Не имитирай! Иноватирай!

Начало/Християнски живот/Не имитирай! Иноватирай!

Свещ, електрическа крушка, енергоспестяваща електрическа крушкаДесетгодишният Уесли обичал много своя по-голям брат Тод. Направо го обожавал и то дотолкова, че непрекъснато се опитвал да го копира по всякакъв възможен начин. Решел си косата точно така, както Тод я решел. Ако Тод си сменял прическата, първата му работа била и той да смени своята. Опитвал се да приказва като него, а колкото до ходенето – бил усвоил и най-незабележимите му жестове. Просто се чувствал по-добре, когато постъпвал като Тод.

Понякога Уесли страшно много се обезсърчавал, защото в твърде много отношения не бил достатъчно добър, колкото брат си. Не можел да кара кола; нямал такава голяма тумба приятели, с които да ходи; на баскетбол почти не можел да вкарва топката в коша; не бил и толкова силен, колкото брат си; а на пиано въобще не можел да свири; не можел още цял куп неща, поне… не още. Когато Тод отделял време да поиграе с Уесли или въобще да прекара известно време с него, това го правело толкова щастлив!

Въпреки, че копирането на някой друг не е нещо, което да печели симпатиите на хората, не мислите ли, че като християни и ние сме длъжни да правим нещо подобно – да копираме Исус? Или може би не сме призовани към копиране, а към нещо друго – някакво подобие с Христос, което трябва да постигнем без имитации?

Наистина, ние също имаме един по-голям брат – Исус, Който иска да бъдем с Него през цялото време. Той не просто ни толерира, Той ни обича. Не е нужно да се чувстваш обезсърчен за това, че не си още достатъчно добър. Може би просто стремежът ти да приличаш на Него не се осъществява по правилния начин.

Как точно става преобразяването на християнина и има ли то нещо общо с имитацията?

1. Стремеж към подобие с Бога.

Още от самото си начало Свещеното писание твърди, че ние, хората сме създадени по подобието на Бога. Появили сме се не случайно, а нарочно, в резултат на творческото дело на Бога и то такива, че да отразяваме облика Му:

“И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде” (Бит. 1:26, 27).

Създадени по образа на Бога. Това означава, че в началото хората са били подобни на Бога интелектуално, емоционално, в святост, със склонност към творчество, били сме подобни на Бога дори във външен вид. Естествено, че грехопадението обърква нещата, но дори и след него много неща са се запазили, а като се има предвид целта на Исус да възстанови човека в първоначалното му състояние, съвсем разбираеми са думите на апостол Яков:

“С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!” (Яков 3:9).

Човекът все още се води като носител на Божия образ. Разбира се, този образ е в Христос:

“И да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината” (Ефес. 4:24).

Благодатта на Бога предоставя възможност “да се облечем в един нов човек”, който носи нравствените характеристики на хората преди грехопадението. Тогава съвсем логично би било да предположим, че в нас ще съществува стремеж към Бога, едно желание да търсим подобието с Него, хармонията с Него. Това желание може да е и неосъзнато, може да се породи в личност, която все още не е познала Бога в истинният Му път. Но все пак един стремеж към по-доброто и възвишеното ще съществува, независимо от това, как отделения човек ще го изрази. Пък и не може да бъде другояче, защото вечното е вложено във всеки от нас:

“Той е направил всяко нещо хубаво на времето му. Положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало до край делото, което е направил Бог” (Екл. 3:11).

Разбира се, че щом като вечността е в сърцето ти, няма да живееш като животните, ще се стремиш да бъдеш подобен на Бога, дори и да правиш това по свой начин. Но все пак, в какво е хубаво да сме подобни на Бога? Един ангел живеещ в най-близкото Божие присъствие също пожелал да е подобен на Бога, но в какъв смисъл?

“А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния” (Исая 14:13, 14).

И Луцифер искал да е подобен на Бога, ама не в много положителен смисъл. В какво трябва да се стремим да сме подобни на Бога?

2. Сатанински фалшификати.

Всъщност Сатана е осъзнал, че ако иска да направи нещо, с което да постигне целта си, то това трябва да е имитация на нещо, което е направил Бог. Луцифер не е творец-екс нихило, т.е. той не може да прави от нищо нещо както Бог. Затова, виждайки безсилието и ограничеността си, най-доброто, което може да направи, е да имитира създаденото вече от Бога. Бог твори винаги добри и успешни неща и затова той сигурен, че само имитирайки Божието ще направи нещо, което да му свърши работа.

Книгата Откровение разкрива няколко такива фалшификации подготвени от Лукавия, за да мами хората от последното време и с които да унищожи верния остатък. Например Откровението започва с представяне на Божието Триединство – Отец, Дух и Син (Откр. 1:4, 5). В края на времето Сатана ще създаде едно фалшиво триединство от змей, звяр и лъжепророк, за да победи верните на Бога от последното поколение (Откр. 12 и 13 гл.).

За да утвърди в истината Своите деца, за да им помогне да преминат през последната криза и за да покаже, че те са Негова собственост, Бог слага на челата на Своите последователи Своя печат (Откр. 7:2, 3). За да утвърди собствеността си над грешниците, Сатана също слага свой белег на челото или ръката им – една фалшификация на Божия печат (Откр. 13:16, 17).

За да подготви последното поколение за края на Великата борба между доброто и злото, Господ изпраща една тройна вест към света, която се прогласява от народа Му с голяма мощ (Откр. 14:6-12). Сатана не пропуска да фалшифицира и тази вест, като в края на времето изпраща една своя тройна вест към света – произлизаща от змея, звяра и лъжепророка (Откр. 16:13).

Можем да посочим още много други сатанински фалшификации. Но дали ние сме призовани към имитиране на Бога? Това че трябва да се стремим към подобие с Него, означава ли, че трябва да Го копираме, имитираме, като папагали? Или богоподобието трябва да стане по друг начин?

3. В стремеж да живеем по подобие на Бога.

Нека първо да разгледаме няколко случая, в които Господ е постъпвал по определен начин и които ние, като хора носещи Неговия образ, можем да се стремим да следваме.

Първият, който ви предлагам, се намира в Бит. 18:33:

“А като престана да говори с Авраам, Господ си отиде, а Авраам се върна на мястото си” (Бит. 18:33).

Страшно ми допада този пример, защото представя Великия Бог като много етична личност. Авраам се мъчи да издейства от Бога спасяването на нечестивия град Содом с една почти нахална стратегия. И въпреки това Бог се откроява като много търпелив и етичен – едва, когато свършва разговора Си с Авраам, когато му казва всичко необходимо, едва тогава Си отива. Погледнато по човешки Господ има всички основания да прекъсне разговора Си с този нахалник, но не го прави, а изслушва Авраам до последно и дори е готов да отстъпи и да направи компромис с първоначалния Си план. Колко внимателен слушател е Бог!

Още повече ми допада нещо друго, което разкрива Божия стил на действие:

“А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта” (Римл. 5:20).

Такъв е стилът на Бога – да преобръща проклятието в благословение, да извлича максимална полза от неизгодните за Него и хората ситуации. Например съгрешаването на хората:

“И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде. Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски” (Бит. 3:6, 7).

Хората са се разбунтували срещу Бога, а това означава, че Сатана печели предимство в борбата си срещу Него. Като че ли неговите претенции и думи се изпълняват и Бог изпада в неблагоприятна позиция. Но вместо занимаване с някакво поражение Бог говори със Сатана като с победен вече враг:

“Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. Ще поставя и вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата” (Бит. 3:14, 15).

Господ използва ситуацията да даде сигурното пророчество за триумфа на Христос. Символът на Сатана бе вече змия, но победена.

По такъв начин трябва и ние да действаме. Като знаем, че думите от Римл. 8:28 са верни, трябва да търсим ползата от ситуациите, в които изпадаме:

“Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение” (Римл. 8:28).

Всичко съдейства за доброто на тези, които обичат Бога. Затова трябва да търсим ползата от ситуациите, в които изпадаме – не трябва да оставяме те да владеят над нас, а ние да владеем над тях. Разбира се, трябва и да сме внимателни лошите неща да не се случват по наша вина. Не може такива неща да не се случат, но до колкото е възможно, да не е по наша вина. И ако все пак ние сме причината за тях, пак трябва да се постараем да извлечем полза. Само че тогава ще ни е по-трудно:

“Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко, но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него” (Евр. 12:11).

Много често възприемаме негативните последици на грешките си като наказание, но ако сме разумни и следваме Божия стил, ще се помъчим и от тези положения да извличаме полза.

Но дали стремежът да правим това, което Господ прави, е достатъчен? Или можем да придобием богоподобието по друг начин?

4. Преобразяване чрез гледане.

Голямо впечатление ми направи веднъж рекламното лого на една модна компания, което гласеше: “Не имитирай! Иноватирай!” С други думи: “Не се мъчи да копираш нещата. Промени ги из основи. Направи ги нови – по-добри, по-съвършени, без да се занимаваш с имитации!” (Това означава думата иновация – новаторство, правене на нещата нови, съвременни и по-добри, промяна.)

Този призив ми звучи много християнски. Промяната на нашия характер не става на парче – от тук малко, от там малко; миналият месец победих това, другия ще победя онова. Библията говори за една пълна промяна на личността ни. Апостолът го е казал така:

“Понеже сте чули и сте научени от Него (както е истината в Исус), да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, да се обновите в духа на своя ум и да се облечете в новия човек създаден по образа на Бога в правда и светост на истината” (Ефес. 4:21-24).

Не просто копиране, имитиране на Бога, а пълна промяна на личността, обличане в новия човек, който е създаден по образа на Бога – трябва да станеш напълно нов човек. А как можем да се преобразим? Добре че и тук Библията ни дава насока, защото ако беше оставено на нас, сами да търсим начина за това, щяхме със сигурност да сбъркаме:

“А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен” (2 Кор. 3:18).

Разбираемо ли ви звучи това? Гледаш образа на Исус и това гледане те преобразява. Това е напълно възможно, това е закономерно. Гьоте го е изразил така: “Ние биваме оформени и моделирани от нещата, които обичаме.”

Ако ти обичаш нещо и го гледаш, ще ставаш все по-подобен на него. А това нещо може да те вдъхнови, да те направи друг човек, както всъщност е станало със Силвестър Сталоун.

През 1959 г. филма “Херкулес” (в главната роля е Стив Рийвс) гледа и едно дете – някой си Силвестър Сталоун. И ето какво казва той: “Денят, когато гледах Стив Рийвс, промени живота ми. Все едно, че бях видял Месия. Казах си – ето такъв искам да стана!”

Ако ти обичаш нещо и го гледаш, ще бъдеш вдъхновен и ще ставаш все по-подобен на него. Как да станем подобни на Исус? Той е свят, а ние тънем в толкова грехове. Как да се оприличим на Него? Може би ако Го имитираме? Не е достатъчно. Трябва да Го обичаме и гледаме. Колкото повече Го обичаме, толкова повече ще Го гледаме. И толкова повече ще се уподобяваме на Него. Елън Уайт пише:

“Когато човек загърби човешкото несъвършенство и види Исус, настъпва Божествена промяна в неговия характер. Той насочва очите си към Христос като към огледало, в което се отразява славата на Бога и, наблюдавайки, личността се променя в същото изображение от слава в слава дори като Светия Дух.

Отклонете вашите очи от несъвършенството на другите и ги отправете към Христос. С разкаяно сърце изучавайте Неговия живот и характер. Вие се нуждаете не само да бъдете по-просветени, но да вдъхвате живот, тъй като можете да видите пиршеството, което е пред вас, да ядете и пиете плътта и кръвта на Божия Син, които са Неговите думи. Като опитвате Словото на живота, като се храните с Хляба на живота, вие можете да видите силата на света, който идва и ще бъде изграден наново от Исус Христос. Ако получите Неговите дарове, вие ще бъдете обновен в името на светостта и Неговата милост ще донесе сила във вашата плодотворност в името на Божията слава” (“Запознай се с Всемогъщия”, с. 168, 169).

Гледаш Исус, за да бъдеш напълно променен. Не имитираш, а иноватираш! Колкото по-близо идваш до Исус, толкова по-недостатъчен изглеждаш в собствените си очи. Това е, защото погледът ти става по-чист и можеш да забелязваш по-добре несъвършенствата си в сравнение с Неговото съвършено естество.

Това всъщност е доказателство, че измамите на Сатана са загубили силата си над теб, че в теб работи съживителното влияние на Божия Дух. Съзнанието за нашата греховност ни кара да търсим прошка от Него; а когато душата, разбирайки своята безпомощност, се устреми към Христос, Той ще разкрие Себе Си със сила. Колкото повече нашето чувство за нужда ни тика към Него и към Божието слово, толкова по-възвишен поглед ще имаме за характера Му и толкова по-пълно ще отразяваме образа Му. Просто защото не се стараеш да имитираш, а да иноватираш – чрез гледане на Исус!

Един млад художник силно желаел да направи копие на прекрасна картина, която била изложена в някакъв дворец. Не му разрешавали да рисува на място, затова той решил да нарисува копието по памет. Младият художник стоял с часове пред картината, докато накрая тя завладявала цялото му същество. След това той бързо отивал в ателието си и започвал да рисува. Така всеки ден художникът прекарвал известно време в гледане на картината.

Докато гледал, изучавал и работел, неговата творческа сила ставала все по-уверена. Накрая в неговото ателие се появило такова чудесно копие, че всички, които го виждали, казвали: “Трябва непременно да видим оригинала.”

Колкото повече време прекарваме в общение с Исус, толкова повече ще заприличваме на Него. Нагледният урок, от който този свят най-много се нуждае, е как християнството наистина променя хората. Именно пресъздаването на Христовият образ в нас, Неговите ученици, ще накара тези, които ни познават, да кажат: “Трябва непременно да видим оригинала – Исус.” Защото не имитираш, а иноватираш! Бих искал да те подканя: “Не имитирай! Иноватирай!”

3
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

2 Comment threads
1 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
3 Comment authors
Ангелина Доброкова

Не имитирай! Иноватирай!.. Здравейте!Благодаря за чудесния призив-да следваме Христос!..Всички църкви така казват. Така казва и адвентната ни църква…но…! От разказа разбираме, че за да направим КОПИЕ, което да е почти точно с ОРЕГИНАЛА-то ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е-да ПОЗНАВАМЕ МНОГО ДОБРЕ (ОТЛИЧНО!) и най-малките ПОДРОБНОСТИ на ОРЕГИНАЛА…Никой до сега не ми е отговорил на въпроса-къде в библията да търся тези “и най-малки ПОДРБНОСТИ” от характера на Исус…А вие-знаете ли КЪДЕ са и КОИ са ТЕ?(Общите приказки-всички ги знаем…Отговорете ми, САМО АКО знаете-КОНКРТЕТНИЯ отговор. Предварително ви благодаря! Бог да бъде с вас! Амин !)

КИРИЛ

Копнежът на вековете Животът на Исус Христос Елън Г. Уайт