Кои са 144-те хиляди от Откровението? Част II

Начало » Откровението » Кои са 144-те хиляди от Откровението? Част II

Множество хора подредени в редициВъпросът за 144-те хиляди от Откровението наистина не е от най-лесните. Нищо чудно, че през годините са се оформили толкова много теории и спекулации, кои са тези хора.

От статията Кои са 144-те хиляди от Откровението? Част I разбрахме, че 144-те хиляди описват хората, които ще устоят в деня на гнева на Агнето, а също така трябва да отговорят на очакването на петия печат за появяването в края на една група от “завършени” свидетели за Христос, които ще са “съслужители” на мъчениците от Средновековието (Откр. 6:11). Опитахме се да разгледаме тази група по-отблизо. Съпоставихме я с “неизброимото множество” от Откр. 7:9-17 и установихме наличието на толкова много общи неща помежду им, че не можехме да стигнем до друг извод освен, че това е същата група от 144 000, но описана от друга гледна точка.

С това изследването на въпроса за 144-те хиляди не приключва. Всъщност едва сега започва. Наученото дотук предизвиква по-сложни въпроси и вече ще ни се наложи да навлезем още по-надълбоко в анализа. Ако до този момент трябваше да сме внимателни в изследването си, сега трябва да сме двойно по-фокусирани, защото вече започва да става наистина сложно.

1. Необходимост от смяна на гледната точка.

От статията Кои са 144-те хиляди от Откровението? Част I разбрахме, че в описанието на 144-те хиляди и неизброимото множество от Откр. 7 гл. наблюдаваме само смяна на сетивата на Йоан, не на разглежданите хора. Тук трябва да очакваме различни гледни точки на едно и също нещо.

Защо обаче в описанието на последното поколение вярващи, което ще посрещне Христос, е необходима тази смяна на гледните точки? Това не е ли малко объркващо? Така не става ли по-лесно да помислим, че 144-те хиляди и неизброимото множество са две различни групи вярващи, както някои тълкуватели предлагат?

Не бива да пропускаме факта, че първото представяне на 144-те хиляди в Откр. 7:1-8 има директно за цел да отговори на въпроса поставен в Откр. 6:17: “Кой може да устои в деня на гнева на Агнето?” 144-те хиляди са хората, които ще могат да устоят в този ден, защото имат Божия печат на челата си. Само че в Откр. 7:1-8 гл., където се говори специално за тях, те не са описани детайлно, нито са описани последиците от тяхното устояване във великия ден на гнева. Това е представено едва във втората част на главата – ст. 9-17. Тук се срещаме с неизброимото множество като то получава значително по-подробно описание. За него се казва, че “стои” пред Бога (Откр. 7:9). Същият термин е използван и в Откр. 6:17, където се задава въпроса, на който 144-те са отговора. Това не само още веднъж доказва, че 144-те хиляди и неизброимото множество са една и съща група вярващи на последното време, но разкрива и една от причините за смяната на гледните точки в описанията – не би имало голям смисъл, ако се опише групата, която устоява на кризата в последното време, ако не се представят и последиците на техния избор – те са пред Бога в небето и получават наградата за верността си; получават една специална почит за това, че в период на повсеместно отстъпление са останали верни на Христос и истината.

Изобщо информацията за голямото множество допълва онова, което не ни достига при 144-те хиляди. Запечатването на 144-те хиляди би било непълно, ако не би довело до окончателния завършек изявен с опитността на неизброимото множество.

Също така в анализа си на тези групи не бива да забравяме очакването, с което петият печат ни оставя. Ще има група от “завършени” вярващи, които ще се присъединят към мъчениците от Средновековието (Откр. 6:11). Като имаме предвид времето, в което се случват петия и шестия печат, е логично да очакваме тази група от завършени вярващи да има отношение към последното време. Това са хората, които ще устоят в последната криза и ще посрещнат Христос. За да подчертае факта на тяхната завършеност при описанието им на земята и тяхната подготовка за края, Йоан използва изрази, които имат своето ограничение и в същото време говорят за завършеност, пълнота и съвършенство. В тази връзка изборът на подходящи числа е много удачен. Затова тук имаме по 12 000 вярващи от “всяко племе на израилтяните” запечатани с Божия печат или общо 144 000. Колко по-красноречиво описание може да има на идеята за съвършенството на хора живеещи на земята и то в последните й дни?

Когато обаче Йоан вижда тези специално откроени вярващи на небето, всякакви земни ограничения падат. Те носят бели дрехи и палмови клонки (Откр. 7:9) – победата е спечелена и трудното е вече зад гърба им – те са вече недосегаеми за зверовете от Откр. 13 гл. Затова Йоан вече няма нужда да използва езика, с който описва 144-те хиляди. Тук той може да ги представи в техните истински измерения – става дума за хора от всяка националност, които са толкова много, че не подлежат на изброяване.

Освен това белите дрехи, с които те са облечени на небето (Откр. 7:9), напомнят на белите дрехи дадени на мъчениците от Средновековието (Откр. 6:11). Това като че ли отново напомня за очакването на петия печат за завършените вярващи от последното време. Както езикът използван за описанието на 144-те хиляди, така и белите дрехи на неизброимото множество говорят, че става дума за една група от вярващи на последното време, които са предсказаните в петия печат. Това е последното поколение вярващи, които ще изпитат на гърба си най-голямата от всички кризи и въпреки това не само ще оцелеят, но и ще се оприличат на своя Спасител. Затова ще получат и специална почит на небето.

Нужни са повече от една гледна точка, за да се обхване и опише по-добре това забележително последно поколение вярващи. При Йоан това става със смяна на сетива “слух” и “зрение”. А винаги, когато нещо богато и динамично имащо различни особености, разположение и звуци, се представя само по слух или само по зрение, ще се получат две на пръв поглед различни описания. Те обаче ще имат и достатъчно общи неща, за да могат тези описания да се свържат в едно. Точно това представляват 144-те хиляди и неизброимото множество от Откр. 7 гл.

Тук можем да открием и още една причина за представянето на една и съща група вярващи веднъж като израилтяни, друг път като хора от всеки народ по земята.

Йоан насочва книгите си към второто поколение християни, където еврейският корен е започнал да се изгубва. Апостолът обаче е искал да увери читателите си, че всички са деца на Бога, че всички вярващи в Исус независимо от националността си са Израил. Затова след този странен списък на “израйлевите племена” той описва едно “голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ и племе, люде и езици” (Откр. 7:9). Тук Йоан по свой начин повтаря едно от централните учения на Новия завет, че всички приели с вяра Христос, са Авраамови деца, истинския Израил (Гал. 3:7-9).

По-голямата част от живота на Йоан е минала с разбирането, че в Христос няма юдеин или езичник, но че всички са едно. И той представя тази новозаветна идея така. Това е Йоановият начин да изложи идеята на Павел за единството на вярващите в Христос, но отнесено към последното поколение вярващи.

Всъщност в представянето на 144-те хиляди и неизброимото множество Йоан прилага един похват, който вече е използвал в същото видение.

Още в началото на серията за седемте печата на Йоан му се казва, че има достоен, който да отвори свитъка, който е в ръката на Седящия на престола (Откр. 5:1). На пророка му се казва, че това е лъвът от Юдовото племе (ст. 5). Това е, което Йоан чува. Но когато поглежда, той не вижда лъв, а агне (ст. 6). Естествено, става дума за една и съща личност, Исус Христос, но когато се засяга само слуха на Йоан, той чува за лъв. Когато използва зрението си обаче, той вижда агне. И все пак, става дума за една и съща личност. Това е първото указание, че в книгата Откровение пророкът може да чуе едно нещо, когато погледне обаче, да види нещо друго и все пак да се отнася за едно и също нещо.

Същият похват Йоан ще използва и след като приключи с печатите – във видението за тръбите. При затръбяването на шестия ангел Йоан описва една армия. Първо той казва, че чул числото й – двеста милиона (Откр. 9:16). След това той описва, какво вижда – самите конници (ст. 17). Първо говори за това, което е чул, а след това описва, какво е видял. И в двата случая обаче става дума за едно и също нещо – също както при 144-те хиляди и неизброимото множество.

Откриваме, че има различни причини Йоан да опише едно и също нещо първо по слух, после по зрение. 144-те хиляди и неизброимото множество не са прецедент в книгата му, а само един от няколкото подобни случая.

2. 144-те хиляди, неизброимото множество и Божият народ на последното време.

Както в тази, така и в статията Кои са 144-те хиляди от Откровението? Част I, на няколко пъти определихме 144-те хиляди като Божият народ на последното време или като поколението посрещащо Христос при Пришествието Му. Вярваме, че всеки би се съгласил с подобно определение, защото ако говорим за група вярващи, която практически е неизброимо голяма и която е преминала през последната голяма криза на човечеството като е излязла победител и е посрещнала Христос при Пришествието Му като спасени вярващи, не би трябвало да е проблем да я определим като Божия народ на последното време.

Но все пак Божият народ, който ще живее в края на човешката история, е представен и чрез други изрази в Откровението. Можем ли да открием някаква връзка между тях и 144-те хиляди?

В Откр. 12:17 Божият народ е наречен “остатъкът” (“останалите от потомството на жената”). Там са дадени някои много важни негови характеристики – вярващите, които го съставляват, ще пазят всичките Божии заповеди и ще държат свидетелството на Исус. Съобразяването с Божиите заповеди, което е единствено възможно чрез благодатта на Христос, говори за освещение и христоподобие. А не са ли това характеристиките на 144-те хиляди и неизброимото множество?

Божият народ живеещ в края на човешката история е представен в Откр. 13:7 като “светиите”, които страдат от гонението на звяра от морето. Тези светии са описани като имащи вяра и търпение (Откр. 13:10). Това са характеристики, които няма как да не украсяват и 144-те хиляди и неизброимото множество.

Също така Божият народ на последното време може да бъде открит и в лицето на тези, които не се покланят на зверовия образ, поради което бива издадена заповед за избиването им (Откр. 13:15) вдъхновена от звяра от земята. Но не са ли 144-те хиляди и неизброимото множество описани именно като вярващите, които са минали през последната голяма криза на човечеството?

Божият народ също така е представен като проповядващ една специална тройна вест като отговор на кризата причинена от двата звяра в края (Откр. 14:6-12). Тази вест подготвя света за Второто пришествие (ст. 14-20). Този народ се характеризира с търпение, вяра в Исус и спазване на Божиите заповеди (Откр. 14:12). Той бива представен веднага след описанието на 144-те хиляди на небето стоящи пред Божия престол (ст. 1-5). С други думи, чрез Тройната ангелска вест се описва деноминационната хармонична организация, която 144-те хиляди са представлявали на земята при изпълнението на святата си мисия.

Ако се вгледаме в изрично посочените характеристики на остатъка от Откр. 12:17, на светиите от Откр. 13:7 и на описаните чрез Тройната ангелска вест (Откр. 14:12), ще открием едно интересно преплитане:

Връзката между остатъка от Откр. 12 гл., светиите от Откр. 13 гл. и проповядващите Тройната ангелска вест от Откр. 14 гл.

Характеристиките, които верният остатък и светиите имат по отделно, откриваме събрани заедно в характеристиките на описаните чрез Тройната ангелска вест.

Оттук вече няма значение, с кое от тези три представяния на Божия народ ще свържем 144-те хиляди и неизброимото множество – винаги ще означава едно и също, винаги ще става дума за един и същи народ.

Връзките между различните описания на Божия народ на последното време са много ясни и силни. Така че когато мислим за 144-те хиляди и неизброимото множество от Откр. 7 гл., трябва да знаем, че става дума за верния остатък от Откр. 12:17, за проповядващите Тройната ангелска вест от Откр. 14:6-12 и за светиите, които устояват в кризата причинена от двата звяра в Откр. 13 гл. Това са различни описания на едно и също нещо – Божият народ на последното време (за него говорим повече в статиите Божият народ на последното време – I и Божият народ на последното време – II).

3. Посрещащите Христос живи вярващи.

В статията Кои са 144-те хиляди от Откровението? Част I зададохме един въпрос, на който още не сме отговорили: Какво все пак означава, че 144-те хиляди са “били изкупени от земята” (Откр. 14:3б) и че са “били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето” (ст. 4в)? Щом като не става дума, че те ще са първите в историята взети живи на небето, тогава може би изразът означава, че ще има и други техни съвременници, които ще посрещнат Господа живи и които ще са част от жетвата (ще бъдат нейни плодове), но няма да са част от 144-те хиляди (няма да са част от първите плодове на тази жетва)?

Вече разбрахме, че дори и да се движим в тази посока на разсъждение, тази друга група не може да бъде неизброимото множество, понеже то просто не е друга група от вярващи.

Щом като 144-те хиляди са изкупени измежду човеците за първи плодове, значи тяхното изкупване има за цел да ги представи като първи плодове. Те са последното поколение, което ще мине през голямата криза свързана със звяра, неговия образ и неговия белег (Откр. 13:14-17), поради което са почетени на небето като герои (Откр. 14:1-5). Това ще рече, че те са поколението, което ще посрещне Христос живи. Тези хора обаче не са в истинския смисъл първи плодове, защото такива вече има – благодарение на заслугите на Христовата жертва има хора, които са вече на небето. Но 144-те хиляди са изкупени за първи плодове, което говори за едно специално положение. В този смисъл тук няма място за друга група спасени, които да са техни съвременници (и те да посрещнат Христос живи), но които да не са част от 144-те хиляди. Затова по отношение на последното поколение спасени има само “първи плодове”, но не и “останали” от жетвата.

Христос обаче е представен като Жетвар, Който събира цялата жетва (Откр. 14:14-16). Заедно с “първите плодове” има и други, които съставляват цялата жетва, но те не са съвременници на “първите плодове”. Просто когато Исус се завърне, Той не само ще вземе живите, които Го очакват (144-те хиляди), но ще възкреси и всички, които са починали с вяра в Него (1 Сол. 4:14-17). Те не са “останалите” от жетвата по отношение на 144-те хиляди, те са останалите от жетвата като цяло. Затова тук под “първи плодове” отнесено към 144-те хиляди трябва да се разбира статут, положение, позиция, а не ред.

В тази връзка един пример с Исус Христос може да бъде много полезен. В Писането Той е наречен Първородният (Римл. 8:29; Кол. 1:15), Който е Първороден и от мъртвите (Кол. 1:18; Откр. 1:5). Означава ли това, че според Библията Той е първият, който е възкръснал от мъртвите? Естествено, че не, защото Библията говори и за други възкресения преди Него и то такива, които са свързани с получаването на безсмъртието. Самият Исус е възкресявал хора преди Собственото Му възкресение. Следователно, когато Библията казва, че Исус е Първородния от мъртвите, няма предвид, че Той е първият възкръснал в човешката история, а Този, благодарение на Който възкресението на всеки верен е гарантирано. Неговото възкресение е, което прави възможно възкресението на всички други, включително и на тези преди Него. В този смисъл Исус е Първороден от мъртвите като статут, позиция, положение, а не като ред.

Същото е и при 144-те хиляди. Те са изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето – всички спасени, които ще посрещнат Христос живи, влизат в тази категория. Останалите спасени “изчакват” Христос в гробовете – те трябва да бъдат възкресени, за да видят Христос. Те не са “останалите” от жетвата по отношение на 144-те хиляди, те са останалите от жетвата като цяло. Затова тук под “първи плодове” трябва да се разбира някакъв статут.

4. Частичното възкресение.

И все пак, като имаме предвид необходимостта да започнем изследването на въпроса за 144-те хиляди с петия печат, стигаме до нещо озадачаващо. На мъчениците от Средновековието им се казва, че те трябва да “почиват още малко време, докле се допълнят съслужителите им и братята им” (Откр. 6:11а). Да, ще се появят още свидетели за Христос след времето на Средновековието, които трябва да бъдат “завършени”. Но на мъчениците още им се казва, че техните допълнени съслужители и братя “щяха да бъдат убити като тях” (ст. 11б). Щом като тези хора са “съслужители” на мъчениците и изрично се казва, че и те щели да бъдат убити като мъчениците, не би ли трябвало да попаднем на картина на завършени вярващи от последното време, които загиват мъченически?

От анализа до този момент ние стигнахме до точно обратното заключение – че последното поколение вярващи представени на земята като 144 000 “израилтяни”, а на небето като неизброимо множество от всеки народ наистина ще бъдат “завършени” като свидетели, но ще бъдат тези вярващи, които ще посрещнат Христос живи. Ако изразните средства използвани от Йоан имат за цел да предадат идеята за завършеност на това последно поколение според очакванията на петия печат, не би ли трябвало все пак тези вярващи да са също и мъченици за Христос? Но ако пък загубят живота си за Христос, как биха могли да Го посрещнат живи?

Това са наистина озадачаващи въпроси, но една последователност на библейския ни анализ задължително ни водят до тях. Нямаме право да си затваряме очите пред възникващите въпроси! Именно затова изследването на въпроса за 144-те хиляди изисква голямо задълбочаване. Повърхностното четене е абсолютно недостатъчно!

Във видението за сатанинското триединство (Откр. 12-14 гл.) се описва и последната и най-голяма криза в човешката история свързана с избора на поклонението – всеки човек ще бъде поставен да избира между поклонението пред Бога и поклонението пред човешкия авторитет (Откр. 13 гл.). Кризата е изключително сериозна и използваните средства при описанието й водят мисълта към определена посока. Затова приключването на описанието й оставя изследователя с два въпроса: “Всички ли хора по земята ще приемат белега на звяра?” (виж Откр. 13:16, 17) и “Всички ли, които откажат да го приемат, ще бъдат избити и когато Исус дойде, ще завари само враговете Си живи, но не и народа Си?” (виж ст. 15).

Съвсем обичайно за сериите на Откровението е основополагащото им пророческо описание да завършва с някакъв въпрос, но който се отговаря в последващата интерлюдия (разширение). Тук имаме един такъв случай. Затова за да се отговори на тези два въпроса възникващи от изследването на пророчеството, се дава една интерлюдия (Откр. 14:1-13).

В Откр. 14:1-5 се представя още веднъж групата на 144-те хиляди, които са вече на небето като победители и имащи името на Агнето и името на Отец на челата си (т.е. Божия печат). Тази група отговаря и на двата поставени въпроса.

“Всички ли хора по земята ще приемат белега на звяра?” Не, не всички хора ще получат белега на звяра. Една специална група хора няма да го получат, защото вече имат Божия печат на челата си, който им осигурява преминаване през кризата и вземане на небето.

“Всички ли, които откажат да го приемат, ще бъдат избити и когато Исус дойде, ще завари само враговете Си живи, но не и народа Си?” Не, не всички, които откажат да приемат белега на звяра ще бъдат избити. Ще има и такива, които ще посрещнат Христос живи преминали през тази криза.

Интерлюдията обаче не свършва с това. След представянето на 144-те хиляди се описва Тройната ангелска вест (Откр. 14:6-12), която трябва да представлява последната вест, която ще бъде проповядвана преди Второто пришествие (прочети статиите Тройната ангелска вест – I и Тройната ангелска вест – II). Тази вест също така е небесната опозиция на стремежите на двата звяра да подчинят света на себе си (Откр. 13 гл.). Очевидно това трябва да е вестта, която групата представена чрез образността на 144-те хиляди проповядва по света. Тя завършва така:

“И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! казва Духът, за да си починат от трудовете си, защото делата им следват подир тях” (Откр. 14:13).

Тук се говори за блаженството на мъртвите, които са вярвали и участвали в проповядването на тази вест. Това ще рече, че ще има такива, които са били част от това движение, но смъртта ги е прибрала преди завръщането на Христос. Това може да е естествена смърт, но може да е и мъченическа смърт. Динамиката в описанието на последната кризата подсказва възможността за мъченичество на някои вярващи (Откр. 13:12-17), така че вече се доближаваме до очакването на петия печат за последното поколение “завършени” вярващи, които ще бъдат и мъченици.

Никак не е трудно да приемем, че някои от проповядващите Тройната ангелска вест са приключили земния си път и сега само “чакат” в гробовете си завръщането на Господа, за да ги възкреси и вземе при Себе Си. Работата е там, че тази вест е представена като вестта, която 144-те хиляди проповядват, а това са хората, които са взети живи на небето. Как така Тройната ангелска вест представлява вестта на 144-те хиляди, които ще бъдат взети живи, а в същото време в края на тази вест се изказва специално благословение над умиращите с вяра в тази вест, което означава, че някои от тях ще умрат? Как можем да обясним това противоречие?

Тук като че ли стигаме до задънена улица. И това наистина щеше да е така, ако го нямаше един много интригуващ текст от книгата Даниил:

“И множеството от спящите в пръста на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение. Разумните ще сияят със светлостта на простора и ония, които обръщат мнозина в правда – като звездите до вечни векове” (Дан. 12:2, 3).

Българският превод е малко подвеждащ тук. Става дума за много от спящите в пръста, които биват събудени. Описаното тук със сигурност се случва, след като благодатното време на човечеството е изтекло (Дан. 12:1), което според книгата Откровение бива последвано от изливането на седем язви (Откр. 16 гл.). Но явно не става дума за възкресението на всички праведни при Пришествието на Христос. Значи тук Даниил говори за едно частично възкресение преди Пришествието, което ще се случи по време на язвите. Някои от почиващите в гробовете си спасени биват възкресени преди Исус да се е завърнал на земята. Това възкресение много точно пасва на специалното благословение над умиращите с вяра в Тройната ангелска вест, с което тази вест завършва (Откр. 14:13). Възможно е тук Даниил да говори за възкресяване на тези вярващи, които са умрели с вяра в Тройната ангелска вест било по естествени причини, било поради мъченичество за Христос. Те обаче биват възкресени, за да посрещнат с останалите живи Христос. Така те също стават част от 144-те хиляди, защото заедно с тях дочакват живи завръщането на Христос и в същото време някои от тях са минали през мъченичество за Христос.

Сега вече няма никакъв проблем да приемем, че последното поколение вярващи, което посреща Исус живи, отговаря на очакванията на петия печат не само по отношение на съвършенството, но и по отношение на мъченичеството и претърпяване на смъртта и въпреки това посреща Христос като живи.

Макар да изглежда сложен и дори противоречащ си този въпрос е от изключителна важност! Под описанието на 144-те хиляди и неизброимото множество разпознаваме последното поколение вярващи, които ще посрещнат Христос живи. Проповядването на Тройната ангелска вест обаче е започнало на практика от средата на XIX век и от тогава насам множество верни нейни проповедници са отишли в гробовете си. Минали са вече няколко поколения от вярващи. Те са дали своя дял в разпространението на вестта, но изглежда няма как да бъдат сред посрещащите Христос живи. Тази връзка обаче на очакването на петия печат, 144-те хиляди и неизброимото множество, Тройната ангелска вест и благословението над умиращите с вяра в нея и частичното възкресение в книгата Даниил говори, че всички живели и служели с вяра в Тройната ангелска вест от средата на XIX век до самия край ще бъдат част от 144-те хиляди. Те може и да не преминат през последната криза, защото може да са вече покойници или да са умрели мъченически в нея, но след приключването на благодатното време при изливането на язвите ще бъдат възкресени и заедно с преминалите кризата живи ще посрещнат Исус при Пришествието Му. Така няколко различни поколения ще се съберат в едно поколение – поколението на очакващите Христос живи вярващи.

Това е изключително насърчаваща вест! Критиците на адвентизма са склонни да посочват миналите вече няколко поколения адвентисти като доказателство за невалидността на вестта им. Има и адвентисти, у които се пораждат съмнения относно твърде дълго продължаващото време на проповядване на Тройната ангелска вест. Вярно е, че вестта, която адвентистите проповядват по света, е можела да достигне до всеки човек само в рамките на едно поколение. Това би се вписало идеално в описанието на 144-те хиляди и на всичко свързано с тях. Но също така разбрахме и че е напълно възможно да минат няколко поколения и отново картината на последното поколение вярващи да остане точна.

Освен това поставянето на Божия печат на челото е събитие, което започва да се извършва в рамките на петата тръба (Откр. 9:4), а истинската криза свързана със зверовете от Откр. 13 гл. идва при шестата тръба (Откр. 9:13-21). Това може да се случи само в рамките на едно поколение, но допуска и възможността от минаването на повече от едно поколение.

О, да, а какво има предвид Даниил, когато казва, че освен за вечен живот някои ще бъдат възкресени за срам и вечно презрение (Дан. 12:2)?

Щом като става дума за частично възкресение, явно не се има предвид възкресението на всички неправедни за получаване на тяхното наказание. Също както има верни последователи на Христос, които са отдали служенето си за прогласяването на Неговото скорошно завръщане и които трябва да бъдат възкресени, за да Го посрещнат живи и по този начин да видят живи изпълнението на надеждата си, така има и врагове на Христос, които трябва да бъдат свидетели на гледката на Неговото завръщане в слава. Исус обещал това да се случи още през I век с някои от книжниците и фарисеите, които Го отхвърлили (виж Матей 23:29-24:3, 34). В края на I век обаче това все още не било факт, а някои (може би всички) от въпросното поколение книжници и фарисеи вече били покойници. Може би някои започнали да посочват на тези думи на Исус като такива, които няма как да се осъществят въпреки Неговото уверение за сигурното им сбъдване (виж Матей 24:35). Затова апостол Йоан още в началото на Откровението говори за тези хора като за живи свидетели на Пришествието:

“Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Така е. Амин” (Откр. 1:7).

Йоан е видял, че при завръщането Си Христос ще бъде посрещнат от Своите най-големи врагове. За да може това да се случи, те трябва да бъдат възкресени. В частичното възкресение, за което говори Даниил, ще бъдат събудени за живот не само вярващите, които ще станат част от 144-те хиляди и ще посрещнат Христос живи, но и най-големите Христови врагове, за да бъдат свидетели на Неговата слава и величие.

Със сигурност е за предпочитане да бъдем в групата на Божия народ, която ще посрещне Христос като свой Цар и Спасител!

5. Какви са 144-те хиляди?

Досега се опитвахме да разберем, кои са 144-те хиляди от Откровението. Намирането на отговора е наистина нещо много важно, защото разкрива много относно динамиката на последното време, неговите възможности и условия при пропуснатите шансове. Но заедно с този въпрос неизбежно трябва да върви и друг: “Какви са 144-те хиляди?” Очевидно това не е някакъв елит, който да не е достъпен за всеки. Напротив! Всеки може да бъде част 144-те хиляди! Условията за това са постижими за всеки. Независимо дали земният ни път ще приключи преди още да сме стигнали до последната криза, независимо дали сме претърпели мъченическа смърт или не, ако сме част от вярващите разпространяващи Тройната ангелска вест, ние можем да бъдем сред 144-те хиляди.

Това не означава просто мисионска активност. Това е свързано с уподобяването на Бога – развиване на христоподобен характер. Не е достатъчно само да вярваш в актуалността на Тройната ангелска вест и да я проповядваш. Трябва да придобиеш характеристиките на описания тук народ. Те са много важни. Да си ги припомним.

Те имат на челата си Божия печат, който представлява името на Агнето и името на Отец (Откр. 7:2, 3; Откр. 14:1). Това е библейският начин да се изрази уподобяването на Божия характер (Изх. 34:5-7). Тези хора разкриват една удивителна чистота на характера, честност и послушание на волята на Христос (Откр. 7:13, 14; Откр. 14:4б, 5), което ги прави Божии слуги (Откр. 7:3, 15; 22:3).

Те проявяват вярност към истинното библейско учение (Откр. 14:4а). Някои от тях може да са били към определен момент част от отстъпническата сила на Вавилон, но в края са скъсали връзките си с него и са приели чистото библейско учение (Откр. 18:4, 5).

Вярно е, че условията за принадлежност към групата на 144-те хиляди са високи, но по-важното е, че са постижими за всеки. Това не е елитен клуб за малцина избрани. Всеки, който предаде напълно живота си на Христос търсейки уподобяване с Него, може да стане част от 144-те хиляди.

Групата на 144-те хиляди обхваща всички живели с вяра в Тройната ангелска вест и проповядвали я от средата на XIX век до края. Частичното възкресение преди Пришествието на Христос ще събере живите преминали през голямата скръб с починалите по-рано, за да посрещнат Христос заедно при Пришествието Му. Всеки, който вярва в Тройната ангелска вест и се стреми към христоподобие, може да бъде част от 144-те хиляди.

6
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

3 Comment threads
3 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
2 Comment authors
Георги Козарев

Брат Димов, видимо Вие имате различно мнение от Елън Уайт, която не само утвърждава, че групата от 144000 е едно буквално число от вярващи, запечатвани от 1844г. до края на времето, които и ще съставляват бъдещата “гвардия” на Исус, ами и в явно противоречие с Вашата теза, същата, във “Великата борба”, явно говори за 4 групи спасени, а именно: “Най – близо до престола са онези, които някога прилежно са провеждали делата на сатана, но изтръгнати като главни из огън, са последвали Спасителя с дълбоко, горещо посвещение. До тях са развилите съвършен християнски характер сред лъжа и неверие, тези които… Още »

Георги Козарев

Брат Димов, приветствувам направения от Вас сайт в полза на адвентната теология, но по въпроса за 144000, Вие определено ме шокирате с Вашата не информираност, а и коментара Ви, в т. 2 е алогичен, че и си позволявате да изкривявате цитираното от мен видение, което явно визира 4 отделни групи, при което конкретно определя само броя на групата от 144000 (но Вие видимо сте сляп за този факт) и … ни най – малко не внушава, че някой от първата група, участвува и в коя да е от останалите.. Моля, никога не си позволявайте така свободно да интерпритирате Свидетелствата, защото… Още »

Георги Козарев

1) Че изкривявате ясното и видение, в което повтарям, тя вижда 4 ясно отделени групи, при това в едно и също време, като на парад, без да Ви дава право на горните еквилибристики, КОИТО ОПАСНО НАРИЧАТЕ “РАСЪЖДЕНИЕ”- разбрах, НО че не я имате за авторитет по доктринални въпроси,, подобно на екуменско настроената върхушка на АСД днес, уви НЕ ЗНАЕХ! Ако внимателно бяхте изследвали Божието слово, подобно на адвентния пионер Д.Н. Лоугбороуг, който на своето време е писал статия по въпроса за 144000, щяхте да разберете значимостта на Божия инструмент – Елън Уайт в пояснението на стихиве: Иоан 19:37, Захария 12:10,… Още »