Христос и неделята

Начало/Съботата/Христос и неделята

Исус Христос възкръсналИма библейски изследователи, които вярват, че неделята е Господния ден задължителен за християните. Основанието им е, че в деня на възкресението Си, неделя, Спасителят отишъл да се срещне с апостолите Си и така заедно с тях отпразнувал първата неделя, показвайки по този начин на всички Негови последователи, че освещаването на съботата от Стария завет е заместено в Новия завет с освещаване на неделята. За тези тълкуватели това отбелязване на неделята е толкова знаменателно, че в него е имало дори и празнуване на евхаристията, Светопричастната служба, което също е послужило за пример за подобно провеждане на тази служба в богослужението всяка неделя.

В статията Съботата и Христос доказахме, че по време на земното Си служене Исус е почитал и освещавал съботния ден, без да е оставил и намек, че тази практика трябва да се промени след Неговата смърт и възкресение. Само по себе си това е достатъчно доказателство, че Христос не е имал и не може да има специално отношение към неделята и че този ден няма някакво значение за Християнството. Но тъй като повечето християни по света вярват, че неделята е различния ден за последователите на Исус, нека да разгледаме тези библейски текстове, които се посочват като доказателство за по-специалното отношение на Христос към неделята.

И така, отдавал ли е наистина Христос някакво по-специално значение на неделния ден? Появата Му пред апостолите в този ден означава ли, че Той е отишъл, за да отпразнува с тях неделята и така да остави пример на всички Свои последователи?

1. Възкресен в неделя.

Според доклада на Свещеното писание Исус Христос бил възкресен в първия ден на седмицата, неделя. В шестия ден, петък, наричан от юдеите “Приготвителен ден”, Той умрял на кръста (Лука 23:46, 54), на седмия ден, събота, бил в гроба и на първия ден от новата седмица, неделя, Той възкръснал:

“И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса” (Марко 16:9).

Разбира се, никой не оспорва последователността на дните и какво точно се е случило в тях. Въпросът е, дали Писанието и в частност, Христос, отдават някакво по-специално значение на деня, в който Спасителят възкръснал. Или може би в случая е важно събитието, не толкова деня, в който се е случило?

В изследването на този въпрос от голяма полза ще ни бъде разбирането на религиозния календар на евреите. Седемте годишни религиозни празника на Израил (Лев. 23 гл.) разкриват детайлно изкупителното дело и ходатайствена служба на Месията. Третият от седемте бил Празникът на движимия сноп (Лев. 23:10-14). Това е празникът на първите плодове на ечемичната жетва, който се падал в седмицата на безквасните хлябове. А тази седмица била доста натоварена откъм събития. Първо била Пасхата (първият от седемте годишни религиозни празника на Израил – Лев. 23:5), на следващия ден започвало седемдневното празнуване на Празника на безквасните хлябове (вторият от седемте празника – Лев. 23:6) и на следващия ден бил Празникът на движимия сноп (Лев. 23:11). Именно този празник има отношение към възкресението на Христос. Типологията му сочи на това събитие.

Тези празници били годишни и се празнували на точно определени дни от месеца. Например Пасхата винаги се празнувала на четиринадесетия ден от първия месец, а Денят на умилостивението винаги бил в десетия ден на седмия месец (Лев. 23:5, 27, 28). Това, разбира се, означава, че всяка година те са се падали в различни дни от седмицата.

И сега идва интересното. В годината на Христовото разпятие Пасхата се паднала в петък. Тя започнала в четвъртък вечерта, когато Христос я отпразнувал с учениците Си в Горницата и завършила в петък вечерта, когато Исус вече бил мъртъв и положен в гроба.

Идващият веднага след Пасхата първи ден от Празника на безквасните хлябове се паднал в събота. По принцип, този първи ден на празника винаги се празнувал като събота, независимо в кой ден от седмицата се падал (Лев. 23:6-8). Всъщност повечето от дните на годишните еврейски празници се празнували като събота (Лев. 23:6-8, 21, 24-32, 35, 36). И когато една такава събота съвпадала със седмичната събота, юдеите наричали този ден “Голяма събота” или “Велика събота” (Йоан 19:31; прочети статията Морална и церемониална събота). Точно така се случило и в онази година. Първият ден от Празника на безквасните хлябове, който винаги се празнувал като събота, се паднал във времето на седмичната събота. В тази “Голяма събота” Христос бил в гроба.

На следващия ден юдеите празнували Празника на движимия сноп, който изисквал да се представи пред Бога сноп с първите плодове на ечемичната жетва. Именно във времето на този празник Христос възкръснал от мъртвите, изпълнявайки по този начин неговото значение. Провидението така водело събитията, че жертвата на Спасителя и Неговото възкресение да се случат абсолютно точно в дните на религиозните празници, които символизирали тези събития.

Доколко обаче значението на Празника на движимия сноп било разбрано? Доколко тази типология изпълнила предназначението си? По-късно в деня на възкресението Си Христос обяснил на учениците Своята смърт и възкресение позовавайки се на цялото Писание (Лука 24:25-27, 44, 45). Това сигурно означава, че е обяснил и значението на Празника на движимия сноп и връзката му с възкресението на Месията. Но интересното е, че това не се случило по време на земното служене Христос. За да обясни възкресението Си тогава Той използвал една като че ли по-разбираема типология:

“А Той в отговор им рече: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона. Защото както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи” (Матей 12:39, 40).

Христос посочил чудната история на пророк Йона като описание на Неговата смърт и възкресение. На учениците Си Той дори си позволил да каже това, което ще се случи с Него, в съвсем директна реч:

“От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен” (Матей 16:21).

Думите на Христос били повече от ясни, но те не били повярвани (виж ст. 22, 23).

За разлика от апостолите юдейските лидери имали по-добра памет и си спомнили думите на Христос. Затова и направили всичко по силите си те да не се изпълнят (Матей 27:62-66). Не че този план проработил. Но по-странното е, че учениците на Спасителя не повярвали. Думите на Исус трябвало да бъдат припомняни след възкресението Му (Лука 24:5-8), което също нямало веднага голям ефект върху апостолите, поради което се наложило Христос да ги смъмри за неверието им (Марко 16:14). Но всичко, което Исус им бил казал, било основано на Писанията (Лука 24:25-27, 44-46).

И така, Христос възкръснал в неделя, защото точно тогава се падало празнуването на Празника на движимия сноп, който символизирал Неговото възкресение. Означава ли това, че самият ден на възкресението е имал значение и че той трябва да се почита свято от последователите на Христос? Или всъщност е важно самото събитие, а не деня, в който се е случило?

Колкото е правилно да твърдим, че провидението е водило събитията символизирани от първите три религиозни празника да се случат точно в техните дни на празнуване, толкова е вярно да кажем и че тези три празника са били съобразени със събитията, които са щели да се случат в служенето на Месията и за които събития има по-рано установен модел, на който те да са аналогични. За какво точно става дума тук?

В петък, късно следобед, мъртвият Исус бил свален от кръста и положен в гроб. Той извършил успешно мисията Си. Цената за спасението на човека била платена. Сега това, което трябвало да се случи, било да възкръсне. Поне в такава последователност го представя Самият Исус:

“Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отец Си” (Йоан 10:17, 18).

Първо Христос е трябвало да умре за греховете на човечеството и след това да възкръсне. Това е последователността. Така я е разбирал и апостол Павел:

“Който биде предаден за прегрешенията ни и биде възкресен за оправданието ни” (Римл. 4:25).

Писанието е съвсем ясно, че първо трябва да настъпи смъртта на Спасителя, чрез която Той изкупва прегрешенията на човечеството и след това Той трябва да възкръсне, за да триумфира над смъртта и да осигури оправдание за каещия се грешник. И ето, Той е вече мъртъв и положен в гроб. Съботата е започнала. Значи сега трябва да възкръсне. Но Той не възкръсва! Минават час след час, но Исус продължава да е в гроба. Защо не възкръсва? Да не би жертвата Му да не е достатъчна? Или може би има друга причина?

Христос не възкръснал веднага, защото била настъпила съботата. Това е ден на почивка толкова необходим да се спазва, че Исус не Си позволил да възкръсне в него, а изчакал той да мине. И ето какво станало, веднага след като той минал:

“И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса” (Марко 16:9).

Неделя рано сутринта е, вън е още тъмно, а гробът е вече празен. Като че ли Исус е чакал да мине съботата, да Си почине според заповедта и веднага след това да възкръсне и да демонстрира триумфа Си над смъртта и злите сили.

Сякаш последователността на първите три годишни религиозни празника на Израил е била замислена да следва точно последователността на смъртта, почивката в гроба и възкресението на Христос. И причината е, че тези събития са аналог на един модел, който е много по-стар от религиозните празници на израилтяните. Именно това сходство ни е открито от апостол Йоан. Той прави поразителна аналогия между седмицата на Сътворението и делото на Изкуплението. Апостолът вижда шестия ден на Сътворението, в който Бог свършил творческото Си дело (Бит. 1:31; 2:1) като аналогичен с шестия ден от седмицата, в който Исус, умирайки на кръста, приключил делото на Изкуплението (Йоан 19:30). Седмият ден, в който Бог си починал от творческото Си дело (Бит. 2:2, 3), Йоан видял като сходен на седмия ден от седмицата, в който Исус бил в гроба и Си почивал след извършването на изкупителното Му дело (прочети статията Един непознат Великден). Така че колкото е вярно да твърдим, че смъртта, почивката в гроба и възкресението на Христос са били водени да се случат точно в дните на предсказващите ги религиозни празници, толкова ще е вярно, ако кажем и че тези празници са създадени да следват предвидения начин, по който посочените събития ще се случат и които събития имат аналог с модела на Сътворението, който е много по-древен от религиозния календар на Израил. А според този модел възкресението на Христос не се е случило веднага след смъртта Му (както би трябвало) по една-единствена причина – била е настъпила съботата, в която трябвало да се почива – както от делото на Сътворението, така и от делото на Изкуплението. Така че именно възкресението на Христос в неделя доказва, че съботата е благословения от Христос ден и че Спасителят не е имал някакво по-специално отношение към неделята. Неделята е първият възможен “работен” ден след съботата, в който Исус е можел да възкръсне, защото тя следва веднага след съботата, в която Исус е почивал и отказал да възкръсне.

2. Полагането на Христос в гроба.

Един от основните аргументи на защитаващите неделята библейски тълкуватели е, че тя е денят за освещаване от последователите на Исус, тъй като в този ден възкръсналият Христос се явил на учениците Си и така те отпразнували първата неделя, с което я поставили като задължение за всички християни. Дали това е било наистина така? Едно по-обстойно изследване на обстоятелствата около смъртта и възкресението на Исус би ни дало отговора.

Евангелист Лука е детайлен в доклада си за смъртта и възкресението на Христос и е много прецизен в отбелязването, кога какво се е случило. Добре е да имаме предвид, че от всички евангелисти той отделя най-много място на въпроса за съботата. Тя е важна тема и в двете му книги (“Евангелието на Лука” и “Деяния на апостолите”) и затова той може да бъде определен като най-големия защитник на съботата сред евангелистите. Фактът, че и двете му книги са насочени към езическата аудитория, показва, че християните от езически произход, които били негови съвременници, са спазвали съботата и са се интересували от това, кой е най-правилния начин на освещаването й (прочети статията Съботата и апостолите). Затова и неговият доклад за събитията около смъртта и възкресението на Исус може да ни бъде от голяма полза, когато изследваме отношението на Христос към неделята.

Лука описва много детайлно времето на смъртта на Исус и полагането Му в гроба. Йосиф от Ариматея отишъл при Пилат, поискал тялото на Спасителя, после снел тялото от кръста и го положил в гроб (Лука 23:50-53). За Лука е било много важно да отбележи, кога точно се е случило това:

“И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше” (Лука 23:54).

Използваният език недвусмислено показва, че Лука се е съобразявал с еврейското отбелязване на времето. Христос е бил издъхнал на кръста към края на Приготвителния ден, т.е. някъде в петък следобед (Йоан 19:42). Съботата настъпвала, защото началото й започва със залеза на слънцето (виж Лев. 23:32). Затова не е имало много време за обработване на тялото с аромати и миро според еврейския обичай на погребване. Докладите на Марко и Матей ни оставят с впечатлението, че всичко се е случило буквално в последния момент (Марко 15:42-46; Матей 27:57-60). Всички, които участвали в полагането на Христовото тяло в гроба, трябвало да приключат това, което правили и да се приберат по домовете си, за да не ги завари съботата на гроба:

“И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му. И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта” (Лука 23:55, 56).

Евангелист Лука е повече от ясен. Христос издъхнал в петък след обед. Тялото Му било свалено и положено в гроб. Обичайните за това приготовления обаче не можели да бъдат извършени докрай и трябвало да бъдат прекъснати, защото наближавал залеза на слънцето, а с това и настъпването на съботата. Затова всички се прибрали по домовете си.

Жените придружавали Христос в служенето Му също били там. Те запомнили мястото на гроба и като се върнали вкъщи, подготвили аромати и миро. Когато настъпила съботата обаче, те преустановили дейността си и си почивали според заповедта. Както текстът подчертава, причината жените да преустановят дейността си била да си починат в събота според заповедта. Така че ако търсим, какъв ден за религиозно съблюдаване защитава евангелист Лука, това е съботата, не неделята.

3. Неделята на възкресението и появата на Христос пред апостолите.

Какво се случило, когато съботата минала? Очевидно жените искали да се върнат на гроба и да помажат тялото на Христос с ароматите, но тъй като краят на съботата се отбелязва със залеза на слънцето в събота вечерта, това не било много подходящо време за жени да пътуват сами извън Ерусалим, където се намирал гроба. Единственото, което можели да направят, било да подсигурят още аромати (Марко 16:1) и да изчакат да мине нощта. И на следващия ден, още преди да изгрее слънцето, те се отправили към гроба на Христос:

“А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили” (Лука 24:1).

Рано сутринта в първия ден на седмицата, неделя, жените отишли на гроба и видели, че камъкът му е отвален и че той е празен (ст. 2, 3). Оттук следват събития, за чието реконструиране допринасят и четиримата евангелисти, като всеки от тях добавя определен детайл или аспект на случилото се (Марко 16:5-14; Матей 28:5-15; Лука 24:4-43; Йоан 20:2-25). Това е бил ден изпълнен с много срещи и много вълнение.

Евангелист Марко споменава една от тези срещи (Марко 16:12, 13). Макар и самият той да не уточнява, кога точно се е случила, от доклада на Лука за същата среща разбираме, че се е случила в деня на възкресението на Христос. Лука не само я предава по-подробно, но и й отделя особено специално внимание:

“И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим. И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало. И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях, но очите им се удържаха да Го не познаят” (Лука 24:13-16).

В същия ден, първия ден на седмицата, неделя, двама от другите ученици на Исус отивали към селцето Емаус. Христос се присъединил към тях, без те да Го познаят. Последвал много задълбочен разговор, който грабнал вниманието на тези ученици (ст. 17-27).

Какво се случило след това и най-важното – кога? Евангелист Лука продължава да е детайлен по отношение на времето:

“И приближиха селото, в което отиваха. Той се държеше, като че отива по-надалеч. Но те Го нудеха казвайки: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях” (Лука 24:28, 29).

Когато стигнали Емаус, вече се било свечерило и учениците настоявали техния спътник да остане да пренощува при тях. За Лука това може да означава само едно нещо – че първият ден на седмицата, неделя, вече е бил приключил и е бил навлязъл втория ден, понеделник.

Христос приел предложението на учениците и останал с тях. И тогава се случило нещо странно – макар да бил поканен като гост, Исус заел положението на домакин – Той взел хляб, благословил го, разчупил го и го дал на учениците. Именно тогава учениците разпознали Христос, Който веднага след това изчезнал (Лука 24:30-32).

За някои тълкуватели това е указание за празнуване на Светопричастната служба, евхаристията, в деня на възкресението. Те дори правят връзка между присъствието на възкръсналия Господ на тази вечеря с призоваването Му да присъства лично при всяко празнуване на евхаристията. Разбира се, текстът не ни дава основания да направим подобни изводи. Както посочихме, историята не се е случила в първия ден на седмицата, а в началото на втория. Този случай с раздаването на хляба имал единствено за цел да потвърди пред учениците факта, че същият Исус, Който бил мъртъв, е сега жив. Точно така го разбрали и учениците, защото ето какво направили веднага след това:

“И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях, които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон. Те пък разправиха станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба” (Лука 24:33-35).

“В същия час”, на момента, когато разпознали Спасителя, тези ученици станали и се върнали в Ерусалим. Значи това е било вечерта, когато първия ден на седмицата вече е бил приключил. На практика те тръгнали от Емаус в ранните часове на втория ден на седмицата и пристигнали в Ерусалим… във втория ден на седмицата. Там те намерили апостолите събрани заедно, малко преди и самият Исус да се появи сред тях. На това събиране различните свидетели на възкръсналия Христос споделили преживяванията си. Двамата ученика също дали своето, че техният Господ бил възкръснал. В Емаус те не празнували с Него евхаристията. Там те просто разбрали, че Той е възкръснал.

Тълкувателите, които вярват, че след смъртта и възкресението на Христос светостта на съботата е била прехвърлена върху неделята, посочват и това събиране на учениците като събрание за честване на Христовото възкресение. Те го виждат като първото освещаване на неделята в Новия завет, което е било благословено от самия Исус чрез явяването Му сред учениците. Дали обаче това е така?

Първо, както вече установихме, събирането се е състояло във втория ден на седмицата, не в първия.

Второ, в това време повечето от учениците все още не вярвали, че Христос е бил възкресен. Затова когато Той им се явил, те се уплашили и помислили, че е дух:

“И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам! А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам. И като рече това, показа им ръцете и нозете Си. Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене? И дадоха Му част от печена риба [и меден сок]. И взе та яде пред тях” (Лука 24:36-43).

Учениците дотолкова не вярвали, че сред тях стои Христос, че се наложило Той да изяде нещо пред тях, за да преодолее неверието им. Що за празнуване на Христовото възкресение е било това? Тук не можем да открием указания Христос да посочва първия ден от седмицата за по-специален. Нито пък храненето Му с учениците е било вид религиозно действие, например, празнуване на евхаристията, както някои тълкуватели приемат. Целта на храненето тук е била да демонстрира, че Исус е възкръснал от мъртвите (ст. 41-43).

Всъщност явяването на Христос пред учениците и храненето Му с тях се оформило като добре установена практика, която имала за цел да утвърди в умовете им реалността на Неговото присъствие като възкресен от мъртвите (Йоан 21:13; Деян. 1:4; 10:41). То не е имало за цел да създава прецеденти за празнуване на определен ден, защото се е случвало и в други дни от седмицата. Нито е имало за цел да се правят аналогии с празнуването на Светопричастната служба.

При онова събиране на учениците даже се наложило Исус да отиде по-надалеч:

“После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и смъмра ги за неверието и жестокосърдечието им, дето не повярваха на тия, които Го бяха видели възкръснал” (Марко 16:14).

Христос укорил учениците Си, че не повярвали на разказите за Неговото възкресение. За какво празнуване на Христовото възкресение можем да говорим, когато Исус е трябвало да смъмри учениците Си за неверието им?

Трето, апостол Йоан ни разкрива причината за събирането на учениците в този ден:

“А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред и каза им: Мир вам! И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа” (Йоан 20:19, 20).

Учениците са били събрани, защото са се страхували от юдеите. За целта вратата на стаята им била заключена. Това не можело да е пречка на Исус да влезе при тях, но по-важното е, че изобщо не може да става дума за провеждане на събрание, в което се е чествало възкресението на Христос и по този начин да е била осветена първата неделя, която да служи като пример за освещаване и по-нататък.

Добре, но все пак този текст не казва ли, че събранието се е било провело в първия ден на седмицата? Апостол Йоан пише евангелието си много години след написването на Синоптичните евангелия (Матей, Марко и Лука). Неговите читатели са второ и трето поколение християни предимно от езически произход. Синоптичните евангелия са били отдавна в циркулация и са били много добре познати. Затова Йоан не си прави труда да описва събитията по начина, по който са описани в Синоптичните евангелия. Фактът, че и той подчертава, че е било вечерта, когато учениците са били събрани и Христос е дошъл сред тях, недвусмислено показва, че според еврейския начин на отчитане на времето това вече е бил втория ден на седмицата. Тъй като събитията започнали от ранната утрин на неделята са продължили до късно вечерта и са били силно обвързани, Йоан описва всичко като че се е случило в рамките на един дълъг ден или поне на ден, който започва с утринта. Този избор на Йоан да отчита времето по различен от евреите начин не доказва, че светостта на съботата е била прехвърлена върху неделята. Той служи само за целите на неговото евангелие.

Тук е мястото да споменем и още един факт. Това, че на първия ден от седмицата не се е гледало като на по-специален ден, личи и от начина, по който е бил наричан. Например ангелите казали на жените в празния гроб:

“Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си, какво ви говореше, когато беше още в Галилея, като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат и в третия ден да възкръсне” (Лука 24:6, 7).

Ангелите говорят за възкресението на Христос като случващо се “в третия ден”. Очевидно те са имали предвид третия ден след умъртвяването Му. И все пак те не посочват деня на възкресението като “първия ден на седмицата”. Сигурно не са виждали нещо в самия ден, което да го направи специален. За тях е било важно събитието.

По същия начин са гледали на него и двамата ученика отиващи към Емаус (Лука 24:21). И те избягват да използват някакво ясно указание за “първия ден на седмицата”, което трябва да ни покаже, как се е гледало на този ден.

Дадените обстойни детайли от страна на евангелистите доказват, че по-горе разгледаното събиране на учениците няма нищо общо с празнуване на неделята. Но в защита светостта на неделята се посочва още едно тяхно събиране, при което Христос се явил отново:

“А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус. Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда като беше заключена вратата, застана насред и рече: Мир вам! Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой! Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва; блажени ония, които без да видят са повярвали” (Йоан 20:24-29).

Апостол Тома не бил на първото събиране на учениците (за какво ли празнуване на неделята можем да говорим тогава, щом като един от учениците изобщо не си направил труда да присъства?) и не повярвал на думите им, че Господ бил възкресен. Това станало, едва когато при едно подобно събиране на учениците, на което и Тома присъствал, Христос се явил отново. Кога обаче било това събиране? Йоан казва, че се е случило “подир осем дни”. Независимо каква методика ще изберем, за да изчислим времето на това събиране, то се е случило най-рано на втория ден от седмицата. И в това събиране не можем да видим нищо, което да е свързано с празнуване и освещаване на неделята. Освен това и за този случай се казва, че вратата е била заключена (ст. 26), което отново говори за събиране на учениците поради страх от юдеите, при което те не очаквали Христос да се яви, а не за някакво празнуване от тяхна страна. Тук Йоан просто посочва, кога се е случило това прочуто явяване на Христос, при което Той укрепил вярата на Тома чрез личното Си появяване. Тогава не е имало никакво празнуване на Христовото възкресение, нито пък първият ден от седмицата е бил посочен като някакъв по-специален от останалите заемайки мястото на съботата.

Първият ден на седмицата в Новия завет е свързан с няколко срещи, които Христос имал със Свои последователи в самия ден на възкресението Му. След това Спасителят се срещал с учениците Си в рамките на четиридесет дни след възкресението Му (Деян. 1:3), но няма указание тези срещи да са се провеждали в първия ден на седмицата или чрез Неговото явяване в този ден той да е станал свещен. Някои от ключовите Му срещи с тях, които са докладвани в евангелията, са се случили на практика в ранните часове на втория ден и в тях нито е имало празнуване на Неговото възкресение, нито се е провеждала Светопричастна служба. Така че не разполагаме с никакви доказателства в Новия завет, че Христос е гледал на неделята по някакъв по-специален начин и че я е определил като ден за освещаване от Неговите последователи вместо съботата.

Библейските доказателства не подкрепят твърдението, че Исус е имал специално отношение към неделята и я е определил като ден за освещение в Новия завет вместо съботата. Не неделята, а съботата е Господният ден, който следва да бъде спазван от всички последователи на Христос.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.