Всяка църква се нуждае от теологична база, на която да основе своята система от вярвания, която да изрази нейната идентичност, да оформи мисията й и даде посоката й на развитие. Що се отнася до адвентистите от седмия ден, ние приемаме Библията като наше единствено верую (кредо, символ на вярата) и изповядваме определени основни вярвания като учения на Свещените писания. Тези вярвания, както са формулирани по-надолу, съставляват разбирането и изразяването на ученията на Писанието от страна на църквата. Авторитетът им се гради на верността им към Библията. Тяхната рамка и фон е Великата борба между доброто и злото, но всяко едно учение е свързано с живота, служенето, смъртта и възкресението на Исус, както и с ходатайствената Му служба за нас след възнесението Му. И това е, защото в центъра на всяко от тях стои Исус Христос. Всяко учение отразява важна страна от спасителното дело на Христос и спомага за по-доброто опознаване на Спасителя.
Адвентистите не могат да си позволят да забравят, че „пътят на праведните е като светлината на разсъмване, която се развиделява, докато стане съвършен ден“ (Пр. 4:18). Нуждата от отвореност към библейската истина и фундаменталаната й роля в преценяването на всичко свързано с вярата и практиката може да доведе църквата до нов начин на изразяване на основните й учения и до необходимостта от добавяне на нови. Преработване на изявленията на адвентните вярвания може да бъде извършено по време на сесия на Генералната конференция, когато църквата е водена от Святия Дух към по-пълно разбиране на библейската истина или намери по-добър език, на който да изрази ученията на Божието свято слово.
Списъкът по-долу представлява последната преработка на основните учения на адвентистите извършена по време на сесията на Генералната конференция провела се на 2-11 юли 2015 г. в Сан Антонио, Тексас. Под изявлението на всяко учение има линк водещ към страница с цялото развито учение на български език, но към версията му преди последната преработка.
1) Свещеното писание
Свещените писания на Стария и Новия завет са писаното Божие слово дадено чрез божествено вдъхновение. Вдъхновените автори са говорили и писали движени от Святия Дух. В това Слово Бог е поверил на човечеството познанието необходимо за спасение. Свещените писания са върховното, авторитетно и непогрешимо откровение на Неговата воля. Те са стандартът за характера, изпитът за духовния опит, авторитетният източник на доктрини и достоверният запис на Божиите действия в историята (Пс. 119:105; Пр. 30:5, 6; Исая 8:20; Йоан 17:17; 1 Сол. 2:13; 2 Тим. 3:16, 17; Евр. 4:12; 2 Петр. 1:20, 21).
Повече за това учение можете да намерите тук.
2) Триединството
Има един Бог – Отец, Син и Свят Дух – единство на три съвечни личности. Бог е безсмъртен, всемогъщ, всезнаещ, стоящ над всичко и винаги присъстващ. Той е безкраен и извън човешкото разбиране, но все пак познат чрез откровението за Себе Си. Бог, Който е любов, е завинаги достоен за поклонение, обожание и служене от цялото творение (Бит. 1:26; Втор. 6:4; Исая 6:8; Матей 28:19; Йоан 3:16; 2 Кор. 1:21, 22; 13:14; Ефес. 4:4-6; 1 Петр. 1:2).
По-подробно изложение на тази доктрина можете да откриете тук.
3) Бог-Отец
Бог, вечният Отец, е Творецът, Източникът, Вседържителят и Суверенът на цялото творение. Той е справедлив и свят, милостив и пълен с благодат, бавен на гняв и изобилстващ с постоянна любов и вярност. Качествата и силите, изявени в Сина и в Святия Дух, са и тези на Отец (Бит. 1:1; Втор. 4:35; Пс. 110:1, 4; Йоан 3:16; 14:9; 1 Кор. 15:28; 1 Тим 1:17; 1 Йоан 4:8; Откр. 4:11).
Повече за това учение можете да прочетете тук.
4) Бог-Син
Бог, вечният Син, се въплътил в Исус Христос. Чрез Него са сътворени всички неща, Божият характер е изявен, спасението на човечеството е осъществено и светът е съден. Завинаги истински Бог, Той станал и истински човек – Исус Христос. Бил е заченат от Святия Дух и роден от девицата Мария. Живял и изпитал изкушения като човешко същество, но дал идеален пример за Божията правда и любов. Чрез чудесата Си Той изявил Божията сила и бил утвърден като Божия обещан Месия. Той доброволно страдал и умрял на кръста за нашите грехове и вместо нас, бил възкресен от мъртвите и се възнесъл на небето, за да служи за нас в небесното светилище. Той ще дойде отново в слава за окончателното избавление на Своя народ и за възстановяването на всички неща (Исая 53:4-6; Дан. 9:25-27; Лука 1:35; Йоан 1:1-3, 14; 5:22; 10:30; 14:1-3, 9, 13; Римл. 6:23; 1 Кор. 15:3, 4; 2 Кор. 3:18; 5:17-19; Фил. 2:5-11; Кол. 1:15-19; Евр. 2:9-18; 8:1, 2).
По-обстойно развитие на тази доктрина можете да намерите тук.
5) Бог-Святи Дух
Бог, вечният Дух, е действал с Отец и Сина при сътворението, въплъщението и изкуплението. Той е също толкова личност, колкото са Отец и Сина. Той е вдъхновявал писателите на Писанието. Изпълвал е живота на Христос със сила. Той привлича и убеждава човешките същества и тези, които откликват, Той обновява и преобразява по Божие подобие. Изпратен от Отец и Сина, за да бъде винаги със Своите деца, Той дава духовни дарби на църквата, дава й сила да бъде свидетел за Христос и в хармония с Писанията я води към цялата истина (Бит. 1:1, 2; 2 Царе 23:2; Пс. 51:11; Исая 61:1; Лука 1:35; 4:18; Йоан 14:16-18, 26; 15:26; 16:7-13; Деян. 1:8; 5:3; 10:38; Римл. 5:5; 1 Кор. 12:7-11; 2 Кор. 3:18; 2 Петр. 1:21).
Повече относно това учение можете да прочетете тук.
6) Сътворението
Бог е открил в Писанието автентичния и исторически доклад на творческата Си дейност. Той създал Вселената и в случило се неотдавна шестдневно сътворение Господ направил „небето и земята, морето и всичко, което е в тях“, и си починал на седмия ден. Така Той установил съботата като постоянен паметник на делото, което извършил и завършил през шест буквални дни, които заедно със съботата съставлявали същата единица време, която днес наричаме „седмица“. Първите мъж и жена били създадени по подобие на Бога като венец на цялото творение, била им дадена власт над света и им била възложена отговорност да се грижат за него. Когато бил завършен, светът бил „твърде добър“ и прогласявал Божията слава (Бит. 1-2 гл.; 5 гл.; 11 гл.; Изх. 20:8-11; Пс. 19:1-6; 33:6, 9; 104; Исая 45:12, 18; Деян. 17:24; Кол. 1:16; Евр. 1:2; 11:3; Откр. 10:6; 14:7).
По-детайлно развитие на тази доктрина можете да откриете тук.
7) Естеството на човечеството
Мъжът и жената са били направени по Божия образ с индивидуалност, със силата и свободата да мислят и действат. Макар и създадени като свободни същества, всеки от тях представлява неделимо единство от тяло, ум и дух, зависими от Бога за своя живот и дишане, и за всичко останало. Когато първите ни родители не се покорили на Бога, те отрекли зависимостта си от Него и паднали от високото си положение. Божият образ в тях бил помрачен и станали подвластни на смъртта. Потомците им споделят това паднало естество и последиците от него. Те се раждат със слабости и склонности към злото. Но Бог в Христос примирил света със Себе Си и чрез Духа Си възстановява в каещите се смъртни образа на техния Създател. Сътворени за славата на Бога, те са призовани да Го обичат и да се обичат един друг, както и да се грижат за природата около тях (Бит. 1:26-28; 2:7, 15; 3 гл.; Пс. 8:4-8; 51:5, 10; 58:3; Ерем. 17:9; Деян. 17:24-28; Римл. 5:12-17; 2 Кор. 5:19, 20; Ефес. 2:3; 1 Сол. 5:23; 1 Йоан 3:4; 4:7, 8, 11, 20).
Повече за това учение можете да намерите тук.
8) Великата борба
Сега цялото човечество е въвлечено в една велика борба между Христос и Сатана относно характера на Бога, закона Му и властта Му над Вселената. Този конфликт започнал в небето, когато едно сътворено същество надарено със свободна воля, в желанието си за себеиздигане, станало Сатана, противник на Бога, и повело в бунт част от ангелите. Той внесъл духа на бунта в този свят, когато въвлякъл Адам и Ева в грях. Този човешки грях довел до изопачаване на Божия образ в човечеството, до объркване в създадения свят и до окончателното му унищожаване по време на световния потоп, както е представено в историческия доклад на Бит. 1-11 гл. Наблюдаван от целия всемир, този свят е станал арената на вселенския конфликт, при който в крайна сметка Богът на любовта ще бъде реабилитиран. За да помогне на народа Си в тази борба, Христос изпраща Святия Дух и верните ангели да го ръководят, закрилят и подкрепят в пътя на спасението (Бит. 3 гл.; 6-8 гл.; Йов 1:6-12; Исая 14:12-14; Езек. 28:12-18; Римл. 1:19-32; 3:4; 5:12-21; 8:19-22; 1 Кор. 4:9; Евр. 1:14; 1 Петр. 5:8; 2 Петр. 3:6; Откр. 12:4-9).
По-подробно изложение на тази доктрина можете да откриете тук.
9) Животът, смъртта и възкресението на Христос
В Христовия живот на съвършено послушание на Божията воля, в Неговото страдание, смърт и възкресение Бог е осигурил единственото средство за умилостивение на човешкия грях, така че тези, които чрез вяра приемат това умилостивение, да имат вечен живот и цялото творение да може да разбере по-добре безкрайната и свята любов на Създателя. Това съвършено умилостивение доказва справедливостта на Божия закон и благодатта на Божия характер, защото едновременно осъжда греха ни и осигурява нашето прощение. Смъртта на Христос е заместническа и изкупителна, примиряваща и преобразяваща. Телесното възкресение на Христос провъзгласява Божия триумф над силите на злото и осигурява крайната победа над греха и смъртта на онези, които приемат умилостивението. То декларира господството на Исус Христос, пред Когото ще се преклони всяко коляно на небето и на земята (Бит. 3:15; Пс. 22:1; Исая 53 гл.; Йоан 3:16; 14:30; Римл. 1:4; 3:25; 4:25; 8:3, 4; 1 Кор. 15:3, 4, 20-22; 2 Кор. 5:14, 15, 19-21; Фил. 2:6-11; Кол. 2:15; 1 Петр. 2:21, 22; 1 Йоан 2:2; 4:10).
Повече за това учение можете да прочетете тук.
10) Опитността на спасението
В безкрайната Си любов и милост Бог направил Христос, Който не е знаел грях, да стане грях заради нас, така че в Него ние да можем да станем праведни пред Бога. Водени от Святия Дух ние чувстваме своята нужда, признаваме греховността си, каем се за греховете си и упражняваме вяра в Исус като Спасител и Господ, Заместник и Пример. Тази спасителна вяра идва чрез божествената сила на Словото и е дар на Божията благодат. Чрез Христос сме оправдани, осиновени като Божии синове и дъщери и освободени от господството на греха. Чрез Духа сме новородени и осветени; Духът обновява умовете ни, записва Божия закон на любовта в сърцата ни и ни дава силата да живеем свят живот. Пребъдвайки в Него ставаме участници в божественото естество и имаме увереността на спасението сега и при съда (Бит. 3:15; Исая 45:22; 53 гл.; Ерем. 31:31-34; Езек. 33:11; 36:25-27; Авак. 2:4; Марк 9:23, 24; Йоан 3:3-8, 16; 16:8; Римл. 3:21-26; 8:1-4, 14-17; 5:6-10; 10:17; 12:2; 2 Кор. 5:17-21; Гал. 1:4; 3:13, 14, 26; 4:4-7; Ефес. 2:4-10; Кол. 1:13, 14; Тит 3:3-7; Евр. 8:7-12; 1 Петр. 1:23; 2:21, 22; 2 Петр. 1:3, 4; Откр. 13:8).
По-обстойно развитие на тази доктрина можете да намерите тук.
11) Израстване в Христос
Чрез смъртта Си на кръста Исус триумфирал над силите на злото. Той, Който подчинявал демонските духове по време на земната Си служба, съкрушил тяхната сила и направил сигурна тяхната крайна участ. Победата на Исус ни дава победа над злите сили, които все още се стремят да ни владеят, докато ходим с Него в мир, радост и увереност в любовта Му. Сега Святият Дух обитава в нас и ни дава сила. Посветени постоянно на Исус като наш Спасител и Господ, ние сме освободени от товара на миналите ни деяния. Нито живеем вече в тъмнината, страха от злите сили, невежеството и безсмислието на предишния ни начин на живот. В тази нова свобода в Исус ние сме призвани да растем в подобието на Неговия характер като всекидневно общуваме с Него в молитва, храним се с Неговото Слово, размишляваме върху него и върху Христовото провидение, като Му пеем хваления, събираме се заедно за богослужение и участваме в мисията на църквата. Също сме призовани да следваме Христовия пример чрез състрадателно служене на физическите, умствените, социалните, емоционалните и духовните нужди на човечеството. Когато се отдаваме на служене с любов на онези, които са около нас, и на свидетелстване за Неговото спасение, Неговото постоянно присъствие с нас чрез Духа превръща всеки момент и всяка задача в духовно изживяване (1 Лет. 29:11; Пс. 1:1, 2; 23:4; 77:11, 12; Матей 20:25-28; 25:31-46; Лука 10:17-20; Йоан 20:21; Римл. 8:38, 39; 2 Кор. 3:17, 18; Гал. 5:22-25; Ефес. 5:19, 20; 6:12-18; Фил. 3:7-14; Кол. 1:13, 14; 2:6, 14, 15; 1 Сол. 5:16-18, 23; Евр. 10:25; Яков 1:27; 2 Петр. 2:9; 3:18; 1 Йоан 4:4).
Повече относно това учение можете да прочетете тук.
12) Църквата
Църквата е обществото от вярващи, които изповядват Исус Христос като Господ и Спасител. Също като Божия народ от старозаветните времена и като негови приемници ние сме призовани да излезем от света и да се събираме заедно за богослужение, другарство и наставление в Словото, за празнуването на Господната вечеря, за служба на човечеството и за прогласяването на евангелието по целия свят. Църквата получава властта си от Христос, Който е въплътеното Слово открито в Писанията. Църквата е Божието семейство; като Негови осиновени деца членовете й живеят на основата на Новия завет. Църквата е тялото на Христос, общество от вярващи, чиято глава е сам Той. Църквата е невестата, за която Христос умрял, за да я освети и очисти. При триумфалното Си завръщане Той ще я представи пред Себе Си като славна църква, вярната през всички времена, откупената с Неговата кръв, която няма петно или бръчка, но е свята и непорочна (Бит. 12:1-3; Изх. 19:3-7; Матей 16:13-20; 18:18; 28:19, 20; Деян. 2:38-42; 7:38; 1 Кор. 1:2; Ефес. 1:22, 23; 2:19-22; 3:8-11; 5:23-27; Кол. 1:17, 18; 1 Петр. 2:9).
По-детайлно развитие на тази доктрина можете да откриете тук.
13) Остатъкът и неговата мисия
Всемирната църква се състои от всички, които истински вярват в Христос, но в последните дни, време на широко разпространено отстъпничество, един остатък е призован да пази Божиите заповеди и вярата на Исус. Този остатък обявява настъпването на часа на съда, прогласява спасение чрез Христос и разгласява вестта за наближаването на Неговото второ идване. Това прогласяване е символизирано чрез трите ангела от Откр. 14 гл.; то съвпада с делото на съда в небето и води до дело на покаяние и реформа на земята. Всеки вярващ е призован да вземе лично участие в това свидетелство по целия свят (Дан. 7:9-14; Исая 1:9; 11:11; Ерем. 23:3; Михей 2:12; 2 Кор. 5:10; 1 Петр. 1:16-19; 4:17; 2 Петр. 3:10-14; Юда 3, 14; Откр. 12:17; 14:6-12; 18:1-4).
Повече за това учение можете да намерите тук.
14) Единство в тялото на Христос
Църквата е едно тяло с много членове, призовани от всяка нация, род, език и народ. В Христос ние сме ново творение; различията в раса, култура, образование и националност, както и разликите между висши и нисши, богати и бедни, мъже и жени, не трябва да бъдат причина за разделение сред нас. Всички сме равни в Христос, Който чрез един Дух ни е свързал да сме едно с Него и един с друг; трябва да служим и да оставим да ни служат без пристрастие или въздържане от общение. Чрез откровението на Исус Христос в Писанията ние споделяме една и съща вяра и надежда и достигаме до всички с едно и също свидетелство. Това единство има за източник единството на Триединния Бог, Който ни е осиновил като Свои деца (Пс. 133:1; Матей 28:19, 20; Йоан 17:20-23; Деян. 17:26, 27; Римл. 12:4, 5; 1 Кор. 12:12-14; 2 Кор. 5:16, 17; Гал. 3:27-29; Ефес. 2:13-16; 4:3-6, 11-16; Кол. 3:10-15).
По-подробно изложение на тази доктрина можете да откриете тук.
15) Кръщението
Чрез кръщението ние изповядваме вярата си в смъртта и възкресението на Исус Христос и свидетелстваме за нашата смърт към греха и за намерението ни да ходим в нов живот. Така признаваме Христос за Господ и Спасител, ставаме Негов народ и сме приети за членове на Неговата църква. Кръщението е символ на единството ни с Христос, на прощаването на греховете ни и на приемането ни от Святия Дух. То се извършва чрез потапяне във вода и зависи от потвърждение на вяра в Исус и от доказателство за покаяние от греха. Извършва се след наставление върху Свещеното писание и приемане на неговите учения (Матей 28:19, 20; Деян. 2:38; 16:30-33; 22:16; Римл. 6:1-6; Гал. 3:27; Кол. 2:12, 13).
Повече за това учение можете да прочетете тук.
16) Господната вечеря
Господната вечеря е участие в символите на тялото и кръвта на Исус като израз на вяра в Него, нашия Господ и Спасител. В тази опитност на общение Христос присъства, за да се срещне с народа Си и да го укрепи. С участието си ние с радост прогласяваме смъртта на Господа, докато Той дойде отново. Подготовката за обряда включва себеизпитване, покаяние и изповед. Учителят е постановил службата на измиване на краката, за да обозначи едно подновено очистване, да изрази готовността ни за взаимно служене със смирение подобно на Христовото и да обедини сърцата ни в любов. Господната вечеря е достъпна за всички вярващи християни (Матей 26:17-30; Йоан 6:48-63; 13:1-17; 1 Кор. 10:16, 17; 11:23-30; Откр. 3:20).
По-обстойно развитие на тази доктрина можете да намерите тук.
17) Духовни дарби и служения
Бог дарява на всички членове на Своята църква във всяка епоха духовни дарби, които всеки член трябва да използва в служба от любов за благото на църквата и на човечеството. Дадени посредством Святия Дух, Който разпределя на всеки член, както намери за добре, дарбите осигуряват всички способности и служения, от които църквата се нуждае, за да изпълни възложените й от Бога задължения. Според Писанията тези дарби включват такива служения като вяра, изцеление, пророчество, прогласяване, поучаване, управление, миротворство, състрадание и всеотдайна служба и благотворителна дейност за подпомагане и насърчаване на хората. Някои църковни членове са призовани от Бога и надарени от Духа да работят в признати от църквата служения като пастори, евангелизатори и учители, специално необходими да подготвят членовете за служене, за изграждане на църквата до придобиване на духовна зрялост и да укрепят единството на вярата и на познаването на Бога. Когато църковните членове използват тези духовни дарби като верни настойници на многообразната Божия благодат, църквата е защитена от разрушителното влияние на фалшиви учения, израства с растеж, който е от Бога и се развива във вяра и любов (Деян. 6:1-7; Римл. 12:4-8; 1 Кор. 12:7-11, 27, 28; Ефес. 4:8, 11-16; 1 Тим. 3:1-13; 1 Петр. 4:10, 11).
Повече относно това учение можете да прочетете тук.
18) Дарът на пророчеството
Писанията свидетелстват, че една от дарбите на Святия Дух е пророчеството. Тази дарба е отличителен белег на църквата на остатъка и ние вярваме, че е била проявена в служенето на Елън Г. Уайт. Нейните писания говорят с пророчески авторитет и осигуряват утеха, ръководство, напътствие и поправление на църквата. Също така те дават ясно да се разбере, че Библията е стандартът, чрез който всички учения и духовни преживявания трябва да бъдат изпитвани (Числа 12:6; 2 Лет. 20:20; Амос 3:7; Йоил 2:28, 29; Деян. 2:14-21; 2 Тим. 3:16, 17; Евр. 1:1-3; Откр. 12:17; 19:10; 22:8, 9).
По-детайлно развитие на тази доктрина можете да откриете тук.
19) Божият закон
Великите принципи на Божия закон са въплътени в десетте заповеди и изявени като пример в живота на Христос. Те изразяват Божията любов, воля и цели по отношение на човешкото поведение и взаимоотношения и са задължителни за всички хора от всяка епоха. Тези заповеди са основата на Божия завет с Неговия народ и са стандартът в Неговия съд. Чрез посредничеството на Святия Дух те посочват греха и пораждат нуждата от Спасител. Спасението е изцяло по благодат, а не чрез дела и плодът му е послушание на заповедите. Това послушание изгражда християнски характер и води до усещане за благосъстояние. То е доказателство за любовта ни към Господа и за грижата ни към ближния. Послушанието от вяра показва силата на Христос да променя живота и по тази причина укрепва християнското свидетелстване (Изх. 20:1-17; Втор. 28:1-14; Пс. 19:7-14; 40:7, 8; Матей 5:17-20; 22:36-40; Йоан 14:15; 15:7-10; Римл. 8:3, 4; Ефес. 2:8-10; Евр. 8:8-10; 1 Йоан 2:3; 5:3; Откр. 12:17; 14:12).
Повече за това учение можете да намерите тук.
20) Съботата
След шестте дни на сътворението милостивият Творец си починал на седмия ден и установил съботата за всички хора като паметник на сътворението. Четвъртата заповед от Божия непроменим закон изисква съблюдаването на този седми ден събота като ден за почивка, поклонение и служене в съгласие с учението и практиката на Исус, Господарят на съботата. Съботата е ден на радостно общуване на хората с Бога и един с друг. Тя е символ на нашето изкупление в Христос, знак на нашето освещение, белег за нашата вярност и предвкусване на вечното ни бъдеще в Божието царство. Съботата е Божият вечен знак на вечния Му завет между Него и народа Му. Радостното съблюдаване на това свято време от вечер до вечер, от залез до залез, е честване на Божието творческо и изкупително дело (Бит. 2:1-3; Изх. 20:8-11; 31:13-17; Лев. 23:32; Втор. 5:12-15; Исая 56:5, 6; 58:13, 14; Езек. 20:12, 20; Матей 12:1-12; Марк 1:32; Лука 4:16; Евр. 4:1-11).
По-подробно изложение на тази доктрина можете да откриете тук.
21) Настойничеството
Ние сме Божии настойници, на които Той е поверил време и възможности, способности и притежания, както и благословенията на земята и нейните богатства. Ние сме отговорни пред Бога за тяхното подходящо използване. Признаваме Божията собственост като служим вярно на Него и на нашите ближни, като връщаме десятък и даваме дарения за прогласяването на Неговото евангелие и за поддържането и развитието на Неговата църква. Настойничеството е привилегия, дадена ни от Бога, за да ни възпита в любов и за победа над егоизма и алчността. Настойниците се радват на благословенията, които другите получават в резултат на тяхната вярност (Бит. 1:26-28; 2:15; 1 Лет. 29:14; Агей 1:3-11; Мал. 3:8-12; Матей 23:23; Римл. 15:26, 27; 1 Кор. 9:9-14; 2 Кор. 8:1-15; 9:7).
Повече за това учение можете да прочетете тук.
22) Християнско поведение
Ние сме призовани да бъдем благочестив народ, който мисли, чувства и действа в съответствие с библейските принципи във всички аспекти на личния и обществения живот. За да може Духът да пресътвори в нас характера на нашия Господ, ние се занимаваме само с тези неща, които ще произведат христоподобна чистота, здраве и радост в живота ни. Това означава, че развлеченията и забавленията ни трябва да бъдат съобразени с най-възвишените стандарти на християнски вкус и красота. Докато признаваме културните различия, в същото време облеклото ни трябва да бъде просто, скромно и чисто, подобаващо на хора, чиято истинска красота не се състои във външно украшение, а в нетленното украшение на благороден и смирен дух. Това означава също, че след като телата ни са храмове на Святия Дух, трябва да се грижим за тях разумно. Заедно с подходящи физически упражнения и почивка трябва да възприемем възможно най-здравословната диета и да се въздържаме от нечистите храни установени в Писанията. Тъй като алкохолните напитки, тютюнът, своеволната употреба на лекарства и наркотици са опасни за телата ни, трябва да се въздържаме и от тях. Вместо това трябва да се занимаваме с това, които поставя нашите мисли и тела под дисциплината на Христос, Който желае да сме добре, радостни и здрави (Бит. 7:2; Изх. 20:15; Лев. 11:1-47; Пс. 106:3; Римл. 12:1, 2; 1 Кор. 6:19, 20; 10:31; 2 Кор. 6:14-7:1; 10:5; Ефес. 5:1-21; Фил. 2:4; 4:8; 1 Тим. 2:9, 10; Тит 2:11, 12; 1 Петр. 3:1-4; 1 Йоан 2:6; 3 Йоан 2).
По-обстойно развитие на тази доктрина можете да намерите тук.
23) Брак и семейство
Бракът е бил установен от Бога в рая и утвърден от Исус като доживотен съюз между един мъж и една жена за общуване в любов. За християнина бракът означава предаване както на Бога, така и на брачния партньор, и той би трябвало да се сключва само между един мъж и една жена споделящи една и съща вяра. Взаимната любов, почит, уважение и отговорност са тъканта на тази връзка, която трябва да отразява любовта, святостта, близостта и непреходността на връзката между Христос и Неговата църква. Относно развода Исус учел, че този, който се развежда, освен за прелюбодейство, и се жени за друг, извършва прелюбодейство. Въпреки че някои семейни връзки не оправдават очакванията за този идеал, мъжът и жената, които се посвещават всецяло един на друг в Христос чрез брака, могат да достигнат единство на любовта чрез ръководството на Духа и подкрепата на църквата. Бог благославя семейството и очаква неговите членове да си помагат напълно по пътя на завършената зрялост. Увеличаваща се семейна близост е един от белезите на последната евангелска вест. Родителите са длъжни да възпитават децата си да обичат Господа и да Му се покоряват. Чрез своя пример и думи трябва да ги учат, че Христос е любящ, нежен и грижовен водач, Който иска те да станат членове на Неговото тяло, Божието семейство, което приема както неженените, така и женените личности (Бит. 2:18-25; Изх. 20:12; Втор. 6:5-9; Пр. 22:6; Мал. 4:5, 6; Матей 5:31, 32; 19:3-9, 12; Марк 10:11, 12; Йоан 2:1-11; 1 Кор. 7:7, 10, 11; 2 Кор. 6:14; Ефес. 5:21-33; 6:1-4).
Повече относно това учение можете да прочетете тук.
24) Службата на Христос в небесното светилище
На небето има светилище, истинското светилище, което Господ е издигнал, а не хора. В него Христос служи за нас правейки на разположение на вярващите ползите от Своята изкупителна жертва предложена на кръста веднъж за всички. При възнесението Си Той е бил въведен в длъжност като наш велик Първосвещеник и е започнал Своята застъпническа служба, която е била символизирана чрез делото на първосвещеника в святото място (Светая) на земното светилище. През 1844 г., в края на пророческия период от 2300 денонощия, Той е влязъл във втората и последна фаза на умилостивителната Си служба, която е била символизирана чрез делото на първосвещеника в най-святото място (Светая Светих) на земното светилище. Тя е дело на изследователен съд, който е част от окончателното ликвидиране на греха символизирано чрез очистването на древното еврейско светилище в Деня на умилостивението. В тази символична служба светилището се е очиствало с кръвта на жертвени животни, но небесните неща се очистват чрез съвършената жертва на Исусовата кръв. Изследователният съд открива на небесните разумни същества, кои измежду мъртвите са заспали в Христос и затова се смятат за достойни в Него да имат дял в първото възкресение. Разкрива също, кои измежду живите пребъдват в Христос, пазят заповедите на Бога и вярата на Исус и затова в Него са готови да бъдат преселени във вечното Му царство. Този съд доказва правото на Божията справедливост да спасява тези, които вярват в Исус. Съдът обявява, че онези, които са останали верни на Бога, ще приемат царството. С края на тази Христова служба приключва благодатното време за хората преди Второто пришествие (Лев. 16 гл.; Числа 14:34; Езек. 4:6; Дан. 7:9-27; 8:13, 14; 9:24-27; Евр. 1:3; 2:16, 17; 4:14-16; 8:1-5; 9:11-28; 10:19-22; Откр. 8:3-5; 11:19; 14:6, 7; 20:12; 14:12; 22:11, 12).
По-детайлно развитие на тази доктрина можете да откриете тук.
25) Второто идване на Христос
Второто идване на Христос е блажената надежда на църквата, великата кулминационна точка на евангелието. Идването на Спасителя ще бъде буквално, лично, видимо и всесветско. Когато Той се завърне, праведните мъртви ще бъдат възкресени и заедно с праведните живи ще бъдат прославени и взети на небето, а неправедните ще умрат. Почти пълното изпълнение на повечето елементи на пророчеството заедно със сегашното състояние на света показват, че идването на Христос е скоро. Времето за това събитие не е посочено и затова сме увещавани да бъдем готови по всяко време (Матей 24 гл.; Марк 13 гл.; Лука 21 гл.; Йоан 14:1-3; Деян. 1:9-11; 1 Кор. 15:51-54; 1 Сол. 4:13-18; 5:1-6; 2 Сол. 1:7-10; 2:8; 2 Тим. 3:1-5; Тит 2:13; Евр. 9:28; Откр. 1:7; 14:14-20; 19:11-21).
Повече за това учение можете да намерите тук.
26) Смърт и възкресение
Заплатата на греха е смърт. Но Бог, Който единствен е безсмъртен, ще дари вечен живот на Своите изкупени. До онзи ден смъртта е едно несъзнателно състояние за всички хора. Когато Христос, Който е нашият живот, се появи, възкресените праведни и живите праведни ще бъдат прославени и грабнати да посрещнат техния Господ. Второто възкресение, възкресението на неправедните, ще стане 1000 години по-късно (Йов 19:25-27; Пс. 146:3, 4; Екл. 9:5, 6, 10; Дан. 12:2, 13; Исая 25:8; Йоан 5:28, 29; 11:11-14; Римл. 6:23; 1 Кор. 15:51-54; Кол. 3:4; 1 Сол. 4:13-17; 1 Тим. 6:15; Откр. 20:1-10).
По-подробно изложение на тази доктрина можете да откриете тук.
27) Милениумът и краят на греха
Милениумът е хилядагодишното царуване на Христос с Неговите светии на небето между първото и второто възкресение. През това време нечестивите мъртви ще бъдат съдени; земята ще бъде напълно пуста и необитаема от живи хора, а само Сатана и неговите ангели ще живеят там. В края на милениума Христос, Неговите светии и святият град ще слязат от небето на земята. Тогава неправедните мъртви ще бъдат възкресени и заедно със Сатана и ангелите му ще обкръжат града. Но огън от Бога ще ги унищожи и ще очисти земята. Така Вселената ще бъде освободена завинаги от греха и от грешниците (Ерем. 4:23-26; Езек. 28:18, 19; Мал. 4:1; 1 Кор. 6:2, 3; Откр. 20 гл.; 21:1-5).
Повече за това учение можете да прочетете тук.
28) Новата земя
На новата земя, в която живее правда, Бог ще осигури вечен дом на изкупените и една съвършена обстановка за вечен живот, любов, радост и познание в Неговото присъствие. Защото там сам Бог ще живее с народа Си, а страдание и смърт ще са изчезнали. Великата борба ще приключи и грях няма да има вече. Всички неща, одушевени и неодушевени, ще свидетелстват, че Бог е любов. И Той ще царува навеки. Амин (Исая 35 гл.; 65:17-25; Матей 5:5; 2 Петр. 3:13; Откр. 11:15; 21:1-7; 22:1-5).
По-обстойно развитие на тази доктрина можете да намерите тук.