Адвентистите от седмия ден вярват…

Начало » Адвентистите от седмия ден вярват…

Исус Христос разпънат на кръстаВсяка църква се нуждае от теологична база, на която да основе своята система от вярвания, която да изрази нейната идентичност, да оформи мисията й и даде посоката й на развитие. Що се отнася до адвентистите от седмия ден, ние приемаме Библията като наше единствено верую (кредо, символ на вярата) и изповядваме определени основни вярвания като учения на Свещените писания. Тези вярвания, както са формулирани по-надолу, съставляват разбирането и изразяването на ученията на Писанието от страна на църквата. Преработване на тези изявления може да бъде извършено по време на сесия на Генералната конференция, когато църквата е водена от Светия Дух към по-пълно разбиране на библейската истина или намери по-добър език, на който да изрази ученията на Божието свето слово.

Списъкът по-долу представлява последната преработка на основните учения на адвентистите извършена по време на сесията на Генералната конференция провела се на 2-11 юли 2015 г. в Сан Антонио, Тексас. Под изявлението на всяко учение има линк водещ към страница с цялото развито учение на български език, но към версията му преди последната преработка.

1) Свещеното писание

Свещените писания на Стария и Новия завет са писаното Божие слово дадено чрез божествено вдъхновение. Вдъхновените автори са говорили и писали движени от Светия Дух. В това Слово Бог е поверил на човечеството познанието необходимо за спасение. Свещените писания са върховното, авторитетно и непогрешимо откровение на Неговата воля. Те са стандартът за характера, изпитът за духовния опит, авторитетният източник на доктрини и достоверният запис на Божиите действия в историята (Пс. 119:105; Пр. 30:5, 6; Исая 8:20; Йоан 17:17; 1 Сол. 2:13; 2 Тим. 3:16, 17; Евр. 4:12; 2 Петр. 1:20, 21).

Повече за това учение можете да намерите тук.

2) Триединството

Има един Бог – Отец, Син и Свет Дух – единство на три съвечни личности. Бог е безсмъртен, всемогъщ, всезнаещ, стоящ над всичко и винаги присъстващ. Той е безкраен и извън човешкото разбиране, но все пак познат чрез откровението за Себе Си. Бог, Който е любов, е завинаги достоен за поклонение, обожание и служене от цялото творение (Бит. 1:26; Втор. 6:4; Исая 6:8; Матей 28:19; Йоан 3:16; 2 Кор. 1:21, 22; 13:14; Ефес. 4:4-6; 1 Петр. 1:2).

По-подробно изложение на тази доктрина ще откриете тук.

3) Бог-Отец

Бог, вечният Отец, е Творецът, Източникът, Вседържителят и Суверенът на цялото творение. Той е справедлив и свят, милостив и пълен с благодат, бавен на гняв и изобилстващ с постоянна любов и вярност. Качествата и силите, изявени в Сина и в Светия Дух, са и тези на Отец (Бит. 1:1; Втор. 4:35; Пс. 110:1, 4; Йоан 3:16; 14:9; 1 Кор. 15:28; 1 Тим 1:17; 1 Йоан 4:8; Откр. 4:11).

Повече за това учение ще прочетете тук.

4) Бог-Син

Бог, вечният Син, се въплътил в Исус Христос. Чрез Него са сътворени всички неща, Божият характер е изявен, спасението на човечеството е осъществено и светът е съден. Завинаги истински Бог, Той станал и истински човек – Исус Христос. Бил е заченат от Светия Дух и роден от девицата Мария. Живял и изпитал изкушения като човешко същество, но дал идеален пример за Божията правда и любов. Чрез чудесата Си Той изявил Божията сила и бил утвърден като Божия обещан Месия. Той доброволно страдал и умрял на кръста за нашите грехове и вместо нас, бил възкресен от мъртвите и се възнесъл на небето, за да служи за нас в небесното светилище. Той ще дойде отново в слава за окончателното избавление на Своя народ и за възстановяването на всички неща (Исая 53:4-6; Дан. 9:25-27; Лука 1:35; Йоан 1:1‑3, 14; 5:22; 10:30; 14:1‑3, 9, 13; Римл. 6:23; 1 Кор. 15:3, 4; 2 Кор. 3:18; 5:17-19; Фил. 2:5‑11; Кол. 1:15-19; Евр. 2:9-18; 8:1, 2).

По-обстойно развитие на тази доктрина ще намерите тук.

5) Бог-Свети Дух

Бог, вечният Дух, е действал с Отец и Сина при сътворението, въплъщението и изкуплението. Той е също толкова личност, колкото са Отец и Сина. Той е вдъхновявал писателите на Писанието. Изпълвал е живота на Христос със сила. Той привлича и убеждава човешките същества и тези, които откликват, Той обновява и преобразява по Божие подобие. Изпратен от Отец и Сина, за да бъде винаги със Своите деца, Той дава духовни дарби на църквата, дава й сила да бъде свидетел за Христос и в хармония с Писанията я води към цялата истина (Бит. 1:1, 2; 2 Царе 23:2; Пс. 51:11; Исая 61:1; Лука 1:35; 4:18; Йоан 14:16-18, 26; 15:26; 16:7-13; Деян. 1:8; 5:3; 10:38; Римл. 5:5; 1 Кор. 12:7-11; 2 Кор. 3:18; 2 Петр. 1:21).

Повече относно това учение можете да прочетете тук.

6) Сътворението

Бог е открил в Писанието автентичния и исторически доклад на творческата Си дейност. Той създал Вселената и в случило се неотдавна шестдневно сътворение Господ направил “небето и земята, морето и всичко, което е в тях”, и Си починал на седмия ден. Така Той установил съботата като постоянен паметник на делото, което извършил и завършил през шест буквални дни, които заедно със съботата съставлявали същата единица време, която днес наричаме “седмица”. Първите мъж и жена били създадени по подобие на Бога като венец на цялото творение, била им дадена власт над света и им била възложена отговорност да се грижат за него. Когато бил завършен, светът бил “твърде добър” и прогласявал Божията слава (Бит. 1-2 гл.; 5 гл.; 11 гл.; Изх. 20:8-11; Пс. 19:1-6; 33:6, 9; 104; Исая 45:12, 18; Деян. 17:24; Кол. 1:16; Евр. 1:2; 11:3; Откр. 10:6; 14:7).

По-детайлно развитие на тази доктрина ще откриете тук.

7) Естеството на човечеството

Мъжът и жената са били направени по Божия образ с индивидуалност, със силата и свободата да мислят и действат. Макар и създадени като свободни същества, всеки от тях представлява неделимо единство от тяло, ум и дух, зависими от Бога за своя живот и дишане, и за всичко останало. Когато първите ни родители не се покорили на Бога, те отрекли зависимостта си от Него и паднали от високото си положение. Божият образ в тях бил помрачен и станали подвластни на смъртта. Потомците им споделят това паднало естество и последиците от него. Те се раждат със слабости и склонности към злото. Но Бог в Христос примирил света със Себе Си и чрез Духа Си възстановява в каещите се смъртни образа на техния Създател. Сътворени за славата на Бога, те са призовани да Го обичат и да се обичат един друг, както и да се грижат за природата около тях (Бит. 1:26-28; 2:7, 15; 3 гл.; Пс. 8:4-8; 51:5, 10; 58:3; Ерем. 17:9; Деян. 17:24-28; Римл. 5:12-17; 2 Кор. 5:19, 20; Ефес. 2:3; 1 Сол. 5:23; 1 Йоан 3:4; 4:7, 8, 11, 20).

Повече за това учение можете да намерите тук.

8) Великата борба

Сега цялото човечество е въвлечено в една велика борба между Христос и Сатана относно характера на Бога, закона Му и властта Му над Вселената. Този конфликт започнал в небето, когато едно сътворено същество надарено със свободна воля, в желанието си за себеиздигане, станало Сатана, противник на Бога, и повело в бунт част от ангелите. Той внесъл духа на бунта в този свят, когато въвлякъл Адам и Ева в грях. Този човешки грях довел до изопачаване на Божия образ в човечеството, до объркване в създадения свят и до окончателното му унищожаване по време на световния потоп, както е представено в историческия доклад на Бит. 1-11 гл. Наблюдаван от целия всемир, този свят е станал арената на вселенския конфликт, при който в крайна сметка Богът на любовта ще бъде реабилитиран. За да помогне на народа Си в тази борба, Христос изпраща Светия Дух и верните ангели да го ръководят, закрилят и подкрепят в пътя на спасението (Бит. 3 гл.; 6-8 гл.; Йов 1:6-12; Исая 14:12-14; Езек. 28:12‑18; Римл. 1:19-32; 3:4; 5:12-21; 8:19-22; 1 Кор. 4:9; Евр. 1:14; 1 Петр. 5:8; 2 Петр. 3:6; Откр. 12:4‑9).

По-подробно изложение на тази доктрина ще откриете тук.

9) Животът, смъртта и възкресението на Христос

В Христовия живот на съвършено послушание на Божията воля, в Неговото страдание, смърт и възкресение Бог е осигурил единственото средство за умилостивение на човешкия грях, така че тези, които чрез вяра приемат това умилостивение, да имат вечен живот, и цялото творение да може да разбере по-добре безкрайната и свята любов на Създателя. Това съвършено умилостивение доказва справедливостта на Божия закон и благодатта на Божия характер, защото едновременно осъжда греха ни и осигурява нашето прощение. Смъртта на Христос е заместническа и изкупителна, примиряваща и преобразяваща. Телесното възкресение на Христос провъзгласява Божия триумф над силите на злото и осигурява крайната победа над греха и смъртта на онези, които приемат умилостивението. То декларира господството на Исус Христос, пред Когото ще се преклони всяко коляно на небето и на земята (Бит. 3:15; Пс. 22:1; Исая 53 гл.; Йоан 3:16; 14:30; Римл. 1:4; 3:25; 4:25; 8:3, 4; 1 Кор. 15:3, 4, 20-22; 2 Кор. 5:14, 15, 19-21; Фил. 2:6-11; Кол. 2:15; 1 Петр. 2:21, 22; 1 Йоан 2:2; 4:10).

Повече за това учение ще прочетете тук.

10) Опитността на спасението

В безкрайната Си любов и милост Бог направил Христос, Който не е знаел грях, да стане грях заради нас, така че в Него ние да можем да станем праведни пред Бога. Водени от Светия Дух, чувстваме своята нужда, признаваме греховността си, каем се за греховете си и упражняваме вяра в Исус като Спасител и Господ, Заместник и Пример. Тази спасителна вяра идва чрез божествената сила на Словото и е дар на Божията благодат. Чрез Христос сме оправдани, осиновени като Божии синове и дъщери и освободени от господството на греха. Чрез Духа сме новородени и осветени; Духът обновява умовете ни, записва Божия закон на любовта в сърцата ни и ни дава силата да живеем свят живот. Пребъдвайки в Него, ставаме участници в Божественото естество и имаме увереността на спасението сега и при съда (Бит. 3:15; Исая 45:22; 53 гл.; Ерем. 31:31-34; Езек. 33:11; 36:25-27; Авак. 2:4; Марко 9:23, 24; Йоан 3:3-8, 16; 16:8; Римл. 3:21-26; 8:1-4, 14-17; 5:6-10; 10:17; 12:2; 2 Кор. 5:17-21; Гал. 1:4; 3:13, 14, 26; 4:4-7; Ефес. 2:4-10; Кол. 1:13, 14; Тит 3:3-7; Евр. 8:7‑12; 1 Петр. 1:23; 2:21, 22; 2 Петр. 1:3, 4; Откр. 13:8).

По-обстойно развитие на тази доктрина ще намерите тук.

11) Израстване в Христос

Чрез смъртта Си на кръста Исус триумфирал над силите на злото. Той, Който подчинявал демонските духове по време на земната Си служба, съкрушил тяхната сила и направил сигурна тяхната крайна участ. Победата на Исус ни дава победа над злите сили, които все още се стремят да ни владеят, докато ходим с Него в мир, радост и увереност в любовта Му. Сега Светият Дух обитава в нас и ни дава сила. Посветени постоянно на Исус като наш Спасител и Господ, ние сме освободени от товара на миналите ни деяния. Нито живеем вече в тъмнината, страха от злите сили, невежеството и безсмислието на предишния ни начин на живот. В тази нова свобода в Исус ние сме призвани да растем в подобието на Неговия характер като всекидневно общуваме с Него в молитва, храним се с Неговото Слово, размишляваме върху него и върху Христовото провидение, като Му пеем хваления, събираме се заедно за богослужение и участваме в мисията на църквата. Също сме призовани да следваме Христовия пример чрез състрадателно служене на физическите, умствените, социалните, емоционалните и духовните нужди на човечеството. Когато се отдаваме на служене с любов на онези, които са около нас, и на свидетелстване за Неговото спасение, Неговото постоянно присъствие с нас чрез Духа превръща всеки момент и всяка задача в духовно изживяване (1 Лет. 29:11; Пс. 1:1, 2; 23:4; 77:11, 12; Матей 20:25‑28; 25:31-46; Лука 10:17-20; Йоан 20:21; Римл. 8:38, 39; 2 Кор. 3:17, 18; Гал. 5:22‑25; Ефес. 5:19, 20; 6:12-18; Фил. 3:7-14; Кол. 1:13, 14; 2:6, 14, 15; 1 Сол. 5:16‑18, 23; Евр. 10:25; Яков 1:27; 2 Петр. 2:9; 3:18; 1 Йоан 4:4).

Повече относно това учение можете да прочетете тук.

12) Църквата

Църквата е обществото от вярващи, които изповядват Исус Христос като Господ и Спасител. Също като Божия народ от старозаветните времена и като негови приемници ние сме призовани да излезем от света; и се събираме заедно за богослужение, другарство и наставление в Словото, за празнуването на Господната вечеря, за служба на човечеството и за прогласяването на Евангелието по целия свят. Църквата получава властта си от Христос, Който е въплътеното Слово открито в Писанията. Църквата е Божието семейство; като Негови осиновени деца членовете й живеят на основата на Новия завет. Църквата е тялото на Христос, общество от вярващи, чиято глава е сам Той. Църквата е невестата, за която Христос умрял, за да я освети и очисти. При триумфалното Си завръщане Той ще я представи пред Себе Си като славна църква, вярната през всички времена, откупената с Неговата кръв, която няма петно или бръчка, но е свята и непорочна (Бит. 12:1-3; Изх. 19:3-7; Матей 16:13-20; 18:18; 28:19, 20; Деян. 2:38-42; 7:38; 1 Кор. 1:2; Ефес. 1:22, 23; 2:19-22; 3:8-11; 5:23-27; Кол. 1:17, 18; 1 Петр. 2:9).

По-детайлно развитие на тази доктрина ще откриете тук.

13) Остатъкът и неговата мисия

Всемирната църква се състои от всички, които истински вярват в Христос, но в последните дни, време на широко разпространено отстъпничество, един остатък е призован да пази Божиите заповеди и вярата на Исус. Този остатък обявява настъпването на часа на съда, прогласява спасение чрез Христос и разгласява вестта за наближаването на Неговото второ идване. Това прогласяване е символизирано чрез трите ангела от Откр. 14 гл.; то съвпада с делото на съда в небето и води до дело на покаяние и реформа на земята. Всеки вярващ е призован да вземе лично участие в това свидетелство по целия свят (Дан. 7:9-14; Исая 1:9; 11:11; Ерем. 23:3; Михей 2:12; 2 Кор. 5:10; 1 Петр. 1:16-19; 4:17; 2 Петр. 3:10-14; Юда 3, 14; Откр. 12:17; 14:6-12; 18:1-4).

Повече за това учение можете да намерите тук.

14) Единство в тялото на Христос

Църквата е едно тяло с много членове, призовани от всяка нация, род, език и народ. В Христос ние сме ново творение; различията в раса, култура, образование и националност, както и разликите между висши и нисши, богати и бедни, мъже и жени, не трябва да бъдат причина за разделение сред нас. Всички сме равни в Христос, Който чрез един Дух ни е свързал да сме едно с Него и един с друг; трябва да служим и да оставим да ни служат без пристрастие или въздържане от общение. Чрез откровението на Исус Христос в Писанията ние споделяме една и съща вяра и надежда и достигаме до всички с едно и също свидетелство. Това единство има за източник единството на Триединния Бог, Който ни е осиновил като Свои деца (Пс. 133:1; Матей 28:19, 20; Йоан 17:20-23; Деян. 17:26, 27; Римл. 12:4, 5; 1 Кор. 12:12-14; 2 Кор. 5:16, 17; Гал. 3:27‑29; Ефес. 2:13-16; 4:3‑6, 11-16; Кол. 3:10-15).

По-подробно изложение на тази доктрина ще откриете тук.

15) Кръщението

Чрез кръщението ние изповядваме вярата си в смъртта и възкресението на Исус Христос и свидетелстваме за нашата смърт към греха и за намерението ни да ходим в нов живот. Така признаваме Христос за Господ и Спасител, ставаме Негов народ и сме приети за членове на Неговата църква. Кръщението е символ на единството ни с Христос, на прощаването на греховете ни и на приемането ни от Светия Дух. То се извършва чрез потапяне във вода и зависи от потвърждение на вяра в Исус и от доказателство за покаяние от греха. Извършва се след наставление върху Свещеното писание и приемане на неговите учения (Матей 28:19, 20; Деян. 2:38; 16:30-33; 22:16; Римл. 6:1-6; Гал. 3:27; Кол. 2:12, 13).

Повече за това учение ще прочетете тук.

16) Господната вечеря

Господната вечеря е участие в символите на тялото и кръвта на Исус като израз на вяра в Него, нашия Господ и Спасител. В тази опитност на общение Христос присъства, за да се срещне с народа Си и да го укрепи. С участието си ние с радост прогласяваме смъртта на Господа, докато Той дойде отново. Подготовката за обреда включва себеизпитване, покаяние и изповед. Учителят е постановил службата на измиване на краката, за да обозначи едно подновено очистване, да изрази готовността ни за взаимно служене със смирение, подобно на Христовото, и да обедини сърцата ни в любов. Господната вечеря е достъпна за всички вярващи християни (Матей 26:17-30; Йоан 6:48-63; 13:1‑17; 1 Кор. 10:16, 17; 11:23-30; Откр. 3:20).

По-обстойно развитие на тази доктрина ще намерите тук.

17) Духовни дарби и служения

Бог дарява на всички членове на Своята църква във всяка епоха духовни дарби, които всеки член трябва да използва в служба от любов за благото на църквата и на човечеството. Дадени посредством Светия Дух, Който разпределя на всеки член, както намери за добре, дарбите осигуряват всички способности и служения, от които църквата се нуждае, за да изпълни възложените й от Бога задължения. Според Писанията тези дарби включват такива служения като вяра, изцеление, пророчество, прогласяване, поучаване, управление, миротворство, състрадание и всеотдайна служба и благотворителна дейност за подпомагане и насърчаване на хората. Някои църковни членове са призовани от Бога и надарени от Духа да работят в признати от църквата служения като пастори, евангелизатори и учители, специално необходими да подготвят членовете за служене, за изграждане на църквата до придобиване на духовна зрялост и да укрепят единството на вярата и на познаването на Бога. Когато църковните членове използват тези духовни дарби като верни настойници на многообразната Божия благодат, църквата е защитена от разрушителното влияние на фалшиви учения, израства с растеж, който е от Бога и се развива във вяра и любов (Деян. 6:1-7; Римл. 12:4-8; 1 Кор. 12:7-11, 27, 28; Ефес. 4:8, 11‑16; 1 Тим. 3:1-13; 1 Петр. 4:10, 11).

Повече относно това учение можете да прочетете тук.

18) Дарът на пророчеството

Писанията свидетелстват, че една от дарбите на Светия Дух е пророчеството. Тази дарба е отличителен белег на църквата на остатъка и ние вярваме, че е била проявена в служенето на Елън Г. Уайт. Нейните писания говорят с пророчески авторитет и осигуряват утеха, ръководство, напътствие и поправление на църквата. Също така те дават ясно да се разбере, че Библията е стандартът, чрез който всички учения и духовни преживявания трябва да бъдат изпитвани (Числа 12:6; 2 Лет. 20:20; Амос 3:7; Йоил 2:28, 29; Деян. 2:14-21; 2 Тим. 3:16, 17; Евр. 1:1-3; Откр. 12:17; 19:10; 22:8, 9).

По-детайлно развитие на тази доктрина ще откриете тук.

19) Божият закон

Великите принципи на Божия закон са въплътени в Десетте заповеди и изявени като пример в живота на Христос. Те изразяват Божията любов, воля и цели по отношение на човешкото поведение и взаимоотношения и са задължителни за всички хора от всяка епоха. Тези заповеди са основата на Божия завет с Неговия народ и са стандартът в Неговия съд. Чрез посредничеството на Светия Дух те посочват греха и пораждат нуждата от Спасител. Спасението е изцяло по благодат, а не чрез дела, и плодът му е послушание на заповедите. Това послушание изгражда християнски характер и води до усещане за благосъстояние. То е доказателство за любовта ни към Господа и за грижата ни към ближния. Послушанието от вяра показва силата на Христос да променя животи и по тази причина укрепва християнското свидетелстване (Изх. 20:1-17; Втор. 28:1-14; Пс. 19:7-14; 40:7, 8; Матей 5:17-20; 22:36-40; Йоан 14:15; 15:7-10; Римл. 8:3, 4; Ефес. 2:8-10; Евр. 8:8-10; 1 Йоан 2:3; 5:3; Откр. 12:17; 14:12).

Повече за това учение можете да намерите тук.

20) Съботата

След шестте дни на сътворението милостивият Творец Си починал на седмия ден и установил съботата за всички хора като паметник на сътворението. Четвъртата заповед от Божия непроменим закон изисква съблюдаването на този седми ден събота като ден за почивка, поклонение и служене в съгласие с учението и практиката на Исус, Господаря на съботата. Съботата е ден на радостно общуване на хората с Бога и един с друг. Тя е символ на нашето изкупление в Христос, знак на нашето освещение, белег за нашата вярност и предвкусване на вечното ни бъдеще в Божието царство. Съботата е Божият вечен знак на вечния Му завет между Него и народа Му. Радостното съблюдаване на това свято време от вечер до вечер, от залез до залез, е честване на Божието творческо и изкупително дело (Бит. 2:1-3; Изх. 20:8-11; 31:13-17; Левит 23:32; Втор. 5:12-15; Исая 56:5, 6; 58:13, 14; Езек. 20:12, 20; Матей 12:1-12; Марко 1:32; Лука 4:16; Евр. 4:1-11).

По-подробно изложение на тази доктрина ще откриете тук.

21) Настойничеството

Ние сме Божии настойници, на които Той е поверил време и възможности, способности и притежания, както и благословенията на земята и нейните богатства. Ние сме отговорни пред Бога за тяхното подходящо използване. Признаваме Божията собственост, като служим вярно на Него и на нашите ближни, като връщаме десятък и даваме дарения за прогласяването на Неговото евангелие и за поддържането и развитието на Неговата църква. Настойничеството е привилегия, дадена ни от Бога, за да ни възпита в любов и за победа над егоизма и алчността. Настойниците се радват на благословенията, които другите получават в резултат на тяхната вярност (Бит. 1:26-28; 2:15; 1 Лет. 29:14; Агей 1:3‑11; Мал. 3:8-12; Матей 23:23; Римл. 15:26, 27; 1 Кор. 9:9-14; 2 Кор. 8:1-15; 9:7).

Повече за това учение ще прочетете тук.

22) Християнско поведение

Ние сме призовани да бъдем благочестив народ, който мисли, чувства и действа в съответствие с библейските принципи във всички аспекти на личния и обществения живот. За да може Духът да пресътвори в нас характера на нашия Господ, ние се занимаваме само с тези неща, които ще произведат христоподобна чистота, здраве и радост в живота ни. Това означава, че развлеченията и забавленията ни трябва да бъдат съобразени с най-възвишените стандарти на християнски вкус и красота. Докато признаваме културните различия, в същото време облеклото ни трябва да бъде просто, скромно и чисто, подобаващо на хора, чиято истинска красота не се състои във външно украшение, а в нетленното украшение на благороден и смирен дух. Това означава също, че след като телата ни са храмове на Светия Дух, трябва да се грижим за тях разумно. Заедно с подходящи физически упражнения и почивка трябва да възприемем възможно най-здравословната диета и да се въздържаме от нечистите храни установени в Писанията. Тъй като алкохолните напитки, тютюнът, своеволната употреба на лекарства и наркотици са опасни за телата ни, трябва да се въздържаме и от тях. Вместо това трябва да се занимаваме с това, които поставя нашите мисли и тела под дисциплината на Христос, Който желае да сме добре, радостни и здрави (Бит. 7:2; Изх. 20:15; Левит 11:1-47; Пс. 106:3; Римл. 12:1, 2; 1 Кор. 6:19, 20; 10:31; 2 Кор. 6:14-7:1; 10:5; Ефес. 5:1-21; Фил. 2:4; 4:8; 1 Тим. 2:9, 10; Тит 2:11, 12; 1 Петр. 3:1‑4; 1 Йоан 2:6; 3 Йоан 2).

По-обстойно развитие на тази доктрина ще намерите тук.

23) Брак и семейство

Бракът е бил установен от Бога в рая и утвърден от Исус като доживотен съюз между един мъж и една жена за общуване в любов. За християнина бракът означава предаване както на Бога, така и на брачния партньор, и той би трябвало да се сключва само между един мъж и една жена, споделящи една и съща вяра. Взаимната любов, почит, уважение и отговорност са тъканта на тази връзка, която трябва да отразява любовта, светостта, близостта и непреходността на връзката между Христос и Неговата църква. Относно развода Исус учел, че този, който се развежда, освен за прелюбодейство, и се жени за друг, извършва прелюбодейство. Въпреки че някои семейни връзки не оправдават очакванията за този идеал, мъжът и жената, които се посвещават всецяло един на друг в Христос чрез брака, могат да достигнат единство на любовта чрез ръководството на Духа и подкрепата на църквата. Бог благославя семейството и очаква неговите членове да си помагат напълно по пътя на завършената зрялост. Увеличаваща се семейна близост е един от белезите на последната евангелска вест. Родителите са длъжни да възпитават децата си да обичат Господа и да Му се покоряват. Чрез своя пример и думи трябва да ги учат, че Христос е любящ, нежен и грижовен водач, Който иска те да станат членове на Неговото тяло, Божието семейство, което приема както неженените, така и женените личности (Бит. 2:18-25; Изх. 20:12; Втор. 6:5-9; Пр. 22:6; Мал. 4:5, 6; Матей 5:31, 32; 19:3-9, 12; Марко 10:11, 12; Йоан 2:1-11; 1 Кор. 7:7, 10, 11; 2 Кор. 6:14; Ефес. 5:21-33; 6:1-4).

Повече относно това учение можете да прочетете тук.

24) Службата на Христос в небесното светилище

На небето има светилище, истинското светилище, което Господ е издигнал, а не хора. В него Христос служи за нас, правейки на разположение на вярващите ползите от Своята изкупителна жертва, предложена на кръста веднъж за всички. При възнесението Си Той е бил въведен в длъжност като наш велик Първосвещеник и е започнал Своята застъпническа служба, която е била символизирана чрез делото на първосвещеника в светото място (Светая) на земното светилище. През 1844 г., в края на пророческия период от 2300 денонощия, Той е влязъл във втората и последна фаза на умилостивителната Си служба, която е била символизирана чрез делото на първосвещеника в най-светото място (Светая Светих) на земното светилище. Тя е дело на изследователен съд, който е част от окончателното ликвидиране на греха, символизирано чрез очистването на древното еврейско светилище в Деня на умилостивението. В тази символична служба светилището се е очиствало с кръвта на жертвени животни, но небесните неща се очистват чрез съвършената жертва на Исусовата кръв. Изследователният съд открива на небесните разумни същества, кои измежду мъртвите са заспали в Христос и затова се смятат за достойни в Него да имат дял в първото възкресение. Разкрива също кои измежду живите пребъдват в Христос, пазят заповедите на Бога и вярата на Исус и затова в Него са готови да бъдат преселени във вечното Му царство. Този съд доказва правото на Божията справедливост да спасява тези, които вярват в Исус. Съдът обявява, че онези, които са останали верни на Бога, ще приемат царството. С края на тази Христова служба приключва благодатното време за хората преди Второто пришествие (Левит 16 гл.; Числа 14:34; Езек. 4:6; Дан. 7:9-27; 8:13, 14; 9:24-27; Евр. 1:3; 2:16, 17; 4:14-16; 8:1‑5; 9:11-28; 10:19-22; Откр. 8:3-5; 11:19; 14:6, 7; 20:12; 14:12; 22:11, 12).

По-детайлно развитие на тази доктрина ще откриете тук.

25) Второто идване на Христос

Второто идване на Христос е блажената надежда на църквата, великата кулминационна точка на Евангелието. Идването на Спасителя ще бъде буквално, лично, видимо и всесветско. Когато Той се завърне, праведните мъртви ще бъдат възкресени и заедно с праведните живи ще бъдат прославени и взети на небето, а неправедните ще умрат. Почти пълното изпълнение на повечето елементи на пророчеството заедно със сегашното състояние на света показват, че идването на Христос е скоро. Времето за това събитие не е посочено и затова сме увещавани да бъдем готови по всяко време (Матей 24 гл.; Марко 13 гл.; Лука 21 гл.; Йоан 14:1-3; Деян. 1:9-11; 1 Кор. 15:51-54; 1 Сол. 4:13-18; 5:1-6; 2 Сол. 1:7-10; 2:8; 2 Тим. 3:1-5; Тит 2:13; Евр. 9:28; Откр. 1:7; 14:14-20; 19:11-21).

Повече за това учение можете да намерите тук.

26) Смърт и възкресение

Заплатата на греха е смърт. Но Бог, Който единствен е безсмъртен, ще дари вечен живот на Своите изкупени. До онзи ден смъртта е едно несъзнателно състояние за всички хора. Когато Христос, Който е нашият живот, се появи, възкресените праведни и живите праведни ще бъдат прославени и грабнати да посрещнат техния Господ. Второто възкресение, възкресението на неправедните, ще стане 1000 години по-късно (Йов 19:25-27; Пс. 146:3, 4; Екл. 9:5, 6, 10; Дан. 12:2, 13; Исая 25:8; Йоан 5:28, 29; 11:11-14; Римл. 6:23; 1 Кор. 15:51-54; Кол. 3:4; 1 Сол. 4:13-17; 1 Тим. 6:15; Откр. 20:1-10).

По-подробно изложение на тази доктрина ще откриете тук.

27) Милениумът и краят на греха

Милениумът е хилядагодишното царуване на Христос с Неговите светии на небето между първото и второто възкресение. През това време нечестивите мъртви ще бъдат съдени; земята ще бъде напълно пуста и необитаема от живи хора, а само Сатана и неговите ангели ще живеят там. В края на милениума Христос, Неговите светии и светият град ще слязат от небето на земята. Тогава неправедните мъртви ще бъдат възкресени и заедно със Сатана и ангелите му ще обкръжат града. Но огън от Бога ще ги унищожи и ще очисти земята. Така Вселената ще бъде освободена завинаги от греха и от грешниците (Ерем. 4:23‑26; Езек. 28:18, 19; Мал. 4:1; 1 Кор. 6:2, 3; Откр. 20 гл.; 21:1-5).

Повече за това учение ще прочетете тук.

28) Новата земя

На новата земя, в която живее правда, Бог ще осигури вечен дом на изкупените и една съвършена обстановка за вечен живот, любов, радост и познание в Неговото присъствие. Защото там сам Бог ще живее с народа Си, а страдание и смърт ще са изчезнали. Великата борба ще приключи и грях няма да има вече. Всички неща, одушевени и неодушевени, ще свидетелстват, че Бог е любов. И Той ще царува навеки. Амин (Исая 35 гл.; 65:17‑25; Матей 5:5; 2 Петр. 3:13; Откр. 11:15; 21:1‑7; 22:1-5).

По-обстойно развитие на тази доктрина ще намерите тук.