Звезда или затворник

Начало/Християнски живот/Звезда или затворник

Звезда на изкуствен небесен фонВсеки човек се интересува от успеха. Независимо в коя област на живота, но успехът е нещо, към което съзнателно или не се стреми всеки. Всеки иска да бъде някаква звезда, нали? Няма да иска да бъде затворник я?

В тази връзка за всеки е полезно да научи формулата на успеха на тези, които вече са го постигнали – най-малкото за да си свери часовника. Чуйте накратко историята на Рони Колман, един от най-добрите културисти на нашето време, една истинска звезда:

“Аз никога не съм имал трудни моменти в кариерата си, никога не съм стигал до точката на замръзване, когато тренираш, но растежът е в застой. От първия ден, в който влязох в залата, започнах да раста. Състезавах се често, но през 1997 г. на Олимпия нещо се случи. Деветото място ме разочарова, не беше това, което исках. Трябваше да се размисля, трябваше нещо да променя. Зададох си въпроса, какво всъщност искам, за какво тренирам, каква е целта ми. Отговорът беше един – Мистър Олимпия. Затова изхвърлих от главата си всичко останало, започнах да се подготвям, сякаш за мен имаше само едно състезание. Тежките тренировки и пълното себеотдаване дадоха резултат – наредих се сред легенди като Дориан Йейтс и Ли Хейни.

През 1999 г. за пръв път имах възможност да пропусна диетите през първата половина на годината – системата ми беше същата, готвех се само за Олимпия и отново наградата не закъсня. Жестоките тренировки увеличиха значително мускулната маса и сила.

Урокът, който научих, е, че понякога трябва да оставим някои неща на заден план, за да гоним голямата цел. Бъдете последователни, дайте на тялото това, от което има нужда – диета, тренировка и възстановяване, и резултатите няма да закъснеят” (сп. “Мускули”, април-2001 г., с. 8).

Ето го мисленето на шампиона, ето я формулата на този, който вече има постигнат успех! Така се става звезда!

Като вярващи-християни заедно с целите, които имаме за тази земя, при нас неизменно присъства и една друга цел – един успех, който задължително искаме да постигнем; нещо, в което всички трябва да бъдем звезди – духовната израсналост в мярката на ръста на Христовата пълнота. Да, но как мога да израстна духовно? Как да придобия успех в духовния си живот? Как мога да водя християнски живот и да израствам като християнин? Отговори на тези въпроси можем да намерим в Кол. 2:6, 7:

“И тъй, както сте приели Христос Исус, Господа, така и се обхождайте в Него, вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, и изобилващи [в нея с] благодарение” (Кол. 2:6, 7).

Да видим, какво можем да научим от тези стихове.

1. Важността на правилното начало.

За вярващите винаги е било проблем, как трябва да водят своя верски живот, така че да са сигурни, че изпълняват волята на Бога и в крайна сметка да израстват. Интересното е, че понякога разрешението на този сложен проблем ни се дава само в една простичка формула. Дори само от бързото прочитане на Кол. 2:6, 7 веднага можем да разберем, как се води християнския живот, как се постига желаното израстване, как се става звезда в духовния свят – като ходиш в Исус така, както си Го приел.

Изглежда много просто, нали? Как мога да водя успешен християнски живот? Като ходя с Бога така, както съм Го приел. Както е било с мен в началото, така трябва да продължа и нататък! И това като че ли е всичко.

Но ако началото ми не е било много добро? Или пък ако си мисля, че е добро и правилно, а всъщност не е? Тези усложнения ни задължават да разгледаме малко по-подробно, как колосяните са били тръгнали в християнския път. Павел е удовлетворен от техния начин, правили са го правилно и затова може да им го посочи и да ги увери, че по същия начин трябва да вървят и по-нататък. И така, как колосяните приеха Бога?

Основателят на тази църква не е апостол Павел, а Епафрас. Павел я познава задочно чрез него. Ето как колосяните научили благовестието:

“По причина на онова, за което се надяваме, което се пази за вас на небесата, за което сте чули от по-напред в истинското слово на благовестието, което дойде до вас; както то принася плод и расте в целия свят, тъй и между вас, от деня, когато чухте и наистина познахте Божията благодат, както сте я и научили от нашия възлюбен съработник Епафрас, който е за нас верен Христов служител” (Кол. 1:5-7).

Колосяните са чули истинното Слово на благовестието и то принася плод. Това слово се разпространява по целия свят, а при тях е дошло чрез Епафрас – служител одобрен от всички.

Истинното слово на благовестието е свързано с много ясно откриване на Божията благодат. Всъщност това е била основната тема при основаването на една църква през I-я век:

“О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат?” (Гал. 3:1).

По прост и въздействащ начин първите евангелизатори разкривали на езичниците удивителната Божия благодат в лицето на Исус. Те били добре обучени и за тях се гарантирало, че проповядват “истинското слово на благовестието.” Ето какво конкретно проповядвали те:

“И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела, примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си свети, непорочни и безупречни, ако останете основани и твърди във вярата, и без да се помръднете от надеждата открита вам в благовестието, което сте чули и което е било проповядано на всяка твар под небесата, на което аз Павел станах служител” (Кол. 1:21-23).

За всички хора има надежда, защото чрез смъртта на Исус на кръста цялото човечество е примирено с Бога и небето. Това е най-сладката от всички вести, с която евангелизирането трябва да започне и с която да свърши. Смъртта на Исус премахва осъждането ни поради греха и ни носи свобода, мир и приятелство с Бога.

В концентрационния лагер Аушвиц, намиращ се в Южна Полша, съществува т.нар. “блок на смъртта”. Той е изолиран от другите постройки на лагера и е заграден с висока стена, близо до която са били екзекутирани хиляди затворници по време на ужасните изстъпления през Втората световна война.

Не е възможно човешко перо да опише всички отвращаващи подробности свързани със зверствата извършвани там. Сега ще стане дума само за един лагерист от килия №18. Разбира се, днес тя е празна, както и всички други в този дом на позора. Само един голям венец с подходящи думи на полски език отбелязва мястото, където един католически свещеник е загинал от мъчения и гладна смърт.

В Аушвиц пламнал бунт, който бил бързо потушен от германската охрана. За назидание на всички била издадена заповед да бъде разстрелян всеки десети от бунтовниците. Един от тях бил мъж на средна възраст, с голямо семейство и много деца.

Тогава Максимилиан Колбе, свещеник от францисканския орден, отишъл в концлагера, срещнал се с коменданта и се застъпил за своя енориаш. Помолил да му позволят той да понесе наказанието на този мъж, а осъденият да бъде пуснат на свобода. Офицерът се съгласил. Отец Колбе заел мястото на осъдения, но като компенсация за направения компромис, вместо да бъде застрелян като другите (което се считало за по-лека смърт), той бил оставен в килията си да умре от глад. Предал Богу дух на 14 август 1941 г.

Амнистираният се върнал жив и здрав при семейството си. Но след края на войната всяка година на 14 август той идвал в Аушвиц, полагал цветя пред килия №18 и часове наред, вглъбен в себе си, отправял мислена благодарност към този, който се пожертвал за него.

Нека сега да отместим погледа си от мрака на отблъскващата затворническа килия и го отправим към едно друго лобно място, едно друго време и най-вече към една друга жертва. На Голгота преди 2000 години Исус Христос, Божият Син умря на кръста замествайки всеки грешник на тази земя. Така Спасителят проправи за нас път до щастливата вечност. Извърши се една съдбоносна размяна, от която ние – ти и аз – сме безкрайно облагодетелствани. Чрез нея ние ставаме синове и дъщери на Бога, наследници на Христовата слава. Невинният умря, за да бъде грешният освободен.

Тази велика истина били осъзнали колосяните и още от самото начало се свързали с Исус в една спасителна връзка по правилния начин. И Павел ги уверява, че верността им към това истинно слово на благовестието ще бъде възнаградена – това слово е носело надежда и те не трябва да се помръдват от нея, трябва да й останат верни – верни на истинното слово, на правилния начин, на правия път.

Научаването и държането на истината обаче не е нещо статично:

“Затуй и ние, от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и проумяване, за да се обхождате достойно за Господа, да Му угаждате във всичко като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога подкрепявани с пълна сила според Неговото славно могъщество, за да издържите и дълготърпите всичко с радост” (Кол. 1:9-11).

Да си верен на истинното слово означава да растеш в познание на Бога и Неговата воля. Непрекъснато се явяват все нови и нови височини, които трябва да изкачиш, непрекъснато откриваш нещо ново. Това познание в крайна сметка ще се отрази на начина ти на живот – това ще бъде един достоен живот принасящ плод във всяко добро дело.

Добре известно е от църковната история обаче отстъплението и покваряването на истината, което се случило в църквата през ранните векове. С течение на годините тъмнината станала почти непрогледна. От XIV в. започнали по-явните усилия за реформиране на църквата, като през XVI в. основата на Реформацията била положена. Започнало едно велико дело по възвръщане на първоначалните учения на църквата, които били погребани и забравени. Това грандиозно дело все още не е свършило. Все още пред нас стои предизвикателството да изследваме модела на ранната църква във всяко отношение и да се стремим да го прилагаме и за нас. Все още има много неща, които да научим.

Следвайки примера на колосяните трябва да си изясним въпроса и за Божията благодат. Те били научени добре на нея от Епафрас – служител с духовни дарби одобрен от самия Павел; служител, който знае, какво да говори и как да основе една църква – за това е упълномощен от самия Бог чрез дарбата, която му е дал. За нас обаче това учение може да се окаже много слабо познато. А трябва да следваме примера на колосяните, които, въпреки че познавали истинното слово на благовестието, трябвало да продължават да израстват в познание на Бога и волята Му.

Слабото разбиране на Божията благодат неминуемо ще се отрази на начина ни на живот – това ще бъде един християнски живот на непрекъснати издигания и спадове. Всъщност това е религията “Увеселително влакче”, която в един момент ще ни доведе до голямо обезсърчение. Началото на пътуването с увеселително влакче не е лошо – тихо тракане, плавно потегляне нагоре. Панорамата става по-ясна. Скоро можете да видите целия парк, а след това и цялата близка околност. Виждате всичко, абсолютно всичко с изключение на пътя, по който се движите. Но къде са релсите? О, не! Ето защо не се виждат – политате стремглаво надолу! И преди да решите, дали да получите сърдечен удар или да потънете в дълбока кома, вече сте на земята. След това не си спомняте вече никакви мисли, понеже не сте били в състояние да мислите. Само дълго, ужасяващо чувство, че се движите надолу-нагоре, надолу-нагоре, надолу…

Религията “Увеселително влакче” съдържа много възходи и провали, но винаги завършва със слизане надолу. Пътуването с увеселително влакче е само няколко минути, но религията от този вид има много по-голяма продължителност. Това е една много обезсърчаваща с непостоянството си религия. Една от сигурните причини да характеризираме живота си с нея е твърде слабото познаване на това, какво всъщност означава Божията благодат за нас в живота ни.

Време е да обърнем погледа си към ранната църква и да разберем, какво първите християни вярвали за Божията удивителна благодат. Когато направим това, когато внедрим в живота си Божията благодат, ще можем със сигурност и да кажем, че по същия начин трябва и да се обхождаме нататък. Едва тогава и не по-рано от тогава.

2. Израстване само в Христос.

Сега вече можем да имаме по-ясно виждане за израстването си в християнския живот. След като сме приели Христос, как да се обхождаме нататък?

“И тъй, както сте приели Христос Исус, Господа, така и се обхождайте в Него, вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, и изобилващи [в нея с] благодарение” (Кол. 2:6, 7).

Препоръката на Павел е колосяните да се обхождат в Христос, да живеят с Него по същия начин, както и са Го били приели. Всъщност те са били учени на това, те го знаят, а сега Павел само го затвърждава.

Какво точно означава да се обхождат в Христос така, както са Го били приели? Стих 7 обяснява – да са вкоренени в Него; да са назидавани в Него; да са утвърдени във вярата си в Него и в крайна сметка да изобилстват от благодарност поради това.

Прави впечатление, че центърът на всичко тук е Христос. Вярващите трябва да се обхождат в Него така, както са Го и приели. Значи и когато са тръгвали в пътя на вярата в центъра е бил Христос. Тяхното начало е фокусирано в Христос. После целият техен път трябва да премине с очи отправени към Христос. В началото, в средата и в края трябва да стои Христос.

Това като че ли не е нещо изненадващо ново. Но на практика се оказва, че е възможно да започнеш добре, но да продължиш зле. Галатяните имали подобен проблем. Те приели истината правилно, вървели добре, но после нещо се случило:

“Вие вървяхте добре. Кой ви попречи да не бъдете послушни на истината?” (Гал. 5:7).

Галатяните вървели много добре, но какво се случило? Някой им е попречил да бъдат послушни на истината. И по-точно:

“Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плът?” (Гал. 3:3).

Галатяните започнали добре, започнали с поглед отправен към Исус, но след това дошли фалшиви учители и те отклонили погледа си от Него и го насочили към нещо друго, което в крайна сметка ги отклонило от правилния начин. Те не се обхождали в Христос, както били повярвали. Искали да се усъвършенстват в християнски си живот, но започнали да го правят сами, със собствени дела и методи забравяйки Христос, отвръщайки поглед от Него, забравяйки как са започнали във вярата. Тяхната цел да бъдат звезди в духовния живот останала, но объркали пътя и вместо звезди се превърнали в затворници.

Виждаме, че и колосяните също не се обхождали в Христос така, както били повярвали и както били обучени. Затворници вместо звезди. А това сигурно означава, че и ние можем да имаме подобен проблем. Елън Уайт казва:

“Мнозина поддържат идеята, че трябва да извършват известна част от работата сами. Те се доверяват на Христос за прощаването на греха, но след това се опитват със собствени усилия да живеят праведно. Всяко такова усилие обаче ще пропадне. Исус казва: ‘Без Мен не можете да направите нищо.’ Нашето израстване в благодатта, нашата радост, нашата полезност – всичко зависи от връзката ни с Христос. Именно чрез духовно общуване с Него – ежедневно, ежечасно – чрез пребъдване в Него ще растем в благодат. Той е не само началото, но и завършекът на нашата вяра. Христос е в началото, в края и винаги. Той трябва да бъде с нас не само в началото и в края на живота ни, но и при всяка стъпка по пътя” (“Пътят към Христа”, с. 69, 70).

И ние можем да започнем добре с Бога, но да не продължим така добре. Как всъщност да продължим по добрия път? Елън Уайт има отговар:

“Питаш ли се ‘Как трябва да пребъдвам в Христос?’ По същия начин, както си Го и приел в началото. ‘Както сте приели Господ Исус Христос, така ходете в Него.’ ‘Праведният чрез вяра ще живее.’ Ти си се предал на Бога, за да бъдеш всецяло Негов, да Му служиш и да Му бъдеш послушен и си приел Христос като свой Спасител. Ти не можеш сам да изкупиш греховете си или да промениш сърцето си; но след като си се предал на Бога, си повярвал, че Той заради Христос е извършил това вместо теб. Чрез вяра ти си станал Христов, чрез вяра ще растеш в Него – чрез даване и чрез вземане. Ти трябва да Му дадеш всичко – сърцето си, волята си, служенето си – да Му отдадеш себе си, за да можеш да бъдеш послушен на всичките Му изисквания; трябва и да вземеш всичко: Христос – пълнотата на всяко благословение – трябва да пребъдва в сърцето ти, да бъде твоя сила, твоя правда, твой вечен Помощник, за да ти дава сила да бъдеш послушен” (“Пътят към Христа”, с. 70, 71).

Нашето израстване в християнския ни живот е подобно по осъществяване на началото на този живот – чрез вяра. Вярата е нещо много по-дълбоко от простото интелектуално разбиране на истината и включва упование в Този, Когото познаваме лично и сме се уверили, че можем да Му имаме доверие. Вярата е винаги спонтанен и естествен резултат от връзката ни с Христос. Иван Блейзън казва:

“Нашата увереност трае, докато пребъдваме в Христос. Вярата в Него не е еднодневна случка, а всекидневно упражнение и предаване. Наша привилегия и дълг е да ходим ежедневно с Него, да пребъдваме в Него, да постоянстваме във вярата си. Само чрез постоянно слушане и вярване човек има вечен живот и избягва присъдата на осъждането” (Иван Т. Блейзън, “Оправдание и съд”, стр. 385).

Можеш да ходиш в християнския път само чрез вяра в Христос, само пребъдвайки в Него. Заслужава си да бъде обърнато внимание на описанието, което Павел прави в това послание на връзката на вярващия с Христос. Той го описва като: ходещ в Христос (2:6), вкоренен в Него (2:7), назидаван в Него (2:7), имащ пълнота в Него (2:10), умрял с Него (2:20), възкресен с Него (3:1) и скрит с Него (3:3). Това може да означава само едно нещо – напълно свързан с Исус!

Разбира се, ходенето по този път както в началото означава също и да живееш със същата ревност и искреност, които си имал в началото. Помните ли първата ревност, с която тръгнахте в пътя на истинната вяра? С такава ревност и искреност трябва и да продължим в него!

3. Никакъв компромис със законничеството.

След това Павел казва:

“Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христос” (Кол. 2:8).

Едно специално предупреждение за опасност от измама – нещо, което не е по Христос. Сложността на проблема проличава от сравнително дългия списък, който включва тази измама – “запленяваща философия”, “празна измама”, “човешко предание”, “първоначалните учения на света”.

В Колоската църква са се проповядвали странни учения – смесица между езичество и юдаизъм, и може би ориенталска философия и религия. А това са корените на гностицизма, който толкова много е пречел на ранната църква. В Колос се е стигнало до там, че Исус да бъде отречен като единствен посредник между Бога и човека.

Наистина доста измами. И докато някои от изброените неща са твърде общи, има едно, което предизвиква интерес – “първоначалните учения на света.” Кои са най-първоначалните учения на света?

“А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото. И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде. Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски” (Бит. 3:1-7).

Първата измама била свързана с отхвърляне истинността и авторитета на Бога и със заблуди относно естеството на човека и света около него. Сатана казал на Ева, че тя може сама да стане като Бога; че след като отхвърли Божия авторитет и Слово, с нея ще се случат някои много хубави неща – ще се извиси от настоящото си положение и ще стане по-знаеща, по-можеща, ще бъде като Бога. Той й внушил, че тя ще постигне всичко това сама и ще стане истинска звезда. Защо да не го направи? Та живота й сега е като на истински затворник. Защо да не бъде звезда вместо затворник? И тя го направила, само за да разбере след малко, че се е случило точно обратното – че е станала от звезда затворник.

Това са били и ученията на гностицизма. Това са и ученията на нашето съвремие. Че в теб има един скрит бог и че ако имаш правилния метод и напрегнеш докрай волята си, можеш да го развиеш, да станеш свръхчовек, сам да станеш бог. Няма нужда да си повече затворник на това тяло, което толкова те ограничава. В теб има скрита сила, която, ако овладееш, ще станеш звезда.

Апостол Павел обаче е категоричен – има само един начин да станеш духовно извисена личност – когато ходиш с постоянство пребъдвайки в Христос; единствено и само чрез Христос. Можеш да бъдеш звезда само чрез Христос. Можеш да не бъдеш затворник само чрез Христос. Важно е да знаеш, как да започнеш, важно е да знаеш и как да продължиш. Не само да искаш да ходиш, но да знаеш и как и къде да ходиш.

Социална работничка намерила сакато момче в някакъв беден квартал на големия град. Тя проявила интерес към детето, съжалила се над него и пожелала да го види отново здраво – да ходи и да тича като другите деца. Консултирала се с хирург-ортопед и той се съгласил да направи операцията, която тя щяла да заплати. След дълго лечение момчето отново било в състояние да ходи, а по-късно да тича и играе като другите деца.

Социалната работничка разказала тази история много години по-късно, а след това добавила: “Сега той е вече зрял, хубав мъж. Можете ли да отгатнете, къде се намира и какво прави?” Догадките включвали няколко достойни призвания – лекар, проповедник, филантроп, социален работник… Тогава жената ги прекъснала и казала: “Грешите. Сега той е в затвора, където излежава доживотна присъда за убийство. Ние прекарахме цялото време с него учейки го как да ходи, но пропуснахме да го научим, къде да ходи.”

Възможно е и ние да сме толкова вторачени в необходимостта да израстваме духовно, да сме толкова вторачени в ходенето, че да забравим верния път; да забравим, че това е възможно само чрез Исус. И вместо да станем истински звезди, да се превърнем в стопроцентови затворници.

В крайна сметка ти какъв искаш да бъдеш – звезда или затворник? Ако ме питаш мен, аз лично не обичам затворите. Надявам се също и ти!

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.