Един непознат Великден

Начало/Съботата/Един непознат Великден

Барелеф на Исус гледащ в далечинатаНякога броили ли сте краката на паяка? Да, точно така, онези гадни израстъци, които се мърдат бързо, когато паякът бяга за живота си под сянката на издигнатия чехъл. Разбира се, че не сте. Когато става дума за паяк, го искате свит на кълбо, без никакви признаци на живот и готов за изхвърляне. Женската част от човечеството е в състояние да изпадне в ужас дори и от този му вид.

И все пак, знаете ли колко крака има паякът? Сериозно, знаете ли колко са? Осем. Добре, дотук нищо гениално. Проблемът е, че това “скъпоценно познание, което толкова обогатява нашият бит”, е станало достояние на човечеството едва от шест века насам. Точно така. От хилядолетия паяците си припкат напред-назад в къщите, избите, дворовете ни и къде ли още не, но едва от шест века знаем, че броят на техните крака е осем.

Защо това е така ли? Ами защото през IV в.пр.Хр. великият Аристотел се заел да опише паяка. В това си научно начинание той заявил, че паякът има шест крака. И от тогава никой не дръзнал да оспорва откритието на великия учен. Паякът има шест крака. Аристотел казва така. Щом той го казва, значи е така. Точка.

Да, но през XV век (около 1700 години след смъртта на Аристотел) някой дръзнал да провери, дали наистина той е прав. Този смел човек поел дълбоко дъх, взел един паяк, застанал на светлина, за да вижда ясно и започнал да брои. Броял, броял, броял и о, небеса… краката на паяка били не шест, а цели осем! Мога да си представя, как философският и научен фундамент се разлюляли под краката му. Аристотел не е прав! Точно така – Аристотел греши! Векове наред хората вярвали нещо, само защото го е казал великият философ, а накрая се оказало, че това изобщо не е вярно.

Защо ви занимавам с въпроса за паяците? Всъщност броят на паешките крайници изобщо не е важен. Това, което е важно, е, че е напълно възможно повечето хора да вярват в нещо, само защото го е казал еди кой си, без изобщо да го проверят, а в крайна сметка то да е напълно погрешно.

Вземете например Великден. От столетия християните празнуват неделята на възкресението и наричат този ден Великден, защото преди векове някой е казал, че самият Бог е нарекъл този ден велик. Много отдавна някой е казал, че трябва да има поклонение на този ден и днес милиони християни го правят, защото вярват, че това е точно така. Но колко очудени ще останат, когато разберат, че Библията наистина нарича един ден велик, само че това не е неделята на възкресението. Вижте какво се казва в Йоан 19:31, както е според Цариградския превод:

“Но понеже тогава бе петък, за да не останат телата на кръста в съботата (защото беше велик ден оная събота), то Юдеите молиха Пилата да им се пребият голените и да ги дигнат от там” (Йоан 19:31).

Вижте сега как изглежда този текст и според Синодалния превод:

“И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищялите и да ги снемат” (Йоан 19:31).

Не е ли странно? Единственото място, където Библията говори за Великден и това не е неделята на възкресението, а предния ден, съботата – денят, в който Исус е в гроба. Тук в никакъв случай нямаме подценяване на възкресението на Исус и все пак трябва да има някаква сериозна причина за велик ден да бъде обявена съботата. Какво е особеното на съботния ден, че Библията го нарича Великден?

1. Доказателства за достоверността на Исусовата смърт.

Когато говорим за възкресението на Исус, трябва да започнем първо с Неговата смърт. Не просто е логично. Днес има хора, които се съмняват в смъртта Му. Има хора, които смятат, че Исус е бил само припаднал поради болката от разпъването, но когато е бил положен в гроба, се е свестил от хладината. И от там е тръгнало, че е възкръснал. Щом като Исус не е умрял в действителност, няма как да е възкръснал наистина, нали?

Хора съмняващи се в буквалната, истинска смърт на Исус е имало и по времето на апостол Йоан. Затова той специално представя неоспорими доказателства за Исусовата смърт:

“А Исус като прие оцета рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух. И понеже беше Приготвителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото оная събота беше голям ден), юдеите помолиха Пилат да им се пребият пищялите и да ги дигнат оттам. Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с Исус. Но когато дойдоха при Исус и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищялите. Обаче един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтече кръв и вода” (Йоан 19:30-34).

Римските войници били инструктирани да ускорят смъртта на разпънатите на кръстовете. Това те са правили като са счупвали пищялите на разпънатите с железни пръти. Но как това може да причини смъртта на човек, който е разпънат на кръст?

Поради тежестта на тялото разпънатият на кръст се свличал надолу. В повечето случаи осъдените са били завързвани с въжета, освен ако не са били големи престъпници – тогава ги приковавали с железни шипове на кръста. (Исус е бил прикован. Явно е бил считан за голям престъпник.) Така осъденият висял захванат за китките си като цялата тежест се е стоварвала върху забитите с пирон нозе. Това освен че е причинявало неописуема болка, е пречело и на дишането. Когато обреченият усещал, че се задушава, се надигал да си вземе въздух. Това му причинявало на свой ред огромна болка, защото прободените му нозе били силно натоварвани. Но все пак ценната глътка въздух била поемана и той отново се свличал стенещ.

За да ускорят смъртта на осъдените, римските войници счупвали краката им. Увисналото тяло започвало да се задушава, клетникът инстинктивно понечвал да се изправи, но само за да разбере, че не може да разчита на краката си – вече били неизползваеми и не можели да поемат тежестта на тялото му. И така скоро след това осъденият издъхвал от задушаване.

Точно това направили римските войници с разбойниците разпънати заедно с Исус. Когато обаче отишли при Исус, видели, че Той вече бил умрял. Нямало смисъл да чупят и Неговите крака. Но все пак, за тяхно спокойствие, проверили сигурността на смъртта Му. Как? По обичайния в такива случаи начин – заболи копие в сърцето Му.

Толкова подробно описание на Исусовата смърт и все пак има много хора, които не вярват, че Той е бил мъртъв. Ако е съмнително, че Исус е умрял след шест часа висене на кръста и е по-вероятно само да е припаднал, нямаше ли да умре от копието на римляните?

Нещо повече. Йоан пише, че от прободната рана потекли кръв и вода. Това означава, че когато копието Го е проболо, Исус вече е бил мъртъв от разрив на сърцето.

Точно така. Не физическата болка от кръста убила Исус, а мъката, че е отделен от Отец поради човешките грехове. Греховете на цялото човечество били стоварени върху Него отделяйки Го от живителното присъствие на Неговия Небесен Баща. Тази мъка сърцето Му не могло да издържи. То се разкъсало от самота и болка. Никога не забравяй, че тази смърт на Исус ти дава на теб живот!

2. Погребението на Исус.

Мъртвият Исус бил свален от кръста и положен в гроб. Той извършил успешно мисията Си. Цената за спасението на човека била платена. Исус го направил. Сега Той бил сам и това, което трябвало да стане, било да възкръсне. Точно в такава последователност го представя Самият Исус:

“Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си” (Йоан 10:17, 18).

Исус е трябвало да умре за греховете на човечеството и след това да възкръсне. Това е последователността. По същият начин този въпрос е описан и в Римл. 4:25:

“Който биде предаден за прегрешенията ни и биде възкресен за оправданието ни” (Римл. 4:25).

Библията твърди, че първо трябва да настъпи смъртта на Спасителя и след това Той трябва да възкръсне. И ето, Той е вече мъртъв и положен в гроб. Съботата е започнала. Значи сега трябва да възкръсне. Но Той не възкръсва! Минават час след час, но Исус продължава да е в гроба. Защо? Какво е станало? Защо не възкръсва? Да не би жертвата Му да не е достатъчна? Или може би има друга причина?

Отговорът може да бъде само един – Исус не възкръсва веднага, защото била настъпила съботата. Това е ден на почивка толкова необходим да се спазва, че Исус не Си позволил да възкръсне в него, а изчакал той да мине. И ето какво станало, веднага след като той минал:

“И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса” (Марко 16:9).

Неделя рано сутринта е, вън е още тъмно, а гробът е вече празен. Като че ли Исус е чакал да мине съботата, да Си почине според заповедта и веднага след това да възкръсне и да демонстрира триумфа Си над смъртта и злите сили.

Що за ден е този, че Исус не Си позволил да възкръсне в него? Защо апостол Йоан повече от половин век след смъртта и възкресението на Исус продължава да го нарича “велик”?

3. Създаване и значение на съботата.

Съботата е свързана с онова далечно начало, в което Господ създава нашия свят:

“В начало Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината” (Бит. 1:1-4).

Първият ден Бог започва със създаването на светлината на фона на безформената планета. Между втория и шестия ден от творческата седмица Господ дооформя и благоустроява новата планета, създавайки другите необходими условия за живот, растенията, птиците и животните. В шестия ден Той създава човека:

“И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде” (Бит. 1:26, 27).

Всичко създадено дотук е заради човека. Той е крайната цел на Сътворението – неговата корона и шедьовър. Всичко нужно за човека като че ли е завършено. Но Бог още не е приключил. Той завършва заплануваното творение, едва когато Си почива на седмия ден, поради което Той го благославя и освещава:

“И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден Си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него Си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил” (Бит. 2:2, 3).

Седмият ден, събота Господ отдава на човека, посвещава Му цялото Си внимание. Това е ден за доброто на човека. Затова векове по-късно Исус, Господарят на съботата, ще каже:

“Съботата е направена за човека” (Марко 2:27).

Тази дълбока значимост на съботата е отразена в четвъртата Божия заповед: в този ден и човекът трябва да остави ангажиментите си и да отдаде цялото си внимание на Бога. Както преди грехопадението, така и след него  този ден си остава свещен на Бога и благословен. Задължение за всички хора е да го спазват и почитат свято.

Важността на съботата е толкова голяма, а нейното благотворно влияние е толкова силно, че когато Господ разкрива на евреите Своето спасително дело за човечеството чрез различни жертви, церемонии и празници, Той определя няколко годишни празника, които трябвало да се празнуват по същия начин, както се празнува съботата. Това са добре познатите за изследователите на Библията празници като Празникът на безквасните хлябове (първият и последният му ден), Петдесятницата, Денят на умилостивението (йом кипур) и други. За тях Мойсей казва:

“Тия са Господните празници, в които да свиквате свети събрания, за да принасяте жертва чрез огън Господу, всеизгаряне, хлебен принос, жертва и възлияния, всяко на определения му ден, освен Господните съботи и освен всичките обреци, и освен всичките доброволни приноси, които давате Господу” (Левит 23:37, 38).

Тези празници не били пряко свързани със седмия ден, събота или със седмичния цикъл. Те се падали в различни дни от седмицата, но трябвало да се пазят свято. Това били годишните Господни празници, които евреите трябвало да пазят свято “освен Господните съботи” – седмичният ден събота, който трябва да се съблюдава свято всяка седмица.

Понякога обаче се случвало тези годишни религиозни празници да съвпаднат със седмичната събота. Тези съботи евреите наричали голяма (или велика) събота. Точно такава била съботата, в която Исус бил в гроба – седмичният ден събота, в който се празнувала също и церемониалната събота на празника на безквасните хлябове.

Но в тази събота има нещо много повече от съвпадения. Когато апостол Йоан пише за този ден, са минали повече от 60 години от смъртта и възкресението на Исус и церемониалните съботи (Празникът на безквасните хлябове, Петдесятницата и другите) отдавна вече не били валидни за християните. И все пак Йоан не забравил този ден. Този ден му направил впечатление, което не можело да бъде заличено от ума му. Защо тази събота била толкова важна за апостола, че десетилетия по-късно той продължава да я нарича Великден?

4. Изкупителното дело на Христос и почивката Му в гроба – аналогия на творческото дело.

За да не получи човекът полагащото му се за греха наказание, Господ изготвил план за спасението му. Интересното е, че изкуплението на човечеството е дело много подобно на Сътворението.

Апостол Йоан е разбрал това сходство между Сътворението и Изкуплението. И затова представя изкупителното дело на Христос в своето евангелие в известен смисъл като аналогично на Сътворението на нашия свят.

Състоянието на земята в началото се определя като “пуста и неустроена” (Бит. 1:2). След грехопадението сътворения по Божий образ човек става неспособен да се покорява на Божия закон и да живее според небесните принципи. Душата му става “пуста и неустроена”.

В първия ден Бог създава светлината (Бит. 1:3-5). В началото на своето евангелие Йоан представя Исус като Светлина на света:

“В началото бе Словото и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината, а тъмнината я не схвана” (Йоан 1:1-5).

В края на шестия ден от творческата седмица Бог създава, привежда в живот най-важното творение на земята – това, заради което всичко било създадено – човекът (Бит. 1:26, 27). И така “се свършиха небето и земята…” (Бит. 2:1). В края на шестия ден Христос възстановява изгубения живот на човечеството чрез смъртта Си. Това също е отбелязано с едно “Свърши се!”:

“А Исус като прие оцета рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух” (Йоан 19:30).

На седмия ден от творческата седмица – събота – Бог Си почива от творческите дела и дава пример на човека да прави същото (Бит. 2:2, 3). На седмия ден Исус не възкръсва, но Си почива в гроба от Своето изкупително дело потвърждавайки вечната валидност и важност на съботата.

Затова и съботата, в която Исус почива в гроба, прави специално впечатление на апостол Йоан и я нарича Великден. Тя е много повече от само едно съвпадение на седмична и годишна събота. Тази събота е аналогична, много сходна по значение и резултати на първата събота, в която Господ Си почива при Сътворението. За да подчертае важността на съботата; за да покаже, че тя ще бъде валидна за всички християни до края на времето, Исус не възкръсва в събота, но я почита, като Си почива. Така ни дава пример, който и ние да следваме.

5. Значението на съботата при християните.

Съботата винаги е имала значение за човечеството. За християните след Исус тя има още по-голямо значение – в нея те възпоменават не само сътворението на човека, но и неговото изкупление:

“Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка. Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си” (Евр. 4:9, 10).

Почивайки си в събота ние признаваме нуждата си от Изкупител и изоставяме стремежа си да се спасим сами, със собствените си дела. Освещавайки свято седмия ден ние си почиваме от греха, който непрестанно съпътства живота ни и показваме, че се оправдаваме само чрез вяра в Христос.

Съботата е Божият отговор на напрегнатото човечество, Божият начин да се победи стреса. Затова сме поканени в събота да оттеглим погледа си от земните неща и да го отправим надалеч, към вечните:

“Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в светия Ми ден и наречеш събота наслада, света на Господа, почитаема, и Го почиташ като не следваш в нея своите си пътища, и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи, тогава ще се наслаждаваш в Господа; и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята, и ще те храня в наследството на баща ти Яков, защото устата Господни изговориха това” (Исая 58:13, 14).

Търсиш ли време, за да си починеш от всичко? Търсиш ли онова кътче от времето, за да се отърсиш от стреса и безмислието на живота? Съботният ден е най-подходящото време за това. Този е денят, който Библията нарича Великден. Това е денят, който Исус почита дори в гроба Си. Този ден е създаден за теб. Защо тогава не се възползваш?

Статията е публикувана със съкращения във в. “Християнска мисъл”, април 2010 г.

66
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

20 Comment threads
46 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
13 Comment authors
orlioe

Изчетох статията с интерес. Наистина в нашето общество животът е станал толкова напрегнат и забързан, че човек рядко се задълбочава в нещата, приема много от тях на готово, “смелени”. Ако човек не спре за момент, за един ден, да помисли, да се задълбочи и изследва корените на неговия светоглед животът му би бил повърхостен и празен.
Това, което прочетох, беше един прочит между редовете на общоприетите вярвания и традиции.

Bisser

Много хубава статия. Хората винаги предпочитат историите пред очевидната истина… търсачи на силни усещания.

Apostol

Ники, това е статия която има вид на Библейска истина, но всъщност е плод на пълно невежество и неразбиране на Евангелието!
Ти си изцяло калъпиран под влияние на адвентните шаблони, които са ти набивани в главата всяка събота! Жалко! При теб – с подобни статии – паяка е с 1 крак!

Apostol

Писанието свидетелства, за всеки един ден, че е бил завършен. „5… И стана вечер, и стана утро, ден първи”; „8… И стана вечер, и стана утро, ден втори” …. Бит. гл.1. Първият, вторият, третият… шестият ден са били оповестени като завършени, но не може да се покаже пасаж в Писанието, където да е записано, че и седмият ден е завършил. Думите „И стана вечер, и стана утро, ден седми” просто отсъстват! Седмият ден никога не е завършвал, защото човеците никога не трябваше да излизат от него. Бог не е искал от човечеството веднъж влязло в Божията почивка, после да излиза… Още »

стамен кривошиев

Към АПОСТОЛ: Апостол: А какво е всъщност седмичната събота днес? Тя е съботата според римската календарна седмица, която е възприета сега, а не според старата еврейска събота, която биваше месечно определяна (всеки нов месец е започвал с първи ден)? Тази събота, която сега се спазва от съботяните, няма никакъв смисъл, защото седмицата не съвпада с истинската еврейска седмица. Достоверната литература за старозаветната събота е в Библията. Ако четем добре Мойсеевия Закон там съвсем ясно се постановяват много съботи. И съвсем ясно се вижда, че те са конкретен ден от конкретен месец. Освен това, от възстановения през 5-ти век еврейски календар… Още »

Apostol

Към Стамен – нямам никакво намерение като ученичка чинно да отговарям на всичките ви въпроси. Считам че каквото съм написал е пре достатъчно и сам да намерите отговорите на въпросите си там. Пред очите ви са. Мислете. Бог с Вас!

стамен кривошиев

@Apostol, Добре, щом нямаш намерение, нямаш намерение. Тя, тая работа зорлем не става. Просто исках да си изясня основанието на логиката, която защитаваш. Ама нали и ти задаваш въпроси: “Можеш ли да отговориш? Може ли някой адвентист да ми отговори на този въпрос?” Това са твои думи. Значи би трябвало и аз да мога да задавам въпроси. Нали все пак сме братя, християни и се ръководим от златното правило на Библията /Мат.7:12/. С други думи, щом задаваш въпроси, значи би желал и на теб да ти задават въпроси. Иначе не във всичко не съм съгласен с теб. В нашата църква… Още »

Запознат

Прочетох отговорите на Apostol и стамен кривошиев и искам да споделя нещо, което аз знам. Според някои древни еврейски календари седмицата е била ориентирана в зависимост от поне три неща: 1. Определяне началото на новата година. Първото новолуние след пролетното равноденствие (21-22 март) е било считано за ПЪРВИЯТ ДЕН на новата календарна година. И тогава започвали да броят – 1-ви ден от 1-вия месец. 2. Началото на новият месец. Месецът при юдеите бил с лунна зависимост. Те са броили месеците по 29 или 30 дни. Началото на всеки нов месец – започвал с 1-вият ден на една нова седмица. Така… Още »

стамен кривошиев

@Запознат, благодаря за информацията! За мен това са нови неща. За пръв път чувам, че евреите са броили дните по този начин. Надявам се да не Ви обидя, но тази информация не представлява интерес за мен, поради следните причини: 1. Не мога да приема, че евереите са определяли седмицата по този начин, защото не ми става ясно, кой точно ден е бил 29-ти, или 30-ти. За един евреин седмицата е : първи ден, втори ден, трети ден, четвърти ден, пети ден, подготвителен ден, шабаат. Тогава кой ден от седмицата е 29-ти? Когато месецът се състои от 29 дни, тогава имаме… Още »

Евреин
стамен кривошиев

Лунният месец е равен на 29 дни и половина, лунната година е 354 дни (и няколко часа), докато слънчевата година е по-дълга от лунната с почти 11 дни и продължава 365 дни (и 1/4). За изравняване на лунния и слънчевия календар е била въведена високосна година от 13 месеца във всяка 3, 6, 8, 11, 14, 17 и 19 година на всеки 19-годишен, наречен малък календарен цикъл. Високосната година има два месеца АДАР. За по-просто пресмятане са въведени месеци от 29 и 30 дни. Денонощието е разделено на 24 часа. За календарна единица е приет периодът между две новолуния, равен… Още »

Юлиан

Прочетох статията и си мисля, колко усилия полагат и се уморяват в това празнуващите в неделя за да отхвърлят съботата, а могат просто да си починат в нея. За православните тя носи белега на инновереца и вероотстъпника. Ако се замислят, при Борис I кой ли е бил отстъпника от бащините традиции. Някои страни от историята удобно се забравят или не се забелязват.
Страхотна статия!!!

Apostol

Здр., Юлианe, Виж този сайт – Юдеите са броили дните от вечер, за да може да се види ясно лунният изгрев всеки месец е имал пряко изразена лунна зависимост, в който всеки нов месец започва при новолуние към всяка 3,6,8,11,14,17 и 19 година юдеите са прибавяли по 1 допълнителен месец от 30 дни (13-ти Адар) за да изравнят разликата м/у лунната и слънчевата година – 354 и 365 дни. на новолуние – юдеите не са виждали луна и са изчаквали 1 ден и също са празнували (почивали) – Амос 8:5 всеки месец, когато през нощта с очи са виждали първа… Още »

Чими

Тази измислена теория за “лунарните съботи” издиша от всякъде и няма нито библейска, нито историческа подкрепа, но ще оставя на Ники да ти отговори.

И да не забравиш да поздравиш “групата адвентни младежи”, написали прочувственото писмо с твоята ръка.

Apostol

Здр., Чими, искам да те попитам само – ако теорията за лунарните съботи и лунния календар, следван от юдеите, е измислена – Как тогава изчислявате адвентните тълкувания за “ден- година” на пророчествата, където годината се брои от по 360 дни, което е базирано и взаимствано точно и единствено от лунния календар? Чими, като пишеш нещо – то трябва и акъл, а не само да улучваш клавишите на буквите… Дори видни адвентни теолози пишат в дебелите ви книги, че еврейската, както и вавилонската година следват лунен календар. Ама ти не си от тия дето четат и мислят, а от тия дето… Още »

Чими

Апостоле,

ама нали вече ти отговорих в моя форум, където се представи за осми път под друго име и като друга личност. Още няколко регистрации и спокойно можеш да се нарeчeш “дванадесетте апостола”, а не “група адвентни младежи”.-