Кой е Господният ден в Откр. 1:10?

Начало/Съботата/Кой е Господният ден в Откр. 1:10?

Знаци показващи различни посокиВ самото начало на удивителната книга Откровение се появява един въпрос, който е бил причина за много дебати. И това е денят, в който Йоан получава първото видение на книгата. Ето го и самият текст:

“В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба” (Откр. 1:10).

За кой ден говори тук Йоан? Според едно от тълкуванията на този текст пророкът е получил първото си видение в събота. Други твърдят, че е било неделя. Има и трета интерпретация, според която Господният ден, в който Йоан е бил в Духа, е всъщност есхатологичния Господен ден, в който пророкът е пренесен чрез Духа, а не седмичен ден. С други думи, този текст указва пренасянето на Йоан с потока на времето във великия ден на Господа (Второто пришествие) и няма отношения към някакъв седмичен ден. (Има още две, слабо популярни тълкувания на този ден, които ще прескочим в тази статия – че това е Великден или че става дума за деня на императора.)

Да се опитаме да разберем, съществуват ли основания Господния ден от Откр. 1:10 да бъде интерпретиран като деня на Пришествието или все пак наистина става дума за седмичен ден. И ако се говори за седмичен ден, кой точно ден се има предвид?

1. Указания на контекста.

Странното в случая е, че въпреки различните посоки, към които клонят горепосочените тълкувания, не е особено трудно да се разбере, какво е имал предвид Йоан. Първото, което трябва да направим, е да изследваме литературния контекст на този текст (Откр. 1:9-12). Той е много ясен и формира рамка, от която ако тълкувателят не излиза, ще стигне до правилния извод.

“Аз Йоан, ваш брат и съучастник в неволите и в царството и в търпението, които са чрез Исус [Христос], бях на острова наречен Патмос за Божието слово и свидетелството за Исус [Христос]. В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши на книга и прати го до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия. И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника” (Откр. 1:9-12).

Както лесно може да се забележи, контекстът на Откр. 1:10 засяга обстоятелствата и обстановката, при които е дадено първото видение на книгата. Обърнете внимание на следните детайли от този контекст:

“На острова наречен Патмос” (Откр. 1:9). Казва се, къде Йоан е получил видението.

“За Божието слово и свидетелството за Исус Христос” (Откр. 1:9). Обяснява се, защо Йоан е на това място.

“В Духа” (Откр. 1:10). Изяснява се, как Йоан е получил видението.

“Зад себе си… обърнах се” (Откр. 1:10, 12). Влиза се в още по-големи подробности, къде по-точно на о. Патмос Йоан вижда Исус в първото си видение.

Както виждаме, всичко в контекста говори единствено за обстоятелствата, при които е дадено първото видение на Откровението. Не е ли логично тогава да се приеме, че когато Йоан казва “в Господния ден” (Откр. 1:10), той всъщност уточнява, кога точно е получил видението? И не е ли явно, че тук под Господния ден трябва да се визира седмичен ден, за да се влезе в оформената от контекста обстоятелственост?

Теорията, която твърди, че тук се има предвид есхатологичния Господен ден, също твърди, че този текст е много важен, защото тук се задава темата на книгата. Проблемът на подобна позиция е, че търси темата на книгата в един контекст, който говори за обстоятелствата при даването на видението. Темата на Откровението е дадена по-нагоре (Откр. 1:7, 8), където не се описват спецификите на първото видение, а се говори за книгата като цяло. Така че предлаганата теория не издържа на проверката, защото в нея се наблюдава несъобразяване с литературния контекст, което винаги е било сериозен проблем за която и да е теория.

2. Господният ден на други места в Библията.

За изследователя на Библията изразът “Господен ден” може много лесно да бъде свързан със съботата – денят, който принадлежи на Господа (Изх. 20:10, 11), който Той нарича “светия Ми ден” (Исая 58:13) и за който Исус казва, че е негов Господар (Марко 2:28). Тъй като Новия завет е много ясен, че точно това е денят, който ранните християни са освещавали, никак не е трудно да заключим, че това е денят, в който Йоан е получил първото видение на Откровението. Така че когато в един контекст занимаващ се с обстоятелства се говори за Господния ден, би следвало да приемем, че става дума за седмия ден събота, денят на Господа – денят, който Йоан и другите ранни християни са освещавали.

Въпреки логичността на едно такова заключение някои тълкуватели смятат, че тук не става дума за съботата, защото използваният израз в оригинал “куриаке хемера” никога не се е използвал за съботата на друго място в Писанието. Това е вярно. Всъщност използваният израз не само не се използва за съботата на друго място в Писанието, но той не се използва никъде другаде в Библията. Това веднага предизвиква следния въпрос: Защо това се посочва като основание да се приеме, че изразът не касае съботата, а есхатологичния Господен ден? Щом като изразът не се използва никъде другаде, би трябвало той да не може да се приложи за есхатологичния Господен ден със същата сила, както не го прилагаме за съботата.

Гръцките изрази, които се използват в Новия завет за означаване на Господния ден като Великия ден на Бога, винаги гласят “хемера тоу куриоу” или “хемера куриоу” (1 Кор. 5:5; 2 Кор. 1:14; 1 Сол. 5:2; 2 Петр. 3:10). В тези текстове недвусмислено се говори за Великия ден на Бога, завършека на нашия свят, а изразите за това са различни от този в Откр. 1:10. Затова в изследването си трябва да имаме предвид, че щом като изразът “куриаке хемера” от Откр. 1:10 се появява само на това място, ще трябва да се задоволим с проучването на неговия непосредствен литературен контекст (както направихме по-горе), както и с историческата обстановка по времето, когато е написан.

3. Исторически контекст.

Както видяхме, въпреки че “куриаке хемера” не се използва никъде другаде в Писанието, литературният контекст на разглеждания текст е напълно достатъчен, за да се направи изводът, че тук се говори за седмичния ден събота. Когато имаме израз, който се използва само веднъж в Писанието, няма да е зле, ако изследваме и неговия исторически контекст, който може да осветли фона, на който той е възникнал. Макар в случая с разглеждания израз литературният контекст да е напълно достатъчен той да се разбере, нека да се обърнем и към историческия контекст. В тази връзка има какво да се каже относно “куриаке хемера”.

Във времето, в което Йоан пише, е съществувал силен култ към римския император, който е вървял паралелно с култа към местните богове. Домициян например е искал да се обръщат към него с титлата “Нашият Господ Бог…” Богослуженията са били по-скоро патриотични събирания. Някои от центровете на императорско поклонение са били и градовете Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сардис и Лаодикия (Йоан пише към всички тях). Римският император често е бил наричан на гръцки “куриос” – “господар”, а в различни части на империята християните са били задължавани да му принасят жертви и да го наричат “Господ”. В лицето на Исус Христос римските императори са виждали конкурент, защото християните са наричали “Господ” само Исус, а не тях.

Папирусите и надписите от този период намерени в Египет и Мала Азия използват думата “куриакос” (мъжки род на “куриаке” – една от думите от Откр. 1:10) за императорската съкровищница и за императорската служба. Тъй като римският император често е бил наричан на гръцки “куриос” – “господар”, следователно неговата съкровищница и служба са били “господна съкровищница” и “господна служба”. Така че думата “куриакос”, която е била в обръщение по времето на Йоан, е била обичайна дума в римския официален език за неща, които принадлежат на императора. Към тях са спадали и дните, които са били определяни в чест на императора или императрицата.

Това ни помага да разберем по-добре историческия фон, на който Йоан пише Откровението. Стремейки се да вдъхне кураж на своите читатели, които са имали нужда да видят техния Господ над всички други господари, защото са търпели репресии заради нежеланието им да се поклонят на римския император (“куриос”), Йоан е избрал израза “куриаке хемера” за съботата като фино средство за известяване на факта, че както императорът има специален ден посветен на него, така и Йоановият Господ, заради Когото сега той и другите християни страдат, също има Свой ден. И точно в този ден Йоан получил първото си видение от Откровението.

4. Събота срещу неделя.

Съвсем очевидно приведените по-горе доказателства клонят в полза на тълкуването на израза “куриаке хемера” като седмия ден събота, а не като есхатологичния ден на Господа. Да, но в някои преводи на Библията същият текст е преведен по друг начин. Вижте например, как е предаден той в Българския синодален превод:

“Един неделен ден бях обзет от дух и чух зад себе си силен глас като от тръба…” (Откр. 1:10).

Защо тук е написано, че денят, в който Йоан е бил в Духа, е бил неделя? Означава ли това, че Господният ден, в който Йоан получил първото си видение, е бил наистина седмичен ден, но не съботата, а неделята?

Макар и изразът “куриаке хемера” да не се споменава никъде другаде в Писанието, той е станал много популярен в църковните среди във времената след написването на Новия завет и по-специално неговата съкратена форма “куриаке”. С този израз църковните отци са означавали първия ден на седмицата, неделята. Въпреки че за някои това е доказателство, че в Откр. 1:10 се има предвид неделята, трябва да кажем, че за първи път тази дума се употребява с това значение едва в последната част на втори век в апокрифното Евангелие на Петър (35, 50; Предникейски отци, том 9, стр. 8), където денят на Христовото възкресение е наречен “Господният ден”. Това е три четвърти век след като Йоан написва Откровението, а даден факт трябва да се тълкува само от гледна точка на доказателство, което го предшества във времето или е съвременно нему, а не чрез исторически данни от по-късен период. Следователно няма как Йоан да е имал предвид неделята, когато е писал Откр. 1:10. Той е говорил за деня, който християните са освещавали по неговото време – съботата. (За повече по въпроса прочети статията Апостолите и неделята.)

Макар и разглежданият текст да се превежда неправилно в някои преводи на Библията поставяйки неделята на мястото на Господния ден, това косвено доказва, че на него от ранно време се е гледало като на седмичен ден, а не като на есхатологичния ден на Бога. Иначе отците биха нарекли “неделя” и всички изрази говорещи за есхатологичния Господен ден в Новия завет.

Единственото приемливо обяснение на текста остава, че когато Йоан казва “Господния ден” в Откр. 1:10, той е искал да посочи по един фин начин, че е получил първото си видение в събота.

Така че, когато искаме да разберем един библейски текст (включително от книгата Откровение), винаги трябва да се съобразяваме с неговия литературен и исторически контекст – нещо, което не виждаме да се прави нито от теорията приемаща Господния ден в Откр. 1:10 като есхатологичния ден на Бога, нито от теорията, която го тълкува като неделя.

Анализът на литературния и исторически контекст показва, че изразът “Господен ден” в Откр. 1:10 може да се отнася само за съботния ден, не за неделята или за есхатологичния ден на Бога.

29
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

10 Comment threads
19 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
11 Comment authors
Ivan

Изобщо не разбирам – какво всъщност цели статията?
Толкова ли е важно – събота, неделя или Господният ден?!
И какво – ако е събота или неделя, или третото?
Какво стои зад това напъване – да се срази едното или другото становище?! Кому пречи това?? Не става ясно!
Още повече щом само на едно място в цялата Библия се споменава този израз “куриаке химера” – всяко от 3-те версии е в еднаква степен защитимо, и в крайна сметка – много субективно е кое ще избере отделната личност. Аз лично от обясненията Ви – си харесах версията с неделята.
Поздрави!

стамен кривошиев

@Ivan, Може ли да кажа и аз моето мнение? Още в началото, непосредствено след сътворението, “Бог благослови седмия ден и го освети…”. Важно е да забележим, че седмият ден е благословен от Бога още преди грехопадението. В Изх.20:11 8 /част от четвъртата Божия заповед/ се повтаря пак същия израз /Господ благослови съботния ден и го освети/. С други думи, има специално благословение по отношение на съботния ден, което не зависи от грехопадението. Това е специално благословение, което го няма в другите дни. Не, че в другите дни няма благословения- Бог всеки ден ни дава благословения, иначе изобщо не бихме съществували.… Още »

monkata

Да не би да искате да кажете , че Господ Бог брои от сътворението залезите и изгревите на слънцето , в цикли от по 7 дни и така до днес? И Бог ще санкционира с вечна смърт, онези хора , които не броят тези цикли ? В това няма нищо , ама нищо, духовно ! Даже (ако това е вярно) – то е по – лошо от казарма! Не искам такъв Бог! 1-2-3-4-5-6-7 – Бог заповядва – почивай ! Иначе – наказание – смърт! Не вярвам в такъв Бог! Мисля си че Исус е дал живота си – та всеки… Още »

стамен кривошиев

Да не би да искате да кажете , че Господ Бог брои от сътворението залезите и изгревите на слънцето , в цикли от по 7 дни и така до днес? И Бог ще санкционира с вечна смърт, онези хора , които не броят тези цикли ? В това няма нищо , ама нищо, духовно ! Даже (ако това е вярно) – то е по – лошо от казарма! Не искам такъв Бог! 1-2-3-4-5-6-7 – Бог заповядва – почивай ! Иначе – наказание – смърт! Не вярвам в такъв Бог! Стамен: Смесваш две неща: Въпросът за спасението и Божият закон. Божият… Още »

Apostol

Здр., monka, (може би Симеоне?)

Съгласен съм с духа на всяко твое изречение! Това е Евангелието!
Поздравления! – Още един спасен човек, който не се е оставил да го оплетат в ненужни ограничения и правила (имащи вид на религиозност) обременяващи живота на вярващия!
Това се опитвамм и аз да кажа – че адвентистите само си обременяват живота със седмичното пазене на съботата – като само си мислят, че Бог иска това от тях, но като не съумяват да проумеят духовната същност на 4-тата заповед – се връщат назад в юдействане!

Янко

Здр., макар че изразът “куриаке хемера” да е използван само тук – той сочи директно към Битие 3:8 където имаме същия израз но на еврейски – “Господ Бог ходеше в Духа на Деня” (неправилно преведено като “при вечерния ветрец”). Сега Йоан е в Духа на Деня. Аналогията на Откровение 1:10 е пълна с тази на Битие 3:8 – Бог, Който ходи в Духа на Деня – в Битие м/у дърветата в градината – в Откровение м/у дърветата на правдата – 7-те светилника – 7-те църкви. Св. Йоан ни разказва, че това видение е било видяно в Господния Ден. Произходът на… Още »

Сашо Дайнов

Съботата във Битие е ден без прекъсване, тоест няма ден осми. Смисълът на съботата е човек да влезе в присъствието Господне и да общува с Бога. След греха това общуване беше нарушено, но въпреки всичко нямаме заповед за съботата до времето на еврейския народ. В Новия завет, думата за събота е сабатизмос, което ще рече да влезеш в Божия мир и почивка която е всеки ден от седмицата а не както е било при евреите само един ден в седмицата. Дори първите християнски църкви са се събирали в неделя а не в събота. Деян. 20-7. Адвентистите нямат право да налагат… Още »

стамен кривошиев

@Сашо Дайнов, Сашо: Съботата във Битие е ден без прекъсване, тоест няма ден осми. Смисълът на съботата е човек да влезе в присъствието Господне и да общува с Бога. След греха това общуване беше нарушено, но въпреки всичко нямаме заповед за съботата до времето на еврейския народ. Стамен: В този сайт се изписа достатъчно на тази тема. Така, че, ако наистина въпросът те интересува- просто прочети статиите и коментарите и си направи изводите. Ако си останеш на твоето си мнение, твое право си е. Помисли, обаче! Дали нямаме заповед за съботата до времето на еврейския народ? Заповедта за съботата е… Още »

Сашо Дайнов

@стамен кривошиев, сашо нали може да ми дадеш стихове които сочат съботата като задължителен ден и закон преди евреите и Синай.Защото Авраам който е шумерец не е пазил събота нито диетични закони а просто беше послушен на Бога.Закона беше даден на евреите чрез Моисей защото бяха непослушни и коравовратни хора и се наложи да получат ясен писмен стандарт по който да се водят и това го пише ясно в библията Втор. 5-2…6 и Втор.12-15 .Съботата е дадена след изхода от Египет като белег за сключен завет и вечно напомняне на евреите за тяхното робство и освобождение.Ти не си евреин а… Още »

стамен кривошиев

@Сашо Дайнов, Сашо: «нали може да ми дадеш стихове които сочат съботата като задължителен ден и закон преди евреите и Синай» Стамен: Ти прочете ли това, което бях написал? Заветът между Бог и еврейския народ на Синай е докладван, че е сключен в Изход, двадесета глава. За съботата се говори в Изход, шестнадесета глава, т.е. преди това. Сашо:» Авраам който е шумерец не е пазил събота нито диетични закони а просто беше послушен на Бога» Стамен: Цитирам Битие, гтлава 26, стих 5: «Авраам послуша гласа Ми и опази поръчението Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми». Та, в какво… Още »

Сашо Дайнов

@стамен кривошиев, Братко почвам от зад напред на онова което си ми писал и съм учуден на наивноста и незнанието ти.Щото съвсем ясно е обяснено как Павел търси да проповядва на евреите а тях може да ги намери събрани само в събота а те от своя страна го гонеха и биеха и не приемаха.Но това не са християнски църкви пълни с християни и Богослужения а хора живеещи по закона и стария завет преди Христа.Ето дори в Деян.16-13…15 се казва за Лидия как не е познавала Христос и новозаветното учение на апостолите а е повярвала от тях и се е кръстила.Що… Още »

Димитър Петков

7. Не изговаряй напразно Името на Господа, твоя Бог; защото Господ няма да смята за безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.(трета заповед-според католиците втора) 8. Помни съботния ден, за да го освещаваш. 9. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; 10. а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е в дома ти; 11. защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е… Още »

Диана

сашо:Адвентистите нямат право да налагат на хората юдейската събота…
Доколкото ми е известно спазването на съботата е ясно упомената в четвъртата заповед,която е от времето на Адам и Ева така че за каква юдейска събота ми говориш?Или може би ти е по-изгодно да зачиташ всички божи заповеди,но да игнорираш тази?За каква вяра или християнство ми говориш тогава,след като самия Исус казва,че не е дошъл да измени и на йота закона а да го утвърди.Но някак си само съботата ви се навира в очите…

arsenios

Извинете, Вие чела ли сте Библията?

arsenios

Диана казва:
16.02.2013 в 15:26

“Доколкото ми е известно спазването на съботата е ясно упомената в четвъртата заповед,която е от времето на Адам и Ева така че за каква юдейска събота ми говориш?”
Извинете, Вие чела ли сте Библията?

arsenios

Аз имам един въпрос към автора на статията: ако с израза “ἐν τῇ κυριακῇ ἡμέρᾳ” (“букв. “в Господния ден”) се означава според Вас събота, то как ще преведете и обясните израза “κατὰ κυριακὴν κυρίου” в стиха „Κατὰ κυριακὴν δὲ κυρίου συναχθέντες κλάσατε ἄρτον καὶ εὐχαριστήσατε, προεξομολογησάμενοι τὰ παραπτώματα ὑμῶν, ὅπως καθαρὰ ἡ θυσία ὑμῶν ᾖ” (ΙΔ’, 1), употребен в раннохристиянския паметник „Учение на дванадесетте апостоли” (Διδαχὴ τῶν Δώδεκα Ἀποστόλων). Както е известно, този текст според различните учени датира от 70 г. до ІІІ в. сл. Хр., като не са малко тези, които приемат, че това всъщност е най-ранният следапостолски текст.

arsenios

Здравейте, Ники Димов! Първо, благодаря за бързия и достатъчно дълъг отговор! Това говори, че въпреки различията, уважавате мнението на другия. Поздравления! Така трябва да бъде между християни, между хора, призвани да бъдат “сол на земята” и “светлина за света”. Радвам се, че с Вас, въпреки разликите, успяваме да запазим взаимното уважение и добрия тон на дискусията. Не отговорих на предишния Ви постинг, т.к. нямах време за форумни изяви през онзи период. А и може би не съм имал какво да кажа. Не съм на мнение, че човек трябва да отговори само и само, за да каже нещо, без значение дали… Още »

arsenios

Какъв извод може да се направи от това? Надявам се, вече се досещате, но все пак да кажа: субстантивиране в езиковедението има обикновено, когато една дума се използва често в определен (тесен) смисъл и контекст и не е нужно вече да се пояснява от съществително. Ето така прилагателното κυριακός, κυριακή се лишава от “услугите” на съществителното ημέρα и започва да се използва самостоятелно. Всички християни знаят за какво става дума. Така думата Κυριακή става чисто и просто “неделя” в новогръцкия, като Дидахията е само едно свидетелство по пътя на тази метаморфоза. И може би най-ранното свидетелство за вече промененото значение… Още »

Андреев

Здравейте, как да разбираме това настояване за ефективно точно посочен седмичен ден като съботата за обвързващ езичници, живеещи при държавно наложен календар и работно време. Ако вярващия в изпратения от Бог Отец Син като изкупителна жертва за спасение, не си почива физически точно в събота, а си почива в неделя и отдава почит на Бога според смисъла- на седмия ден Бог си почина и това, че Бог прояви пръв инициатива за нашето изкупление, а не ние. Според Вас означава ли това, че ако не спазим този календарен ден няма да бъдем спасени? Още веднъж, неспазването на съботата според вас изключва… Още »