Освещаване на съботата – II

Начало/Съботата/Освещаване на съботата – II

Скачащ от радост човекДали е удачно човешките същества да бъдат сравнени с часовник с махало – независимо, какво правим, ние сме или в едната, или в другата крайност? Възможно ли е да се живее балансирано? Може би една от причините за сложността на битието ни е именно склонността ни да зацикляме в някаква крайност. Колко ли по-спокойни биха били дните ни, ако знаехме да бъдем умерени!

Няма да е израз на някакво специално прозрение, ако ви кажа, че в религиозния живот крайностите са пагубни. И за съжаление именно в религията екстремизмът е най-трудния за лечение (ако изобщо е възможно да се лекува). Едва ли има религиозна норма, която да не е била жертва на някаква крайност, а някои – на всички възможни крайности. Освещаването на съботата е една от най-пострадалите с възможно най-широкия спектър от предложения – от всеобхватното й заграждане с правила не даващи възможност на човека да диша до пълното пренебрегване на светостта й и отличителността й от останалите дни. Помислете си за някоя възможна крайност и сигурно ще попаднете на някоя от интерпретациите на съботата.

Повече от необходимо е да знаем, как да се предпазим от крайностите по въпроса за съботата. Колкото и невероятно да звучи, балансирано спазване на седмия ден е напълно възможно. Нещо повече. Само то отразява Божественото очакване за нея. Като се има предвид склонността ни да изпадаме в крайности, трябва наистина добре да се запознаем с учението на Библията по този въпрос.

В статията Освещаване на съботата – I разгледахме, в какво се състои същността на освещаването на съботата, кога започва тя и как трябва да се подготвяме за нея. Сега можем да се занимаем по-конкретно със самото й освещаване.

1. Освещаване на съботата.

Когато става дума за практичното освещаване на съботата, е много важно още от самото начало да отбележим, че на различните места по света могат да се срещнат различни предизвикателства във връзка с този въпрос. Условията в различните страни и континенти не са винаги съпоставими. Все пак би било полезно да представим най-общо принципите, които трябва да ни ръководят в празнуването на съботата и които могат да намерят адекватното си приложение, където и да се намираме.

Навсякъде изкушенията на ангажиментите в работата и на бизнес делата са много. Лесно е всичко това да бъде пренесено в съботата след залязването на слънцето в петък. Затова тук е много полезно да следваме примера на Неемия:

“Затова когато почна да мръква в ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите и заповядах да се не отварят до подир съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден” (Неем. 13:19).

За съжаление това, че Бог е заповядал седмия ден да се освещава, не означава, че злободневният живот престава да тече около пазителите на съботата и да ги афектира. Затова по примера на Неемия е добре още преди самия залез в петък да прекъснем с конкретната делнична дейност и доколкото е възможно да прекратим възможността тя да занимава мислите и думите ни по време на съботата. По тази причина независимо дали има голям пазар в събота, дали изгодно се предлагат стоки, които не могат да бъдат открити през седмицата и т.н., независимо дали може да се извърши нещо, което да ни донесе много пари, мисълта ни трябва да стои далеч от тези неща.

Може би най-красноречивото описание на това, как трябва да се празнува съботата, което дава и най-ясните насоки, така че освещаването й да се извършва правилно независимо от културата и обстановката, е следното:

“Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в светия Ми ден и наречеш събота наслада, свята на Господа, почитаема, и Го почиташ като не следваш в нея своите си пътища, и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи, тогава ще се наслаждаваш в Господа; и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята, и ще те храня в наследството на баща ти Яков; защото устата Господни изговориха това” (Исая 58:13, 14).

Този прекрасен текст ясно показва, че въпреки, че съботата е свята, това не трябва да я превръща в някакво непосилно бреме. Тя е ден, който носи наслада. (Не случайно един от любимите изрази на освещаващите съботата вярващи е “празнуване на съботата”.) В този ден почитането на Бога е от първостепенно значение. Начинът за това е да не вършим своята воля, да не следваме своите пътища и бизнес дела, да отдалечаваме дори разговорите си от злободневното. Затова когато слънцето залезе в петък, съботата трябва да се посрещне с молитва, за да може Господ да откъсне умовете ни от делничните грижи, които малко или много са ни ангажирали през седмицата.

За да покажем, че Божията воля е най-важната за нас, в началото на всяка събота трябва да престанем да вършим това, което на нас ни се ще според собствените ни планове. Телевизорът се изключва, независимо колко интересен филм или предаване има или колко важни финали ще се излъчат. Светски книги, списания, учебници, вестници и интернет страници се затварят, защото в следващите 24 часа само един друг тип информация трябва да достига до умовете ни. Разговорите ни трябва да се пренасочат към небесните теми. Макар и практически да не е възможно да се говори само и единствено по религиозни въпроси в рамките на тези 24 часа, трябва да се стараем такава да е преобладаващата тематика в разговорите ни.

Тъй като става дума за преориентиране на дейностите в съботата, важно е да се знае, кои точно от делничните занимания са неприемливи за извършване в събота, защото неизбежно има такива, които няма как да бъдат оставени. Докато бизнес делата и грижата за прехраната не отговарят на духа на съботата, то непосредствените дейности по нормалното функциониране на един дом са в унисон с идеята на седмия ден. Затова оправянето на леглата, претоплянето на храна и това, което е свързано с подготовката на трапезата, са напълно приемливи за извършване в събота.

Тъй като съботата е време за почивка, самото отпочиване трябва да бъде част от нея. Удачни и в пълна хармония с идеята на светия ден са разходките, особено ако има възможност да бъдат сред природата, където по-ясно може да бъде наблюдавано делото на Твореца-Бог.

С това, което правим и това, което не правим, трябва да покажем, че съботата е различен ден и нашето отношение към нея е друго в сравнение с делничните дни. Всичко трябва да ни доведе до наслаждаване на този небесен оазис във времето осъзнавайки, че в този ден имаме невероятната възможност да “подишаме” атмосферата на Новата земя. Вярното освещаване на съботата винаги носи със себе си Божественото одобрение и благословение:

“Тогава ще се наслаждаваш в Господа; и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята, и ще те храня в наследството на баща ти Яков; защото устата Господни изговориха това” (Исая 58:14).

След преминаването на благословения и свят ден, когато настъпи залеза в събота вечер, е добре с молитва да изразим благодарността си към Бога за този дар и да поискаме ръководството Му през настъпващата работна седмица, мъдростта Му за предизвикателствата, които ще срещнем в нея и благословението Му отново да сме в състояние да се подготвим за следващата събота. Сега вече можем да навлезем в делничността на новата седмица, която започва с първия й ден – неделя.

2. Примерът на Исус Христос.

Ако съществува неяснота по отношение на някоя верска практика, най-добрият ориентир за един вярващ винаги е бил примера на Исус Христос – какво самият Той е учил и вършил. Христос заявил, че е Господарят на съботата (Марко 2:28), но Той не само не използвал авторитета Си, за да я премахне, а подчертал, че тя е валидна за всички хора от всяко време, а не привилегия само за юдеите (ст. 27). (Повече за непроменимостта на съботата прочетете в статията Морална и церемониална събота.) Чрез думи и дела Исус обяснил на поданиците на царството Си, как трябва да освещават седмия ден. Затова за нас е от съществено значение да видим, какво Той е учил по отношение на съботата и как самият Той я е освещавал. Така Христовият пример ще ни даде още много ценни насоки относно празнуването й.

“И дохождат в Капернаум; и незабавно в съботата Исус влезе в синагогата и поучаваше” (Марко 1:21).

“И дойде в Назарет, дето беше отхранен и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете. И подадоха Му книгата на пророк Исая. И Той като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: “Духът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благовествам на сиромасите; прати Ме да проглася освобождение на пленниците и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година”. И като затвори книгата, върна я на служителя и седна, а очите на всички в синагогата бяха впити в Него. И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши” (Лука 4:16-21).

От тези текстове е видно, че за Исус съботата е време за богослужение. Той е имал обичай да ходи на синагога в съботен ден, да участва в службите и да дава религиозни наставления.

Подобно и за Христовите последователи съботата е едно чудесно време за богослужение – домашно и публично; време за хваление на Бога, молитва и изучаване на Словото Му (което, разбира се, по никакъв начин не изключва правенето на всичко това и през седмицата). Това е време и за извършване на църковни дейности и служене в обществото във вид на мисионски проекти.

За Исус съботата била и възможност за дружене с другите (Марко 1:29-31; Лука 14:1), а понякога и време за прекарване на открито (Марко 2:23). Това са все ценни насоки за освещаването на седмия ден, които поданиците на Господаря на съботата трябва да имат предвид. Дейностите, които улесняват общението с Бога, са напълно подходящи за събота. И обратното, тези които я отклоняват от тази цел и я превръщат в пасивен ден за почивка, са неприемливи.

Какво още можем да научим за съботата от живота и поучението на Христос?

“И една събота Той поучаваше в една от синагогите; и ето една жена, която имаше дух, който й беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи. А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си. И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога. А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях прочее дохождайте и целете се, а не в съботен ден. Но Господ в отговор му рече: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го въвежда да го напоява? А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден? И като каза това, всичките Му противници се посрамиха и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него” (Лука 13:10-17).

“И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка. И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят. Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред. Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден или да се прави зло? Да се спаси ли живот или да се погуби? А те мълчаха. А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя” (Марко 3:1-5).

Навсякъде, където можел, Исус изцелявал болните и нещастните в събота и правел добро. Това идва да покаже, че съботата е прекрасна възможност за посещаване на болни, облекчаване на страданията на страдащите и правене на добро. Сам Христос казал:

“Затова позволено е да се прави добро в съботен ден” (Матей 12:12б).

Разбира се, тъй като правенето на добро може да намери различни измерения и според мащаба му дори да прерасне в работа, Исус изяснява, в какъв контекст трябва да разбираме понятията “добро” и “работа” по отношение на съботата. Когато бил обвинен, че в събота изцелил болен от 38 години човек (Йоан 5:1-16), Той отговорил:

“Отец Ми работи до сега и Аз работя” (Йоан 5:17).

Христос изяснил, че Божественото дело на “шабат” (прекъсване) в седмия ден не означава, че Бог изцяло е спрял поддържането на Вселената. Ако го направи, тя ще се разруши. Затова Той трябва да прави нужното да я поддържа постоянно. Оттук и аналогът, който Исус вижда с изцеляването на болния човек. Болестта го сковава и ограничава от воденето на нормален живот, но също както Бог трябва да поддържа Вселената в съботен ден, за да не се разпадне, така и Исус излекувал болния в събота и го възвърнал към нормалния живот. Това означава, че работата, която Исус казал, че вършел (Йоан 5:17), няма нищо общо с делничната работа. Тя е аналог на Божието действие по поддържането от разпад (възстановяването) на Вселената. Такова “добро” или “работа” е не само позволено да се извършва в съботен ден, но е дори препоръчително. Именно разбирането на освобождението е една от основните идеи на съботата. Това обаче не дава право за свободно интерпретиране на почивката. Правилното освещаване на съботата винаги започва с “шабат” (“прекъсване”).

Христос никога не нарушил съботата според Четвъртата заповед, както бил обвиняван, нито пък лечителната Му дейност в този ден може да се посочи като доказателство, че Той го е премахнал като дълг за вярващите. Изцелението на болния от 38 години човек е един брилянтен пример за истинското значение на съботата, което е било помрачено от съблюдаваните тогава робски изисквания на традицията за седмия ден. Една от задачите на Исус била да изобличи обременяващата традиция и да разкрие истинското значение на съботата и правилния начин за съблюдаването й. Следвайки примера на Христос празнуващите съботата могат не само да бъдат предпазени от крайности, но и да изпитват истинска наслада и задоволство от освещаването на седмия ден (Исая 58:14). Исус кани всички да следват Неговия пример и да се възползват от огромните благословения, които следват вярното пазене на съботата.

3. Освещаването на съботата и обществото.

Тъй като освещаването на съботата е свързано с излизане от ритъма на делничността и спиране извършването на определени дейности, много хора са в недоумение, какво ще се случи с хода на живота и обществото, ако всички престанат да работят в събота. “Какво ще стане, ако всички спрат да работят в събота?” е един от най-често задаваните въпроси на адвентистите от седмия ден. Как изобщо би било възможно да се поддържа нормалния живот и функционирането на обществото, ако в събота всички престанат да работят?

От информацията, която Библията ни дава за това, как евреите са освещавали съботата, можем да заключим, че изборът на това, какво може и какво не може да се прави в събота по отношение на обществото, зависи от броя на освещаващите съботата в това общество:

“Но в седмата година Йодай прати и като взе стотниците на палачите и на телохранителите, доведе ги при себе си в Господния дом; после като направи договор с тях и ги закле в Господния дом, показа им царския син. И заповяда им казвайки: Ето какво трябва да направите: една трета от вас, които постъпвате на служба в събота, нека пази стража при царската къща, една трета при портата Сур и една трета при портата, която е зад телохранителите; така да пазите стража при къщата, за да не влезе никой. И всички от вас, и от двата отдела, които оставяте службата в събота, нека пазят стража при Господния дом около царя. И да окръжавате царя от всяка страна като всеки държи оръжията си в ръка; а който би влязъл в редовете, да бъде убит; и да бъдете с царя при излизането му и при влизането му. И тъй, стотниците извършиха всичко, според както заповяда свещеник Йодай и взеха всеки мъжете си – ония, които щяха да постъпят на служба в събота и ония, които щяха да оставят службата в събота – та дойдоха при свещеника Йодай” (4 Царе 11:4-9).

В общество като еврейското, в което всички (или почти всички) са освещавали съботата, някои са поемали службата по охраняването на градовете в съботен ден и това не се считало като нейно нарушение. Това ще рече, че когато пазителите на съботата са преобладаващата част от населението, няма никакъв проблем някои от тях да поемат изпълнението на онези служби и услуги, от които едно общество се нуждае непрекъснато – ток, вода, транспорт, охрана и т.н. Следвайки този принцип днес адвентистите от седмия ден поемат този вид служби на места, където броят на освещаващите съботата е преобладаващ. Това се превръща във вид служене, защото помага за спокойното протичане на съботата. Тук вече извършваната дейност разширява своята цел и преминава към осигуряването на спокойна събота.

Когато обаче пазителите на съботата са сравнително малко на брой, този вид дейности се оставят на хората, които не се интересуват от освещаването на съботата. Ако погледнем реално, всички ще признаем, че това, което тези хора правят в събота, е поддръжка на обичайния ход на обществото, а не осигуряване на условия за нещо специално. Щом като съботата не е някакъв свят ден за мнозинството от това общество, ще е логично то да поеме и поддръжката на основните му служби в този ден. Така или иначе биха правили същото със същите намерения дори и да нямаше нито един пазител на съботата сред тях. В крайна сметка същата логика би се отнесла и за едно общество, което освещава друг ден от седмицата, а не съботата.

Празнуването на съботата оставя на заден план грижата за прехраната, издига Божията воля на първо място и носи наслада. Примерът на Христос е най-доброто указание за истинското значение на съботата и за правилния начин на освещаването й.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.