило хода на неговия живот. Наложило се да пътува с пастор Айзак Нилнар с карета из Европа по време на ваканция. Двамата мъже разговаряли постоянно за Бога и Неговите обещания към човечеството. Заедно четели от Библията и се молили.

Някъде там, по пътя, Уйлям Уилбърфорс предал живота си на Господ Исус Христос. Бил новороден духовно, станал нова личност. От този момент нататък той загубил интерес към светските си амбиции и вътрешното му желание било да живее за Христос.

Когато Уйлям се молел на Бога да разбере, какво иска Той от него, почувствал, че трябва да посвети живота си на премахването на търговията с роби. В продължение на 50 години Уилбърфорс се трудил усилено, за да прокара законопроект в Британския парламент, който да забрани продажбата и покупката на роби. Чрез Уйлям Уилбърфорс и чрез промяната, която настъпила в живота му, когато бил новороден духовно, 800-те хиляди роби в британските територии били освободени на 1 август 1833 г.

През нощта на 31 юли срещу 1 август 1833 г. роби от всички възрасти се стекли в най-голямата църква и чакали да удари часът на тяхната свобода. Още при първият удар новоосвободените хора започнали да скачат и викат така, сякаш щели да срутят покривите.

Колко славно нещо е да бъдеш свободен! Но точно това се случило и с човешкото семейство. От хилядолетия ние, хората, сме роби на греховни желания и зли навици. Щракнел ли с пръсти дяволът, ние сме го слушали. И тогава, един славен ден, Исус ни е освободил. Камбаните ударили и ангелите запели. Хората – мъже и жени – били вече освободени в Исус Христос.

В Библията има един псалм, в който много ясно проличават от една страна тежкото положение, в което сме изпаднали поради непослушанието ни на Божията воля и от друга – удивителното изкупление извършено от Бога за нас. Това е Пс. 107. Да видим, какво ни казват първите му 22 стиха.

1. Особености на псалма.

Още от самото начало псалмът започва с хваление на Бога:

“Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост трае до века. Така нека говорят изкупените от Господа, които Той изкупи от ръката на противника” (Пс. 107:1, 2).

Това е един правоверен възглас на хваление на Бога. Господ трябва да бъде хвален, защото е благ (добър) и милостив. В какво се изразяват Неговата добрина и милост, се описва по-надолу. Целят псалм е основан на Неговата добрина и милост. Господ е достоен за хваление, защото е изкупил Своите деца.

Наистина, най-големият повод за хваление към Бога, е изкуплението. Ние Му дължим благодарност, защото ни е създал. Но по особен начин изпъква необходимостта да хвалим Бога, защото е и нашият Изкупител – изкупил ни е от греха и смъртта чрез Исус Христос.

Псалмът започва с хваление на Бога за Неговата добрина. Всяко добро начало във верския живот започва с хваление на Бога. Всяко начало на нещо ново трябва да започва с хваление и благодарност. Всеки нов ден трябва да започва с хваление на Бога. Чудесна поука можем да извлечем още от началото на псалма, нали?

В основата на този псалм стои историята на спасяването на еврейски пленници и връщането им от различни страни, в които са били поробени или пленници. По онова време те са могли да се върнат в родината си само по суша или море, като пътят по суша е минавал и през пустини. Споменати и са двата начина на пътуване към дома, като и в двата изкупените са имали големи опитности с Божията закрила, докато стигнат дома:

“Като ги събра от страните, от изток и от запад, от север и от морето” (ст. 3).

Причината тези евреи да бъдат пленени и поробени, а земята им да запустее, е тяхното собствено беззаконие и бунт против Бога. Бунтът против Бога никога не води до нещо добро. Но Господ в голяма Си милост им прощава, изкупва ги от враговете им и ги връща отново в земята им.

Изкуплението на пленниците от Бога е основната тема в псалма. Наистина, можем ли да открием нещо по-велико в нашият свят от изкуплението ни от греха и смъртта, което ни е осигурил Господ чрез Исус? Това трябва да бъде винаги основната тема на размисъл в живота ни!

Много е интересна и схемата на описание на случаите на псалма. Започва се с проблемът на пленниците или пътуващите вече към дома израилтяни. След това те осъзнават бедствието, в което са изпаднали и се обръщат за помощ към Бога. Ако осъзнаването на проблема е, докато са пленници, те се покайват, смиряват се и се обръщат към Бога за помощ. Това се представя със следният израз: “Тогава извикаха към Господа в бедствието си; и Той ги избави от утеснението им.” Този израз се използва 4 пъти в псалма (ст. 6, 13, 19, 28).

Следва Божието милостиво освобождение. Господ им помага. Това предизвиква благодарност у пленниците и те хвалят Бога. Представено е с израза: “Да славословят Господа за Неговата благост; и за чудесните Му дела към човешките чада.” Този израз се използва също 4 пъти в псалма (ст. 8, 15, 21, 31). Колкото пъти извикат Божиите деца в бедствието си към Бога, толкова пъти Той им помага. Толкова пъти се изтръгва от устните им и хвалението за Неговото избавление. След това следва някакво хвалебно действие, с което се изразява благодарността.

Наистина, никога не трябва да забравяме да хвалим Бога и да Му благодарим за благословенията. В живота си ние често изпадаме в проблеми. Някои от тях са много големи, други се дължат на собствените грешки и грехове, но Господ може да ни помогне и избави. Никога не трябва да пропускаме да забележим Неговата намеса и да Му изкажем признателността си за това.

Движението на историята в псалма е в едно интересно развитие. Постепенно ни се представя и описва по-подробно бедствието, в което са били изпаднали еврейските пленници – от ходещи гладни на път към дома минаваме през оковите им в тъмницата и стигаме до крайното отчаяние, в което са били изпаднали в затвора – стигнали са почти до смъртта. Представя се и причината за това падение – тяхното беззаконие. Такова развитие има и в хвалението. То е стандартна формулировка, но хвалебствените действия, които следват, се засилват, в развитие са на прославянето на Бога. От стандартната формулировка за хваление се стига до хвалението като начин на живот, служба и поклонение на Бога (ст. 22) и до изявяване на Божиите милости при събирането на хората (ст. 32).

Много неща могат да се научат, когато наблюдаваме изтръгването на хората от греха. Много неща за милостивият Бог и нуждата на грешниците могат да ни бъдат разкрити, когато внимаваме в опитността на изкуплението, която преживяват отделните хора. И винаги ще достигнем до едно – спасението е възможно само чрез Бога и е по Неговата милост.

2. Изкуплението на прибиращите се по пътя през пустинята.

А сега да преминем към самата история.

Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, без да намират населен град. Гладни и жадни, душата им примираше в тях” (Пс. 107:4, 5).

Тук думата “едни” е в курсив (т.е. няма я в оригиналния текст) и малко заблуждава. Цариградският превод представя този стих така: “Скитаха се по пустинята”. Кои? Някои от изкупените идващи от изток, запад или север и които в крайна сметка трябва да хвалят Господа за изкуплението Му. Имат се предвид същите тези хора, които Господ е изкупил. Пътувайки към дома през пустинята те огладнели и ожаднели, защото нямало никаква храна и вода там. Нямали са и ориентир, накъде да вървят. Накрая се загубили. Нещо повече. Тяхното физическо състояние и обстановката, в която били, описват и състоянието на душите им в този момент: “Душата им примираше в тях.”

Много хора в нашия свят са духовно гладни и като че ли се лутат в пустиня, без никакъв път в живота. Те страдат от липсата на благословение и уверение от Бога. Не познават пътя към Бога и се лутат в неизвестност и несигурност. В такова положение били и тези пленници. И какво правят тогава?

“Тогава извикаха към Господа в бедствието си и Той ги избави от утесненията им. И заведе ги през прав път, за да отидат в населен град” (ст. 6, 7).

Обръщат се към Господа, викат към Него в бедствието си и Той им помага. Показва им пътя и те достигат до населен град, където получават храна и вода. И биват спасени.

Цариградският превод превежда стих 7 така: “За да идат в град за население”. С Божията помощ тези бежанци са били отведени на място, където получават храна и вода, но и място, където ще могат да се заселят и живеят и занапред – вероятно в родината, от която са били пленени. Говорейки за населяването на градовете в ст. 35-41 псалмистът изглежда има предвид точно този случай на тези спасени пленници.

Как оценяват те всичко това?

“Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките чада, защото насища жадна душа и гладна душа изпълня с блага” (ст. 8, 9).

Резултатът от осъзнатата помощ от Бога винаги е хваление. Tе не само биват нахранени с физическа храна и вода, но и получават благословението на живия хляб и живата вода.

Ако се чувстваш духовно гладен и жаден, обърни се към Бога! Той не може да не засити глада ти, защото е обещал:

“Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят” (Матей 5:6).

Исус Христос е живият хляб слязъл от небето, за да нахрани гладните души. Исус е и живата вода, която единствено може да задоволи жаждата в човешката душа. Иди при Него, яж и пий в изобилие!

Но как продължава историята в псалма? До тук, като че ли, всичко е добре. Псалмът започва с края на историята – пленниците са си вече у дома – нахранени и напоени. Нормалният живот вече може да започне.

Господ започва с добрите неща в живота, възпитава положително виждане за света. Колко важно е да имаме положителен възглед за света! Но какво ли им е било на пленниците, докато се стигне до това положение?

Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка вързани със скръб и с желязо” (Пс. 107:10).

Думата “други” също е в курсив в нашите Библии и може да ни подведе. Четейки Цариградския превод стиха ни се представя: “Те седяха в тъмнина”. Става дума все за едни и същи хора – изкупените споменати в началото на псалма. Описва се, какво е станало с тях преди да стигнат до града. Били са затворени в тъмница. Защо?

“Защото се разбунтуваха против Божиите слова и презряха съвета на Всевишния” (ст. 11).

Били са непокорни. Това са били хора, които познават Божията воля, но не са я спазвали и Бог ги е държал отговорни. Затова последицата от делата им, която е дошла, не е добра:

“Затова смири сърцето им с труд; те паднаха и нямаше кой да им помогне” (ст. 12).

Не се дават конкретните подробности. Псалмистът тълкува техния живот в светлината на непокорството им на Божията воля. Те не са били покорни на Божията воля – и от тук идват и проблемите им с хората. И биват пленени или осъдени. И в края – затворени.

Такива са резултатите на непослушанието. Непокорството на Божията воля носи бедствие и окови. Ако не са винаги физически, то в духовен смисъл задължително ставаш затворник на нещо, роб на нещо или някой. Дали на навик или предмет, дали на порок или идея, винаги биваш поробен от нещо. Ако не се покоряваш на Божията воля. Със всичко това най-после ти ставаш и затворник на дявола:

“И да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола (от когото са уловени живи), за да вършат Божията воля” (2 Тим. 2:26).

Лошо състояние, нали? И тогава не ти остава нищо друго, освен да извикаш към Бога за помощ, както са го направили и героите на разглеждания псалм:

“Тогава извикаха към Господа в бедствието си и Той ги избави от утесненията им.  Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка и разкъса оковите им” (Пс. 107:13, 14).

Господ ги е смирил с труд и бедствия. След като са се покаяли пред Бога, са били освободени. Освобождението им е станало най-вероятно чрез хора, но псалмистът вижда само Божията намеса – те са се покаяли и Бог им е помогнал. Покаянието от греховете е най-сигурният и единствен начин да бъдем освободени от робството ни на греха и дявола.

И тогава, когато дойде освобождението, какво трябва да последва?

“Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките чада” (ст. 15).

Естественият резултат от покаянието и осъзнаването на Божията милост е хвалението, искреното и сърдечно хваление. Просто не можеш да стоиш безмълвен, когато почувстваш, че си вече свободен от робството не греха.

Дават се и някои подробности, как точно е станало освобождението:

“Защото разби медните порти и железните лостове сломи” (ст. 16).

Дошъл е един ден, когато вратите, които са отделяли еврейските пленници от свободата, са се отворили и те вече били свободни. Но и нещо повече. Това е израз, който говори за пълното освобождаване на Божия народ от врага и робството, което е било докарано от непослушанието им. Пророк Исая също го използва говорейки за освобождаването на еврейските пленници от Вавилонското робство:

“Така казва Господ на помазаника Си, на Кир, когото Аз държа за дясната ръка, за да покоря народи пред него и да разпаша кръста на царе. За да отворя вратите пред него, та да не затворят портите: Аз ще ходя пред теб и ще изравня неравните места. Ще разбия медните врати и ще строша железните лостове” (Исая 45:1, 2).

Пророкувайки превземането на Вавилон от Кир, което в крайна сметка осигурило завръщането на еврейските пленници в родината им, Исая говори за разбиване на медни врати и строшаване на железни лостове. Това е същият израз като в псалма. Този израз като че ли трябва да бъде свързван със свободата, с края на едно робство и завръщането в къщи. Дали не е имал това предвид Исус, когато е обяснявал службата Си чрез думите на същия пророк Исая?

“И подадоха Му книгата на пророк Исая. И Той като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: ‘Духът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите. Прати Ме да проглася освобождение на пленниците и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените’” (Лука 4:17, 18).

Исус е Този, Който може да ни освободи от затвора на греха, от плена на собственото ни беззаконие.

Работейки важна държавна служба, един млад мъж се заблудил и започнал да злоупотребява сериозно. Накрая го хванали заедно с колегите му и ги чакал съдебен процес, който вероятно щял да завърши с доста години затвор. Но точно тогава той се срещнал с евангелието и милостта на Бога. Покаял се искрено за греховете си. Съжалил за всичко сторено, но не просто за да избегне полагащото му се наказание, а защото искрено съжалил, че с това наранил Божието сърце.

И какво мислите, че станало тогава? Най-учудващото е, че нищо от очакваното не се случило и той не бил осъден. Неговите колеги влезли в затвора, а той се разминал само с уволнение, за което, между другото, бил дори благодарен. Покаянието му довело до голямо благословение! Господ се смилил и го избавил от затвора. Всичко се разрешило така, че като че не е било. Удивително, нали?

Когато човек се покае, Божието благословение винаги идва. Не че винаги е гарантирано премахването на последиците от греховете и грешките ни. Проблемът с греха е твърде сериозен, за да може това винаги да се случва. Но едно е сигурно – Божието благословение ще бъде дадено в изобилие.

3. Обръщането на безумните.

Да се върнем към псалма. Отново трагичната ситуация за пленниците завършва добре. Но за да разберем, че от лошо има и по-лошо, псалмистът продължава с описанието на нивото, не – на дъното, до което са били стигнали бунтуващите срещу Бога Негови деца:

“А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища и поради неправдите си. Душата им се гнуси от всяко ястие, а те се приближават до портите на смъртта” (Пс. 107:17, 18).

Ужасно състояние, нали? Отново ще се обърнем за помощ към Цариградският превод. Според него стих 17 гласи така: “Безумните са в скръб за беззаконните си пътища”. Кои са тези безумни? Тези, за които се говори по-горе. “Беззаконие”, “беззаконен път” се нарича бунтът срещу Бога. Всеки, който го поеме, се определя от Словото като безумен. А героите на псалма страдат точно заради този си път. Те са бунтуващите се срещу Бога, следователно те са безумните.

Безумни! Описва се глупавото отношение на пленниците към Бога, но и как всъщност те изглеждат отстрани. Според Словото всеки, който се бунтува срещу Бога, е безумен – човек, който не използва правилно ума си, няма здрав разсъдък. Наистина, по какъв друг начин могат да се определят хората, които са тръгнали на бунт срещу Всемогъщия Бог? Какво могат те да очакват от един такъв бунт? Безумни!

И накрая стигат до ямата, до вратата на смъртта. Също както и душите им са стигнали до дъното на обезсърчението. Те са безумни, но не дотолкова, че да не разберат, в какво състояние са. В последствие го разбират и се обръщат към Бога за помощ:

“Тогава викат към Господа в бедствието си и Той ги избавя от утесненията им” (ст. 19).

Може да си безумен поради греховете си, но можеш и да направиш нещо добро – да се обърнеш към Бога за помощ. И, разбира се, Господ няма да се забави:

“Изпраща Словото Си та ги изцелява и ги отървава от ямите, в които лежат” (ст. 20).

Божието спасение и изцеление не само ги спасява от пленничеството, но и от крайното обезсърчение, в което са били изпаднали. Излекува и болестите на телата им. А след като има избавление, какво логично трябва да последва?

“Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките чада. И нека принасят жертви на хвала, и радостно възвестяват делата Му” (ст. 21, 22).

Това е естественият резултат. Виждаме, как елементът на хваление се засилва – принасяне на жертва на хвала.

Радостта и хвалението трябва да се превърне в съществена част от всяко поклонение на Бога. Важно е да оцениш, от какво те спасява божественото изкупление и да благодариш за това!

Англичанинът Джон Лий бил осъден на смърт за убийство, за което той не се признавал за виновен. Обстоятелствата обаче потвърждавали вината му и той бил осъден на смърт чрез обесване на 15 ноември 1884 г.

Същият ден Джеймс Бери, екзекуторът, правел проверка на въжето и на капака в отвора на пода, който трябвало да се дръпне, когато настъпи часът на екзекуцията, за да може обесеният да увисне. Всичко действало перфектно. Затворническият звънец иззвънял и Джон Лий бил поведен към платформата за екзекуция. Осъденият стоял мълчаливо, докато поставяли въжето около врата му.

Можем да си представим агонията на онези моменти, докато чакал екзекутора да направи няколкото крачки до лоста, който трябвало да освободи капака под нозете му. И Джон Бери дръпнал лоста… но нищо не се случило! Обезпокоен, екзекуторът отново прегледал капака към отвора. Нямало основание той да не действа. Пристъпил обратно и дръпнал лоста отново. Пак нищо!

В този момент Джон Лий желаел капакът да се отвори и да сложи край на мъките му. Потта течала от лицето му на потоци. Чувствал, че повече няма да издържи агонията на напрежението.

Екзекуторът прегледал отново много щателно капака и лостовия механизъм. Всичко било наред. Отново се върнал и дръпнал лоста. И отново капакът под нозете на човека с примката на шията не се отворил.

Тогава екзекуторът махнал примката от шията на Джон Лий и заповядал на стражата да го върне обратно в килията му. Той бил първият човек в британската история, който преживял три опита да бъде обесен. По-късно Джон Лий бил освободен и заминал за Съединените Щати, където се оженил и заживял като най-обикновен човек.

Знаеш ли, че ти и аз сме в подобна позиция – осъдени сме да умрем. Само че за разлика от Джон Лий заслужаваме наказанието си. Ние всички сме съгрешили и стоим на платформата за екзекуция с примка около шията. И тогава, точно в този момент, с въздишка произнасяме молитва за опрощение и милост чрез кръвта на Исус. Тогава извикваме към Господа в бедствието си. И Той ни избавя от утеснението ни. Точно поради тази молитва капакът не се отваря. Примката се разхлабва и е махната от вратовете ни. Ние сме освободени! Можем да се върнем към нормалния живот, за да славословим Господа за Неговата благост; и за чудесните Му дела към човешките чада!

Статията е публикувана със съкращения във в. “Християнска мисъл”, април 2013 г.

2
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

1 Comment threads
1 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
2 Comment authors
Мария

Във връзка с освободителни молитви се нуждая от задълбочена информация какво символизират медните врати и железните лостове. Мисля, че медта и желязото символизират осъждение в Библията, но моля за по-конкретна инф. ако имате. Благодаря.