Възможно ли е спазване на съботата всеки ден?

Начало/Съботата/Възможно ли е спазване на съботата всеки ден?

Дните на седмицата изписани на английскиВеднага след като пионерите на адвентистите от седмия ден установили, че според Библията седмичното освещаване на съботата никога не е било отменяно и са започнали да спазват съботата, те се сблъскали с критиките на другите християни, че правят нещо, което новозаветните вярващи вече не са длъжни да правят.

Тези критики продължават и до днес. През годините те са намирали различни форми. Някои са били съвсем директни и не са се стараели да скрият, че зад отмяната на съботата и прехвърлянето на светостта й върху неделята стои човешки авторитет. Те са призовавали адвентистите към завръщане към неделята, защото Църквата го е заповядала. Други са правили по-завоалирани атаки като са се мъчили да посочват библейски текстове доказващи валидността на неделята в Новия завет.

Точно в противополжния край на директните атаки се намира една друга теория. Привидно тя приема съботата, издига нейния авторитет и я постава във връзка със спасението чрез Христос, но на практика отрича седмичното й спазване. Според тази теория щом като си спасен чрез Христос и си във всекидневна връзка с Него, за теб всеки ден е събота, така че няма нужда повече да се съобразяваш с един точно определен ден от седмицата. Не звучи никак лошо, нали? Нека обаче да видим, какво всъщност представлява тази теория.

1. Съботата никога не е свършвала.

Според тази теория седмият ден, съботата се различава от другите дни на Сътворението по това, че тя е започнала, но никога не е свършила – поне не до момента, в който Адам и Ева съгрешили. За всеки от творческите дни изрично е писано, че са завършили:

“…И стана вечер, и стана утро, ден първи” (Бит. 1:5).

“И стана вечер, и стана утро, ден трети” (ст. 13).

“…И стана вечер, и стана утро, ден шести” (ст. 31).

За седмият ден обаче не пише да е завършвал:

“И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил” (Бит. 2:2, 3).

Щом като е записано, че Бог е създал седмия ден, но не е изрично упоменато, че той завършил както другите дни, следователно той никога не е завършвал, твърди тази теория. Според нея хората е трябвало да живеят в постоянна събота и никога да не излизат от нея.

При шестте творчески дни денят бива следван от вечер и след това – отново от ден, докато при съботата подобно описание няма. Според разглежданата теория това идва да покаже, че през шестте творчески дни се разкрива борбата за надмощие между светлината и тъмнината, между доброто и злото, при която тъмнината (злото), макар и временно, е надделявало. Докато при седмия ден, тъй като няма споменаване на вечер или нощ, тъмнината е победена. Поради това седмият ден е осветен и направен почитан над всичко друго. Божията цел за човечеството е била хората винаги да си останат в седмия ден, в Божията почивка, т.е. Неговата цел била да няма първи ден на седмицата, втори ден и т.н., а само седми ден – хората да са постоянно в Божията почивка.

Според тази теория подобна интерпретация е допустима, защото не може да се твърди, че дните в творческата седмица са били 24-часови дни. Денонощието се базира на движението на земята около слънцето, а то е създадено едва в четвъртия ден като и преди това има формулиране на дни – “ден първи”, “ден втори”, “ден трети”. Определянето на границите на деня е на базата на “и стана вечер, и стана утро”, а след създаването на слънцето този критерий не е променен. Следователно според тази теория слънцето не играе роля в определянето на деня и той не може да се приеме като 24-часов период.

В деня, в който Адам и Ева познаели доброто и злото, те щели да излязат от съботата и да се върнат към редуването на вечерите и утрините. И наистина, след като хората съгрешили, злото се “върнало” сред тях и те излезли от Божията почивка. Чак тогава Господ дал на хората Четвъртата заповед с изискването да работят шест дни (т.е. в живота им ще има добро и зло, вечер и утро), а на седмия ден да си починат (т.е. да не забравят за великата надежда, че Бог ще възстанови Своята Свята Почивка чрез Христос).

Крайната идея на тази теория е, че след като Христос е умрял за хората, в Него те могат да имат почивката от греха. Той възстановява истинската почивка и поради това седмичното спазване на съботата повече не е необходимо. Всеки, който отива при Христос с вяра за спасение, влиза в истинската почивка и може да стои в нея всеки ден от седмицата, така че повече не е необходимо да се спазва съботния ден по някакъв специален начин, както старозаветните вярващи са правили. С други думи, за спасения вярващ всеки ден е събота, съботата може да бъде спазвана всеки ден, но не чрез въздържане от работа, а чрез почивката в Христос, едно “духовно” спазване, което прави вече невалидно седмичното спазване на съботата.

Макар тази теория да се отнася с някакъв респект по отношение на съботата и да подчертава силата на опитността на спасението в Христос, смятаме, че тя поставя съботата в положение, в което Господ никога не е възнамерявал тя да бъде поставена.

Първо, защо трябва да приемем, че щом като за седмия ден не е казано, че е завършил както другите дни, то това непременно означава, че той никога не е трябвало да приключва за хората? Да разгледаме текста за завършването на шестия и създаването на седмия ден. След като Господ създава хората в шестия ден, оценката за направеното е възходяща:

“И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести” (Бит. 1:31).

Веднага след това се казва:

“Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство” (Бит. 2:1).

Със създаването на хората всичко сътворено от Бога чрез Неговата активна творческа дейност вече е било създадено: “Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство” (Бит. 2:1). Но има още едно нещо, което ще последва и то ще е доста по-различно. То пак бива създадено от Бога, но вече не чрез Неговата активна творческа дейност, а чрез Неговата почивка:

“И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил” (Бит. 2:2, 3).

Божията активна творческа дейност е приключила, но почивайки Си Той прави още едно творение, ново творение – съботата. След като новото творение на Бога е толкова по-различно като естество и предназначение в сравнение с извършеното през шестте творчески дни, не е ли нормално, ако използваният език се промени и излезе от формулата “и стане вечер, и стана утро, ден…”? Как може липсата на този израз по отношение на седмия ден да води до такова широко приложение на съботата и да се твърди, че хората никога не е трябвало да излизат от нея? Едно такова тълкувание излиза от семплостта и буквалността на творческия доклад и му внася прекалено голямо “духовно” значение.

Вярно е, че описаният “конфликт” между тъмнината и светлината в началото загатва, че злото вече е съществувало по време на сътворението на земята (апостол Йоан използва именно езика на Битие, за да предаде виждането си за този конфликт – Йоан 1:1-5). Но да се твърди, че всеки път, когато по време на творческата седмица тъмнината пада, помрачава светлината (доброто), е доста пресилено и противоречи на идеята за съвършеното Божие творение. Единственото място, през което злото е можело да проникне на земята, е дървото за познаване на доброто и злото (Бит. 2:16, 17). Смяната на светлата част на деня с тъмна по никакъв начин не отнема от съвършенството на Божието творческо дело. С изключение на втория ден всеки творчески ден приключва с оценката: “И Бог видя, че беше добро” (Бит. 1:4, 10, 12, 18, 21, 25, 31). Да се търси в дните на Сътворението наличие и победа (макар и временна) на злото, означава да се подцени съвършенството на Божието творческо дело, да се излезе от яснотата и буквалността на творческия доклад и да се прави тълкувание несъобразено с използваната литературна форма. А това винаги е било грешка!

Дори и да не е упоменато, че съботата е завършила както останалите дни, текстът на Четвъртата заповед ясно показва, че тя, както и останалите шест дни, са 24-часови дни, които имат своето начало и край:

“Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети” (Изх. 20:11).

Думата използвана за “ден” тук е “йом”:

“Защото в шест дни (йом) Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден (йом) си почина; затова Господ благослови съботния ден (йом) и го освети” (Изх. 20:11).

Винаги, когато еврейската дума “йом” (ден) е придружена от определено число, означава 24-часов период:

“А водите се застояха по земята сто и петдесет дни (йом)” (Бит. 7:24; виж Бит. 7:11; Изх. 16:1).

Точно тази е думата, която е използвана в творческия доклад! Точно тази е думата придружена с число, която се използва и за описанието на създаването на седмия ден:

“И на седмия ден (йом), като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден (йом) си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден (йом) и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил” (Бит. 2:2, 3).

Това означава, че дните на Сътворението са били буквални, 24-часови дни, чрез което е създадена седмицата. Бог не се нуждае от дълги, неопределени периоди от време, за да сътвори нещо, защото “чрез словото на Господа станаха небесата и чрез дишането на устата Му цялото им множество… защото Той каза, и стана; Той заповяда, и затвърди се” (Пс. 33:6, 9). И текстът на Четвъртата заповед доказва, че макар и в творческият доклад за съботата да не се използва същатата формула както за шестте дни, тя също е 24-часов период, т.е. има своето начало и край.

Разбира се, че в първите три творчески дни все още не е имало слънце. Но това не означава, че не е имало светлина, чрез която да се създаде ефекта “вечер-утро”, което всъщност е важното в определянето на денонощието. Първото нещо, което Бог създал, била светлината (Бит. 1:3). Така че още от самото начало е била създадена предпоставката светлата и тъмната част от денонощието да играят роля в определянето на началото и края на един ден. След като в четвъртия ден Бог създал слънцето, чиято роля трябвало да бъде да дава светлина на земята (Бит. 1:14-18), то поело и ролята в създаването на ефекта “вечер-утро” оттук нататък. Затова и след като Мойсей говори за началото и края на съботата (Лев. 23:32), той говори за залеза на слънцето (виж също Марко 1:32). Така че фактът, че в първите три творчески дни слънцето не е играело роля в определянето на началото и края им, не означава, че след това то не играе роля и че дните на Сътворението не са 24-часови. Иначе защо в Библията ще е казано толкова ясно, че денят (денонощието) започва със залеза на слънцето?

Друг проблем в тази теория е твърдението, че в деня, в който Адам и Ева познаят доброто и злото, те щели да излязат от съботата и да се върнат към редуването на вечерите и утрините – състоянието на шестте творчески дни. Грехопадението на човека е действие, което го вкарва в бунт срещу Бога и води до проклятие на земята. Ако, както тази теория твърди, това е довело човека до състоянието по време на Сътворението, какво лошо има в това състояние? То винаги е бивало определяно като добро (Бит. 1:4, 10, 12, 18, 21), а в края – дори твърде добро (Бит. 1:31). В крайна сметка грехопадението крачка назад към нещо добро ли е било или към нещо лошо?

Това, че още в Едем дните се течали един след друг като денонощия, проличава от факта, че човекът е бил заселен в Едемската градина, за да я обработва и да я пази (Бит. 2:15). Ако преди грехопадението той е живеел само в съботата, тогава как е обработвал градината, след като това не е ден, в който подобно нещо може да се извършва? (Еврейският термин използван там ясно показва, че в този ден не трябва да се работи като противовес на останалите дни от седмицата.) Очевидно, че в шест дни от седмицата той е работил и обработвал градината според Божията заповед, а в седмия си е почивал.

Освен това се посочва и възрастта на Адам, когато се ражда сина му Сит – 130 години (Бит. 5:3). За да може да се изчисли нечия възраст, е нужно да се сумират дните, които този човек е живял. Как би могло да стане това, ако Адам е живял неопределен период от време в Едем наречен от тази теория “живот в събота”? Очевидно и тогава времето е текло, както тече днес и Мойсей е бил в състояние да определи възрастта на Адам към даден момент. А това ще рече, че идеята, че Адам и Ева са били в постоянна събота в рая преди грехопадението, отпада.

2. Денят “Днес”.

Друг аргумент на теорията за възможното всекидневно спазване на съботата след смъртта на Христос е денят “днес” от Евреи 4 гл. Според нея почивката, с която са почивали евреите в Обещаната земя (в която са влезли чрез Исус Навиев) се счита от Бога за нищо. Това изобщо не била почивката на Бога и се наложило да се даде друг ден изясняващ тази почивка и това е денят на спасението за новозаветния вярващ. Затова всеки, който вярва в Исус и уповава на Него не само за прощение на греховете, но и за освещение, този човек си е починал от всичките си усилия и е осветил Божията свята събота. И това е денят “днес”:

“И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея. Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях, но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха. Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече Бог: ‘Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка’, ако и да са били свършени делата Му още при основаването на света” (Евр. 4:1-3).

От тези и останалите стихове на Евреи 4 гл. разглежданата теория стига до извода, че спазването на седмичната събота загубва своя смисъл. За новозаветния вярващ остава само новозаветната събота, в която влиза чрез вяра. Ако след като съм влязъл в Божията почивка чрез вяра и съм си починал от своите си дела, както и Бог от Своите, целта на седмичната събота е постигната чрез новозаветното успокоение и повече няма нужда да се спазва седмичната събота.

Нерядко текстът от Евр. 3 и 4 гл. се използва като аргумент срещу седмичното спазване на съботата. В повечето случаи обаче стиховете от този пасаж се взимат безразборно, за да докажат някаква идея, което е меко казано неправилно. Затова ще си позволим един кратък анализ на този текст, за да видим, каква всъщност е идеята му.

Въпросният пасаж говорещ за почивката на Божия народ и денят “днес”, който Бог определя, се намира в Евр. 3:6б-4:11. Още от самото начало се засяга въпроса вярващите да устоят докрай (3:6б). Големият проблем е неверието, което води до отстъпление (ст. 12) и затова християните трябва да се увещават един друг, за да не се заблудят. Това увещаване трябва да се прави своевременно, като благоприятната възможност за всеки е наречена “днес” (ст. 13, виж ст. 7, 8). Така че тук денят “днес” означава шанса, благоприятната възможност, която вярващите имат, за да откликнат на Божия призив, за да не отстъпят в неверие.

Само устояването докрай прави вярващите участници в Христос (ст. 14, 15). За пример на неверие, бунт и отстъпление са посочени евреите изведени от Египет чрез Мойсей, които измрели в пустинята и не успели да стигнат до Обещаната земя (ст. 16-18). Тук именно Обещаната земя е наречена “почивка” (ст. 18).

В края на тези разсъждения авторът на посланието прави извода:

“И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат” (Евр. 3:19).

Всичко, с което този текст се занимава дотук, касае неверието, поради което вярващият може да напусне дръзновението и първоначалната си увереност. Денят “днес” представлява едно време на благодат, в което вярващите могат да се утвърдят във вярата си като противостоят на връхлитащото ги неверие. Извеждането на евреите от Египет и въвеждането им в Обещаната земя е било демонстрация на Божията сила да изведе човека от робството на греха и да го въведе в свободата на връзката с Бога. Затова Обещаната земя е сравнена с почивка, в която евреите щели да влязат, ако имали вяра.

Понеже християнството вече било излязло от географските ограничения на обещанията към древния Израил, авторът на посланието посочва тази опитност като нещо, което касае всеки вярващ (Евр. 4:1). Както за древните израилтяни, така и за настоящите християни проблемът си остава неверието, поради което човек се лишава от възможността да влезе в Божията почивка (ст. 2). Само вярващият влиза в нея (ст. 3). Тук вече виждаме, че думата “почивка” започва да придобива значение на опитността на спасението на вярващия – мирът, успокоението и уверението, че е приет от Бога.

Едва към този момент от разсъжденията си, когато говори за опитността на спасението, авторът прави връзка със съботата (ст. 4). До тук той илюстрира Божията почивка с влизането в Обещаната земя и опитността на спасението, но сега добавя и нещо ново – почивката, която Господ създал при сътворението на земята (ст. 4, 5). На пръв поглед това са две различни неща и все пак тук авторът нито си противоречи, нито казва нещо необичайно. Делото на изкуплението (демонстрация на което за древните израилтяни бил изходът от Египет) е дело много подобно на сътворението на земята. Изкуплението е вид пресътворяване на човека (виж 2 Кор. 5:17). Не случайно в Четвъртата заповед като основание за освещаване на съботата се посочва създаването на земята (Изх. 20:8-11), но в другата й версия Мойсей добавя като основание и освобождението от Египет (Втор. 5:12-15). Сътворение и изкупление са много подобни дела. Съботата е пряко свързана както със Сътворението, така и с изкуплението. Така че никак не е изненадващо, че авторът на Посланието към евреите прави връзка към нея, когато говори за спасението илюстрирано с почивката. Очевидно неверието на евреите им попречило да влязат в Божията почивка и затова било необходимо да се говори за друг ден (ст. 8) – нещо, което касае и християните (виж ст. 1-3, 6). Макар и идеята за почивката на Обещаната земя да пропаднала, има една друга почивка, която е достъпна за всеки вярващ:

“Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка” (Евр. 4:9).

Влизането в Обещаната земя е било свързано с определени ограничения, но съботната почивка достига до всеки, защото тя е част от времето и всеки “минава” през седмия ден на седмицата.

Интересно е да се отбележи, че използваната тук дума за съботна почивка е “сабатизмос” (в някои български Библии текстът е “съботна почивка”, но в оригинал думата е само една – сабатизмос). Това прави впечатление, защото навсякъде в разглеждания пасаж, където се споменава думата “почивка” (Евр. 3:11, 18; 4:1, 3, 5, 8, 10, 11), се използва гръцката дума “катапаусис” – “почивка”. А тук думата е различна и неминуемо сочи към Четвъртата заповед. Всъщност думата “сабатизмос” не съществува в гръцкия език. Тя е създадена от автора на посланието (не е необичайно библейските автори да излизат от познатите езикови и граматически структури, за да предадат по-добре идеите си), който използвал еврейската дума за събота “шабат” и гръцка наставка. Това без съмнение показва, че в тази част от разсъжденията си той стъпва на почивката, както е посочена в Четвъртата заповед. Това е заповед касаеща време и е достъпна за всички вярващи независимо, къде се намират и тя е, която остава за Божиите люде. Тази почивка възпоменава Божието творческо дело. Но понеже изкуплението е дело много подобно на Сътворението, съботата от Четвъртата заповед става знак за възпоменание и на изкуплението чрез Христос – нещо, което е било посочено от Мойсей още от самото начало (Втор. 5:12-15), но което през годините е било пренебрегвано. Използвайки аналогия с творческите дни авторът на Посланието към евреите твърди, че чрез освещаването на седмия ден, събота верният християнин демонстрира, че той не е в състояние да се спаси сам чрез собствените си дела, но разчита за това на делото на Бога (Евр. 4:10). Правилното освещаване на съботата изисква от човека да остави собствените си опити да се спаси, собствените си дела и да приеме Божият безплатен дар. Така съботата се превръща в знак за оправдание чрез вяра. Не само че седмичното освещаването на съботата не е дело на законничество и опит сам да се оправдаеш пред Бога (както често биват обвинявани адвентистите), но напротив – то ясно показва, че само чрез вяра може някой да бъде спасен.

Така че в този пасаж срещаме две понятия:

– денят “днес” – възможността, която всеки ден получаваме, за да затвърдим вярата си (Евр. 3:7, 8, 13-15; 4:7, 8);

– “почивка” – опитността на спасението, при която всеки отишъл при Бога чрез Христос получава прощение, приемане, мир и успокоение (Евр. 3:11, 18; 4:1, 3, 5, 8). Почивката, както трябва да бъде съблюдавана според Четвъртата заповед, също илюстрира опитността на спасението и затова е също посочена (Евр. 4:9-11).

Не е ли очудващо, че в един текст, в който някой вижда единствено и само потвърждение на необходимостта да се освещава седмия ден, събота, друг вижда основания да спре да го прави под предлога за “духовно” спазване на съботата всеки ден?

3. Други слабости на разглежданата теория.

Макар и по-горе направеният анализ да е достатъчен, за да докаже несъстоятелността на теорията за всекидневното освещаване на съботата, ще представим още пет много слаби страни на тази концепция:

1) Отрича жертвата на Христос.

Макар и да подчертава силата на опитността на спасението в Христос и необходимостта от живеене с вяра в Него всеки ден, разглежданата теория на практика отрича жертвата на Исус. Основната причина Бог да принесе Сина Си в жертва е, че Неговият закон (който изисква смъртта на грешника и унищожение на греха) не може да бъде променен. Той е израз на Неговото естество, характер и воля и няма как дори и най-малкият детайл в него да бъде променен. Единственият начин хората да бъдат спасени е Някой, Който е по-голям от закона, да поеме техните грехове и така да поеме наказанието, което те заслужават. Така Божият закон може да бъде удовлетворен, грехът и грешникът получават полагащото им се наказание, но понеже това става в лицето на Заместника, истинският виновен бива обезвинен и получава шанс да живее отново с Бога във вечността. (Този въпрос е разгледан по-обстойно в статията Променим ли е моралният закон на Бога?)

Именно жертвата на Исус доказва, че не е възможно Божият морален закон да претърпи някаква промяна. Ако беше възможно, хората щяха да бъдат освободени от вината си и без Божия Син да умре за тях. С твърдението си, че след смъртта на Христос повече не е необходимо седмичното спазване на съботата – така, както Четвъртата заповед от Божия непроменим морален закон изисква – теорията за всекидневното спазване на съботата на практика обявява Божия закон за подлежащ на промяна и по този начин не само подценява сериозността на Божията воля и непроменимостта на характера Му, но и отрича принесената от Христос жертва.

2) Пренебрегва относителното мълчание на Новия завет по отношение на съботата.

Един от основните принципи, които са залегнали във формирането на Свещеното писание (пък и не само на него), е, че не се говори за неща, които не са проблем. Противниците на седмичното спазване на съботата често забравят това.

Като се има предвид, колко важна за евреите е била съботата, лесно може да се предположи, че ако тя е била отменена чрез Христовата смърт или е преминала в “духовно” спазване във всеки ден от седмицата, това е щяло да предизвика такъв сериозен дебат в средите на църквата, че Новият завет щеше да бъде поне толкова дебел, колкото Стария.

Като пример в тази връзка можем да вземем обрязването. След като на Първия апостолски събор се взима решението от езичниците приемащи Христос да не се иска да се обрязват, също се преценява, че това решение трябва да бъде разпратено до всички чрез писма (Деян. 15:19-29). Обрязването е нещо много важно за евреина, въпреки че е дадено като постановление едва от времето на Авраам. И все пак този въпрос предизвикал толкова сериозна дискусия, че в почти всяко свое послание апостол Павел отделя място да говори за него и неговото истинско значение.

А можете ли да си представите, какъв дебат би предизвикала идеята, че след смъртта и възкресението на Христос не е необходимо повече седмично спазване на съботата? Ако е имало нещо такова, Ранната църква е щяла да експлодира от спорове – дебати между самите християни и дебати на християни с юдеите, които няма как да не влязат в Новия завет. Но такова нещо няма! Именно спорадичното споменаване на съботата в Новия завет е едно от най-силните доказателства, че в нея не са настъпили никакви промени – християните след смъртта на Христос са освещавали седмия ден събота по същия начин, както и преди Неговата смърт – не е имало проблеми по този въпрос и точно затова няма много писано по него. Това теорията за “духовно” спазване на съботата всеки ден пропуска.

3) Пренебрегва автентичността на опитността на старозаветните вярващи.

Другият проблем, който срещаме с тази теория, е сериозното разграничаване на опитността на спасението на новозаветните вярващи от тази на старозаветните. Спасението по благодат чрез вяра “изобретение” на Новия завет ли е или го има и в Стария? Естествено, че го има в Стария завет (Бит. 15:6; Авак. 2:4). И старозаветните, и новозаветните вярващи се спасяват по един и същи начин. Разликата е в това, че за едните жертвата на Месията е в бъдещето, а за другите е вече извършена. Но това, че за старозаветните вярващи Обещаният все още не е дошъл, не значи, че те преживяват опитността на спасението в по-малка степен или с по-лошо качество. Те са могли да имат същата увереност в спасението и мир, както и новозаветните. В такъв случай, ако след смъртта на Христос седмичното спазване на съботата отпада като преминава в “духовно” спазване всеки ден от седмицата бидейки в истинската Божия почивка и денят “днес” всеки ден, защо е било необходимо искренните старозаветните вярващи да спазват и седмичната събота? Ако тяхната опитност е автентична, тя няма да е по-различна от тази на новозаветните вярващи и тогава седмичното спазване на съботата би трябвало да отпадне за тях със същата сила, както е станало за новозаветните. Но виждаме, че това не се е случило. Пророк Еремия (в чиято опитност с Бога едва ли можем да се съмняваме), взема много насериозно седмичното съблюдаване на съботата и даже твърди, че съботата трябва да се освещава чрез въздържане от определен вид труд и че нарушаването й ще донесе бедствие на Ерусалим (Ерем. 17:21-27). Защо този пророк ще се занимава с този вид съблюдаване на съботата, ако преживявайки Божието спасение за него всеки ден е събота?

Теорията за всекидневно спазване на съботата на практика прави опитността на новозаветните вярващи по-значима и с по-голямо качество от тази на старозаветните. А това е трудно доказуема теза.

4) Пренебрегва историческите доказателства за конфликта “събота-неделя” през вековете.

Поредната слабост на разглежданата теория, е тоталното пренебрегване на море от документи доказващи, че ранните християни и поколенията след тях са гледали на съботата като специален ден за освещаване. Ако приемем, че в Християнската църква е настъпила промяна в разбирането за съботата (и въпреки това ранните християни са останали мълчаливи по този въпрос) и че тяхната опитност е по-значима от тази на старозаветните вярващи, това би означавало, че след като първото поколение християни си отиде (където юдейският корен е много силен), би трябвало следващите поколения напълно да забравят за съботата и тя повече да не представлява никакъв спорен въпрос (така както въпросът за обрязването е слязъл от дискусия след време, когато еврейският корен се е изгубил от църквата). И въпреки това, когато апостол Йоан пише Откровението (непосредствените му читатели са второто поколение християни), още в самото начало, когато говори за обстоятелствата по получаването на първото му видение, той изрично споменава, че го е получил в събота (виж статията Кой е Господния ден в Откр. 1:10?). Защо ще го прави, ако това е бил вече въпрос без значение? Документите от втори век и след това говорят за една много яростна битка между съботата и неделята в средите на църквата. Защо ще го има това, ако ранните християни са разбирали съботата както разглежданата теория предлага – всеки ден е събота, когато си с Бога? Ако това е било виждането на ранните християни, изобщо е нямало да има дискусии, послания, събори и какво ли не, посветени на конфликта “събота-неделя”. А ги има. И то изключително много.

Ако пък тази теория твърди, че ранните християни и самите апостоли също не са разбирали ясно, че съботата всъщност е всеки ден на спасителна връзка с Христос, въпреки че Библията учи точно това, значи според тази теория не само опитността на старозаветните вярващи е с по-лошо качество, но дори и тази на ранните християни е такава. Тогава Ранната църква образец за подражание на вярващите ли е или не? И между другото, нали именно апостол от Ранната църква е автор на Посланието към Евреите, което бива използвано като аргумент от тази теория? Така че в крайна сметка, разбирали ли са ранните християни въпроса за съботата по начина, по който тази теория предлага или не? Естествено, че не! Те са освещавали съботата така, както е казано в Четвъртата заповед.

Така че и реалността в християнската църква след апостолите опровергава тази теория. Макар и извънбиблейско това доказателство само по себе си е достатъчно да опровергае валидността на предлаганата теория.

5) Неразбиране на въпроса за светостта.

Един от големите проблеми стоящи в основата на гореизложената концепция стои неразбирането на въпроса за святото. Светското, постмодерно общество, в което живеем, отрича наличието на святото. Според него няма неща, на които трябва да се гледа по по-различен начин и със страхопочитание. Смятаме, че именно този дух е навлязъл в гледната точка на тази теория (за съжаление, този дух е повлиял твърде много съвременното християнство). Ако се разбира по-добре библейската идея за святото, не би имало уеднаквяване на седмичните дни, пък дори и те да минават под знака на дълбоката връзка с Христос.

Библейското разбиране за “свят” е “отделен за специална употреба”. Идеята е, че нещата трябва да се разграничават. Ако дадено нещо е за всекидневна употреба, то не е непременно лошо, но когато дойде специалният момент, се употребява другото, святото, а не това, което е всекидневно.

На този принцип стои разбирането за скинията сред шатрите на израилтяните, десятъкът, Божият народ в света и др. На този принцип стои и съботата. Шестте дни на седмицата не са лоши сами по себе си. Те са нещо добро и в тях трябва да се работи. Седмият ден обаче е различен. В него всекидневното се оставя настрана, за да отстъпи място на специалното. Едното се разграничава от другото. Така че никакво “духовно” разбиране и практикуване на съботата всеки ден не може да се вмести в концепцията “обикновено-свето”, на която стъпва съботата.

Най-важният момент във въпроса за святото е, че Господ прави нещо да е свято. Дори и целият свят да се съгласи, че дадено нещо е свято, това няма да го направи свято. Само Господ го прави такова. Дори и целият свят да започне да освещава един ден от седмицата (например неделя), това не го прави свят. Свят може да е само този ден, който Господ е осветил, дори и никой човек да не пожелае да го спазва. А Той е осветил само един ден – седмият ден, събота:

“И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил” (Бит. 2:2, 3).

Щом като Господ е определил седмия ден за свят, никой не е в състояние да промени този факт, независимо дали ще е покорен на Божията воля и ще освещава този ден или не. Опитността на спасението в Христос не само не отменя светостта на съботата, но добавя и ново значение в нея – тя вече не е само паметник на Сътворението, но и на изкуплението чрез Исус.

Седмичното освещаване на съботата по никакъв начин не омаловажава връзката с Христос през останалите дни от седмицата. То не замества ходенето с Христос през седмицата. Просто прави разлика между дните – седмият ден е различен от шестте, защото Господ го е направил такъв. Това, че текстът на Четвъртата заповед гласи: “Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела” (Изх. 20:9), не означава, че Господ насърчава егоистичното живеене през седмицата. Тук просто се прави разграничение между позволеното за вършене през шестте делнични дни и това, което е подходящо за седмия, светия ден:

“Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа…” (Изх. 20:9, 10).

Един обърнат християнин ще бъде със Своя Господ във всеки ден от седмицата и всеки ден ще преживява спасителната Му благодат. Връзката с Христос осигурява спасителната благодат за вярващите, но тя не обявява даден ден за свят, нито отменя светостта на ден, който вече е бил направен свят. Тя просто няма отношение към този въпрос. Затова искренният вярващ, който ходи всеки ден в спасителна връзка с Исус, ще освещава седмия ден, защото Господ е направил този ден свят и е заповядал всички хора да го освещават и защото знае, че връзката с Христос не променя този факт.

Можем да обобщим проблемите, които виждаме в тази теория, както следва:

1. Излиза от семплостта, яснотата и буквалността на творческия доклад, прави му тълкувание несъобразено с използваната литературна форма и му внася прекалено голямо “духовно” значение. Не взима под внимание други библейски текстове, които пряко или косвено засягат Сътворението, както и текстовете, които са фундаментални във формирането на концепцията за съботата. А библейска теория, която се позовава само на няколко стиха и пренебрегва други значими текстове, може да се определи меко казано като едностранчива.

2. Подценява съвършенството на Божието творение преди грехопадението.

3. Работи с безразборно взети текстове извън техния контекст и подценява оригиналния език, който е ключов във правенето на един библейски анализ.

4. Отрича жертвата на Христос приемайки, че Четвъртата заповед подлежи на промяна и че не е валидна за новозаветните вярващи във вида, в който е в Божия закон.

5. Пренебрегва относителното мълчание на Новия завет по отношение на съботата, което е невероятно силен аргумент, че в нея не са настъпили никакви промени след смъртта и възкресението на Христос.

6. Пренебрегва автентичността на опитността на старозаветните вярващи твърдейки на практика, че за тях не е било възможно да преживяват опитността на спасението в Христос и затова е трябвало да спазват седмичната събота, която е давала уверение, че все пак в бъдещето ще има почивка в Христос.

7. Пренебрегва историческите доказателства за конфликта “събота-неделя” през вековете, които прекалено ясно показват, че ранните християни са освещавали съботния ден, но десетилетия и векове след смъртта на апостолита като ден за освещаване е била наложена неделята.

8. Не разбира правилно въпроса за светостта и позволява съмнителните стандарти на съвременното светско общество да определят разбирането по този въпрос.

При толкова много проблеми в една теория едва ли ще е очудващо, ако стигнем до заключението, че макар и да звучи интересно, няма как тази теория да е вярна.

Добрата новина е, че благословението от освещаването на седмия ден никога не е отпадало. Насладата от съботата може най-добре да бъде описана от един старозаветен пророк с дълбока опитност с Бога:

“Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в светия Ми ден и наречеш събота наслада, света на Господа, почитаема и Го почиташ като не следваш в нея своите си пътища, и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи, тогава ще се наслаждаваш в Господа и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята, и ще те храня в наследството на баща ти Якова; защото устата Господни изговориха това” (Исая 58:13, 14).

Това е истинското преживяване на съботата – когато дойде петък вечерта, да оставиш настрана всички свои пътища и планове и да се потопиш в небесната атмосфера на специалния ден на Бога! Защо не опитате и вие от тази наслада?

Макар и да звучи интересно теорията предлагаща всекидневно освещаване на съботата има твърде много проблеми, за да бъде приета за автентична. Библията е прекалено ясна, че седмичното освещение на съботата не е било отменено чрез жертвата на Исус и продължава да е задължително за всички християни.

10
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

5 Comment threads
5 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
5 Comment authors
Ваня Любенова

Здравейте! Живея на село, където има Петдесетна църква. Понякога ходя на богослуженията им. Пасторът им разбра, че спазвам Библейската събота и един ден изнесе проповед, че след Разпятието сме влезли в почивка и за нас, новозаветните християни това е съботата. Това беше преди около година и до сега не съм много наясно с Евр.3 и 4 гл. А много искам да имам яснота, за да мога да докажа, че написаното в Евр.3 и 4 гл. не отменя седмчната съботна почивка. Тук доста подробно е разгледан въпроса, но дали всичко съм разбрала? Имам някои въпроси, не знам мога ли да ви… Още »

Петър Матинов

Живо ме интересува-кой ден всъщност е събота. Аз мисля, че това е крайъгълният камък на сатанинската заблуда. Грегорианският календар ни отдалечава от Божията повеля за отмерването на времето. Ако някой знае от къде може да се намери оригиналният лунно-слънчев календар на Създателя, ще съм му много благодарен.

Петър Георгиев

Нали знаете че това което твърдите не е вярно?
Исус Навин 10:13
И слънцето застана и луната се спря, Догдето мъздовъздадоха людете на неприятелите си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана всред небето, и не побърза да дойде почти цял ден.
Исая 38:8
ето, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало.

Ваня Василева

Здравейте!
Отново за Евреи 4-та глава. Въпросът ми е: Може ли от 10 стих: „Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.” да се направи тълкувание за Оправданието чрез вяра? Вярно е, че и старозаветните вярващи се оправдават чрез вяра, но Кръстът сложи край на жертвената система. Тогава начало на какво е?

Ваня Василева

“Последната част от коментара ви за отпадналата жертвена система и за някакво начало не го разбрах.” Аз също не го разбирам, затова зададох въпрос. Ето какво имам предвид (цитирам по памет един пастор): в Евр.4:10 се казва: „Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.” Следователно след Кръста, Исус Христос ни предлага една почивка от делата на закона. Влизайки в Господната почивка, приемайки Го като наш личен Спасител, ние се освобождаваме от делата на закона; спасението е само чрез вяра, без делата на закона. И най-важното: това… Още »